Глава 24 ЦЕЛ НА ТОВА ДА БЪДЕШ СПЕЦИАЛЕН

1. Нe забравяй, че мотивацията на този курс е да се постигне и поддържа състояние на вътрешен мир. При такова състояние съзнанието стихва и се постигат условия, при които да си спомниш Бога. Не е необходимо да Му диктуваш какво да прави. Той няма да претърпи неуспех. Може ли да влезе някъде, Той вече е там. А нима не би могъл да проникне навсякъде, където желае? Ти ще имаш мир, защото такава е Неговата Воля. Би ли повярвал, че една сянка може да отблъсне Волята, която крепи сигурно цялата вселена? Бог не разчита илюзиите да му дадат възможност да бъде Себе Си. Нито пък Неговият Син. Те просто са. И нима някоя илюзия, която безцелно се лута помежду им, би била способна да надмогне Тяхната Воля?

2. За да усвоиш този курс трябва да си готов да поставиш под въпрос всяка от своите ценности. Ако оставиш дори една прикрита и недоизяснена, тя може напълно да осуети усвояването. Няма неутрално убеждение. Всяко едно притежава силата да диктува твоите решения. Защото решението е заключение въз основа на всичко, в което вярваш. То е резултат от вярата и следва от нея със същата сигурност, с която страданието следва вината и свободата следва невинността. Не съществува заместител на мира. Каквото Бог сътворява, не притежава алтернатива. Истината възниква от това, което Той познава. И твоите решения произтичат от убежденията ти със същата сигурност, с която творението е възникнало в Съзнанието Му, поради Неговото познание.
I. Специалното отношение като заместител на любовта

1. Любовта е разгръщане. Да задържиш дори и най-малкия дар означава да не разбираш предназначението на любовта. Любовта предлага всичко и завинаги. Задържиш ли дори едно убеждение, дори и един дар, любовта изчезва, защото си предпочел някакви неин заместител. И ето че войната, заместител на мира, идва с алтернативата, която си избрал нa мястото на любовта. Избирайки тази алтернатива, ти си й придал изцяло реалността, която ти се струва, че притежава.

2. Убежденията не са в открито противоречие, защото не може да има противоречие в резултатите. Но едно неосъзнато убеждение е решение за скрита война, при което резултатите от конфликта се държат в неизвестност и никога не се разкриват пред разума, за да реши дали имат смисъл или не. Постигани са много безсмислени резултати, вземани са неразумни решения и държани скрити, за да се превърнат в убеждения, които вече са получили силата да насочват последвалите решения. Не се заблуждавай относно силата на тези потайни войни да нарушават твоя мир. Защото тя е на тяхно разположение, ако ти си решил да им я повериш. Потайните врагове на мира, дори и най-дребното твое решение да предпочетеш агресията пред любовта, неосъзнато и незабавно предизвиква що те на двубой и насилие далеч по-всеобхватно, отколкото си мислиш, се явяват по твой избор. Недей да отричаш тяхното присъствие, нито ужасните последици от тях. Тяхната реалност може да се отрече, но не и техните резултати.

3. Всичко, към което тайно се стремиш и се налага да защитаваш, е скритото убеждение, че си специален. То приема много форми, но винаги е в сблъсък с реалността на Божието творение и с величието, с което Той е надарил Своя Син. Какво друго би могло да оправдае агресията? Защото кой може да мрази някой, притежаващ неговото Аз и Когото добре познава? Само специалните имат врагове, защото се различават, а не си приличат. А всяко различие налага различни равнища на реалността и неизбежна нужда да се съди за нея.

4. Каквото Бог е сътворил, не може да бъде атакувано, защото във вселената няма нищо, различно от него. Но различието предизвиква осъждане, което трябва да бъде отправено от някой „по-добър”, някой различен от осъждания, който го превъзхожда и е невинен в сравнение с него. Така специалното отношение става средство и цел едновременно. Защото то не само разделя, но служи и за основание, от което агресията спрямо стоящите „по-долу” от онези, които са специални, изглежда „естествена” и „справедлива”. Различията правят специално предпочитаните слаби и уязвими, защото онова, което ги прави специални, е техният враг. Въпреки това те пазят неговата враждебност и я определят като „приятелство”. В нейно име обявяват война на цялата вселена, защото нищо па света не ценят повече от специалното отношение.

5. Специалното отношение е великият диктатор на неправилни решения. В него се състои великата илюзия за това, което си ти и твоят брат. И в него се състои това, заради което тялото ти е скъпо и си струва да се съхранява. Специалното отношение трябва да се брани. Илюзиите могат да го атакуват и те го правят. Защото онова, което трябва да стане твоят брат, за да поддържа специалното отношение, е наистина илюзия. Този, който е по-лош от теб, трябва да бъде атакуван, за да може да се открои това колко си специален на фона на неговото поражение. Защото специалното положение е триумф, който се постига благодарение на неговия срам и поражение. Как може той да съществува, когато всичките ти грехове тежат върху му? И кой може да бъде негов завоевател, ако не ти самият?

6. 
   Възможно ли ще бъде да ненавиждаш своя събрат, ако просто си подобен на него?
   

6. 
   Твоят брат ти е приятел, защото Отца го е създал сходен с теб. Разлика не съществува. Ти си даден на твоя брат, за да се разгръща любовта, а не да му бъде отнета. Онова, което не отдаваш, е загубено и за теб. Бог е отдал Себе Си на теб и твоя брат и да си спомните това сега е единствената ви обща цел. И следователно единствената цел, която имаш. Възможно ли щеше да бъде да проявяваш агресия към своя брат, ако не виждаше никакво специално отношение между теб и него? Разгледай честно всичко, което те кара да не приемаш своя брат изцяло или да си мислиш, че ще бъдеш по-добре, ако си разделен от него. Нима не си бил убеден винаги, че твоята специална същност е ограничавана от твоите взаимоотношения? И нима не е това „врагът”, който ви превръща двамата в илюзии един за друг?
   
7. 
   Страхът от Бога и от твоя брат е породен от несъзнателната вяра в това, че сте специални.
   

6. 
   Хората, които се смятат за специални, трябва да защитават илюзиите от истината.
   

1. Сравнението е метод на егото, защото любовта не го прави При специалните отношения винаги се правят съпоставки Специалното започва от това, че у другия се вижда някакъв недостатък и се поддържа, като се търсят и ясно подчертават всички недостатъци, които се забележат. То ги търси и открива. А при всички случаи, този, когото специалното отношение принизява по такъв начин, би могъл да бъде твой спасител, ако не бе предпочел да го превърнеш в нищожно мерило на своята специална същност. На фона на онази нищожност, която виждаш в него, ти се открояваш висок и внушителен, чист и честен, свят и неопетнен в сравнение с всичко, което наблюдаваш. Това, което не разбираш, е, че по този начин принизяваш себе си.

2. Стремежът към специалното е винаги за сметка на вътрешния мир. Кой е в състояние да атакува своя спасител и да го порази, а в същото време да види неговата голяма подкрепа? Кой би могъл да се отклони от неговото всемогъщо присъствие и в същото време да притежава неговата сила? И кой може да го използва като символ на нищожество и да бъде освободен oт ограниченията? Ти имаш предназначение в спасението. Следването на това предназначение ще ти донеcе радост. Но следването на специално отношение ще ти донесе само болка. Това е цел, която ще унищожи спасението и така ще се противопостави на Божията Воля. Да цениш специалното предназначение означава да цениш една чужда воля, за която илюзиите по отношение на твоята същност са по-скъпи от истината.

3. Специалното отношение е идеята, превръщаща греха в реалност. Грехът е напълно немислим без тази основа. Защото той е възникнал на тази основа от нищото - едно цвете на злото без никакви корени. Тук е самозваният „спасител”, „творецът”, който твори различно от Отца и е създал Неговия Син подобен на себе си, а не подобен Нему. Неговите „специални” синове са множество и никога един, всеки е прокуден от самия себе си и от Този, от Когото са част. Те не обичат Единството, Което ги е създало като едно цяло с Него. Избират своята специалност вместо Небето и вместо мира и я обгръщат внимателно в грях, за да я съхранят в „безопасност” от истината.

4. Ти не си специален. Ако се мислиш за такъв и ако си готов да браниш своето специално положение от истината за реалната си същност, как ще познаеш истината? Какъв отговор от Светия Дух може да стигне до теб, когато ти чуваш само специалното и то определя въпросите и отговорите? Ти слушаш самo неговия нищожен отговор, беззвучен сред мелодията, която вечно се лее от Бога към теб в любов и възхвала на твоята истинска същност. И тази ширна песен на почит и любов за онова, което си, изглежда тиха и нечута пред неговото „могъщество”. Ти напрягаш слух да чуеш този беззвучен глас, а Зовът на Бога остава нечут.

5. Можеш да си пазиш своята специална позиция, но никога няма да чуеш Гласа на Бога отвъд нея. Те говорят различен език и се чуват от различни уши. Истината за всеки специален човек носи различно послание и различен смисъл. Но нима е възможно тя да бъде различна за всекиго? Специалните послания, конто чуват специалните хора, ги убеждават, че са различни и разделени един от друг; всеки със специални грехове и „спасен” от любовта, която съвсем не вижда колко е специален. Христовото виждане е техен „враг”, защото то им разкрива не онова, което им се ще да видят и им показва, че специалното положение е илюзия.

6. Какво биха видели на мястото на илюзиите си? Сияйната светлина на Божия Син, който толкова прилича на Отца, че мигновено извиква в съзнанието спомена за Него. И при този спомен Синът си спомня своите творения, които така приличат на него, както той на Отца. И целият свят, създаден него, специалният му облик и всички грехове, които поддържа, за да го защитава от самия себе си, ще изчезнат, когато съзнанието му приеме истината и я върне на мястото й. Това е единствената „цена” на истината: Ти няма повече да виждаш онова, което никога не е било, нито да чуваш нещо, което нe издава звук. Нима е жертва да се откажеш от нищото, за да придобиеш Божията Любов завинаги?

7. Ти, който си оковал спасителя си във веригите на своето специално отношение и си го изместил, запомни: Той не е загубил способността си да ти прости всички грехове, които смяташ, че си издигнал между него и своето спасение, което е призван да осъществи. И ти не можеш да промениш неговото предназначение, както не можеш да промениш истината в него и в себе си. Но бъди сигурен, че истината е една и съща и у двамата. Тя не изпраща различни послания и има един смисъл. Тя е нещо, което и ти, и твоят брат можете да разберете и носи освобождение и на двама ви. Тук е твоят брат с ключа към Небето в ръка, протегната към теб. Не позволявай сънят на специалното отношение да застане помежду ви. Които са едно цяло, са истински свързани.

8. Помисли колко красота ще видиш в себе си, когато погледнеш на брат си като на приятел. Той е наистина враг на специалното, но само приятел на онова, което е реално в теб. Никаква агресия, която си си въобразявал, че си извършил срещу него, не му е отнела онзи дар, който Бог му е отредил да ти даде. Той изпитва такава потребност да ти го даде, каквато ти да го получиш. Позволи му да ти прости всичко специално и да ти върне единството на съзнанието и единството с него. Той чака твоята прошка, само за да може да ти я върне. Не Бог е осъдил Своя Син, а ти, за да го запазиш специален и да унищожиш неговото Аз.

9. Ти си изминал дълъг път към истината - твърде дълъг, за да се спреш сега. Само още една стъпка, и всяка следа от страх пред Бога ще се разтвори в любов. Специалното в твоя брат и в теб са врагове и са обречени да се мразят и убият и да отричат своята еднаквост. Но не илюзиите са стигнали до това последно препятствие, което изглежда отдалечава Бога и Божието Небе, сякаш не могат да бъдат достигнати. Тук, в това свято място, истината стои и чака да приеме и теб, и твоя брат в безмълвен благослов и в толкова реален и всеобхватен мир, че нищо не остава извън него. Остави всички илюзии за себе си извън мястото, до което си дошъл в честност и надежда.

10. Тук е твоят спасител от специалното. Той също се нуждае да го приемеш като част от себе си, както ти се нуждаеш той да те приеме. Ти приличаш на Бога, както Бог на Себе Си. Бог не е специален, защото не би запазил и частица от Себе Си, без да я дари на Своя Син. Ти се боиш тъкмо от това, защото щом Той не е специален, значи е повелил Синът Му да бъде подобен Нему и твоят брат е подобен на теб. Не специален, но притежаващ всичко, включително и теб. Отдай му само онова, което той вече притежава, помнейки, че Бог е отдал Себе си на теб и твоя брат, обичайки ви еднакво, за да споделите цялата вселена с Него, решил, че любовта не може никога да се разделя и да се отнеме от всичко, което е и винаги ще бъде.

11. Ти целият принадлежиш на своя брат; не му е отказана дори и най-малка частица любов. Но значи ли това, че ти си загубен за себе си, защото той е цялостен? Онова, което нему е дадено, прави цялостен и теб, както и него. Божията Любов го е предала на теб и теб на него, защото Той е отдал Самия Себе. Каквото е подобно Богу, е едно цяло с Него. И само специалното отношение може да превърне истината за единството помежду теб и Бога в нещо, което да не е самото Небесно Царство, където най-сетне се вижда надежда за мир.

12. Специалното отношение е печатът на предателството върху дара на любовта. Каквото служи на неговата цел, е посветено на унищожение. Всеки дар с този печат носи предателство на този, който го дава и получава. Всеки поглед на очи, забулени от него, вижда само смъртта. Всеки, който вярва в неговите възможности, се стреми към сделки и компромиси, които да наложат греха на мястото на любовта и вярно да му служат. И всички взаимоотношения, които ценят специалното, използват унищожението като оръдие за постигане на сигурност и велик защитник на всякакви илюзии от „заплахата” на любовта.

13. Когато възлагаш надежди на това, което е специално, изглежда вероятно Бог да е създал тялото като затвор, който да Го разделя от Неговия Син. Защото това предполага специално място, където Бог не може да проникне и укритие, където никой не е приет, освен твоето нищожно аз. Нищо тук не е свято, освен за теб и само за теб, откъснат и разделен от всички твои братя; спасен от възможността разумът да проникне сред илюзиите; спасен от Бога за вечно противоречие. Това са вратите на ада, зад които си се затворил, за да господстваш в безумие и самота над своето специално царство, откъснато от Бога и отдалечено от истината и спасението.

14. Бог е дал ключа, захвърлен от теб, на твоя брат, чиито свети ръце ще ти го предложат, когато си готов да приемеш Неговия план за своето спасение вместо своя. Как да се постигне такава готовност, освен виждайки своето нещастие, да осъзнаеш, че твоят план не е успял и никога няма да ти донесе мир и радост? Сега ти минаваш през това отчаяние, но то е само илюзия. Смъртта на специалното не е смърт за теб, а пробуждане за вечен живот. Само се измъкваш от илюзията за себе сп, приемайки се такъв, какъвто Бог те е сътворил.
III. Прошка за специалното отношение

1. Прошката поставя край на специалното отношение. Може да се прости само на илюзиите, след което те изчезват. Прошката е освобождение от всички илюзии и затова не можеш да простиш само отчасти. Който е запазил дори и една илюзия не може да види, че е невинен, защото още го привлича, макар и една грешка. И така, той я определя като „непростима” и и превръща в грях. Как тогава да дари прошка изцяло, когато не може сам да си прости? Защото той ще се почувства напълно простен в мига, когато напълно прости. Така тайната му вина ще изчезне, когато сам си даде опрощение.

2. Каквато и форма на специалното да ти е скъпа, ти си извършил грях. Той стои недосегаем, напълно защитен от жалката ти мощ срещу Божията Воля. Така специалното се опълчва срещу теб, като твой враг, а не на Бога. Така то привидно те откъсва от Бога и те откроява като негов защитник. Ти си решил да защитаваш нещо, което не е сътворено от Бога. Но всъщност този идол, който привидно ти дава сила, в действителност ти я отнема. Защото си му предал правото на първородния, което принадлежи на твоя брат, оставяйки брат си самотен и неопростен, и себе си, потънал в грях редом с нето - и двамата скръбни пред идола, който не може да ви спаси.

3. Не си ти този, който е толкова уязвим и податлив на агресия, че дори и дума, тих шепот, който не ти харесва, обстоятелство, което не ти подхожда или събитие, което не си очаквал, разстройва твоя свят и го запраща в хаоса. Истината не е уязвима. Илюзиите я оставят съвършено незасегната и необезпокоявана. Но специалното не е истината в теб. Него всичко може да го хвърли в смут. Каквото се основава върху нищото, не може да бъде стабилно. Независимо колко огромно и надуто изглежда, то се блъска, обръща и върти дори и от най-лекия ветрец.

4. Нищо не е сигурно без стабилна основа. Нима Бог би оставил Своя Син в такова състояние, при което дори не се знае какво е сигурност? Не, Неговият Син е в безопасност, когато се уповава на Него. Твоята специална същност е уязвима от всичко, което върви и диша, влачи се или пълзи, и от всичко живо изобщо. Нищо не е защитено от нейната агресия, както и тя не е защитена от нищо. Тя никога няма да бъде в състояние да прости, защото това се дължи на нейната същност - тайният оброк, че каквото Бог желае, няма да бъде никога и че ти вечно ще се противопоставяш на Неговата Воля. Не е и възможно тези две воли някога да са еднакви, докато специалната същност е застанала като бляскав смъртоносен меч помежду им, превръщайки ги във врагове.

5. Бог моли за твоята прошка. Той не желае разделението да се изправи като чужда Нему воля между твоята и Неговата Воля за теб. Те са еднакви, защото не се стремят към специално отношение. Та как биха могли да пожелаят смъртта на самата любов? Но те нямат силата да извършат агресия спрямо илюзиите. Те не са тела; в качеството си на Едно Съзнание те изчак­ват всички илюзии да бъдат предадени на Тях и изоставени. Спасението не отправя предизвикателство дори и на смъртта. И Сам Бог, Който знае, че смъртта не е твоята воля, е принуден да каже: „Да бъде твоята воля”, ако ти я смяташ за такава.

6. Прости на великия Творец на вселената, Източник на живота, на любовта и светостта, съвършения Отец на един съвършен Син, своите илюзии за специалното. То е адът, който си избрал да бъде твой дом. Този избор не е Негов. Не искай от Него да влезе там. Това е път, затворен за любовта и спасението. Но ако освободиш своя брат от дълбините на ада, ти си простил на Този, Чиято Воля е завинаги да почиваш в обятията на мира, в съвършена сигурност и нито една единствена мисъл за специално положение да не пречи на твоя покой с пламъците на злото. Прости на Светия Дух специалното отношение, което Той не би могъл да ти даде, но ти си породил.

7. 
   Специалните са потъвали в сън, не виждайки обкръжаващата ги красота. Свободата, мирът
   

7. 
   Робите на специалното отношение въпреки всичко ще бъдат свободни. Такава е Волята
   

1. Специалното отношение - това е недоверие към всеки, освен себе си. Доверяваш се само на себе си. Всичко друго става твой враг, който предизвиква страх и агресия, смъртоносен и опасен, омразен и заслужаващ само унищожение. Всяко добро от негова страна е измама и само омразата е истинска. Специалното е призвано да унищожава, за да не бъде унищожено и ти се чувстваш призван да го убиеш пръв. Такова е влечението към вината. Тук смъртта е въздигната на трона на спасител; разпятието става изкупление, а спасението може да означава само унищожението на целия свят с изключение на теб самия.

2. Какво друго е предназначението на тялото, ако не специално отношение? И тъкмо то го прави уязвимо и безпомощно, когато трябва да се защити. Тялото е създадено, за да направи теб безпомощен и уязвим. Целта на разделението е неговото проклятие. Но телата нямат цел. Целта принадлежи на съзнанието. А съзнанията могат да се изменят в зависимост от онова, към което се стремят. Те не променят своята същност и своите качества. Но могат да променят целта си и състоянията на тялото се променят в съответствие с нея. Тялото не може нищо да направи от само себе си. Ако го разгледаш като средство да нараниш и то вече е наранено. Ако го разглеждаш като средство за изцеление, то бива изцелено.

3. Ти можеш само на себе си да навредиш. Често сме повтаряли това, но все още ти е трудно да го разбереш. Съзнания, насочени към специалното, не могат да го разберат. Но за онези, които се стремят към изцеление, а не към агресия, това е твърде очевидно. Агресията възниква като цел в съзнанието и там трябва да се търсят нейните последици. Но съзнанието не е поставено в определени граници; така че зловредната цел наранява единното съзнание като цяло. Нищо не би могло да бъде до такава степен лишено от смисъл, както специалното отношение. Нищо не може да бъде изпълнено с по-голям смисъл от чудесата. Защото чудесата са само промяна на целта от нараняване към изцеление. Тази промяна на целта наистина заплашва „специалното отношение”, но само в този смисъл, в който всички илюзии са заплашени от истината. Те няма да устоят пред нея. Но каква утеха намираш в тях, за да отказваш на Отца онзи дар, за който Той моли и вместо на Heго да го дариш на специалното отношение? Дариш ли го на Него, вселената ще бъде твоя. Дариш ли го на специалното отношение, нищо няма да получиш. Каквото си предал на специалното, то те е оставило ограбен и съкровищницата ти опустяла и изпразнена, с отворена врата, приканваща всичко, което би обезпокоило твоя мир, да проникне и унищожава.

4. Казах и преди, не мисли по какъв начин ще постигнеш спасение, нито с какви средства. Но добре помисли дали наистина желаеш да видиш невинността на своя брат. За специалното отношение отговорът е „не”. Невинният брат е враг на специалното отношение, докато грехът, ако бе възможен, щеше да му бъде приятел. Грехът на твоя брат оправдава специалното отношение и му придава смисъл, който истината му отрича. Всичко, което е реално, заявява неговата невинност. Всичко, което не е истинно, обявява греховете му за реални. Ако той е грешен, тогава твоята реалност не е реална, а е само сън на специално отношение, който продължава само миг, преди напълно да се разбие.

5. Не поддържай този безсмислен сън, в който Бог е лишен от всичко, което обича, и спасението е невъзможно за теб. Само едно е сигурно в този променлив свят, който е лишен от реален смисъл: Когато не си в пълен мир и изпитваш страдание, това значи, че си намерил грях у своя брат и си се възрадвал от видяното. Така си гарантирал своята специална същност. По този начин ти спасяваш това, което сам си определил да бъде твой спасител, а разпъваш онзи, когото Бог ти е дарил. А ти си свързан с него, защото сте единно цяло. И така, специалното отношение е негов „враг”, твой също.

1. Христос в теб е много тих. Той вижда онова, което обича, и го познава като Самия Себе Си. Радва се на онова, което вижда, защото знае, че то е единно с Него и с Неговия Отец. Специалното отношение също се радва на това, което вижда, макар че е неистинно. Това, към което се стремиш, е да намериш източник на радост така, както ти разбираш радостта. За теб е истинно онова, което е желано. И е невъзможно да желаеш нещо, без да вярваш, че е истинско. Желанието придава реалност със същата сигурност, с каквато вярата твори. Силата на желанието поддържа илюзиите със същата сила, с каквато се разгръща любовта. Разликата е, че илюзиите всяват заблуда, докато любовта носи изцеление.

2. Няма сън на специално отношение, независимо в каква прикрита и завоалирана форма, независимо колко прекрасен изглежда, независимо в каква степен деликатно предлага надежда за мир и бягство от страданието, при който да не бъдеш осъден. В сънищата последиците и причините са объркани защото онзи, който е породил съня, е убеден, че всичко просто се случва с него. Той не осъзнава, че е взел оттук конец, от там парченце, и е изтъкал една картина от нищото. Защото отделните части не са свързани помежду си и цялото не внася нищо в частите, за да им придаде значение.

3. От какво може да възникне твоят мир, ако не от прошката? Христос в теб вижда само истината и не открива нищо толкова осъдително, че да се нуждае от прошка. Той е в мир, защото не вижда грях. Отъждестви се с Него и нима тогава ще има нещо в Него, което да липсва в теб? Той е твоите очи, уши, нозе, ръце. Колко чудесни са гледките, които вижда, и колко нежни звуците. Колко красива е ръката, която държи ръката на Неговия брат и как прекрасно крачи Той редом с него, показвайки му всичко, което може да види и чуе, там, където сам той не би видял, нито чул нищо.

4. Но ако позволиш твоето чувство за специалност да те води, ти ще тръгнеш в тази насока. И двамата ще поемете по път, изпълнен с опасности, сред тъмната гора на незрящите, неосветена, освен от светулките на греха, които мигновено просветват, за да угаснат, и всеки води другия към безименна урва, от която да го тласне надолу. Защото на какво друго може да се наслади чувството за специалност, освен на това да унищожава? Какво друго търси, освен гледката на смъртта? Накъде води, ако не към разруха? Но не мисли, че то е отправило поглед първо към твоя брат и го е намразило преди да намрази теб. Грехът, който специалното отношение е съзряло в него, то е видяло първо в теб и го вижда с радост и досега. Но може ли да бъде радост да гледаш разложение и безумие и да вярваш, че това разпадащо се нещо, с плът, която вече се отделя от костите и празни дупки вместо очи, е подобно на теб?

5. Радвай се, че нямаш свои очи да гледаш и уши да чуваш, нито ръце, които да държат и нозе, за да те водят. Бъди щастлив, че само Христос може да ти даде Своите, когато са ти нужни. Те са илюзия, също като твоите. Но тъй като служат на различна цел, силата, която притежава тяхната цел, е дадена и на тях. И онова, което виждат, чуват и държат, каквото водят, получава светлина, за да съумееш и ти да водиш тъй, както си воден.

6. Христос в теб е много тих. Той знае твоята посока и те води по нея с благост и благословение през целия път. Неговата Любов към Бога изцяло премахва страха, който мнимо си виждал в себе си. Светостта Му ти се открива в този, когото държиш за ръка и водиш към Него. И ти си подобен на това, което виждаш. Защото нима има друг, освен Христос, когото да виждаш, чуваш и обичаш и да последваш в пътя към дома? Той пръв е отправил поглед към теб, но е видял, че не си цялостен. И е потърсил твоята цялостност във всичко живо, което вижда и обича. И още я търси, за да може всичко живо да ти предложи Божията Любов.

7. Но тих е Той, защото знае, че и сега любовта е в теб, сигурно съхранявана от ръката, която държи ръката на твоя брат. Христовата ръка държи всички Негови братя. Той дава вътрешното виждане на техните незрящи очи и им изпраща Небесни звуци, за да не чуват повече грохота на битка и на смърт. Преминава през тях, протегнал ръце, за да благослови всичко живо и да види в него светостта. И ликува, че гледката ти е достъпна и можеш да й се радваш заедно с Него. Предлага ти съвършената Си свобода от специалното отношение, за да спасиш от смърт всички живи същества, приемайки от всяко дара на живота, който даряваш на своето Аз, прощавайки. Ликът Христов е всичко, което има да се види. Песента на Христос е всичко, което има да се чуе. Ръката на Христос е всичко, което може да се задържи. Единственото пътуване е редом с Него.

8. Ти, който търсиш удовлетворение от специалните отношения и се стремиш да се спасиш

във война с любовта, помисли само: Светия Господ на Небесата е слязъл Сам при теб, за да ти даде цялостност. Което е Негово, то е и твое, защото ти си като Него цялостен. Той, Който никога не е желал да бъде лишен от Своя Син, не би пожелал никога ти да си лишен от брат си. Нима би ти дал брат, който да не бъде съвършен като теб самия и свят като Него, какъвто трябва да бъдеш и ти?

7. 
   За да има противоречие, значи, че се е появило съмнение. А съмнението е насочено преди
   

1. Светът притихва пред светостта на твоя брат и се спуска мир с такава нежност и пълно благословение, че и следа oт противоречие не остава да те преследва в мрака на нощта. Това е твоят спасител от страшните сънища. Той е твоето изцеление от жертвата и страха, че всичко, което имаш, ще се пръсне на вятъра, превръщайки се в прах. Той е залогът, че Бог е с теб тук и сега. Докато брат ти е това, което е, можеш да бъдеш сигурен, че Бог е познаваем и ще бъде познат от теб. Защото Той не би могъл да изостави Своето творение. И признакът, че това е така, е заложен в твоя брат, който ти е даден, за да разпръсне неговата святост всички твои съмнения по отношение на себе си. Гледай на него като на Божие творение. Защото в него твоят Отец очаква твоето признание, че Той те е сътворил като частица от Себе Си.

2. Без теб ще съществува липса в Бога, непълнота на Небето, Син без Отец. Без теб не може да съществува вселена, нито реалност. Защото всичко, което Бог желае, е цялостно и е част от Него, защото Неговата Воля е Единна. Отделно от Бога няма нищо живо, а всичко е живо в Него. Светостта на твоя брат ти показва, че Бог е едно цяло с него и с теб; че и ти имаш, каквото има той, защото не си разделен от него и от Отца.

3. За теб нищо не е загубено в цялата вселена. Нищо, сътворено от Бога, Той не е пропуснал да положи с любов пред теб като твое достояние завинаги. И съзнанието ти не е лишено от никоя мисъл на Неговото Съзнание. Той повелява да споделяш Любовта Mу към теб и да се отнасяш към себе си с любовта, с която си съществувал в Неговия замисъл преди началото на света и с която Той и досега те познава. Бог има неизменно отношение към Своя Син независимо от променливите обстоятелства, които нямат значение във вечността, която е Неговата обител и твоята с Него. Брат ти е наистина такъв, какъвто е сътворен от Бога. И това е твоето спасение от света, който Той не е сътворил.

4. Не забравяй, че изцелението на Божия Син е единственото предназначение на света. Това е единствената цел, която вижда в него Светия Дух и следователно която той има. Докато изцелението на Сина не стане за теб всичко, което искаш от света, от времето и от привидностите, ти няма да познаеш нито Отца, нито самия себе си. Защото ще се отнасяш към света не в зависимост от неговото предназначение и няма да избегнеш законите на насилието и смъртта. Но на теб ти е дадено да преодолееш тези закони във всяко отношение, при всички случаи и обстоятелства, въпреки всички изкушения да виждаш несъществуващи неща и въпреки убеждението, че Божият Син е предназначен да страда, защото не се разглежда такъв, какъвто е.

5. Погледни своя брат и виж как той обръща всички закони, които привидно управляват този свят, в тяхната противоположност. Виж в свободата му своята свобода, защото това е точно така. Нека специалното не скрива истината в него, защото няма да избегнеш нито един от законите на смъртта, към които го приковаваш. И всеки грях, който виждаш в него, ви приковава и двамата към ада. А пълната му невинност ще ви освободи и двамата, защото светостта е съвършено безпристрастна с една единствена преценка за всичко, към което погледнe. И за нея тя не изхожда от себе си, а от Гласа на Бога във всичко, което живее и споделя Неговото Битие.

6. Очите, които могат да виждат, съзерцават Неговата невинност. Във всичко откриват Неговата красота. Търсят Го навсякъде и няма такъв пейзаж, нито място и време, където да не Го открият. В светостта на твоя брат, съвършеното състояние за спасението на теб и на света, е заложен сияйният спомен за Този, в Когото живее твоят брат и ти редом с него. Не позволявай да бъдеш заслепен от воала на специалното отношение, което скрива лицето на Христос от него, както и от теб. И нека страхът от Бога не скрива повече от теб онази истинна визия, която си призван дa видиш. Христос не ти се показва в тялото твоя брат. Христос се изявява само в неговата святост.

7. Трябва да направиш избор какво желаеш да видиш - тялото или светостта - и ще ти се изяви онова, което си избрал. Но ще бъдеш поставен в безброй ситуации на избор и толкова дълго, че ще ти се струва безкрайно, преди да избереш истината. Защото не можеш да си върнеш вечността, ако за пореден път отречеш Христос на своя брат. И къде е твоето спасение, ако той е само тяло? В какво е твоят мир, ако не в неговата святост? И къде е Бог, ако не в онази Негова страна, която е заложена в светостта на твоя брат, за да видиш истината за себе си да ти се разкрива по начин, който можеш да видиш и да разбереш?

8. Светостта на твоя брат е Божествено знамение и благодат за теб. Неговите грешки не отнемат Божието благословение нито от него, нито от теб, когато го видиш истинно. Грешките му ще го забавят; ето защо дадено ти е да го избавиш от тази задръжка, за да завършите и двамата своето пътешествие, което не е започвало и затова не е нужно да се завършва. Онова, което никога нe е било, не е част от теб. Но ти ще го смяташ за част от себе си, докато не разбереш, че то не е част от този, който стои до теб. Той е твоето огледало, в което ти виждаш осъждането, което си наложил и на двама ви. Христос в теб вижда неговата святост. Специалното ти отношение вижда тялото му, но не и него.

9. Виж неговата истинска същност, за да не се забави твоето спасение. Другият избор ти предлага само безсмислено лутане, безцелно и безрезултатно. Чувството за безплодие и не изпълнено предназначение ще те преследва дотогава, докогато твоят брат тъне в сън и не изпълниш предопределението си да го възкресиш от миналото. Този, който е осъдил себе си и теб, ти е даден, за да го спасиш от осъждане заедно със себе си. И двамата ще съзерцавате Божията слава в Неговия Син, когото ти неправилно си възприемал като плът, приковавайки го към закони, които нямат никаква власт над него.

10. Няма ли да почувстваш радост, когато разбереш, че не си oбречен на такива закони? Тогава не го смятай техен пленник. Нещо, от което се ръководи една Божия частица, не може да не се отнася и до всичко останало. Ти се поставяш под законите, които приемаш, че господстват над него. Само помисли, колко трябва да е велика Божията Любов към теб, щом Ти е отредил частица от Себе Си, за да те спаси от страданието и да ти вдъхне радост. И никога не се съмнявай, че специалното ти отношение ще изчезне пред Волята на Бога, Който обича всяка част от Себе Си с равна любов и грижа. Христос в теб може истинно да види своя брат. Ще отречеш ли ти онази святост, която вижда Той?

7. 
   Ти сам си си наложил специално предназначение. То се отнася само до теб, самосъздадено,
   

7. 
   Сега от теб се иска само да последваш друга цел и то без чак такава бдителност; с малко усилие, без да й отделяш много време, поддържана от Божията сила и обещаваща успех. И все пак, от двете, именно последната ти се струва по-трудната. Ти разбираш „жертвата” на себе си и не скриваш, че цената за теб е прекалено висока. А дори и проява на малко воля, едно кимване към Бога, поздрав на Христос в теб, ти се струва тежък и мъчителен товар, прекалено непосилен за понасяне. Но за посвещение на истината, каквато Бог я е установил, не е нужна жертва, нито усилие, и цялата мощ на Небето и силата на самата истина се дават, за да предоставят средствата и да гарантират осъществяването на целта.
   

1. Как страстно всеки, който е обвързан с този свят, защитава специалното отношение, което би искал да бъде истина! Желанието му е неговият закон и той му се подчинява. Той не си отказва нищо, което неговото специално отношение изисква. Не отказва нищо необходимо на това, което обича. Пред неговия повик не чува друг Глас. Никое усилие не е твърде голямо, никоя цена твърде висока, нищо не е прекалено скъпо за спасението на неговата специалност и от най-дребното предизвикателство, от най-слабата агресия, прошепнато съмнение и дори намек за заплаха, както и от всичко друго, което не е най-дълбоко почитание. Това е твоят възлюбен син, какъвто си ти за Отца. Но специалното отношение е заместител на твоите творения, които са истинският ти син, за да споделиш Божието Бащинство, а не да го откраднеш от Него. Какъв е този син, който сам си създал, за да бъде твоя сила? Каква е тази земна рожба, която се радва на подобна щедра любов? Каква е тази пародия на Божието творение, която измества твоето творчество? И къде са те сега, когато приемникът на Бога е намерил друг син, когото предпочита пред тях?

2. Споменът за Бога не изгрява сам. Това, което е в твоя брат, съдържа цялото творение, всичко сътворено и сътворявано, родено и още неродено, което предстои или привидно си е отишло. Онова, което е в него, е неизменно, и когато го признаеш, ти разпознаваш своята неизменност. Светостта в теб му принадлежи. И когато я видиш в него, тя се възвръща за теб. Всичко, което си отдавал на специалното отношение, всъщност принадлежи нему и така се връща към теб. Цялата любов и грижа, силната закрила, денонощната мисъл, дълбоката загриженост, могъщата увереност, че това си ти, принадлежат на него. Всичко, което си отдавал на специалното отношение, се полага на него. А всичко, което се полага на него, се полага и на теб.

3. Как можеш да познаеш собствената си ценност, когато специалното отношение предявява права над теб? А нима можеш да не я познаеш в светостта на своя брат? Не се опитвай да превърнеш своето специално отношение в истина, защото ако беше така, с теб щеше да е свършено. Бъди благодарен, че ти е дадено да видиш неговата святост, защото тя е истината. А което е истина в него, трябва да е истината и в теб.

4. Запитай се следното: Можеш ли да защитиш ти съзнанието? Тялото, разбира се, можеш донякъде да защитиш; не от времето, но временно. И колкото повече го съхраняваш, толкова повече му вредиш. И за какво съхраняваш тялото? Та нали в този избор са едновременно неговото здраве и неговата вреда. Съхраняваш ли за показ или като стръв, за да уловиш поредната риба, да уредиш специалното си отношение по-добре или да изработиш рамка на красота около своята омраза, и ти го обричаш на разтление и смърт. И ако за теб тялото на брат ти се свързва с тези цели, ги осъждаш и собственото си тяло. Изработи по-скоро рамката на светостта около него, за да засияе истината върху му и така да предпази теб самия от разтление.

5. Отца пази онова, което е сътворил, ненакърнимо. Ти не можеш да го засегнеш с фалшивите си идеи, защото не е сътворено от теб. Не допускай глупавите ти въображаеми представи да те уплашат. Безсмъртното не може да претърпи агресия; а временното е без последствия. Само целта, която виждаш в него, има значение и, ако това е истина, неговата безопасност е гарантирана. Ако не е така, то няма цел и средствата му са нищо. Всичко, което се възприема като средства за истината, споделя нейната святост и почива сигурно в светлината, както и самата святост. И тази светлина няма да угасне заедно с възприеманото. Неговата свята цел й е придала безсмъртие, запалвайки друга светлина на Небето, където твоите творения разпознават един дар от теб, знак, че не си ги забравил.

6. Всяко нещо на земята се проверява по следния начин: „Какво е неговото предназначение?” Този отговор определя какво е то за теб. Само по себе си то няма смисъл, но ти можеш да му придадеш реалност в зависимост от целта, на която служиш. Тук ти си само средство заедно с него. Бог е Средство, както и Цел. На Небето средства и цел са единни помежду си и с Него. Това е състоянието на истинско творчество, което може да се открие не във времето, а във вечността. То не може да се опише на никого от този свят. И не може да се узнае какво означава това състояние. Не може да се разбере, докато не преминеш отвъд процеса на усвояване, достигайки Даденото и докато отново не създадеш свят дом за своите творения.

7. Сътворецьт на Отца трябва да има Син. Но Синът трябва да бъде сътворен по подобие на Отца. Едно съвършено същество, всеобхватно и всеобемащо, към което нищо не може да се прибави или отнеме; родено не от измеренията на време и пространство, неограничено и несмущавано от несигурност. Тук. средствата и целта се обединяват в едно цяло, което е безкрайно. Всичко това е истина, но то е лишено от смисъл за онзи, който пази макар и един неусвоен урок в своята памет, дори и една единствена мисъл с неясно предназначение или едно единствено желание с двойнствена цел.

8. Този курс не се опитва да те научи на нещо трудно за усвояване. Неговият обхват не превишава твоите възможности, освен за да те увери, че ще получиш онова, което ти принадлежи, когато бъдеш готов. Неговите средства и цел са разграничени, защото така са създадени и се възприемат. Затова ние ги разглеждаме като разделени. От съществено значение е да се разбере, че възприятието е изцяло превратно, докато не бъде разбранa неговата цел. Възприятието на пръв поглед не изглежда като средство. И това прави трудно да се разбере до каква степен то е зависимо от предназначението, което виждаш в него. Възприятието изглежда сякаш те учи какво да виждаш. То обаче само свидетелства за онова, на което ти учиш. То е външната картина на едно желание: образ, който си поискал да бъде истина.

9. Погледни се и ще видиш едно тяло. Погледнеш ли обаче това тяло в различна светлина, то ще изглежда различно. А без светлина изглежда, че го няма. И все пак, имаш увереността, че то е там, защото все още можеш да го напипаш с дланите си и да чуеш как се движи. Това е един образ, който желаеш да бъдеш ти самият. То е средството за осъществяване на твоето желание. То ти предоставя очите, с които да го видиш, ръцете, с които да го доловиш, ушите, с които да чуеш звуците, които издава. То ти привежда доказателства за своята реалност.

10. По този начин тялото изгражда идеята за теб самия, без да представя други, освен собствените си, доказателства и без да може да надмогне собствените възгледи. Неговото развитие е ясно в собствените му очи. То расте и съхне, разцъфтява и умира. И ти дори не можеш и да помислиш за себе си отделно от него. Налагаш му печата на греха, ненавиждаш го за неговите деяния и го осъждаш като порочно. И в същото време твоето специално отношение нашепва: „Това е моят възлюблен син, в него е моето благоволение”. И така този „син” се превръща в средството, което да послужи на целите на „бащата”. Без да се отъждествява с него, без дори да му прилича, но все пак необходимото средство да предложи на „бащата” онова, към което се стреми. Такава е травестията на Божието творение. Защото, както творението на Божия Син Му носи радост и свидетелство за Неговата Любов и обща цел, така тялото е свидетелство за представата, която го е създала и говори за нейната реалност и истинност.

11. Така се създават двама синове, които привидно вървят по тази земя без среща и съприкосновение. Единият възприемаш извън себе си, твоят собствен възлюблен син. Другият живее в теб - Син на Отца, който е и в твоя брат, както в теб. Те не се различават по това как изглеждат, къде отиват, нито дори какво вършат. Тяхната цел е различна. Тя ги свързва със себеподобните им и ги отделя от всички аспекти, които притежават различна цел. Божият Син поддържа Волята на Отца. Човешкият син възприема една чужда воля и се стреми към това. Така възприятието обслужва неговото желание и му придава привидно правдоподобие. Но възприятието може да служи и на друга цел. То не е обвързано със специалното отношение по друг начин, освен чрез твоя избор. А ти имаш възможност да направиш и друг избор и да използваш възприятието за различна цел. И онова, което виждаш, ще послужи добре на тази цел и ще докаже своята реалност пред теб.