Божията кръв Малкълм Уебър

Изтегляне 4.27 Mb.

страница	1/21
Дата	14.01.2018
Размер	4.27 Mb.
	#46018

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 21

Глава първа

Божията кръв
Малкълм Уебър
Originally published in the U.S.A. under the title The Blood of God by Strategic Press, Division of Strategic Global Assistance, Inc, 2601 Benham Avenue,

Elkhart, IN 46517, U.S.A., www.sgai.org

Първо българско издание 2007 год.

Библейските цитати в книгата са взети от Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, Ревизирано издание (РИ), Библейско дружество, 1938 г., освен в случаите, където е отбелязано друго.

NIV - New International Version, 1984.

За вашите мнения и коментар можете да пишете на bg@sgai.org

На моята възлюбена съпруга
и най-добър приятел в живота
Рут
Въведение
Преди много години наблюдавах как Бог освобождава една жена от тежко демонично натоварване.

Докато се молех заедно с нея, Святият Дух ме подбуди да я инструктирам:

Да изповяда греховете си на Господа,

което тя направи;

Да Му благодари за опрощението,

което Той ù беше подарил,

което тя направи;

и да благодари на Исус за Неговата скъпоценна Кръв,

която Той проля за нея.

Което тя също направи.

И докато издигаше гласа си в хваление и благодарение

към Господ Исус за Неговата скъпоценна Кръв,

тя получи видение, както беше с отворени очи.
Тя описа това, което видя:

Гвоздеите в ръцете на Исус

и Кръвта, която се стичаше от тях.

Гвоздеите в Неговите нозе

и Кръвта, която се стичаше от тях.

Раните на гърба Му

и Кръвта, която се стичаше от тях.

Короната от тръни върху скъпоценната Му глава

и Кръвта, която се стичаше от нея.

Отворената рана на реброто Му – от меча на римския войник

и Кръвта, която се стичаше от там.
Святият Дух ù показа Кръвта,

Скъпоценната Кръв на Исус,

Скъпоценната Кръв на Бог.

Съвсем скоро след като се спасих, аз бях обзет от желание да имам много добро разбиране за изкуплението. В продължение на няколко години прекарвах часове в изучаване на кръста на Исус Христос. Виках към Бог за откровение в тази област и с течение на времето Господ ми откриваше истината за нея. Тази книга е продукт от това време. Тя беше завършена през 1982 година под заглавието Скъпоценната кръв на Господ Исус Христос – Божието изкупление на човечеството. Сега я пренаписах с цел да я представя пред по-голям кръг читатели, отколкото беше първоначално замислена.

Изключително важно е разбирането ни за изкуплението. Кръстът на Исус Христос заема централно място във всяко нещо, в цялата история. През цялата вечност никога не е имало и никога няма да има събитие с по-големи последици от смъртта на Исус на кръста. Нито пък ще има събитие с по-голяма слава.

Въпреки това малцина са християните, които познават силата, която се намира в пролятата кръв на Господ Исус Христос. Тук ще разгледам учението за нея систематично и изчерпателно.

Молитвата ми е да е угодно на Святия Дух да вземе тези думи и да ги използва, за да доведе мнозина от Своите хора до едно по-дълбоко откровение за Божията скъпоценна Кръв.
Кимел, Индиана

1992 г.

С навлизането на своето трето издание, с малко на брой дребни промени и добавки и превеждането ù на други езици, ние продължаваме да се молим Бог да използва тази книга в помощ на Своите хора, за да разбeрат по-добре същността на изкуплението.
Малкълм Уебър, Ph.D.

Гошен, Индиана

2001 г.
И ако

призовавате като Отец Този,

Който без лицеприятие съди

според делото на всекиго,

то прекарайте със страх времето на вашето престояване,

като знаете, че не с тленни неща –

сребро или злато –

сте изкупени от суетния живот,

предаден вам от бащите ви,

но със скъпоценната кръв на Христа,

като на Агнец

без недостатък

и пречист,

Който наистина беше

предопределен

преди създаването на света,

но се яви

в скончанието на времената

за вас,

които чрез Него

повярвахте

в Бога, Който

Го възкреси от мъртвите и

Му е дал слава, така щото

вярата

и надеждата ви

да бъдат

в Бога.

1 Петрово 1:17-21

Глава първа

Необходимостта от кръвта на Исус

Проблемът – човешкият грях

Когато човекът бе създаден, Бог го огледа добре и Неговата преценка за него бе: „твърде добро”.^¹

… Бог направи човека праведен… (Еклесиаст 7:29)
Човекът бе връх на Божието творение, бидейки създаден по Божия образ.^² Но днес човекът и останалото творение едва ли могат да се опишат като нещо „твърде добро”! Войни, убийства, бунтове, глад, бедност, земетресения, пожари, болест и много други подобни, всяко от които свидетелства, че нещата сега не са това, което са били в началото. И така, какво се случи?
Изпитанието на човека
Според първите три глави на Битие, след като Бог създаде човека, Той го въведе в изпитание. Бог постави дървото на знанието за добро и зло в градината, като заповяда на Адам да не яде от него.^³ Това бе тест, един обикновен тест на покорство.^⁴ Ако Адам се беше покорил на Бог, той щеше да се наслаждава на здраве, благоуспяване, хармония с останалата част от творението и нескончаем живот.^⁵ Но Адам не се покори на Бог. Като следствие от това той получи санкция или наказание за своето непокорство.

В момента, в който съгреши, Адам заслужи пълното вечно наказание за греха. Но в Своята милост и дълготърпение и с цел да спаси и други хора, Бог не изпълни веднага пълното наказание.

Цялото човечество беше в Адам
Бог се обръщаше към цялото човечество, когато се занимаваше с Адам. В седма глава на книгата Евреи Павел ни връща към времето, когато Авраам срещна Мелхиседек (превъплътения Божий син) и Му плати десятък. В този контекст Павел поучава, че Левий (който е правнук на Авраам) е платил десятък на Мелхиседек, въпреки че не е бил още роден.^⁶ Когато Авраам плати десятък на Мелхиседек, Левий беше „в чреслата на баща си” и така в известен смисъл той взе участие в действието на Авраам.

Освен това в Битие 46:26 се казва, че потомството на Яков „излязоха из чреслата му”. Буквално цялото потомство на Яков бяха „в него”.^⁷

По този начин цялото човечество беше „в Адам”.^⁸ Ако Адам се беше покорил на Бог, цялото човечество щеше да бъде възнаградено и благословено. Но тъй като Адам не се покори и съгреши, цялото човечество е проклето и търпи наказанието за греха:
… както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха - смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци… (Римляни 5:12)
… поради прегрешението на единия измряха мнозината… (Римляни 5:15)
… и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци… (Римляни 5:18)
… в Адама всички умират… (1 Коринтяни 15:22)
Все пак цялото човечество не е лично отговорно за греха на Адам, но въпреки това, когато Адам съгреши и се провали, то също се провали, защото всички хора бяха „в Адам”. Адам съгреши и като следствие от това получи наказанието за своя грях, и тъй като всички хора бяха в Адам, всички те приеха същото наказание.^⁹
Наказанието за греха
Но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. (Битие 2:17)
Бог каза на Адам, че ако съгреши, той непременно ще умре. Буквално преведена на еврейски език, тази фраза ще звучи така: „умирайки, ще умреш”. В еврейския език тази граматична конструкция е позната като „абсолютен инфинитив”, който изразява неминуемост. С други думи Бог каза на Адам: „Ти със сигурност ще умреш”.

Наказанието за греха на Адам в най-широкия, най-общ смисъл, е „смърт”. Адам яде от плода на дървото – той не се покори на Бог – и стана податлив на смъртта. И „в него” цялото човечество също стана податливо на смъртта.

„Смърт” не означава прекратяване на съществуването, но „смърт”-та включва в себе си отделяне и страдание. Страданието е както временно (т.e. в този живот), така и вечно и както физическо, така и духовно.

Наказанието за греха има пет аспекта:

(1) Духовна смърт.
Като наказание за греха си, Адам, заедно с цялото човечество „в него”, бе отстранен от Божието присъствие.^¹⁰ Този принцип се вижда в Исая 59:2:
Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува. (Исая 59:2)
Това бе същността на падението на човека – загубата на общението с Бог. Грехът произведе пълно отчуждение на човека от Бога. Когато Адам съгреши, духовното му взаимоотношение с Бога бе преустановено, a заедно с това прекъсна и потокът на Божия духовен живот към него. Човекът стана отчужден от Бога и от Неговия живот, и от всичко, което животът и естеството на Бог произвежда – святост, праведност, мир, живот, радост и благословения. Човекът се отчужди от Бога и неговото духовно естество и характер претърпяха развала.

Взаимоотношението на Адам с Бога беше преустановено; следователно всички хора, които „произлязоха от чреслата на Адам” бяха отделени от Бога. Адам можеше да произвежда само „по своя образ” и неговият „образ”, или естество, вече беше греховен и отчужден от Бог.

Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ, и наименува го Сит. (Битие 5:3)
Адам не можеше да произведе нищо по-добро от себе си. Следователно всички хора, в своето естество, са духовно мъртви, грешни, отчуждени от Бога, без Бога и мъртви спрямо Него.^¹¹ В естеството си всички хора са морално покварени и омърсени. Затова те без изключение трябва да се новородят, за да бъдат възстановени към истински духовен живот и общение с Бог.^¹²
(2) Всички страдания в този живот.
Защото Божият гняв се разкрива [т.e. тук и сега] от небето против всяко човешко неблагочестие и неправда… (Римляни 1:18, на гръцки език)
Всички страдания в този живот са част от първоначалното наказание за човешкия грях. Те са проклятието на греха. Техният произход е Божията присъда за човешкия грях. Това включва и болестите,^¹³ демоничното натоварване,^¹⁴ материалната и финансовата бедност^¹⁵ и всеки възможен вид страдание.^¹⁶
(3) Физическа смърт.
Физическата смърт е част от Божието наказание за греха и включва разделянето на духа от тялото и разлагането му в земята.^¹⁷
(4) Страдания в хадес след физическата смърт.
Хадес е гръцка дума. Шеол е съответстващ на нея еврейски термин. Както хадес, така и шеол означават в широкия си смисъл мястото на напусналите тялото духове, независимо дали са праведни или нечестиви. В рамките на хадес, или шеол, има място за изгубените. Това е място на страдание и ужасни мъки.

Но то не е последното място на страдание. То е наречено геена. Геена е мястото на втората смърт, мястото на вечното наказание на изгубените. Хадес не е крайната спирка на изгубените. То е временно място на страдание, където изгубените очакват своето възкресение и последен съд от Бога.^¹⁸ Независимо от това, хадес е място на изключително мъчение и страдание.

Това можем да разберем от историята на Исус за богаташа в Лука 16. Лазар, просякът, умря и бе отнесен от ангелите в Аврамовото лоно, но богаташът бе заведен в хадес, за да бъде измъчван там. Българският библейски текст казва: „пъкълът”, но на гръцки, това е хадес. Има голяма бездна между мястото на праведните и това на изгубените, така че никой да не преминава от едната страна на другата, и изгубените бяха в мъки:
И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък. Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. (Лука 16:23-25)
Това е част от Божието наказание за човешкия грях.
(5) Вечна смърт.
Когато Адам съгреши, той моментално си навлече пълното наказание за греха си, включително и вечна смърт. Но тогава Бог, в Своята милост и за да спаси някои от потомството на Адам, не изпълни пълното наказание. Но в един скорошен ден, в свършека на дните, Той ще направи това:
След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите. И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си. И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро. (Откровение 20:11-15)^¹⁹
Вечната смърт, или „втората смърт”, е последното и крайно наказание за греха и се състои във вечно съзнателно наказание на изгубените. Много хора ще намерят тази доктрина за непривлекателна, но тя е ясно поучавана в Библията.
Вечното наказание на изгубените
Вечното наказание на изгубените е ясно поучавано както в Стария, така и в Новия Завет. И двата завета ни учат, че Бог ще накаже изгубените с огън и то за цяла вечност.

Старият Завет ни учи, че Бог наказва нечестивите с огън и сяра:

Защото Тофет^²⁰ отдавна е приготвен. Да! За царя приготвен. Той го направи дълбок и широк; куп огън има в него и много дърва; дишането Господно, като поток от сяра, ще го запали. (Исая 30:33)^²¹
За цяла вечност:
И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение. (Данаил 12:2)^²²
По същия начин Новият Завет ни дава много ясна представа за реалността на вечното мъчение и страдание, което очаква нечестивите. Там са споменати същите детайли - огън и вечност:
Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Mатей 13:41-42)
Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели ... И тия ще отидат във вечно наказание... (Maтей 25:41-46)
... а плявата ще изгори в неугасимия огън. (Лука 3:17)
... като носят наказанието на вечния огън. (Юда 7)
А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт. (Откровение 21:8)^²³
Въпреки факта, че е открито поучавана в двата Завета, през годините доктрината за вечното наказание е била атакувана и отхвърляна от много учители и движения.^²⁴

Вечното наказание може лесно да се бъде разбрано, когато то се разгледа в светлината на Божията святост. Библията ни учи, че Бог е свят. Той не просто „притежава” святост. Самото Негово естество е святост. Бог е безпределно свят. Грехът е нарушение на тази святост и следователно е едно неограничено нарушение. Следователно всеки грях, независимо колко „голям” или „малък” е той, заслужава и си навлича безграничен гняв и безкрайно нещастие и наказание.^²⁵

Обаче за тези, които са спасени и са приели безплатния дар на правдата, противоположното е валидно и тяхната крайна съдба е безкрайно и неограничено щастие, радост, мир и благословение.
Възражения на библейското учение за вечното наказание на изгубените
Някои хора може да възразят на всичко написано дотук и да кажат: „Това е жестоко – горкото човечеството ще бъде наказано от Бог с неограничено страдание за някакъв малък грях! Колко несправедливо е това!”

Нашият отговор на обвинението за несправедливост е: Проблемът не е в Бог, но в теб, който възразяваш! Ти нямаш разбиране за естеството на греха и за това колко ужасен е той, или за естеството на святостта на Бог, за която грехът е нарушение.^²⁶

Злите човеци не разбират правосъдие, но тия, които търсят Господа, разбират всичко. (Притчи 28:5, на еврейски език; сравни с Eзекиил 18:29-32)
Бог не върши зло – Той е неспособен на това. Върши само това, което е правилно, и наказва греха само с това, което е заслужено правилно и справедливо.

Някои хора не би им се понравило да го вярват, но грешниците заслужават вечно наказание. Божията благодат (незаслужено благоразположение) бе това, което те освободи от наказанието за твоя грях. Той ти дължеше вечно наказание, но вместо това ти даде прошка и живот.

Защото заплатата на греха [т.е. това, което си придобил и заслужил заради греха си] е смърт; а Божият дар [т.е. това, което не си заслужил] е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ. (Римляни 6:23)
Вечното наказание не е откровение за несправедливостта и жестокостта на Бога, но за това колко ужасен е грехът, който с право заслужава такова наказание.

Други може да възразяват: „Но това, че Бог позволява което и да е от Неговите създания вечно да страда, не е в съгласие с добротата и любовта Му”.

В отговор на това ние трябва да наблегнем, че Бог прави нещо повече от това да „позволи” на грешниците да страдат вечно. Maтей 25:41 ни учи, че огненото езеро бе „приготвено” за вечен дом на изгубените. Кой го бе подготвил? Очевидно не е дяволът, тъй като и той ще отиде там! Някои хора имат погрешната идея, че адът е царството на Сатана. Адът не е царството на Сатана. Той е място на вечно наказание. Сатана не е господар на ада, а по скоро подвластен на него. Тогава кой е приготвил огненото езеро?
Той държи лопатата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън. (Лука 3:17)
Този стих показва, че Исус Христос ще изгори „плявата” с неугасим огън. Исая 30:33 ни осведомява, че „дишането Господно” разпалва огненото езеро. Римляни 2:5-9 ни учи, че Бог ще даде „скръб и неволя” на всеки човек, който върши зло. В Йов 27:13 се казва, че нечестивите ще получат своето наказание от „Всемогъщия”. В Притчи 3:33 се разкрива, че „проклятия от Господа има в дома на нечестивия”^²⁷. Затова сам Бог е Този, Който изпълнява Своето последно и окончателно наказание за грешниците.

Бог е добър и Бог е любов, но Бог съща така е и свят и Той не може да се отрече от един от Своите аспекти, за да изрази друг. Бог е любов, но 1 Йоан 1:5 също ни учи, че „Бог е светлина”, и не може да има общение между светлината и тъмнината. Бог не може да се отрече от Своите святост, праведност и правосъдие, които са нарушени от греха и които изискват грехът да бъде наказан, и да продължи да дава вечни благословения на грешниците.

За да забрави греха и да не го накаже с това, което той заслужава, ще е необходимо Бог да забрави за Своята святост; а Бог не може да забрави Своята святост, защото Той е свят. Свято е това, което е Бог в естеството Си. Святостта е самата същност на Бог. Той не може да се откаже от Своята святост. Бог е свят и неограничената святост изисква наказание за всичко, което не е свято.

Нещо повече, Бог е справедливият Съдия на моралната вселена; а справедливите съдии съдят закононарушителите,^²⁸ като ги осъждат на заслуженото от тях наказание.

Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват. (2 Солунци 1:6)
Тук Павел казва, че е „справедливо” Бог да наказва грешниците. Не е несправедливо, лишено от любов, нечестиво или жестоко Бог да наказва грешниците. Грешниците заслужават наказание. Божият гняв върху грешниците е Неговата „праведна съдба” (Римляни 2:5).^²⁹ Божиите съдби не са нещо, което радва грешния човек, но независимо от това са праведни!
… всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,... (Евреи 2:2)
В Евреи 2:2 Павел говори за Божието наказание за греха под Мойсеевия закон като за „справедлива отплата”. Гръцката дума, превеждана като „отплата”, в този стих означава „плащане на заслужената заплата”.

В няколко стихове осъждението е описано като „заплата”, „възмездие” и „въздаване” за неправдата им (2 Петрово 2:13).^³⁰ Грешниците заслужават наказание (Евреи 10:29) и са „заслужили” божествения гняв (Римляни 6:23a).

Божият гняв и справедливо негодувание срещу греха и грешниците не е в противоречие с Неговата любов и доброта. И двете са истина за Бог. Той е свят и Той е любов. Библията ни учи и на двете истини и ние трябва да ги разбираме и да живеем в светлината на знанието и преживяването им. Ние трябва да гледаме „благостта и строгостта Божия” (Римляни 11:22).

Друго често срещано възражение на учението за вечното наказание е: „Да, вечното наказание може да е истинско, но говоренето за ада отвръща хората. В крайна сметка кой иска да чуе за греха? Кой иска да чуе за свят Бог, Който е гневен на греха, мрази греха, мрази и грешниците и Който заради греха им ще ги прати във вечен ад?”

Нашият отговор е: Точно така! Грешниците не искат да чуят за греха, праведността и своята присъда. Грешниците не искат да чуят за ада. Грешниците не искат да чуят за един свят Бог, Който им е гневен и Чийто гняв остава върху тях. Грешниците не искат да чуят тези неща – нито добрите религиозни лидери. Те се обиждат от тях!

Помисли за това! Хората се обиждат от Божия гняв. Хората са раздразнени и се чувстват обидени.^³¹ Обикновени хора, и грешни при това, са обидени от Бог, когато в действителност Той е обиден от тях!

И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох,- човеци, зверове, влечуги и въздушни птици - понеже се разкаях, че ги създадох. (Битие 6:5-7)
Битие 6:5-7 ни казва, че когато Бог погледна греха на човека, Той съжаляваше (буквално на еврейски език)^³², че бе направил човека и сърцето Му бе наскърбено за състоянието на човека. Псалм 14 ни показва същото нещо:
Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха… (Псалм 14:3)
Еврейската дума, преведена „развратиха”^³³ в този стих, е използвана и в Йов 15:16^³⁴:
Колко повече гнусен и покварен е човек, който пие неправда като вода?
Думата „покварен” буквално означава „развален”. Това е думата, която човек използва, за да опише млякото, което се е развалило. Грешниците вонят пред Бог по-лошо и от вкисналото мляко! „Те [не само това, което произвеждат, или техните дела, но самите те] заедно започват да смърдят”.

Исус дойде при една моя приятелка и ù показа купчина смърдящ боклук. Това бе купчина от боклук и мръсотия, която бе напълно противна и отвращаваща. Тя разбра, че боклукът ставаше все по-противен и по-противен към центъра на купчината. Господ ù каза, че всичките ù най-праведни дела са били по-зле, далеч по-зле от най-противната, най-смърдяща част от боклука и мръсотията пред нея!

Защото всички станахме като човек нечист и всичката ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат както вятъра. (Исая 64:6)^³⁵
Такова е трагичното състояние на падналия човек пред неговия чист и безпределно свят Бог.
Любовта и омразата на Бог
В няколко стиха е посочено, че Бог не само мрази греха, но мрази също и грешника, който извършва греха:
Както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих". (Римляни 9:13)
… Ти мразиш всички, които вършат беззаконие... Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен. (Псалм 5:5-6)
Господ изпитва праведния; а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие. (Псалм 11:5)
Всичкото им нечестие е в Галгал, защото там ги намразих; поради злите им дела Ще ги оттласна от дома Си. Няма вече да ги обичам; всичките им първенци са бунтовници. (Осия 9:15)
… ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели… (Римляни 5:10)^³⁶
Тогава как можем да примирим тази омраза с Неговата любов към провалилото се човечество? В крайна сметка Библията не учи ли, че Бог обича света? Често използваме израза: „Бог обича грешника, но мрази греха.” Така че как може Той да мрази грешните хора?

На първо място, грехът не съществува отделно от грешника, който го извършва. Грехът е в сърцето и естеството на грешния човек. Самият той е грешен. Това е неговото естество. Той може само да съгрешава, защото естеството му е греховно. Така че, за да се намрази греха, трябва да се намрази естеството, което го произвежда; което, от своя страна, е да се намрази самия грешник, тъй като не можеш да отделиш човека от неговото естество. Естеството му е това, което е той.

Затова помислете за следното: кое е по-лошо – грехът или сърцето, което го е подбудило? Грехът е просто удобен инструмент на своя автор. Ако човек не беше избрал да съгреши, тогава грехът нямаше да съществува! Затова в такъв случай кой е виновен? Ако Бог мрази греха, тогава Той със сигурност мрази това, което го причинява – сърцето на грешния човек!

Нещо повече, кое е това, което Бог осъжда? Излива ли Той гнева Си върху самото действие на греха или върху грешника, който го е извършил? Очевидно самият грях не се наказва, а грешникът! Той се наказва за своя грях, но самият той е, който в действителност преживява наказанието. Затова кой или кое е обект на гнева и омразата на Бога? Отговорът е ясен.

Но ако всичко това звучи малко неясно, нека го кажем по друг начин. Ще го разбереш добре, ако гледаш на омразата на Бога към грешния човек не като на емоция, която е това, за което мислим, когато мислим за омразата, а по скоро като на реакция на неограничената святост на Бог срещу това, което е диаметрално и силно противоположно на Него – греха. В самото Си естество Бог не може да толерира греха. В Своята святост Той не може да има някакво друго отношение към греха, освен силен гняв.

Помислете малко за ада. Той е реално място. Той е място на вечно страдание и агония. И не е Сатана, който изпраща грешниците там, а Бог!

В съвременното богословие Бог често е представен много различно от това, което е Той в действителност.

Бог е безкрайно свят и Неговата святост притежава неограничени гняв и омраза към грешниците и техния грях.

Бог също така е и неограничена любов и в Своята любов Той има голяма милост и съжаление към Своето паднало творение.

Не мислете за Бог като за човек, някой от нас. Като хора, ние не може едновременно да обичаме и мразим едно и също нещо. Въпреки това няма противоречие в съжителството на святостта (която се изразява в омраза към греха и във вечен гняв) и любовта (която се изразява в изкуплението) на Бог.

Бог е едновременно святост и любов. Има много неща в Божията вселена, които не могат да бъдат разбрани от нашите ограничени умове; но като Го търсим за откровение за всичко това, Той ще ни даде мъдрост.
Истината трябва да бъде проповядвана!
Много хора се обиждат на поучението и проповядването за гнева и праведните съдби на Бога и предпочитат да се фокусират върху „позитивни” неща. На тях ние казваме:
(1) Бог ни е заповядал да поучаваме цялата Негова воля и ние сме отговорни за изпълнението на тази заповед.
Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба, та изяви на людете Ми беззаконието им, и на Якововия дом греховете им. (Исая 58:1)^³⁷
Съществуват няколко причини, поради които ние трябва да проповядваме Божието слово безкомпромисно.^³⁸ На първо място Бог ни е заповядал да проповядваме Неговото слово така, че хората да се спасяват.^³⁹ Също така Той ни е заповядал да проповядваме Неговото слово заради Неговата слава, независимо дали хората ще се спасят от него или не.^⁴⁰ И на последно място, Бог ни е заповядал да проповядваме Неговото слово, за да се освободим от отговорността за това, че не сме предупредили хората за грозящото ги наказание.^⁴¹
(2) Исус никога не се стараеше да прикрие или омаловажи истината за вечното наказание на изгубените.^⁴² Всъщност Той по-често говореше за ада, отколкото за рая.
(3) Истината освобождава хората (Йоан 8:32) и ако истината не е представена пред нас, те никога няма да са свободни. Когато истината се говори с любов и святото Божие слово не се разводнява, тогава овцете ще чуят гласа Му. Човек не бива да се безпокои за това, че ще заблуди овцете, ако стои верен на Божието слово. Но ако прави компромис, тогава това вече не е Божие слово, а думи на човек и когато това не е гласът на Овчаря, Неговите овце няма да Го чуят (Йоан 10:4-5).
(4) Да се пропусне или разводни библейското поучение за ада и вечното наказание е да се отрече реалността и спешността на прокламирането на спасението. Ако няма вечно наказание за грешниците в ада, тогава от какво е нужно човек да се „спаси”?
(5) Степента, до която е смекчена истината за вечното наказание - Божията омраза към греха, е степента, до която Божията святост – израз на която е вечното наказание и гневът – е принизена, и е степента, до която делото на Исус на кръста, което бе необходимо да ни спаси от този гняв, е омаловажено.
(6) Чрез страха от Господа хората се покайват и се обръщат от злото.
… чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото. (Притчи 16:6)
Освен че грижата ни за новоповярвалите трябва да бъде те да достигнат до преживяване на прошката и истинското общение на любов с Този, Който е любов, ние никога не бива да се страхуваме да доведем хората лице в лице с техния всемогъщ Бог, чиято святост се изразява във вечен гняв срещу греха и грешниците. Самият Исус използва Божия гняв като мотивация хората да се страхуват от Него:
А на вас казвам, приятели мои: Не се страхувайте от тези, които убиват тялото, и след това не могат да ви направят нищо друго. Но ще ви предупредя от кого да се страхувате: Страхувайте се от Този, Който след като е убил, има властта да ви хвърли в геена; Да, казвам ви: Страхувайте се от Него. (Лука 12:4-5, на гръцки език)^⁴³
Естеството на вечното наказание на изгубените
Вечните страдания на изгубените се състоят в:
(1) Отделяне от присъствието, благоволението и общението на Бог.
Такива ще получат наказанието на вечното унищожение като изгнаници от Божието присъствие… (2 Солунци 1:9, Новият Завет на Уилямс)
Бог е неограничен Дух и изцяло присъства навсякъде по едно и също време. Следователно „да си извън присъствието на Бога” не означава, че има място, където Бог не присъства.^⁴⁴ Въпреки това Исус е Този, Който ще каже на изгубените: „Махнете се от Мен!” (Maтей 7:23);^⁴⁵ което означава вечно отчуждение от Бога и пълно отделяне от Неговото изявено присъствие и благословение.

Това е същността на падението и това е най-лошото наказание, което някога може да сполети човека – вечната и безвъзвратна загуба на общението с неговия Бог. Човекът бе създаден за Бога – за да общува с Него. Няма да има по-голяма болка или мъка за провалилото се човечество от това, което е последица от тази загуба.

(2) Загубата на всичките земни придобивки, наслада и удоволствие.
… тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на безбожния е минутна… (Йов 20:5)^⁴⁶
Въпреки че грешният човек се наслаждава на това, което е добро на земята, всичко това е моментно, за много кратък период от време. Веднага след смъртта всички добри неща, на които той се е наслаждавал в този живот, социалният престиж и положение, което е заемал, и цялото материално богатство, което е натрупал за себе си, ще си отидат завинаги. Във вечността той ще разбере, че единственото трайно „богатство”, което е притежавал, и единственото „трайно” съкровище, което е натрупал, е вечният гняв на Бога (Римляни 2:5).
(3) Друг аспект от вечното страдание ще бъде душевното отчаяние и агония на тези, които са завинаги изгубени, без надежда. Отчаянието от това да си изцяло и завинаги без надежда и напълно да осъзнаваш, че тя е непостижима. Артур Пинк е написал: „Няма да има покой на техните страдания; нескончаеми ще са техните мъки. Без каквото и да е средство за избавление. Без възможност за отмяна на присъдата. Без надежда за избавление... ‘Няма мир за нечестивите, казва моят Бог’. Няма да има място за почивка в ада; няма да има тайно ъгълче, където хората да отдъхнат малко; нито фонтан с хладка вода, където да се освежат. Не ще бъде променено или изменено по някакъв начин мястото, на което се намират. Ден и нощ, постоянно, те ще бъдат наказвани. Без изглед за някакво подобрение, те ще потъват в празно отчаяние”.
(4) Огънят.
И ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Maтей 13:42)^⁴⁷
Очевидно е, че огънят не е физически, защото Сатана и неговите ангели, които също ще страдат там, са духовни същества. Независимо от това, огънят е истински. Той е духовен – огън с духовно естество. Този духовен огън ще е далеч по-ефективен, ще причинява повече болка и страдание, отколкото естествения, физически огън. Той ще е вечен, неугасим огън.
Той [всеки, който се поклони на звяра и приеме неговия белег] ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му... И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем... (Откровение 14:10-11)^⁴⁸
… да бъдеш хвърлен в пъкъла, дето "червеят им не умира и огънят не угасва". Защото всеки ще се осоли с огън… (Maрк 9:47-49)
Фразата „всеки ще се осоли с огън” в Maрк 9:49 вероятно означава, че неугасимият огън на втората смърт вместо да унищожава, както прави обикновено огънят, ще действа като сол и ще съхранява всеки, който обхваща, в състояние на мъчение и агония.^⁴⁹

Настоящето местообиталище на изгубените, което е област от хадес, е също и място на мъчения с огън (Лука 16:22-28). Многобройните свидетелства на хора, които са имали свръхестествени видения и преживявания както от хадес, така и от огненото езеро, потвърждават всичко това.

(5) Огненото езеро е място на изключителни мъки и страдания.
А пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло… (Римляни 2:8-9)
Павел казва, че състоянието на изгубените във вечността ще се изразява в „скръб” и „неволя”. Гръцките думи, преведени „скръб”^⁵⁰ и „неволя”^⁵¹ съответно се отнасят към външното страдание и вътрешното мъчение. Страданието ще е цялостно. Духовно, умствено, емоционално и телесно – със всяко свое сетиво, възбудено до най-висока степен, човека ще преживее възможно най-жестоката, най-остра агония.

Огненото езеро ще бъде място на най-ужасно страдание. Не по-малко от седем пъти в евангелията Исус се обръща към него като място на „плач и скърцане със зъби”.^⁵² Плачът и скърцането със зъби са изражения на скръб и мъка.

Тези, които са в огненото езеро ще бъдат „мъчени... до вечни векове” (Откровение 14:10-11). Гръцката дума, преведена „мъчени”^⁵³ в Откровение 14:10 се среща за първи път в Новия Завет в Матей 8:6: „Господи, слугата ми лежи у дома парализиран и много се мъчи.” Същата дума се среща в Откровение 9:5, където се казва, че на демоничните „скакалци” по време на Скръбта ще се даде силата да мъчат с „мъка от скорпия, когато ужили човека”. Това ще причини толкова силно страдание на хората, че те „ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях” (Откровение 9:6).

Болките и мъченията на ада ще бъдат далеч по-силни от най-мъчителната болка, която е възможно днес да имаме.

(6) Спътниците.
… Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. (Maтей 25:41)
Всички изгубени ще са там, но не за да се наслаждават на греховните удоволствия един с друг, както на много хора им се иска. По скоро те ще страдат в присъствието на агонията и мъките на другите. Всички изгубени ще бъдат там, включително и най-злите, най-противните и подли хора, които някога са живели. Сатана и неговите ангели и демони също ще страдат там в мъки.
(7) Страданието е вечно.
И тия ще отидат във вечно наказание… (Maтей 25:46)
Тези, които поучават, че изгубените са или унищожени, или напълно примирени с Бога, след като прекарат известно време на пречистващо страдание, са в явна грешка.^⁵⁴ Този факт е очевиден от многото пасажи, които ни учат за вечното естество на съзнателното наказание на изгубените.
… а едни за срам и вечно презрение. (Данаил 12:2)
… да бъдеш хвърлен във вечния огън. (Maтей 18:8)
Такива ще приемат за наказание вечна погибел… (2 Солунци 1:9)
… ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове. (Откровение 20:10)^⁵⁵
Такова е състоянието на изгубените във вечността. То е ужасно. Но е справедливо. То е праведната присъда от Бог. Ужасно е. Страховито е. Но е справедливо. Справедливо е. Вечното мъчение на изгубените е справедливо! Проблемът не е, че Бог е жесток. Проблемът е, че грехът е толкова ужасен. Грехът заслужава това наказание.

Нещо липсва на днешните църкви. Покаянието често е много повърхностно. Има малко изобличение за грях, малко от реалността на Бог в живота на много християни. Отчасти причината за това е, че човек не иска да се изправи пред реалността на Божия гняв срещу греха. Но тази истина не бива да се избягва. Тя ще донесе страха от Господа, който е началото на всяка мъдрост.

Tова не е просто „доктрина”, с която трябва да се съгласим. Това е действителност. Това е вечната съдба на мъжете и жените, които познаваш и с които работиш, и които виждаш в магазините. Това е действителността. Тя трябва да ти повлияе. Трябва да те завладее. Трябва да съкруши сърцето ти. Трябва да те задвижи със състрадание да се молиш за тях и да ги достигнеш.

Следователно това бе място на вечно мъчение за всички хора, но заради Божията благодат. Човек не може да разбере Божията благодат или Неговото изкупление на хората, докато не разбере колко ужасен е грехът и неговите последствия. Затова започваме оттук, така че това, което Бог е направил за спасението на хората, да бъде истински разбрано и истински да оценим скъпоценната кръв на Исус, която ни спаси от подобен край.

Вечните награди и благословения на изкупените трудно могат да се схванат и изразят (Исая 64:4); както и вечните наказания на изгубените!

Глава втора

Изтегляне 4.27 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 21