Причини за разлики в отделните ръкописи Това, което трябва да се признае обаче е, че в огромното множество на тези новозаветни ръкописи съществуват различия. Обяснението на тези различия се съдържа в сложния процес на преписване и предаване през поколенията на текста. С откриването на печатната преса в средата на 15 век, изведнъж станало възможно да се възпроизвежда едно неограничено множество от идентични копия на един текст. Дотогава всеки документ бил преписван на ръка. А всеки, който се е опитвал да преписва един дълъг текст ръчно, знае колко лесно се допускат технически грешки, които водят до несъответствия с оригинала. За щастие в Новия завет различните вариации, случайните грешки или съзнателните промени не изменят Божието слово и смисъла на Неговото учение. В основната си част тези различия в текста са просто опит на преписвачите да подобрят правописа, граматиката и логиката на мисълта в копията, които преписват. Инцидентни и непреднамерени грешки. Повечето от различията възникват от инцидентни грешки и това е разбираемо. Един преписвач можел лесно да сбърка от недоглеждане, недочуване (при диктовка) или поради преумора. Така се появява разлика в пасажа на два отделни ръкописа с пропуснати букви, думи или дори редове. Такива грешки са били допускани и от нечетливия почерк на по-ранен преписвач. - Прескачане. Окото на преписвача е било лесно да прескочи от една дума или група букви на други подобни думи или групи от букви, особено ако са разположени едни до други. Така са пропускало част от текста в новия препис. Например в Кодекс Ватиканус, в Йоан 17:15 са пропуснати думите в скобите: „Не се моля да ги вземеш от [света, но да ги пазиш от] злия.“ Окото на преписвача е прескочило от гръцките думи преди света на гръцките думи преди злия и така се е получил пропуск в текста. Обратен проблем се получава, когато окото на преписвача се връща обратно от втората група гръцки думи и букви към предходна такава и така се повтарят и преписват два пъти групи от думи. - Приличащи си думи. Объркване се получава и около думи със сходно или същото произношение. Например произношението на ОУ и У е едно и също на гръцки и това е довело до различия в прочита/преписите на Откровение 1:5. Ръкописите от преди трети/четвърти век използват глагола лУсанти (да освободя), докато по-късните гръцки унцияли и повечето минискули, както и някои по-ранни преводи, използват глагола лОУсанти (да измия). Затова някои преводи използват „измил ни е от греховете,“ а други „освободил ни е от греховете.“
