Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Общият стремеж
| 6
Вкус и ред В демократичната култура битува мнението, че е надменно да смятате вкуса си за по-добър от този на съседката ви. Правите ли го, по подразбиране отричате правото й да е това, което е. Харесвате Бах, а тя - U2, харесвате Леонардо, а тя - Муха, харесвате Джейн Остин, а тя - Даниел Стийл. Всеки съществува в своя затворен естетически свят и докато никой не вреди на другия и всяка сутрин пожелава добро утро през оградата, няма какво повече да се обсъжда. Общият стремеж Но съдейки по този демократичен довод, нещата не са така прости. Ако е толкова обидно да се подценява вкуса на другия, това се дължи, както твърди демократът, на факта, че вкусът е неразривно свързан с личния живот и моралната идентичност. Част от рационалната ни природа е да се стремим към общност, основана на съждението, на споделената ценностна представа, тъй като това очакваме от разума и моралния живот. И това желание за обоснован консенсус прераства в чувство за красота. Ето какво откриваме веднага щом се замислим за общественото въздействие на личните вкусове. Съседката ви пълни градината си с кичозни русалки и джуджета от филмите на Дисниленд, които загрозяват гледката от прозореца ви, украсява къщата си в абсурдния Коста Брава стил и я боядисва в ярки цветове, които напълно съсипват спокойна атмосфера на улицата и т.н. Така вкусът й престава да е лично неин и се налага в публичното пространство. Да обсъдим въпроса - жалвате се на градския съвет, като твърдите, че къщата и градината й не се вписват в стила на улицата, че в тази обособена част от града се планира да се запази джорджианското спокойствие, че къщата е в разрез с класическите фасади на съседните сгради. (Неотдавна собственик на къща, повлиян от модните артистични тенденции, издига на покрива си пластмасова скулптура на акула, за да създаде впечатлението, че огромна риба е разбила керемидите и е проникнала в таванското му помещение. Вследствие на протести от съседи и местния експерт по градоустройство се води продължителна битка в британския съд, спечелена в крайна сметка от собственика американец, който изобщо не живее в къщата.) От опит знаем, че има много за какво да се спори в тези случаи, и целта не е да се спечели на всяка цена, а да се постигне консенсус. Заложена в чувството ни за красота е мисълта за общността – за единомислие в съжденията, което прави социалния живот възможен и ползотворен. Това е една от причините да се изковат градоустройствените закони, които в разцвета на западната цивилизация са били изключително строги и са контролирали височата на сградите (Хелзинки, XIX век), строителните материали (Париж, XVIII век), циглите (Прованс, XX век), дори парапетите на сградите, чиито фасади гледат към пътните артерии (Венеция, от XV век до днес). Това желание за консенсус не се ограничава до обществената сфера на архитектура и градинския дизайн. Помислете за дрехите, интериорния декор и телесните орнаменти. Възможно е и тук да се почувстваме не на място, част или не от определена общност, и да се стремим чрез сравнение и дискусия да постигнем консенсус, в рамките на който да се почувстваме уютно. Много от дрехите, които носим, приличат на униформи, предназначени да изразят и потвърдят мирната ни принадлежност към общността (костюма, смокинга, бейзболната шапка, училищната униформа), или съпричастността ни към престъпна общност („затворническият“ стил на чернокожите американски „gangstas”). Други, като дамските празнични дрехи, са предназначени да привлекат вниманието към индивидуалността, без да са в разрез с благоприличието. Както споменах по-рано, модата е неразделна част от природата ни на социални същества: тя възниква, а и подсилва естетическите сигнали, с които правим социалната си идентичност явна за света. Започваме да осъзнаваме защо понятия като порядъчност и благоприличие са неразделна част от чувството за красота, но това са понятия, с които се борави в сферата и на естетиката, и на морала. Съществуват и индивидуални за възприятие изкуства като музиката и литературата. Защо проявяваме такава загриженост да приучим децата си да харесват нещата, които ние смятаме за красиви? Защо се притесняваме, когато децата се увличат от литература, която за нас е грозна, затъпяваща, сантиментална или вулгарна? Платон вярва, че определена музика се свързва с определени морални черти у тези, които танцуват или маршират под звуците й, и че в един добре уреден град е редно да е разрешена само тази музика, която съответства на добродетелната душа. Това е поразяващо и донякъде правдоподобно твърдение, въпреки че понятието „съответствие“ се обяснява от Платон чрез теория на подражанието (mimesis), която вече не се смята за особено приемлива. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|