Кръстьо малчев маринов (Възпитаник на Морското Училище)

Уважавания автор Иван Коларов е пропустнал моето родно село Кацелово,с плътно хърцойско население.Позволявам си с няколко реда да поясня случая.Към датата 7.7.(19.7).1877 ,когато ,руския Импе-

ратор пристига в Бяла,отряда на генерал Гурко, в победния си марш на юг,след освобождаването на Търново, си пробива път ,показван от

дядо Петко Рачев Славейков и др.,през Хаин Боаз към Стара Загора.В състава на отряда на ген.Гурко е и 5-та опълченска дружина.В 4-та рота от същата дружина,под номер 1239 е опълченеца Тончо Витанов (1844-1906 г.) от с.КАЦЕЛОВО .Той,вероятно под влияние на посещенията на В.Левски и Миткалото,в селата по поречието на р.Черни лом,които са се криели в пещерата над с.Крепча,се спрчква с турски служител в с.Кацелово.Избягва и става хъш във Влашко,участник в легията на Раковски,във войната между Сърбия и Турция и опълченец в Плоещ.Неговата хайдушка снимка и сега стои в опразненото и запустяло училище „Х.Ботев” в родното му село.Тя беше донесена през 1939 г.в селото от Варна,от неговия племеник,водолаза мичман Вълчо Стисков,когато кмет на селото беше Неделчо Кеманларски.Кой е Кеманларски-родом от Разград,участник и офицер в Балкаската война,но с фашистка идеология.В 1942 г.става агент на английското разузнаване ,както и Г.М.Димитров(Гемето).Но той не успява като Гемето да избяга и го натикват в Скопския затввор.

Преди пристигането на Царя Освободител в Бяла,турската администрация се саморазтурва с бягството на турския бей Ферад ,а княз Черкаски от свитата на императора,ръководи формирането на българско административно управление в града.На имения ден на руската царица,съпругата на императора,понеже той е в Бяла,неговата свита подсказва и се организира тържество.Главния учител и свещениците,от града,му предлагат в негова чест да заиграе,под звуците на битови инструменти,българско хоро.На хорото присъствува и неговия син,престолонаследника Александър,командуващия Източния Русчушки Отряд,дошел от Обретеник,кадето е бил неговия щаб.Вероятно Освободитела е останал доволен,защото след една седмица се организира същинско народно веселие пред Царя,с надошли млади и стари хърцои и балканджийи от Полско Косово,Долна Студена,Стърмен,Ботров,Пет кладенци.До късно вечерта хорото играе,ръченица се подхваща с участие и на казаци със извадени саби.Присъства и гениалния бълга-

рски поет Иван Минчев Вазов,защото ако той не е присъствувал няма как да отрази толкова вярно и точно цялата обстановка на тези хора още през м.август 1877 г..Защо и как той се е оказал там.

ИВАН ВАЗОВ (9.7.1850-22.9.1921 г.),както той пише „свършил три класно училище в Сопот.Цели 25 години го съпътствувала нуждата(бедностА) във Влашко,Русия,Турция,Гърция,Италия,Франция и Швейцария.” В 1876 г.той е член на революциония к-т в Сопот.Поради преждевременото избухване на Априлското въстание е емигрирал в Румъния.Там е включен в „ Българското централно благотворително общество”,като секретар.През Руско-Турската война 1877 г.пре-

минава Дунава и в Свищов е писар на Губернатора Найден Геров.Кому-

никацията тогава,Свищов-Бяла е известна и вероятно нарочно е в Бяла.Бил е мълчелив свидетел на събитията,с цел да ги отрази .

Царят в Бяла

Сред селото ,на поляна, Те в ума си Бога фалят

гаида пищи и всички наред

и хорото се зафана, си чибучките запалят

буйно се върти. кат пред своя кмет.

Моми скачат пременени Той ги гледа,той ги пита

с пролетни венци с глас приветен,тих

до тях с шапки накривени и за хора той ги счита,

млади момци. Става равен с них.

Пред хорото(каква картина!) И в очи им се набират

Царят е на трон. сълзи в тоя миг

В тая весела дружина и се чудят как разбират

Весел е и он. неговът език.

И пред него СЕЛЦИ прости Гайда ручи и момите

стоят прави там: скачат,рипат с смях,

Царят им дошел на гости- и провикват се момците

празник е голям! весело до тях.

Те се чудят,те ожидат И при тия прости хижи,

Що ли ще рече! при тоз весел звук

Доживяха ,за да видят цар забравя слава,грижи,

Царското лице. трон и Петербург.

Ала той им дума:”БРАТЦИ, А пък СЕЛЦИ се подръпнат

сядайте и вий!” и другар с другар се

Всички сядат.Всяко сърце поглеждат и си шепнат:

сладко в гърди бий. „КОЛКО ХАРЕН ЦАР !”

Към 1.7.(13.7.) турското командуване на Източната Дунавска

турска армия срочно съсредоточава два силни отряда в селата Кацелово и Помен,защото руската кавалерия се е предвижвала активно по посока на Русе и Попово.

Преди идването на Царя Освободител в гр. Бяла силите на ИРО към 6.7.77 г.,се съсредоточават между р.Дунав и този град.По пътя

към Русе тръгнала 12 кавалерийска дивизия,която завоювала с.Обре-

теник.Там е бил и първия бой на ИРО с турските части на Фауд паша от Русе.Те били разбити.Превзето било тогава и с. Две Могили.

Трите корпуса на ИРО ,11-ти,12-ти и 13-ти,след преминаването на р.Дунав,чрез разузнаване с бой, заемат заповяданите им райони и

започват изпълнението на поставените им задачи.

11-ти Корпус с к-р ген Домбровски- от неговия корпус, командира на 1-ва бригада от 8-а кавалерийска дивизия, ген.м-р Леонов, на 4.7(16.7) настъпва в направлението с.Бойка,Ковачевец,Попово и Разград.При Попово има сблъсък с турска коница.От Попово, на 5.7(17.7).77 г.,бригадата се разделя в две посоки-към селата Светлен и Медовина и към селата Гагово и Паламарца.Завързва се бой при Кардам-ранени са 4 офицера и 18 редови.( Трифон Трифонов,интернет хронология на действията на ИРО)

12-ти Корпус с к-р ген. Вановски(по късно ген Вановски става н-к щаб на ИРО и го замества втория син на императора Владимир Александрович) се състои от 8 пех.полка,1 кав.д-я и 2 арт. бригади.Челните части на 12 корпус на 6.7(18.7)77 г.са в с.Иваново.Кавалерията на граф Воронцов заема селата по десния бряг на р.Русенски и р.Черни ломове Кацелово и Опъка.На8.7(20.7).77 г. се съсредоточават руски сили към с.Кошов,а турците отстъпват от с.Щръклево към русенската крепост. На 9.7(21.7).77 г.Великия Княз Владимир Александрович лично води разузнвателната рекогнисцировка към с.Щръклево и изпраща две сотни към с.Червена вода и Вятово със задача да прекъснат ж.п. линията и телеграфа Русе Варна.Сотнета е войскова единица от 100 души със специална подготовка и възможности за използуване на хладно оръжие и взривни средства.Те са били от вида на днескашните командоси. От русенскат крепост излизат 16 турски ескадрона и се зъвърза бой около с.Щръклево.Ж.п.линията и телеграфа са взривeни,сотните се завръщат и русите се отеглят в района на с.Иваново.На 10.7(22.7).77 г.кавалерията на граф Воронцов на широк фронт от селата Нисово,Сваленик,Базън,Писанец ,Вятово пак прекъсва ж.п.линията на няколко места.На 11.7.(23.7).77 г.русите атакуват турски обоз от 100 каруци,движещ се от Русе за Разград.На 12.7(24.7).77г.кавалерията на граф Воронцов окупира с. Кацелово ,за да защити пътя от Разград за Бяла.(Трифон Трифонов,интернет,хронология на действията на ИРО)

13-ти корпус на ген.Дризен,до 17.7.1877 г.(31.7.)

са настъпили по поречието на р.Черни лом и са достигнали селата Кацелово-Абланово, за защита на пътя Разград Бяла.В с.Кацелово се съсредоточават 4 батальона,3 кавалерийски ескадрона,3 сотни и 2 батареи с 16 оръдия на запад от селото в местноста Чуката.

Силите в упорния пункт в с.Кацелово са под командуването на гене-

рал Арнолди.(Кр.Малчев,”Живот без протекций”,Колор Принт,В,2007 г)

В с.Горско Абланово бил изграден главния отбранителен пункт

на височината югозападно от селото Кордюза.На 20.7(2.8).77г. там

е изградена междина телеграфна станция за управление на силите в това важно направление.До 13.8(30.8).77г.на височината Кордюза са заели огневи позиций 3 полка(129-ти,130-ти и 131),12 кавалерийски

ескадрона,5 батареи с 38 оръдия.Силите в главния отбранителен пу-

нкт при с.Горско Абланово са под командуването на генерал Тимофеев

\”Минало на с. Г.Абланово”,Мир.Георгиев,Д.Ангелов,ИК,Полиграф Разград,2000 г.\ Общия брой на руските сили при упорните пунктове в селата КАЦЕЛОВО и ГОРСКО АБЛАНОВО са наброявали 18 хиледи.

На стр.66 ,в издадената книга от Иван Коларов Град Бяла ду-

ховен образ,изд.къща Лакрима БГ,С,2007 г.той пише: „на 2.8.1877 г.

императора напустна Бяла, по здравословни причини, и се установи в

с.Горна Студена.” Видимо причината е била друга.Както се изразяват

на военен език, обстановката по очакваните бойни действия за” пър-

вата столица „ е нараствала,т.е.опасноста за Главната Квартира се

е увеличавала и по тази причина е пренесена на запад от р.Янтра.

Ще следват кръвавите,жестоки боеве при селата Кацелово,Г.Абланово.

От хронологията на бойните действия на ИРО в Североизточна България е видно,че с конкретни задачи на много места такива са провеждани-за разузнаване с бой,за прекъсване на ж.п.линията Русе-Варна,и за много други цели и задачи.Но паметни си остават боевете при Мечка-Пиргово,Иваново-Щръклево,Кацелово-Абланово,Зараево,Кар-

дам,Светлен.Различните автори по субективни съображения са разглеждали тези боеве,но без да бъдат разглеждани и оценявани в общия замисъл на турската настъпателна операция. За тази разработка,отнасеща се за хърцоите от беленския край,целта е разглеждане на генералното сражение в черноломието на стратегическото направление Разград-Бяла при селата Кацелово и Горско Абланово.

Турския главнокомандуващ Абдул Керим паша се колебаел и пропустнал момента да предприеме настъпление.След десанта при Свищов, в Щумен при него пристигнали представители на Султана-Намик паша и воения министър Редиф паша,за да му внушат да предприеме решителни действия.В последствие 77 годишния А.Керим паша бил сменен с Мехмед Али паша(немец по произход Карл Детруа).Последния за месец време извършил реорганизация на частите и предприел активна настъпателна операция.Турция била разтревожена от първите смели набези на русите в Североизточна България,и взема решение да проведе настъпателна операция в долината на р.Черни лом при селата Кацелово и Г.Абланово.Турските сили,начело с Мехмед Али паша, са се готвели и съсредоточавали имено по черноломието за към Бяла.Тази армия е могла и фактически провела настъпателна операция по пътищата,водещи към Бяла,Търново и Свищов. Тя е наброявала 100 хил.човека,без да се броят гарнизоните в Шумен,Варна и Силистра,дислоцирани в Русе 15 хиледи,в Разград 45 хиледи,в Търговище (Ески Джумая ) 35 хиледи и в Омуртаг (Осман Пазар ) 12 хиледи.Те били формирани в 2 армий- Разградса и Търговищка.

Най удобни за турците са били пътищата от Русе за Бяля,от

Разград за Бяла през с.Кацелово и Батишница,от Шумен за Бяла през Попово,Ковачевец,Копривец.При сложилата се обстановка значението на г.Бяла и р.Янтра са се оценявали еднозначно от двете воюващи страни.Меандрите на р.Янтра са могли да служат за надежден отбранителен рубеж на този,който първи се укрепи там.Първи заемат рубежа на р.Янтра Русите,а ИРО го държи цели 7 месеца и е изпълнил своета трудна и сложна задача-да удържа линията на р.Янтра,да осигурява воените превози от р.Дунав и да блокира най крупната Източно-Дунавска турска армия между четиритях крепости Русе,Силистра

Шумен и Варна.

На 23.7.(4.8)1877 г.в щаба на ИРО е получена телеграфна информация от Виена,че „Турция готви настъпателна операция от Осман Пазар(Омуртаг)към Плевен,за да се пресече настъплението на предния отряд на ген.Гурко на юг”.

Настъплението на Мехмед Али паша било предшествано от ред разузнавателни боеве по цялата фронтова линия с ИРО.

-На 22.8.77 г.,по време на бовете на Шипка,до с.Светлен(Аезлар) се води кръвопроливен бой на Кирчан баир,кадето са отблъснати 12

турски атаки.

-На 25.7.77 г.под с.Костанденец,силен турски отряд бил разбит.Там е убит и командира на отряда Азис паша.

-На 26.8.77 г.Мехмед Али паша,за да се вклини на границата между

12 и 13 руски корпуси предприема атака на с.Зараево(Караисен).

Шест пъти село Зараево преминава от ръце в ръце.В същия ден се водят жестоки боеве и до Кардам.Русите отстъпват на левия бряг на р.Черни лом,при селата Гагово и Опъка.

От географското разположение на тези боеве,между 22 и 26.8 1877 г. се вижда,че главната посока и основните турски сили,на настъпателната операция на Мехмед Али паша, са насочени към селата КАЦЕЛОВО и ГОРСКО АБЛАНОВО,а от там към БЯЛА на р.Янтра.

На 5.9.1877 г.турската армия атакувала руските сили при тези

села.От околните села на Кацелово само това село е било със съхранено българско харцойско население.От художествените картини за отразяване събитията във войната, в две от тях, са показани как командуващия на ИРО ,престолонаследника на императора АлександърІІ Великия Княз,генерал адютант Александър Александрович в село Кацелово провежда Военен Съвет по предстоящите сражения,как в същото село се води разпит на турски пленени бойци.С изтегленето на турските отряди от Кацелово и Помен към Разград,заедно с тях тръгва и голямата част от турското население от околните села на Кацелово,които са били турски.Турския паша в с.Кацелово Мола Осман повел и част от българите преоблечени в турски дрехи.Същия ,заедно с преоблечените българи ,след окончателното освобождаване на селото се връща,но по късно се изселва в Турция.

Бойния ред на 13 корпус, от състава ИРО,в дълбочина по порречието на р.Черни лом, е изграден така,че в упорните пунктове при Кацелово и Абланово са съсредоточени ударни сили в състав 18 хиледи,щаба на 13 корпус бил дислоциран в с. Каран Върбовка,в Широково

изграден свързочен телеграфен пункт за връзка с Главната Квартира

на ИРО и воена болница в с.Обретеник,а в селата Борово,Батишница,

Тръстеник, Челнов,Баниска тиловия ешалон,както на ИРО и така и на 13 корпус .

Оцелели наследници, на нещастниците, свидетели на неравните сражения между турци и руси при тези села от Горско Абланово няма,

защото последното е било чисто турско село,а турците са избягали на изток,но от българското село Кацелово има.Нека ние наследниците

на тези злочести свидетели се опитаме да си представим къртината на тези кървави боеве.Атаката на турците била запланирана за 22.8(3.9).1877 г.,но е отложена и проведена на 24.8(5.9).77. Мотиви за отлагането не са дадени,но времето е било много динамично-вя

тър,дъжд и хладно.На запад(местност Чуката) и на юг от Кацелово (местност Крушовец-Кордюза) хиледна руска войска,а на север(на 3 километра от селото с. Сваленик) и на изток от Кацелово(височината Калиакра) три пъти по многобройна турска войска.Кацелово,като в котел е между Чуката и Калиакра.Хърцоите от селото скрити в дамовете на къщите си и в църквата тръпнат в очакване да не ги сполети злото.Уви,то ги сполетява с не чувана и не виждана жестоост.

Наблюдателния пункт на Мехмед Али паша,както пише в спомените си „даскал Гено” е на височината Калиакра,от кадето като на длан може да наблюдава боевете,както в Кацелово ,така и за Г.Абланово.От телеграфния възел,на височината Кордюза,западно от Абланово следят

бойните действия русите.

В с.Кацелово боя започва в 6 ч.на 24.8(5.9)77 г.със стрелба на турската артилерия от Калиакра по хребета Кордюза(кошувата) или

по Кацеловски Крушовец и от турско бърдо(старите гробища на Кацелово) по Айорман(мечата гора),кадето са руските сили на Чуката.В 10 ч.цяла турска дивизия от 34 батальона пехота и кавалерия настъпва срещу 5 руски батальона( Галина Джурова,интернет,”Аблавский марш”).

В хода на боя ръкопашни схатки има при Големия мост на р.Черни лом и на хребета на Чуката.Турска кавалерия е успяла да достигне в Аиорман северно от русите.Кацеловчени уведомяват русите.Последните им устройват капан от пожари и ги унищожават.Местноста и сега носи името „Пожаро”.За тази кървава схватка разказва оцелял турчин от

Разград с белег по главата от удар на руснак със сабя.До 14 ч.на 24.8.(5.9) 77 г.русите са загубили всеки ЧЕТВЪРТИ боец от състава си и офицерите Михаил Безродни,Семьон Минаев,Лев Узембло от 132 Бендерски пехотен полк и щабс капитан Янко Воеводич.Командира на

Кацеловския укрепен пункт,генерал А.Арнолди заповядал отстъпление от селото, а две роти от Бендерския полк да прикриват отстъплението, и на бягащото население от Кацелово на запад към Пепелина и Бяла.

Прикритие за бягащото население не е имало,защото има убити.

Между бягащите към с.Пепелина са и 6-е деца на Дяко Дяков:Кръстина ,Яна,Петър, Марин,Енчо и Тодор.Бащата Дяко останал в селото и е ЗАКЛАН от турците при чешмата Малениц.Случая със заклания прадядо Дяко е преразказан от неговия внук,син на дядо Марин,моя чичо Вълчо Маринов Дяков на моя брат Георги Малчев Маринов.Аз,като автор съм уточнил само,че злодейското убийство на прадядо Дяко е дело на настъпващите турски изроди,идващи от с.Гърчиново и Церовец в местноста „Лъгиц”,под командуването на Саид паша.Последния подрежда турските вериги за атака на русите в с.Горско Абланово от към р.Черни Лом.При отстъплението към река Ч.Лом той е убит, завит в свинска кожа,по руски обичай, и хвърлен в Черни Лом,за да бъде прокълнат от Алаха и да не намери никога покой за престъпленията си пред християните. С бягащите е бил и един от четирмата братя на Кълньолте.Той е бил съсечен от турците,а дъщеричката му изоставена в гората.Идващите от зад кацеловчани намират детето и го пренасят до с.Пепелина.

В историческия архив на г.Русе,том 33,стр.197 е дадена полевата записка на ген. Воронцов, до н-к щаба на ИРО,в която е написано,че през лятото и есента на 1877г. от с.Кацелово са убити 60 души.В преданията и спомените за тези жертви имената им остават неизвестни.Скритите в черквата на селото,по чудо остават живи,мъкар следите от турските удари и опити да влязат вътре да стоят още по църквата.Последните в хода на боя не са имали време да довършат черното си дело.

На стр.28 от историческия очерк за Кацелово на Стоян Витанов четем,че имало трапези за русите.Както се опитахме да съставим къртина на денът 24.8(5.9)1877 г, това е бил най черния ден в селото. Било е жестока война на живот и смърт.В проливен дъжд хърцойте са бягали панически на запад,а не са слагали трапези !

Преминалата многохиледна турска войска, през местноста Големия мост на р.Черни лом,при с. Кацелово,под командуването на Сайд паша е построена в 8 вериги ,с дължина по фронта 4 километра, и атакува русите при с.Горско Абланово.Както през целия ден,така и по време на атаката се води артилерийски двубой между турската артилерия от местност Калиакра и руската от хребета Кортюза.Турската артилерия е била със стоманени цеви и за това по успешна, а руската с медни.С намаляване дистанцията до настъпващите турски вериги,руската артилерия е причинила колосални загуби в жива сила,но те са без чет.Село Абланово,което е под руските позиций на Кортюза е превзето от турците. Те достигат на стотини меттри до руските окопи.В този имено момент к-ра на 33-та пехотна дивизия,ген.А.Тимофеев,с гръмовен глас се обръща към бойците от Бесарабския полк с думите:”ДОСТОЙНИ СИНОВЕ НА МАЙКА РУСИЯ НЕ ОТСТЪПВАЙТЕ!ЗА СЛАВАТА И ЧЕСТА НА РУСКОТО ОРЪЖИЕ НАПРЕД НА НОЖ ”РЕБЯТА”!

БАРАБАНЧИЦИ,БИЙТЕ БАРАБАНИТЕ ЗА НАСТЪПЛЕНИЕ!

СЛЕД МЕН „БРАТЦИ” ! УРА”! Започнал се жесток ръкопашен

бой.Смелата контраатака изплашила турците,те помислили,че идват свежи руски сили и хукнали по нанадолнището към р.Черни лом.След тях руските бойци с ножве и щикове и черната река потекла”ЧЕРВЕНА”

Господи,водел се кървав бой на живот и смърт, между руси и турци за свобода на българите(такива са реалните резултати),а англосаксонците в днескашна България,слепи от омраза към русите,имат лице да се давят в своите ревове срещу Русия .

Героизма на руските бойци в този бой,при с.Горско Абланово,тогава, е вдъхновил боец(с неизвестно име) от 103 Петрозаводски пехотен полк да възпее победата със стихотворение ,което е без особена художествена стойност,но е цено документално описание на боя.За това ще го цитирам.Стихотворението се е пеело до края на войната от руските бойци като марш.(превел съм стихотворението).

нашия герой Дризен,показа към турците,храбрите полкове,

как руския орел-двуглав, в надпревара за влизане в схватка,

луната на Мехмед наказа! мушкаха мигновено с щикове и ножов!

Ще оставим костите си тук, щом турците чуха”Ура на нож”!

на бойците каза той, всички,без да се оглеждат бягаха

ще покрием знамената си със начело с разтреперания Али.

слава!Напред след мен! Така завърши славно боя генерала!

Целия отряд с молитви се молеше на Бога за геройте!”

( Аблавский марш 1877 г.м.август)

Сраженията при Кацелово и Г.Абланово пресичат устрема на настъпателната операция на турците към Бяла и Плевен.Командуването на ИРО не успяло да удържи завоюваната територия по поречието на р.Черни лом и заповядало,поради получилия се пробив при Кацелово,неговите части да отстъпят на линията на Баниски лом.Духът на бойците се запазил,те отстъпвайки пеели своя”Аблавский марш”. Протяжноста на фронтовата линия на ИРО станала само 25 километра-от

с.Тръстеник до гр.Бяла.На запад от тази линия побягнало многочислено българско население,спасявайки се от отмъщение на турци,черкези и башибозуци.Високата Порта от Цариград на 3.8(20.8.)77

с телеграма до вилаета Русе разпоредила:”Всичкото движимо и недвижимо имущество на хърцойското българско население,подкрепещо руската войска,да се отнема от воено-полевия съд”!Така се и правело.

След като 13-ти корпус на ИРО отстъпил позицията си при Кацелово и Г.Абланово,но пресякал турското настъпление на Мехмед Али паша,на 28.8(9.9)1877 г.в с.Завет,Разградска област се състоял во-

енен съвет,който приел плана за настъпление на англичанина Бекир паша.Според плана,разградсата армия на Ахмед Еюб паша,щяла да заеме района между реките Черни и Баниски лом,а Джумайска(Омуртажка)

се насочвала към руската 32 пех.дивизия, от 11-ти корпус в с.Камен с посока Търново.На 20.9(3.10)1877г.командуващия източната дунавска турска армия Мехмед Али паша бил в с.Иваново и там му връчили заповедта за освобождаването му.За командуващ бил назначен Сюлейман паша.Изобщо в турските въоражени сили непрекъснато са се подменяли един англосаксонец(немеца Карл Дитрих,т.е.Мехмед Али паша)с друг англосаксонец(англичанина Бекир паша).Такива са горещите грижи на англосаксонците, от запад ,за непременото опазване територията на Османската империя на Балканския полуостров и недопускане на Русия там.Безпределно ясно е,че ако българския народ на балканите би очаквал освобождение от турците с помоща на англосаксонците това Н И К О Г А нямаше да се случи,по скоро много отдавна щяха да бъдат О К О Н Ч А Т Е Л Н О потурчени и изчезнали от лицето на земята.Към това заключения ни водят поведението на англосаксонците по време на Балканската ,Междусюзническата,Първата и Втората световни войни,и днес,когато сме членове на Европейския съюз,членове на алианса НАТО, България е представена от техни протежета ,като клозет на Европа,ежедневни хули по нас от БИБИСИ и Дойче веле, безапелационо закриване атомните реактори в Козлодуй, за построяването на които бедния българин е работил като роб и плащал данъци,като в турско.