Кръстьо малчев маринов (Възпитаник на Морското Училище)

През пролета на 1877 г.светкавица проблясва от изток,за да възвести ,че започва поредната Руско- Турска война . Това е една жестока война,защото тя практически изтласква от Балканите османците,които по най жесток ,варварски начин безнаказано са грабили и унищожавали всякакви достижения на поробените народи в продължение на 800 години ( от 1077 г. до 1878 г.).+

Византийската цивилизация,която в своето развитие е изпреварила другите етноси от древноста ,преди да се появят варварите осмаонци в Малаазия е нападана и разграбвана от запад от кръстоносните походи на католиците, от север от славяните и прабългарите,а след 1077 г. и от изток от османците.Следователно заробването на балканските народи от турците започва с техните набези в Малаазия върху Византия,заемъща Бълканския п-в и Малоазиатския бряг.

През по голямата част от този период завоювателната политика на Османската империя е поощрявана и подкрепена от АНГЛОСАКСОНЦИТЕ.

Руско-Турската война от 1877\78 г. е най важното воено-политическо събитие в края на 19 век.Причината и повода за същата са важни обстоятелства при коментирането й.

ПРИЧИНАТА за войната е „Източния въпрос”,който тогава бил главния проблем в международните отношения.Същноста му е спора за разпределяне на зоните за влияние в разпадащата се Османска империя.Англосаксонците са искали да запазят статуквото,т.е. да запазят Османската империя под свое влияние.Русия,която се явява основна воена сила от североизтока на Европа,както и сега, е имала интерес да прекрати инвазията или експанзията на англосаксонците на Балканския п-в и да освободи източно-православните националности в полуострова от османско робство.

ПОВОД за войната са:

- Въстанието в Босна и Херцеговина,през лятото на 1875 г.Същото е посрещнато с надежда от нелегалната българска организация,във Влашко,която тогава се е оглавявала от Х.Ботев.Направен е неуспешен опит за въстание в Ст.Загора под ръководството на Ст.Стамболов.

- Априлското въстание на българите от 20.4.1876 г. в Средногорието и централна Стара планина ,заляно с кръв от турската войска и башибозук.

- Опит за война на въсалните държави Сърбия и Черна Гора с Турция.Тя избухва през м.юни 1876 г. и приключва с поражение за тях през м. Август същата година.В неуспешната война участвуват над 4000 българи ,водени от Панайот Хитов и Филип Тотю под ръководството на Черногорския генерал Черняев.

От изложените ПОВОДИ, най широк международен отзвук се получава от Априлското въстание на българите. Против жестокия ГЕНОЦИД на робското българско население в Османската империя се обевяват:

- руската общественост начело с писателите Тургенев,Толстой,Досто-

Евски,Менделеев,Пирогов,Сеченов и др.

-кореспондента на в.”Деили Нюз” в Турция ДЖАНУАР МАКГАХАН, секретаря при генералния американски консул в Цариград ЮДЖЕИН СКАЙЛЕР.

- френските писатели и журналисти ЮГО, ЖУЛ ВЕРН, ЕМИЛ ЖИРОРДЕН, ИВ дьо ВЕСТИН, КАМИЙ ПЕЛЬОТАН, ФРАНСОА БИАНКОНИ и др.

- италианския революционер ДЖУЗЕПЕ ГАРИБАЛДИ.

Общественото възмущение,от османските мародерсва с българското робско население,наложило да се е проведе Цариградската Конференция с представители от Русия,Великобритания и Франция.На конференцията поведението на турските представители е нахално и непоносимо.Русия напуска конференцията и си закрива посолството в Цариград.Другите участнички в конференцията не могли да повлияет на Турция и конференцията е закрита безрезултатно.

Провалената Цариградска Конференция ,по вина на Турция,практически не позволява съществуващия тогава проблем с „Източния въпрос „ да бъде преодолян по дипломатичен път с мирни средства.Главно по вина на рзвилнелия се на времето османско-мюсюлмански ФАНАТИЗЪМ се е тръгнало по пътя на жестока ,кървава война ,която взема стотици хиледи избити войни от двете страни и основно от цивилното българско и турско население,за които турските управляващи дерибеи и техните подръжници англосаксонци не са си и помислили! Станали нетърпими турските издевателства ,защото последните изпратили срещу разбунтували се геури българи стоманени топове ,закупени от заводите “Круп” с жито,царевица,вална,сирени ограбени от геурите .А войниците и башибозука , са изнасилвали малки момичета, разпарели с ножове коремите на бременни жени ,а извадените дечица от коремите на майките ги набучвали на ножовете на пушките си и ги разнасяли, за ужас из селата.В добавка към фактите на Макгахан и Скайлер ,изложени в текста на разработкатанека отбележим и свидетелството на снахата на кмета на Батак за клането там.

„...Свекърът ми Трендафил,като кмет на селото, беше повикан да предаде оръжието.Същото беше предадено.Тогава стана най голямата жестокост.Пред жени и деца,задължени да присъстват, турците му набиваха кол от зад до като се покаже през устата му,запалиха огън под него и полужив го пекаха на огъня до като се разкапят месата му ..” За тези зверства тогава, от МОСКВА обевяват-ВОЙНА ТУРЦИТЕ ДО ИЗГОНВАНЕТО ИМ ОТ ЕВРОПА !

Подготовката на войската ,неиното въоражаване и стратегическия замисъла за воденето ,както за Русия така и за Османската империя са съществените проблеми преди началото на всяка война.Нека ги изясним от историческа гледна точка.

Професионалната подготовка на руската и турската войски е безсмислено да се коментира,защото оценка за нея е дала историята-Русия е победителка ,а Турция е победена!

Към подготовката на воювалите империй ,могат да се отнесат и организационите структори на войските им.

В Русия след 1868 г. се провежда структурна промяна във войската,като се приема двойна и четворна организация на армейския корпус,дивизията,бригадата,полковете,батальоните и ротите.

В турската армия,пруски инструктори от 1869 г.,провеждат реорганизация,според която сухопътните войски имат три съставляващи-редовна войска(низами),резервна(редифи) и опълчие(мустафъз).Общата численост на тур.войска е била 700 хиледи, с двойна организация.Корпуса се е състоял от 2 пехотни и 1 кавалерийска дивизия,дивизията от 2 бригади,бригадата от 2 полка,полка от 3 батальона.

Руската войска,към 1.11.1876 г.е наброявала 1 мил. и 475 хил.души въоражени с пушки „Бердан 1 и 2”.Цевите на оръдията са били медни и бронзови.Същите били в процес на подмяна със стоманени,но тя не е била завършена.

Турската войска е била въоражена с пушки „Шнайдер”,”Пибоди-Мартини”,кавалерията с пушки „Уйнчестър”,а цялата артилерия е била със стоманени цеви с далекобойност по голяма от далекобойноста на руската.Англосаксонците видимо са се погрижили да превъоръжат турците и да изпреварят русите,с надеждата да осигурт победата на Турция.

Руския залог в предстоящата война,тогава с Турция, е бил пословичен.Това проличава най добре от ангажиронаста на императорската фамилия за пряко участие в нея.Всеизвестно е,че тя се е водила на два фронта-балкански основен и кавказки спомагателeн. Командуващ на балканския фронт е братът на императора,великия княз Николай Николаевич,а командуващ на кавказкия- другия му брат великия княз Михаил Николаевич със 100 хиледна войска,срещу 90 хиледна турска начело с Мухтар паша. В хода на войната за командир на източния Русчушки отряд е назначен престолонаследника на императора великия княз генерал адютант Александър Александрович,бъдъщия император на Русия Александър трети.

Стратегическия замисъл и цел във войната, на руснаците, е предвиждал ,чрез нанасене на целенасочени настъпателни удари ,по посоката Свищов,Търново,Стара Загора,и Одрин овладяване крайбрежито на Мраморно море в района на Цариград,защита на фланговете от към изток от турските сили в укрепения четириъгълник от крепостите в Русе,Силистра,Варна ,Шумен и от кам запад от силите на противника съсредоточени във Видин.Така формулирания замисъл е предложен и обоснован от генерал Обручев.

Замисъла на турския Султан, за войната с Русия, е формулиран в неговото разпореждане от 17.4.1877 г.Съгласно разпореждането,войската му е трябвало да отбранява дунавската граница и в случай на пробиви да се укрепи за отбрана по старапланинското било.С подвеждането на резервите,силите му да преминат в настъпление и да овладеят Влашко до р.Прут.

Главния щаб и руската дунавска армия е била дислоцирана в Кишинев.Към сухопътните формирования на армията,в Кишинев са съсредоточени и два речни минни отряда,които да съдействуват на първоешалонните десантиращи части през р.Дунав.Единия е бил от гр. Николаев на Ч.Море с командир кап.л-т БЕКЛЕМЕШЕВ,а другия от Балтийския флот с командир кап.л-т Тудер.Подготовката им се провежда на р.Днепър при с.Паркен под ръководството на ген.м-р Боресков и миньора барон лейтинант ШАКЕЛБЕРГ..Речно-минните отряди са разполагали с 14 парни катера,20 гребни лодки,300 галванични мини за взриваване от брега,150 галваноударни мини и 300 шестови мини.Към тези военоречни сили и средства,според даните на Сава Иванов и Васил Христов,следва да се добавят и тези,които княжество Влахия,като съюзник на Русия й предоставя,а имено:кораби „Стефан чел Мари”,”Велики княз Николай”,катер „Рандулика” наречен от руснаците „Царевич”,4 шлепа,250 частни лодки и 32 дървени понтона.

Там пристигат и хиледи българи доброволци.По предложение на ген.Ростислав Фадеев и българина на руска воена служба КИШЕЛСКИ се формира българско опълчение от три пехотни бригади с началник ген. м-р Николай Столетов.Това е било оформено със заповед на воения министър на Русия Д.А.Милютин от 20.10.1876 г.В началото на 1877 г.опълчението е било формирано,като три доброволни пеши конвоя на главнокомандуващия великия княз Николай Николаевич.След обевяване на войната доброволните пеши конвои са наречени българско опълчение в състав от 7444 души от 6 опълченски дружини-по две в една бригада,т.е. три бригади.В Плоещ се провежда усилената им подготовка за война.Въоражени са били с пушки ,закупени от Германия,с пари събрани,като дарения от Славянския комитет в Русия.В провежданите стрелби показали отлични резултати- поразявали 80-90% от целите. На 12.4.1877 г.Александър втори инспектирал опълчението.

В 1876 г.в гр.Самара е изработено знаме за въстаниците от окървавеното Априлско въстание.На 6.5.1877 г.знамето, наречено „САМАРСКОТО ЗНАМЕ”,е връчено от члена на градската Дума на гр.Самара П.В.Алабин( на негово име е наречена улица в София) на трета опълченска дружина.Знамето е поето от войводата Цеко Митков от гр.Лом,който поемайки го изрекъл:”Нека това знаме да премине през цяла България.”На знамето са образите на св.Николай и Александър Невски.

В началото на войната ,на левия бряг на р. Дунав,дунавската армия на Русия ,е наброявала 185 хил.души.

Срещу тях, от дясната страна на реката ,се е намирала 160 хиледна османска войска под командуването на Абдул Керим Надир паша.Той е командувал османската войска на Балканския полуостров.

Общата численост на руската Дунавска армия е била 210 хил.души.На нейна страна са действували от Влашко от 40 до 60 хиледи,от Сърбия 56 хиледи и от Черна Гора 25 хиледи.Сбора е 330 х.

Турция на Балк.п-в е разполагала с 338 хил.души,увеличени в навечерието на войната на 382 хиледи.

Формулираните стратегически замисли, за очакваната война между Русия и Турция,подсказват,че са предстояли сражения с крайна жестокост и това се потвърждава от историческите факти.Във войната Турция има 130 хил.убити,пленени 42 паши,460 офицери,1500 оръдия,150 знамена.Русия има 100 хил. убити.

Във връзка с изложеното за подготовката на войната следва да се подчертае нелепото твърдение на англосаксонски автори и спе- циалисти по промиване на мозъци,с цел омъловъжане цялостно тази война ,наричайки я „ВОЙНА МЕЖДУ ЕДНООКИЯ И СЛЕПИЯ” !? Каква ниска воена култура и меко казано каква простащина демонстрират днес,в 21 век,български политици,които повтарят тази нелепост .

Изложеното мнение не бива да се приема ,като опит за скриване грешките на воюващите в хода на бойните действия.Без грешки война няма!

На 1.4.1877 г. е подписан договор между Русия и Румъния за преминаване на руските войски през Румъния,а на 24.4.по нов стил, или 12.4 по стар стил 1877 г. Русия обевява война на Турция.С обе-

вяване на войната Турция се обръща към англосаксонците(Англия,Гер

мания,Франция)да участвуват в тази война с Русия,както е било в Кримската война,когато Русия е била победена.Те й обещават оръжия,боеприпаси и друг материален ресурс,но се въздържат от цялостно участие.Немци и англичани под турски имена оглавяват турската войска.

Три дни по късно,руския командуващия на дунавската армия,на 7(15).4.77 г. заповядва корабоплаването по р. Дунав да се прекъсне.Според Историята на ДФ, от неиния командир в 1936 г.Сава Иванов и материалите също по историята й от флагманския механик на флотилията от 1950 г.Васил Христов, в р.Дунав Турция е била дислоцирала дунавската си ескадра в Тулча,Мачин,Хърсово,Силистра,Русе и Видин.Състава на ескадрата е включвал 5 бронирани канонерки,4 винтови шхуни,3 транспорта,с личен състав над 640 души,познаващ лоцията на реката и навигацията по същата.Те са имали 22 артилерийски установки. Турските речни сили в р.Дунав са били реална опасност за десантиращите руски части .Първа задача, на руското командуване във войната, е била да се неутрализира дунавската ескадра на турците.Определени коментатори по проблемите на р.Дунав у нас факта,че Русия не е имала речни сили на Дунава,го таксуват като нейна слабост и пропускат обстоятелството,че до 1877 г. тя не е граничела с р.Дунав.Русия е имала речни кораби по р.Волга и другите си плавателни реки.При подготовката за войната и в хода на същата командуването съсредоточава там речни сили и средства.

Командира на речните сили на Дунава,тогава кап.1р.Рогул,за да изпълни заповедта за прекъсване международното корабоплаване по реката,в долния Дунав организира поставенето на активни минни заграждения в противниковите води.За осигуряване на задачите на сухопътните части на различни места по реката са били поставени 22 активни минни заграждения.Първи започват тогава войната воените моряци на Русия.Мините заграждения в долния и средния Дунав са поставени под прякото ръководство на кап.1 р.НОВИКОВ,име което следва да се тачи във ВМС на България.Мините,като подводно оръжие на море и река в случая противодействуват ,както на турските речни сили,така също изпълняват и международна дипломатическа задача,защото с обевяване ,че мини са поставени,прекратява се използуването на един международен воден път.

Безспорно ,от всички поставени активни минни заграждения, основни се явават ,от изток на переправата при километър 553 (Текир дере под Свищов) , в района на километър 516 на 17 и на 18.6.1877г.,което се е състояло от 25 галваноударни и 60 галванични мини (защита при поставенето му от румънския бряг е осъществявал генерал Скобелев), и на запад от переправата ,до устието на р.Олту в района н километър 604 под Корабия и над Никопол миното заграждане от 50 галваноударни и 60 галванични мини поставено на

23.6.1877 г.Пряк ръководител при поставенето на тези минни заграждения е кап.1 р.Новиков. Местата на переправата и на минните заграждения за нейната защита са били пазени в строга тайна.Данните за тях са били обявени пред Императора няколко часа преди началото на десанта.Практически с поставените минни заграждения и с проведената атака с шестови мини от катерите „Царевич „Джигит”,”Ксения” и „Царевна” в строй двоен килватер,под ръководството на лейтинант ДУБАСОВ,в канала на о-в Мачин на 15.5.1877г.и потопяването на турския монитор „Селфи” е неутрализирана напълно турската дунавска ескадра.Тази атака с шестови мини е предвестник на бъдъщите торпедни атаки във войните на море и река.

По повод опазване тайната за местото на переправата и местата на мините заграждения за защита на същата,освен неутрализирането на турската дунавска ескадра от руските воени моряци,командуването на Руската Дунавска Армия провежда и дезорганизиращи действия за отклоняване вниманието на турците от направлението на главния удар.

Долно дунавския руски отряд,под командуването на генерал Цимерман,при Браила и Галац, форсира реката на 22.6.1877 г.Той окупира цяла Северна Добруджа и достига целта да заблуди турските сили.Освен това успешния десант практически е овладяване двата бряга на р.Дунав от русите. От устието на реката не могтат да се очакват турски превози.Те са почти невероятни и поради обстоятелството ,че те разполагат с други по удобни комуникаций.Силите на ген. Цимерман в Сев.Добруджа са като трън в тила на Изт. Дунавската армия на турците и тя ще трябва да заделя сили за защита от руснаците.Руските действия в гърбът на турците в случая не са действия на „ ЕДНООКИЯ „,а задълбочено обмислени и целенасочени. Командуващия турската армия е очаквал същинския десант на руснаците при Тутракан.Тук е местото да споменем изявлението на командуващия на Източно Дунавската Турска Армия, състояща се от 100 хил.души,със щаб в Шумен,което е направил след като са му доложили за десанта на руснаците при Свищов. Командуващия Абдул Керим паша казал:” ПО СКОРО ПО МОИТЕ ДЛАНИ ТРЯБВАШЕ ДА ОЧАКВАМ ДА ПОНИКНАТ КОСМИ ,ОТ КОЛКОТО РУСНАЦИТЕ ПРИ СВИЩОВ !”В тази връзка,за да си осигури изненада при переправата Зимнич-Свищов,руското командуване на 12.6.1877 г.(ст.стил) ,24.6.1877г.(нов ст.) с артилерия обстрелва русенската крепост и Тутракан.

Спирам се на този факт с едничка надежда,че ще разоблича англосаксонските въжеиграчи,ненавиждащи Русия, и тяхните българси подръжници за твърдението им ,че войната била между едноокия и слепия.Чух това определение и от челния български историк проф.Божидар Димитров,който коментираше грешките на руснаците при Плевен.Книжката наръчник на фронтовите руски офицери друго подсказва.Когато я прочетох преди 30 години аз се изумих от далновидноста на руските разузнавачи.В нея е отбелязано по кои пътища да се движат частите,кои са информаторите по места и т.н.Не допускам,че такъв мъстит историк не познава този наръчник.Не е допустимо при подобна подготовка да се говори за война между едноок и сляп.Освен това позволих си по на широко да изложа участието на военоречните сили във войната защото констатирам,че тяхното участие почти не се коментира.Може би от незнание на фактите,а може би и от користни съображение на сухопътните специалисти да не би да се преувеличат действията на моряците.Спомням си ,че през есента на 1944 г.,когато бях ученик от 4 гимназиален клас,във военоисторическия музей в гр.Бяла ,бяха изложени много военоречни средства използувани във войната.По користни съображения почти всичко от там е изнесено в Плевен и в Бяла е само една опоскана музейна сграда. Жалко,че хърцоите от гр.Бяла са допустнали такова изземване.

Да се върнем към съдбата на хърцоите от Североизточна България с техния център ГРАД БЯЛА.Изненадите и ужасите им са предстоящи в тази война.

От датата на обевяването на войната ( 12)24.4.1877г.) изминават 2 месеца и 12 дена до като започне форсирането на Р.Дунав под Свищов при километър 550,срещу Текир дере на османския бряг.

Освен предварителните руски действия ( минозаградните действия,атаката на речните катери по турските кораби,десанта на ген.Цимерман,обстрела на Русе и Тутракан ) вероятно има и други съображения за отлагане на форсирането.Реката през пролета е пълноводна и се разлива дълбоко във Влашко,времето е било ветровито ,дъждовно и т.н.Изборът от руското командуване на Свищов ,като

място за форсиране на реката не е случаен.Свищов е най южното пристанище на Османската империя на р.Дунав и най късо е растоянието ,през Хайнбоазкия проход на Стара планина,до Цариград,а последния е цел на войната.

В 2 ч.след полунощ на 14 срещу 15.6.1877 г.,по ст.стил,или на 26 срещу 27.6.1877г.по нов сил,форсирането на реката започва,лодките отблъсват от влашкия бряг към османския.За бъдъща България това е ЗВЕЗДНИЯ МИГ !Застанал на брега на реката,синът на руския поетичен гений ПУШКИН,полковника от кавалерията АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВИЧ ПУШКИН,в изблик на най чисти чувства,се провиква:

„ Кавалеристи,пред нас е свещена славянска земя.Там гинат наши се-

стри и братя.Те чакат нашата помощ от векове „!

С много жертви, първи на брега се зацепват ротите на капитаните Осипов и Фок-466 убити десантчици,между тях са опълченеца

Христо Бръчков,щабс капитан Антон Кожухаров,подпоручик Стоянов,бъща и син Попнинови.Зацепването за брега е успешно,защото

натренираноста на десантчиците ,в системата на бойната подготовка,е била много добра и защото легендарния ген.Драгомиров с тръгването им,с болка на душата ,им напомня: „ Братя,нас ни назначиха НАЙ ПЪРВИ да извършим преминаването на Дунава.Нас ни гледа цяла Русия.Помнете братя,че за нас нищо средно няма ИЛИ ОТВЪД ДУНАВА ИЛИ В ДУНАВА „ !На следващия ден ген. СКОБЕЛЕВ също преминава Дунава и атакува турците и принуждава турския гарнизон да се предаде.

Преди 56 години(лятото на 1953 г.)над гр.Русе ,в канала на о-в Люляк,се снемаше филма „Героите на Шипка” и точно форсирането на Дунава при Свищов.Част от състава на Дунавската Флотилия,водеше лодките на десантчиците.Като участник там, съм свидетел на всичките мъчнотий и трудности и нещастия от фугасите.А дядо Кръстьо Монев Раков,87 годишен,от с.Ценово на бивша Беленска ок.,преразказва спомените на своя бъща,който му казал:”Руските кавалеристи,през ноща,на конете си преплували Дунава ,но от течението били отнасени на стотици метри.С конете си излизат точно срещу турците.Станал жесток бой и паднал много народ „ !(стр.69 от „Преданията за войната” на автора Ив.Иванов ).За съдбата и оцеляването на синът на Пушкин във войната данни нямам.За тези първи жертви, а и за другите,в Османската империя,на територията на освободена България,Русия в следващите години организира и заплаща строежа на над хиляда мраморни паметника.Такива и толкова няма нито в Гърция,нито в Сърбия,а тях Русия е освободила от турците 50 години по рано от България.Днес тези паметници са единствени вещни показатели за жертвите на Русия за свободата на българите.

До 19.6.1877г.(ст.стил)русите прекарали един понтонен мост, а до 28 още един.По тях до 21.6.1877 г.преминават 90 хиледна войска и българските опълченци.На 5.7.1877г.(ст.стил) 45-ти Азовски пехотен полк до 5 ч.сутринта ,превзема с.Новгград ,на устието на р.Янтра, и на километър 536 до с Кривина построява трети понтонен мост.

Главното командуване разделя частите,преминали при Свищов, да действуват в три направления:

-на запад 35 хиледи,под командуването на Великия Княз Николай Николаевич;

-на юг 12 хиледи,под командуването на генерал Йосиф Висарионович ГУРКО;

-на изток 45 хиледи,под командуването на престолонаследника на императора,великия княз,генерал адютант Александър Александрович

( 1845 г.- 1894 г. ) наречен Източен Русчушки Отряд(ИРО).

По нататък се спираме на действията на този отряд.

Приносът на ИРО ,за победата на Русия във войната е безспорен.

Заповедта за неговото формиране е от 23.6(5.7)1877 г.Срещу него е стояла 100 хиледната Източно Дунавска турска армия на Мехмед Али паша.ИРО има три армейски корпуса-11-ти начело с генерал Домбровски, 12-ти начело с ген Вановски и 13-ти под командуването на ген.Дризен.Трите корпуса имали за задача да се развърнат и да охраняват левия фланг на настъпващата на юг руска войска.ИРО действал в следните граници-на север р.Дунав, от р.Янтра до с.Пиргово,на изток-р.Русенски лом,р.Черни лом и до с.Светлен, на юг-пътищата от Шумен за Търново и за Бяла и на запад-р.Янтра.В тези граници живеят Беленските хърцои от Североизточна България.Там с бой се развръща 45 хиледна руска войска с кавалерия, колесни оръжия,тилови ешалони ,воени болници и т.н.Първоначално се е планирало Източния Русчушки Отряд (ИРО) да атакува и превземе Русчушката крепост.Но след оценка фактора време,този план е отложен за по късно.

От десантните переправи ,на р.Дунав, ИРО се движел в походни колони в две направления:11 и 12-ти корпуси от переправата към Вардим,Караманово,Ценово,а 13-ти корпус към ,Драгомирово,Горна Студена и по шосето за моста на Колю Фичето при гр.Бяла.От м.юли 1877г. до края на м.януари 1878 г.,от реките Янтра и Черни лом до гр.Елена ,се водят тежки срещни боеве,които имат важно значение за по нататъшния ход на тази война.Района е хълмист и пресечен от р.Русенски лом,Бели лом ,Ормузки лом,Черни лом и Баниски лом. Първото препятствие за идващата руска войска са тези пролетни,пълно- водни реки. Мостовете на Колю Фичето на р.Янтра,моста на Русенси лом непосредствено до крепост Русе и моста на кръстовището,кадето се съединяват р.Черни лом и Баниски лом при с Широково са били крайно недостатъчни..За предвижване на войската, моста до крепост Русе не може да се ползува щом не се атакува крепоста.Остават другите два.

На деветия ден след форсирането на р.Дунав ,при Свищов, кавалерийската част на русите,водена от генерал Александър Арнолди,

т.е. на 23.6.77г.(ст.стил) или на 5.7.77.г.(нов стил) преминава моста нар.Янтра и влиза в гр.Бяла.Посреща ги хърцойско множество

начело със свещениците Иван Попстефанов и Петър Попниколов и учителя Стефан Маринов с хляб и сол.Ген.Арнолди слязъл от коня,целунал кръста и си отчупил от хляба.Децата,ученици запели песен.На същата дата,според автора Тр.Трифонов от интернет,ген.м-р

Леонов със своята коница, 1-ва бригада от 8-ма кавалерийска дивизия, води разузнаване с бой по посока с.Бойка,Ковачевиц.Завързал се бой и при Кардам,ранени били 4 офицера и 18 редника.

Според същия автор,когато челните руски части са далеч на изток от гр.Бяла(на линията ,Сваленик,Костанденец,Опъка,Паламарца),

Императорската Главна Квартира,се премества от Свищов в гр.Бяла.

В Бяла на 8.7.1877г.(ст.стил) или на 19.7.77г.(нов стил) църковната камбана биела от „ранни зори”.Призовавала хърцоите от града да

излизат за посрещането, сега на „Императора Освободител”.Конната

свита на императора пристига,а измъчените ,до сегашни роби хърцои

наричани геури,вперили погледи в тяхната легенда за „дядо Иван”,

немеели и не вярвали на очите си.Там била построена и гвардейска част за посрещането му.От името на хърцойското множество,с крайна притеснителност дядо ГЕНО ПОМЕТКОВ и със сълзи на очите,успява да му поднесе хляб и сол и да му продума „ДОБРЕ ДОШЕЛ ПРИ НАС”!С императора били и воения министър Димитрий Милютин,граф Николай Игнатиев,лекарят му Сергей Боткин и др.

Непосредствено след големия праздник за хърцойте и балканджийте от гр. Бяла,по посрещането на скъпия гост, Царя Освободител,започва събирането на продоволствие за руските бойци,за конете им,набиране на работна ръка за военоинжинерна дейност,работа наполето,защото е жетва и най главното-записване на доброволци за уча-

стие във война с турците,т.е.опълченци.Буйни младежи с горещи сърца,с натрупана ярост за отмъщение и възмездие на черкезко-осман-

ските погроми,кражби,убийства,отвличане на момичета,са налице,как-

то навред сред геурите в Османската Империя на Балканите,в Русия и

Европа,така и в градът на хърцоите Бяла.Има ли съмнение,че хиледите опълченци, в състава на руската освободителна армия ,са имено български младежи с горещи сърца,тръгнали за мъст и възмездие за избитите от турците близки роднини или с нищо не виновни жертви на фанатизма ,според Корана ,на мюсюлманите турци,черкези и башибозуци.Между записалите се ерлийци или ерлий или хърцои и отеюзлий или

отеиофчани или балканджий ,както ги нарича Любомир Милетич в 1902 г.,са младежите от Бяла Станчо Петров,Георги Дюлгеров,Харалампи Сапунов,Иван Дудев,Григор Иванов,Никола Енев,Сава Ненков,Георги Ачанов,Иван Маринов.От околните села Пет кладенци,Бистренци,Ко- привец,Белцов,Пейчиново,Долна Студена,Долна Манастирица(