Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Търсенето на обективност
Да предположим, че като цяло приемате изложеното дотук, а именно че съществува разсъждение, което си поставя за цел естетическо съждение, и е обвързано с преживяването на този, който го прави. Възможно е все още да подлагате на съмнение обективността на този вид разсъждение в смисъл, че то се корени и се позовава на норми, възприети от всички разумни същества. Всъщност има сериозни съображения в полза на противното. Първо, вкусът се корени в по-широк културен контекст, а културите (поне в смисъла, който влагаме тук) не са универсални. Целта на понятието за култура е да отбележи значимите различия между формите на човешкия живот и удовлетворението, с което хората ги посрещат. Да вземем за пример рагите на индийската класическа музика. Те принадлежат на дългогодишна традиция на слушане и изпълнение и тази традиция зависи от дисциплината, свързана с религиозните ритуали и благочестивия начин на живот. Конвенции, алюзии и прилежание звучат в умовете и ушите на тези, които изпълняват и се наслаждават на музиката, а разликата между добро и лошо изпълнение не може да се установи със средствата, които биха се използвали, за да се оценят достойнствата на симфония от Моцарт или джаз изпълнение. Второ, както отбелязах в Първа глава, не съществува дедуктивно отношение между предпоставки и заключение, когато заключението е съждение на вкуса. Винаги разполагам със свободата да отхвърля критически довод така, както не разполагам със свободата да отхвърля солиден научен извод или обоснован морален иск. И накрая, трябва да признаем, че всеки опит за налагане на обективни норми заплашва самото начинание, което претендира да съди. Предназначението на правилата и предписанията е да се превъзмогват и понеже оригиналността и предизвикателството на общоприетото са основополагащи за естетическото начинание, елементът на свобода е вграден в стремежа към красота, независимо дали минималистичната красота на ежедневния ред или красотата от по-висок порядък – красотата на изкуството. Как да отговорим на подобни доводи? Първо, важно е да се признае, че културните различия не предполагат липсата на междукултурни универсали. Това не означава, че тези универсалии, в случай че съществуват, не се коренят в нашата природа или не се подхранват с рационалните ни интереси на много основополагащо ниво. Симетрия и ред, пропорционалност, ограденост, конвенция, хармония, а също новост и вълнение: всички те постоянно въздействат на човешката психика. Естествено всички тези думи са неясни и силно двусмислени и с основание е възможно да възразите, че самите те вероятно ще се разпаднат по линиите на рачупване, които разделят една култура от друга в човешката съдба. В ранното средновековие квартата се е смятала за хармонична, а терцата – за дисонантна. За нас важи точно обратното. Хармония за гърците се състои във връзката между последователните звуци в мелодията, а не в съзвучие на едновременни ноти. И така нататък. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|