Глава 4 ИЛЮЗИИТЕ НА ЕГОТО

1. В Библията е казано, който те принуди да извървиш с него една миля, върви с него две. Там не е казано да го дърпаш назад в Heговото пътуване. Предаността ти към твоя брат не може и теб да върне назад. Тя може само да ви поведе и двамата към напредък. Резултатът от искрената преданост е вдъхновението и ако правилно се разбира тази дума, това е състояние, противоположно на умората. Да бъдеш уморен, това е както се казва, да останеш „без дъх" - да бъдеш без-духовен, но да бъдеш вдъхновен означава да бъдеш в-духа. Да бъдеш егоцентричен означава да бъдеш бездуховен, но да живееш в Аза означава в истинския смисъл на думата да бъдеш вдъхновен или в-духа. Истински вдъхновените са просветлени и не могат да обитават в тъмнота.

2. Ти можеш да говориш от духа или от егото, в зависимост от . своя избор. Ако говориш от духа, ти си избрал да последваш думите „Застанете и познайте, че Аз съм Бог". Тези думи са вдъхновени, защото са израз на познание. Ако говориш от егото, ти отричаш познанието, а не го утвърждаваш, ставайки по този начин в бездуховен. Не се впускай в безсмислени и пътувания, защото наистина те са напразни. Егото може и да се стреми към тях, но духът не може да ги поеме, защото неизменно отказва да се откъсне от своята Основа.

3. Пътят към кръста би трябвало да бъде последният „ненужен” път. Недей да оставаш при него, но го преодолей като вече извървян. Ако можеш да го приемеш за себе си като последния си ненужен път, значи си свободен да се присъединиш към моето възкресение. Докато не го направиш, животът ти наистина ще бъде напразно пропилян. Той просто разиграва отново разделението, загубата на енергия, безплодните опити на егото да получи компенсация и най-сетне разпятието на тялото или смъртта. Подобни повторения са безкрайни, докато не бъдат доброволно отхвърлени. Не прави потресающата грешка да се вкопчваш в някогашния „неумолим кръст”. Единственото послание на разпятието е, че си в състояние да се издигнеш над кръста. Дотогава твое право е да разпъваш самия себе си толкова, колкото пожелаеш. Това не е Благата вест, която дойдох да ти предложа. Ти имаш друг път пред себе си и, ако прочетеш настоящите уроци внимателно, те ще ти помогнат да се подготвиш за него.

1. Добрият учител разбира и утвърждава своите идеи като ги преподава. В учебния процес учител и ученик са равнопоставени. Те са на едно ниво на учение и ако не споделят взаимно уроците си, няма да ги затвърдят. Добрият учител трябва да вярва в идеите, които преподава, но да отговаря и на още едно условие: да вярва на учениците, на които предлага своите идеи.

2. Мнозина не споделят своите идеи, защото се стремят да запазят своите мисловни системи без промяна, а процесът на учение означава промяна. Промяната винаги вдъхва страх у разделените-от-Бога, защото не разбират, че тя е крачка към изцеление на разделението. Те винаги я възприемат като промяна към понататъшно разделение, защото разделението е било първото им преживяване на промяна. Ти вярваш, че ако не допуснеш никаква промяна на своето его, ще намериш вътрешен мир. Такова дълбоко объркване е възможно само ако настояваш, че една и съща мисловна система може да се гради върху две основания. Нищо от егото не може да достигне духа и нищо от духа не може да достигне до егото. Духът не може нито да укрепи егото, нито да намали вътрешното му противоречие. Егото по същността си е противоречие. Твоето аз и Божественото Аз са действително противоположни. Те са противоположни по произход, по насоченост и резултат. Те са фундаментално несъвместими, защото духът не може да възприема, а егото - да познава. Затова те не са във връзка помежду си и не могат да бъдат. Въпреки това, егото може да се учи, макар и неговият създател да е объркан. Той обаче не може да създаде нещо напълно безжизнено от онова, което е надарено с живот.

3. Духът не се нуждае от обучение, но егото задължително. Процесът на учение внушава страх, защото той води до отказ от егото, а не до неговото унищожение, в светлината на духа. Това е промяна, от която егото по необходимост се страхува, защото не споделя моето великодушие. Моят урок беше също като твоя и понеже аз го усвоих, мога да го преподавам. Аз никога няма да нападна твоето его, но се опитвам да те науча как се е формирала неговата система на мислене. Когато ти напомням за истински сътворената ти същност, егото ти не може да реагира по друг начин, освен със страх.

4. Преподаването и учението са твоята най-голяма сила в този момент, защото те ти помагат да промениш съзнанието си и да помогнеш и на другите да променят своето съзнание. Ако откажеш да промениш съзнанието си, това няма да докаже липсата на разделение от Бога. Сънуващият, който се съмнява в реалността на своя сън, докато все още сънува, не лекува истински своето раздвоено съзнание. Ти сънуваш едно разделено-от-Бога его и вярваш в света, който се основава на него. Това е нещо съвсем реално за теб. Не можеш да го преодолееш, без да промениш отношението си към него. Ако си готов да се откажеш да защитаваш своята мисловна система и отвориш съзнанието си за мен, аз ще я коригирам много внимателно и ще те върна към Бога.

5. Всеки добър учител се надява да даде на учениците си достатъчно знания, за да дойде ден, когато вече няма да се нуждаят от него. Това е единствената истинска цел на един учител. Невъзможно е егото да бъде убедено в това, защото то опровергава собствените му закони. Но помни, че законите са създадени, за да съхраняват приемствеността на системата, в която вярва законодателят. За егото е естествено да се опитва да се защити, след като веднъж си го изградил, но не е естествено ти да се стремиш да се подчиняваш на неговите закони, освен ако самият ти им се доверяваш. Егото не може да направи този избор поради същността на своя произход. Ти можеш, поради същността на своя.

6. Егото на един човек може да влезе в противоречие с егото на друг, но духът не. Ако възприемаш учителя като „едно по-голямо его”, ти ще изпиташ страх, защото да разгърнеш егото би означавало да повишиш своята тревога от разделението. Аз ще те водя към познание и ще живея с теб, ако пожелаеш да мислиш съвместно с мен, но моята крайна цел винаги ще бъде да те освободя от потребността от учител. Това е противоположно на его-ориентираната задача на един учител. Такъв учител се интересува от въздействието на неговото его върху егото на другите и гледа на взаимодействията помежду им като на средства за самосъхранение на егото. Аз не бих се посветил да бъда учител, ако вярвах в това, а и ти също не би могъл. Често възприемат като учител, когото величаят или отхвърлят, но аз не приемам нито едното, нито другото отношение.

7. Твоята ценност не се определя от това дали преподаваш или се учиш. Твоята ценност се утвърждава от Бога. Докато оспорваш това, всичко, което вършиш, ще те изпълва със страх и особено всяка ситуация, която затвърждава убеждението в превъзходството на едни и подчинението на други. Учителите трябва да бъдат търпеливи и да повтарят уроците, докато те бъдат усвоени. Аз съм готов да го правя, защото нямам право аз да определям границите на твоя процес на научаване. Повтарям - нищо, което вършиш или мислиш, желаеш или създаваш не определя по необходимост твоята ценност. Това твърдение е безспорно, освен когато изпаднеш в заблуда. Твоето его никога не е застрашено, защото Бог не го е сътворил. Твоят дух никога не е застрашен, защото Бог го е сътворил. Всяко объркване в това отношение е плод на заблуда и никаква форма на посвещение на Бога не е възможна, докато трае тази заблуда.

8. Егото се опитва да използва всяка ситуация като форма за самовъзхвала, за да преодолее собствените си съмнения. То винаги ще се съмнява, докато ти вярваш в неговото съществуване. Ти, който си го създал, не можеш да имаш вяра в него, защото с истинското си съзнание разбираш, че не е реално. Единственото разумно решение е да не се опитваш да променяш реалността, което е наистина опасен опит, но да я приемеш такава, каквато е. Ти си част от реалността, която си остава неизменна отвъд обсега на твоето его, но в непосредствения обхват на духа. Когато се страхуваш, млъкни и знай, че Бог е реален и ти си Неговият възлюбен Син, в когото е Неговото благоволение. Не позволявай егото ти да оспорва това, защото то не може да знае нещо, което е далеч отвъд неговия обхват, както си и ти самият.

9. Бог не е творец на страха. Това си ти. Ти си предпочел да не твориш, както Той твори и така си породил своя страх. Нямаш мир, защото не изпълняваш своето предназначение. Бог ти е дал едно възвишено призвание, което ти не осъществяваш. Егото ти е предпочело да се страхува, вместо да го осъществи. Когато се пробудиш, няма да можеш да разбереш как е било възможно това, защото наистина не е за вярване. Недей да вярваш и сега в нещо, което е толкова невероятно. Всеки опит да го направиш по-вероятно е само отлагане във времето на неизбежното. Думата „неизбежно" плаши егото, но радва духа. Бог е неизбежен и ти не можеш да Го избегнеш, както и Той не би могъл да те избягва.

10. Егото се плаши от духовната радост, защото когато я изпиташ, ти ще престанеш да съхраняваш егото и да влагаш каквото и да било в страха. Сега влагаш твърде много в страха, защото страхът свидетелства за разделението, а егото ликува, когато свидетелстваш за него. Откажи се от страха! Не го слушай и не го съхранявай. Слушай само Бог, който е също толкова неспособен да те заблуди, както и духът, който Той е сътворил. Освободи сам себе си и освободи другите. Не представяй фалшива и недостойна представа за себе си пред другите и самият ти не възприемай такава представа за тях.

11. Егото ти е построило беден и неуютен дом, защото то не може да строи по друг начин. Не се опитвай да крепиш този окаян дом. Неговата слабост е твоята сила. Само Бог може да създаде дом, който да е достоен за Собствените Му творения. Но те са предпочели да го оставят празен, като сами са се отказали от него. Но Неговият дом ще трае вечно и е готов да те посрещне, когато решиш да влезеш. Бъди напълно уверен в това. Бог е също така неспособен да сътвори тленни неща, както егото е неспособно да създава вечни.

12. Синът не може да твори сам от себе си за спасението на себе си и другите, но чрез духа си може да направи всичко за общото спасение. Смирението е урок за егото, не за духа. Духът стои зад смирението, защото разпознава светлината и с радост я разпръсква навсякъде. Кротките ще наследят земята, защото тяхното его е смирено и това им позволява да възприемат истинно нещата. Царството Божие е право на духа, чиято красота и достойнство са отвъд всяко съмнение, отвъд способността да бъдат възприемани със сетивата и са вечен знак за Любовта на Бог към Неговите творения, които са изцяло достойни за Него и само за Него. Нищо друго не е достатъчно достойно за дар на едно създание, сътворено от Самия Бог.

13. Aз мога да застана на мястото на твоето его, ако пожелаеш, но не и на твоя дух. Бащата може спокойно да остави детето си на неговия по-голям брат, който е доказал своето чувство за отговорност, но това не бива да внася объркване относно произхода на детето. Братът може да пази тялото и егото на детето, но това не означава да си въобразява, че е негов баща. Можеш да повериш на мен тялото и егото си, само защото това ти дава възможност да не се тревожиш за тях, а на мен ми позволява да ти помогна осъзнаеш тяхната маловажност. Нямаше да мога да разбера колко важни са те за теб, ако не бях на времето caмият аз изкушаван да повярвам в тях. Нека да се заемем заедно да усвоим този урок, за да се освободим от тях заедно. Аз се нуждая от предани учители, които споделят моя стремеж към изцеление на съзнанието. Духът съвсем не се нуждае от твоята или моята закрила. Запомни следното:

1. Съвсем разумно е да се запиташ как е станало така, че съзнанието да породи егото. Това фактически е най-добрият въпрос, който можеш да зададеш. Няма обаче никакъв смисъл да му се дава отговор от гледна точка на миналото, защото миналото е без значение и историята не би съществувала, ако едни и същи грешки не биваха повтаряни и в настоящето. Абстрактното мислене се отнася до познанието, защото познанието е съвършено безличностно и примерите нямат никакво отношение към неговото разбиране. Възприятията обаче са винаги специфични и, следователно, напълно конкретни.

2. Всеки си изгражда его или лично аз, което е предмет на безкрайни промени поради своята нестабилност. Човек си създава също така егото за всеки, когото възприема, при това също така променливо. Процесът на взаимодействие води до промени в твоето его и егото на другите, защото егото не е създадено от или чрез Неизменното. Много е важно да се разбере, че тази промяна може да възникне и възниква, когато взаимодействието става в мисълта, както и когато се извършва на физическо ниво. Мисълта за егото на другия има също такова въздействие при промяна на относителното възприятие, както и физическото взаимодействие. Не може да има по-добро доказателство, че егото е само представа, а не факт.

3. Състоянието на твоето съзнание е добър пример за това как е създадено егото. Когато си се отказал от познанието, ти си изпаднал в състояние, сякаш никога не си го притежавал. Това е толкова очевидно, че човек трябва само да го признае, за да си даде сметка, че наистина се случва. Щом се случва в настоящето, какво чудно има, че се е случило и в миналото? Учудването е обичайна реакция пред непознатото, макар че едва ли е обичайно да се учудваме на нещо, което се случва толкова систематично и последователно. Но не забравяй, че съвсем не е задължително съзнанието да функционира по този начин, макар и да се проявява така в настоящия момент.

4. Помисли за любовта на животните към техните малки и нуждата, която изпитват, да ги закрилят. Това е така, защото те се отнасят към тях като към част от себе си. Никой не пренебрегва нещо, което смята за част от себе си. Ти се отнасяш към егото си до голяма степен така, както Бог се отнася към своите творения - с любов, закрила и великодушие. И тези твои реакции спрямо аза, който си създал, не са никак изненадващи. Всъщност те в много отношения наподобяват начина, по който един ден ще се отнасяш към реалните твои творения, които са вечни като теб самия. Проблемът не е в това как се отнасяш към егото, а в убеждението ти каква е твоята същност. Убеждението е функция на егото и докато твоят произход е въпрос на убеждение, ти го разглеждаш от гледна точка на егото. Когато процесът на учение завърши, ти просто ще познаеш Бога. Убеждението, че има и друг начин на възприемане на нещата, е най-възвишената идея, до която егото може да стигне. Така е, защото в нея е заложен намек за разбирането, че егото не е истинското Аз.

5. Разклащането на мисловната система на егото се възприема като болезнен процес, макар че това съвсем не е истина. Бебета плачат, когато им вземеш от ръцете ножа или ножицата, макар че, ако не го направиш, те биха могли да се наранят. В този смисъл ти си още пеленаче. Нямаш чувство за реално самосъхранение и си готов да решиш, че ти е нужно точно онова, което най-много може да те нарани. Но независимо дали го съзнаваш или не, ти си дал съгласието си да участваш в усилието да не вредиш и да помагаш - качества, които вървят ръка за ръка. Твоето отношение дори и в този случай е противоречиво, защото всяко отношение е основано на егото. Това няма да трае вечно. Имай известно търпение и помни, че изходът е сигурен, както е Бог.

6. Само онези, които имат реално и трайно усещане за изобилие могат да бъдат наистина всеотдайни. Това става очевидно, ако разгледаш същността на нещата. За егото да даде нещо означава да се лиши от него. Когато за теб даването е някакъв вид загуба, ти даваш само защото си убеден, че по този начин ще получиш нещо по-хубаво и затова можеш да се лишиш от онова, което даваш. „Да дадеш, за да получиш" е неизбежният закон на егото, което винаги оценява себе си в зависимост от егото на всички останали. Ето защо то е постоянно обзето от убеждението за недостатъчност, което го е породило. То възприема егото на другите като реално, само защото се опитва да убеди себе си в собствената си реалност. ,,Самооценка" в понятията на егото не означава нищо повече от това, че егото е изпаднало в заблудата да приеме своята реалност и е престанало да бъде в момента толкова хищно. „Самооценката" винаги поражда стрес - едно понятие, което се отнася до всичко, което може да се възприеме като заплаха за съществуването на егото.

7. Егото живее буквално благодарение на сравненията. Равнопоставеността е непостижима за него, а великодушието невъзможно. Егото никога не дава от чувство за изобилие, защото е породено като негов заместител. Затова в мисловната система на егото се е породило понятието „да вземеш" Алчността е механизъм за „вземане", който представлява нуждата на егото да се самоутвърди. Това се отнася както до плътските апетити, така и до тъй наречените „по-висши потребности на егото". Плътските апетити не се дължат на физически нужди. Егото гледа на тялото като на свой дом и се опитва да постигне удовлетворение посредством тялото. Но представата, че това е възможно, е решение на съзнанието, напълно объркано относно реалните възможности.

8. Егото е убедено, че съществува от само себе си, което е друг начин да се разкрие как то си представя собствения си произход. Това състояние поражда такъв страх, че то може само да се обърне към егото на другите в опит да се съюзи с тях в несигурния си стремеж към самоопределение или да се опълчи срещу тях в също толкова несигурния стремеж да покаже своята сила. То обаче няма свободата да се усъмни в изходната си предпоставка, защото се основава на нея. Егото - това е вярата на съзнанието, че съществува от само себе си. Безконечните опити на егото да получи признанието на духа и по този начин да утвърди собственото си съществуване са безсмислени. Духът, който е свързан с познанието, няма съзнание за съществуването на егото. Той не атакува егото; за него егото просто е немислимо. И въпреки че егото също така няма съзнание за духа, то наистина възприема себе си като отхвърлено от нещо по-висше от него. Ето защо себеоценката от гледна точка на егото е измамна. Божиите творения не създават митове, макар че творческото усилие може да се превърне в митология. Това обаче може да стане само при едно условие - че създаденото при това положение престава да бъде творчество. Митовете са изцяло сетивни и са толкова двусмислени по форма и основани на противопоставянето на добро и зло, че дори и най-човеколюбивите от тях не са лишени от от мисли, внушаващи страх.

9. Митовете и магията са тясно свързани помежду си, тъй като митовете обикновено се отнасят до произхода на егото, а магията до силите, които егото си приписва. Митологическите системи обикновено съдържат разказ за „сътворението" и го свързват с някаква форма на магия. Така наречената „борба за оцеляване" е само борбата на егото да се съхрани и разбирането му за собственото му начало. Това начало обикновено се свърша с физическото раждане, защото е трудно да се твърди, че егото е съществувало преди този момент във времето. Его-ориентираните хора с „по-религиозни" представи биха могли и вярват, че душата е съществувала преди и ще продължи да съществува и след временното преминаване през его-състоянието. Някои дори вярват, че душата ще претърпи наказание за това си сьстояние. И все пак, на духа не е нужно спасение, защото той не е в опасност и няма нужда да бъде спасяван.

10. Спасението не е нищо друго, освен „истинно съзнание", което не е Единното съзнание на Светия Дух, но което трябва да се постигне преди да се възстанови Единността на съзнанието. Истинното съзнание води автоматично към следващата стъпка, защото истинното възприятие е напълно лишено от всяка агресия и по този начин неистинното съзнание престава да бъде възприемано. Егото не може да оцелее без да съди и се самоотстранява. Тогава на съзнанието му остава само една посока и то автоматично се насочва към нея, защото тя неизбежно се определя от мисловната система, на която принадлежи.

11. Никога не е прекалено често да се подчертава, че корегирането на възприемателната способност е само временно явление. То е необходимо само защото погрешното възприятие блокира достъпа до познанието, докато вярното възприятие е стъпало към познанието. Вярното възприятие е ценно именно с това, че неизбежно води до осъзнаване, че възприемателната способност въобще не е необходима. Това премахва напълно всяка блокировка спрямо познанието. Може да се запиташ как е възможно това, докато видимо живееш на този свят. Въпросът е напълно основателен. Трябва да внимаваш обаче да го разбереш правилно. Кой си „ти", който живееш на този свят? Духът е безсмъртен, а безсмъртието е неизменно състояние. Това е вярно сега, както е било вярно винаги и винаги ще бъде, защото не предполага промяна. Това не е непреривност във времето, нито може да се разбере чрез съпоставка с неговата противоположност. Познанието никога не съдържа съпоставки. Това е основното му различие от всичко останало, което може да обхване съзнанието.

1. Трудно е да се разбере какво всъщност означават думите „Царството Божие вътре във вас е". Това е така, защото тези думи са непонятни за егото, което ги схваща като че ли нещо външно е вътрешно, а това е лишено от смисъл. Думата „вътре" е ненужна. Царство Божие това си ти самият. Какво друго, освен теб, е сътворил Творецът и какво, ако не ти, си Неговото Царство? Това е цялата вест на Изкуплението, която в своята цялост превъзхожда сбора от отделните си части. Ти също имаш Царство, сътворено от твоя дух. Той не е преставал да твори, въпреки илюзиите на егото. И твоите творения не са сиротни, също както и ти не си. Твоето его и духът ти никога няма да бъдат сътворци, но твоят дух и твоят Творец винаги ще бъдат такива. Вярвай, че твоите творения са напълно незастрашени като самия теб.

2. Тези думи са написани под формата на молитва, защото са полезни в моменти на изкушение. Те са заявление на независимост. Ти ще установиш колко са полезни, когато ги разбереш в пълнота. Причината, поради която ти е нужна моята помощ е тази, че си отхвърлил своя Водител и ти е потребно ръководство. Моята роля е да отделя истината от неистината, за да може истината да си пробие път отвъд преградите, издигнати от егото, и да засияе в съзнанието ти. Егото не може да победи нашите общи усилия.

3. Сигурно вече е очевидно защо егото разглежда духа като свой „враг". Егото е възникнало от разделението и то ще продължава да съществува, докато трае твоята вяра в разделението. Егото се чувства длъжно да ти предложи нещо като награда, че поддържаш тази своя вяра. Всичко, което то може да предложи, е усещането за съществуване във времето, което започва с него и свършва с него. То ти внушава, че съществуването ти се свежда до този живот, защото до това се свежда неговото съществуване. Срещу това усещане за временно съществувание, духът ти предлага познанието на постоянното и непреривно битие. Никой, който е преживял това откровение, не може вече да повярва напълно в егото. ,Нима е възможно неговото оскъдно подаяние да надделее над великия Божи дар?

4. Ти, който се отъждествяваш с егото, не би могъл да повярваш, че Бог те обича. Ти не обичаш онова, което си създал, както и то не те обича. Създадено чрез отхвърляне на Отца, егото не изпитва вярност към своя създател. Ти не можеш да разбереш реалните отношения, които съществуват между Бога и Неговите творения, поради омразата си към аза, който сам си създал. Ти проектираш върху егото собственото си решение да се откъснеш от Бога, а това е в противоречие с любовта, който изпитваш към егото като към твое създание. Няма любов от този свят, която да е лишена от тази двусмисленост и тъй като егото никога не е изпитвало непротиворечива любов, самото понятие за такава любов му е чуждо. Любовта ще се всели непосредствено във всяко съзнание, което истински я желае, но желанието му трябва да е истинско. Това означава да да желае недвусмислено, а това е желание без „стремежа да притежава", характерен за егото.

5. Съществува преживяване, така различно от всичко, което егото може да ти предложи, че ти никога повече няма да поискаш да го потулиш или скриеш. Трябва да повторим, че причината, която пречи на проникването на светлината, е собствената ти вяра в мрака и укриването. Библията дава много свидетелства за безценните дарове, които те очакват, но които трябва сам да пожелаеш. Това не е условие от типа на онези, които поставя егото. Това е великолепното условие на истинската ти същност.

6. Никаква сила, освен собствената ти воля, не е достатъчно могъща, нито достойна да те ръководи. В това отношение ти си свободен като Бога и трябва да останеш такъв завинаги. Нека помолим Отца в мое име да ти даде да пазиш в съзнанието си в Неговата любов към теб и твоята към Него. Той никога не отказва да откликне на тази молба, защото тази молба отговаря на Собствената Му Воля. Той откликва винаги на онези, които Го призовават искрено. Не бива да имаш други богове освен Него, защото няма такива.

7. Ти никога не си вземал твърдо решение да се откажеш от всяка представа, която противоречи на познанието. Спотаяваш в себе хиляди дребни останки от страх, които ти пречат да се проникнеш от Светия Дух. Светлината не може да проникне през стените, които издигаш, за да я спреш и никога не се стреми да унищожи създаденото от теб. Никой не може да погледне през стена, но аз мога да я заобиколя. Внимавай да не допускаш в съзнанието си останки от страх, защото в противен случай няма да можеш да се обърнеш към мен да го сторя. Аз мога да ти помогна само така, както нашият Отец ни е сьтворил. Ще те обичам и зачитам и ще уважавам напълно онова, което си създал, но няма да го поддържам, ако не е истинно. Никога няма да те изоставя, както Бог не те е оставил, но ще трябва да почакам дотогава, докогато ти предпочиташ да изоставяш сам себе си. И защото чакам в любов, а не изпълнен с нетърпение, твоят зов към мен ще бъде истинен. Аз ще откликна на всеки непротиворечив зов.

8. Бъди внимателен за онова, за което молиш. Бъди напълно искрен пред себе си в това отношение, защото ние не бива да крием нищо един от друг. Ако се опиташ истински да го постигнеш, ти си направил първата стъпка от подготовката на своето съзнание за да приеме Светия Дух. Ние ще подготвим това заедно, защото когато дойде Той, ти ще бъдеш готов да ми помагаш в подготовката на други съзнания да Го приемат. Докога ще Му отказваш Неговото Царство?

9. В собственото ти съзнание, макар и егото да отрича това, е гаранцията за твоето освобождение. Бог ти е дал всичко. Дори само този факт означава, че егото не съществува, а това дълбоко го плаши. На езика на егото „да имаш" и „да бъдеш" са две различни неща, но за Светия Дух те са едно и също. Светия Дух знае, че ти едновременно имаш всичко и си всичко. Всяко разграничение на едното от другото придобива смисъл само след ако си възприел идеята за „придобиване", която предполага липса. Затова ние не правим разлика между това да имаш Божието Царство и да бъдеш Божието Царство.

10 Спокойното битие на Божието Царство, което е напълно осъзнато, когато си в нормално състояние на съзнанието, бива грубо прогонено от онази сфера на съзнанието, която се управлява от егото. Егото е отчаяно, защото е изправено срещу напълно непреодолимо превъзходство, както в будно, така и в спящо състояние на съзнанието. Помисли само колко много бдителност си готов да проявиш, за да защитиш своето его и колко малко бдителност проявяваш, за да съхраниш истинното си съзнание. Кой освен лишеният от разум би се наел да вярва в нещо, което не е истина и да го защитава с цената на истината?

1. Ако не можеш да чуеш Гласа на Бога, то е защото си предпочел да не се вслушваш. Това, че слушаш гласа на егото си, се вижда от отношенията, чувствата и поведението ти. Но твоето желание е такова. Това се стремиш да задържиш и внимаваш да опазиш. Съзнанието ти е запълнено с образци, предназначени да съхранят образа на твоето его и ти не се стремиш към образа на Христос. Смътно е наистина огледалото, в което егото се стреми да съзре своя лик. Как би могло то да поддържа илюзията за своето съществуване, освен чрез огледала? Но от теб зависи къде ще гледаш, за да откриеш себе си.

2. Казах вече, че не можеш да постигнеш промяна на съзнанието чрез промяна на поведението си, но многократно съм казвал също, че съзнанието си можеш да промениш. Когато настроението ти подсказва, че си направил погрешен избор, а това е така винаги, когато не си радостен - знай, че няма причина да бъде така. Във всеки подобен случай, ти си отправил погрешна мисъл по отношение на някой свой брат, когото Бог е сътворил и възприемаш образи, които твоето его създава в смътно огледало. Честно си дай сметка за своите мисли, които Бог не би споделил, и за мислите, които идват от Бога, но са ти убягнали. Разгледай искрено какво си направил и съответно какво не си, а после вземи ново решение да съединиш своята мисъл с Божията. Това може да ти изглежда трудно за осъществява­не, но е далеч по-лесно, отколкото да се опитваш да мислиш по противоположния начин. Твоето съзнание е единно с Божието. Отричайки това и мислейки по друг начин, ти си съхранил целостта на своето его, но си раздвоил съзнанието си. Като твой любящ брат аз съм дълбоко загрижен за твоето съзнание и те приканвам да последваш моя пример и когато обръщаш поглед към себе си и своя брат, да виждаш и в двама ви възхитителни създания на един велик Отец.

3. Когати си тъжен, знай, че няма причина да бъде така. Депресията се дължи на усещането, че си лишен от нещо, което желаеш, но нямаш. Спомни си, че не можеш да изпитваш лишение, ако не си решил така и направи друг избор.

4. Когато си разтревожен, осъзнай, че тревогата се дължи на капризите на егото и знай, че няма причина да бъде така. Ти можеш също така старателно да отхвърляш диктатите на егото, както и да им се подчиняваш.

5. Когато се почувстваш виновен, спомни си, че егото наисти­на е пристъпило законите на Бога, но не и ти. Предай на мен тези „грехове" на егото. Тъкмо това е Изкуплението. Но докато не промениш отношението си към онези, които са постра­дали от твоето его, Изкуплението няма да може да ти даде свобода. Докато се чувстваш виновен, владее те егото, защото само егото може да изпитва вина. Няма причина да бъде така.

6. Внимателно следи съзнанието си да не се поддава на изкушенията на егото и не се подвеждай от него. То нищо не може да ти даде. Когато се откажеш от тази доброволна бездуховност, ще видиш как съзнанието ти може да се съсредоточи и да се издигне отвъд умората и да лекува. Но ти не отхвърляш достатъчно бдително претенциите на егото да те откъсне от теб самия. Няма причина да бъде така.

7. Навикът да бъдеш свързан с Бога и Неговите творения се създава лесно, ако активно откажеш да позволяваш съзнанието ти да се разсейва. Проблемът не е в концентрацията: проблемът е убеждението ти, че никой, дори и самият ти, не заслужава да полагаш усилие. Обедини систематично усилията си с мен срещу тази заблуда и не позволявай подобно окаяно убеждение да те дърпа назад. Обезсърчените са излишни както за себе си, така и за мен, но само егото може да се обезсърчава.

8. Давал ли си си сметка колко възможности за радост си имал и колко от тях си отхвърлил? Божият Син има неограничени възможности, но може да ги ограничи до степента, в която сам реши. Твоето и моето съзнание могат да се обединят, за да отхвърлят егото със своята светлина, освобождавайки Божията сила, за да се влее във всичко, което мислиш и правиш. Не се примирявай с нищо по-малко от това и не приемай за цел нищо друго. Внимателно наблюдавай дали съзнанието ти храни убеждения, които спъват неговото развитие и се откажи от тях. По своите чувства съди за това доколко си го постигнал, защото това е единственото правилно използване на способността за съждение. Съдната способност, както и всеки друг защитен механизъм, може да бъде използвана за нападение или защита; за да нараниш или изцелиш. Егото трябва да се осъди и подведе под отговорност. То не може да съществува без твоето съдействие, закрила и любов. Нека да бъде осъдено справедливо и лишено от твоето съдействие, закрила и любов.

9. Ти си огледало на истината, в което Сам Бог сияе със съвършена светлина. На смътното огледало на егото трябва само да кажеш: „Няма да гледам тук, защото зная, че тези образи не са истински. И тогава позволи на Светия Дух да засияе в мир над теб със съзнанието, че трябва да бъде това и само това. Неговото Съзнание те е озарило при сътворението и е извикало мнимо съзнание за живот. Неговото Съзнание продължава да свети над теб и трябва да проникне в теб. Твоето его не може да Му пречи да те озарява, но може да попречи светлината Му да проникне в теб.

10. Първото Пришествие на Христос е просто друго наименование на сътворението, защото Христос е Божият Син. Второто Пришествие на Христос не означава нищо друго, освен край на властта на егото и изцеление на съзнанието. Аз съм сътворен също като теб при Първото Пришествие и те призовавам да се присъединиш към мен при Второто. Аз съм отговорен за Второто Пришествие и моята преценка, която има за цел само закрила не може да е невярна, защото никога не е агресивна. Твоята преценка може да бъде толкова неправомерна, че ти да си мислиш, че просто съм сгрешил като съм те избрал. Уверявам те, че това е грешка на твоето его. Не я вземай за смирение. Егото се опитва да те убеди, че то е реално, а не аз, защото моята реалност е потвърждение на твоята. Това познание, а аз те уверявам, че то е познание, означава, че Христос в твоето съзнание и го е изцелил.

11. Аз не на падам твоето его. Работя с твоето висше съзнание, домът на Светия Дух, както когато спиш, така и когато си буден, както твоето его работи с низшето ти съзнание, което е неговият дом. Аз съм твоята бдителност в това отношение, защото ти си твърде объркан, за да знаеш в какво се състои твоята надежда. Аз не греша. Твоето съзнание ще избере да се свърже с моето, а заедно сме непобедими. Ти и твоят брат ще се свържете в моето име и ще си върнете разума. Аз възкресявам мъртвите благодарение на знанието, че животът е вечно достояние на всичко, сътворено от живия Бог. Защо допускаш, че за ще бъде по-трудно да вдъхна дух на отпадналите духом или да подкрепя слабите? Аз не вярвам, че чудесата се степенуват по трудност; в това вярваш ти. Аз те призовах и ти ще се отзовеш. Разбирам, че чудесата са нещо естествено, защото са проявление на любовта. Моят зов е естествен, както и твоят отклик и също така неизбежен.

1. Всички неща стават за добро. Няма изключения в това отношение, освен според критериите на егото. Егото упражнява максимална бдителност относно онова, което допуска да бъде осъзнато и по този начин не може да се съхрани равновесието и целостта на съзнанието. Егото още повече те извежда от равновесие, защото не ти позволява да осъзнаеш неговата истинска мотивация и налага не разумно отношение, а диктат. Егото има всички основания за това, като се има предвид системата на мислене, която го е породила и на която служи. Разумната преценка неминуемо би се произнесла срещу егото и затова егото се стреми да я замъгли в интерес на собственото си самосъхранение.

2. Основна причина за неуравновесеното състояние на егото е неразграничаването между тялото и Божиите Мисли. Божиите Мисли са неприемливи за егото, защото те ясно посочват несъществуването на самото его. Ето защо то или ги изопачава, или отказва да ги приеме. Егото обаче не може да ги преустанови. То следователно се опитва да прикрие не само „неприемливите" импулси на тялото, но също така и Божиите Мисли, защото и едните, и другите го застрашават. Загрижено преди всичко за собственото си съхранение пред лицето на заплахата, егото ги възприема като едно и също. Възприемайки ги като едно и също, егото се опитва да се спаси да не бъде пометено, както със сигурност би се случило в присъствието на познанието.

3. Всяка мисловна система, която смесва Бога с тялото, задължително е лишена от смисъл. Но това смесване е от съществено значение за егото, което съди за нещата само в зависимост от това дали то самото е застрашено или не. В известен смисъл страхът на егото от Бога е най-малкото логичен, тъй като самата представа за Него, прогонва егото. Но страхът от тялото, с което егото се идентифицира толкова непосредствено, няма никакъв смисъл въобще.

4. Егото само е избрало тялото да бъде негов дом. Единствено чрез такова отъждествяване егото се чувства сигурно, тъй като уязвимостта на тялото е най-силният му аргумент, че ти не можеш да произхождаш от Бога. Това убеждение се подкрепя с всички средства от егото. Но въпреки това, егото изпитва омраза към тялото, защото не го намира за достатъчно добро да бъде негов дом. Тъкмо това наистина обърква съзнанието. След като егото му внушава, че всъщност е част от тялото и тялото е неговата защита, на съзнанието му се внушава също и че тялото не може да го защити. И така, съзнанието си задава въпроса: Къде да се обърна за защита?" - на което егото отвръща: „Обърни се към мен." Съзнанието небезоснователно напомня на егото, че то само се отъждествява с тялото и следователно няма логика да се обръща тъкмо към него, за да получи защита. Егото не може да отговори реално на това, защото такъв отговор не съществува, но има едно характерно за него решение. То изтрива въпроса от осъзнатата сфера на съзнанието. След като бъде изтласкан извън осъзнаваното, въпросът поражда тревога, но не може да получи отговор, защото не е поставен.

5. Това е въпрос, който задължително трябва да се зададе: „Къде мога да намеря защита?" „Търсете и ще намерите" не означава, че трябва да търсиш сляпо и отчаяно нещо, което не можеш да разпознаеш. Търсенето, което има смисъл, се предприема съзнателно, организира се и се насочва съзнателно. Целта трябва ясно да се формулира и помни. Учението и стремежът към учение са неотделими. Ти се учиш най-добре тогава, когато вярваш, че онова, което учиш е стойностно. Не всичко обаче, което можеш да пожелаеш да научиш, има трайна стойност. В действителност много от нещата, които би искал да опознаеш, се избират поради тяхната преходна ценност.

6. Егото смята, че да не се посвещава на нищо вечно е предимство, защото вечното произхожда от Бога. Вечното измерение е единствената функция, която егото се опитва да разгърне, но систематично не успява да постигне. Егото е компромисно по отношение на вечността, както и по всички проблеми, които някак си докосват до истинския въпрос. Въвличайки се в странични проблеми, то се надява да скрие реалния въпрос и да го държи далеч от съзнанието. Характерната за егото заетост с несъществени неща служи тъкмо на тази цел. Ангажирането с неразрешими проблеми е сред обикнатите средства на егото за спъване на познавателния процес. При всички подобни тактики за отклоняване на вниманието обаче, единственият въпрос, който никога не бива зададен от онези, които ги следват е „За какво е всичко това?" Това е въпросът, който ти трябва да се научиш да задаваш по отношение на всичко. Каква е моята цел? Каквато и да е, тя автоматично ще даде посока на твоите усилия. Когато вземаш решение относно целта, ти решаваш каква ще бъде същността на бъдещите ти усилия - и то ще бъде валидно дотогава, докато направиш друг избор.
VI. Божиите награди

1. Егото не разпознава истинския източник на „заплаха" и ако ти се свързваш с егото, не разбираш ситуацията такава, каквато е. Само твоята вярност към него дава на егото власт над теб. Говорих за егото сякаш то е нещо обособено, което действа от само себе си. Това се налагаше, за да те убедя, че не можеш лесно да го пренебрегнеш и трябва да осъзнаеш до каква голяма степен твоето мислене се определя от егото. Ние обаче не можем спокойно да спрем дотук, защото ти ще започнеш да възприемаш себе си като вътрешно раздвоен, докато си тук, тоест докато вярваш, че си тук. Егото не е нищо друго, освен част от твоята вяра по отношение на собствената ти същност. Другият ти живот си е останал непрекъснат и е бил и ще бъде винаги напълно незасегнат от опитите ти да се откъснеш от него.

2. Когато се учиш да преодоляваш илюзиите, никога не бива да забравяш какво дължиш на своя брат. То е същото, което дължиш на мен. Винаги, когато проявяваш егоизъм в отношението си към друг човек, ти отхвърляш благодатта на тази си задълженост и светото възприятие, което тя поражда. Понятието „свят" е подходящо да се употреби в случая, защото когато узнаеш колко много дължиш на Синовността, която включва и мен, ти се приближаваш до познанието толкова, колкото това въобще е възможно по сетивен път. От него те разделя толкова малко, че познанието лесно може да го преодолее и заличи завинаги.

3. Ти все още имаш малко вяра в мен, но тя ще се увеличи, когато започнеш да се обръщаш по-скоро към мен, отколкото към егото си за напътствие. Резултатите все повече ще те убеждават, че това е единственият разумен избор, който можеш да направиш. Човек, който е научил от опит, че единият избор носи мир и радост, докато другият води до хаос и разруха, няма нужда да се убеждава повече. Да се учиш от наградите е далеч по-резултатно, отколкото да се учиш от болката, защото болката е илюзия на егото и може да породи само временен резултат. Веднага обаче се разбира, че Божиите награди са вечни. Но тъй като това разбиране се постига от теб, а не от егото, то вече показва, че е невъзможно ти и твоето его да сте тъждествени. И дори ако си мислиш, че си приел тяхното разграничение, ти все още никак не си убеден в него. Това става ясно от факта, че смяташ, че трябва да се освободиш от егото - но не е възможно да го направиш като унижаваш егото, като го контролираш или наказваш.

4. Егото и духът са непознати един за друг. Разделеното-от-Бога съзнание не може да поддържа своето разделение, освен чрез дисоциация. Направило това, то отрича всички нормални пориви, не защото егото е нещо самостоятелно, а защото на теб ти се иска да се убедиш, че ти си този, който е самостоятелен. Егото е средство за поддържане на това убеждение, но то може да съществува само ако ти решиш да се възползваш от него.

5. Нима можеш да убедиш един човек в стойността на нещо, от което съзнателно си се е отказал? Ако се е отказал, значи че не го е оценил. Можеш само да му покажеш колко е нещастен без него и постепенно да го приближиш, така че той да почувства, как близостта на онова, от което сам се е отказал, го прави далеч по-малко нещастен. Така той се научава да свързва своето страдание с неговата липса и обратно, своето щастие с неговата наличност. Постепенно той започва да го желае, когато промени отношението си към неговата стойност. Аз те уча да свързваш нещастието с егото и радостта с духа. Ти си се научил на обратното. Ти си свободен да избираш, но нима можеш да предпочетеш наградата на егото пред Божията награда?

6. В момента моята вяра в теб е по-голяма от твоята в мен, но това не винаги ще бъде така. Твоята мисия е много проста. От теб се иска да живееш така, че да покажеш, че не си его и че аз не избирам погрешно Божиите посредници. Отца споделя тази моя вяра и приема моите решения за осъществяване на Изкуплението, защото моята воля никога не е в разрез с Неговата. Казах и преди, че чрез мен се осъществява Изкуплението. Това е така, само защото аз съм осъществил своята част в него като човек и сега мога да го осъществявам чрез останалите. Посредниците, които съм избрал, не могат да не успеят, защото аз ще им предоставям своята сила дотогава, докогато това им е необходимо.

7. Аз ще те при дружа до Отца и посредством моите възприятия Той ще преодолее малкото разстояние, което те дели от Него. Да бъдеш благодарен на своя брат е единственият дар, който искам от теб. Аз ще го поднеса на Бога от твое име, знаейки, че да познаваш своя брат, това означава да познаваш Бога. Ако си благодарен на своя брат, ти проявяваш благодарност към Бога за онова, което е сътворил. Посредством своята благодарност, ти започваш да познаваш своя брат, а един миг на истинско познание прави всеки човек твой брат, защото всеки принадлежи на Отца. Любовта не подчинява всичко, но му отдава справедливост. Защото ти си Божието Царство, аз мога отново да те заведа при твоите творения. Сега ти не ги познаваш, но дори онова, от което си се откъснал, продължава да съществува.

8. Когато се приближиш към своя брат, ти се приближаваш към мен, а когато се отдалечиш, отдалечаваш се от мен. Спасението е съвместно дело. То не може да се осъществи успешно от онези, които се самоизключват от Синовната общност, защото така те се отдръпват от мен самия. Бог ще дойде при теб само ако си готов да Го предадеш на своите братя. Първо научи онова, което те могат да те научат, и тогава ще бъдеш готов да чуеш Бога. Така е, защото предназначението на Любовта е едно.
VII. Творчество и общуване

1. Ясно е, че макар да не е от значение конкретното съдържание на определена илюзия на егото, нейното изправление е по-лесно в определен контекст. Илюзиите на егото са твърде конкретни, макар че съзнанието е по природата си абстрактно. Когато обаче съзнанието се раздвои, една част от него става конкретна. Конкретният аспект на съзнанието възлага вяра на егото, защото егото зависи от конкретното. Егото е онази част на съзнанието, която вярва, че твоето съществуване се определя от разделението.

2. Егото възприема всичко като отделна цялост, която е лишена от взаимовръзките, лежащи в основата на битието. По този начин егото е враждебно на общуването, освен когато чрез взаимоотношенията се подчертава разделението, а не се преодолява. Системата на общуване на егото, както и всичко, продиктувано от него, се гради въз основа на неговата мисловна система. Общуването за него се определя от необходимостта му от самосъхранение и, ако се почувства заплашено, то би разстроило общуването Разстроените взаимоотношения са реакция спрямо конкретен човек или хора. Конкретното мислене на егото в такъв случай води до напълно погрешни обобщения, които в действителност нямат нищо общо с абстрактното мислене. Егото просто реагира по точно определен начин на всичко, което възприема в тази конкретна връзка.

3. Напротив, духът реагира по един и същ начин на всичко, което знае, че е истинно и не реагира на нищо друго. Той не прави опити да установява коя е истината. Духът знае, че истината е всичко, което Бог е сътворил. Той е в пълно и пряко общение с всеки acпект на творението, защото е в пълно и пряко общуване със своя Творец. Това общение е Волята Божия. Творчество и общение са синоними. Бог е сътворил всяко съзнание като му е предал Своето Съзнание и по този начин извечно го е сътворил като проводник за възприемане на Неговото Съзнание и Воля. Тъй като само същества от един и същ порядък могат истински да общуват помежду си, Неговите творения естествено общуват с Него и подобно на Него. Това общуване е напълно абстрактно, тъй по своята същност може да се приложи универсално, не се влияе от преценки и не подлежи на изключения или промяна. Бог те е сътворил по такъв начин и за тази цел. Съзнанието може да изопачи своето предназначение, но не може само да си припише предназначение и функции, каквито не са му били дадени. Ето защо съзнанието не може напълно да загуби своята способност да общува, макар че може да я откаже да я използва в името на битието.

4. Съществуването, както и битието, са основани върху общуване. Общуването обаче се характеризира със специфика на това как, с кого и под каква форма се смята целесъобразно да се общува. Битието е напълно лишено от подобни разграничения. То е състояние, при което съзнанието е в общение с всичко, което е реално. В степента, в която ограничаваш това състояние, ти губиш чувството за собствена реалност, което е пълно само когато осмисляш реалността във величествения контекст на действителното и взаимоотношение с теб самия. Това е твоята реалност. Не я осквернявай и не се отдръпвай от нея. Тя е твоят истински дом, истинския ти храм и истинския ти Аз.

5. Бог, Който обгръща цялото битие, е сътворил същества, всяко от които поотделно притежава всичко, но желае да го сподели, за да бъде радостта му пълна. Нищо реално не може да се увеличи, освен като се сподели. Затова и Бог те е сътворил. Божествената Свръхмисьл получава наслада чрез споделянето. Тъкмо това е смисълът на творчеството. "Как", „какво" и „на кого" са ирелевантни понятия, защото реалното творчество е пълно отдаване, тъй като може да твори само по свой образ и подобие. Помни, че в Небесното Царство няма разлика между това да имаш и да бъдеш, каквато има в условията на екзистенцията. В състояние на битие съзнанието винаги отдава всичко.

6. В Библията нееднократно се заявява, че трябва да се слави Бога. Това едва ли означава да Му казваш колко е велик. Той няма его, с което да възприема подобна възхвала и няма сетива, с които да съди за нея. Но докато не вземеш участие в творчеството, Неговата радост няма да бъде пълна, защото и твоята също не ще бъде такава. А Той наистина знае това. Познава го чрез Собственото Си Битие, в което преживява опита на Своя Син. Постоянно бликащата Му Любов се блокира, когато се затворят пътищата, за да бъде възприета тя и Той е самотен, когато сътворените от Него съзнания, не общуват пълноценно с Него.

7. Бог ти е запазил твоето Царство, но не може да сподели с теб Своята радост, докато не го познаеш с цялата своя душа. Откровението не е достатъчно, защото то е общуване само от страна на Бога. Бог няма нужда да Му върнеш откровението, което е очевидно невъзможно, но Той иска да го предадеш на другите. Това не може да се осъществи с действителното откровение; съдържанието на откровението не може да се изрази, защото то е в най-голяма степен лично насочено към съзнанието, което го получава. Откровението обаче може да се предаде от едно съзнание на други чрез отношението, постигнато в резултат на познанието, получено чрез откровение.

8. Прослава за Бога е всяко съзнание, което се е научило да отдава помощта си изцяло. А това е невъзможно, ако човек не е напълно неспособен да навреди, защото вярата, че помагаш и че си неспособен да навредиш вървят заедно. Хората, които истински помагат, са неуязвими, защото не се стремят да съхранят своето его и по тази причина нищо не може да ги засегне. Тяхната всеотдайност е възхвалата, която отдават на Бога и Той ще им възвърне отдадената възхвала, защото са подобни на Него и могат да споделят Неговата радост. Бог се проявява в тях и чрез тях и голяма е радостта в Божието Царство. Всяко съзнание, което се е променило, допринася за тази радост с готовността си лично да я сподели. Истински всеотдайните са Божиите служители, творящи чудеса, които ръководя аз, докато всички се съединим в радостта на Божието Царство. Аз ще те упътвам навсякъде, където можеш да бъдеш истински полезен и при всеки, който може да последва моето напътствие чрез теб.