Обективност и универсалност Но това ме води до по-важно наблюдение, т.е. при естетическото съждение обективност и универсалност се разминават. В науката и морала търсенето на обективност е търсене на универсално валидни резултати, които да се приемат от всяко разумно същество. При съждението за красота търсенето на обективност се отнася до приети и възвишени форми на човешко преживяване, форми, в които човешкият живот процъфтява според вътрешната си потребност и постига такова осъществяване, на каквото сме свидетели в Сикстинската капела, в „Парсифал“ или в „Хамлет“. Критиката няма за цел да покаже, че е задължително да харесвате „Хамлет“ например: целта е да представи визията за човешкия живот, която се съдържа в пиесата, формите на принадлежност, които тя застъпва, и да ви убеди в тяхната ценност. Тя не твърди, че тази визия за човешкия живот е универсално разпространена. Това не означава, че не е възможно да се правят междукултурни сравнения. Със сигурност е възможно да се сравни пиеса като „Хамлет“ с някоя от куклените пиеси на Чикамацу, например. Всъщност, вече е направено. Има творби в японския театър, които осмиват човешкия живот (комедията Кабуки „Хокайбо“, например) и произведения, които го възвеличават, а въпросът дали „Сватбата на Фигаро“ от Бомарше третира по-задълбочено човешката сексуалност от „Хокайбо“ е съвсем резонен.
Възражението, че естетическите основания просто се основават на убеждението, само повтаря, че естетическoто съждение се корени в субективното преживяване. Така е при съждението за цвят. Всъщност не е ли обективен фактът, че червените неща са червени, а сините - сини?
