Глава 3 НЕВИННО ВЪЗПРИЯТИЕ

1. Трябва да се изясни още една постановка, преди всякакъв остатъчен страх по отношение на чудесата да изчезне. Не разпятието доведе до Изкуплението; възкресението направи това. Mного искрени християни имат неправилно разбиране по този въпрос. Ако човек се освободи от вярата в лишението, той не би могъл да допусне подобна грешка. Ако Разпятието се види в превратна перспектива, наистина изглежда сякаш Бог е допуснал и дори подтикнал един Свой Син да страда заради своята доброта. Тази особено злощастна интерпретация, която е резултат на проекция, е накарала много хора да изпитват мъчителен страх от Бога. Подобни анти-религиозни концепции проникват в много религии. Истинският християнин обаче трябва да спре и да се запита: „Нима е възможно това?" Допустимо ли е Самият Бог да бъде способен на такова мислене, каквото по собствените Му думи е недостойно за Неговия Син?

2. Най-добрата защита, както винаги, е не да се атакува позицията на другия, а да се защити истината. Неразумно е да се приеме една идея, ако за да бъде защитена тя, трябва да се промени цялата система, към която се отнася. Такава процедура е болезнена, когато трябва да се приложи към дребните неща и наистина трагична в по-широки мащаби. Често се стига до гонения при опита да се „оправдае" ужасно погрешното разбиране, че Бог е подложил на гонение Собствения Си Син за целите на спасението. Самите тези думи са лишени от смисъл. Това разбиране е особено трудно да се преодолее, защото макар самата грешка да не е по-затрудняваща от всяка друга, мнозина нямат желание да се откажат от нея, поради изключителната й стойност като защитен механизъм. В по-меките й проявления един родител казва „Мен ме боли повече, отколкото теб" - и се чувства оправдан да бие детето си. Нима можеш да повярваш, че нашият Отец наистина мисли по този начин? Така важно е да се преодолее всяка подобна мисъл, че трябва да постигнем пълна сигурност, че нищо подобно не е останало в нашето съзнание. Аз не съм бил „наказан", защото ти си бил лош. Благодатният урок на Изкуплението се губи изцяло, ако бъде примесен с този вид неправилно мислене под каквато и да било форма.

3. Думите „Мое е въздаянието, казва Бог" са неразбиране, вследствие на което човек приписва собственото си „лошо" минало на Бога. "Лошото" минало няма нищо общо с Бога. Той не го е сътворил, нито го поддържа. Бог не вярва във възмездието. Неговото Съзнание не твори по такъв начин. Той не издига твоите „лоши" дела срещу теб. Нима е възможно да ги изправи срещу мен? Трябва с пълна сигурност да осъзнаеш колко съвършено недопустимо е подобно разбиране и че то е резултат единствено на проекция. Тази грешка води до редица свързани с нея грешки, включително и до убеждението, че Бог е отблъснал Адам и го е изхвърлил от Райската градина. То е също причина да си мислиш понякога, че те водя в невярна посока. Аз правя всичко, за да използвам думи, които е почти невъзможно да бъдат разбрани неправилно, но ако ти поискаш, символите винаги могат да се изопачат.

4. Жертвата е идея, напълно непозната на Бога. Тя възниква единствено от страха, а обладаните от страх хора могат да бъдат зли. Жертвата във всяка форма е нарушение на моята заповед да бъдете милостиви, както вашият Отец на Небето е милостив. За мнозина християни е трудно да осъзнаят, че това се отнася и към тях самите. Добрите учители никога не сплашват своите ученици. Да сплашваш означава агресия, а в резултат ученикът отхвърля предложеното му от учителя. Това проваля процеса на обучение.

5. Към мен основателно се отнасят като към „Божи агнец, който понесе греховете на света", но онези, които си представят агнеца окървавен, не разбират смисъла на този символ. Ако бъде правилно разбран, това е съвсем прост символ, който изразява моята невинност. Лъвът и агнето, които лежат заедно, символизират това, че силата и невинността не са в противоречие, а естествено съществуват в мир. „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога", е друг начин да се даде израз на същото. Невинното съзнание познава истината и това е неговата сила. То не смята, че невинността води до разруха, защото свързва невинността със сила, а не със слабост.

6. Невинността не познава жертвата, защото невинното съзнание има всичко и се стреми единствено да съхрани своята цялостност. То не познава проекцията. То може да се отнася само с почит към другите съзнания, защото почитта е естественият поздрав на истински обичания към другите, които са като него. Агнецът е „понесъл греховете на света" в този смисъл, че състоянието на невинност или благодат е състояние, в което смисълът на Изкуплението е съвършено очевиден. Изкуплението е напълно недвусмислено. То е съвършено ясно, защото се проявява в светлината. Единствено опитите да бъде то обгърнато в тъма го правят недостъпно за онези, които предпочитат да не виждат.

7. Изкуплението не излъчва нищо, освен истината. То, следователно, символизира ненакърнимостта и разпръсква само благословение. То не би постигнало това, ако се пораждаше от нещо друго, освен от съвършената невинност. Невинността е мъдрост, защото няма съзнание за зло, а злото не съществува. Тя обаче напълно осъзнава всичко истинно. Възкресението показа, че нищо не може да унищожи истината. Доброто може да устои на всяка форма на злото, тъй както светлината разпръсква всички форми на мрака. Изкуплението е, следователно, съвършеният урок. То показва окончателно, че всички предишни уроци, на които съм те учил, са истинни. Ако можеш да приемеш този генерален урок сега, няма да има нужда да преживяваш множество по-малки уроци. Ако повярваш на този урок, ти си освободен от всички прегрешения.

8. Божествената невинност е истинското състояние на съзнанието на Божия Син. В това състояние твоето съзнание познава Бога, защото Бог не е някакъв символ; Той е Факт. Когато познаеш Неговия Син такъв, какъвто е, ти разбираш, че Изкуплението, а не жертвата е достойният дар пред Божия олтар, където съществува само пълно съвършенство. Разбирането на невинните е истина. Затова и техните олтари излъчват истинско озарение.
II. Чудесата като истинно възприятие

1. Вече казах, че основните понятия, за които се говори в този курс, не се степенуват по важност. Определени фундаментално концепции не могат да се разберат посредством техните противоположности. Невъзможно е да се мисли за светлината и мрака или за всичко и нищо като за съвместими възможности. Те или са напълно истинни, или са напълно неистинни. Много важно е да разбереш, че мисленето ще бъде непостоянно, докато определено не се посветиш или на едното, или на другото. 'Невъзможно е обаче напълно да се посветиш на мрака или нищото. Няма жив човек, който да не е почувствал поне известна светлина и нещо реално. Никой, следователно, не е в състояние да отрече напълно истината, дори ако си въобразява, че може.

2. Невинността не е качество, което може да се притежава отчасти. Тя не е реална дотогава, докато не бъде пълна. Онези, които са невинни само отчасти, са склонни да проявяват понякога голяма глупост. Едва когато тяхната невинност се превърне в позиция с универсално приложение, тя става мъдрост. Невинното или истинно възприятие означава да не виждаш нещата никога превратно, а винаги правилно. Казано по-просто, това означава, че никога не виждаш онова, което не съществува, а винаги само реално съществуващото.

3. Когато не вярваш в онова, което някой може да направи, ти засвидетелстваш убеждението си, че той няма вярна нагласа на съзнанието. Това едва ли е отношение на творящия чудеса. Такава нагласа води до разрушителното отричане силата на чудото. Чудото е възприемане на всичко такова, каквото е в действителност. И щом не съществува нищо, освен истината, истинното съзнание не би могло да вижда друго, освен съвършенство. Казах, че само онова, което сътворява Бог и което ти твориш със същата воля, има реално съществуване. Затова и невинните виждат единствено него. Те не страдат от превратни възприятия.

4. Ти изпитваш страх пред Божията Воля, защото си се възползвал от собственото си съзнание, което Той е сътворил по Свой образ и подобие, за да създаваш неистина. Съзнанието може да създава неистина, само когато вярва, че не е свободно. Едно „закрепостено" съзнание е несвободно поради собствената си обсебеност, само задържайки своето развитие. Така то си налага ограничения и няма свободната воля за себеутвърждаване. Единност означава единно съзнание и единна воля. Когато Волята на Синовността и Отца са единни, Небесното Царство е тяхната съвършена хармония.

5. Нищо не може да победи Божия Син, който е предал духа си в Ръцете на своя Отец. По такъв начин съзнанието му се пробужда от сън, спомняйки си своя Творец. Изчезва всяко чувство за разделение. Божият Син е част от Светата Троица, но Самата Троица е единно цяло. Няма смесване в Нейните Нива, защото те са с единно Съзнание и единна Воля. Единната цел поражда съвършено сливане и въдворява Божия мир. Тази визия обаче е достъпна само на истински невинните. Защото са е числи сърца, невинните защитават истинското виждане, вместо да се защитават от него. Разбирайки урока на Изкуплението, те нямат желание да проявяват агресия и виждането им е истинно. Това се има предвид в Библията с думите: „Когато се яви (или бъде видян), ще бъдем подобни нему, защото ще го видим, както е."

6. Начинът да поправим неправомерното виждане е да отхвърлим вярата в него и да я вложим само в онова, което е истинно. Човек не може да превърне неистината в истина. Ако искаш да възприемаш истината във всичко, което виждаш, повярвай в нея. Истината преодолява всички грешки, а живеещите в греховност и празнота няма никога да могат да се утешат за дълго. Ако схващаш истината, ти преодоляваш погрешните възприятия едновременно в себе си и в другите. Виждайки истинската им същност, ти приемаш истината, която е в тях, и така им позволяваш да я приемат и те за себе си. Това е лечение, породено от чудото.
III. Възприятията в противовес на познанието

1. Досега обърнахме специално внимание върху възприятията и все още сме споменали твърде малко за познанието. Това е така, защото първо трябва да установим правилни възприятия, преди да стигнем до познание. Да познаваш означава да имаш пълна сигурност. Неувереността е свидетелство, че ти липсва познание. Познанието е сила, защото дава сигурност, а сигурността е сила. Възприятието е нещо временно. Като атрибут на вярата в пространството и времето, то поражда или страх, или любов. Погрешните възприятия пораждат страх, а истинските събуждат любов, но нито едните, нито другите не създават чувство на сигурност, защото всички възприятия са променливи. Затова възприятието не е познание. Истинското възприятие е основата на познанието, но познанието е утвърждаване на истината и стои отвъд всяко възприятие.

2. Всички твои трудности произтичат от факта, че ти не разпознаваш нито себе си, нито своя брат, нито Бог. Да разпознаеш означава да „познаеш отново", от което следва, че си познавал преди. Ти можеш да имаш различен поглед към нещата, защото възприятието предполага тълкуване, а това означава, че не е цялостно и последователно. Чудото, бидейки начин на възприемане, не е познание. То е верният отговор на даден въпрос, но човек не задава въпроси за онова, което познава. Да се поставят илюзиите под въпрос е първата стъпка към тяхното преодоляване. Чудото, или верният отговор, ги корегира. Тъй като възприятията се променят, тяхната зависимост от времето е очевидна. Начинът, по който възприемаш нещата във всеки един момент, предопределя как ще постъпиш, а постъпките стават във времето. Познанието е извънвременно, защото онова, което е сигурно, определено не се поставя под въпрос. Ти познаваш, когато преставаш да задаваш въпроси.

3. Съзнанието, което задава въпроси, възприема себе си във времето и следователно очаква отговори от бъдещето. Затвореното съзнание вярва, че бъдещето ще бъде такова, каквото е настоящето. Това установява едно наглед стабилно състояние, което обикновено е опит да се противодейства на тайния страх, че бъдещето ще бъде по-лошо от настоящето. Този страх спъва стремежа да се задават въпроси изобщо.

4. Истинното виждане е естественият начин, по който духовното зрение възприема нещата, но то все още е корекция, а не факт. Духовното зрение е символично и следователно не е средство за познание. То обаче е средство за вярно възприятие, което го поставя в действителната сфера на чудото. Едно „видение на Бога" би била по-скоро чудо, отколкото откровение. Фактът, че въобще съществува възприятие, изключва преживяването от сферата на познанието. Ето защо виденията, колкото и свети да бъдат те, не са трайни.

5. Библията казва да познаеш себе си, тоест да постигнеш сигурност. Сигурността е винаги от Бога. Когато обичаш някого, ти го възприемаш такъв, какъвто е, и това ти дава възможност да го познаваш. Ако преди всичко не го възприемеш в истинската му същност, не можеш да го познаваш. Докато имаш въпроси по отношение на него, ясно се подразбира, че не познаваш Бога. Сигурността не изисква действия. Когато казваш, че действаш въз основа на онова, което познаваш, ти смесваш познанието с възприятието. Познанието дава способността за творческо мислене, но не и за правилно действие. Възприятията, чудесата и действията са тясно свързани помежду си. Познанието е резултат на откровение и поражда само мисъл. Дори и в най-духовните си форми възприятието е свързано с тялото. Познанието идва от вътрешния олтар и е извънвременно, защото е сигурно. Да възприемаш истината не е същото като да я познаваш.

6. Вярното възприятие е необходимо преди Бог да осъществи пряка връзка със Своите олтари, които Той е вложил в Синовете Си. Там Той може да предаде Своята сигурност и Неговото познание ще донесе безусловен мир. Бог не е чужд на Своите Синове, както и те не са чужди един на друг. Познанието предхожда възприятията и времето и в крайна сметка ще дойде на тяхно място. Това е истинският смисъл на думите „Алфа и Омега, начало и край" и „Преди да бъде Авраам, Аз съм". Възприятията могат и трябва да бъдат стабилизирани, но познанието е по начало стабилно. Думите „Бой се от Бога и пази заповедите Му" преминават в „Познай Бога и приеми сигурността Му."

7. Ако нападаш грешките на другите, ще нараниш самия себе си. Не можеш да познаеш своя брат, когато си агресивен към него. Напада се обикновено чуждия. Ти го превръщаш в чужд като го възприемаш по неправилен начин и така не съумяваш да го Познаеш. 'И защото си го превърнал в чужденец, се страхуваш от Него Възприеми го правилно, за да го познаеш. Няма чужденци сред Божието творение. За да твориш, както твори Той, можеш да твориш само онова, което познаваш и следователно приемаш за свое. Бог познава своите деца със съвършена сигурност. Той ги е сътворил, познавайки ги. Познава ги съвършено. Когато те не се познават един другиго, не познават и Него.

1. Способностите, които притежаваш сега, са само сянка на истинската ти сила. Всички твои способности по настоящем са разединени и могат да пораждат в теб въпроси и колебания. Това е така, защото не си убеден как да ги прилагаш и затова познанието ти е недостъпно. Не можеш да постигнеш познание още и затова, че продължаваш да възприемаш нещата без любов. Възприемателна способност не е съществувала преди отделянето от Бога да бе въвело различни нива, гледни точки и интервали от време. Духът не притежава нива, а всички противоречия са породени от представата за разлика в нивата. Само Нивата на Троицата са способни на единство. Нивата, създадени при отделението от Бога, могат да внесат само противоречие. Това е така, защото са лишени от смисъл едно за друго.

2. Съзнателното, равнището на възприятията, е първото разделение, въведено в съзнанието след отделянето от Бога, превръщайки съзнанието във възприемащо, вместо творящо. Съзнателното с право се определя като сфера на егото. Егото е погрешен опит на съзнателното да възприеме себе си така, както на него му се ще, а не както е в действителност. Въпреки това човек може да познае себе си само какъвто е, защото само за това може да притежава сигурност. Всичко останало е проблематично.

3. Егото е проблемният аспект на аза след разделението, който е бил измислен, а не сътворен. Егото може да поражда въпроси, но не и да възприема смислени отговори, защото такива отговори предполагат познание, а не могат да се постигнат по сетивен път. Това обърква съзнанието, защото само Единното съзнание може да съществува без объркване. Отделеното от Бога и раздвоено съзнание е задължително объркано. То по необходимост е във вътрешно противоречие, защото е несигурно относно собствената си същност. То е в неизменно вътрешно противоречие, защото не е в съгласие със самото себе си. Това прави всички негови аспекти чужди един на друг и такова е по същество състоянието на страх, в което винаги е възможна агресия. Ти имаш всички основания да изпитваш страх от себе си. Затова не можеш да избегнеш страха, докато не разбереш, че не си и не би могъл да сътвориш сам себе си. Ти никога не можеш да направиш своите превратни възприятия истина, а твоето сътворение е отвъд собствените ти грешки. Ето защо трябва да избереш да изцелиш разделението си от Бога.

4. Вярната нагласа на съзнанието не трябва да се обърква с познаващото съзнание, защото тя се отнася само до вярната възприемателна способност. Човек може да има вярна или невярна нагласа на съзнанието и дори и това е въпрос на степени, което ясно показва, че не се отнася до познанието. Понятието „вярна нагласа на съзнанието" се използва основателно като корекция на „невярната нагласа на съзнанието" и се прилага до онова състояние на съзнанието, което поражда точни възприятия. То е съзнание, творящо чудеса, защото изцелява неправилните възприятия и това е наистина чудо, като се има предвид как възприемаш себе си.

5. Възприятията винаги предполагат известна неправилна употреба на съзнанието, защото те въвеждат съзнанието в сфери на несигурност. Съзнанието е много активно. Когато решава да се раздели от Бога, то всъщност избира да си служи с възприятия. Преди това единственият му стремеж е към познание. След разделението изборите, които прави са двусмислени и единственият начин за излизане от двусмислието са ясните възприятия. Съзнанието си възвръща истинската функция едва когато пожелае да познава. Това го поставя в служба на духа, където възприятията са променени. Съзнанието избира да се раздели, когато решава да си създаде различни нива. Но не успява да се раздели от духа напълно, защото в противен случай извлича цялата си способност да измисля или да твори Дори и когато творческата способност е деформирана, съзнанието пак утвърждава своя Първоизточник, защото в противен случай то просто би престанало да съществува. А това е невъзможно, защото принадлежи на духа, който е създаден от Бога и поради това е безсмъртен.

6. Способността за възприятия прави възможно тялото, защото за да възприема нещо, човек трябва да го прави посредством нещо. Ето защо възприятията включват обмен или превод, какъвто при познанието не се налага. Интерпретиращата функция на възприятията, която представлява деформирана форма на творчество, в такъв случай ти позволява да интерпретираш тялото като тъждествено на теб самия в опита си да избегнеш противоречието, което сам си създал. Духът, който познава, не може да се примири с тази загуба на сила, защото той е неспособен на тъма. Това прави духа почти недостижим за съзнанието и напълно недостижим за тялото. Оттук нататък духът се възприема като заплаха, защото светлината премахва мрака като показва, че него просто го няма. Истината винаги ще преодолява грешките по този начин. Това не може да бъде активен процес на корекция, защото, както вече подчертах, познанието не върши нищо. То може да се възприема като агресия, но е неспособно на агресия. Онова, което възприемаш като негова агресия е само собственото ти смътно признание, че познанието винаги се помни, че никога не е бивало разрушено,

7. Бог и неговите творения си остават незастрашени и затова знаят, че не съществува деформация на творчеството. Истината не може да премахне грешките, които си избрал. Аз бях човек, който помни духа и неговото познание. Като човек аз не се опитах да противопоставя познанието на грешките, а да изправя грешката издъно. Показах безсилието на тялото и силата на съзнанието. Чрез единение на своята воля с Волята на своя Творец, аз естествено си спомних духа и неговата истинска цел. Не мога да съединя твоята воля с Божията вместо теб, но мога да премахна всички деформирани възприятия от съзнанието ти, ако го поставиш под мое ръководство. Само твоите погрешни възприятия ти пречат. Без тях изборът ти щеше да бъде сигурен. Смислените възприятия пораждат смислен избор. Аз не мога да избера вместо теб, но мога да ти помогна да направиш своя правилен избор. „Мнозина са звани, но малцина избрани" би трябвало да се изрази като „Всички са звани, но малцина избират да откликнат." Те не правят верния избор. „Избраните" са просто онези, които правят верния избор по-скоро. Хората с вярна нагласа на съзнанието могат да направят това веднага и ще намерят мир на душите си. Бог те познава само в мир и това е твоята истинска реалност.

2. След разделението от Бога думите „творя" и „създавам" започват да се объркват. Когато човек „създава" нещо, той го прави, защото изпитва липса или недостиг. Всичко, създадено за удовлетворяване на специфична нужда, не може да има всеобща значимост. Когато правиш нещо, за да запълниш липсата, която изпитваш, ти мълчаливо приемаш, че вярваш в разделението от Бога. Егото е изобретило много находчиви мисловни системи за тази цел. Никоя от тях обаче не е творческа. Да изобретяваш от само себе си означава да хабиш напразно силите си, дори когато проявяваш голяма находчивост. Твърде специфичната природа на изобретателността не е достойна за абстрактната творческа способност на Божиите творения.

3. Познанието, както вече отбелязахме, не води до действие. Смесването между онова, което реално твориш и което създаваш от себе си, е толкова дълбоко, че за теб е станало буквално невъзможно да познаваш каквото и да било. Познанието означава равновесие и стабилност, а съвсем очевидно ти не притежаваш тези качества. И въпреки това, Бог те е сътворил напълно уравновесен и стабилен. В този смисъл, когато поведението ти е неуравновесено, това означава, че си в противоречие е Божията Идея за твоето сътворение. Можеш да бъдеш в такова противоречие, ако предпочиташ, но едва ли би направил подобен избор при вярна нагласа на съзнанието.

4. Основният въпрос, който постоянно си задаваш, изобщо не може да се отправи към теб. Ти постоянно се питаш коя е истинската ти същност. Това предполага не само да знаеш отговора, но и сам да дадеш този отговор. Но ти не си в състояние да се възприемаш правилно. Нямаш образ, който да възприемеш. Думата „образ" е винаги свързана с възприемателната способност, а не се отнася към познанието. Образите са символични и са винаги знаци на нещо друго. Идеята, че можеш „да си промениш образа" е признание за това колко силна е в възприемателната способност, но също и че образът не е нещо неизменно, което да се познава.

5. Познанието не е въпрос на интерпретации. Можеш да се опиташ да „интерпретираш" смисъла, но при това винаги е възможна грешка, защото интерпретацията е начин на възприемане на смисъла. Такива несъответствия са резултат на твоя опит да се възприемаш едновременно като разделен и като неразделен от Бога. Не е възможно да изхождаш от толкова объркани основания, без тази обърканост да обхване и всичко останало. Умът ти може да стане много находчив, но както винаги става, когато методът не съответства на съдържанието, той се използва в напразни усилия да се измъкне от неизбежната безизходица. Находчивостта няма нищо общо с познанието, защото за да познаваш нещо, не е нужно да бъдеш находчив. Остроумното мислене не е истината, която ще те направи свободен, и само ако поискаш, ти веднага ще можеш да се освободиш от потребността да мислиш по подобен начин.

6. Можеш да поискаш всичко с молитва. Молитвата е проводник на чудесата. Но единствената значима молитва е за прошка, защото онези, които са получили прошка, те имат всичко. След като веднъж сме приели прощение, молитвата, както тя обикновено се разбира, губи смисъла си. Молитвата за прошка не е нищо друго, освен молба да бъдеш в състояние да разпознаеш онова, което вече ти е дадено. Избирайки възприятията вместо познанието, ти си се поставил в положение, при което можеш да се уподобиш на Отца единствено като възприемаш чудото. Лишил си се от познанието, че самият ти си едно Божие чудо. Творчеството е твоят Първоизточник и твоето истинско предназначение.

7. Твърдението „Бог сътвори човека по свой образ и подобие" трябва да получи ново тълкуване. „Образ" може да се разбира и като „мисъл", а „подобие" като „сходна същност". Бог наистина е сътворил духа в Своята Собствена Мисъл и му е придал сходна на Собствената Си Същност. Нищо друго не съществува. Сетивната способност, от друга страна, не е възможна без възприемане на различни степени - на „повече" и „по-малко". На всяко ниво тя предполага изборност. Сетивната способност е непрестанен процес на приемане и отхвърляне, структуриране и преструктуриране, трансформация и промяна. Оценяването е съществена страна на сетивната способност, защото човек трябва да може да съди, за да проявява изборност.

8. Какво би станало със сетивната способност, ако не съществуват преценките и нищо друго, освен съвършената равнопоставеност? Сетивната способност в такъв случай би станала невъзможна. Истината може да се постигне единствено по пътя на познанието. Тя е цялостна в своята истинност и да познаваш една страна или частица от нея, означава да я познаваш цялостно. Единствено сетивната способност предполага разбиране отчасти. Познанието преодолява законите, които управляват сетивата способност, защото е невъзможно да съществува частично познание. Познанието е едно и няма обособени страни. Ти, който си единен с познанието, трябва само да познаеш себе си и твоето познание ще бъде цялостно. Да познаеш чудото на Бога, означава да познаеш Него Самия.

9. Прошката е изцелението на усещането за разделение. Необходимо е правилно да възприемаш своя брат, защото душите са предпочели да възприемат себе си като отделни една от друга. Духът познава Бога цялостно. В това е неговата чудотворна сила. Фактът, че всеки човек притежава напълно тази сила е нещо, напълно чуждо на мисленето на света. Светът вярва, че ако един притежава всичко, то за другите няма да остане нищо. Но Божиите чудеса са всеобхватни, каквито са и Неговите Мисли, защото са идентични с тези Мисли.

10. Докато възприемаш по сетивен път, ще имаш нужда от молитва. Възприемателната способност почива на чувството за недостатъчност, защото хората, които възприемат света чрез сетивата си, не са постигнали още Изкупление и не са приели истината. Сетивната способност се основава на състоянието на разделение от Бога, затова всеки, който си служи със сетивна способност, има нужда от изцеление. Прякото общение с Бога, а не молитвата, е естественото състояние на онези, които са познали истината. Бог и Неговото чудо са неразделни. Колко са красиви наистина Божиите Мисли, които живеят в Неговата Светлина! Истинската ти ценност не може да се възприеме със сетивата, защото тя не подлежи на никакво съмнение. Не възприемай себе си в различна светлина. Познай себе си в Единната Светлина, в която чудото, което си ти, е съвършено ясно.

1. Вече разгледахме Страшния съд, но не достатъчно подробно. След Страшния съд няма да има друг такъв. За осъждане се говори в символичен смисъл, защото отвъд сетивната способност няма осъждане. Когато в Библията се казва, „Не съдете, за да не бъдете съдени", това значи, че ако съдиш реалността на другите, няма да успееш да се въздържиш и да не съдиш своята собствена реалност.

2. Изборът да съдиш, вместо да познаваш, е причина да загубиш своя мир. Съденето е процес, върху който се основава и възприемателната способност, а не познанието. Разисквал съм това и преди по повод избирателния характер на възприятията, като съм посочвал, че склонността към даване на оценки е тяхна очевидна предпоставка. Осъждането предполага винаги отхвърляне. То никога не подчертава само положителните аспекти на онова, за което се съди, независимо дали става дума за теб или за другите. Каквото е било възприето и отхвърлено или преценено като непълноценно, се съхранява в твоето съзнание, след като веднъж е възприето. Една от илюзиите, от които страдаш, е убеждението, че онова, което си осъдил и отхвърлил, не оказва никакво въздействие върху теб. Това не може да бъде вярно, освен ако си убеден също така, че онова, което си осъдил, не съществува. Но явно ти не мислиш така, защото в противен случай не би го осъждал. В края на краищата няма значение дали преценката ти е вярна или невярна. И в двата случая си вложил вярата си в нещо нереално. Това не може да се избегне, когато съдиш за нещата, защото всяко съждение предполага убеждението, че реалността ти принадлежи и ти можеш да правиш подбор от нея.

3. Не можеш дори да си представиш какво огромно облекчение, и дълбок мир настъпва, когато се отнасяш към себе си и към своите братя напълно без да съдиш. Когато разбереш какво представлявате ти и твоите братя в действителност, ще осъзнаеш, че няма никакъв смисъл да ги осъждаш. Тяхната същност фактически ти убягва, тъкмо защото ги съдиш. Несигурността се дължи на убеждението, че над теб тегне принудата да съдиш и да бъдеш съден. Всъщност ти не се нуждаеш да съдиш, за да организираш живота си, нито пък за да организираш самия себе си. Пред познанието автоматично отпада всяко съждение и това е процесът, който позволява на мястото на възприемателната способност да се въдвори разбирането.

4. Ти изпитваш страх от всичко, което възприемаш със сетивата си, но отказваш да приемеш. Убеден си, че щом отказваш да го приемеш, нямаш власт над него. Затова то ти се явява под формата на кошмари или зад привлекателната маска на онези сънища, които ти се струват по-щастливи. Нищо, което отказваш да приемеш, не може да бъде сведено до твоето съзнание. Само по себе си то не е застрашително, но ти си направил да изглежда такова.

5. Когато се чувстваш уморен, това е така, защото си отсъдил, че би могъл да бъдеш уморен. Когато се надсмиваш над някого, то е защото си отсъдил, че е недостоен. Ако се подиграваш над себе си, ти задължително започваш да се подиграваш и над другите, защото ти е непоносимо да мислиш, че си по-недостоен от тях. Всичко това те кара да се чувстваш уморен, защото наистина е отчайващо. Всъщност ти не можеш да се умориш, но си напълно в състояние да изпитваш умора. Напрежението от постоянното съдене е фактически непоносимо. Странно е, че една склонност, която дотолкова изчерпва силите ти, може да бъде така дълбоко желана. Но щом настояваш, че сам си създаваш реалността, ти упорито ще се придържаш към собствените си съжденията. А също така и ще се страхуваш от съжденията, защото си убеден, че един ден те ще бъдат насочени срещу теб. Такова убеждение е възможно само в онази степен, в която вярваш, че съдната способност е ефективно средство да отстояваш собствената си власт.

6. Бог дарява само милост. Твоите думи трябва да отразяват само милост, защото това си получил и това трябва да отдаваш. Справедливостта е временно целесъобразна или е опит да те научи какво значи милост. Тя е основана на съжденията само защото ти си способен да проявяваш и несправедливост.

7. Изтъкнах различни симптоми и на това ниво съществуват почти безкрайни вариации. Съществува обаче една единствена причина за всички тях: стремежът към власт. Това е „коренът на всички злини". Всеки симптом, създаден от егото, съдържа противоречие по начало, защото съзнанието се раздвоява между егото и Светия Дух, така че всичко, което прави егото, е незавършено и противоречиво. Тази несъстоятелна позиция е резултат на проблема за властта, който, поради това, че изхожда от една немислима предпоставка, може да породи само идеи, които са немислими. Проблемът за властта е всъщност проблем за това кой е творецът. Имаш ли авторитарен проблем, значи смяташ себе си за свой собствен творец и проектираш тази своя заблуда и върху другите. В такъв случай възприемаш ситуацията така, сякаш останалите буквално се борят с теб за правото на авторство. Това е фундаменталната грешка, която правят всички, които си мислят, че са узурпирали властта на Бога. Това убеждение внася у тях голям страх, но едва ли би обезпокоило самия Бог. Той обаче е готов да ги разубеди, не за да накаже Своите деца, а само защото знае, че това ги прави нещастни. Божиите създания имат свое истинско Авторство, но ти предпочиташ анонимността, когато се откъснеш от своя Автор. Бидейки несигурен относно истинското си Авторство, започнал си да вярваш, че твоят творец е анонимен. Това те поставя в ситуация, при която изглежда смислено да си мислиш, че сам си създал себе си. Споровете около авторството са внесли такава несигурност в ума ти, че можеш да се усъмниш дори дали изобщо съществуваш.

9. Само онези, които са се отказали от всяко желание да отхвърлят, разбират, че е невъзможно да бъдат отхвърлени. Ти не си присвоил Божията сила, а си я изгубил. За щастие да изгубиш нещо не означава то да изчезне. Означава само това, и не си спомняш къде е. Неговото съществуване не зависи от твоята способност да го познаеш или да го поставиш на мястото му. Възможно е да гледаш на реалността без осъждане и просто да знаеш, че я има.

10. Мирът е естествено наследство на духа. Всеки е свободен да откаже дa получи онова, което е негово наследство, но не може да определя сам какво да бъде то. Проблемът, който всеки трябва да реши, е фундаменталният проблем за авторството. Всеки страх в крайна сметка идва, и то понякога по много заобиколни пътища, от отхвърлянето на Авторството. Оскърблението никога не засяга Бога, а само онези, които Го отричат. Да отричаш Неговото Авторство, означава да отречеш на самия себе си основанията да имаш вътрешен мир, което води до това да се възприемаш несвързано и частично. Това странно възприемане е самият авторитарен проблем.

11. Няма такъв човек, който да не чувства по един или друг начин, че е в капан. Ако такъв е резултатът от собствената му свободна воля, той трябва да разбере, че волята му не е свободна и става съвсем очевидно, че при такова разбиране се върти в омагьосан кръг. Свободната воля би трябвало да води до свобода. Осъждането винаги оковава, защото отделя фрагменти от реалността чрез нестабилните везни на желанието. Желанията не са факти. Да се желае, означава да се подразбира, че само волята е недостатъчна. Въпреки това никой, който притежава правилна нагласа на съзнанието, не вярва, че онова, което е желано, е също толкова реално, както онова, което е въпрос на воля. Вместо „Търсете първо Божието Царство", кажи: „Имайте първо воля за Божието Царство", което е все едно да заявиш, „Аз познавам себе си и приемам онова, което ми принадлежи по наследство".
VII. Творчеството срещу самоизградената представа за „аза"

1. Всяка система на мислене изхожда от нещо. Тя изхожда или от създаване или от истинско творчество - разлика, която вече разгледахме. Сходството им е в това, че и двете са мощни като основа. Разликата е в онова, което се гради върху тях. Всяко едно представлява крайъгълния камък на съответната система от вярвания, върху който се гради човешкият живот. Погрешно е да се мисли, че една мисловна система, която се гради върху лъжи, е слаба. Нищо, създадено от едно Божие чедо, не е лишено от сила. Много е важно да съзнаваш това, защото в противен случай няма да бъдеш в състояние да избегнеш затвора, който сам си си изградил.

2. Няма да разрешиш авторитарния проблем като подценяваш силата на съзнанието си. Това би означавало да се самозаблуждаваш, което ще ти навреди, защото ти всъщност много добре разбираш истинската сила на своето съзнание. Разбираш също и че не можеш да я снижиш, както не си в състояние да снижиш силата на Бог. "Дяволът" е плашеща представа, защото изглежда изключително могъщ и изключително активен. Той се възприема като сила в двуборство с Бога, сражавайки се с Него, за да си присвои Неговите създания. Дяволът заблуждава чрез лъжите си и си изгражда владения, където всичко е коренно противоположно на Бога. И въпреки всичко, той привлича хората, вместо да ги отблъсква и те са готови да му „продадат" душите си заради облаги, които нямат реална стойност. B това няма абсолютно никакъв смисъл.

3. Разгледахме грехопадението или разделението-от-Бога и преди, по неговият смисъл трябва ясно да се разбере. Разделението-от-Бога е система на мислене, която е напълно реална във времето, макар не и във вечността. За вярващия всичко, в което вярва, е реално. Плодът на едно единствено дърво е бил ,,забранен" в символичната градина. Но Бог не го е забранявал, защото ако беше така, то нямаше да бъде изядено. Щом Бог познава своите чада, а аз ви уверявам, че това е така, нима щеше да ги остави в положение, при което тяхното унищожение да бъде възможно? "Забраненото дърво" е било наречено „Дървото на познанието". И все пак Бог е сътворил познанието и го е дал свободно на Своите творения. Символиката тук е получавала множество интерпретации, но можеш да бъдеш сигурен, че всяко тълкувание, което разглежда Бога или Неговите създания като способни да унищожат Собственото си предназначение е погрешно.

4. Да отхапеш от плодовете на Дървото на познанието е символичен израз на узурпирането на способността да сътвориш сам себе си. Това е единственият смисъл, в който Бог и Неговите създания не са сътворци. Убеждението, че са такива, е вътрешно заложено в „понятието за аза", тоест в склонността на „аза" да изгражда собствения си образ. Образите са нещо, което се възприема със сетивата, а не се познава непосредствено. Познанието не може да внесе заблуда, докато възприятието може. Ти можеш да се възприемаш като човек, който създава сам себе си, но това не може да бъде нищо повече от твое убеждение. Не можеш да превърнеш убеждението си в истина. И, както казах и преди, когато най-сетне започнеш да възприемаш нещата правилно, ще бъдеш само щастлив от това, че не можеш да създаваш самия себе си. Дотогава обаче убеждението, че можеш, е основополагащият камък в твоята система на мислене и ти използваш всички защитни механизми, за да се противопоставиш на онези идеи, които биха могли да го изложат на светло. Ти и досега си убеден, че си създал собствения си образ. В това отношение съзнанието ти е разединено от Светия Дух и не може да има помирение, докато вярваш в единственото нещо, което е буквално немислимо. Затова и не можеш да твориш и те обзема страх за онова, което създаваш.

5. Съзнанието може да превърне вярата в разделението-от-Бога в нещо много реално и много страшно и тъкмо тази вяра е „Дяволът". Той е могъщ, активен, разрушителен и очевидно противостоящ на Бога, защото отрича буквално Неговото Бащинство. Погледни живота си и виж стореното от дявола. Но разбери, че всичко сторено от него, ще се разпръсне в светлината на истината, защото се основава на една лъжа. Това, че си сътворен от Бога, е единствената Основа, която не може да се поклати, защото светлината е в нея. Твоята изходна точка е истината и ти трябва да се завърнеш към своето Начало. Много неща си видял от тогава, но нищо от това не е реално станало. Твоят Аз продължава да пребъдва в мир, макар че съзнанието ти е в противоречие. Все още не си се върнал достатъчно назад и затова започваш да изпитваш страх. Приближавайки към Началото, страхът, че системата ти на мислене може да се унищожи, се преживява като страх от смъртта. Не съществува смърт, но съществува вяра в смъртта. Клонът, който не принася плод, ще бъде отрязан и ще изсъхне. Радвай се! Ще изгрее светлина от истинската Основа на живота и твоята мисловна система ще бъде коригирана. Друго не може да бъде. Ти, който се страхуваш от спасението, избираш смъртта. Животът и смъртта, светлината и мракът, познанието и възприятията са несъвместими. Да вярваш, че може да се съвместят и съгласуват, означава да вярваш, че Бог и Неговият Син не могат да бъдат едно цяло. Само единното познание е неподвластно на противоречия. Твоето Царство не е от този свят, защото ти е дадено от отвъд света. Само в този свят идеята за авторитарен проблем има смисъл. Човек напуска света не в смъртта, а в истината и истината може да се познае от всички, за които е сътворено Небесното Царство и ги чака.