Глава 22 СПАСЕНИЕТО И СВЕТИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

1. Имай милост към себе си, ти, който си бил в робство толкова дълго. Радвай се, че всички, които Бог е съчетал, нямат нужда вече самотни да виждат греха. Двама души не могат да видят греха заедно, защото никога не го откриват в едно и също място и време. Грехът е напълно индивидуално възприятие, което виждаш в другия, но всеки е убеден, че съществува в него. И всеки върши различни грешки, които другият не може да разбере Братко, грешката е една, извършвана от един и на извършилия я се дава прошка по един и същ начин. Светостта на взаимоотношенията с твоя брат дава прошка и на двама ви, премахвайки последиците от онова, в което сте повярвали и видели. А когато се премахнат последиците, изчезва и потребността от грях.

2. На кого е нужен грехът? Само на самотните и уединените, които смятат своите братя различни от тях. Това различие, което е привидно, но не реално, оправдава нуждата от грях, при видна, а не реална. И това щеше да бъде реално, ако грехът беше такъв. Защото несветите взаимоотношения се основават върху различията, при което всеки мисли, че другият притежава нещо, което липсва на него самия. Те се свързват, за да може всеки да допълни себе си, ограбвайки другия. Остават заедно, докато преценят, че няма какво повече да ограбят и преминават нататък. И така, те се скитат сред един свят от непознати, чужди на тях самите, живеещи може би под общ покрив на телата, който обаче не дава подслон на никого; в една и съща cтая но разделени така, сякаш принадлежат на различни светове.

3. Светите взаимоотношения изхождат от различна предпоставка. Всеки се е вгледал в себе си и е видял, че нищо не му липсва. Приемайки собствената си завършеност, той я разгръща, съчетавайки я с тази на другия, цялостен като него самия. Той не вижда различия между собственото си и другото „аз”, защото различията се отнасят само до тялото. Следователно не вижда нищо, което би пожелал да отнеме от другия. Не отрича собствената си реалност, доколкото тя е истината. Той е непосредствено под небето, но достатъчно близко за да не се върне повече на Земята. Защото това взаимоотношение притежава Небесна Святост. Може ли толкова близко до Небето отношение да бъде далеч от дома?

4. Помисли на какво само могат да те научат светите взаимоотношения! Те премахват вярата в различията. Убеждението, че съществуват различия, се заменя от вяра в единството. Картината на различията се е преобразувала във вътрешно виждане. Сега разумът може да изведе двамата с брат ти до логическото заключение, че сте свързани. Тази връзка трябва да се разгърне, както ти си се разгърнал, когато сте се обединили. Трябва да се надскочи, както ти си надскочил тялото, за да се свържеш с брат си. И сега сходството, което си видял, се разгръща и окончателно премахва всяко чувство за различия, за да стане очевидно единството, което стои зад всичко. Това е златният кръг, където разпознаваш Божия Син. Защото онова, което се ражда в едно свято взаимоотношение, не може никога да свърши.
1. Посланието на светите взаимоотношения

1. 
   Нека продължим логиката на разума. Ако нападаш онзи, когото Бог желае да изцели, и мразиш, когото Той обича, тогава ти се отклоняваш от Волята на своя Творец. Но при положение, че ти си Неговата Воля, тогава явно се отклоняваш от своята същност. Ти можеш и наистина вярваш, че е така. И вярвайки, виждаш много доказателства в подкрепа на това убеждение. Питаш се, откъде идва това странно чувство за несигурност, усещането за отчуждение и страхът от безсмислието, който те преследва? Сякаш си попаднал тук случайно и непредвидено и знаеш само, че лутайки се, ще си отидеш, защото само това изглежда сигурно.
   
2. 
   Чували сме подобно описание и по-рано, но не по отношение на теб. И продължаваш да
   

3. Не си съзнавал, че не можеш да разбереш нещо, което не стига до теб. До теб не са стигали послания, които да са понятни. Защото си слушал нещо, неспособно на общуване. Помисли какво се случва при това. Когато отричаш своята същност, твърдо уверен, че си „нещо друго”, това „друго не що”, създадено от теб вместо истинската ти същност, се превръща в твой начин на виждане. Това „друго нещо” вижда, но тъй като това не си ти, то обяснява своето виждане на теб самия. Твоето истинно виждане, разбира се, ще направи всичко това ненужно. Но ако си със затворени очи и си призовал това друго нещо да те води, искайки то да ти изтълкува света, който вижда, нямаш основания да не го слушаш или да го подозираш, че не ти казва истината. Разумът ти подсказва, че то не може да бъде вярно, защото не го разбираш. Бог няма тайни. Той не те превежда през свят на скърби, изчаквайки да ти обясни в края на пътуването защо ти е сторил това.

4. Какво може да се скрие от Божията Воля? И въпреки това, ти си убеден, че имаш тайни. Какви могат да бъдат тези тайни, освен друга „воля”, която да е твоя и да се различава от Неговата? Разумът говори, че това не е тайна, която трябва да бъде укривана като грях. Това всъщност е само грешка! Не допускай страхът ти от греха да я укрива и пречи на изправлението й, защото влечението към греха е само страх. Това е единственото чувство, което си създал, каквото и да ти се струва то. Това е чувството на потайност, на скрити помисли, свързани с тялото. Това е единственото чувство, което се противопоставя на любовта и винаги води до съзиране на различията и загуба на близост. Това е чувството, което те държи в слепота, зависимо от „аза", който си въобразяваш, че си породил, за да те преведе през света, създаден от него.

5. Зрението ти е дадено заедно с всичко, което можеш да разбереш. Няма да ти бъде трудно да разбереш онова, което ти говори вътрешното виждане, защото всеки вижда само онова, което мисли, че е негова същност. И ти ще разбереш онова, което зрението ти разкрива, защото такава е истината. Само вътрешното ти виждане може да ти покаже онова, което си способен да виждаш. То достига до теб непосредствено, без необходимост да ти бъде тълкувано. Щом нещо се нуждае oт тълкуване, значи ти е чуждо. А и няма да стане по-разбрано ако ти го тълкува някой, когото не разбираш.

6. Измежду всички послания, които си получил, и които не си разбрал, само този курс е открит за разбиране от твоя страна и може да бъде разбран. Той е на твоя език. Не го разбираш все още поради това, че цялото ти общуване е като на новородено. Звуците, които чува и издава новороденото са крайно ненадежни, те означават за него различни неща в различните моменти. Звуците, които то чува, и картините, които вижда, са все още неустойчиви. Но онова, което чува, без да разбира, ще бъде родният му език, чрез който ще общува с хората, които го заобикалят, и те ще общуват с него. И странните, променливи лица, които вижда около себе си, ще се превърнат за него в утешители и то ще припознае своя дом и ще се види там заедно с тях.

7. Така във всички свети взаимоотношения се възражда способността за общуване, вместо за разделение. И все пак, светитe взаимоотношения, възродени едва отскоро от несветите, но по- древни дори от древната илюзия, която са заместили, са в момента подобни на младенец, но прероден. Въпреки това, чрез този младенец ти се връща истинското виждане и той ще ти заговори на език, който можеш да разбереш. Той не е захранен с онова „друго нещо”, което ти си взел за себе си. Не е предаден и приет от друг, вместо от теб. Защото двама братя не могат да се съединят по друг начин, освен в Христос, Чието виждане ги разглежда в единство.

8. Помисли какво само ти е дадено, свети брате мой. Това детe ще те научи на всичко, което не разбираш, и ще го направи достъпно за теб. Защото езикът му няма да ти бъде непознат. Не му е нужен преводач, за да общува с теб, тъй като ти си го научил на всичко, понеже си го знаел. То би дошло само при теб, никога при „нещо друго”. Където е влязъл Христос, никой не е сам, защото Той не би намерил дом сред хора, които са разделени. Но Той трябва да се роди отново в Своя древен дом, привидно нов, но всъщност като Него древен - един малък пришълец, който зависи от светостта на твоите взаимоотношения, която да Му позволи да живее.

9. Бъди сигурен, че Бог не е поверил Своя Син на някой недостоен. Не си струва да се свързваш с нищо, освен с онова, което е част от Него. А и каквото не е част от Него, е неспособно на единение. Комуникативната връзка трябва да е възстановена у онези, които се свързват, защото това не може да стане посредством телата. Какво тогава ги е обединило? Разумът говори, че сигурно са погледнали един на друг чрез виждане, което не е от тялото, и са общували на език, недостъпен за тялото. Гледка или звук, които вдъхват страх, не биха могли да ги съединят така нежно в единно цяло. Но скоро всеки е видял в другия съвършено прибежище, където неговият Аз да се възроди в сигурност и в мир. Това му е подсказал разумът, и той му се е доверил, защото е истината.

10. Това е първото пряко възприятие, което можеш да създадеш. Ти го създаваш чрез осъзнаване, по-древно от възприятието, но възраждащо се в миг. Какво е времето за онова, което е извечно истинно? Помисли какво ти е дал този миг - разбирането, че това „друго нещо”, което си смятал за себе си, е илюзия. И истината се е явила незабавно, за да ти покаже къде трябва да бъде твоето Аз. Отричането на илюзиите е повик към истината, защото да отречеш илюзиите означава да признаеш, че страхът е необоснован. В светия дом, където няма власт страхът, любовта прониква с благодарност, признателна, че е единна с вас, които сте се свързали, за да й позволите да дойде.

11. Христос идва само при Себеподобни - при сродни, а не различни. Защото го тегли вечно към това, което е Той Самият. А какво е така сродно Нему, както светите взаимоотношения? И онова, което ви привлича с брат ти един към друг, привлича и Него към вас. Тук Неговата благост и Неговата ласкава невинност е защитена от нападение. И тук Той може да се завърне уверено, защото вярата в другия е вяра в самия Него. Ти наистина си прав, когато гледаш на своя брат като на Негов избран дом, защото, тук ти изразяваш своята воля с Него и с Неговия Отец. Това е Волята на твоя Отец за теб и твоята собствена воля, единна с Неговата. И който е привлечен към Христос, е привлечен към Бога със същата сигурност, както Двамата са привлечени към всяко свето взаимоотношение - домът, подготвен за Тях, когато земята се превръща в Небе.

1. Противоположност на илюзиите не е разочарованието от тях, а истината. Само за егото, за което истината е лишена от смисъл, те се явяват единствени алтернативи, различни една от друга. В действителност, и илюзиите, и разочарованието от тях са едно и също нещо. И едното, и другото води до страдание, макар и всяко да изглежда като начин да се преодолее страданието, причинено от другото. Всяка илюзия поражда болка и страдание в тъмните дипли на тежките одежди, зад които прикрива нищото, каквото е всъщност. Но в тези мрачни и тежки одежди се покриват онези, които се cтремят към илюзии и се крият от радостта на истината.

2. Истината е противоположна на илюзиите, защото поражда радост. Какво друго, ако не радостта, може да бъде противоположност на страданието? Да се отърсиш от едно страдание, за да намериш друго, едва ли е избавление. Да смениш една илюзия с друга не е никаква промяна. Безсмислено е в страданието да търсиш радост, защото как би могла тя там да се намери? Единственото достъпно в мрачния свят на страданието, е дa подбереш някои негови страни, да погледнеш на тях като на нещо различно и да определиш това различие като радост. Но да възприемеш нещо различно там, където различие не съществува, със сигурност няма да промениш нещата.

3. 
   Илюзиите пораждат само вина и страдание, болест и смърт на онези, които вярват в тях.
   

4. 
   Разумът ще ти подскаже, че единственият начин да се избавиш от страданието е да го
   

5. Както разумът, така и егото ще ти кажат това, но изводите, които извличат, не са еднакви. Сега егото ще те увери, че е невъзможно да не виждаш вина у никого. А щом такъв поглед е единственият начин да се постигне избавление от вината, тогава убедеността в греха трябва да е извечна. Ала разумът гледа на това по друг начин, защото разумът вижда в първоизточника на идеята онова, което я прави вярна или невярна. Това трябва да е така, щом идеята е единна със своя първоизточник. Следователно, твърди разумът, щом избавлението от вината е дадено на Светия Дух като Негова цел, и то от Този, за Когото нищо, което Той пожелае, не е невъзможно, средствата за постигане на избавление са повече от възможни. Те непременно съществуват и са на твое разположение.

6. Това е критичният момент за този курс, защото на настоящия етап трябва да се осъществи напълно разграничението между теб и егото. Защото, щом разполагаш със средствата да позволиш осъществяването на предназначението на Светия Дух, значи, че можеш да ги използваш. А прилагайки ги, ти ще повярваш в тях. 3а егото това е неосъществимо, а никой не се заема с нещо, за което няма надежда да се постигне. Ти знаеш, че каквото твоят Творец желае, е възможно, но онази, същност, която си създал, не вярва, че е така. Сега трябва да избираш между себе си и илюзията за това, което си. Не и двете, а едно от двете. Няма смисъл да се опитваш да избегнеш този единствен избор. Той трябва да бъде направен. Вярата и убедеността могат да натежат на едната или другата страна, но разумът ти подсказва, че от едната страна е страданието, а от другата радостта.

7. Недей сега да отхвърляш своя брат. Защото бидейки еднакви, вие не решавате по различен начин, нито сами за себе си. Или си давате взаимно живот, или пък смърт; или сте спасители един за друг, или съдници, всеки от които освещава или осъжда другия. Или напълно вярваш в този курс, или не вярваш в него въобще. Защото или е напълно истинен, или съвършено неверен и не може да му се вярва отчасти. И ти ще се избавиш от нещастието или напълно, или никак. Разумът ще ти подскаже, че няма средно положение, при което да останеш в колебание, очаквайки да избереш между радостта на Небето или нещастието на ада. Докато не избереш Небето, ти си в ада и нещастието.

8. Не можеш да вземеш част от Небето и да я въвлечеш в илюзиите. Както не можеш да постигнеш Небето, ако храниш дори и една единствена илюзия. Спасителят не може да бъде съдия, нито пък милостта - осъждане. Истинното виждане не може да бъде проклятие, а единствено благослов. Този, Чието предназначение е да спасява, ще спасява. Как ще го постигне, не си в състояние да разбереш, но кога да стане е изцяло твой избор. Защото ти си създал времево и времето е в твоя власт. Ти не си и робството на времето, както и на света, който си създал.

9. 
   Нека разгледаме по-отблизо илюзията, че онова, което си създал, разполага с властта да
   

6. 
   Разгледай тази гигантска проекция, но погледни на нея не със страх, а с решителност да я
   

11. Само твоите мисли са неосъществими. Не и спасението. Не е възможно да гледаш на своя спасител като на враг и да го познаеш. Но е възможно да разбереш истинската му същност, щом Божията Воля е такава. Каквото е дадено от Бога в твоите свети взаимоотношения, то им принадлежи. Защото каквото е дал да ти се предаде от Светия Дух, е наистина дадено. Няма ли да погледнеш спасителя, който ти е отреден? И нима нe си признателен да замениш ролята на палач, която си му приписал, срещу онази, която наистина му принадлежи? Приеми от него онова, което Бог му е дал за теб, а не което сам си се опитал да си дадеш.

12. Отвъд тялото, което си издигнал като преграда между себе си и своя брат, сияйно в онази златиста светлина, която стига до него от светлия, безкраен кръг, който се разгръща завинаги, са твоите свети взаимоотношения, обикнати от Самия Бог. Как тихо почиват те във времето, но и отвъд него, безсмъртни, макар и на земята! Колко велика сила се крие в тях. Времето се подчинява на волята им и земята е такава, каквато те определят да бъде. Тук не съществува отделна воля, нито желание за разделение в каквото и да било. Волята в светите взаимоотношения е истинна и не познава изключения. Всяка илюзия, предадена на тяхната прошка, нежно се оставя без внимание, за да изчезне. Защото в тяхното съсредоточие Христос се ражда отново, за да озари Своя дом с истинно виждане, което побеждава света. Нима не желаеш този свят дом да стане и твой. Тук няма скръб, а само радост.

13. Всичко необходимо, за да пребиваваш тук заедно с Христос, е да споделяш Неговото виждане. То се дава незабавно и с радост на всеки, който е готов да види невинността на своя брат. И тази готовност не трябва да изключва никого, за да се избавите от всички последици на греха. Нима би простил на себе си само отчасти? Можеш ли да постигнеш Небето, ако дори и един единствен грях те изкушава да се отдаваш на скръбта. Небесното Царство е домът на съвършената чистота и Бог го е сътворил за теб. Виж своя свят брат невинен като теб самия и му позволи да те изведе там.

1. Когато се внесе разум в мисловната система на егото, започва неговото преодоляване, защото разумът и егото са противоположности. Те са несъвместими в твоето съзнание. Защото целта на разума е да направи всичко ясно и очевидно. Ти можеш да видиш онова, което е разумно. И това не е само игра нa думи, защото тук е началото на вътрешно виждане, което има смисъл. Вътрешното виждане е буквално здрав разум. Щом това не е телесното виждане, то непременно е разбираемо. Защото е просто, а онова, което е очевидно, е недвусмислено. То може да се разбере. И тук разумът и егото се разделят, за да поемат по своите отделни пътища.

2. Съществуването на егото изцяло зависи от убедеността му, че не можеш да усвоиш този курс. Ако споделиш това негово убеждение, разумът ще бъде неспособен да открои твоите грешки и да проправи пътя за тяхното изправление. Защото разумът вижда отвъд грешките, убеждавайки те, че онова, което си смятал за реално, не е такова. Разумът откроява разликата между грях и грешки, защото се стреми към поправянето им. И така, той те уверява, че онова, което си смятал за непоправимо, може да се корегира, от което следва, че е само грешка. Егото се противопоставя на изправлението, което води до твърдата му вяра в греха и пренебрежителното отношение към грешките. То не вижда нищо, което да може да се поправи. Така егото осъжда, а разумът спасява.

3. Сам по себе си разумът не е спасение, но той разчиства пътя за постигане на мир и привежда съзнанието ти в такова състояние, в което можеш да получиш спасение. Грехът е преграда по пътя към мира, подобна на тежка, заключена врата, ключът от която е изгубен. Никой, който я види без помощта на разума, не би се опитал да я премине. З телесното зрение това е преграда, която изглежда непоклатима като гранит, толкова огромен, че би било безумие да се опиташ да го преодолееш. Но разумът лесно вижда отвъд нея, защото тя е заблуда. Каквато и форма да приема, от погледа на разума не може дa се скрие, че това е куха преграда.

4. Егото се занимава само с формата на грешката. То не разбира смисъла и не вижда има ли го или не. Всичко, достъпно зa телесните очи, е грешка, неправилно възприятие, деформирана част от цялото, лишена от смисъла, който би му придала целостта. И все пак грешките, независимо от тяхната форма, подлежат на коригиране. Грехът е особена форма на грешка, която егото почита. То се стреми да съхрани всички грешки и дa направи от тях грехове. Защото това му придава стабилност, то е неговата тежка котва сред неустойчивия свят, който е създало; камъкът, върху който е положило своята църква и където неговите поклонници са приковани към телата и вярват, че свободата им се състои в свободата на тялото.

5. Разумът ще ти подскаже, че не формата на грешката я прави грешка. А щом зад формата се крие само грешка, то тя не може да предотврати нейното поправяне. Телесните очи виждат само формата. Те не могат да видят отвъд онова, което са създадени да виждат. А са създадени да виждат грешката, а не отвъд нея. Техният начин на възприемане е наистина странен, защото могат да виждат само илюзии, неспособни да прозрат отвъд гранитната скала на греха и спирайки пред външната форма на нищото. За този деформиран начин на виждане външната форма на нещата, стената, издигаща се между теб и истината, е напълно реална. Но възможно ли е зрението, което се спира пред нищото, сякаш то е стабилна преграда, да вижда истински? То остава при формата, създадено, за да гарантира със сигурност, че нищо, освен формата, няма да бъде възприето.

6. Тези очи, създадени, за да не виждат, няма да виждат никога. Защото идеята, която представляват, никога не е напускала създателя си и тъкмо той вижда през тях. Каква е целта на техния създател, освен да не вижда? За тази цел телесните очи са съвършено средство, но не и за виждане. Забележи само как те се съсредоточават върху външните неща, без да могат да погледнат отвъд тях. Наблюдавай как се спират пред нищото, в невъзможност да преодолеят формата, за да постигнат смисъла. Няма нищо по-заслепяващо от възприемането на формата. Защото видимостта на формата означава неяснота на разбирането.

7. Само грешките притежават различни форми и по този начин могат да внасят заблуда. Формата може да се променя, защото не е истинна. Тя не би могла да бъде реалност, защото може да се промени. Разумът ще ти подскаже, че щом формата не е реалност, тя сигурно е илюзия и не съществува, за да се види. А ако я виждаш, сигурно грешиш, защото виждаш като реално нещо, което нe може да има реалност. Възприятие, което не може да прозре отвъд несъществуващото, е деформирано и възприема илюзиите за истина. Може ли то да разпознае истината?

8. Не позволявай грешки под никаква форма да те разделят от този, който е свят като теб. Не позволявай телесните очи да скрият за теб виждането на неговата святост, която би ти показала твоята прошка. Нека да не ти попречи да разбереш същността на своя брат, това, че виждаш неговите грехове и неговото тяло. Има ли в него нещо, към което да бъдеш агресивен, освен ако е свързано с тялото, което си убеден, че е способно да извърши грях? Отвъд неговите заблуди е твоята святост и твоето спасение. Ти не си му отдал светостта, а си се опитал да видиш в него своите грехове, за да спасиш себе си. И все пак неговата святост е прошка за теб. Нима можеш да се спасиш като правиш греховен онзи, чиято святост е твоето спасение?

9. Едни свети взаимоотношения, макар и съвсем новосъздадени трябва да ценят светостта повече от всичко. Лишените от святост ценности ще предизвикат объркване, и то в съзнанието. В несветите отношения всеки цени другия, защото вижда в него оправдание за своята греховност Всеки вижда в другия онова, което го тласка да върши грях противно на волята си. Така той прехпърля греховете си върху другия и се привързва към него, за да ги поддържа. И никой вече не вижда в себе си причината за греха, породена от желанието да придаде реалност на греха. Но разумът вижда светите взаимоотношения такива, каквито са - споделено състояние на съзнанието, при което и двамата е радост предават грешките си зa изправление, за да се изцелят заедно.

1. Когато се изправиш пред разклонение на пътя, не можеш да продължаваш напред. Трябва да поемеш или в едната, или в другата посока. Защото ако и тогава следваш посоката, в която си вървял преди разклонението, няма да стигнеш до никъде. Целият смисъл на досегашния ти път е в това да направиш избор в коя посока да продължиш. Пътят, който те е довел до тук, вече не е от значение. Той не може да ти служи по-нататък. Достигнал до тук, човек не може да вземе неправилно решение, макар че може да го отлага. А никоя част от пътя не е толкова безнадеждна и безплодна, като това да стоиш на разклонение без да знаеш в каква посока да поемеш.

2. Само първите стъпки по верния път изглеждат трудни, защото вече си избрал, макар да ти се струва, че все още можеш да се върнеш назад и да поемеш в другата посока. Съвсем не е така. Избор, направен с помощта на Небесните сили, не може да се отмени. Твоят път е предопределен. Щом разбереш това, всичко ще ти се открие.

3. И ето че ти и твоят брат стоите тук, на това свято място, пред завесата на греха, която пада между вас и лицето на Христос. Позволи тя да се вдигне! Вдигни я заедно със своя брат, защото нищо не ви разделя, освен тази завеса. Поотделно всеки от вас би гледал на нея като на непреодолима преградa, без да разбира колко е тънък воалът, който стои помежду ви сега. А и с него е свършено вече в твоето съзнание, мирът те е споходил дори и тук, пред завесата. Помисли са­ко какво ще се случи подир това. Любовта на Христос ще озари лицето ти и ще изгрее на него, за да освети помръкналия свят, който се нуждае от тази светлина. И от това свещено място Той ще се завърне заедно с теб, без да изостави нито святото място, нито теб. Ти ще се превърнеш в Негов посланик, връщайки Го на Него Самия.

4. Помисли само каква красота ще съзерцаваш ти, който вървиш с Него! И колко красиви ще бъдете с брат ти в очите един на друг! Колко ще бъдете щастливи заедно, след толкова дългото и самотно пътуване поотделно. Ти ще отвориш за всички скърбящи Небесните врати, които вече са отворени за теб. И всеки, койтo види Христос в теб, ще се възрадва. Колко е прекрасна гледката отвъд завесата, която ще принесеш да озари изнурените очи на онези, които са така yгрижени сега, както бе и сам ти някога. Колко ще ти бъдат признателни да те видят да идваш помежду тях, предлагайки им прошката Христова, за да разпръсне вярата им в греха.

5. Всяка грешка, която ти или твоят брат направите, другият ще я поправи. Защото да види твоята красота е неговото спасение, което той ще пази ненакърнимо. И ти също ще бъдеш закрилник на своя брат от всичко онова, което се изправя по между ви. Така ще преминеш през света заедно с мен, чиято вест все още не е достигнала до всекиго. Защото ти си тук, за да помогнеш тя да се приеме. Божият дар все още е достъпен, но очаква да бъде приет. Той се получава от теб, който си го приел. Даден е в сигурни ръце - твоите и на брат ти - защото споделяйки го, ти ставаш негов сигурен пазител и защитник.

6. На всички, които споделят Божията Любов, е дадена благодатта да даряват онова, което са получили. Така те узнават, че то им принадлежи завинаги. Пред тяхното идване падат всички прегради, защото най-сетне е преодоляна всяка пречка която видимо се бе изпречвала, за да възпрепятства пътя им. Завесата, която вдигате двамата с брат ти, открива пътя пред истината не само за вас. Тези, които са позволили да се вдигнат илюзиите от техните съзнания, са спасителите на този свят, крачещи по света заедно със своя Спасител и разнасящи Неговата вест за надежда и освобождение от страданието на всеки, който се нуждае от чудо, за да се спаси.

7. Колко е лесно да предложиш това чудо на всекиго! Никой, който го е приел, не може да го намира за трудно. Защото приемайки го, той узнава, че не е дадено единствено на него. Такова е предназначението на светите взаимоотношения - да приемете заедно и предадете онова, което сте приели. Стоейки пред завесата, ти все още се затрудняваш от това. Но протегни ръка, хванала ръката на брат ти, и докосни това видимо тежко препятствие, и ще видиш колко лесно пръстите ти се плъзгат по нищото. Това не е твърда стена. И само една илюзия стои между теб и твоя брат и светия Аз, който и двамата споделяте.

1. Как човек преодолява илюзиите? Определено не със сила или гняв, нито като им се противопоставя. Просто като позволиш на разума да ти подскаже, че те са в противоречие с реалността. Те са противоположни на истината. Противоречието идва от тях, а не от реалността. Реалността не противоречи на нищо. Нещо, което просто е, не се нуждае от защита и не предлага такава. Само илюзиите се нуждаят от защита, поради своята слабост. И как да е трудно да се върви в пътя на истината, когато ти пречи само слабостта? Ти си силният в този привиден конфликт. И не се нуждаеш от защита. Ти не се нуждаеш от нищо, което да бъде защитавано, защото всичко, което трябва да се защитава, те прави слаб.

2. Помисли за какво са му на егото защитни механизми. Винаги за да оправдае нещо, което противоречи на истината, което е в разрез с разума и е лишено от смисъл. Мислимо ли е подобно оправдание? Какво, ако не покана към безумието е това, за да те спаси от истината? От какво се стремиш да се спасиш, ако не от нещото, което те плаши? Вярата в греха се нуждае от голяма защита и то на огромна цена. Трябва да се осигури защита срещу всичко, с което те дарява Светия Дух и то да бъде пожертвано. Защото грехът е издялан като преграда от твоя мир и е положен между теб и неговото завръщане.

3. Но може ли мирът да бъде толкова фрагментарен? Той продължава да бъде цялостен и нищо не може да се отнеме от него. Виждаш как и средствата, и материалът на сънищата на злото са нищо. В действителност двамата с брат ти сте заедно и нищо не ви разделя. Бог ви държи за ръце, а може ли нещо да раздели онези, които Той е свързал в единство с Него? Ти се стремиш да се защитаваш срещу твоя Отец. Но въпреки това си остава невъзможно да се отхвърли любовта. Бог тихо живее в теб, незащитен и без да се защитава, защото само в тази притихналост е силата и могъществото. Тук не може да проникне слабост, защото няма агресия и следователно не съществат илюзии. Любовта се основава на сигурността. Само на несигурното е присъщо да се защитава. А всяка несигурност е сьмнение в самия себе си.

4. Каква слабост е страхът, нищожен и безсмислен. Колко е незначителен пред тихата сила на онези, които е свързала любовта! Това е твоят „враг” - една уплашена мишка, готова да се опълчи срещу вселената. Каква е вероятността да успее? Трудно ли е да се пренебрегне тъничкото й писукане, което заявява могъществото и стремежа й да заглуши химна на възхвала на Твореца, който пеят извечно като едно всички сърца по цялата вселена? Кой е по-силен? Тази нищожна мишчица или всичко онова, което Бог е сътворил? Ти и твоят брат не сте обединени от тази мишка, а от Божията Воля. И нима може една мишка да предаде онези, кои го Бог е съединил?

5. Само ако можеше да разбереш колко е незначително това, което се изпречва между теб и твоя брат! Не се заблуждавам oт илюзорните му размери и дебелина, тегло, здравина и твърди основи. Да, за телесните очи тази преграда изглежда като огромно твърдо тяло, неподвижно като планина. Въпреки това, в теб има Сила, на която никоя илюзия не може да устои. Това тяло само ти се струва непреодолимо - Силата е наистина неустоима. Какво ще стане, когато настъпи единство? Възможно ли е и по-нататък да се защитава илюзията за непоколебимост от това, което тихо преминава през преградата и отива отвъд нея?

6. Не забравяй, че щом усетиш нужда да се защитаваш от нещо, ти си се отъждествил с една илюзия. И затова си се почувствал слаб, защото си сам. Такава е цената на всички илюзии Те всички се основават на вярата, че си разделен от другите. Всички те се изпречват тежки, стабилни и непреодолими между теб и твоя брат. И няма дори и една илюзия, която истината да не може да преодолее с такава лекота, че непременно да се убедиш, каквото и да си мислил преди това, че илюзията е нищо. Ако простиш на своя брат, това ще стане. Защото нежеланието да не отдаваш значение на привидната преграда помежду ви, я прави непреодолима и затвърждава илюзията, че не може да се премахне.
VI. Светлината на Светите взаимоотношения

1. Свобода на тялото ли предпочиташ или на съзнанието? Защото не можеш да имаш и двете. Кое за теб е по-ценно? Към кое се стремиш? Защото едното възприемаш като средство, а другото като цел. Едното трябва да се постави в служба на другото и да утвърди неговото господство, повишавайки неговата значимост и снижавайки собствената си. Средствата служат на целта и когато тази цел бъде постигната, средствата понижават и напълно губят стойността си при липса на предназначение. Няма човек, който да не се стреми към свобода и дa не се опитва да я намери. Но всеки търси свободата там, където вярва, че се намира, и може да я намери. Всеки я смята зa възможна или за тялото или за съзнанието и ще накара другото да служи на неговия избор да я постигне.

2. Когато се избере свободата на тялото, съзнанието се използва като средство, ценно със способността си да измисли план за постигането й. Но свободата на тялото е лишена от смисъл и сьзнанието е обречено да служи на илюзии. Такава ситуации с толкова противоречива и невероятна, че който я избере, губи представа за ценност. Но дори и при такова дълбоко и неописуемо объркване, Светия Дух чака нежно и търпеливо, сигурен в изхода, както в Любовта на Своя Творец. Той знае, че този безумен избор е направен от някой, който е скъп на неговия Творец, както любовта на любовта.

3. Никак не се тревожи как ще стане така, че Той лесно да смени ролята на средствата и целите за онзи, когото Бог обича и желaе да направи свободен завинаги. Но бъди признателен, че можеш да послужиш като средство на Неговата цел. Това е единственото служене, което води до освобождение. За да служи на тази цел, тялото трябва да се види в неговата невинност, защото целта е невинността. Непротиворечивостта прави естествен прехода от средства към цел, какъвто е преходът от омраза към благодарност за очите, които прощават. Ти ще получиш святост от своя брат, използвайки тялото само в служба на невинността. И ще ти бъде невъзможно да мразиш онова, което служи на този, когото изцеляваш.

4. Тези свети взаимоотношения, прекрасни в своята невинност, могъщи по сила и озарени в светлина, по-сияйна от слънцето, което виждаш да грее на небето, са избрани от Отца като средство за осъществяване на Собствения Му план. Бъди благодарен, че не служат на твоя план. Те не могат да изневерят на онова, което им е възложено, и всичко, което им се дава, е полезно. Тези свети отношения са способни да изцелят каквато и да е форма на болка. Сами не можете да служите - нито ти, нито твоят брат. Изцелението се състои изцяло във вашата воля. Защото тя е твоето изцеление и чрез нея ще приемеш Изкуплението. А Синовността намира изцеление в теб, защото волята ти е единна с волята на твоите братя.

5. За светите отношения не съществува грях. Формата на заблуда престава да се забелязва и разумът, съединен с любовта, наблюдава притихнал цялото объркване, като си казва: „Това е само една грешка". И тогава Изкуплението, което си приел в своите взаимоотношения, поправя грешката и връща на Небесното Царство една част, която му принадлежи. Ти, позволилият да се дари това, си толкова благословен! Всяка част от Небето, които му даряваш, ти се дава. И всяко празно място на Небето, което си изпълнил отново с вечната светлина, която носиш, сега свети над теб. Средствата, конто използва невинността, не познава страха, защото носят в себе си само любов.

6. Дете на мира, светлината е дошла за теб. Ти не разпознаваш светлината, които носиш, но ще си я спомниш. Кой може да лиши себе си от вътрешното виждане, което носи на другите? И кой няма да успее да разпознае дара, който е поднесен на Небето благодарение на него? Да служиш благородно на Светия Дух означава да служиш на себе си. Сега, когато си Негов служител, ти трябва да обичаш всичко онова, което Той обича. И внасяш спомена за всичко вечно. Нито следа от временните неща не може да остане в съзнание, което служи на вечното. И никаква илюзия не може да наруши мира в едни взаимоотношения, които са се превърнали в оръдие на мира.

7. Когато погледнеш на своя брат с пълна прошка, от която нито една грешка не е изключена и нищо не остава скрито, нима може да има грешка, която да не пренебрегнеш? Под каква форма може да ти се яви страданието, за да не ти позволи да виждаш отвъд него? И нима е възможна илюзия, в която да не познаеш само грешка - сянка, през която преминават напълно несмутим? Бог няма да позволи нищо да попречи на онези, чиято воля е Негова Воля, а те ще познаят, че това е така, защото служат на Волята Му. И ще й служат с готовност. И тогава дали ще се забави дълго моментът, в който ще си спомнят истинската си същност?

8. Ти ще видиш своята значимост в очите на своя брат и всеки получава освобождение, когато види своя спасител вместо нападателя, който си е представял. Чрез това освобождение се освобождава и светът. Това е твоят дял в постигането на мир. Защото попита какво е предназначението ти тук и получи отговор. Недей да се опитваш да го променяш, нито да си изнамираш друга някаква цел. Тази и само тази ти е възложена. Приеми я и й служи с готовност, защото от Светия Дух зависи кога, къде и какво да се направи с даровете, които предаваш на брат си oт Него. Той ще ги подари там, където те са радушно приети. Ще използва всеки от тях за мир. Няма да се загуби дори и най-незабележимата усмивка и стремеж да пренебрегнеш макар и най-незначителната грешка на своя брат.

9. Нима не е върховно благословение да погледнеш благодетелно на всичко, възлюблено от Отца? Светия Дух е призван да разгръща всеопрощението. Остави това на Нето. Нека твоя грижа да бъде само да Му дадеш онова, което може да се разгръща. Недей да пазиш мрачни тайни, които Той не може да използва, по Му предложи онези малки дарове, които може вечно да разгръща. Той ще вземе всеки от тя х и ще направи от него потенциална сила за постигане на мир. Няма да отмине без благословение нито един дар, нито ще го ограничи по някакъв начин. Ще му предаде цялата сила, идваща от Бога, за да превърне всеки малък дар на любов в източник на изцеление за Всекиго. Всяко най-дребно нещо, което даряваш на своя брат, е озарение за света. Не се тревожи за мрака - отвърни поглед от него и се обърни към своя брат. И нека мракът се разпръсне oт Този, Който познава светлината и я полага нежно във всяка тиха усмивка на вяра и доверие, с която благославяш брата си.

10. От твоето усвояване на знанието зависи благоденствието на света. И не е нищо друго, освен гордост, да се отрича силата на твоята воля. Нима допускаш, че Божията Воля е безсилна? Това ли е смирението? Ти не виждаш какво е причинило подобно убеждение. Ти виждаш себе си уязвим, крехък и лесно унищожим, зависим от произвола на хиляди нападатели, които са по-могъщи от теб. Нека да видим как точно се е стигнало до подобна заблуда, защото тук е забита тежката котва, която поддържа страха от Бога, непокътната и твърда като скала. Докато тя стои, всичко ще изглежда точно така.

6. 
   Кой може да нападне Божия Син, без да атакува Отца? Нима е възможно Божият Син да
   

12. Ако си единен с Бога и разбираше това единство, щеше да знаеш, че притежаваш Неговото могъщество. Но няма да си спомниш това, докато вярваш, че агресията има някакъв смисъл. Тя е неоправдана под каквато и да било форма, защото е лишена от смисъл. Единствената възможност да бъде оправдана, е двамата с брата ти да сте разделени един от друг и от своя Творец. Защото само тогава би било възможно да бъдеш агресивен към част от творението, без да го засегнеш цялото, да атакуваш Сина, без Отца; и да нападнеш другиго, без да засегнеш себе си или да уязвиш себе си, без и друг да почувства болка. Ти се стремиш да повярваш в това. Но защо го цениш, ако не заради възможността да нападаш в безопасност? Нападението не е нито безопасно, нито опасно. То е невъзможно. И това е така, защото вселената е единно цяло. Ти не би се решил на агресия спрямо нейната реалност, ако агресията не бе особено важна, за да я видиш разделена от нейния създател. Така започва да ти се струва, сякаш любовта може да напада и да внушава страх.

13. Само онези, които са различни, могат да се нападат взаимно. И така стигаш до извода, че щом можеш да нападаш, ти и твоят брат трябва да сте различни. Но Светия Дух дава друго обяснение. Тъкмо защото ти и твоят брат не сте различни, вие сте неспособни на агресия. Всяка от тези позиции е резултат на логично заключение. И всяка от тях може да се поддържа, но не и двете. Единственият въпрос, на който трябва да се отговори, за да се реши коя от двете възможности отговаря на истината, е дали ти и твоят брат сте различни. От позицията на вашите разбирания, вие сте различни и следователно, сте способни на агресия. От двете алтернативи, тази изглежда по-естествена и по-съответна на твоя опит. Ето защо, трябва да имаш друг опит, по-съответстващ на истината, за да те научи какво е естествено и истинно.

14. Такова е предназначението на твоите свети взаимоотношения. Защото каквото мисли единият, другият ще го преживее с него. А какво друго може да означава това, освен, че твоето съзнание и съзнанието на твоя брат са единно цяло? Не гледай със страх на този щастлив факт и недей да мислиш, че тон ти налага тежко бреме. Защото, когато го приемеш с радост, ще осъзнаеш, че твоите взаимоотношения отразяват единството на Твореца и Неговия Син. От любящи съзнания нe произтича разделение. И всяка мисъл на единия поражда радост у другия, защото са еднакви. Радостта е безгранична, защото всяка сияйна мисъл на любов разгръща своето битие и сътворява повече от себе си. Няма никъде различие в нея, защото всяка мисъл е подобна на самата себе си.

15. Светлината, която ви свързва с брат ти, озарява цялата вселена, и защото обгръща и двамата, тя ви съединява е вашия Творец. А в Него цялото творение постига своето единство. Нима би съжалявал, че не можеш самотен да се отдадеш на страха, когато твоите взаимоотношения могат също така да те научат, че съществува силата на любовта, а тя прави всеки страх невъзможен? Не се опитвай да задържиш дори и малка част от егото заедно с този дар. Защото той ти е даден, за да го използваш, а не помрачиш. Учението, че разединението ни е недостъпно, отрича егото. Нека истината да реши дали сте различни, или сделките с твоя брат и да те научи кое е вяpното.