Глава 27 ИЗЦЕЛЕНИЕ НА СЪНЯ

1. Стремежът да бъдеш жертва на несправедливо отношение е компромисен опит да се съчетае агресията с невинност. ²Кой би могъл да съчетае напълно несъвместими неща и да постигнe единство от несъединимото? ³Върви по пътя на доброто и няма да се уплашиш от зло и от сенките на нощта. ⁴Но не поставяй символи на страха на своя път, защото ще свиеш трънен венец и двамата с брат ти няма да го избегнете. ⁵Не можеш да разпънеш само себе си. ⁶И ако към теб са се отнесли несправедливо, той трябва да пострада от несправедливостта, която виждащ. ⁷Не можеш да принесеш в жертва само себе си. ⁸Защото жертвата е всеобхватна. ⁹Ако изобщо бе възможна, тя би обхванала всичко сътворено от Бога, както и Самия Отец, жертващ Своя възлюблен Син.

2. В твоето освобождение от жертвата се изявява неговото, показвайки, че тази свобода му е присъща. ²Но ти разглеждаш всяко свое страдание като доказателство, че той е проявил агресия и е виновен. ³Така се превръщаш в символ, че той е загубил своята невинност и е достатъчно само да те погледне, за да осъзнае, че е осъден. ⁴И това, което е било несправедливо спрямо теб, ще се стовари върху него с пълно основание. ⁵Несправедливата разплата, от която страдаш сега, всъщност се полага на него и когато то връхлети, ти ще се отървеш от нея. ⁶Не се стреми да се превръщаш в жив символ на неговата вина, защото няма да избегнеш смъртта, която си му приготвил. ⁷Но ще намериш в неговата невинност своята.

3. Винаги, когато приемеш да страдаш, да бъдеш потърпевш и към теб да се отнесат несправедливо или да изпаднеш в нужда, ти обвиняваш своя брат в агресия спрямо Божия Син. ²Издигаш пред очите му образа на собственото си разпятие, за да види, че греховете му са изписани на Небето с твоята кръв и смърт и вървят пред него като му затръшват вратата и го обрича на ад. ³Но това е изписано в ада, а не в Небесното Царство, където ти си отвъд агресията и утвърждаваш неговата невин­ност. ⁴Онзи свой образ, който му представяш, ти предлагаш и на себе си и вярваш напълно в истинността му. ⁵Светия Дух ти предлага да му представиш картина на самия себе си, в която не съществува болка и обвинение. ⁶И онова, което е било обречено на мъченичество заради неговата вина, става съвършено свидетелство на невинността му.

4. Силата на свидетелството е нещо повече от вяра, то води до пълна убеденост. ²На свидетеля се вярва, защото той сочи отвъд себе си, към онова, за което свидетелства. ³Един болен и страдалчески твой „аз" не представлява нищо друго, освен вината на твоя брат; твоите свидетелски показания, за да не забрави той никога вредата, която ти е нанесъл, от която можеш да се закълнеш, че той никога няма да се отърве. ⁴Болезнената и печална гледка, която ти приемаш, само за да послужи за негово наказание. ⁵Болните са безмилостни към всекиго и при лепчиво се стремят да унищожават. ⁶Смъртта дори им се струва не особено висока цена, ако са в състояние да кажат: „Виж ме, братко, аз умирам от твоята ръка." ⁷Защото болестта е сви детелство за неговата вина и смъртта ще докаже, че грешките му сигурно са грехове. ⁸Болестта е „малка" смърт; форма па възмездие, което още не е всеобхватно. ⁹Но тя говори със сигурност за онова, което представлява. ¹⁰Безнадеждната и жестока картина, която си изпратил на своя брат, ти самият съзерцаваш със страдание. ¹¹И си повярвал във всичко, което тази картина му е представила, защото тя е свидетелство за неговата вина, която ти си възприел и възлюбил.

5. Сега в ръцете, облагородени от Неговото докосване, Светия Дух влага картина на едно различно твое „аз". ²То продължава да е картина на тялото, защото истинската ти същност не може да се види, нито изобрази. ³Но тази картина не е предназначена за агресия и следователно не е засегната от болка. ⁴Тя свидетелства за вечната истина, че не може да ти се нанесе вреда и помага да се види отвъд нея твоята и неговата невинност. ⁵Покажи това на своя брат, който ще види, че всеки белег се лекува и всяка сълза се изтрива с усмивка и любов. ⁶Така той ще види, че е получил прошка и с изцелени очи ще погледне отвъд прошката към невинността, която съзира в теб. ⁷Това е доказателство, че никога не е извършвал грях; че нищо, към което го е тласнало неговото безумие, не е извършено и не е имало последствия. ⁸Никое обвинение, което е таил в сърцето си не е оправдано и агресията не може да го докосне е отровното и неотменно жило на страха.

6. Свидетелствай за неговата невинност, а не вина. ²Твоето изцеленпе е неговата утеха и здраве, защото доказва, че илюзиите не са истина. ³Този свят е мотивиран не от воля за живот, а от стремеж към смърт. ⁴Негова единствена цел е да докаже, че вината е реална. ⁵Никоя мисъл, действие или чувство на света не е мотивирано, освен по този начин. ⁶Твоята вяра се позова­ва нa тези свидетели, за да утвърдят системата, която представляват и за която свидетелстват. ⁷И всеки от тях има много гла­сове и се обръща към теб и брат ти на различни езици. ⁸Но посланието е еднакво и за двама ви. ⁹Разкрасяването на тялото се стреми да покаже колко са прекрасни свидетелите на винатa. ¹⁰Грижата и тревогата за тялото показва колко крехък и уязвим е твоят живот; на теб ти харесва това колко лесно той мо­же да бъде унищожен. ¹¹Депресията говори за смърт, а суетата за реалността на твоите грижи.

7. Най-силното свидетелство за безсмислието, което подхранва всички останали и им помага да изградят картината, според която е оправдан грехът, е болестта под каквато и да било форма. ²Болните имат основание за всяко от своите неестествени желания и странни нужди. ³Защото кой може да живее, когато животът му така скоро бива прекъснат и да не оцени преходните радости? ⁴Какви удоволствия могат да траят вечно? ⁵Не са ли уязвимите обречени да вярват, че всяко откраднато удоволствие е тяхна законна разплата за краткотрайния им живот? ⁶Смъртта ще им бъде разплата за всичко, независимо дали се наслаждават на облагите или не. ⁷Ще дойде неминуе­мо краят на този живот, независимо как е преживян той. ⁸И така, наслаждавай се на кратковременното и преходното.

8. Това не са грехове, но свидетелства за убеждението, че грехът и смъртта са реални и невинността и грехът ще свършат еднакво в гроба. ²Ако беше вярно това, щеше да бъде напълно основателно човек да се задоволява да търси преходни радости и да скъпи малките удоволствия навсякъде, където това е възможно. ³Но в тази картина тялото не се възприема като неутрално и без цел, която да му е вътрешно присъща. ⁴Защото то се превръща в символ на осъждане, знак на вината, чиито последствия още могат да се видят, така че причината никога да не може да се отхвърли.

9. Твоето предназначение е да покажеш на своя брат, че грехът не може да бъде основателен. ²Колко трябва да е безсмислено да гледаш на себе си като на нагледно доказателство, че твоето предназначение никога няма да се осъществи! ³Картината на Светия Дух не преобразява тялото в нещо, което не е. ⁴Тя само премахва от него всички признаци на обвинение и осъждане. ⁵Когато се разгледа без собствена цел, тялото не е нито болно или здраво, нито лошо или добро. ⁶Няма никакво основание да се съди за него. ⁷То няма живот, но не е и мъртво. ⁸Безпристрастно е спрямо преживяванията на любов или страх. ⁹Защото все още не свидетелства за нищо, може да приеме всяка цел и съзнанието е свободно отново да избере него вото предназначение. ¹⁰В такъв случай то не е осъдено, но чака да получи цел, за да осъществи даденото му предназначение.

10. В освободеното пространство, от което е отстранена целта на греха, ти си свободен да си спомниш Небето. ²Тук може да се спусне Небесният мир и на мястото на смъртта да се постигне съвършено изцеление. ³Тялото може да се превърне в знак за живот, в обещание за спасение и дихание на безсмъртието за oнези, които са се разболели от зловонното дихание на смъртта. ⁴Нека изцелението да се превърне в негова цел. ⁵Тогава ще излъчи вестта, която е получило, и благодарение на своето здраве и красота ще оповести истината и ценностите, които въплъщава. ⁶Позволи му да приеме силата да въплъщава безкрайния живот, лишен от всяка агресия завинаги. ⁷И нека посланието към твоя брат да бъде: „Виж ме, братко, от твоята ръка аз получавам живот."

11. Един прост начин да се осъществи всичко това е следният - тялото да не служи на минали цели, когато си бил убеден, че то има за цел да поражда чувство на вина. ²Защото миналото cпоред деформираните ти представи е траен символ на същността на тялото. ³Това не оставя възможност да му се даде различна гледна точка, различна цел. ⁴Ти не знаеш неговата цел. ⁵Вместо това си придал илюзорна цел на нещо, което си създал, за да прикриеш от самия себе си същинското си предназначение. ⁶Това е нещо без собствена цел, което не може да укрие предназначението, дадено от Светия Дух. ⁷Позволи целта му и твоето предназначение най-сетне да се съгласуват и да се видят в единство.

1. Нима изцелението вдъхва страх? ²Да, за мнозина. ³Защото обвинението е преграда за любовта, а увредените тела са обвинители. ⁴Те твърдо се изпречват на пътя на изцелението и вътрешния мир, заявявайки, че уязвимите не могат да изпитват доверие и увредените не могат да имат основание за вътрешен мир. ⁵Кой, наскърбен от своя брат, може да продължи да го обича и да му вярва? ⁶Той е бил агресивен и пак ще бъде. ⁷Не го защитавай, защото увреденото ти тяло показва, че ти трябва да бъдеш защитен от него. ⁸Да му простиш може да бъде жест на милосърдие от твоя страна, но не и негово право. ⁹Вината му е достойна за съжаление, но не и за прошка. ¹⁰И ако му простиш за неговите съгрешения, ти само добавяш още вина към онази, с която си се сдобил.

2. Неизцелените не могат да прощават. ²Защото са свидетели на това, че прошката е несправедлива. ³Те поддържат последиците на вината, която пренебрегват. ⁴Но никой не може да прости грях, за който е убеден, че е реален. ⁵А онова, което има последици, то е задължително реално, защото стореното може да се види. ⁶Прошка - това не означава от съчувствие да се прости нещо, което се възприема за истинно. ⁷На злото не бива да се отвръща с добро, защото прошката не е нещо, което първо утвърждава грешка, а впоследствие го опрощава. ⁸Кой би могъл да каже с достатъчна искреност: „Братко, ти ми причини страдание, но тъй като аз съм по-добрият от двамата, прощавам ти за това. ⁹Прошката към него и твоята скръб не могат да съществуват съвместно. ¹⁰Едното отрича другото и трябва да е неистинно.

3. Да свидетелстваш за греха и в същото време да го простиш е парадокс, който разумът не разбира. ²Защото той настоява, чe не може да има прошка за онова, което ти е причинено. ³И давайки му своята прошка, ти проявяваш милост към своябрат, но си запазваш доказателството, че всъщност не е невинен. ⁴Болните си остават обвинители. ⁵Те не са в състояние да простят, нито на събратята си, нито на самите себе си. ⁶Защото никой, у когото има истинска прошка, не може да страда. ⁷Той не издига пред очите на своя събрат доказателствата за неговия грях. ⁸И така преодолява и премахва греха също и от собствения си поглед. ⁹Прошката не може да се отнесе към единия без да бъде отнесена и към другия. ¹⁰Който прости, бива изцелен. ¹¹И в неговото изцеление се състои доказатедството, че е простил истински и в него няма и следа от осъждане, което да издига срещу себе си и всичко живо.

4. Прошката не е реална дотогава, докато не принесе изцеле­ние на твоя брат и на теб самия. ²Ти трябва да докажеш, че неговите грехове не носят последствия за теб, за да демонстрираш, че не са реални. ³Как по друг начин той ще бъде невинен? ⁴И как ще бъде обоснована неговата невинност, освен като греховете му са без последствия, които да узаконяват вината? ⁵Греховете не подлежат на прошка, защото водят до последици, които не могат да се преодолеят или на пълно да се пренебрегнат. ⁶Б тяхното преодоляване се състои доказателството, че са чисто и просто грешки. ⁷Приеми изцелението, за да простиш и да дадеш спасение на своя брат и на себе си.

5. Съсипаното тяло показва, че съзнанието не е изцелено. ²Чудото на изцелението доказва, че разделението е без последствия. ³Каквото докажеш на него, в това и ще повярваш. ⁴Силата на доказателството произтича от твоята вяра. ⁵И всичко, което говориш, мислиш или вършиш, показва на какво го учиш. ⁶Можеш да използваш тялото като средство да покажеш на своя брат, че той никога не му е причинявал страдание. ⁷Изцелявайки се, то му дава безмълвно доказателство за неговата невинност. ⁸Това доказателство може да говори със сила, по-голяма от хиляди езици. ⁹Защото чрез него се утвърждава прошката.

6. Чудото не би му предложило по-малко от онова, което предлага и на теб. ²Твоето изцеление е свидетелство, че съзнанието ти е излекувано и му е простило онова, което не е извър шил. ³Така той се убеждава, че не е изгубил своята невинност и се изцелява заедно с теб. ⁴По този начин чудото преодолява всичко онова, което този свят твърди, че не може да преодолее никога. ⁵Безнадеждността и смъртта трябва да изчезнат пред древния тръбен зов на живота. ⁶Този зов притежава сила, която далеч превъзмогва слабия и нещастен вик на смъртта и вината. ⁷Древният зов на Отца към Неговия Син и на Сина към собствените му Творения ще бъде последната тръба, която светът ще чуе. ⁸Братко, не съществува смърт. ⁹И ти научават това, когато пожелаеш да покажеш на своя брат, че не си наскърбен от него. ¹⁰Той мисли, че ръцете му са окървавени от твоята кръв и затова е осъден. ¹¹Но на теб ти е дадено да му по кажеш чрез собственото си изцеление, че вината му е изтъканa от един безсмислен сън.

7. Колко са справедливи чудесата! ²3ащото те даряват поравно пълно освобождение от вината на твоя брат и на теб самия. ³Твоето изцеление спестява болката на него и на теб, и ти си изцелен, защото си пожелал неговото добро. ⁴Това е законът, на който се подчинява чудото - че изцелението не се отнася към нищо по специален начин. ⁵То не изхожда от съжалението, а от любовта. ⁶А любовта доказва, че всяко страдание е всъщност само праpно въображение, глупаво желание без никакви последици. ⁷Твоето здраве е резултат на желанието ти да видиш своя събрат без кръв по ръцете и без вина в сърцето, натежало от доказателствата на греха. ⁸И каквото поискаш, ти се дава да видиш.

8. „Цената" па твоето спокойствие е той да бъде спокоен. ²Светия Дух и светът тълкуват по различен начин тази „цена". ³Светът вижда в нея потвърждение на „факта", че за твоето спасение трябва неговото да бъде пожертвано. ⁴Светия Дух знае, че твоето изцеление е свидетелство за неговото и е напълно неразделно от него. ⁵Докато той е съгласен да страда, ти ще си оставаш неизцелен. ⁶И въпреки това, можеш да му покажеш, че страданието му е напълно безпричинно. ⁷Покажи му собственото си изцеление и той няма да бъде склонен да страда вече. ⁸Защото в твоите и в неговите очи ще бъде потвърдена невинността му. ⁹И твоите въздишки ще се сменят от смях, защото Божият Син си е спомнил, че е наистина Божи Син.

9. Кой тогава се страхува от изцелението? ²Само онези, които разглеждат жертвата и страданието на своя брат като начин самите те да постигнат спокойствие. ³Тяхната безпомощност и слабост се разглеждат като доказателство, че неговото страдание е основателно. ⁴Постоянното жило на вината, която го измъчва, служи като доказателство, че той е роб, докато те са свободни. ⁵Постоянната болка, от която страдат, показва, че те са свободни затова, защото го държат в окови. ⁶И болестта става желана, за да не наклони везните на жертвата на обратната страна. ⁷Как би могъл Светия Дух да се спре дори за миг или по-малко от миг, за да размисли върху подобни аргументи в полза на болестта? ⁸Нима трябва да отлагаш своето изцеление, за да слушаш подобни безумни доводи?

10. Изправлението не е твоя функция. ²То принадлежи на Този, Който познава справедливостта, а не вината. ³Ако ти си присвоиш ролята да бъдеш изправителят, тогава ще загубиш функцията си да прощаваш. ⁴Никой не може да прости, докато не научи, че изправлението се състои само в прошката, но никога в обвинението. ⁵Сам ти не можеш да разбереш, че изправлението и прошката са едно и също и затова изправлението не произтича от теб. ⁶Самоличност и предназначение са едно и също и благодарение на своето предназначение ти познаваш самия себе си. ⁷Така че ако объркаш своята функция с тази на Друг, ти ще добиеш неправилна представа за себе си и за това кой си. ⁸Какво друго е разделението, ако не желание да се изземе функцията на Бога от Него Самия и да се отрече, че тя Му принадлежи? ⁹Но ако не принадлежи на Него, тя не принадлежи и на теб, защото губиш неминуемо онова, което отнемаш.

11. За раздвоеното съзнание самоличността е също раздвоена. ²Никой не може да види единно предназначение там, където вижда противоречиви цели и различни резултати. ³Изправлението за едно раздвоено съзнание е начин да види у някой друг греховете, които смята присъщи на него и да им наложи наказание ⁴Така другият от брат се превръща в жертва и се различава от теб по това, че носи по-голяма вина и ти трябва да го поправиш, защото си по-невинен. ⁵Това отделя неговото предназначение от твоето и приписва на двама ви различни роли. ⁶И така, двамата не можете да бъдете възприемани като един с единно предназначение, което би означавало с един единствен краен резултат.

12. Изправлението, извършено от теб, неминуемо води до paзделение, защото ти му приписваш подобно предназначение. ²Когато разбереш, че изправлението и прошката са едно и също нещо, тогава ще узнаеш, че Съзнанието на Светия Дух и твоето съзнание са Единно цяло. ³Така ти се открива собствената ти Идентичност. ⁴И все пак, Светия Дух си служи с онова което Му предоставиш, а ти Му отдаваш само половината си съзнание. ⁵По този начин Той представлява другата половина и изглежда сякаш има различна цел от тази, за която копнееш и смяташ за своя. ⁶Така предназначението ти изглежда двойнствено и двете му страни са в противоречие. ⁷Тези две страни изглеждат като раздвоение на аза, възприеман удвоен.

13. Помисли само как се разгръща това себевъзприемане, без да пренебрегваш факта, че всяка мисъл се разгръща, защото такава е нейната реална същност и предназначение. ²От идеята, че азът е раздвоен, по необходимост следва представата, че предназначението му се раздвоява между неговите две страни. ³И ти се заемаш да поправиш едната страна на грешката, смятайки, че я поправяш цялата. ⁴Насочваш се да поправяш греховете на своя брат, за да не видиш, че неговите грехове съвпадат с твоите. ⁵Твоите са грешки, а неговите са грехове и са напълно различни. ⁶Неговите заслужават наказание, докато твоите напълно основателно могат да бъдат пренебрегнати.

14. Разбирайки корекцията по този начин, ти дори няма да ви диш собствените си грешки. ²Насочваш се да поправяш някои друг, който не може да бъде част от теб, докато възприемаш нe щата по такъв начин. ³Онова, което е осъдено, не може да рекушира в неговия обвинител, който го е мразил и мрази като символ нa своя страх. ⁴Това е твоят брат, съсредоточил твоята омраза, недостоен да бъде част от теб, поради което е извън теб - другага половина, която си отрекъл. ⁵И ти възприемаш себе си цялостно само извън неговото присъствие. ⁶3а тази половина Светия Дух трябва да представлява другата половина, докато разбереш, че тя всъщност е другата половина на теб самия. ⁷И гова се постига, като Той възлага на теб и на нето единно предназначение, а не различно.

15. Изправлението е предназначението, дадено и на двама ви, но нe и поотделно. ²И когато го осъществите заедно, твоите и Неговите грешки ще бъдат поправени. ³Не могат грешките на единия да останат неизцелени, а другият да се освободи от тях. Подобна цел би била двойнствена и не би могла да се осъществи и от двамата заедно и следователно Светия Дух не може да я разглежда като Своя. ⁵А бъди сигурен, че Той няма да изпълнява предназначение, което не разглежда и разбира като Свое. ⁶Защото само по такъв начин може да съхрани ненакърнено собственото ти предназначение, въпреки различнитe ви разбирания за това какво е то. ⁷Ако Той изпълняваше двойнствена функция, с теб наистина щеше да е свършено. ⁸Това, че Той не може да разглежда Своята функция като нещо двойнствено и различно по отношение на теб и на твоя брат, те предпазва от опасността да си присвоиш функция, която не ти принадлежи. ⁹Така се изцелявате и ти, и той.

16. Изправлението трябва да се остави на Този, Който знае, че изправлението и прошката са едно и също нещо. ²Това не може да се разбере с половин съзнание. ³Затова остави изправление то на Съзнанието, което е единно, функциониращо като едно цяло, защото не е раздвоено от двойнствена цел и смята Своята единна функция за единствена. ⁴Тук му се дава функция, която принадлежи на Светия Дух, която не е различна от тази на Даряващия, защото е споделена. ⁵В това, че Той приема тази функция, се състои средството за постигане единството на твоето съзнание. ⁶Неговата единна цел обединява двете половини на твоето съзнание, които си възприемал като отделни. ⁷И всяка половина прощава на другата, за да може той да приеме тази половина като част от себе си.
III. Отвъд всички символи

1. Несвойствено на силата е да противодейства. ²Противоречието би я отслабило, а отслабнала сила е понятие, което противоречи на самото себе си. ³Понятието слаба сила е лишено от смисъл, а сила, която се използва, за да обезсилва, е ограничаваща. ⁴Следователно, гя е ограничена и слаба, щом си е поставилa такава цел. ⁵За да бъде силата това, което е, тя не трябва да се използва за противостоене. ⁶Не може в нея да проникне слабост, без да промени същността й. ⁷Да отслабиш означава да ограничиш и да наложиш противоположност, която противоречи на понятието, което атакува. ⁸По този начин към идеята се присъединява нещо различно от нея самата и я прави неразбираема. ⁹Кой би могъл да проумее двойнствени концепции като например „слаба сила" или „любов-омраза"?

2. Ти си приел, че твоят брат е символ на „любов-омраза", на „слаба сила" и преди всичко, на „жива смърт". ²Така че той не представлява смисъл за теб, въплъщавайки самото безсмислие ³Той е раздвоена мисъл, при което едната страна на мисълта се отрича от другата. ⁴Но и тази друга страна бива отречена от първата, така че са отхвърлени и двете страни на мисълта. ⁵И така той нищо не означава. ⁶Символи, които превъплъщават несъществуващи идеи, символизират празнотата и нищото. ⁷Но празнотата и нищото не могат да представляват препятствие. ⁸Онова, което може да бъде пречка за осъзнаването на реалността, е убеждението, че зад символа сигурно се крие нещо.

3. Образът, който виждаш в своя брат, е лишен от значение. ²В него няма нищо, което да нападаш или отхвърляш; да обичаш или мразиш, да смяташ за силно или слабо. ³Този образ напълно се самоотрича, защото символизира едно противоречие, което изключва самата мисъл, която въплъщава. ⁴Така че това се оказва образ, който нищо не въплъщава. ⁵Кой може да възприеме последствие, което няма причина? ⁶Какво може да бъде лишеното от причина, ако не нищото? ⁷Образът, който виждаш в своя брат, не съществува и никога не е съществувал. ⁸Разбери, че пространството, заемано от нето, е празно npoстранство, и времето, в което си го виждал, е напразно проведе но, неизпълнено от нищо време.

4. Празно пространство, което се разглежда като незаето, период от време, незапълнен от нищо и непротичащ, представляват безмълвна покана да дойде истината и да се настани у дома си. ²Не може да има по-привлекателна от такава покана. ³Защото мястото, което освободиш, ще бъде запълнено от Бога, а където е Той, там обитава истината. ⁴Сътворението е не отслабнала сила, на която нищо не може да противостои. ⁵Няма за нето символи. ⁶Нищо не може да надмогне истината, защото какво би могло да представлява повече от всичко? ⁷Но истинското изпразване от всичко създадено трябва да бъде добронамерено. ⁸Така че първоначално създадения от теб об раз трябва да се замести от друг тип образ.

5. Както нищото не може да бъде образно представено, така не съществува също и символ на всеобхватното. ²Последната реалност се познава отвъд формите, без образ и без видимост. ³Прошката все още не е позната в качеството й на напълно неограничена свобода. ⁴Но тя не поставя онези граници, които ти си решил да наложиш. ⁵Прошката е онова средство, чрез което истината бива представена във времето. ⁶Тя позволява на Светия Дух да направи възможна замяната на един образ от друг, докато изчезне необходимостта от помощни средства във времето и процесът на обучение бъде завършен. ⁷Никое помощно учебно средство не може да има приложение, надхвърлящо целта на обучението. ⁸Когато целта му се осъществи, то вече няма предназначение. ⁹Но в периода на усвояване, то се използва, от което в момента се плашиш, но ще обикнеш.

6. Образът на твоя брат, който ти е даден, за да изпълни пространството, едва останало празно и незапълнено, няма да има нужда да се защитава. ²Защото ти веднага ще му отдадеш всичките си предпочитания. ³И нито миг няма да се поколебаеш, преди да установиш, че това е образът, към който изцяло се стремиш. ⁴Този образ не олицетворява двойствени концепции. ⁵Макар и да е само половината картина и да е незавършен, той е вътрешно непротиворечив. ⁶Другата половина на онова, което превъплъщава, остава непозната, но не бива отхвърлена. ⁷Така на Бог се предоставя свободата Сам да предприеме последната стъпка. ⁸3а целта ти не се нуждаеш от образи и помощни учебни средства. ⁹И онова, което в крайна сметка ще заеме мястото на всяко помощно средство, чисто и просто ще бъде.

7. Прошката изчезва и символите избледняват и нищо не се възприема от онова, което някога са виждали очите и чували ушите. ²Една безгранична сила идва, не за да руши, а да обгърне онова, което й принадлежи. ³Възможността за избор между различни функции изчезва напълно. ⁴Никога не си притежавал избора, който толкова се боиш да не изгубиш. ⁵Но само това изглежда е пречката пред неограничаваната сила и непротиворечивите мисли, завършени и щастливи, без противостоене. ⁶Ти не знаеш какъв вътрешен мир се крие в силата, която не противостои на нищо. ⁷А друга сила така и не съществува. ⁸Приеми онази сила, която е отвъд прошката и отвъд света на символите и ограниченията. ⁹Той просто е и ще бъде.

1. В безмълвието всичко получава отговор и всеки проблем получава разрешение. ²В противоречието не може да се получи отговор и разрешение, защото неговата цел е да направи невъзможно разрешението и да гарантира, че отговорът няма да бъде прост. ³Проблем, поставен в условията на противоречие, няма разрешение, защото на нето се гледа от различни гледни точки. ⁴А каквото е отговор от една перспектива, не винаги е отговор, поставено в друга светлина. ⁵Ти си наистина в противоречие. ⁶И трябва да си наясно, че не можеш да получиш изобщо никакъв отговор, защото противоречието няма ограничени последици. ⁷Но щом Бог е дал отговор, трябва да съществува някакъв начин за разрешаване на твоите проблеми, защото каквото Той повелява, вече е осъществено.

2. А това значи, че времето няма отношение към отговора и всеки проблем може да получи отговор сега. ²Но твоето състояние на съзнанието е такова, че разрешението е невъзможно ³И следователно, Бог сигурно ти е дал възможност да се приведеш в друго състояние на съзнанието, в което вече има отговор. ⁴Такъв е свещеният миг. ⁵Тук трябва да принесеш и положиш всички свои проблеми. ⁶Тук им е мястото, защото отговорът им е тук. ⁷А където е отговорът, там проблемът е прост и лесно разрешим. ⁸Безпредметно е да се опитваш да разрешиш един проблем там, където отговор не може да има. ⁹Но също така напълно сигурно е, че проблемът ще се разреши, ако се отнесе там, където е отговорът.

3. Не търси разрешение на проблемите извън свещения миг. ²Защото само в него проблемът ще получи наистина отговор и разрешение. ³Извън него няма да има разрешение, защото не може да се намери отговор. ⁴Никъде извън свещения миг не се поставя един-единствен и прост въпрос. ⁵Светът е в състояние да поставя само двойнствени въпроси. ⁶Въпрос с множество отговори не може да има отговор. ⁷Никой от тези отговори не е удовлетворителен. ⁸Той не поставя въпрос, за да му се отговори, а само за да заяви отново собствената си гледна точка.

4. Всички въпроси, поставени на този свят, са само гледни гочки, а не въпроси. ²Въпрос, поставен с омраза, не може да получи отговор, защото е отговор сам по себе си. ³Един двойнствен въпрос е едновременно запитванe и отговор, но и едното, и другото свидетелстват за едно и също под различни форми. ⁴Светът задава едни единствен въпрос. ⁵Toй е следният: ,,Коя измежду илюзиите отговаря на истината?" ⁶Коя от тях води до вътрешен Мир и радост? ⁷И коя от илюзиите може да позволи да се избегне цялата болка, от която се гради светът? ⁸Под каквато и фор­ма да се постави този въпрос, целта му е една и съща. ⁹Той пита, само за да утвърди реалността на греха и отговаря под формата на предпочитание. ¹⁰Кой от греховете предпочиташ? ¹¹Него трябва да избереш. ¹²Останалите са неистинни. ¹³Какво, което най-много от всичко желаеш, може да получи тялото? ¹⁴То е твой слуга, а също и твой приятел. ¹⁵Но кажи му какво желаеш, и то ще ги служи вярно и с любов. ¹⁶И това не е въпрос, защото ти казва какво искаш и къде да го потърсиш. ¹⁷Той не оставя възможност да се поставят под съмнение неговите убеждения, макар че неговото твърдение е поставено под формата на въпрос.

5. Един псевдо-въпрос не притежава изобщо отговор. ²Той налага отговора още в момента на питане. ³Така че всяко поставяне на въпроси в рамките на този свят е форма на пропаганда в полза на света. ⁴Както свидетелите на тялото са сетивата на това същото тяло, така и отговорите на въпросите на света се съдържат в самите въпроси, които се поставят. ⁵Когато отговорите представляват въпроси, те не добавят нищо ново и не учат на нищо. ⁶Един честен въпрос е учебно средство и чрез него ти питаш за нещо, което не знаеш. ⁷Той не поставя условия какъв да бъде отговорът, а просто пита какъв е той. ⁸Но никой в състояние на противоречие не притежава свободата да постави този въпрос, защото не желае честен отговор за това къде свършва противоречието.

6. Само в свещения миг може честно да се зададе един честен въпрос. ²И от смисъла на въпроса произтича и смислеността на отговора. ³Светия миг прави възможно да разграничиш своите желания от отговора, за да може той да ти се даде и ти да го приемеш. ⁴Отговорът е даден навсякъде. ⁵Но само тук може да бъде чут. ⁶Честният отговор не изисква жертви, защото откликва нa истински поставени въпроси. ⁷Светът пита само от кого да се поиска жертва, а не дали жертвата има някакъв смисъл. ⁸Така че, ако отговорът не съдържа „от кого", той си остава неразбираем, нечут, и въпросът си остава непокътнат, защото сам си отговаря. ⁹Светия миг е промеждутък от време, когато съзнанието е стихнало достатъчно, за да чуе отговор, който не се съдържа в поставения въпрос. ¹⁰Той предлага нещо ново и различно от въпроса. ¹¹Нима е отговор това, което само повтаря въпроса?

7. Затова не прави опити да разрешаваш проблемите в свят, от който отговорът е изключен. ²Но отнеси проблема към единственото място, където зa теб с любов се пази отговора. ³Тук са отговорите, които ще разрешат твоите проблеми, защото се разграничават от тях, стремейки се да намерят решение, да видят в какво именно се състои въпросът. ⁴В рамките на този свят отговорите само поставят още един въпрос, въпреки че оставят и първия без отговор. ⁵В свещения миг ти можеш да доведеш въпроса до отговор и да подучиш отговора, предназначен за теб.

1. Единственият начин да изцеляваш е да бъдеш изцелен. ²Чудото се разгръща и без твоята помощ, но е нужно ти да поставиш началото. ³Приеми чудото на изцелението и то ще се разгърне по силата на собствената си същност. ⁴В естеството му е заложено да започне да се разгръща още в мига, когато се роди. ⁵А то се ражда в мига, когато се отдаде и приеме. ⁶Никой не може да поиска от друг да бъде изцелен. ⁷Но може да предаде себе си на изцеление и по този начин да предложи на другия онова, което сам е получил. ⁸Кой може да дари някой друг с нещо, което сам не притежава? ⁹И кой може да сподели нещо, което е отхвърлил? ¹⁰Светия Дух говори на теб. ¹¹Той не говори на някой друг. ¹²Но когато Го чуваш, Гласът Му се разгръща, защото си приел, каквото казва.

2. Здравето е свидетел за здраве. ²Докато не бъде засвидетелствано, то остава неубедително. ³То се доказва само когато се прояви, то може да докаже и трябва да даде свидетелство, на което не може да се повярва. ⁴Никой не се изцелява посредством двойнствени послания. ⁵Ако единственото ти желание е да бъдеш изцелен, ти изцеляваш. ⁶Това става възможно, когато изцелението е единствената ти цел. ⁷Но ако се страхуваш от изцелението, тогава то няма да може да дойде чрез теб. ⁸Единственото, което е необходимо за изцелението, е липсата на страх. ⁹Уплашените не са изцелени и не могат да изцеляват ¹⁰Това не означава, че противоречието завинаги трябва да изчезне от съзнанието ти, за да лекуваш. ¹¹Защото ако изчезне тогава няма да има нужда от изцеление. ¹²Но означава, че поне за миг, ти обичаш без агресия. ¹³Един миг е достатъчен. ¹⁴Чудесата не зависят от времето.

3. В свещения миг живее чудото. ²Оттам всеки се ражда нa този свят като свидетел за състояние на съзнанието, което е преодоляло противоречието и е постигнало мир. ³То носи утеха от мястото на мир в полето па битката и показва, че войната е без последици. ⁴Въпреки цялото страдание, причинено от войната, смаза­ните тела и осакатените ръце и крака, воя на умиращите и мъл­чанието на мъртвите, те всички биват въздигнати и утешени.

4. Няма тъга там, където чудото се е явило, за да донесе изцеление. ²И за да се случи това, не се иска нищо повече от един миг, в който да обичаш без агресия. ³В този единствен мит изцелението се осъществява изцяло. ⁴Какво остава откъснато от тeб, когато приемеш изцелението, което носи свещеният миг? ⁵Не се страхувай от благословението, защото Този, Който те благославя, обича целия свят и не оставя нищо на света, от което можеш да се страхуваш. ⁶Но ако се отдръпнеш от благословението, светът наистина ще ти се стори страшен, защото си му отнел мира и утехата, оставяйки го да умре.

5. Нима един толкова жестоко ограбен свят няма да изглежда като присъда над онзи, който е можел да го спаси, но е отстъпил, защото се е страхувал да приеме изцелението? ²Очите на всики умиращи изразяват укор и страданието мълви: „От какво има да се страхуваш?" ³Размисли добре над този въпрос. ⁴Той ти се задава заради теб самия. ⁵Умиращият свят иска само да спреш за миг агресията срещу самия себе си, за да бъде изцелен.

6. Ела в свещения миг, за да се изцелиш, защото каквото получиш от него, ще те съпровожда и когато се завърнеш в света. ²И благословен, ти ще носиш благословение. ³Дава ти се живот, за да го дариш на загиващия свят. ⁴И няма вече обвинение в страдалческите погледи, а светла благодарност към теб, който си ги дарил с благослов. ⁵Сиянието на свещения миг ще озари очите ти и ще им позволи да прозрат отвъд страданието и на негово място да видят лицето на Христос. ⁶Изцелението идва на Мястото на страданието. ⁷Който вижда едното, не може да виж да и другото, защото те не съществуват съвместно. ⁸И светът ще стане доказателство за това, което ти виждаш и ще свидетелства в негова полза.

7. И така, нужно е само твоето изцеление, за да бъде изцелен светът. ²Той има нужда само от един съвършено усвоен урок. ³А когато ти то забравиш, светът ще ти напомни с добро онова, на което си го научил. ⁴Нищо няма да може да му попречи да ти отдаде своята благодарност за това, че си приел изцелението, за да може светът да оживее. ⁵Той ще призове своите свидетели, за да ти покажат лицето на Христос, понеже ти си им възвърнал зрението, за да Го видят. ⁶Светът на обвинението се замества от свят, в който всички очи са отправени с любов към Приятеля, донесъл им освобождение. ⁷И твоят брат щастливо ще види множеството приятели, които преди това е смятал за врагове.

8. Проблемите не са конкретни, но те приемат конкретни форми и именно тези конкретни очертания изграждат света. ²И никой не разбира същността на проблема. ³Ако я разбираше, нямаше да има какво повече да види. ⁴Самата негова същност е, че не е. ⁵И така, докато човек възприема този свят, той не може да го възприема такъв, какъвто е. ⁶Но изцелението е очевидно в специфични моменти и ги обобщава, включвайки всеки от тях. ⁷Това е така, защото, въпреки различните им форми, те представляват нещо едно и също. ⁸Всеки учебен процес има за цел постигане на трансформация, която се осъществява напълно тогава, когато две ситуации се видят като една, защото съдържат само общи елементи. ⁹Но това може да се постигне само от Този, Който не вижда различията, които ти виждаш. ¹⁰Пълната трансформация на твоя учебен процес не се осъществява от теб. ¹¹Но самият факт, че се осъществява, независимо от всички различия, които виждаш, те убеждава, че тези различия не могат да бъдат реални.

9. Твоето изцеление ще се разгръща и ще се отнася и до проблеми, които не мислиш за свои. ²И ще стане очевидно също така, че многото ти различни проблеми ще намерят разреше ние, когато преодолееш който и да било измежду тях. ³Това става възможно не благодарение на различията помежду им, защото да се учиш не означава да се прехвърляш от една ситтуация на друга, стигайки все до едно и също. ⁴Всяко изцеление трябва да става закономерно, в съгласие със законите, които да се разбират правилно и да не бъдат нарушавани никога. ⁵Не се страхувай от това как ги възприемаш. ⁶Ти грешиш, но в теб има Един, Който е прав.

10. Затова остави заключителния етап на своето обучение на Този, Който истински разбира неговите закономерности и няма да позволи тяхното нарушение или ограничаване. ²Твоят дял е само да приложиш за себе си онова, на което Той те е научил, а останалото ще бъде сторено от Него. ³Така силата на онова, което си научил, ще ти се докаже от множеството свидетели в негова полза. ⁴Пръв между тях ще видиш своя брат, но зад него стоят хиляди и още хиляди зад всеки един от тях. ⁵Всеки на пръв поглед има проблем, различен от всички останали. ⁶Но те биват разрешени заедно. ⁷И общият им отговор показва, че въпросите не са могли да бъдат разделени.

11. Бъди в мир ти, на когото се дава изцеление. ²И ще научиш че мирът ти е даден тогава, когато приемеш изцелението. ³Не ти е нужно да оцениш неговата всеобща значимост, за да разбереш ползата от него. ⁴Каквото се е случило в мига, когато е проникнала любовта, лишена от агресия, ще остане с теб завинаги. ⁵Твоето изцеление ще бъде един от резултатите му, така също и изцелението на твоя брат. ⁶Където и да идеш, навсякъде ще съзираш множеството му последици. ⁷Но и всички свидетели, които видиш, ще бъдат далеч по-малко от онези, които съществуват в действителност. ⁸Безкраят не може да бъде разбран като просто се преброят отделните му части. ⁹Бог ти благодари за твоето изцеление, защото знае, че то е дарена любов към Неговия Син и следователно е дар за Него Самия.

Болката показва, че тялото сигурно е реално. ²Това е силен, пронизителен глас, чиито викове заглушават онова, което говори Светия Дух и не позволяват на Неговите думи да достигнат до твоето съзнание. ³Болката приковава вниманието, отклонява то от Светия Дух и го съсредоточава върху себе си. ⁴Нейното предназначение е същото, както и на удоволствието, защото и двете са средства да се предаде реалност на тялото. ⁵Нещата, които имат общо предназначение, са сходни. ⁶Такъв е самият принцип, на който се основава предназначението. ⁷Удоволствието и болката са еднакво нереални, защото целта им е неосъществима. ⁸Това ги прави средства без предназначе­ние, защото притежават цел без смисъл. ⁹И те споделят безсмислието на своята цел.

2. Грехът преминава от болка в удоволствие и отново в болка. ²Защото и двете свидетелстват за едно и също и носят еднакво послание: „Ти си тук, в това тяло и можеш да бъдеш наранен. ³Наистина, би могъл да изпиташ и удоволствие, но само с цена­та на страдание." ⁴Тези свидетелства се съпътстват от много други. ⁵Всеки от тях изглежда различен от другите, защото носи раз­лично име и създава впечатление, че откликва на различен звук. ⁶С изключение на тази особеност, всички свидетели на греха са едни и същи. ⁷Наречи удоволствието болка и то ще те нарани. ⁸Наречи болката удоволствие и ще престанеш да изпитваш болката, която се крие зад удоволствието. ⁹Свидетелите на греха сменят едно име с друго, един излиза напред, докато друг отстъпва. ¹⁰Няма никакво значение кой ще изпъкне на преден план. ¹¹Свидетелите на греха чуват единствено повика на смъртта.

3. Това тяло, лишено от собствена цел, пази всички твои спомени и всичките ти надежди. ²Ти се възползваш от очите му, за да виждаш, от ушите, за да чуваш и се вслушваш в онова, кое то усеща. ³То не познат нищо. ⁴Казва ти само имената, които сам си му дал за употреба, когато призовеш свидетелите на неговата реалност. ⁵Сред тях не можеш да избереш кои са peaлни, защото каквото и да избереш, прилича на всички останали. ⁶Ти избираш едно или друго название, но нищо повече. ⁷Не можеш да превърнеш в истинен един свидетел само затова, че си го нарекъл с името на истината. ⁸Истината е в него, ако той въплъщава истината. ⁹А в противен случай той лъже, дори ако го наречеш със светото Име на Самия Бог.

4. Божият Свидетел не вижда свидетели срещу тялото. ²Нито се вслушва в свидетелите под други имена, които говорят по различен начин за неговата реалност. ³Той знае, че тялото не е реално. ⁴Защото нищо не може да съдържа в себе си онова, което си мислиш, че съдържа то. ⁵Нито пък то може да каже на частица от Бога какво трябва да изпитва и какво е предназначението й. ⁶И все пак, Той обича всичко, което е скъпо за теб. ⁷И за всеки свидетел на смъртта на тялото, Той изпраща свидетел за това, че ти си жив в Него, Който не познава смърт. ⁸Всяко чудо, което прави Той, е свидетелство, че тялото не е peaлно. ⁹Той го лекува еднакво и от страданията, и от удоволствията, защото всички свидетели на греха изместват Неговите.

5. Чудото не прави разлика между названията, с които се назовават свидетелите на греха. ²То просто доказва, че те представляват нещо без последици. ³Чудото доказва това, защото собствените му последици идват да заемат мястото на последиците на греха. ⁴Няма значение с какво име би нарекъл своето страдание. ⁵Него го няма вече. ⁶Този, Който прави чудото, възприема всички страдания като едно, което се нарича страх. ⁷Както страхът е свидетел на смъртта, така чудото е свидетел на живота. ⁸То е свидетел, който никой не може да отрече, защото представлява житейските резултати, до които води. ⁹Умиращите получават живот, мъртвите възкръсват и болката изчезва. ¹⁰Въпреки това, чудото не говори за себе си, а за онова, което представлява.

6. Любовта също има свои символи в света на греха. ²Чудото прощава, защото символизира онова, което е отвъд прошкатa и е истина. ³Колко е глупаво и безумно да се мисли, че чудото е ограничено от законите които е дошло единствено да премахне! ⁴Закопите на греха имат различни свидетели с разлпчна сила. ⁵И те свидетелстват за paзличните страдаиия. ⁶Но зa Този, Който изпраща чудесата за благословение на света, едно незначително пробождане на болка, дребно светско удоволствие и дори смъртната агония не са нищо друго освен празен звук; зов за изцеление и жаловен вик за помощ сред страдащия свят. ⁷Чудото свидетелства, че са еднакви. ⁸То доказва еднаквостта им. ⁹Законите, които ги наричат с различни имена, са премахнати и демонстрират своето безсилие. ¹⁰Целта на чудото е да постигне това. ¹¹И Сам Бог гарантира силата на чудото да бъде свидетелството, което е.

7. Затова и ти свидетелствай в полза на чудото, а не на законите на греха. ²Не е нужно да продължаваш да страдаш. ³Но е нужно да бъдеш изцелен, защото страданията и мъките на света са го направили глух за неговото спасение и избавление.

8. Възкресението на света разчита на твоето изцеление и щастие, за да изявиш това, че светът е изцелен. ²Свещеният миг изцяло ще преодолее греха, ако ти покажеш какво следва от него. ³И никой няма да предпочете страданието да продължава. ⁴Нима може да има по-добро предназначение от това, на което да служиш? ⁵Бъди изцелен, за да можеш да изцеляваш и да не страдаш от приложението на законите на греха спрямо самия теб. ⁶И истината ще ти се открие, защото си предпочел символите на любовта да заемат мястото на греха.
VII. Кой сънува този сън

1. Страданието представлява съсредоточаване на вниманието върху всичко, което светът е сторил, за да те наскърби. ²Тук яс­но се проявява безумната версия на света за това какво е спасе­ние. ³Също като в сън, в който сънуващият е наказан, без да съзнава какво е предизвикало тази агресия, човек се чувства несправедливо нападнат от външни за него сили. ⁴Той е жерт­ва на тези „външни сили", за които няма основание да се чувства отговорен. ⁵Трябва със сигурност да е невинен, защото не си дава сметка какво върши, а само какво му се причинява. ⁶И въпреки това, очевидна е агресията му срещу самия себе си, защото той е този, който страда. ⁷И не може да избегне страда­нието, защото вижда източникът му извън себе си.

2. Сега ти се показва, че би могъл да избегнеш страданието. ²Нужно е само да разгледаш проблема такъв, какъвто е, а не какъвто ти си го въобразяваш. ³Как иначе може да се разреши един толкова прост проблем, който е скрит зад тежките облаци от усложнения, сьздадени само за да поддържат проблема неразрешен. ⁴Ако ги нямаше тези облаци, проблемът щеше да изпъкне с цялата си първична простота. ⁵Нямаше да ти бъде трудно да направиш своя избор, защото, когато ясно видиш проблема, той изглежда абсурден. ⁶3а никого не е трудно да разреши един проблем, който очевидно му причинява страда ние, ако разбираше колко лесно може да го отстрани.

3. „Разумните" доводи, които изграждат и поддържат света, са следните: „Ти си причината на моите действия. ²Твоето присъствие е оправдание за моя гняв, защото ти съществуваш отделно от мен и мислиш различно. ³Щом проявяваш агресия към мен, значи аз съм невинен. ⁴И страданието ми се дължи именно на твоята агресия." ⁵Ако човек разгледа тази логика такава, каквато е, той непременно ще види нейната непоследователност и безсмислие. ⁶Мнимият й смисъл се дължи на това, че изглежда сякаш светът ти причинява страданието. ⁷Всичко изглежда така, сякаш няма нужда да търсиш причините на своето страдание отвъд очевидното.

4. В действителност обаче нужда има. ²Всички на този свят имат една обща потребност и тя е избавлението на света от осъждане. ³Но те не осъзнават тази обща потребност. ⁴Защото всеки си мисли, че за да изпълни своя дял, ще трябва да поеме върху себе си осъждането на света. ⁵Така той възприема своята роля за неговото спасение. ⁶Възмездието трябва да се насочи към нещо. ⁷В противен случай ножът в ръцете на отмъстителя ще се обърне към него самия. ⁸А той се нуждае да го види в ръцете на друг, за да гледа на себе си като жертва на агресия, която не е по негов избор. ⁹Така че, раните, от които страда, да не му бъдат нанесени от ножа, който държи в своите ръце.

5. Такава е целта на света в собствените му очи. ²И ако се погледне по такъв начин, светът дава всички възможности тя да се осъществи. ³Тези възможности са свидетелства за целта, но не и причина. ⁴Причината не се изменя, когато се разглежда откъснато от последиците си. ⁵Тя поражда последиците, които от своя страна свидетелстват за причината, а не за себе си. ⁶И така погледни отвъд последиците. ⁷Не в тях лежи причината нa страданието и греха. ⁸И не оставай при страданието и греха, зaщото те са само отражения на онова, което ги е причинило

6. Ролята, която изпълняваш в спасението нa света от осъждане е твоето собствено спасение. ²Не забравяй, че който свидетелства за света на злото, говори само от името на oнова, което се нуждае от злото в света. ³И тук зa първи път в теб се открива вина. ⁴С paзделянето ти от твоя брат е поставено началото на агресията ти към самия себе си. ⁵Светът е свидетелство за това. ⁶Недей да тър­сиш друга причина и не се опитвай да го преодолееш с помощ­та нa могъщите легиони на неговите свидетели. ⁷Те само поддър­жат претенциите му да те привлекат на своя страна. ⁸Онова, ко­ето скрива истината, не е мястото, където да я откриеш.

7. Всички свидетели на греха са скупчени в много тясно прост­ранство. ²Тук ти намираш причината за начина, по който гле­даш па света. ³Било е време, когато не си осъзнавал причината за всичко неочаквано и нежелано, което ти е било причинено от света. ⁴В едно си сигурен: Чувството ти за вина съвсем не е сред онова, което ти причинява болка и страдание. ⁵И болката, и страданието съвсем не са по твое желание. ⁶Ето така са се поро­дили всички илюзии. ⁷Този, който ги поражда, не разбира това, че ги поражда и че тяхната реалност изцяло зависи от него. ⁸Каквато и да е тяхната причина, тя няма нищо общо с него и онова, което той вижда, е независимо от собственото му съзна­ние. ⁹Той не може да се усъмни в реалността на своите сънища, защото не разбира, че сам ги създава и им придава реалност.

8. Никой не може да се пробуди от съня, в който го сънува светът. ²Той се превръща в част от нечий чужд сън. ³Не е в със­тояние да се изтръгне от сън, който не е породен от него. ⁴Превръща се в безпомощна жертва на един сън, породен и бле­нуван от друго, отделно от неговото съзнание. ⁵И това съзнание ни най-малко не се интересува от него, то е напълно безразлич­но към неговия вътрешен мир и щастие, както са безразлични времето или метеорологичните условия. ⁶Това съзнание не из­питва любов към него, то произволно му налага каквато си иска роля, стига тя да съответства на неговия сън. ⁷Той се оказва нез­начителен като сянка, която танцува нагоре-надолу, подчиня­вайки се на безсмисления сюжет в безсмисления сън на света.

9. Това е единствената картина, която ти е достъпна; единствена­та алтернатива, пред която си изправен; другата възможна при­чина в случай, че не ти сънуваш своите сънища. ²Ти я избираш, когато отричаш, че причината за страданието ти се корени в собственото ти съзнание. ³Бъди радостен, че всъщност е така и ти си този, който решава собствената си съдба във времето. ⁴Изборът е твой - ти сам трябва да избереш между съня за смърт и зло или щастливото пробуждане за радостта от живота.

10. Какви са възможностите ти за избор, ако не между смъртта или живота, между пробуждането или съня, мира или война­та, твоите сънища или твоята реалност? ²Съществува рискът да мислиш, че смъртта е покой, защото светът приравнява тялото с Аза, който е сътворен от Бога. ³Но напълно е невъзможно нещо да бъде своята противополжнност. ⁴А смъртта е проти воположност на мира, защото е противоположност на живота ⁵А животът е мир. ⁶Пробуди се и забрави всички мисли за смърт и ще откриеш, че притежаваш Божия мир. ⁷Но щом ти се дава избор, трябва да видиш причините за това, между което избираш, точно такива, каквито са, и точно там, където са.

11. Възможно ли е да избираш между две състояния, от които различаваш само едното? ²Кой е свободен да избира последици, от които само едната зависи от него? ³Един честен избор никога не може да се възприеме като избор, раздвоен между твоето незначително аз и огромния свят с различни сънища по отношение на истината за теб. ⁴Бездната между реалността и сънищата не се състои в разграничението между сънищата на света и тези, които сънуваш ти самият. ⁵Те са едно и също. ⁶Съновиденията на света са само част от твоя собствен сън, който си извадил наяве и разглеждаш като началото и края на света. ⁷Но съновидението на света е започнало като твой таен сън, макар и да не разбираш това, но то е причина за онова, което виждаш и не се съмняваш, че е реално. ⁸Как би могъл да се съмняваш, когато спиш и тайно сънуваш, че причината е реална?

12. Твоят собствен брат, разделен от теб самия, отколешен вpaг убиец, който те преследва през нощта и замисля твоята смърт, но предвижда тя да е бавна и мъчителна - това сънуваш ти. ²Но зад този сън се крие друг, в който ти ставаш убиецът, тaйният враг, животното, което унищожава своя брат тъй, както и света. ³Това е причината, за твоето страдание, разстоянието което отделя твоите съновидения от реалността. ⁴Онази малка пропаст, която дори не забелязваш, мястото, където се пораждат илюзиите и страхът, времето на ужас и отколешна омраза, мигът на разруха, всичко това е тук. ⁵Тук е причината на нереалното. ⁶И тъкмо тук то ще бъде преодоляно.

13. Ти именно си този, който сънува този съноподобен свят. ²Друга причина той няма, нито някога ще има. ³Нищо толкова страшно, само един празен сьн, е причинил ужаса у Божия Син и го е накарал да мисли, че е загубил своята невинност, че се е отрекъл от Отца и се е опълчил срещу самия себе си. ⁴Това е толкова правдоподобен и ужасен сън, че той не може да се пробуди от него, без плувнал в пот да изкрещи от ужас ако пробуждането му не се предхожда от един по-нежен сьн, при който поуспокоеното му съзнание да посрещнe е желание, a не със страх Гласа, Койго го зове с любов да се пробуди; един по-нежен cън, в който страданието му е получило изцеление и неговият брат му е приятел. ⁵Бог желае той да се пробуди спокой­но и радостно и му е дал възможност да се пробуди без страх.

14. Приеми съня, който Той ти е дал, на мястото на своя сън. ²Не е трудно да се промени съня тогава, когато се разбере кой го сънува. ³Отдай се на Светия Дух и позволи Неговите добри сънища да заемат мястото на тези, които ти си сънувал в ужас и страх от смъртта. ⁴Той ти носи сънища на прошка, при кои­то изборът не се сьстои в това кой да бъде убиецът и кой жерт­вата. ⁵В сънищата, които Той извиква, не съществува убийство и смърт. ⁶Сьнят за вина постепенно избледнява пред погледа ти, макар че още си със затворени очи. ⁷Една усмивка е дошла да озари спящото ти лице. ⁸Сега сънят ти е изпълнен с мир, за­щото сънищата са щастливи.

15. Сънувай нежно своя невинен брат, който е свързан с теб в свята невинност. ²И от този сьн Самият Бог на Небесата ще пробуди Своя възлюблен Син. ³Сънувай добродетелите на своя брат, а не насочвай своите съновидения върху грешките му. ⁴Избери съня за неговото дълбокомъдрие, вместо да избро­яваш раните, които ти е нанесъл. ⁵Прости му илюзиите и му отдай благодарност за всичко, което ти е помогнал. ⁶И не отблъсквай многобройните му дарове, само защото не изглеж­да съвършен в твоите сънища. ⁷Той е представител на твоя Отец, Когото виждаш да ти предлага и живота и смъртта.

16. Братко, Той дарява само живот. ²Но даровете, които виж­даш да ти предлага твоят брат, това са даровете, които в твоето съновидение ти дарява твоят Отец. ³Виж всички дарове на твоя брат в светлината на милостта и добродетелта, която ти се предлага. ⁴И нека болката да не смущава съня, в който ти отда­ваш дълбока благодарност за даровете на твоя брат към теб.
VIII. „Героят" на съня

Тялото е централна фигура в съновиденията на света. ²Без него не съществува съновидение и то не съществува без съновидението, в което се проявява така, сякаш е личност, която може дa се види и на която да се вярва. ³То заема централно място във всеки сън, в който се разказва историята как тялото е създадено от други тела, родени в света извън него, как то живее известен период от време и после умира, зa да се съедини в пръстта с други тела, загинали също като него. ⁴В краткия пе­риод, отреден му за живот, тялото търси да открие в другите тела приятели или врагове. ⁵Собствената му безопасност е ос­новната му грижа. ⁶Ръководи се изцяло от принципа за удоб­ство. ⁷Опитва се да намери удоволствие и да избегне всичко, което може да му причини страдание. ⁸И преди всичко, опит­ва се да си внуши, че неговите радости и болки са различни и могат да бъдат разграничени.

2. Съновиденията на света приемат множество форми, защото много са начините, чрез които тялото се стреми да докаже своя­та автономност и реалност. ²То се обгръща с неща, закупени с малки метални дискчета или хартиени изрезки, които светът обявява за реални и ценни. ³Тялото се труди, за да се сдобие с тях, вършейки безсмислени неща и ги пилее също така за без­смислици, които не са му нито нужни, нито желани. ⁴То наема други тела, за да то пазят и да трупат за него още повече безсмис­лени неща, които нарича свои собствени. ⁵То търси наоколо си привилегировани тела, които да споделят неговия сън. ⁶Понякога сънува, че завоюва тела, по-слаби от него. ⁷Но на някои етапи от съня то е роб на тела, готови да го измъчват и изтезават.

3. Поредицата от приключения на тялото от момента на раж­дането до смъртта са темата на всяко съновидение, което светът някога е сънувал. 2"Героят" на този сън никога няма да се промени, нито пък неговата цел. ³Макар че съновидението се явява под множество форми и „героят" му се озовава сред най-различни места и събития, то има една едничка цел, показвана по най-различни начини. ⁴То все отново и отново се опитва да внуши един единствен урок, преподавайки го непрекъснато - че то, тялото, е причина, а не резултат. ⁵И че ти си резултат от него, а не негова причина.

4. И така, ти не си сънуващият, а сънят. ²Скиташ се напразно сред места и събития, които са скалъпени от тялото. ³Истината е, че тялото върши само това, защото то е образ от съня. ⁴Но кой реагира спрямо образите в един сън, освен ако не ги приема за реални? ⁵В мига, в който той ги види такива, каквито са в действителност, те престават да имат последици за него, защото разбира, че той е довел до тези последици, като ги е породил и им е придал реалност.

5. Имаш ли волята да се освободиш от последиците на всички сънища, които светът е имал някога? ²Желаеш ли да не си представяш нито един сън като причина за своите действия? ³Tогавa позволи ни да разгледаме началото на съня, зaщото тази част, която виждаш ти, е втората част на съня, чиято причина трябва дa се търси в първата. ⁴Никой, който спи и сънува в света, не пом­ни собствената си агресия срещу самия себе си. ⁵Никой не вярва, че е имало време, когато не е знаел какво е тяло и дори не би си и помислил за този свят като реален. ⁶Веднага щеше да види, че такива идеи не са нищо повече от илюзия, която е твърде смехототворнa и заслужава само насмешка. ⁷А колко сериозни изглеждат сега! ⁸Никой не помни кога такива представи са били посреща­ни със смях и недоверие. ⁹Можем да си спомним това, само ако разгледаме непосредствената им причина. ¹⁰И ще видим в нея основание за смях, а не повод за страх.

6. Нека да върнем на сънуващия съня, който е проектирал извън себе си, съня, който възприема отделно от себе си, така, сякаш му е натрапен. ²Във вечността, където всичко е единно, се е прокраднала една дребна безумна идея, на която Божият Син е забравил да се надсмее. ³3абравяйки това, идеята се е превър­нала в сериозна мисъл, допусната да се осъществи и да има реални последици. ⁴Заедно ние можем да се присмеем и да прогоним и осъществяването, и последиците на тази мисъл и да разберем, че времето не може да надмогне вечността. ⁵Смешно е дa се мисли, че времето би могло да се наложи над вечността, която сама по себе си означава, че време не съществува.

7. Безвремие, в което времето става реално; частица от Бога, която може да се обърне срещу самата себе си; враг в лицето ма брат, разделен от теб самия; съзнание, което е в тяло - всич­ко това са форми на омагьосания кръг, който завършва в началото, при самата си причина. ²Светът, който виждаш, ти разк­рива тъкмо онова, което си мислиш, че си извършил. ³С тази разлика, че сега смяташ, че извършеното от теб всъщност ти е Причинено. ⁴Вината за собствените ти мисли се извежда извън теб и с нея се натоварва виновният свят, който сънува твоите сънища и мисли твоите мисли вместо теб. ⁵Негово е отмъще­нието, не твое. ⁶Той те държи в тесните граници на тялото и го наказва заради всички онези греховни неща, които върши насън. ⁷А ти самият не можеш да прекратиш злото, причиня­вано от него, защото не си неговият създател и не можеш да контролираш неговите действия, както и целта и съдбата му.

8. Светът е проявление на древната истина, че ти вярваш, че другите вършат спрямо теб точно това, което ти вършиш спря­мо тих. ²Но след като си изпаднал в заблуждението да обвиня­ваш тях, ти няма да разбереш причината на техните действия, защото искаш цялата вина да падне върху тях. ³Колко по детски капризно изглежда да се опитваш да утвърждаваш своята невинност като изтласкваш вината вън от себе си, без да се отърсиш от нея! ⁴Никак не е лесно да се възприеме шегата, ко­гато наоколо ти повсеместно пред погледа се изпречват тежки­те й последствия, но без да се вижда истинската им причина. ⁵Взети отделно от причината, последиците изглеждат наистинa сериозни и печални. ⁶И все пак, те са само следствие. ⁷И тях­ната причина не следва от нищо и е смехотворна.

9. Светия Дух приема с добродушен смях причината и не вижда никакви последици от нея. ²Как по друг начин да поп­рави грешката ти, след като ти напълно си пренебрегнал ней­ната причина? ³Той иска да Му предоставиш всяка ужасна пос­ледица, за да разгледате заедно глупавата й причина и с Него да се посмеете. ⁴Ти съдиш по резултатите, но Той съди: по тех­ните причини. ⁵И благодарение на Неговата преценка, резул­татите се премахват. ⁶Възможно е да дойдеш облян в сълзи. ⁷Но чуваш Бог да казва: „Братко, свети Сине Божи, виж колко е безсмислен твоят сън, в който е станало възможно да се слу­чи всичко това!" 8И ти със смях ще си тръгнеш след този све­щен миг и смехът на твоя брат ще се слее с Неговия.

10. Тайната на спасението е само една: че ти причиняваш всич­ко това сам на себе си. ²Това е така, независимо от формата на агресия. ³Такава е истината, който и да е приел ролята на враг и нападател. ⁴Такава е истината, както и да изглеждат болката и страданието, които преживяваш. ⁵Защото ти никога не би реагирал спрямо образите в един сън, който знаеш че ти самият сънуваш. ⁶Колкото и омразни и зли да са тези образи, те ня­маше да имат никакви последици за теб, ако разбираше, че не са нищо повече от сън.

11. Ако научиш единствено този урок, ще се освободиш oт страданието под каквато и да е форма. ²Светия Дух ще преповтори този всеобхватен урок на спасение, докато го усвоиш, не зависимо от формата на страданието, което те измъчва. ³Каквато и болка да отнесеш към Него, Той ще ти отговори с тази много проста истина. ⁴Защото този единствен отговор премахва причината за всяка скръб и болка под каквато и да било форма. ⁵Формата не оказва никакво въздействие, защото Той те учи каква е единствената причина за всички страдания, независимо от тяхната форма. ⁶И ти ще разбереш, че чудесата са израз па простото твърдение: „Аз съм направил това и на мен ми предстои да го преодолея."

12. И така, предай страданието под всичките му форми на Този, Който знае, че всяка форма е аналогична на предходните. ²Той не намира разлика там, където тя не съществува и ще ти даде да разбереш причината за всички различия. ³Причината на никое страдание не се различава от причината на всички ос­танали и те могат лесно да се преодолеят, когато се усвои един единствен урок. ⁴Спасението е тайна, която пазиш сам от себе си. ⁵Цялата вселена ти показва, че това е така. ⁶И въпреки всич­ко, ти не обръщаш никакво внимание на свидетелите на спасе­нието. ⁷Защото те свидетелстват за нещо, което не желаеш да разбереш. ⁸Струва ти се, че го пазят в тайна от теб. ⁹Но трябва дa осъзнаеш, че сам си предпочел да не виждаш и чуваш.

13. Колко различен ще ти се стори светът, когато разбереш то­га! ²Когато простиш на света собствената си вина, ти ще се ос­вободиш от нея. ³За да бъде невинен светът, не се иска ти да бъ­деш виновен, нито пък твоята невинност се основава на неговата греховност. ⁴Това е очевидно - тайна, която пазиш единствено от себе си. ⁵И тя те държи разделен от света и разделя брат ти от теб. ⁶Сега трябва само да разбереш, че и двамата сте или невинни, или виновни. ⁷Невъзможно е да сте различни, нито да бъдете едновременно виновни и невинни. ⁸Тази е единстве­ната тайна, която ти предстои да научиш. ⁹И няма да остане в тайна, че си изцелен.