Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Изкуство и морал
През XIX век възниква движението „изкуство за изкуството“, l'art pour l'art. Изразът принадлежи на Теофил Готие, който вярва, че ако се оценява изкуството само по себе си, то трябва да се разграничи от всички цели, вкл. целите на моралния живот. Произведение на изкуството, което морализира, което се стреми да направи публиката по-добра и се спуска от върха на чистата красота, за да защити социална или нравоучителна кауза, нарушава автономията на естетическото преживяване, като подменя присъщите си ценности с инструментални и губи претенциите си за красота. Определено се счита за недостатък, ако едно произведение на изкуството е заредено с послание, но не доставя радост на публиката. Пропагандните произведения като скулптурите на социалистическия реализъм от съветския период или (техния еквивалент в прозата) „Тихият Дон“ от Михаил Шолохов, принасят в жертва естетическата си цялост, героите и драматизма и ги заменят с конюнктурно угодничество, карикатури и проповеди. От друга страна, това, на което отчасти се противопоставяме в тези произведения, е тяхната неискреност. Уроците, които ни се натрапват, нито се извличат от фабулата, нито се онагледяват от преувеличените фигури и герои. Пропагандното послание не е част от естетическия смисъл, а се налага отвън, натрапено от света на всекидневието, който губи убедителността си, когато се вклини в естетическото съзерцание. А има и произведения на изкуството, които са наситени със силни морални послания в естетически издържана рамка. Да вземем за пример „Пътешествието на пилигрима“ от Джон Бъниан. Застъпничеството за християнския начин на живот е въплътено в схематични герои и прозрачни алегории. Но романът е написан с такава непосредственост и такъв неподправен усет към тежестта на думите и значимостта на емоциите, че християнското послание се превръща в неизменна част от него, красиво предадено от завладяващите думи. При Бъниан откриваме единството на форма и съдържание, което не ни позволява да отхвърлим творбата просто като пример за пропаганда. Същевременно, дори да се възхищаваме от искреността на „Пътешествието на пилигрима“, е възможно да не споделяме изложените убеждения. Бъниан изобразява живата действителност на последователите на Христа, в чиято история могат да открият истина за себе си и атеисти, евреи и мюсюлмани - истина за човешкото съществуване и съкровена за онзи, който е проникнал в безпорядъка на собствения си живот и е видял надежда за по-добър свят. Нравоученията на Бъниан не обиждат, тъй като извират от искрено обрисувани и изповядани преживявания. От произведенията на изкуството не се очаква да морализират, тъй като нравоучението унищожава истинската им морална стойност, която се изразява в способността да си отворим очите за другите и да възпитаме чувствата си към живота такъв какъвто е. Изкуството не е неутрално към морала, но прокарва и обосновава морални устои по свой собствен начин. Като предизвиква съчувствие там, където светът не го проявява, творецът може, както Лев Толстой в „Анна Каренина“, да се противопоставя на прекалено строгия морален ред. Като обвива в романтична светлина героите си, към които се проявява незаслужено отношение, творецът е в състояние - подобно на Албен Берг (и Франк Ведекинд) в „Лулу“ - да придаде на нарцисизма и егоизма измамна привлекателност. Много от естетическите грешки, наложени от изкуството, са морални грешки: сантименталност, неискреност, самоувереност, морализирането само по себе си. На всички тях им липсва онази морална правдивост, с която похвалих в предишната глава ненадминатия песенен цикъл на Шуберт. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|