Преводи. Християнството навлязло в един свят, в който гръцкият бил световен език. Той бил говорен и разбиран и в западната част на империята и в източната. Днес малцина се съмняват, че в оригинал Новият завет е написан на гръцки. Авторите на Новия завет използвали ежедневно употребявания гръцки език (койне, което означава обикновен). Въпреки това този език си има своите различни стилове – от изискания език на книгата Послание към Евреите до „юдейския гръцки“ на книгата Откровение. Към края на втори век сл. Хр. настъпили радикални промени в империята. Гръцкият език бил ограничен основно до източната част на империята, областта с най- голяма канцентрация на християни до средата на трети век. Сред тези гръцко говорещи християни продължавал да се преписва Новия завет. Но в другите части на империята гръцкият вече не бил основен език и възникнала нужда от изразяване на евангелието на месни езици. Така от средата на трети век, Християнската църква в западната част на империята (Италия, Африка, Галия) станала латинско говореща църква. В сирийско говорещите области, особено около района на Едеса, християните използвали сирийския език. В Египет се използвал коптския. С отлива от гръцкия като световен език, се появили преводите на Новия завет на Латински, Сирийски, Коптски. От края на втори и началото на трети век, ние имаме Новозаветни ръкописи на тези три споменати езика. През следващите векове се появяват също и преводи на Арменски, Грузински, Готски, Славянски, Етиопски и др. Лекционарии. Следвайки еврейската традиция на прочит на пасажи от Стария завет по време на службата в синагогата, Християнската църква установила четенията на Новия завет в съботните и неделните служби, както и при други случаи. За тази цел, библейският текст, състоящ се от евангелията и посланията бил разделен на една система от уроци. Тези установени четения били наречени лекционарии. Въпреки че учените не са много сигурни за времето на тяхната поява, като цяло е прието, че те са съхранили преписа/прочита на Новозаветния текст, който е много по-стар от времето на самите лекционарии.
