14
Стил на писане. Учените класифицират ръкописните копия на Новия завет според материала за писане и стила на писане. По времето на Ранната църква, преписвачите използвали един особен
тип шрифт за нелитературните, обикновени гръцки документи и друг за литературните творби. Литературните произведения използвали шрифт, наричан „
унциял,“ което е абревиатурна форма,
която означава „инчов размер.“
8
Ранните копия на Новия завет били писани на този стил, който се характеризирал с гръцки главни букви, отделени една от друга (несвързани ръкописно)
Този стил започнал да запада и от началото на девети век бил въведен един шрифт от малки букви. Този курсивен стил бил наречен „
минискулен“ (означаващ –
доста малки) и съществувал заедно с унциялния
тип в продължение на два века, след което заменил напълно унциялния.
Така различните шрифтове ни помагат да датираме Новозаветните ръкописи и до девети век ръкописите са предимно унциялни, от 9 до 11 век са отчасти унциялни,
отчасти минискулни, а от 11 век насетне са изцяло минискулни. В действителност броя на по-късните ръкописи превишава броя на по-ранните с повече от 10 към 1.
Със своите хиляди ръкописни документа, Новият завет е най-засвидетелстваната книга на древността.
Сподели с приятели: 
