Кръстьо малчев маринов (Възпитаник на Морското Училище)

16.3.1978 г. в самолет Ту-134 в полет от София за Варшава в района на Врачанския балкан. Дългогодишна учителка беше и Славка Петкова от гр.Бяла.В1942 г.,когато Македония беше предоставена на България,нея я изпратиха да учителства в новите територий и тя по вече не се върна в Кацелово.

Всички хърцойски семейства в Кацелово са отглеждали над три деца.Децата за училище станали много,а построеното училище от турско време не можело да ги побере.В 1922 г.се открива и прогимназия.За учебни стаи се ползували частни домове.Отново с доброволен труд и икономий в 1930 г.започва строителство на съвсем ново учи-

лище.Хърцоите пекли тухли,вадели и превозвали камани,според изискванията на майстор БЕРО,който строял училището.За вътрешно обзавеждане не достигали 2 мил.лева.Заложили общинската гора на селото

„Ходжов рът”,теглили заем,използували приходите от училищните ниви

и през есента на 1934 г.училището, на името на Христо Ботев, било готово за използуване.Учителите Пантелей Гулапчев(директор) и преподавателите Лазар Христов,Борис Бобчев,Харалампи Хараламбиев помогнали много за високото ниво на обучението.Главен организатор на това мъщабно строителство тогава бил кмета на селото Жеко Кюранов,

който със сериозно обмислени мотиви е подходил към проблема на селото,а имено острата нужда от по голяма училищна сграда.

През 1960 г.потока от изселващи се хърцойски домакинства към

градовете Бяла,Две могили,Русе,а и други градове е оформен.Броя на децата в училищна възраст е бил 279(в 1980 г.),явно е намалявал,но училището се надстроява за 5 месеца от такъв майстор организатор, какъвто е Драгостин Николов.Сега това триетажно училище за страх и ужас е запустяло.Изсмукан е ресурса от кооперативното обработване

на земята в Кацелово.Кооператорите,полянци или хърцои работели по блоковете на ТКЗС за 20 стотинки на трудов ден или пък като пенсионери получавали месечна пенсия 28 лева.Коментар дали е било необходимо да се прави надстройка на училището е излишен.

Освен непосилния труд на хърцоите от района на г. Бяла,окръг русенски,за прехраната си,за подновяване на религиозните църкви,за нови училища и читалища те ,мъкар и с невисоката си култура и бит,

водени от своите възрожденци-учители и по издигнати съселени ,са проявили и интерес ,в следосвобожденския период, и в друга посока.

Имали проблем със съседската и вътрешно селска взаимопомощ в ежедневието си.Назрявали условията за взаимо-спомагателни ,доброволни и с добри ,човешки цели сдружения.Може да се обобщи,че в периода от 1878 г. до към 1890 г.в беленските села ,т.е.за12-20 г.,са израствали,ражда ли са и са пораствали новите хора,българските граждани в освободена от турско иго държава.В този период местните власти и кметове няма с какво да се похвалят.След 1900 г.идват съществените промени.В този ред на мисли,в хърцойското село Кацелово,по идея на селския учител Тодор Енчев Шейтанов,от троянско,и на

Никола Кърджиев ,е организирано земеделско взаймоспомагателно дружество наречено „О Р А Л О „.В присъствието на 58 кандидата за земеделска взаимопомощ ,на 11.12.1904 г.дружеството е учредено,а на

16.2.1905 г.е избран управителен съвет в състав:

- председател Стоян Кенаров(Кенарстоян),един от найзаможните ,

- касиер Неделчо Денев,

- деловодител Тодор Шейтанов,

- съветници Иван Колев и Вълчо Йорданов Гецов от витановия род.Последния,същата година организира в селото политическа партия на земеделците.

Годината 1907 е била крайно неблагоприятна.За да оцелеят над 46 хърцой от Кацелово емигрират в Америка на гурбет,но от тях забогатял няма.

Кооперация „Орало”през следващите години събира членски внос,отпуска заеми,закупува селско стопански инвентар за ползуване от кооператорите и т.н.На 14.2.1910 г. за председател на кооперацията е избран Вълчо Йорданов Гецов.В 1911 г.последния е назначен за кмет на селото,през 1911,12,13 години,а кооперацията е оглавена от Цани Калинов.Мирните години за хърцоите и за всички българи секват.Започват години на войни.

Доказан историччески факт е ,че династията на Кобургите,като поканенонатрапени царе ,са причинили ТРИ НАЦИОНАЛНИ КАТАСТРОФИ на българите на Балканите за 45 години- от 1890 до 1944 г.(1913,1918 и 1944 г.).От всички балкански народи(гърци,сърби,румънци)само в България лидерите на съюзените демократи в 1990 г. ( Желев, ,Тренчев,Ф.Димитров,И.Костов,П.Стоянов,Доган и инициатори от типа на С.Паси и др.)проявиха „висша инициатива”отново да бъде поканен за политически лидер в обрулената ни държава техния наследник Симеон Сакскобурготски,който върху тези катастрафи често се блазни да го назовават неговите подмазвачи „величество”!

Да се върнем на темата.В 1912 г.Фердинанд Кобурготски,доказан суетен авантюрист,застава на гребена на вълната на справедливото недоволство на българите от решенията на англосаксонците на Берлинския конгрес от 13.6.1879 г.Според решението, руския министър председател Горчаков е принуден на отстъпки по Санстефанското споразумение.България при освобождаването си от турците е ощетена,както и другите балкански държави са ощетявани. Божественото желание на българите да живеят в една обединена държава се оказва илюзия.Кобурга е далеч от същноста на балканските проблеми и започва активна „шетня”при гърци,сърби и черногорци за сключване на „Балкански съюз” срещу Турция.Отвръщенито на последните към турците е налице и съюза е сключен.

Балканския съюз бил подкрепен от Русия,а Турция от Германия и Австро-Унгария.САЩ и Англия били неутрални.

Балканската коалиция мобилизирала 1 мил. и 200 хил.души и 2000 оръдия(от тях 600 хил. българи и 1116 оръдия,но пряко участвуват 350 хил.със 728 оръдия ),а Турция мобилизирала 430 хил.души с 930 оръдия,но в хода на войната достигнали 820 хил.души и 1500 оръдия.Духът на българите бил неописуем,от цялата планета българи, се връщали за доброволци във балканската война.Главния стратегически удар се планирал да бъде нанесен на тунженското направление-Ямбол,Елхово,Лозенград,Караагач,Чаталжа от 1-ва и 2-ра български армий,а 3-та била в дълбочина зад тях..От всичките сили на балканската коалиция,за този стратегически удар,българите са 60%.Този процент е бил утвърден от” царя Фердинанд”,който съвсем не се е съобразил с окъсаните дрехи на бедния български народ,а е бил мотивиран само от жаждата си за слава и власт.Ч.Гора започва войната на 26.9.1912 г.,България и Гърция- на 5.10.1912 г.,а Сърбия на 7.10.1912 г..Тя продължила 5 м. до 13.3. 1913 г.Без да се спираме на героизма на българите във всичи сражения с турците можем да отбележим че,в резултат са завоювани крупни военополитически резултати. Българската войска разгромила 36 турски дивизий от общото им число 63.С Лондонския договор от 17.5.1913 г., на България е дадена от турската територия,тракийското поле с българско население до линията Мидия –Енос,а егейските острови минали под контрола на великите сили.

Жертвите в жива сила за българите са неимоверни-84 хиледи.Само от г. Бяла оставят костите си по бойните полета над 69 ,а от с.Кацелово над 20 бедняци хърцои, при 200 семейства с 1800 жители 20 дома са почернени.Между тях е Асен Иванов (футчижиев),а дядо Кръстьо Пеньоулу едва се връща жив от боевете при обсадата на Одрин.Поради небмислените споразумения между съюзниците от Балканския съюз, още в хода на балканската война съюзниците започнали подготовка за война по между си за разпределение на освободените земи от турците.Русия предупреждава-който пръв започне,носи отговорноста.

На 17.6.1913 г.без предупреждение и без съгласуване с министерския съвет,Фердинанд Кобурготски заповядва да започнат настъпателни действия 4-та и 2-ра армий срещу гръцките и сръбските войски.Турция незабавно още на 29.6.1913 г. си върнала,без воени усилия,загубените земи до старата държавна граница с България.

Не закъсняла и Румъния-без да срещнат съпротива, до 8.7.1913г. с 5-тия си корпус превзела Добруджа и достигнала до Петроханския проход,Саранци,Златица и Ловеч.България дала в тази междусъюзническа война 65 хил.убити и 100 хил. ранени.Българската войска капитулирала.На 28.7(1.8.н.ст.)1913 г.се сключва мирен договор в Букурещ,според който Сърбия си прибира Вардарска Македония,Гърция Беломорска Тракия,Румъния Южна Добруджа.На България дават Пиринска Македония и Западна Тракия.И така Фердинанд Кобурготски довежда българския народ не до обединение, а до ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА !Над 200 хил. българи се преселват в България.Хърцоите от беленския район,а и всички останали са покрусени,ежедневието черно и безнадеждно.В с.Кацелово от 1914 г.,през следващите 4 години, за кмет е назначен Димитър Манолов.

Населението в Кацелово,по това време,е с оформени родове.Родовете и тяхните фамилни разклонения са живеели в три махали: Камбурка,Куньолта и Пенколта.В камбурка 17 рода,Куньлта 13 и Пенколта 9.(имената на родовете са изписани в краеведската разработка на Ст.Витанов).

Стари,коренни родове били вацколци,дяколци,кара кълньовци, кенаровци,кючукиановци,кърсаците, цвятколци,кълньолте,карайва- новци,вельолци, еланджолци,жековци,генолци,кърсаците,куньолте.

Преселници са 19 рода и най разширеният е витанолския род.Неговото разклонение е следното:

• 
  тревненеца Витан в Кацелово отглежда 7 сина,а имино:
  
• 
  Витан със син Тончо(опълченеца),
  
• 
  Гецо със син Йордан,от който следва Вълчо със синове Вълчо и Борис.Синът Вълчо е Вълчо Стисков водолаза с наследници Иванка дъщеря , внучка Камелия и правнука Евелина.
  
• 
  Тодор със синове Кръстьо,Вичо,Пею и Христо.От Христо е син Ангел със синове Пею,Димитър и Боци.От Димитър-Калудка и Донка.
  
• 
  Дочо изселен в Самуил.
  
• 
  Иван Караиванов и още двама -Стойчо и Даню.Един отишъл в Тулча. От витановия род са фамилийте в Кацелово:витанолци,стисковци,
  

беберджолци,семовите , еламавитановите,писаците.

Родовете и фамилийте в с.Кацелово в 1910 г.наброяват 1808 души,които са живеели в 300 къщи и са обработвали 23 хил.декара земя.В този състав населението от Кацелово ,в идващата 1915 г.ще изпраща почти деца 16,17 годишни момчета и по възрастни ,по бойните полета,с избелели ,небоядисани,от кълчищен плат(конопено платно)

раници и дрехи да защитават родината.От с.Кацелово 16 годишните Вълчо Стисков и Малчо Маринов се явяват на наборна комисия в Търново,а на 17 години Вълчо е във воения флот ,а Малчо на фронта в Сърбия .Еуфорията при започване на балканската война я няма. На 14.10.1915 г.черковната камбана,в селото, тревожно бие за мобилизация и участие в първата световна война,а деца и майки с писъци вият и плачат за изпращане на синовете и бащите си.Много от тях няма да се върнат никога.Така са описвали спомените си пред мен за тези времена майки ,баби и клети сираци.Прокълнатия Фердинанд Кобурготски обира от селата 16 годишни деца и по възрастни,за да събере 616681 не дообучени,не дооблечени и полугладни бойци за три армий.Това е невиждано в световната воена история мобилизационо напрежение.Дядо Марин Дяков,участник и ранен в Сръбско-Българската война,1885 г.,с баба Станка,от четирмата си сина тримата изпраща по един във всяка армия-в първа Малчо на сръбския фронт,във втора Вълчо на гръцкия фронт и в трета армия Неделчо в Добруджа.Най малкия син Ангел е бил 12 годишен.Навсякаде къртината е една и съща. От гр.Бяла Руси Алексиев и съпругата му Велика са изпратили в Добруджа синът си Доко(убит при Кубадин), а Александър в Македония,който се връща но оглушал.При Кубадин е убит и синът на дядо Марин от с.Кацелово-Неделчо Маринов Дяков

Какъв е бил броя на мобилизираните хърцои от с.Кацелово данни няма,но от мобилизираните не се връщат 48.С убитите в балканската война броя на зачернените домове в Кацелово става 68.От гр. Бяла

броя на убитите е 69.(според данните на Стефка Алексиева от Бяла),а по данни на Даринка Русева убитите са 154(стр.28-Опит за етнографски очерк).

Освен националните чествания за загиналите,до 1944 г.в училищата по населени места,директорите провеждаха и вечерни проверки на които се споменаваха имената на жертвите от войните.Спомням си че на мен,като ученик даваха листче с текст,който високо да издекламирам,когато съобщят името на моя чичо Неделчо.Текста беше:”Геройски загинал ,на 16 октомври 1916 г., в боевете при Кубадин в Добруджа!”Аз ревях с пълно гърло текста, и с детското си въображение мислех,че моя чичо на небето ще ме чуе.Днес ,когато пустеят училища,всичко се затлачва,и геройте са почти забравени.

България,в резултат на игрите на Кобурга Фердинанд, между Тройния Съюз и Антантата,на 14.10.1915г.обевява война на Сърбия на страната на Тройния Съюз против Англия,Франция и Русия. На1.9.1916 г.,в съюз с Турция,се започва война и с Румъния.В 1917 г.воюваме и с Гърция с френски и английски войски.Фронтовите офицери и бойци, в началото, провеждат операций с упех,а имено:Моравската операция на 1-ва армия(14.10.1914-10.2.1915г.) ,Косовската операция на 1-ва и 2-ра армий(10.2.1915-14.12.1915) ,Добружанската операция на 3-та Армия(15.9.1916 г.-9.10.1916). В резултат на тези успешни операций, само в продължение на 3 години 1 месец и 18 дена,е достигнато пълно национално обединение на българите.Към България са присъединени Ниш,Пирот,Враня,Зайчер и южна Добруджа.Към България е и западна Тракия с излаз на Бяло море още от междусъюзническата война.

На добруджанския фронт българите са на делтата на р.Дунав,превзета е Тутраканската крепост(на 6.9.1916 г. са пленени 28 х.румънски бойци,480 офицери,232 оръдия)а български и турски части влизат в Букурещ.Шопската дивизия там провежда парад на победата.В Добруджа действува „Белия ескадрон” ,под командуването на бесарабския българин,от с.Бановска,генерал Иван Колев Стоянов,станал легенда за добруджанци.Неговия ескадрон разгромява 2 рурумънски и 1 руска дивизия.Любовта към коня от българина е голяма.

Малко отклонение.На коне идват българите от Хималаите.Българите не са кумани,печенези,татари те са си българи.Българската конница е била непобедима.Византийските императори провеждат специално проучване за прабългарската коница.За любовта към коня,от езически времена,прабългарите са имали специален праздник Тодоровден.Той се чества винаги в събота.Нито християнството,нито турското робство са успели да заличат този праздник от езически времена.За голямо съжаление и унижение,тази славна коница по време на турското робство е била принизена да провеждат гeурите с конете си,на турските свадби коуший на растояние10-12 километра.

Служил съм 42 години във воения флот(1948-1990 г.),но съм порастнал на кон,на червения кон „Алчо”,а черния-той беше фронтовак в отечествената война 1944\45 г.Помня,че като юнкер от Морското училище,в 1949 г.ходих на свиждане ,при парадите,на земляка хърцойн от с.Кацелово Христо Ганчев(кунеулу)-той служеше в кавалерията и ми се оплакваше от голямото чистене на кавалерийските коне.По късно той и Иван Иванов,също хърцоин от Кацелово( витаноулу\), станаха полит капитани на корабите от БРП на р.Дунав.(бележка на автора).

На 21.9.1917 г.немския император Кайзер Вилхелм извиква Фердинанд Кобурготски в Черна Вода и лично му връчва заповед българската войска да се изтегли от северна Добруджа и му изказва „благодарност”за победата им над Антантата.За губернатор на сев.Добруджа е назначен фелдмаршал Макензен.На 7.5.1918 г.Румъния,като член на Антантата капитулира и подписва в Букурещ примирие.Частите на 3-та армия с влакове от Русе тръгват за Гръцкия фронт.Хърцоите от с.Кацелово са на гара Две могили да зърнат оживелите си синове и бащи на добружанския фронт,а на гара Бяла със същата цел са хърцоите от Бяла.

След тези успехи българските фронтови офицери и войници са гладни,боси и полуголи.Командуващия ген.Николай Жеков,от 3 май до 2.6.1918 г.,проверява частите и донася „Войниците са голи,боси и въшлясали,получават веднаж седмично месо и по 500 гр. некачествен царевичен хляб,на главите си навиват парцали,под куртките им се виждат голи меса,гладът ги прави унили и отчаени.” Кобурга Фердинанд изпраща двамата си сина,с лека кола(да не се измъчат Борис и Кирил)да проверят истинноста на донесението.На 20.9.1918 г.донесение с псевдонима „Рилски” гласи: „Разложението е пълно,има признаци на БОЛШЕВИЗЪМ.В пета и втора дивизий има роти в парцали”.(Справка от книгата на автора ,близък до династията на кобургите Стефан Груев „Корона от тръни”). На 28.5.1918 г.гърци французи и англичани атакуват височините, от двата бряга на р.Вардар, Яребична и Хума.Унищожен е до крак 49 полк в състав от 1700 бойци и офицери.

Настъплението на противника по целия македонси фронт е започнало на 16.9.1918 г.Жестоки и безнадеждни са боевете при Дойран и Добро поле.За 4 денонощия, непрекъснати боеве, противника загубил 11673 убити и 547 пленени,а от 9 пех.българска дивизия 518 убити,998 ранени и 1210 безследно изчезнали.На 23.9.1918 г. отбраната на българите при Добро поле е пробита.Войниците се разбягват.Група от 7-8 войника също бяга,в която е и гайдара,който не се разделя с гайдата си.След като се крият гладни из гората една седмица те са открити,арестувани и осъдени на смърт от полевия царски съд.Изправени са за растрел пред изкопаните им гробове.Питат ги всеки да си каже последната дума.Гайдара поискал да му разрешат да си посвири с гайдата.Изсвирил песента „Мила ми е мойта майчица,Драга ми е...”.Царския съд не издържал на покъртителната картина на растрела със свирещ гайдар и ги помилвал!Броя на безследно изчезналите са бегалци(1210 на брой).

„Царят Кобург”е притиснат до стената в безизходица.Въпреки срамното си унижение,с безскрупулното си нахалство той е принуден да извади от затвора величавия българин,лидера на политическата партия на земеделците АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ за преговори.Застават един срещу друг един българин и един немец.Кобурга високомерен ментъраджия,с нежно бяла кожа,пригладена остра брада,фин маникюр ,пръсти отрупани със златни пръстени със скъпоцени камани и блестящ от суета.Срещу него затворника с доживотна присъда,грубият селски политик,с неизгладен шаечен костюм,с рошева коса и засукани мустаци,с плебейски ръце познали жетва,копан,сеч с брадва,от бедно селско семейство в с.Славовица и непоказващ никакво уважение,а напротив отвръщение към високомерния „български цар”.След остри реплики Стамболийски ,в името на живота на изтерзаният български войник,приема да се срещне с техните тълпи,а „господаря цар” да помоли за примирие.

Райко Даскалов и Ал.Стамболийски направили опит да овладеят яроста на войниците комунисти,земеделци и безпартийни, но войнишкото въстание в Кюстендил,Перник,гара Владая е факт.Последното с помоща на немци и юнкери е удавено в кръв,ръководени от ген.Протогеров.Независимо от потушването на Войнишкото въстание ,в Солун България подписва споразумение за примирие и на 29.9.1918 излиза от войната.

На 11.11.1918 г.Тройния Съюз капитулира пред силите на Антантата и Първата св.война приключва, продължила 4 години 3 месеца и 13 дена.На 27.11.1918 г.,след като прокълнатия български цар Фердинанд е изгонен от страната,новоназначеният министър председател на България Александър Стамболийски подписва НЬОЙСКИЯ договор,който влиза в сила от 1.6.1919 г.Резултатите от участие на Бъл

гария в първата световна война са следните:

• 
  България отстъпва Южна Добруджа на Румъния,Западните покрайнини на Сърбия и Беломорска Тракия на Гърция.
  
• 
  България ще плаща 25 милиона златни франка репараций в продължение на 37 години.
  
• 
  Воени ограничения:разрешава и се 20 хиледна доброволческа войска,10 хиледи жандармерия и 3 хиледи гранична стража.
  

Кобурга Фердинанд,с референдум е изгонен от България.В Кобурга не е имало по рождение нищо свято и мило.Това си проличава от текста на писмата до синовете му,останали да царуват и безчинстват в България.В този български цар се крие нещо много зловещо.В писмо до Борис,той го съветва. „ Трябва да свикнеш като мен да присъствуваш с равнодушие пред семейни драми.Успехите и паденията на твоите деца нека те заварят стоичен и хладнокръвен...Ако усетиш в гърдите си сърце,което тупти,направи като мен:унищожи този извор на слабост. Видя ли ме някога да заплача?Видя ли ме към някой да проявя съжаление? Когато царицата,майката на моите деца умираше,аз се ЗАБАВЛЯВАХ.Тя си остана за мен една чужденка,както и аз за българите и заради това я МРАЗЯХ.Но чувствувах смущение от внезапното ликвидиране на това нещастно и неволно сдружение.В дъното на душата си аз се РАДВАХ,че се освободих...Аз мразех майка ти,която ми се отплащаше със същата мяра.Тя ми роди двама сина и две дъщери,които не можах да обикна.На гроба на майка си дъщерите и ронеха горещи сълзи.Едната от тях бях определил за императрица,но тя предпочете да се влюби в един твой адютант(бъдъщия мин.председател Багрянов ,който „се бил осмелил да смеси селската си просташка кръв със синята на Кобургите”,лъжци и въжеиграчи б.а.) и да рисува картини,глупави пейзажи и цветя,достойни за хумора на Райко Алексиев...Боговете това са лъжи.Демонът това е автора...Всички идеали са врагове на хората,и още по големи врагове на ЦАРЕТЕ.Нашата кобургска династия показа голяма политическа игра.И лютерани,и православни, и католици(а сега и мюсюлмани б.а.) са наши обожатели защото умеем да Л Ъ Ж Е М „ (стр.222, „Без корона сред хората”,

Сл.Хр.Караславов).Съветите на Кобурга Фердинанд продължават:” Младите принцове трябва да се пазят от жените.Жените имат тънката хитрост да пазят писмата.Такива са ми навличали хиледи неприятности.Оня хаирсъзин Кирил,брат ти,когато е ПИЯН,пише писма до любовниците си с такова гротекстно съдържание и пълни с такива плиткости,че не дай боже да попаднат в ръцете на вестникарите в България... Метнал се е на чичо си(моя брат), един блудник за когото трябваше да заплащам скъпо и прескъпо,за неговите дивашки лудорий и да откупвам писмата му за огромни суми.Колко паднали момичета в градовете Берлин и Кобург си набавиха по този начин хубави зестри и заживяха „почтен семеен живот”,след,като са се лигавили с него”.

Кобурга Фердинанд,извън съветите до Борис по вътрешно семейни въпроси,продължава съветите си и в икономическси план. „ Прави ГЕШЕФТИ,ОБОГАТЯВАЙ се.По мое време,твоя чичо Филип (моя брат) ми вършеше всичките гешефти.Той прибираше комисионите при сключването на българските заеми.Той прахоса СВОЯ ПАЙ в Ница и Монте Карло,а МОЯТ ПАЙ се стопи в Дисконто Гезелшафте в Берлин при инфлацията.Бях принуден да се моля на германците да ми дадат пенсия от 5 милиона годишно и отделно помощ от 50 милиона.Пратих в София твоя брат КИРИЛ,да върши вместо теб,това което вършеше моя брат при царуването ми в България.БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Е КРАВА ,КОЯТО ТРЯБВА ДА ДОИШ до И З Т О Щ А В А Н Е !”.(стр.225 от същия източник).

Уважаеми читателю,не съм аз първия,който публикува тези отвратителни,коварни писма между извратените кобурги, касаещи достоинството на българите.Днес те звучат много съвремено,защото наследниците СИМЕОН и МАРИЯ грабят имоти,дворци,гори из балкана и доят с още по голяма алчност „ИЗТОЩЕНАТА КРАВА БЪЛГАРИЯ”.До като синовете на България,голи,гладни и боси мряха по фронтовете във войните,до като селската беднота ядеше хляб,лук и сол и бирници събираха данъци с полицаи,тези изроди си вадили натурални актове за подарените им имоти и дворци до като царуват. Тези писма са шамари за такива неосведомени,не прочели елементарните данни от българската история,наричащи себе си елитна политическа класа политици,които ходиха по няколко пъти в Испания на ауденций с този наследник на кобургите Симеон,който е народил деца по вече от ромите в България.

Националните катастрофи се редят „една след друга и се трупат на гърба на българина а живота му ,в това число и на хърцойте от беленския регион,става все по труден ,тежък и непоносим.Следват кървави преврати(Стамболийски е жестоко нарязан и заклан),въстание 1923 г.(хиледи земеделци и комунисти избити и издавени в шлепове под Лом в р.Дунав),избити и удушени писатели( Г.Милев,Хр.Ясенов, Цанко Церковски,Подвързачов и много други),атентат срещу наследника на Фердинанд ,кобурга Борис.Това са исторически факти от историята на българите на балканите,през царуването на кобурга Борис от 1919 г. до 1943 г.в продължение на 24 г.,когато той умира при неизяснени обстоятелства.Така се изразява синът му Симеон,опитвайки се по примера на майка си и на чичо си,да представи смърта на бъща си като жертва на Хитлер.Неговия секретар(на бъща му)твърде добре е посочил причините за смърта(Станислав Балан).Последния многократно е разказвал на Кирил и Евдокия за последния полет на царя при Хитлер.”Царя и личния пилот на Хитлер са били в кабината за управление на самолета.Останалите пасажери са били във второто помещение зад кабината.По време на полета Бауер отива в помещенито при пасажерите.На въпроса кой управлява самолета Бауер отговаря – „Чирака”.При този отговор личния секретар на царя Станислав Балан надникнал в Кабината.Той се изненадал-царя управлявал самолета.Всички българи са добре информирани,че царя може де управлява влак,кораб и всякакви моторни превозни средства и сега бил момента да прояви царската си екстравагантност и да покаже,че може да управлява и самолет.По този начин той практически се е стремял да очудва своите ПОДАНИЦИ.Царя поканил личния си секретар да седне до него. Същия пожелал да увеличи височината на полета така ,че на пасажерите да им пропищят ушите и пак да очуди присъстващите..За да не стане лошо на царя,същия си сложил газовата маска на Балан.Последния(царя) устремил самолета във височина.След това царя установил самолета водоравно,но на Балан му станало лошо и той си сложил същата маска.Тези които бълнуват,че царя е отровен с маска казва Балан,трябва да знаят,че и аз трябваше да съм мъртав.” Негово величество „цар Борис ІІІ” си е умрял от смърта според смъртния акт.