Курс на чудесата текст foundation for inner peace

1. В „динамиката" на агресията жертвата е ключова идея. ²Тя е опорната точка, която привидно уравновесява всички компромиси, всички отчаяни опити за споразумение и конфликти. ³Тя е символ на основната тема, че някой трябва да загуби. ⁴Очевидно е, че тя се съсредоточава изцяло върху тялото, защото се състои в опита загубата да бъде по-малка. ⁵Самото тяло е един вид жертва - отказ от силата в името на това да запазиш поне малко за себе си. ⁶Да виждаш своя брат в тяло, различно от твоето, винаги е израз на желанието да видиш част от него и да пожертваш останалата. ⁷Погледни света и ще установиш, че нищо не е свързано с друго, освен със себе си. ⁸Всички видими неща могат да се сближат или раздалечат малко, но не и да се слеят.

2. Светът, който виждаш, е основан върху „жертвата" на единството. ²Той е картината на пълно разединение и несвързаност. ³Всяко нещо е обградено от толкова плътна стена, че ся каш онова, което е заключено зад нея, никога не може да се появи навън и нищо от външния свят не може да проникне и се свърже с онова, което е вътре. ⁴Всяка част поддържа своята цялостност, жертвайки друга. ⁵Защото ако се съединят, всяка от тях ще трябва да загуби своята самоличност, тъй като личността се поддържа от разединението.

3. Онази малка част, която се обособява от тялото, оформя личността, която се съхранява за сметка на жертвата на всичко останало. ²И всичко останало трябва да се лиши от тази малка част и да остане незавършено, за да поддържа непокътната своята самоличност. ³Когато възприемаш себе си по такъв начин, наистина загубата на тялото ще бъде истинска жертва. ⁴3ащото когато виждаш тялото, това значи, че жертвата е ограничена и все нещо е останало единствено за теб. ⁵И за да притежаваш това, ти налагаш ограничения върху всичко външно, както и върху всичко, което смяташ за свое. ⁶Защото да даваш и да получаваш е едно и също. ⁷И да приемеш ограничениятa на тялото означава да налагаш тези ограничения върху всеки свой брат, когото видиш. ⁸Защото ти го виждаш така, както гледаш и на себе си.

4. Тялото е загуба и може да бъде заставено да взема жертви. ²И докато гледаш на своя брат като на тяло, различно от теб и заключено в собствената му клетка, ти изискваш жертва от него и от себе си. ³Каква по-голяма жертва може да се иска от това Божият Син да вижда без своя Отец? ⁴И Отца да бъде без Своя Син? ⁵Но всяка жертва изисква те да бъдат разделени и лишени един от друг. ⁶Трябва да се отрече споменът за Бога, ако се иска жертва от някого. ⁷Какво в света на отделните тела свидетелства за Единния Божи Син, колкото и много той да свидетелства за истината? ⁸Той е невидим в такъв свят. ⁹И неговата песен на единение и любов не може да бъде чута. ¹⁰Но тя му е дадена, за да накара света да се отдръпне и неговото зрение да замести плътските очи.

5. Онези, които желаят да видят свидетелства на истината, а не на илюзиите, се стремят да открият цел на този свят, която да му придава смисъл и значимост. ²Без твоето специално предназначение за теб това е един безсмислен свят. ³Но той може да стане съкровищница, богат и безкраен като Небето. ⁴Тук не минава дори и миг, в който да не може да се види светостта на твоя брат, за да подхранва безгранично дори и най-дребната трошица щастие, което си позволиш.

6. Можеш да загубиш представа за единството, но не можеш да принесеш в жертва неговата реалност. ²И не можеш да изгубиш онова, което си готов да пожертваш, нито да попречиш на Светия Дух да изпълни Своята задача и да ти покаже, че не си го изгубил. ³Чуй песента, която ти пее твоят брат и нека светът да се оттегли, а ти приеми останалото, което ти предлага неговият свидетел в името на мира. ⁴Но не го съди, защото няма да чуеш песента на собственото си освобождение, нито да видиш дадено му свидетелство, за да го съзерцаваш и му се насладиш. ⁵Недей да жертваш неговата святост заради своята вяра в греха. ⁶Заедно с неговата, ти жертваш и своята невинност и умираш всеки път, когато видиш в него грях, заслужаващ смърт.

7. Но ти можеш всеки миг да се възродиш и да получиш живот отново. ²Неговата святост ти вдъхва живот и ти не можеш да умреш, защото светостта му е позната на Бога и ти не можеш да я пожертваш, както и светлината в теб не може да помръкне, защото е невидима за него. ³Ти, който си готов да пожертваш живота и да превърнеш зрението и слуха си в свидетелства за смъртта па Бога и светия Му Син, не мисли, че имаш силата да Ги превърнеш в нещо, противно на Божията Воля. ⁴На небето Божия Син не е в затвора на тялото, нито е самотна жертва на греха. ⁵А какъвто е на Небето, такъв трябва да бъде извечно и навсякъде. ⁶Той е завинаги един и същ. ⁷Ражда се изново всеки миг, недосегаем от времето и стоящ над всяка жертва на живота и смъртта. ⁸Защото не ги е създал той и единствено животът му е даден от Единният, Който знае, че даровете Му не могат да бъдат пожертвани или загубени.

8. Божията справедливост почива нежно над Неговия Син, предпазвайки го от цялата несправедливост, която му налага светът. ²Как е възможно да превърнеш в реалност неговите гре хове и да пожертваш онова, което Бог е повелил за него? ³Не го осъждай като го виждаш в прогнилия затвор, в който той вижда себе си. ⁴Твоето специално предназначение е да гарантираш, че вратата ще се отвори, за да излезе той и да те озари със своята светлина и да ти върне свободата, след като я е получил от теб. ⁵Какво е специалното предназначение на Светия Дух, ако не да освободи светия Божи Син от затвора, който си е създал, за да се скрие от справедливостта? ⁶Бъзможно ли е да си призван да осъществиш задача, различна и независима от Неговата?

II. Множество форми. Едно изправление

1. Не е трудно да се разберат причините, поради които не отнасяш всички свои проблеми към Светия Дух да им даде разрешение. ²3а Него няма по-трудни и по-лесни проблеми. ³Те всички са еднакви, защото се решават с един и същ подход и отношение ⁴Аспектите, които изискват решение, си остават неизменни, независимо под каква форма се явява даденият проблем. ⁵Един проблем може да се явява под множество форми и така докато съществува. ⁶Няма смисъл от опитите да се разреши в неговата специална форма. ⁷Той ще се явява все отново и отново, докато не получи окончателното си разрешение във времето и престане да се превъплъщава. ⁸Едва тогава ти ще се освободиш от него.

2. Светия Дух ти предлага освобождение от всеки проблем, който ти се струва, че имаш. ²3а Него всички са еднакви, защото всеки един, независимо под каква форма се явява изисква някой да загуби и да се пожертва, за да спечелиш ти. ³И когато ситуацията се разреши така, че никой да не загуби, проблемът изчезва, защото той е бил грешка в начина на възприемане, която бива поправена. ⁴3а Него не е по-трудно да сведе към истината една грешка в сравнение с друга. ⁵Защото грешката е само една - представата, че е възможна загуба, която може да бъде да бъде печалба за някого. ⁶Ако беше вярно това, тогава Бог би бил несправедлив; грехът възможен, агресията оправдана, а отмъщението справедливо.

3. Тази единствена грешка под всякаква форма може да се поправи по един начин. ²3агуба не съществува - неправилно е да се мисли, че съществува. ³Ти нямаш проблеми, макар и да смяташ, че имаш. ⁴Но едва ли щеше да мислиш така, ако видиш как те изчезват един по един, независимо колко са големи и сложни, къде и кога са възникнали, и независимо от особеностите им, когато те карат да ги възприемаш като различни от всички останали. ⁵Не мисли, че ограниченият начин, по който виждаш нещатa, може да наложи някакви ограничения на Бога.

4. Чудото на справедливостта може да поправи всички грешки. ²Всеки проблем е грешка. ³Той е несправедливост към Божия Син и следователно не е истинен. ⁴Светия Дух не преценява несправедливостта като голяма или малка. ⁵Тя няма свойства за него. ⁶Несправедливостите са за Светия Дух грешки, от които Божия Син страда, но неоснователно. ⁷Така че Той изважда тръ­ни те и гвоздеите. ⁸Той не се спира да съди малка ли е или голя­ма раната. ⁹Единственото Му съображение е, че да нараниш Божия Син е несправедливо и следователно не може да се случи.

5. Ти, който вярваш, че за по-сигурно можеш да предадеш някои от грешките си, за да се поправят, а другите не, запомни едно: Справедливостта е всеобхватна. ²Няма частична справедливост. ³Ако Божият Син е виновен, той значи е осъден и не заслужава милост от Бога на справедливостта. ⁴Но не искай от Бога да го накаже поради това, че ти го намираш за виновен и му желаеш смъртта. ⁵Бог ти предлага начин да видиш неговата невинност. ⁶Справедливо ли е да го наказваш за това, че не желаеш да видиш нещата такива, каквито са? ⁷Винаги, когато си пазиш някой проблем, за да си го разрешаваш самостоятелно или отсъждаш, че няма разрешение, ти правиш от него голям проблем, неподлежащ на изцеление. ⁸Отричаш, че чудото на справедливостта може да бъде справедливо.

6. Ако Бог е справедлив, не може да има проблеми, които справедливостта да не може да разреши. ²Но ти вярваш, че някои несправедливости са основателни, добри и необходими за твоето съхранение. ³Тъкмо тези проблеми ти се струват големи и невъзможни за разрешение. ⁴Защото има хора, които би искал да загубят, но няма нито един, на когото да желаеш да спестиш жертвата. ⁵Разгледай още веднъж своето специално предназначение. ⁶Всеки човек ти се дава, за да видиш в него съвършената му невинност. ⁷Тогава няма да искаш от него жертва, защото няма да желаеш да претърпи загуба. ⁸Чудото на справедливостта, за което молиш, ще се спусне и над теб, както и над него. ⁹Светия Дух няма да бъде удовлетворен дотогава, докато не бъде приет от всекиго. ¹⁰3ащото каквото Му предадеш, то принадлежи на всекиго и чрез твоето отдаване Той може да спомогне всички да го получат еднакво.

7. Помисли само, колко голям товар ще падне от теб, когато пожелаеш да приемеш изправление за всички свои проблеми. ²Не задържай нито един проблем, щом не желаеш болката под никаква форма. ³И тогава ще видиш и най-дребната рана да изчезва под благия поглед на Светия Дух. ⁴Защото всички скърби са наистина нищожни пред Неговия взор и не заслужават нищо повече от лека въздишка преди да изчезнат, за да бъдат завинаги премахнати и изтрити от паметта. ⁵Нещо, което на времето е представлявало особен проблем, грешка, която нe може да се коригира или непоправимо нещастие, се превръща във всеобщо благословение. ⁶Не съществува вече жертва. ⁷И на нейно място може да бъде припомнена Божията Любов и тя ще разпръсне всеки спомен за жертва и за загуба.

8. Човек не може да си спомни Бога, докато не обикне справедливостта, вместо да се страхува от нея. ²Бог не може да бъде несправедлив към никого и към нищо, защото знае, че всичко което е, Му принадлежи и ще бъде винаги такова, каквото го е сътворил. ³Всичко, обикнато от Бота, е невинно и неуязвимо. ⁴Твоето специално предназначение отваря широко вратата, отвъд която споменът за Неговата Любов е съвършено недосегаем и неосквернен. ⁵Нужно е само да поискаш да ти се даде Небесното Царство, а не ада и тогава всяка пречка и преграда, която привидно държи вратата здраво заключена, просто ще изчезне и отпадне. ⁶Защото Волята на Отца не е да даваш и да получаваш по-малко от онова, което Той ти е дал, когато си бил сътворен в съвършена любов.
III. Гранична зона

1. Усложненията не идват от Бога. ²Та как биха могли, когато всичко, което Той познава, е единно? ³Той познава едно творение, една реалност, една истина и само един Син. ⁴И нищо не е в противоречие с това единство. ⁵Как тогава биха могли да съществуват противоречия при Hего? ⁶Между какво трябва да се избира? ⁷Защото само противоречието създава условия за избор. ⁸Истината е проста - тя е една и няма противоположност. ⁹И как при наличието на нейната простота може да проникне конфликтът и да внесе усложнения там, където съществува единство? ¹⁰Истината не прави избор, защото няма помежду какво да избира. ¹¹ А само при наличие на различни възможности изборът е необходима стъпка по пътя към единството. ¹²Това, което е всичко, не оставя място за нищо друго. ¹³Но тези мащаби надхвърлят обхвата на учебния план. ¹⁴Не е необходимо да се занимаваме с нещо, което не може да се разбере непосредствено.

2. Съществува мисловна граница между този свят и Небесното Царство. ²Това не е определено място и кога ще го достигнеш не зависи от времето. ³Тук е съсредоточието, където се срещат мислите; където всички противоречиви ценности, всички илюзии се предават на истината и се преценяват като невалидни. ⁴Тази граница е непосредствено отвъд Небесните двери. ⁵Тук всяка мисъл се пречиства и опростява. ⁶Тук грехът се отрича и в замяна се получава всичко, което е.

3. Това е краят на пътуването. ²Ние го определяме като реален Свят. ³Но тук има противоречие, защото тези думи подразбират Наличието на граници на реалността, частична истина, сегмент от вселената, постигнал истина. ⁴Това е така, защото познанието не упражнява агресия върху възприятията. ⁵Тук те се срещат п само едното може да премине вратата, отвъд която е Единството. ⁶Спасението е граничната зона, където времето, пространството и изборът все още продължават да имат смисъл, но се вижда, че са преходни, неуместни и изборът вече е направен.

4. Нищо, в което Божият Син вярва, не може да бъде унищожено. ²Но истината за него трябва да се сведе до последната съпоставка, която ще направи; последната оценка, която е възможна, последното съждение за този свят. ³Това е съждението на истината спрямо илюзията, на познанието спрямо възприятието: „То е лишено от смисъл и не съществува." ⁴Това не зависи от твоя избор. ⁵То е просто изявление на един прост факт. ⁶Но на този свят прости факти не съществуват, защото остава неясно кое е еднакво и кое различно. ⁷Това е единственото разграничение по същество, което подлежи на избор. ⁸И в това се състои разликата между двата свята. ⁹На този свят изборът е станал възможен. ¹⁰В реалния свят избирането е опростено.

5. Спасението още не е Небесно Царство, защото само възприятието се нуждае от спасение. ²Небесното Царство не е било изгубвано никога и затова не може да бъде спасено. ³Но кой може да избира между стремежа към Небето и стремежа към ада, без да разбира разликата помежду им? ⁴Това разграничение е учебната цел, която този курс си е поставил. ⁵Той няма да надхвърли тази цел. ⁶Негова единствена задача е да учи кое е еднакво и кое различно, давайки ти възможност да направиш единствения възможен избор.

6. Няма основа за избор в този сложен и прекалено объркан свят. ²Защото никой не разбира кое е еднакво и смята, че избира, когато реална възможност за избор няма. ³Реалният свят е сферата, където изборът става реален не поради резултата, а защото се възприемат алтернативи за избор. ⁴Наличието на избор е илюзия. ⁵Но в нея е заложена отмяната на всички илюзии, включително и на тази.

7. Не е ли същото и с твоето специално предназначение, при което се преодолява разделението чрез промяна на целта от поддържане на специално отношение към постигане на единство? ²Всички илюзии се свеждат към една. ³И осъзнаването на този факт води до отхвърляне на всички опити за избор между тях и за установяване на различие помежду им. ⁴Колко е прост изборът между две неща, които са толкова очевидно несходни. ⁵Тук няма никакво противоречие. ⁶Да се отърсиш от нещо, което си разбрал, че е илюзия, не е никаква жертва. ⁷Koгато реалното изцяло се отдели от всичко, което не е било истинно никога, нима ще е трудно да се откажеш от него и да предпочетеш това, което трябва да е истинно?

1. Прошката на този свят е еквивалент на Небесната справедливост. ²Тя превежда света на греха в един прост свят, където се отразява справедливостта отвъд вратата, зад която не съществуват никакви ограничения. ³Нищо в безграничната любов не се нуждае от прошка. ⁴И това, което е великодушие в света, преминава чисто и просто в справедливост отвъд вратата, която се отваря към Небето. ⁵Никой не прощава, ако не е повярвал в греха и продължава да вярва, че има много неща, за които да му се прощава. ⁶Така прошката става онова средство, чрез което той узнава, че няма какво да прощава. ⁷Прошката винаги се връща към онзи, които прощава, докато той не започне да вижда, че вече няма нужда от нея. ⁸И така, той се връща към реалната си задача да твори, която собствената му прошка му предлага отново.

2. Прошката превръща света на греха в свят на славата, който изглежда прекрасен. ²Всяко цвете грее в озарение и всяка птица пее за щастието на Небето. ³Тук няма тъга и раздяла, защото всичко е напълно простено. ⁴А получилите прошка трябва да се съединят, защото нищо вече не ги разделя помежду им. ⁵Невинните разбират, че са единно цяло, защото нищо не застава помежду им, за да отблъсква единия от другия. ⁶И на мястото на греха, те се съединяват като един и в радост разбират, че това, което е част от тях, не се е откъсвало и разделяло с тях.

3. Свещеното място, където се намираш, е пространството, където няма вече грях. ²Тук ти виждаш лицето на Христос, което се явява на мястото на греха. ³Може ли някой да види лицето на Христос, без да си спомни Отца в Неговата реална същност? ⁴Може ли някой да изпитва страх от любовта, ако е стъпил на почвата, където е изчезнал грехът и е отстъпил мястото, за да се въздигне Небесният олтар и да се извиси над света, достигайки отвъд вселената, докато докосне Сърцето на всичко сътворено? ⁶Най-свещените олтари се издигат там, където някога се е разполагала вярата в греха. ⁷Тук изцяло навлиза Небесната светлина, за да се изгори отново и да засияе в щастие. ⁸Защото тук загубеното се връща и олтарите придобиват отново цялото си озарение.

4. За прошката няма незначителни чудеса, които да положи пред Небесните врати. ²Тук Синът на Самия Бог идва, за да получи всеки дар, който го приближава към неговия дом. ³Нито едно чудо не се губи, нито е повече желано от другите. ⁴Всяко от тях напомня за Любовта на Отца, както и останалите. ⁵И Всяко чудо напомня на Божия Син, че онова, от което се е страху вал, всъщност е обикнал най-много. ⁶Какво, ако не чудо, би могло да го накара да промени съзнанието си така, че да разбере, че няма защо да се страхува от любовта? ⁷Нима може да има друго чудо, освен това? ⁸И какво друго чудо трябва да има, за да изчезне разделението помежду ви?

5. Там, където някога си виждал грях, ще се издигне свят, който ще се превърне в олтар на истината и ти ще се съединиш с Небесните светила на Небето, запявайки тяхната песен на благодарност и възхвала. ²И както те идват при теб, за да бъдеш цялостен, така и ти ще отидеш при тях. ³Защото никой не може да чуе песента на Небето и да не присъедини и своя глас с цялата му сила, за да стане още по-нежна песента. ⁴И всеки се присъединява към песента пред олтара, издигнат върху онова нищожно място, което грехът бе обявил за свое. ⁵И това, което някога е било дребно и незначително, сега се извисява в могъщ химн, към който се присъединява цялата вселена в общ хор.

6. Това незначително пространство на греха, останало помежду теб и брат ти, не позволява все още да се отвори щастливо Небесната врата. ²Колко нищожна пречка не ти позволява да получиш цялото богатство на Небето. ³И колко голяма ще бъде Небесната радост, когато се присъединиш към могъщия хор на Божията Любов!
V. Незначителна пречка

1. Една незначителна пречка може да се стори наистина голяма на онези, които не разбират, че всички чудеса са еднакви. ²Да те научи на това е предназначението на този курс. ³То е единственото му предназначение, защото е всичко, което има да се учи. ⁴И ти можеш да го научиш по много различни начини. ⁵Всяко знание може да бъде помощ или пречка да достигнеш Небесната врата. ⁶Не е възможно нищо междинно. ⁷Съществуват само двама учители, които сочат в различна посока. ⁸И ти ще поемеш по този път, по който води избраният от теб учител. ⁹Съществуват само две посоки, по които можеш да поемеш, докато трае времето и има място за избор. ¹⁰3ащото не може да се прокара друг път, освен пътя към Небето.¹¹Ти избираш дали да поемеш пътя към Небето или този, който води за никъде.

2. Нищо никога не се губи, освен време, което в последна сметка е без значение. ²Защото времето е само малка пречка по пътя към вечността, напълно лишена от значение за истинския Учител на света. ³Но щом вярваш във времето, защо да го хабиш като вървиш наникъде, когато можеш да го използваш, за да осъществиш една толкова висока цел, колкото въобще може да се постигне в процеса на учение? ⁴Недей да мислиш, че пътят към Небесната врата е труден. ⁵Нищо, което предприемаш със сигурност на целите и върховна решимост, ръка за pъка със своя брат и в ритъма на Небесния химн, не е трудно за осъществяване. ⁶Но наистина е трудно да се отклониш, сам и нещастен, по пътя, който не извежда никъде и е лишен от цел.

3. Бог ти е дал Своя Учител, за да замести онзи, когото сам си създал, но не да влиза с него в противоречие. ²А каквото Той желай да замести, то е заместено. ³Времето е траело само миг в твоето съзнание, без никакво въздействие върху вечността. ⁴Така че ця лото време е изминало и всичко е точно такова, каквото е било както преди да се прокара пътя към нищото. ⁵Краткият миг на времето, в който е извършена първата грешка и в нея всички останали, е съдържал също и Изправлението на тази грешка, както и на всички други, съдържащи се в първата. ⁶И в този кратък миг времето изчезва, защото винаги е било само този миг. ⁷Каквото Бог е разрешил, то е получило разрешение и е изчезнало.

4. Ти, който все още вярваш, че живееш във времето, без да знаеш, че то е изчезнало, си воден от Светия Дух през безкрайно тесния и безсмислен лабиринт, който продължаваш да виждаш във времето, макар и той да е изчезнал отдавна. ²Мислиш си, че живееш в миналото. ³Всичко, което виждаш, си зърнал за миг много отдавна, преди неговата нереалност да отстъ­пи пред истината. ⁴В съзнанието ти нито една илюзия не е оставена без отговор. ⁵Несигурността е сведена към сигурност толкова отдавна, че наистина е трудно да я задържиш в сърцето си, сякаш е все още пред твоите очи.

5. Онзи нищожен миг, който поддържаш и му придаваш вечност, е отминал на Небето твърде бързо, за да се забележи неговото появяване въобще. ²Това, което е изчезнало твърде бързо, за да окаже някакво въздействие върху простото познание на Сина Божи, едва ли е още тук, за да го избереш за свой учител. ³Само в миналото - в древното минало, твърде краткотрайно, за да създаде един свят в съответствие на сътворението -такъв свят привидно е възникнал. ⁴И то толкова отдавна и толкова за кратко, че нито един тон от Божествената мелодия не е пропуснат. ⁵Но с всяко непростително действие или мисъл, с всяко осъждане и вяра в греха, този миг отново бива извикан, сякаш е възможно пак да се създаде във времето. ⁶Ти държиш пред очите си спомен от далечното минало. ⁷А който живее само в спомени, той не осъзнава къде е.

6. Прошката е великото освобождение от времето. ²Тя е ключът към познанието, че миналото е свършило. ³Безумието вече нe говори. ⁴Няма друг учител, нито друг път. ⁵Защото каквото е разградено, повече не съществува. ⁶Кой може да застане на далечен бряг и да мечтае отвъд океана за време и място, което нe съществува? ⁷И тази мечта може реално да скрие мястото, където реално се намира? ⁸Защото то е факт и не се променя, независимо от сънищата и мечтите му. ⁹Но въпреки това, той може да си въобразява, че е на друго място и по друго време. ¹⁰В най-крайния случай може да заблуди, че това е истина и да премине от просто въображение към вяра и безумие, напълно убеден, че наистина е там, където си въобразява.

7. Дали това представлява препятствие за позицията, която е заел? ²Дали ехото от миналото, което може да долови, е факт по отношение на онова, което чува там, където е сега? ³И до каква степен собствените му илюзии за място и време предизвикват промяна там, където се намира?

8. Непростеното е глас, който зове от миналото, свършено завинаги. ²И всичко, което насочва към неговата реалност, е само желанието да се приеме изчезналото за реално и да се разглежда сякаш е тук и сега вместо действително реално съществуващото. ³С какво това застрашава истината, че миналото си е отишло и ти не можеш да си го върнеш? ⁴Нима желаеш да поддържаш онзи ужасен миг, когато ти се е струвало, че Небето го няма и Бог ти е вдъхвал страх, превръщайки Се в омразен символ за теб?

9. Забрави времето на страх, което толкова отдавна е изцелено и преодоляно. ²Може ли грехът да устои срещу Божията Воля. ³Нима от теб зависи да виждаш миналото и да го пренасяш в настоящето? ⁴Не можеш да се върнеш назад. ⁵И всичко, което сочи в посока към миналото, те ангажира с мисия, чието осъществяване може да бъде само нереално. ⁶По този начин ти се гарантира справедливостта на твоя Вселюбящ Отец. ⁷Той те закриля от собствената ти несправедливост спрямо самия себе си. ⁸Ти не можеш да загубиш пътя, защото друг път, освен Неговия, не съществува и ти няма къде да отидеш, освен при Него.

10. Нима Бог би допуснал Неговият Син да изгуби посоката, като поеме по път, който отдавна е само спомен от отминалото време? ²Този курс може да те научи само на това, което е сега. ³Един ужасен мит от далечното минало, който сега е съвършено поправен, вече не представлява ценност, нито грижа. ⁴Остави мъртвото и отишлото си да бъде забравено в мир. ⁵Нa негово място е дошло възкресението. ⁶И сега ти си част от възкресението, а не от смъртта. ⁷Никакви минали илюзии нямат силата да те задържат на мястото на смърт, в подземната гробница, в която Синът Божи е влязъл за миг, за да бъде мигновено възкресен в съвършената Любов на своя Отец. ⁸И нима може той да бъде държан във вериги, които отдавна са свалени и изтрити от спомените му?

11. Синът, когото Бог е сътворил, е свободен, както е сътворен от Бога. ²Бил е роден отново в мига, когато е предпочел да умре, вместо да живее. ³Няма ли да му простиш сега, задето е направил грешка в миналото, за която Бог не си спомня и която не съществува? ⁴Ти се колебаеш напред-назад между минало и настояще. ⁵Понякога миналото изглежда реално, сякаш е настояще. ⁶Чуваш минали гласове и после се усъмня наш в тях. ⁷Приличаш на човек, който продължава да халюцинира, но вярва в своите възприятия. ⁸Това е граничната зона между световете, мостът между минало и бъдеще. ⁹Тук остава сянката на миналото, по въпреки това смътно се долавя настоящата светлина. ¹⁰Веднъж видяна, тази светлина не може никога да се забрави. ¹¹Тя трябва да те изтегли от миналото в настоящето, където принадлежиш.

12. Гласовете на сенки не променят законите на времето, нито на вечността. ²Те идват от миналото, изчезнало завинаги, и с нищо не възпрепятстват истинското съществуване тук и сега. ³Реалният свят е втората част на халюцинацията, че времето и смъртта са реални и може да се възприеме тяхното съществувание. ⁴Тази ужасна илюзия е била отхвърлена, още когато Бог е и дал Своя Отговор за всяко време и обстоятелство. ⁵Така че тя вече не бива да се преживява като съществуваща.

13. Всеки ден и всяка минута от всеки ден и всеки миг от всяка минута, ти преживяваш все отново и отново онзи единствен миг, когото времето на страха е заело мястото на любовта. ²И така, ти всеки ден умираш, за да живееш отново, докато не преодолееш бездната между минало и бъдеще, която всъщност съвсем не е бездна. ³Такъв е всеки един живот - привиден промеждутък между раждането и смъртта и пак връщане към живот, повторение на един миг, който отдавна си е отишъл и не може да се преживее отново. ⁴И времето не е нищо друго, освен безумната вяра, че онова, което е свършило, продължава да бъде тук и сега.

14. Прости на миналото и се освободи от него, защото наистина го няма. ²Ти вече не се намираш в зоната, която разделя световете. ³Отишъл си по-напред и си достигнал света пред Небесните врата. ⁴Не съществува пречка за Божията Воля и няма нужда дa повтаряш отново едно пътуване, което е приключило отдавна. ⁵Погледни с добро на своя брат и виж света, в който възприятието на омраза е преобразено в свят на любов.
VI. Приятелят, определен от Бога

Всичко на този свят, за което вярваш, че е добро или ценно и си струва да се стремиш към него, може да ти причини страдание и ще ти го причини. ²Не защото то притежава силата да ти причини страдание, а защото ги отричаш, че не е нищо повече от една илюзия и му придаваш реалност. ³Така то става реално за теб. ⁴Престава да бъде нищо. ⁵И чрез неговата мнима реалност навлиза целият свят от болезнени илюзии. ⁶Вярата в греха, в силата на агресията, в страданието и вредата, в жертва­та и смъртта, се появява за теб. ⁷Защото никой не може да превърне една илюзия в реалност и да избегне останалите. ⁸Нима някой може да избере и задържи илюзиите, които предпо­чита, и да намери онази сигурност, която само истината може да даде? ⁹Кой може да вярва, че всички илюзии са еднакви и въпреки това да твърди, че една измежду тях е най-добра?

2. Недей да водиш ограничен и самотен живот, с една единствена илюзия за приятел. ²Това не е приятелство, достойно за Божия Син и то не може да му донесе удовлетворение. ³Но Б01 му е дал по-добър Другар, в Когото е съсредоточена цялата сила на Небето и земята. ⁴Тази едничка илюзия, която си мислиш, че е твой другар, затъмнява за теб Неговата благодат и могьщество и не ти позволява да прегърнеш с цялото си сърце Неговото приятелство и опрощение. ⁶Недей да търсиш друг приятел, за да заеме мястото Му. ⁷Друг приятел не съществува. ⁸Каквото ти е отредено от Бога, то няма заместител, за щото нима може някаква илюзия да замести истината?

3. Който обитава сред сенки, той е наистина самотен, а Божията Воля не е да бъде сам. ²Нима ще позволиш на някаква сян ка да узурпира престола, който Бог е предназначил за твоя Приятел, когато осъзнаеш, че неговият празен трон е причина та и твоят да остава празен и незает? ³Не се сприятелявай спи коя илюзия, защото ако го направиш, тя може да заеме място то на Този, Когото Бог е призвал за твой Приятел. ⁴А Той е единственият ти истински Другар. ⁵Той ти принася дарове, които не са от този свят и само Той, Комуто са поверени, може да гарантира, че ще ги получиш. ⁶Той ще ги положи на твоя трон, когато ти самият Му разчистиш място на Неговия.

1. Това е курс на чудесата. ²И като такъв, трябва да разясни законите на изцелението, преди да осъществи целта си. ³Нека да преразгледаме принципите, които разкрихме дотук, и да ги подкрепим по начин, който обобщава всичко, което трябва да се осъществи, за да бъде възможно изцелението. ⁴Защото когато се осигурят условия за изцеление, то се осъществява.

2. Всяка болест произтича от разделението. ²Когато бъде отхвърлено разделението, то изчезва. ³Защото се преодолява веднага, щом представата, довела до него, се изцели и замести от разума. ⁴Болестта и грехът се разглеждат като причина и следствие, но отношението помежду им остава скрито за съзнателното, за да не бъде разбрано в светлината на разума.

3. Вината изисква наказание и нейното изискване бива удовлетворено. ²Не в истината, а в света на сенки и илюзии, изграден върху греха. ³Божият Син възприема онова, което желае да види, защото възприятието е осъществено желание. ⁴Възприятията се променят, предназначени да заемат мястото на неизменното познание. ⁵Но истината е неизменна. ⁶Тя не може да се възприема, а да се познава. ⁷Това, което се възприема, придобива множество форми, но никоя от тях няма никакъв смисъл. ⁸Когато се издигне до истината, липсата на смисъл в съответната форма става напълно очевидна. ⁹Когато се държи далеч от истината, тя привидно изглежда, че има смисъл и реалност.

4. Законите на възприятието са противоположни на истината, а каквото се отнася до познанието, не може да се отнася и за нещо, което е откъснато от него. ²Но въпреки това, Бог е дал отговор на този болен свят, който се отнася до всички негови форми. ³Божият отговор е вечен, макар да действа във времето, където е необходим. ⁵Той е на този свят, но не е част от нето. ⁶Защото е реален и обитава там, където е изцяло реалността. Идеите не се откъсват от първоизточника си и резултатите им само привидно изглеждат откъснати. ⁸Идеите принадле­жат на съзнанието. ⁹Това, което се проектира навън и изглежда външно за съзнанието, съвсем не е такова, а само резултат от това, което е вътре и не е напускало своя първоизточник.

5. Там, където съществува вяра в греха, там е даден и Божият Отговор, защото само там могат да се преодолеят напълно неговите последици и да се премахне причината им. ²Законите на възприятието трябва да се заменят с обратните, защото те самите са противоположни на законите на истината. ³Законите на истината ще бъдат вечно истинни и не могат да бъдат превърнати в своята противоположност; но могат да се възприемат като противоположни на тях. ⁴И това трябва да се поправи в самия корен на илюзията за противоположност.

6. Не е възможно някоя илюзия да бъде по-близо до истината от всички други. ²Но е възможно на някои от тях да се придава по-голяма стойност и те не така охотно да се предоставят на истината за изцеление и помощ. ³Нито една илюзия не съдържа в себе си истина. ⁴Но изглежда така, сякаш че някои илюзищи са по-истинни в сравнение с други, макар че това е очевидно лишено от смисъл. ⁵Всичко, което може да демонстрира йерархичното степенуване на илюзиите, е предпочитание, а не реалност. ⁶Какво отношение има предпочитанието към истината? ⁷Илюзиите са си илюзии и са погрешни. ⁸Твоите предпочитания не им придават реален смисъл. ⁹Нито една илюзия не е истинна по никакъв начин и всички с еднаква лекота се под чиняват на това, което Бог им е дал в отговор. ¹⁰Божията Воля е Единна. ¹¹И всяко желание, което изглежда да противоречи на Неговата Воля, не се основава на истината.

7. Грехът не е грешка, защото е невъзможно да се поправи. ²Но убеждението, че е реален, е породило впечатлението, че някои грешки не подлежат на изцеление завинаги и са трайни основа ния за ада. ³Ако беше така, на Небето щеше да се противопостави неговата противоположност, не по-малко реална. ⁴И тогава Божията Воля щеше да бъде разбита на две и цялото творение щеше да бъде подложено на действието на две противоположни сили, докато Бог загуби търпение, раздели света на части и насочи агресията Си срещу Самия Себе Си. ⁵Така Той губи Разум, заявявайки, че грехът Му е отнел реалността и най-накрая е привел Неговата Любов под ботуша на отмъщението. ⁶3а такава безумна представа може да се очаква безумна защита, която обаче не може да направи така, че представата да бъде реална.

8. Нищо не внася смисъл там, където смисъл не може да има ²И истината не се нуждае от защита, за да бъде вярна. ³Илюзиите нямат свидетелства и последици. ⁴Който вижда илюзии, просто е изпаднал в заблуда. ⁵Прошката е единствената функция тук и служи, за да принесе радостта, която този свят отрича на всеки аспект на Божия Син, там, ктдето се е смятало, че владее грехът. ⁶Ти може би не виждаш ролята, която играе прошката в прекратяването на смъртта и всички убеждения, които възникват от мъглявините на вината. ⁷Греховете са убеждения, които си наложил помежду себе си и своя брат. ⁸Те те ограничават до времето и мястото и оставят малко пространство за теб и също така малко за него. ⁹Това разделяне се символизира в твоите възприятия от тялото, което е очевидно нещо разделено и обособено. ¹⁰Но това, което представлява този символ, е твоето желание да бъдеш разделен и обособен.

9. Прошката премахва онова, което стои между теб и твоя брат. ²Тя представлява желанието да се съединиш с него, a не да се разделяш. ³Наричаме го „желание", защото все още се до пускат и други решения и ти не си достигнал още напълно отвъд света на избора. ⁴Но това желание е в съответствие с услвията на Небето и не е в противоречие с Божията Воля. ⁵Макар и далеч още да не ти дава твоето пълно наследство, но наистина премахва препятствията, които си положил между Небето, където си, и собствената ти представа за това кой си и къде си. ⁶Фактите са неизменни. ⁷Но фактите могат да се отричат и стават непознати, макар и да са били познати преди да се отрекат.

10. Спасението, съвършено и пълно, изисква малко воля да признаеш истината за истина; малко водя да не виждаш онова, което го няма; лека въздишка, която показва, че предпочиташ Небето пред този свят, в който изглежда владее смъртта и отчаянието. ²В радостен отговор ще се събуди в теб творчеството, за да замести света, който виждаш, с Небето, напълно завършено и съвършено. ³Какво друго е прошката, освен воля истината да бъде истина? ⁴Какво може да остане неизцелено и откъснато от единството, което поддържа всичко в единно цяло? ⁵Грехът не съществувa. ⁶И всяко чудо е възможно в мига, когато Божият Син възприема своите желания и Волята Божия като единно цяло.

11. Каква е Божията Воля? ²Бог желае Неговият Син да има всичко. ³И това Той е гарантирал, когато го е сътворил така, че да бъде всичко. ⁴Не е възможно да се загуби нищо, ако това, което имаш, е твоето битие. ⁵Това е чудото, благодарение на което творчеството е станало твое предназначение, споделено с Бога. ⁶То не се разбира откъснато от Него и следователно е лишено от смисъл на този свят. ⁷Тук Божият Син не иска твърде много, а твърде малко. ⁸Той би пожертвал своята тъждественост с всичко, за да открие малко съкровище само за себе си. ⁹И не може да направи това без чувство на изолация, загуба и самота. ¹⁰Това е съкровището, към което се е стремил. ¹¹И то ще предизвиква в него само страх. ¹²Нима страхът представлява ценност? ¹³Може ли несигурността да бъде твоето желание? ¹⁴Или тя представлява неправилно схващане на това, което е твоя воля и истинска същност?

12. Нека разгледаме какво е грешката, за да може тя да се поправи, а не да се покровителства. ²Грехът е убеждението, че агресията може да се проектира извън съзнанието, което е породило вярата в него. ³При това твърдото убеждение, че идеите могат да се откъснат от своя източник, става реално и придобива смисъл. ⁴И светът на греха и жертвата възниква от тази грешка. ⁵Този свят е опит да докажеш своята невинност, като утвърждаваш агресията. ⁶Провалът му се сътои в това, че въпреки всичко се чувстваш виновен, макар и без да разбираш защо. ⁷Последсгвията се разглеждат отделно от онова, което ги е породило и изглеждат сякаш не могат да бъдат контролирани или предотвратени от теб. ⁸Това, което е разделено по такъв начин, никога не може да се съедини.

13. Причината и следствието са единни, а не разделени. ²Бог желае да научиш това, което е било винаги вярно: че Той те е сътворил като част от Себе Си и това продължава да е вярно, защото идеите не се откъсват от своя първоизточник. ³Такъв, е законът на творението: че всяка идея, възникнала в съзнанието, само прибавя към неговото изобилие, никога не отнема от него. ⁴Това е вярно както за нещата, които са смътно желани, така и за онези, към които истински се стремиш, защото съзнанието може да поиска да се самозалъгва, но не може да се превърне в нещо, което не е. ⁵А да вярваш, че идеите могат да напускат своя първоизточник, означава да поканиш илюзиите да станат истина и то неуспешно. ⁶Защото Божият Син не може успешно да бъде заблуден.

14. Чудото е възможно, когато причина и следствие се сведат едно към друго, а не се разделят. ²Да се изцели последствието без резултата може, само ако един резултат се смени с друга негова форма. ³И това не води до освобождение. ⁴Божият Спи никога не може да се задоволи с частично спасение и избягване на вината. ⁵Защото това би означавало да продължи да прави жертви и да отрича, че всичко му принадлежи, без никаква загуба да го ограничава. ⁶Дори и най-малката жертва води до същите последици, както и самата идея за жертвата. ⁷Ако загубата под каквато и да било форма беше възможна, тогава Божият Син щеше да бъде нецялостен и отчужден от самия себe си. ⁸Нямаше да може да познае себе си, нито собствената си воля. ⁹Той се е отрекъл от своя Отец и от своята същност и Те са станали най-омразните му врагове.

15. Илюзиите служат на целта, на която са предназначени да служат. ²И от своята цел те извличат всеки смисъл, който привидно притежават. ³Бог е придал на всички илюзии, които са били създадени, друга цел, която би оправдала чудото, независимо от формата, която са приели. ⁴Във всяко чудо се състои цялото изцеление, защото на всички илюзии Бог е отговорил като на една. ⁵А каквото за него е едно, трябва да е еднакво. ⁶Ако разглеждаш еднаквите неща като различни, ти чисто и просто се заблуждаваш. ⁷Каквото Бог е предопределил като единно, то е извечно единно и неразделно. ⁸Неговото Царство е единно - така е било сътворено и такова вечно ще бъде.

16. Чудото само извиква твоето древно име, което ги ще познаеш, защото истината живее в паметта ти. ²И това име призовава твоя брат за своето и твоето освобождение. ³ Небето сияе над Божия Син. ⁴Не го отхвърляй, за да получиш свобода. ⁵Всеки миг Божият Син се ражда отново, докато не избере отново да умре. ⁶Винаги, когато се стреми към оскърбление, той е избрал смъртта, вместо онова, което Отец повелява за него. ⁷И въпреки всичко, всеки миг му дава живот, защото неговият Отец желае той да живее.

17. В разпятието е заложено спасението, защото не е нужно изцеление там, където няма болка и страдание. ²Прошката е отговорът на всяка агресия. ³Така агресията бива лишена от нейните последствия и на омразата се отговаря в името на любовта. ⁴На теб, комуто е дадено да спасиш Божия Син от разпятие и смърт, вечна слава! ⁵Защото ти притежаваш могъществото да спасиш Божия Син, тъй като така повелява Отца. ⁶И в твоите ръце е спасението, което едновременно даваш и получаваш.

18. Да използваш силата, дадена ти от Бога, така, както Той желае, е съвсем естествено. ²Не е горделивост да бъдеш такъв, какъвто Той те е сътворил, нито да използваш онова, което ти е дал като отговор на всички грешки на Неговия Син и да то освободиш. ³Но горделивост е да отхвърлиш цялата сила, която ти е дадена от Него и да избереш едно дребно и безсмислено желание, вместо онова, което е Негова воля.

19. Обитавай в мир там, където Бог иска да бъдеш. ²И бъди средството, чрез което твоят брат получава мир, който е осъществяване на твоите стремежи. ³Нека се обединим и да принесем благословение над този свят на греха и смъртта. ⁴Защото което е спасение за всеки един от нас, то може да спаси всички ни. ⁵Божиите Синове не са различни. ⁶Единството, което специалното отношение отрича, ще спаси всички, защото единството не познава специалните предпочитания. ⁷И всичко принадлежи на всеки от Божиите Синове. ⁸Никакви желания не отнемат от брат ти онова, което му принадлежи. ⁹Да се отнеме от един, означава да се лишат всички. ¹⁰А да се благослови дори и един от тях, означава да се благословят всички като един.

20. Твоето древно име принадлежи на всички, както и техните ти принадлежат. ²Призови името на своя брат и Бог ще ти отговори, защото всъщност си призовал Него. ³Нима Той може да ти откаже отговор, когато досега е откликвал на всички, които са то призовавали? ⁴Едно чудо не може да предизвика промяна. ⁵Но може да помогне вечната истина да се разбере от онези, които не я познават; и чрез този малък дар на истината, приета като това, което е, Божият Син разкрива своята същност и творението става свободно, за да призовава Божието Име като единно цяло.
VIII. Мигновеност на спасението

1. Единственият ти проблем е, че виждаш разлика във времето, когато прощаваш и когато ще получиш благата от доверието, което си оказал на своя брат. ²Това само отразява факта, че още се стремиш да задържиш нещо между себе си и своя брат, така че да бъдете поне донякъде разделени. ³Защото времето и пространството са илюзия, която приема различни форми. ⁴Ако тя е проектирана отвъд съзнанието ти, ти я мислиш за време. ⁵Колкото повече се доближава, толкова повече я възприемаш като пространство.

2. Има едно разстояние, което се стремиш да поддържаш и което те разделя от твоя брат, и това пространство възприемаш като време, защото все още вярваш, че си нещо външно за брат си. ²Това прави доверието невъзможно. ³Ти не можеш да повярваш, че доверието ще може да уреди всеки проблем още сега. ⁴Така че си мислиш, че е по-сигурно да останеш малко по-вни мателен и бдителен за собствените си интереси, които възприемаш като отделни от неговите. ⁵От тази гледна точка не можеш да мислиш, че придобиваш онова, което прошката предлага сега. ⁶Мислиш, че интервалът между даването и получаването на дара е време, през което се жертваш и търпиш загуба. ⁷Виждаш евентуално спасение, а не непосредствени резултати.

3. Спасението е мигновено. ²Докато не го възприемеш по този начин, ти ще се страхуваш от него, вярвайки, че е голям рискът да загубиш между момента, когато приемеш спасението за своя цел и този, когато ще се появят резултатите. ³Грешката, която поражда страх, не може да се различи под такава форма. ⁴Спасението наистина ще премахне онова пространство, което ви се струва, че все още ви разделя, за да ви позволи мигновено да станете единно цяло. ⁵И ти се страхуваш, че именно тук може би ще загубиш. ⁶Не прехвърляй този свой страх върху времето, защото то не е врагът, когото виждаш. ⁷Времето е така неутрално, както е тялото, освен от гледна точка на предназначението, което виждаш в нето. ⁸Ако предпочиташ да поддържаш още известно разстояние между себе си и своя брат значи, че все още не си напълно готов да простиш. ⁹А така промеждутъкът от време, в който не ти се дава прошка, започва да ти се струва опасен, а страхът напълно основателен.

4. Но пространството, което ви разделя с брат ти, е очевидно само в настоящето, сега, и не може да се види в бъдещето. ²И може да се пренебрегне също така само в настоящето. ³Ти не се страхуваш, че можеш да претърпиш загуба в бъдеще. ⁴Страхът ти е породен от възможността за единство в настоящето. ⁵Нима скърбите не се преживяват тъкмо сега? ⁶Нещо, причинено в бъдещето, все още няма последици. ⁷И следователно, щом се страхуваш, причината трябва да се търси в настоящето. ⁸И тя трябва да се коригира, а не някакво състояние в бъдеще.

5. Ти възлагаш всичките си планове за сигурност на бъдещето, което не можеш да предвидиш. ²То няма още цел и това, което ще се случи, още няма причина. ³Кой може да предскаже какви ще бъдат последиците без причина? ⁴И кой може да се бои от дадени резултати, ако не мисли, че са били предизвика­ни и се определят като разрушителни сега? ⁵Вярата в греха поражда страх и също както онова, което я е причинило, тя винаги е обърната напред или назад, но пренебрегва онова, което е тук и сега. ⁶А именно тук и сега е нейната причина, при положение, че последиците й вече будят страх. ⁷Когато пренебрегваш този факт, ти съхраняваш причината и не можеш да я изцелиш. ⁸Защото чудото е сега. ⁹То вече е тук, в настоящата си благодат, в единствения промеждутък от време, пренебрегнат от греха и страха, но който е цялото време.

6. Не е нужно никакво време, за да се осъществи изцеление. ²Но за да приемеш изцелението, понякога е необходима цяла вечност. ³Промяната на целта, която внася Светия Дух в твоите взаимоотношения, предполага всички последици, които ще наблюдаваш. ⁴Те могат да се видят и сега. ⁵Защо да чакаш да се разгръщат във времето и да се боиш, че могат да не се появят, при положение, че вече са тук? ⁶Казано ти е, че всичко, което идва от Бота, е за добро. ⁷Но изглежда сякаш не е така. ⁸Трудно е да повярваш предварително в доброто под формата на страдание. ⁹А и тази идея явно не почива на здрав разум.

7. Защо доброто трябва да се явява под формата на зло? ²И ако е така, не е ли заблуда? ³Ако то изобщо се яви, причината му е тук. ⁴Защо тогава резултатите й не са явни? ⁵Защо да бъдат в бъ­дещето? ⁶И ти се задоволяваш с това да въздъхнеш и да „разсъдиш", че нe разбираш сега, но някой ден ще го разбереш. ⁷И тогава смисълът ще ти се разкрие. ⁸Това не е разсъждение, защото е несправедливо и явно намеква за наказание, докато не дойде време за освождение. ⁹При положение, че има промяна на целта за добро, няма причина да съществува промеждутък от време, през който да те налегне страдание, което някой ден ще се възприеме като добро, но сега се възприема под формата на болка. ¹⁰Това е жертва на настоящия момент, а Светия Дух не може да иска такава цена за онова, което е дарил безвъзмездно.

8. Но тази илюзия има причина, която, макар и неистина, сигурно вече съществува в твоето съзнание. ²И тя е резултатът който е породен и формата, която приема. ³Този промеждутък от време, в който възмездието се възприема като формата, под която се явява „доброто", е само един аспект от малкото пространство, което още ви разделя, лишени от прошка.

9. Не се примирявай с щастие в бъдещето. ²Това е безсмислица и не може да бъде твоята заслужена награда. ³Защото ти имаш основание да бъдеш свободен сега. ⁴Каква е ползата от свобода в затворническа униформа? ⁵Защо спасението да бъде маскирано като смърт? ⁶Отлагането е безсмислено и „разумните доводи", според които настоящата причина има своите последици в далечното бъдеще, просто отричат факта, че последици и причина се явяват като единно цяло. ⁷Не гледай към времето, а към онова малко пространство между вас, от което да се спасиш. ⁸И не позволявай то да се явява зад маската на време и по такъв начин да се съхранява, защото формата му се променя и не може да се разбере същността му. ⁹Сега ти споделяш целта на Светия Дух. ¹⁰Нима не трябва да споделиш и Неговото щастие?

1. Помисли колко свят си ти, в когото Божият Глас се обръща с любов към твоя брат, за да пробудиш в него Гласа, който да отвърне на твоя зов! ²И помисли колко свят трябва да бъде той, щом в него спи собственото ти спасение ведно с неговата свобода! ³Колкото и да ти се ще да го осъдиш, в нето е Бог. ⁴И никога няма да узнаеш, че Той е също и в теб дотогава, докато нападаш избрания от Него дом и водиш битка с Неговия стопанин. ⁵Погледни го с добро. ⁶Погледни с любящи очи онзи, който носи Христос в себе си, за да съзреш славата му и да се възрадваш, че Небето не е откъснато от теб.

2. Нима е твърде много, ако от теб се иска мъничко доверие към оногова, който ти дарява Христос, за да ти се простят всички грехове така, че да не остане в теб желанието за нито един грях? ²Не забравяй, че сянката, която поддържаш между себе си и своя брат затьмнява лицето на Христос и спомена за Бога. ³Нима си готов да Ги продадеш в името на някаква си стара омраза? ⁴Почвата, върху която стоиш, е свята благодарение на Тях, Които стоят там заедно с теб и са я благословили със Своята невинност и мир.

3. Кървавата омраза постепенно изчезва, за да израсте отново зелена трева и да се разтворят белите цветя и грейнат на светлината на лятното слънце. ² Някогашното място на смъртта, сега се е превърнало в храм на живота в света от светлина. ³Благодарение на Тях. ⁴Тяхното Присъствие е издигнало светостта, за да заеме своето древно място върху древния й трон. ⁵Благо­дарение на Тях чудесата са изникнали, както тревата и цветята върху пустата земя, обгорена и опустошена от омразата. ⁶Те премахват онова, което е плод на омразата. ⁷И сега ти стоиш върху толкова свята почва, че Небето се навежда, за да се свърже с нея и да я уподоби на себе си. ⁸Сянката на древната омраза е изчезнала и цялата безнадеждност и опустошение са завинаги премахнати от земята, където Те са пристъпили.

4. Какво представляват за Тях стотици, хиляди или десетки хиляди години? ²Когато Те дойдат, времето е осъществило своята цел. ³Онова, което никога не е било, преминава в нищото, когато дойдат Те. ⁴Онова, което е принадлежало на омразата, се предава на любовта и свободата озарява всичко живо, и го издига на Небето, където светлините стават още по-ярки със завръщането у дома на всеки един. ⁵Незавършеното бива отново завършено и все по-голяма става Небесната радост, възвръщайки си онова, което й принадлежи. ⁶Окървавената земя се пречиства и безумните отхвърлят своите болнични халати, за дa се съединят с Тях върху почвата, на която си застанал.

5. Небето е благодарно, че е получило отново един дълго отнеман дар. ²Защото Те идват, за да съберат Своите. ³Заключеното бива отключено; разделеното от светлината бива предадено нa светлината, така че тя да го озари и да не остави пространство или далечина между светлината на Небето и света.

6. Най-святото място на земята е там, където древната омраза се е превърнала в настояща любов. ²И Те незабавно идват в храма на живота, където е издигнат дом за Тях. ³Няма по-свято място на Небето. ⁴И Те населяват храма, който им е предаден за Тяхно и твое място на покой. ⁵Онова, което е освободено от омразата в името на любовта, се превръща в най-ярката светлина сред Небесното озарение. ⁶И светлините на Небето засияват още повече, благодарни от възвърнатото. ⁷Около теб ангели кръжат с любов, за да отклоняват всички мрачни мисли за грях и да поддържат светлината там, където е проникнала. ²Твоите стъпки озаряват света, защото прошката щастливо те съпровожда навсякъде, където минаваш. ³Всеки на земята се отнася с благодарност към човек, който му е възстановил дома и му е предложил убежище от суровата зима и смразяващия студ. ⁴А нима Господ на Небето и Неговият Син ще отдадат по - малка благодарност за нещо, което е далеч повече?

8. Сега храмът на Живия Бог е възстановен, за да приеме отново Този, Който го е сътворил. ²Където живее Той, там живее и Hеговият Син - никога отделно. ³И Те отдават благодарност затова, че най-сетне са приети отново. ⁴Там, където е бил издигнат кръст, сега стои възкръсналият Христос и древните белези са изцелени в Неговия взор. ⁵Едно древно чудо се е появило на мястото на древната вражда, явила се да убива. ⁶В сърдечна благодарност Баща и Син се връщат към онова, което Им принадлежи и ще им принадлежи завинаги. ⁷С това целта на Светия Дух е осъществена. ⁸Защото Те дойдоха! ⁹Защото Те най-сетне дойдоха!

1. Какво още трябва да се преодолее, за да си дадеш сметка за Тяхното Присъствие? ²Само това: ти разграничаваш случаи, в които агресията е оправдана и други, когато според теб тя е несправедлива и недопустима. ³Когато я възприемаш като несправедлива, ти се чувстваш оправдан да й отвърнеш с гняв. ⁴Така виждаш разлика между еднакви неща. ⁵Объркването не може да се сведе към определени граници. ⁶Ако изобщо се появи, то се разпространява върху всичко. ⁷И когато съществува объркване под каквато и да било форма, то ще скрие Тяхното Присъствие. ⁸Те се познават ясно или никак. ⁹Обърканите възприятия правят познанието недостъпно. ¹⁰Въпросът не е в степента на объркване или в мащаба, в който то пречи. ¹¹Самото наличие на объркване затваря вратата пред Тяхното Присътвие и Ги държи в неизвестност.

2. Какво означава да възприемаш някои форми на агресия като несправедливи за теб? ²То означава, че в някои други форми я намираш за справедлива. ³Защото в противен случай как някои от тях могат да се оценят като несправедливи? ⁴Значи че на едни се придава смисъл и те се възприемат като разумни. ⁵A само определени форми се разглеждат като безсмислени. ⁶А това отрича факта, че всички са лишени от смисъл и са без причина и следствие и не могат да имат никакъв резултат. ⁷Тяхното Присъствие се затъмнява от всеки воал, който застава между Тяхната светла невинност и твоето съзнание, че тази не­винност е и принадлежи в еднаква степен на всичко живо, както и на теб. ⁸Бог не поставя ограничения. ⁹И онова, което е ограничено, то не е Небето. ¹⁰Следователно, трябва да е адът.

3. Несправедливостта и агресията са една и съща грешка, толкова тясно свързани, че където възприемеш едната, непремен­но виждаш и другата. ²Ти не можеш да бъдеш обект на неспра­ведливост. ³Убеждението, че към теб са се отнесли несправедливо, е само още една форма на представата, че някой, а не ти самият, може да те лиши от нещо. ⁴Причината за жертвата, когато бъде проектирана, става коренът на всичко, което възприемаш като несправедливо и незаслужено от теб. ⁵Но всъщност ти самият си налагаш жертва, при това дълбоко несправедливо, към Божия Син. ⁶Ти нямаш друг враг, освен самия себе си, а при това си истински враг на Божия Син, защото не познаваш в нето самия себе си. ⁷Какво може да бъде по-несправедливо от това той да бъде лишен от своята същност, да му бъде отказано правото да бъде това, което е, и да се иска от него да пожертва Любовта на Отца и твоята любов, защото не е достоен?

4. Не се поддавай на изкушението да се чувстваш като човек, към когото са се отнесли несправедливо. ²Това е перспектива, от която се стремиш към невинност, която не е от Тях, а от теб и то за сметка на чуждата вина. ³Можеш ли да си купиш невинност като хвърлиш вината върху другиго? ⁴И наистина ли невинност е това, което се стремиш да постигнеш чрез агресията си спрямо него? ⁵Не търсиш ли всъщност възмездие за собствената си агресия срещу Божия Син? ⁶Не е ли по-безопасно да вярваш, че си невинен в това отношение и въпреки своята невинност превръщаш себе си в жертва? ⁷По какъвто и начин да се участва в тази игра на вина, винаги има някаква загуба. ⁸Някой трябва да загуби своята невинност, за да му я отнеме някой друг за себе си.

5. Ти си мислиш, че твоят брат е несправедлив към теб, защото изхождаш от мисълта, че трябва да има несправедливост от нечия страна, за да бъде другата страна невинна. ²И в тази игра откриваш предназначението на всички свои взаимоотношения. ³И се стремиш да го добавиш към предназначението, което им е присъщо. ⁴Целта на Светия Дух е да ти позволи да познаеш Писъствието на твоите свети Гости. ⁵И нищо повече не може да се добави към тази цел, защото извън нея светът е напълно безцелен. ⁶Да добавиш или отнемеш нещо от това единствено предназначение означава да лишиш света, както и себе си, от всякаква цел. ⁷И всяка несправедливост, която ти се струва, че светът проявява към теб, всъщност му е наложена от теб самия, който си го превърнал в свят без цел, лишен от единственото предназначение, което вижда Светия Дух. ⁸По този начин си отрекъл елементарна справедливост на всичко живо на тази земя.

6. Не можеш и да си представиш дори какво ти причинява една такава несправедливост на теб самия, който съдиш неспра­ведливо и възприемаш света според начина, по който го преце яваш. ²Той започва да ти се струва смътен и заплашителен и ти не можеш да доловиш и следа от всички онези щастливи проблясъци, които носи спасението, за да освети твоя път. ³Така ти имаш чувството, че светлината ти е ограбена и ти си захвърлен в мрака, несправедливо лишен от цел в един безплоден свят. ⁴Светът е справедлив, защото Светия Дух е извадил наяве пред вътрешната светлина всяка несправедливост и в тази светлина тя се разрешава и на нейно място идва справедливост и любов. ⁵Ако някъде видиш несправедливост, трябва само да си кажеш:

⁶По този начин аз отричам Присъствието на Отца и Сина.

⁷А предпочитам по-скоро да Ги позная, отколкото да виждам несправедливост, която изчезва в светлината на Тяхното Присъствие.