Глава 8 ПЪТЯТ НА ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА

2. Егото отвлича твоето внимание и това видимо пречи на учебния ти процес, но егото няма силата да те отклони, ако сам не му я дадеш. Гласът на егото е халюцинация. Не можеш да очакваш от него да ти каже: „Аз не съм реален". Но и от теб не се иска сам да разсееш своите халюцинации. Иска се да ги преоцениш според тяхното въздействие върху теб. Ако не ги желаеш, защото те карат да загубиш своя мир, те ще бъдат премахнати от твоето съзнание заради теб.

3. Всеки отклик спрямо егото е призив към вражда, а враждата те лишава от мир. Но в тази вражда няма противникова страна. По този нов начин трябва да изтълкуваш реалността, за да си осигуриш мир и трябва да сториш само това. Онези, които възприемаш като противници, са част от твоя мир, от който се отказваш, когато ги нападаш. Как можеш да имаш нещо, от което си се отказал? За да го имаш, трябва да го споделиш, а не и сам да се откажеш от него. Отказвайки се от мир, ти се самоизключваш от него. Такава среда е толкова чужда на Божието Царство, че ти не можеш да разбереш състоянието, което преобладава в него.

4. Всичко, което си усвоявал досега, е било очевидно погрешно, щом не те е направило щастлив. Дори и само на тази основа неговата ценност трябва да се постави под въпрос. Ако усвояването на знание цели промяна, а това е винаги неговата цел, нима си удовлетворен от промените, до които усвоеното знание те е довело? Неудовлетворението от резултатите е знак зa несполука в учебния процес, защото то означава, че не си постигнал онова, към което се стремиш.

5. Учебният план на Изкуплението е противоположен на учебния план, който си изработил сам, но такъв е и неговият резултат. Ако в резултат на твоя план си нещастен и се стремиш към нещо различно, то очевидно трябва да го промениш. Първо трябва да се промени неговата насока. За да има смисъл, учебният план не може да бъде непоследователен. Но ако е изграден от двама учители, всеки от които вярва в диаметрално противоположни идеи, той не може да бъде единен. Ако се провежда от двамата учители едновременно, всеки от тях просто пречи на другия. Това води до колебания, но не и до промяна. Колебаещите се са без посока. Те не могат да поемат в едната посока, защото не са готови да се откажат от другата, дори и ако тя не съществува. Техният противоречив учебен план им внушава, че съществуват всички посоки и не им дава разумни основания за избор.

6. Трябва напълно да се разбере колко е безсмислена подобна учебна програма, за да стане възможна реална промяна на посоката. Ти не можеш да учиш едновременно от двама учители, които са в пълно несъгласие по отношение на всичко. Техният съвместен учебен план представлява невъзможна за усвояване задача. Те ти преподават напълно различни неща по съвършено различен начин, което би могло да бъде възможно, ако и двамата не те учеха на това кой си ти. Твоята реалност е недосегаема от двамата, но ако ги слушаш едновременно, съзнанието ти ще се раздвои в отношението си към реалността.

I. Съществува логично основание за избор. Само един Учител познава твоята реална същност. Ако целта на учебната програма е да се научиш да премахваш пречките пред познанието, нужно е да се обърнеш към Него. Егото не знае онова, на което се опитва да те учи. Стреми се да те учи коя е твоята същност, без да я познава. То е специалист само да създава объркване. От друго не разбира. Като учител, егото е объркано и объркващо. Дори ако напълно пренебрегнеш Светия Дух, което е невъзможно, пак няма да можеш да научиш нищо от егото, защото то нищо не знае.

2. Нима е възможно да има някаква причина да си избереш подобен учител? Нима пълното незачитане на всичко може да има смисъл? Това ли е учителят, към който Божият Син да се обърне, за да намери себе си? Егото никога не е давало смислен отговор на нищо. Нима дори само твоя опит от всичко, на което те е научило, не е достатъчен, за да го отхвърлиш като бъдещ учител? Но егото е нанесло по-голяма вреда на твоето усвояване от тази. Учението е нещо радостно, ако те води по естествения ти път и ускорява твоето развитие. Когато те карат да усвояваш неща, противни на собствената ти природа, ти само ще загубиш от такова учение, защото това ще те лиши от свобода. Твоята воля е твоя природа и затова не можеш да вървиш срещу нея.

3. Доколкото твоята воля е свободна, егото не е способно да ти бъде учител, защото няма да поискаш да го слушаш. Да бъдеш затворник не е твоята воля, която е свободна. Ето защо егото е отрицанието на свободната воля. Бог никога не те принуждава, защото споделя Своята Воля с теб. Неговият Глас учи само в съзвучие с Волята Му, но това не е урок на Светия Дух, това е твоята същност. Урокът е, че твоята и Божията Воля не могат да не бъдат в съгласие, защото са единни. Това преодолява всичко, на което егото се опитва да учи. Затова не само насоката, но и съдържанието на учебната програма трябва да бъде непротиворечиво.

4. Егото се опитва да те научи, че е твое желание да се противопоставяш на Божията Воля. Не може да се усвои такъв противоестествен урок и всеки подобен опит накърнява свободата ти, което ти внушава страх от собствената воля, защото е свободна. Светия Дух се противопоставя на всяко ограничаване на волята на Божия Син, защото знае, че Волята на Сина е Воля и на Отца. Той уверено те води по пътя към свободата, учейки те да пренебрегваш или да виждаш отвъд всичко, което може да те върне назад.

5. Казахме, че Светия Дух те учи да различаваш болката от радостта. Това твърдение означава, че той те учи да правиш разлика между затвор и свобода. Тази разлика ти не можеш да направиш сам, защото си се научил, че затворът е свобода. Как би могъл да ги разграничиш, когато вярваш, че са едно и също? Нима можеш да очакваш същата онази страна нa твоето съзнание, която те е научила, че са едно и също, да те научи, че се различават?

6. Учението па Светия Дух има само една посока и една цел. Посоката Mу е свободата, а целта Му е Бог. Но Той не разбира Бога отделно от теб, защото Божията Воля не е да бъде без теб. Когато се научиш, че ти имаш Божията Воля, ти няма да пожелаеш вече да бъдеш без Него, както и Той без теб. Това е свободата и радостта. Отречеш ли се от него, отричаш на Бога Неговото Царство, защото Той те е сътворил за това.

7. Когато казвам: „Защото твоя е силата и славата, защото Небесното Царство принадлежи на Бога", ето какво имам предвид: Волята на Бога е безгранична и цялата сила и слава са в нея. Тя е безгранична в своята сила, любов и мир. Няма граници, защото се разгръща безпределно и обхваща всичко, понеже го е сътворила. Сътворявайки всичко, тя го е превърнала в от себе си. Ти си Божията Воля, защото така си сътворен. Защото твоят Творец твори само по Свое подобие, ти си Негово подобие. Ти си част от Този, Който е цялата сила и слава и следователно си безпределен като Него.

8. На какво друго може да се позове Светия Дух, за да възстанови Божието Царство, освен на цялата сила и слава? Той се позовава на това, което е Божието Царство по своята същност и на това то самото да я признае. Признавайки това, ти автоматично го предаваш на всеки, защото всъщност си признал всеки човек. Твоето признание събужда тяхното и чрез тях ти се разгръщаш. Пробуждането на съзнанието става леко и радостно в Небесното Царство в отговор на Божия Зов. Това е естествения отклик на всеки Божи Син на Гласа на неговия Творец, защото Този Глас говори от името на собствените му творения и собственото му разгръщане.
III. Свещена среща

1. Слава във висините Богу, както и на теб, защото Той така повелява. Искайте и ще ви се даде, защото вече вие дадено. Искай светлина и знай, че ти си светлина. Ако искаш разбиране и просветление, тъкмо това ще познаеш, защото решението да го научиш, е решение да слушаш Учителя, Който познава светлината и може да те научи да я познаваш. Няма граници на твоето обучение, защото няма граници на твоето съзнание. Няма граници на Неговото учение, защото Той е сътворен, за да преподава. Разбирайки съвършено Своето предназначение, Той и го изпълнява съвършено, защото в това е Неговата и твоята радост.

2. Да осъществяваш съвършено Божията Воля е единствената радост и мир, които могат да се познаят в пълнота, защото това е единственото предназначение, което може напълно да се преживее. Когато то стане, всички други преживявания отпадат. Но желанието за друго преживяване би могло напълно да блокира осъществяването на това предназначение, защото Божията Боля не може да ти се наложи, тя е напълно доброволна. Светия Дух разбира как да я преподава, но не и ти. Затова имаш нужда от Него и Бог ти Го е дарил. Само Неговото учение ще освободи волята ти, за да я съедини с Божията, съединявайки я с Неговата сила и слава и утвърждавайки ги като твоя сила и слава. Ти ги споделяш, както Бог ги споделя, защото това е естествена последица на тяхното битие.

3. Волята на Отца и Сина е Единна чрез Тяхното разгръщане. Тяхното разгръщане е резултат на Единството Им, като поддържа съюза помежду Им, разгръщайки съвместната Им Воля. Това е съвършено творчество на сътворените съвършено в съюз със съвършения Творец. Отца трябва да предаде на Своя Син възможността да бъде на свой ред баща, като по този начин разгръща собственото Си естество на Отец и Баща. Ти, който принадлежиш на Бога, имаш едничкото предназначение да разгръщаш Неговото естество на Баща без да го ограничаваш. Позволи на Светия Дух да те научи как да направиш това, защото можеш да узнаеш какво означава то само от Бога.

4. Когато срещаш някого, помни, че тази среща е свещена. Както гледаш на него, така ще видиш и себе си. Както се отнесеш към него, така ще се отнесеш и към себе си. Както мислиш за него, така ще мислиш и за себе си. Никога не забравяй това, защото в него ще намериш или ще изгубиш себе си. Когато се срещат двама Божии Синове, те получават още един шанс за спасение. Не оставяй нито един човек, без да му предложиш спасение и да получиш спасение от него. Защото аз съм винаги с теб, за да ти припомням твоята същност.

5. Целта на учебната програма, независимо от учителя, който си избрал, е „Познай себе си". Няма нищо друго, което да търсиш. Всеки търси себе си и силата и славата, която си мисли, че е изгубил. Винаги, когато си с друг човек, ти се открива възможност да ги намериш. Твоята сила и слава са в него, защото са и в теб. Егото се опитва да ги намери само в теб, защото не знае къде да ги търси. Светия Дух те учи, че ако виждаш сами себе си, не можеш да намериш себе си, защото това не е истинската ги същност. Винаги, когато си с някой от братя, ти научаваш коя е твоята същност, защото я проявяваш. Той ще реагира с болка или с радост, в зависимост от учителя, който си избрал да следваш. Ще бъде окован или освободен в зависимост от твоя избор, което се отнася и за теб. Никога не забравяй своята отговорност по отношение на него, защото това е отговорност по отношение на самия себе си. Дари му мястото, което му се полага и Божието Царство и ще намериш своето.

6. Сам не можеш да намериш Божието Царство, и ти, който Царството, не можеш сам да намериш себе си. За да постигнеш целта на учебната програма, не бива да слушаш егото, чиято цел е да осуети собствената си цел. Егото не знае това, защото не знае нищо. Но ти можеш и ще го узнаеш, ако си готов да разгледаш всичко, което егото ти причинява. Отговорен си да го направиш, защото след като наистина разбереш егото, ще приемеш Изкуплението. Имаш ли друг избор? Когато го, ще си дадеш сметка защо на времето при среща с друг човек си виждал другия в него. И всяка свещена среща, и която вникнеш напълно, ще те научи, че той не е различен теб.

7. Ти можеш да се срещнеш само с някакъв аспект на самия себе си, защото си част от Бога, Който е всичко. Неговата сила и слава са навсякъде и ти не можеш да бъдеш извън тях. Егото учи, че силата ти е само в теб. Светия Дух учи, че цялата сила е в Бота и следователно в теб. Бог не желае ничие страдание, и не иска никой да пострада поради неправилния си избор, следователно и ти. Затова ти е дал възможност да го преодолееш. Благодарение на Неговата сила и слава всички твои неправилни решения се преодоляват напълно, освобождавайки и теб, и твоя брат от всяка мисъл, която би могла да ограничи която и да е част от Синовността. Неправилните решения са безсилни, защото са неистинни. Закрепостяването, което по­раждат, е също така неистинно.

8. Силата и славата принадлежат само на Бога. Ти също. Бог дарява всичко, което Му принадлежи, дарявайки от Себе Си, а всичко Негово. Предназначението, което ти е дал, е ти също да даряваш от себе си. Когато напълно го осъществиш, ще си спомниш какво имаш от Него и по този начин също какво си в Него. Невъзможно е да бъдеш безсилен да го сториш, защото в това е твоята сила. Славата е Божия дар за теб, защото тя е Негова същност. Виждай тази слава във всичко, за да си спомниш Неговата същност.
IV. Дарът на свободата

1. Щом Божията Воля е мирът и радостта ти да бъдат пълни, докато не изпитваш само тях, ти не изпълняваш Неговата Воля. Тя не е двусмислена, бидейки извечно неизменна. Когато не си в мир, това е така, само защото не вярваш, че си единен с Него. Но Той е Всичко във всичко. Неговият мир е пълен и ти трябва да се присъединиш. Неговите закони те владеят, защото те владеят всичко. Ти не можеш да се откъснеш от законите Му, въпреки че можеш да не им се подчиняваш. Но ако не им се подчиниш и само тогава, ще се почувстваш самотен и беззащитен, защото сам си отричаш всичко.

2. Аз съм светлината на света, който се е отрекъл от всичко. И е направил това като го е изтласкал в забрава. Следователно светът е илюзията за изолация, поддържана от страха от същата тази самота, която е илюзията на света. Казах ти, че съм винаги с теб, дори до края на света. Затова съм светлината на света. Ако съм с теб в самотата на света, тя изчезва. Не можеш да поддържаш илюзията за самота, когато не си сам. Моята цел продължава да бъде да победя света. Не го нападам, но моята светлина трябва да го разпръсне, поради собствената му същност. Светлината не напада мрака, а го разпръсква. Ако моята светлина те съпровожда навсякъде, ти разпръскваш мрака заедно с мен. Светлината става наша обща и ти вече не можеш да продължиш да живееш в мрак, както мракът не може да продължи да обитава там, където отиваш ти. Да си припомниш мен означава да си припомниш себе си и Този, Който ме е изпратил при теб.

3. Ти беше в мрак, докато Божията Воля се изпълни изцяло за всяка част на Синовността. Когато Божията Воля се изпълни, тя бе изпълнена изцяло за всички. В противен случай как би могла да бъде осъществена съвършено? Моята мисия бе просто да съединя волята на Синовността с Волята на Отца като сам напълно съзнавам Волята на Отца. Това осъзнаване дойдох да ти дам и твоето затруднение да го приемеш е проблемът на този свят. Премахването на този проблем е спасението и в този смисъл аз наистина съм спасението на света. Светът затова ме презира и отхвърля, защото този свят е вярата, че любовта е невъзможна. Ако приемеш факта, че аз съм с теб, ти отричаш света и приемаш Бога. Моята воля е Негова и изборът да ме чуваш е избор да чуваш Неговия Глас и да живееш в Неговата Воля. Както Бог ме изпрати при теб, така и аз ще те изпратя при други. И ще отида при тях заедно с теб, за да ги учим на мир и единение.

4. Не мислиш ли, че светът също като теб се нуждае от мир? Не искаш ли да дадеш мир на света също толкова много, колкото и да получиш? Защото докато не дадеш, няма да получиш Ако искаш да получиш мир от мен, трябва да дадеш мир на другите. Изцелението не идва от друг. Трябва да приемеш и вътрешно моето водителство. Това водителство трябва да бъде желано, защото в противен случай ще бъде лишено от смисъл за теб. Затова изцелението е съвместно усилие. Мога да ти кажа какво да направиш, но ти трябва да ми съдействаш, вярвайки, че зная какво е то. Само тогава съзнанието ти ще избере да ме последва. Без този избор, не можеш да бъдеш изцелен, защото той е отхвърляне на изцелението и на моето решение за теб, което прави изцелението невъзможно.

5. Изцелението отразява нашата съвместна воля. Това е очевидно, когато разглеждаш какво е неговото предназначение. Изцелението е начин да се преодолее разделението. Разделението се преодолява чрез единение. Не би могло да се преодолее чрез раздяла. Изборът на единството трябва да бъде недвусмислен, защото в противен случай съзнанието е раздвоено и лишено от цялостност. Съзнанието е средството, чрез което сам определяш своето състояние, защото то е механизъм за избор. То е силата, чрез която постигаш раздяла или единение и съответно изпитваш болка или радост. Аз не мога да наложа над теб своето решение, защото силата на твоите решения е равностойна на моята. Ако не беше така, Божиите Синове щяха да бъдат неравноправни. Когато направим съвместен избор, за нас всичко е възможно, но само моят избор не може да ти помогне. Твоята воля е също толкова свободна, колкото и моята и Бог не би застанал срещу нея. Аз не мога да повелявам нещо, което не е по Волята на Бога. Предлагам ти своята сила, за да бъдеш неуязвим, но не мога да се противопоставя на твоето решение, без да вляза в противоречие с него и така да наруша Божията Воля за теб.

6. Нищо, сътворено от Бога, не може да се противопостави на твоето решение, както нищо, сътворено от Бога, не може да се противопостави на Неговата Воля. Бог е укрепил волята ти и аз мога само да я призная, зачитайки Неговата Воля. Ако поискаш да бъдеш като мен, ще ти помогна, защото зная, че ние си приличаме. Ако предпочиташ да бъдеш различен, ще почакам, докато вземеш друго решение. Мота да те уча, но само ти ще решиш дали да се вслушаш в моето учение. Та как иначе, щом Божието Царство е свобода? Свободата не може да се усвои по пътя на никаква тирания и съвършеното равноправие на всички Божии Синове не може да се разбере, когато едно съзнание господства над друго. Божиите Синове имат еднаква воля, защото всички те въплъщават Волята на Отца. Това е единственият урок, на който съм дошъл да те науча.

7. Ако не споделяш моята воля, няма да споделяш и волята на Отца. Това означава да оковеш своята воля и да откажеш да й дадеш свобода. Ти не вършиш нищо от себе си, защото сам по себе си ти си нищо. Аз съм нищо без Отца, а ти си нищо без мен, защото отричайки Отца, ти отричаш себе си. Аз винаги ще те помня и в съхранението на паметта за твоята същност се състои твоята възможност да си спомниш себе си. В нашия спомен един за друг е заложена възможността да си спомним Бога. И в този спомен е твоята свобода, защото тя е в Него. Нека тогава заедно да Го благославяме Него и теб, когото Той е сътворил. Това е нашият дар на благодарност към Него, който Той ще сподели с творенията Си, на които дава равноправно всичко, което е приемливо за Него. След като е приемливо за Него, то е дар на свобода, а свободата е Негова Воля по отношение на всичките Му Синове. Когато даваш свобода, ти ще бъдеш свободен.

8. Свободата е единственият дар, който можеш да предложиш на Божиите Синове, тъй като е признание за тяхната и Неговата същност. Свободата е творчество, защото е любов. Ако се стремиш да ограничиш някого, ти не го обичаш. Затова щом се стремиш да ограничиш някого, включително и себе си, ти не го обичаш и не можеш да се отъждествиш с него. Когато ограничаваш собствената си свобода, ти губиш представа за своята същностна тъждественост с мен и с Отца. Ти си наистина идентичен с Отца и Сина. Не можеш да се отъждествиш с Единия, без да се отъждествиш с Другия. Ако си част от Единия, трябва да бъдеш и част от Другия, защото те са Едно цяло. Светата Троица е свята, именно защото е Единна. Ако изключиш себе си от това единство, ти възприемаш разединение на Светата Троица. Трябва да бъдеш включен в Нея, защото Тя е всичко. Ако не заемеш мястото си в Нея и не изпълниш своето предопределение като част от Нея, Светата Троица е непълна, както и самият ти. Никоя част от Нея не бива да бъде ограничена в свободата си, за да се познае Нейната истина.
V. Неразделната воля на Синовността

1. Можеш ли да се откъснеш от онова, с което си идентичен и да бъдеш в мир? Разединението не е решение; то е заблуда. Заблудените вярват, че истината ще се опълчи срещу тях и не я разпознават, защото предпочитат заблудата. Преценявайки, че истината е нещо, което не желаят, те възприемат илюзиите си, които ги откъсват от познанието. Помогни им, като им предложиш своето единно съзнание в тяхно име, както аз ти предлагам моето в твое име. Сами нищо не можем да постигнем, но заедно съзнанията ни се сливат в нещо, което далеч превъзхожда по сила отделните си части. Като не сме разделени, Божието Съзнание се утвърждава в нас като наше съзнание, Това съзнание е неуязвимо, защото е неразделно.

2. Неразделната воля на Синовността е съвършен творец, изцяло Богоподобна, защото е Негова Воля. Ти не можеш да се откажеш от нея, ако се стремиш да я разбереш, така, както и себе си. Вярвайки, че твоята воля е различна от моята, ти се отричаш от Божията Воля, която е твоя същност. Но изцелението означава единение. Затова ти изцеляваш като се свързваш с всички себеподобни, защото да възприемеш това подобие, означава да разпознаеш Отца. Щом твоето съвършенство е в Нето и само в Него, нима можеш да познаеш съвършенството, без да познаеш Отца? Да признаеш Бог означава да признаеш себе си. Няма разделение между Бог и Неговото творение. Ще разбереш това, когато осъзнаеш, че твоята и моята воля са неразделни. Нека Божията Любов да засияе над теб, когато ме приемеш. Моята реалност е твоя и Негова. Съединявайки съзнанието си с моето, ти показваш, че си осъзнал единството на Божията Воля.

3. Божията единност и нашата единност не са различни неща, защото Неговата Единност обхваща нашата. Да се съединиш с мен означава да си върнеш Неговата сила, защото ние я споделяме. Аз само ти давам възможност да почувстваш в себе си Неговата сила, но в това е цялата истина. Когато се свържем помежду си, ние се свързваме с Него. Слава на съюза между Бога и Неговите свети Синове! Тяхна е славата, защото са единни. Чудесата, които вършим, свидетелстват за Волята на Отца за Неговия Син, както и за радостта, когато сме единни с неговата воля за нас.

4. Когато се свързваш с мен, ти се свързваш без егото, защото аз съм го отхвърлил в себе си и следователно не мога да се съединя с твоето его. Свързването помежду ни е начинът да отхвърлиш своето его. Истината и в двама ни е отвъд егото. Бог ни гарантира, че ще успеем да преодолеем егото и аз споделям тази увереност за двама ни и за всички. Аз връщам Божия мир на всички Негови чеда, защото съм го получил от Него заради всички. Нищо не може да победи единната ни воля, защото не може да победи Божията.

5. Искаш ли да знаеш, каква е Божията Воля за теб? Обърни се към мен, който я зная и ще я откриеш. Аз нищо няма да ти откажа, както Бог не ми отказва нищо. Нашият път е пътят обратно към Бога, Който е наш дом. Когато проникне страх по пътя към мира, това става, защото егото се е опитало да се включи в пътуването заедно с нас, а не може. Долавяйки поражението и разгневено поради това, егото се чувства отхвърлено и става отмъстително. Ти си неуязвим срещу неговата отмъстителност, защото аз съм с теб. По този път ти си избрал мен за свой другар вместо егото. Не се опитвай да се държиш и за двамата, защото това означава опит да вървиш в различни посоки и ще изгубиш пътя си.

6. Пътят на егото не е моят път, но той не е и твой. Светия Дух има една посока за всички съзнания и посоката, на която научи мен, е и твоята посока. Нека не забравяме Неговите напътствия поради илюзии, защото само илюзиите за друга посока могат да скрият от нас тази, към която ни насочва Божият Глас във всички нас. Никога не давай сила на егото да се изпречва на пътя ти. То не притежава такава сила, защото това пътуване е път към истината. Отхвърли всички илюзии и преодолявай опитите на егото да те дърпа назад. Аз вървя пред теб, защото съм отвъд егото. Протегни ръка към мен, щом желаеш да преодолееш егото. Моята сила никога няма да отслабне и ако решиш да я споделиш, ще успееш. Аз я давам с готовност и радост, защото се нуждая от теб така, както ти се нуждаеш от мен.
VI. Божието съкровище

1. Ние сме обединената Синовна воля, чието Единство е за всички. Заедно поемаме обратно към дома и увличаме всички свои братя по пътя. Всяка нова сила, която се влива, се дарява на всички, за да могат и те да отхвърлят слабостта и да ни влеят сили. Бог чака да ни посрещне и ще ни приеме така, както те приемам аз. Нe забравяй Божието Царство заради нищо, което предлага светът.

2. Този свят нищо не може да прибави нищо към силата и славата на Бога и Неговите свети Синове, но може да ги направи слепи за Отца, ако се обърнат към него. Не можеш да си обърнат към света и да познаеш Бога. Истината е само в единия. Дошъл съм да ти кажа, че ти не можеш да избираш дали светът или Бог е истинен. Ако този избор зависеше от теб, досега щеше да си се самоунищожил. Но Бог не иска унищожението на Своите творения, защото ги е сътворил вечни. Неговата Воля те е спасила не от теб, а от илюзията за себе си. Спасил те е за истинското ти аз.

3. Нека Го славим, макар светът да Го отрича, защото той няма власт над Неговото Царство. Който е сътворен от Бога, не може да намери радост, освен във вечните неща; не защото другите са му отказани, а защото нищо друго не е достойно за него. Сътвореното от Бога и Неговите Синове е вечно и в това и само в това е тяхната радост.

4. Разгледай историята за блудния син и разбери какво е Божието съкровище: Синът на един любящ баща изоставил своя дом и сметнал, че е прахосал всичко ценно за нищо, макар и на времето да го не разбирал. Срамувал се да се завърне при баща си, защото си мислел, че го е наскърбил. Но когато се завърнал, бащата го посрещнал с радост, защото съкровището на бащата бил самият син. На него нищо друго не му трябвало.

5. Бог желае само Своя Син, защото той е единственото Му съкровище. И както Той желае Своите творения, така и ти – собствените си. Те са твоят дар на благодарност към Светата Троица за това, че си бил сътворен. Те никога не те напускат, както ти не напускаш своя Творец, но разгръщат сътвореното чрез теб, както Бог се е разгърнал в теб. Може ли сътвореното от Бога да намери радост в нещо нереално? И какво друго е реално, освен Божиите творения и сътвореното по Негово подобие? Твоите творения те обичат, както и ти обичаш своя Отец за дара на творчеството. Няма друг дар, който да е вечен и следователно истинен. Нима можеш тогава да дадеш или приемеш нещо друго да очакваш радост в замяна? А какво освен радост желаеш? Ти не си създал себе си, нито своето предназначение. Само си предпочел да станеш недостоен. Но не можеш да се превърнеш в такъв, защото си Божието съкровище, а Той цени само онова, което е достойно. Стойността на това, което Бог цени не подлежи на съмнение, защото се дължи на това, че Бог споделя Себе си и така установява тази стойност завинаги.

6. Твоето предназначение е да увеличаваш Божието съкровище като сътвориш свое. Неговата Воля към теб е Волята Му за теб. Той няма да те лиши от творчество, защото в това се състои Неговата радост. Не можеш да намериш друга радост, освен в онова, в което намира радост Бог. Неговата радост е в твоето сътворение и Той разгръща качеството си на Творец чрез теб, за да можеш ти да се разгърнеш като Него. Твоето неразбиране на този факт се дължи на неразбиране на Него Самия. Никой, който не приема своето предназначение, не може да разбере какво е то и никой не може да приеме предназначението си, ако не познава себе си. Творчеството е Божията Воля. Неговата Во­ля те е сътворила, за да твориш. Твоята воля не е сътворена отделно от Неговата и трябва да следва Неговата.

7. Изразът „нежелана воля" не означава нищо, тъй като съдържа противоречие в себе си. Когато си мислиш, че нямаш желание да се присъединиш към Божията Воля, ти всъщност не мислиш. Божията Воля е Мисъл. На нея не може да се противопостави друга мисъл. Бог не си противоречи и Синовете Му, които са подобни Нему, не могат да бъдат в противоречие със себе си или с Него. Но тяхната мисъл притежава такава сила, че ако решат, те могат да ограничат съзнанието на Божия Син. При този избор Синът престава да знае какво е неговото предназначение, но Творецът не. И тъй като Творецът не престава да го познава, то е завинаги достъпно за Неговия Син.

8. Има само един въпрос, който винаги трябва да си задаваш: „Искам ли да узная каква е Волята на Отца за мен?" Той не би я скрил. Той ми я откри, защото аз се обърнах към Него и научих какво ми е дадено. Нашето предназначение е да работим заедно, защото поотделно нищо не можем да постигнем. Във всички нас е вложена цялата сила на Божия Син, но не и в някой от нас поотделно. Бог няма да ни остави сами, защото Той не желае да бъде сам. Затова е сътворил Своя Син, давайки му способността да твори заедно с Него. Нашите творения са свети като нас и ние като Божии Синове сме свети като Него. Чрез творенията си ние разгръщаме своята любов и радостта на Светата Троица. Ти не разбираш това, защото не цениш себе си, макар да си Божието съкровище. Когато не разбираш това, не можеш да разбереш нищо.

9. Аз заедно с Бога познавам колко много Той те цени. Моята преданост към теб е от Него, породена от това, че познавам себе си и Него. Ние не можем да се разделим. Когото Бог е съчетал, човек не може да раздели, а Бог е съчетал със Себе Си всички Свои Синове. Можеш ли да се разделиш от това, което е твой живот и битие? "Пътят към Бога е просто пробуждане за познанието къде винаги си бил и каква е вечната ти същност. Това е пътуване без разстояние към цел, която никога не се е променяла. Истината може само да се преживее. Тя не може да се опише и не може да се обясни. Аз мога да ти дам да осъзнаеш условията за постигане на истината, но преживяването й е от Бога. Заедно можем да направим така, че да отговорим на нейните условия, но истината ще те озари от само себе си.

10. Каквото Бог е пожелал за теб, е твое. Той е дарил Своята Воля на своето съкровище, и тя е станала негово съкровище. Сърцето ти е там, където е съкровището ти, както Неговото сърце. Възлюблен от Бога, ти си съвършено благословен. Научи това от мен и освободи свещената воля на всички онези, които са благословени като теб.
VII. Тялото като средство за общуване

1. Агресията приема винаги физическа форма. Когато в твоето съзнание проникне някаква форма на агресия, ти се отъждествяваш с тялото, за щото егото така го възприема. Не е необходимо да осъществиш физическа агресия, за да си в съгласие с такова разбиране. Ти го приемаш чрез простото убеждение, че чрез агресия можеш да получиш нещо, което желаеш. Ако не вярваше в това, идеята за нападение нямаше с нищо да те привлича. Когато се приравниш към тялото, винаги ще бъдеш в депресия. Когато едно Божие дете се възприема по този начин, то подценява себе си и останалите. Тъй като може да намери себе си чрез тях, то отрича собственото си спасение.

2. Помни, че Светия Дух разглежда тялото само като средство за общуване. Той е Връзката за Общуване между Бога и разделените от Него Синове и затова разглежда всичко, създадено от теб в светлината на онова, което е Той Самият. Егото използва тялото за да разделя. Светия Дух стига чрез него до другите. Ти не възприемаш братята си така, както Светия Дух ги възприема, защото не гледаш на телата само като на средство за свързване на съзнанията и обединяването им с твоето и моето съзнание. Това тълкуване на тялото ще промени напълно твоето отношение към неговата стойност. Само по себе си то не представлява нищо.

3. Ако използваш тялото за агресия, това ти нанася вреда. Ако го използваш, само за да стигнеш до съзнанията на хората, които са убедени, че са идентични с тялото и именно просредством тялото ги учиш, че не са тяло, ти ще разбереш силата на съзнанието, която притежаваш. Ако използваш тялото за това и само за това, ти няма никога да си служиш с него за агресия. В служба на единението то се превръща в красив урок по съпричастие, който има стойност, докато съпричастието стане факт. По такъв начин Бог превръща ограниченото от теб в безгранично. Светия Дух не разглежда тялото като теб, защото Му е известно, че всяко нещо получава своята единствена реалност чрез службата, която върши за Бога в името на предназначението, което Бог му възлага.

4. Общуването слага край на разделението. Агресията го задълбочава. Тялото е красиво или грозно, мирно или агресивно, полезно или вредно, в зависимост от начина, по който се използва. И в тялото на другия ти ще видиш начина, по който използваш собственото си тяло. Ако тялото се превърне в средство, което предоставяш на Светия Дух, за да го използва в името на единството на Синовността, ти ще виждаш всичко физическо такова, каквото е. Ако го използваш за истината, ще виждаш истинно. Ако го използваш погрешно, ще то възприемаш погрешно, защото вече си го направил веднъж, злоупотребявайки с него. Няма да можеш да се довериш на нищо, което разбираш без Светия Дух. Това ще породи в теб омраза и агресия и ще те лиши от вътрешен мир.

5. Но всяко лишение е плод на собственото ти неразбиране. Сама по себе си загубата, каквато и да е тя, е невъзможна. Но когато разглеждаш своя брат като физически субект, той „губи" за теб своята сила и великолепие, както ги губиш и ти. С това ти проявяваш агресия към него, но първо да си я проявил към себе си. Недей да го възприемаш така заради собствено си спасение, което трябва да спаси и него. Не му позволявай да се принизява в твоето съзнание, а го освободи от собственото му убеждение в незначителността, за да го избегнеш и в себе си. Той е свят като част от теб. Ти си свят като част от мен. Да общуваш с частица от Бога означава да отидеш отвъд Божието Царство, достигайки Твореца благодарение на Гласа на Бога, вложен като част от теб.

6. Радвай се, че от себе си ти не можеш да правиш нищо. Ти не си от себе си. Този, от Когото произлизаш, желае твоята сила и слава, за да осъществиш съвършено Неговата свята воля като я приемеш за своя. Той не ти е отнел Своите дарове, но ти си убеден, че си ти отнел от Него. Нека не остане Божи Син неизявен в Негово Име, защото То е твое.

7. В Библията се казва: „Словото (или мисълта) стана плът". В тесния смисъл на думата това е невъзможно, защото предполага преминаване от едно ниво на реалността на друго. Само привидно съществуват различни нива на реалност, както и различни нива на трудност при чудесата. Мисълта не може да бъде превърната в плът, освен по силата на вярата, защото мисълта не е нещо физическо. И все пак, мисълта е общуване, за което може да се използва тялото. Това е единствената естествена употреба, за която то може да се използва. Да се използва тялото неестествено означава да се загуби представа за предназначението на Светия Дух и да се обърка целта на Неговата програма за обучение.

8. Няма нищо по-обезсърчаващо от учебна програма, която е недостъпна за усвояване от един ученик. Самочувствието му се подронва и той изпада в депресия. Да бъдеш поставен в учебна ситуация, с която не можеш да се справиш, това е най-депресиращото нещо на света. То в крайна сметка е именно причината, поради която този свят е толкова потискащ. Учебната програма на Светия Дух никога не е депресираща, защото това е програма на радостта. Винаги когато се реагира с депресия, това е така, защото се забравя истинската цел на програмата.

9. На този свят дори и тялото не се възприема цялостно. Смята се, че предназначението му се състои в множество отделни функции които нямат почти никаква връзка помежду си, така че се създава впечатлението, че хаосът напълно го владее. И когато се ръководи от егото, това наистина е така. Но не и когато се ръководи от Светия Дух. Тогава то се превръща в средство, чрез което онази част от съзнанието, която си се опитал да откъснеш от духа, може да преодолее тази деформация и да се върне към Духа. Така храмът на егото се превръща в храм на Светия Дух, където да се посветиш на Него, вместо на егото. В този смисъл тялото наистина става храм Божи - Неговият Глас го населява като насочва как да бъде използвано.

10. Изцелението идва, когато тялото започне да се използва само за общуване. Това е естествено и поражда цялостност, което е също естествено, като по този начин води до изцеление. Съзнанието като цяло е единно и убеждението, че част от него има физически характер, тоест не е съзнание, представлява фрагментарно или болезнено разбиране. Съзнанието не може да се сведе до нещо физическо, но може да се изяви посредством физическото, ако използва тялото, за да го преодолее. Когато общува с други съзнания, то се разгръща. Ограниченията на тялото не могат да го спрат, защото това би означавало да се блокира осъществяването на неговата цел. Съзнание, което е блокирано, е уязвимо за агресия, защото това означава, че се е обърнало срещу самото себе си.

11. Отстранението на блокажите следователно е единственият начин да се гарантира помощ и изцеление. Помощта и изцелението са нормалната изява на едно съзнание, което се изявява посредством тялото, но не се свежда до него. Ако съзнанието вижда в тялото своя цел, то ще го възприема неправилно и осуетявайки възможността да се разгръща отвъд тялото, ще предизвика заболяване, утвърждавайки по този начин разделението. Възприемането на тялото като самостоятелен субект може да доведе само до заболяване, защото не съответства на истината. Ако на едно средство за общуване се приписва друго предназначение, то престава да бъде полезно. Да се използва средството за общуване като средство за агресия означава очевидно да се обърка целта.

12. Да общуваш означава да се свързваш, а да нападаш означава да разделяш. Нима е възможно да вършиш и двете неща с едно и също средство, без да страдаш? Да се постигне единно възприемане на тялото е възможно само чрез единна цел. Така съзнанието се отърсва от изкушението да гледа на тялото в светлината на различни представи и го предава на Единствената Светлина, в която то може да бъде правилно разбрано, смесването на средството на обучението с целта на учебната програма е съществено объркване, което не позволява да се разбере правилно както едното, така и другото. Процесът на учение трябва изведе отвъд тялото до възстановяване на силата на съзнанието в него. Това може да се осъществи само ако съзнанието се свързва с други съзнания, без нищо да спира неговото разгръщане Подобно спиране е причината за всички болести, защото единственото предназначение на съзнанието е да се разгръща.

13. Депресията е противоположност на радостта. Когато учението предизвиква в теб депресия, а не радост, това означава, че не следваш Божия Учител на радостта и не усвояваш Неговите уроци. Ако гледаш на тялото по друг начин, освен като на средство за общуване, ти налагаш граници на своето съзнание и си нанасяш вреда. Това означава, че здравето е единство на целта. Ако тялото се подчини на целта на съзнанието, то става цялостно, защото целта на съзнанието е единна. Агресията може да бъде само измислена функция на тялото, защото откъснато от съзнанието, то няма никакво предназначение.

14. Ти не се подчиняваш на ограниченията на тялото и мисълта не може да стане плът. И все пак, съзнанието може да се проявява посредством тялото, ако го преодолее и не го разглежда като ограничение. Винаги, когато свеждаш един човек до тялото му и го ограничаваш до него, ти налагаш такова ограничение и на себе си. Нима си готов да приемеш подобно нещо, когато целта на учението е да избегнеш ограниченията? Да смята тялото като средство за нападение и да очаква, че ще постигне радост е съвсем определен показател за погрешно усвояващия. Той е приел учебна цел, която е в очевидно противоречие с единната цел на учебната програма и му пречи да я приеме.

15. Радостта е обединяваща цел, а единната цел идва само от Бога. Когато ти имаш единна цел, тя е от Него. Повярваш ли, че можеш да попречиш на осъществяването на Неговата цел, това значи, че се нуждаеш от спасение. Ти сам си се осъдил, но осъждането не е от Бога. Затова и не е истинно. Привидните му резултати също не са истинни. Когато тялото е единственото, което виждаш в своя брат, ти го осъждаш, защото си осъдил себе си. Но ако всяко осъждане е нереално, а то е непременно такова, тъй като е форма на агресия, то не може да има никакви последици.

16. Не допускай да страдаш от мнимите последици на нещо неистинно. Отърси се от убеждението, че такова нещо е възможно. Неговата пълна невъзможност е единствената ти надежда за спасение. Но нима ти е нужна друга надежда? Освобождаването от илюзиите е в това да не вярваш в тях. Не съществува агресия, а само безгранично общуване и следователно неограничено могъщество и пълнота. Всяка цялост е могъща чрез своето разгръщане. Не спирай мисълта си пред този свят и ще отвориш съзнанието си за творчество в Бога.
VIII. Тялото - средство или цел

1. Всяко отношение към тялото е отношение, насочено към агресия. Егото определя всичко по един детински начин въз основа на това, за което си служи с него. Това е така, защото е неспособно за истинско общение и приравнява онова, което вижда приравнява онова, което вижда с предназначението, което му приписва. То не го приравнява до онова, което е. За егото тялото е предназначено за агресия. Когато те приравнява с тялото, то учи, че ти си средство за агресия. Тялото следователно не е източникът на собственото си здраве. Състоянието на тялото зависи изцяло от това как разбираш неговото предназначение. Всяко предназначение е част от битието, защото е породено от него, но тази зависимост не е взаимнообратима. Всяка част се определя от цялото, но частта не може да даде пълно определение на цялото. Но да познаваш една част означава да познаваш цялото, поради фундаменталната разлика между познание и възприятие. При възприемането цялото се гради от части, които могат да се разделят и прегрупират в различни конфигурации. Но познанието е неизменно и неговата конфигурация е постоянна. Представата за съотношение между частта и цялото има смисъл само на нивото на възприятията, където е възможно да има промяна. В друг план не съществува разлика между частта и цялото.

2. Тялото съществува в свят, в който изглежда има два гласа, борещи се да го притежават. В такава конфигурация на възприемане тялото се смята способно да се подчинява ту на единия, ту на другия, придавайки по този начин смисъл на представите за здраве или болест. Егото съществено обърква средства и цел, както винаги. Разглеждайки тялото като цел, егото не намира реалното му предназначение, защото то не е цел. Навярно си забелязал една очевидна характеристика на всяка цел, която егото приема за своя. Когато я постигнеш, тя не ти носи удовлетворение. Ето защо егото е принудено непрестанно да се хвърля от една към друга цел, за да продължаваш въпреки всичко да се надяваш, че то все още има какво да ти предложи.

3. Особено трудно е да се преодолее убеждението на егото, че тялото е цел, защото то е синоним на убеждението, че агресията е цел. Егото възлага твърде много на болестта. Ако си болен, как би могъл да се противопоставиш на твърдата вяра на егото, че не си неуязвим? Това е убедителен аргумент в полза на егото, защото скрива очевидната агресия, която стои зад всяка болест. Ако я осъзнаеш и решиш да не допускаш агресия, ти не би приел такова измамно свидетелство в полза на егото.

4. Трудно е да разбереш колко измамно свидетелство е болестта, защото ти не съзнаваш, че тя е в пълен разрез е твоите желания. Този свидетел изглежда невинен и достоен за доверие, защото не си го подложил на сериозен разпит. Ако беше го направил, нямаше да разглеждаш болестта като толкова надежден свидетел в полза на възгледите на егото. По-честно би било да се твърди, че онези, които желаят егото, го защитават предубедено. Затова изборът им като свидетели би трябвало да бъде подозрителен от самото начало. Егото не призовава свидетели, които са в разрез с неговата кауза, нито пък Светия Дух. Вече споменах, че Светия Дух е призван да съди и притежава всичко необходимо, за да го осъществи. Егото не може да съди безпристрастно. Когато то призовава за свидетел, вече го е превърнал в съюзник.

5. Истина е, че тялото само по себе си не притежава предназначение, защото няма цел. Егото обаче го утвърждава като цел, защото по този начин се прикрива истинското му предназначение. Егото върши всичко с подобно намерение. Целта му е изцяло да загуби представа за предназначението на каквото и да било. Едно болно тяло е нещо лишено от съдържание. То е лишено от съдържание, защото болестта не отговаря на предназначението на тялото. Болестта може да притежава някакъв смисъл само ако са верни двете основни предпоставки, от които изхожда разбирането на егото за тялото - това, че тялото е предназначено за агресия и че ти си тъждествен с тялото. Извън тези предпоставки болестта е немислима.

6. Болестта е начин да се покаже, че можеш да бъдеш уязвен. Тя е свидетелство за твоята крехкост, ранимост и крайна зависимост от нещо външно, от което да се ръководиш. Това е най-силният аргумент на егото, че неговото ръководство ти е крайно необходимо. То ти налага нескончаеми предписания как да избегнеш катастрофални последици. Светия Дух, съвършено посветен в същата ситуация, не се занимава с това да я анализира. Когато свидетелствата са лишени от смисъл, няма защо да бъдат анализирани. Истината е призвана да събира правдива информация. Каквото и да предприемеш, за да се справиш с грешката не дава никакъв резултат. Колкото по-сложни са резултатите, толкова по-трудно става да видиш тяхната нищожност, но не е необходимо да прегледаш всички възможни последици от дадени предпоставки, за да можеш да ги прецениш истинно.

7. Учебното средство не е учител. То не може да ти помогне да разбереш чувствата си. Ти не ги разбираш, защото си приел объркаността на егото и по тази причина си убеден, че учебното средство може да ти помогне да проумееш какво изпитваш. Болестта е само още един пример за твоето упорство да търсиш напътствие от учител, който не знае отговора. Егото не може да знае как се чувстваш. Когато казах, че егото не знае нищо, изразих едно напълно правдиво твърдение по отношение на него. Но има и още нещо - щом само познанието притежава битие, а егото не притежава познание, то егото не притежава битие.

8. Можеш с основание да запиташ как така гласът на нещо, което не съществува, може да бъде толкова настоятелен. Замислял ли си се над това каква деформираща сила има нещо, което желаеш, дори ако то не е реално? Съществуват множество случаи, показващи как онова, което желаеш, деформира възприятията. Никой не може да се съмнява в способността на егото да гради лъжливи прецеденти. Никой освен това не може да се съмнява в твоята воля да го слушаш дотогава, докато не избереш да приемаш само истината. Едва когато се откажеш от егото, то изчезва. Гласът на Светия Дух е толкова силен, колкото волята ти да Го слушаш. Той не може да бъде по-силен, без да накърни твоята свобода на избор, която Светия Дух се стреми да възстанови, а не да подкопае.

9. Светия Дух учи да използваш тялото само като средство за общуване със своите събратя, за да може Той да предаде Своето послание чрез теб. Това ще ги изцели и следователно ще изцели и теб. Нищо не може да бъде болно, ако е в съгласие с предназначението си такова, каквото го вижда Светия Дух. Всичко, използвано по какъвто и да било друг начин, е болно. Не позволявай тялото да отразява едно раздвоено съзнание. Не допускай то да бъде образ на представата ти за собствена нищожност. Нека то не служи на агресията като избор. Вижда се, че здравето е естественото състояние на всичко, когато интерпретацията се предоставя на Светия Дух, Който в нищо не вижда агресия. Здравето е резултат на това, че си се отказал от всякакви опити да се отнасяш към тялото без любов. Здравето е начало на правилно отношение към живота под ръководството на единствения Учител, Който знае какво е животът, защото е Гласът на Този Живот.

1. Казах и преди, че Светия Дух е Отговорът. Той е Отговорът на всичко, защото знае всеки отделен отговор. Егото не разбира кой е реалният въпрос, макар и да задава безкрайно много въпроси. Но ти можеш да го научиш, когато започнеш да се питаш доколко егото е ценно за теб и бъдеш способен да преценяваш неговите въпроси. Когато егото те изкушава с болест, не искай от Светия Дух изцеление на тялото, защото така приемаш убеждението на егото, че тялото е истинската цел на и изцелението. По-скоро искай Светия Дух да те научи да възприемаш вярно тялото, защото само възприятието може да бъде деформирано. Само възприятието може да бъде болно, защото само възприятието може да бъде погрешно.

2. Неистинното възприятие е желанието нещата да бъдат такива, каквито не са. Всяко нещо е безвредно в своята реалност, защото пълната безвредност е условие на реалността. Тя е и условието да се осъзнае реалността. Не е необходимо да я търсиш. Тя ще те потърси и намери, когато отговаряш на нейните условия. Тези условия са част от същността й. И само тяхното постигане зависи от теб. Останалото идва от само себе си. Много малко е нужно, защото този твой незначителен дял е толкова могъщ, че ще ти даде всичко. Затова приеми своя малък дял, за да подучиш цялото.

3. Цялостта лекува, защото произтича от съзнанието. Всички форми на болест, дори които водят до умиране, са физически прояви на страха на съзнанието да се пробуди. Те са опити да потънеш в по-дълбок сън поради страх от събуждане. Това е покъртителен опит да си затвориш очите, за да не виждаш. „Почивай в мир” е благословение за живите, а не за мъртвите, защото мирът произтича от пробуждането, а не от съня. Сънят е уединяване; пробуждането е присъединяване. Сънищата са илюзии за присъединяване, защото отразяват деформираните представи на егото в това отношение. Но и Светия Дух, ако Му позволиш, може да използва състоянието на спящия и сънищата му за пробуждане.

4. Състоянието, в което се събуждаш е показателно за това как си се възползвал от съня. На кого си го предал? На кой учител си го посветил? Когато се събуждаш потиснат, сънят ти не е бил предаден на Светия Дух. Само когато се пробуждаш радостно, ти си използвал съня си според Неговата цел. Сънят може да те „упои като с наркотик", ако го използваш неправилно в полза на болестта. Сънят е форма на смърт, както смъртта е форма на безсъзнателното. Пълна безсъзнателност е невъзможна. Ти можеш да почиваш в мир, само ако си с пробудено съзнание.

5. Изцелението е отърсване от страха да се пробудиш и от всякакви опити да заместиш с нещо друго решението да се пробудиш. Решението да се пробудиш е отражение на волята да обичаш, тъй като всяко изцеление предполага замяна на страха с любов. Светия Дух не прави разлика между различни по степен грешки, защото да учи, че една форма на заболяване е по-сериозна от друга, би означавало да учи, че една грешка може да бъде по-реална от друга. Той е предназначен само да разграничава лъжливото от истинното, замествайки лъжата с истина.

6. Егото, което винаги се стреми да направи съзнанието безсилно, се опитва да го откъсне от тялото, за да го унищожи. То вярва, че така го съхранява. Това е така, защото е убедено, че съзнанието е опасно и че да лишиш човека от съзнание означава да го излекуваш. Но да лишиш човека от съзнание е невъзможно, защото означава да сведеш сътвореното от Бога до нищо. Егото презира слабостта, макар и да полага всякакви усилия да я наложи. Егото се стреми само към онова, което мрази. За него това е напълно логично. То се стреми към агресия, убедено в нейната сила.

7. Библията ти повелява да бъдеш съвършен, да изцелиш всички прегрешения, да не мислиш за тялото като за нещо самостоятелно и да вършиш всичко в моето име. Всичко това не е само в мое име, защото ние споделяме обща идентичност. Името на Божия Син е едно и ти си призван да вършиш делата на любовта, защото ние споделяме това Единство. Нашите съзнания са цялостни, защото сме единни. Ако си болен, ти си се отделил от мен. Но не можеш да се откъснеш само от мен. Откъсваш се едновременно от себе си и от мен.

8. Ти сигурно вече си започнал да разбираш, че това е курс с много практическа насоченост и трябва да се разбира съвсем буквално. Аз няма да искам от теб нищо, което да не можеш да извършиш, нито е възможно аз да върша нещо, което е не достъпно за теб. При такава предпоставка, дадена съвсем буквално, нищо не може да та попречи да осъществиш точно онова, което искам и всичко те подтиква да го сториш. Не ти налагам ограничения, защото и Бог не прави това. Когато ти се ограничаваш, ние преставаме да бъдем единни в своето съзнание и това състояние е болестно. Но не тялото, а съзнанието боледува. Болестта във всичките й форми е знак, че съзнание то е раздвоено и не приема единна цел.

9. Единението на целта, следователно, е единственият начин, по който Светия Дух лекува. Защото само на това ниво лечението има смисъл. Да изцелиш една хаотична система на мислене означава да възстановиш смисъла й Твоята задача е да удовлетворяваш условията, необходими за възвръщане на смисъла, тъй като самият смисъл се дава от Бога. Но е много важно ти да намериш отново смисъла, защото той е част от Божествения смисъл. А това означава, че твоето изцеление е част от Неговото здраве, защото е част от Неговата Цялостност. Той не може да я загуби, но ти можеш да не я познаваш. Но въпреки това изцелението е Неговата Воля зa теб, а Неговата Воля остава във всичко и завинаги.