Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Илюстрация 13 Самюел Барбър, „Адажио за струнни инструменти“: смисълът е в нотите
Ценността на изкуството Произведенията на изкуството могат да се опишат по много начини: трогателни и трагични, меланхолични или радостни, балансирани, мелодични, елегантни и вълнуващи. Въпреки че в изкуството красотата и смисълът са свързани, някои от най-значимите произведения от нашето съвремие са откровено грозни и дори обидни с остратата на болката, с която въздействат, като "Оцелелият от Варшава" от Арнолд Шьонберг, „Тенекиеният барабан“ от Гюнтер Грас, „Герника“ от Пабло Пикасо. Да се нарекат тези творби красиви означава да се умаловажи и дори да се банализира онова, което се опитват да кажат. Но ако красотата е само една от многото естетически ценности, защо е нужно теорията на изкуството да ни говори за нея? Светлина по темата хвърля връзката между изкуството и играта, за която пише Шилер в „Писма за естетическото възпитание на човека“. Изкуството, твърди той, ни извежда от дребните проблеми на всекидневието, като ни предоставя обекти, герои, сцени и действия, с които можем да играем и на които да се радваме на самите тях вместо на това, което те вършат за нас. Творецът също играе: създава въображаеми светове със същата спонтанна радост, която децата преживяват, когато някое каже „Хайде да играем!“, или създава обекти, които съсредоточават чувствата ни и ни дават възможност да ги разберем и поправим, подобно на Бетовен в късните квартети. Това, твърди Шилер, е още по-необходимо, тъй като сме разкъсвани в всекидневието си между строгите изисквания да живеем според правилата, поставяни ни от разума, и изкушенията на чувствата, които ни подтикват да се осмелим да търсим ново преживяване. В играта, извисена от изкуството до нивото на свободно съзерцание, разумът и чувствата се помиряват и пред нас се разкрива видение за човешкия живот в неговата цялост. Играейки, оценяваме изкуството. Играе и творецът, докато го създава. А резултатът не е винаги красив или предвидимо красив. Но това спонтанно игриво отношение се изпълнява от красотата и от този вид подреденост, която задържа интереса ни и ни стимулира да търсим по-дълбокия смисъл на сетивния свят. Следователно, щом се заемем да създаваме и оценяваме обектите сами по себе си, а не като средство за постигане на желанията и целите ни, изискваме те да са подредени и смислени. Този „благословен бяс за ред“64 се намира още в първия порив на творческо съзидание и устремът да се наложи ред и смисъл в човешкия живот чрез преживяването на нещо приятно е основният мотив на изкуството във всичките му форми. Изкуството отговаря на загадката на съществуването. То ни казва защо съществуваме, като вдъхва на живота ни усещане за уместност. В най-висшатата форма на красота животът оправдава сам себе си, изкупен от непредвидеността чрез логиката, която свързва края с началото така както са свързани в „Изгубеният рай“, във „Федър“ и „Пръстенът на нибелунга“. Най-висшата форма на красотата, илюстрирана в тези върхови художествени постижения, е един от най-големите дарове на живота. Това е истинската основа на ценността на изкуството, защото единствено изкуството е в състояние да ни я даде. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|