УРОК 48 Няма от какво да се страхувам

1. Идеята за днес дава израз просто на един факт. Това не е факт за онези, които вярват в илюзиите, но илюзиите не са факти. Наистина няма нищо, от което да се страхуваш. Много е лесно да разбереш това. Но е много трудно то да се разбере от онези, които желаят илюзиите да бъдат истина.

2. Днешният период на практика ще бъде много кратък, много прост и многократен. Просто си повтаряй идеята колкото се може по-често. Можеш да я прилагаш с отворени очи по всяко време и във всяка ситуация. Много препоръчително е обаче да се упражняваш около минута всеки път, когато това е възможно, като затвориш очи и бавно си повториш идеята няколко пъти. Особено важно е да използваш идеята веднага щом нещо наруши твоя душевен мир.

3. Наличието на страх е сигурен признак, че си се доверил на собствените си сили. Разбирането, че няма от какво да се страхуваш, показва, че някъде в собственото ти съзнание, макар и да не знаеш още точно къде, ти си си спомнил Бога и си позволил Неговата сила да заеме мястото на твоята слабост. В мига, в който си готов да постигнеш това, наистина няма да има от какво да се страхуваш.

1. Напълно е възможно да чуваш Божия Глас през целия ден, без да прекъсваш по никакъв начин своите обичайни занимания. Онази част на твоето съзнание, в която обитава истината, е в постоянно общение с Бога, независимо дали ти съзнаваш това или не. Другата част е тази, която функционира в света и се подчинява на законите на света. Тъкмо тази част непрестанно се отклонява, дезорганизира и е много несигурна.

2. Онази част, която се вслушва в Божия Глас, е спокойна, винаги в покой и напълно уверена. Това е всъщност единствената страна, която съществува. Другата е безумна илюзия, неистова и безразсъдна, но напълно лишена от реалност. Днес се опитай да не я чуваш. Опитай се да се отъждествиш с онази страна на своето съзнание, където владеят тишина и мир завинаги. Опитай се да чуеш Божия Глас, Който любящо те зове, припомняйки ти, че твоят Творец не е забравил Своя Син.

3. Днес са необходими поне четири петминутни периода на практика, а по възможност и повече. Ще се опитаме да чуем действително Божия Глас, Който да ти напомни за Него и за твоето Аз. Ще подходим към тази най-щастлива и свята мисъл с пълно упование, знаейки, че така се съединяваме с Божествената Боля. Той желае от теб да чуеш Неговия Глас. Дал ти Го е, за да Го чуеш.

4. Вслушай се в дълбоко безмълвие. Бъди съвсем притихнал и с отворено съзнание. Отмини всякакви пронизителни вопли и болни представи, които прикриват реалните ти мисли и ти пречат да видиш своята вечна връзка с Бога. Потъни дълбоко в мира, който те чака отвъд неистовите непокорни мисли, гледки и звуци на този обезумял свят. Ти не живееш тук. Ние се опитваме да постигнем твоя истински дом. Опитваме се да стигнем мястото, където си истински приет. Опитваме се да постигнем Бога.

5. Не забравяй да си повтаряш днешната идея много често. Направи го с отворени очи, когато се налага, но щом е възможно - със затворени. Не забравяй да седнеш притихнал и да си повториш идеята на деня винаги, щом можеш, като затвориш очи за света и осьзнаеш, че приканваш Божия Глас да ти говори.

1. Тук е отговорът на всеки проблем, пред който ще се изправиш днес, утре и винаги. На този свят ти си убеден, че те крепи какво ли не, само не и Бог. Възлагаш вяра на най-тривиалните и безумни символи - хапчета, пари, „защитно" облекло, влияние, престиж, това да бъдеш харесван, да имаш подходящи познанства и нескончаем списък от нищото, което натоварваш с магическа сила.

2. Всички тези неща са твоят заместител на Божията Любов. Ти копнееш за всички тях, за да гарантираш отъждествяването си с тялото. Те са похвални песни на егото. Не възлагай вяра нa нещо, което няма никаква стойност. То няма да те подкрепи.

3. Само Божията Любов ще те защити при всички обстоятелства. Тя ще те въздигне от всяко изпитание и ще те понесе високо над всички опасности на света в атмосфера на съвършен мир и сигурност. Тя ще те пренесе в такова състояние на съзнанието, което нищо не може да застраши, нищо не може да обезпокои и където нищо не може да наруши вечното спокойствие на Сина Божи.

4. Не възлагай вяра на никакви илюзии. Те ще ти изневерят. Възложи цялата си вяра на Любовта Божия в себе си - вечна, неизменна и винаги вярна. Това е отговорът спрямо всичко, което се изправя срещу теб днес. Чрез Божията Любов в теб ти можеш да разрешиш всички привидни затруднения без никакво усилие и с вътрешна сигурност. Днес често си повтаряй това. То е заявление за освобождение от вярата в идолите. То е твоето признание на истината за себе си.

5. В продължение на десет минути, два пъти на ден, сутрин и вечер, нека идеята за деня да проникне надълбоко в твоето съзнание. Повтори я, помисли по нея, нека размислите, свързани с тази тема да дойдат и да ти помогнат да познаеш нейната истинност и нека мирът да те обгърне като пелена на закрила и сигурност. Нека да няма празни и глупави мисли, които да нарушават светостта на съзнанието на Сина Божи. Такова е Небесното Царство. Такова е мястото на покой, където твоя Отец завинаги те е поставил.

1. Започвайки от днес, ние ще имаме поредица от периоди на преговор. Всеки от тях ще преповтори пет от вече представените идеи, като се започне с първата и се свърши с петдесетата. Ще има няколко краткотрайни коментара след всяка от идеите, които трябва да вземеш под внимание при преговора. Упражненията се провеждат по следния начин:

5. Започни своя ден като прочетеш петте идеи и коментариите към тях. След това не е нужно да съблюдаваш определен ред, когато ги разглеждаш, но всяка идея трябва да се повтори поне веднъж през деня. Посвети на всяко упражнение две минути (може и повече), обмисляйки идеята и отнасящите се към нея коментари. Прави това по възможност по-често в продължение на деня. Ако някаква идея се покаже по-привлекателна от останалите, съсредоточи се върху нея. Но в края на деня не забравяй да повториш още веднъж всички тях.

3. При изпълнението на упражненията не е необходимо да се следва буквата на коментара или прекалено щателно да се придържаш към него. По-добре се старай да откроиш основната мисъл и да мислиш над нея, както и над основната страна на идеята, към която се отнася коментара. След като се запознаеш с идеята и поясненията към нея, упражненията трябва да се проведат със затвори очи, уединявайки се по възможност в тихо и спокойно място.

4. Подобно изискване се предявява към твоята практика само на дадения етап на обучение. Впоследствие ще трябва да се правят и без специални условия, в които да прилагаш получените знания. Тези знания ще ти бъдат необходими преди всичко в ситуации, които те разстройват, а не в такива, които вече изглеждат тихи и спокойни. Целта на обучението ти е да придобиеш способността да носиш със себе си мир и да изцеляваш смута и страданията. Това няма да се постигне като бягаш от тях и търсиш убежище в собствената си изолация.

5. Ще научиш, че мирът е част от теб и е нужно само твоето присъствие, за да се изпълни с мир всяка ситуация, в която си се озовал. Най-накрая ще осъзнаеш, че ти не си ограничаван от нищо в твоето положение, затова и твоят мир е с теб навсякъде.

6. Ще забележиш, че зa целите на прегледа някои от идеите не се дават в тяхната първоначална форма. Използвай ги така, както ти са дадени тук. Не е необходимо да се връщаш към първоначалните твърдения, нито да прилагаш идеите по начина, който бе препоръчан по-рано. Сега подчертаваме връзката между първите петдесет идеи и единството на тази система на мислене, към която те водят.
УРОК 51

Днес нашият преглед обхваща следните идеи:

1. (1) Нищо, което виждам няма свой смисъл.

Причината за това е, че всъщност не виждам нищо, а „нищото" не притежава смисъл. Нужно ми е да осъзная това, за да се науча да виждам. Това, което ми се струва, че виждам сега, заема мястото на вътрешното виждане. Трябва да се освободя от него като осъзная, че то няма смисъл, за да заеме вътрешното виждане неговото място.

2. (2) Аз съм придал на всичко, което виждам, целия смисъл, който то има за мен.

Аз съм наложил своите съждения над всичко, което виждам, и виждам само тях. Това не е истинско виждане. То е просто една илюзия за реалността, защото моите съждения са формирани в пълен разрив с реалността. Готов съм да призная липсата на истинност в своите съждения, защото имам желание да виждам. Моите съждения са ми причинили страдание и аз не желая да виждам в зависимост от тях.

3. (3) Аз не разбирам нищо, което виждам.

Как бих могъл да разбера това, което виждам, когато съдя неправилно за него? Онова, което виждам, е проекция на моите грешки в мисленето. Аз не разбирам това, което виждам, защото то е неразбираемо. Няма смисъл да се опитвам да го разбирам. Но има основание да се освободя от него, за да освободя място за онова, което може да се види, разбере и обикне. Аз мога да разменя онова, което виждам сега за последното, стига само да го пожелая. Не е ли това по-добрият избор в сравнение с предишния?

4. (4) Тези мисли нямат никакъв смисъл.

Мислите, които осъзнавам, не означават нищо, защото се опитвам да мисля без Бога. Това, което наричам „свои" мисли, всъщност не са моите реални мисли. Реалните ми мисли са тези, които мисля съвместно с Бога. Аз не си давам сметка за тях, защото съм заел мястото им със свои мисли. Желая да си дам сметка, че моите мисли не означават нищо и да се отърся от тях. Избирам да ги заместя с тези мисли, които те са дошли да заместят. Моите собствени мисли нищо не означават, но творението се състои изцяло в онези мисли, които мисля заедно с Бога.

5. (5) Аз никога не страдам поради причината, която предполагам.

Аз никога не съм разстроен поради причината, която мисля, защото постоянно се опитвам да оправдая мислите си. Непрестанно се опитвам да ги утвърдя като истина. Превръщам всички наоколо си в свои врагове, за да оправдая своя гняв и да обоснова своята агресия. Не съм съзнавал, колко лъжливо е да използвам всичко, което виждам, приписвайки му подобна роля. Аз правя това в защита на онази система на мислене, която ме е наранила и която повече не желая. Готов съм да се отърся от нея.
УРОК 52

Днес темите на преговора съдържат следните идеи:

1. (6)Аз страдам, защото виждам нещо, което не съществува.

Реалността никога не е плашеща. Невъзможно е да ме разстрои. Реалността носи само съвършен мир. Когато съм разстроен, това винаги е защото съм заместил реалността с илюзии, които съм си създал. Тези илюзии са травмиращи, защото аз съм им придал реалност и така съм започнал да гледам на реалността като на илюзия. Нищо в Божието творение не е повлияно от това мое объркване. Аз винаги съм разстроен от нищо.

2. (7) Аз виждам само миналото.

Оглеждайки се наоколо си, аз заклеймявам света, който виждам. Това наричам виждане. Издигам миналото срещу всеки и всичко, превръщайки ги в свои врагове. Когато простя на себе си и си спомня Кой съм, аз ще благословя всекиго и всичко, което виждам. Няма да съществува минало и следователно, няма да има врагове. И ще погледна с любов на всичко, което не съм успявал да видя преди.

3. (8) Съзнанието ми е заето с мисли от миналото.

Аз виждам само своите собствени мисли и съзнанието ми е обсебено от миналото. Какво тогава мога да видя такова, каквото е? Нека си спомня, че гледам към миналото, за да не позволя на настоящето да озари съзнанието ми. Нека да разбера, че се опитвам да използвам времето си срещу Бога. Нека да се науча да се отърсвам от миналото, осъзнавайки, че при това не жертвам нищо.

4. (9) Аз не виждам нищо такова, каквото е сега.

Аз не виждам нищо такова, каквото е сега, може с право да се каже, че изобщо нищо не виждам. Мога да видя само това, което е сега. Изборът не е дали да виждам миналото или настоящето; изборът е просто дали да виждам или не. Онова, което съм избрал да виждам, ми е струвало реалното виждане, сега искам да направя нов избор, за да виждам истински.

5. (10) Моите мисли не означават нищо.

Аз нямам лични мисли. И все пак осъзнавам само личните си мисли. Какво биха могли да значат тези мисли? Те не съществуват и затова не означават нищо. Но моето съзнание е част от творението и от неговия Творец. Нима няма да се присъединя по-скоро към мисленето на вселената, вместо да затъмни онова, което реално е мое, със своите жалки и безсмислени „лични" мисли?
УРОК 53

Днес ще повторим следните теми:

1. (11) Моите безсъдържателни мисли ми разкриват един безсъдържателен свят.

Тъй като мислите, които осъзнавам, не означават нищо, светът, който е тяхна нагледна картина, не може да има смисъл. Това, което предизвиква този свят, е безумно и такова е породеното от него. Реалността не е безумна и аз имам реални мисли, така както и безумни. Следователно аз мога да видя реален свят, ако моето зрение се ръководи от реалните ми мисли.

2. (12) Аз съм разстроен, защото виждам един безсмислен свят.

Безумните мисли са травмиращи. Те пораждат свят, в който не съществува никакъв порядък. Само хаосът ръководи света, който въплъщава хаотично мислене, а хаосът няма закони. В подобен свят аз не мога да живея в мир. Благодарен съм, че този свят не е реален и няма никаква потребност да го виждам, ако разбира се не го ценя. И аз избирам да не виждам ценности в това, което е изцяло безумно и безсмислено.

3. (13) Безсмисленият свят поражда страх.

Всичко, което е напълно безумно, поражда страх, защото е напълно ненадеждно и на него не може да се разчита. В безумието няма надеждност. То не предлага безопасност или надежда. Но такъв свят не е реален. Аз съм му придал илюзията за реалност и страдам от своята вяра в него. Сега избирам да престана да вярвам в него и да възложа своето доверие на реалността. Когато избирам това, аз ще избегна всички последици на света на страха, защото признавам, че той не съществува.

4. (14) Бог не е сътворил безсмислен свят.

Как може да съществува един безсмислен свят, щом Бог не го е сътворил? Той е Първоизворът на целия смисъл и всичко, което е реално, е в Неговото Съзнание. То е и в моето съзнание, защото Той го е сътворил заедно с мен. Защо да продължавам да страдам от последиците на собствените си безумни мисли, когато съвършенството на творението е мой дом? Нека да си спомня силата на своите решения и да разбера къде реално съществувам.

5. (15) Моите мисли са образци, които съм създал аз.

Всичко, което виждам отразява моите мисли. Моите мисли ми показвам къде съм и кой съм. Фактът, че виждам един свят, в който има страдание, загуба и смърт, ми показва, че виждам само въплъщението на моите безумни мисли и не допускам реалните ми мисли да хвърлят благотворната си светлина върху онова, което виждам. Но Божият път е сигурен. Образите, които съм си изградил, не могат да преобладават над Него, защото моята воля не е такава. Моята воля е Негова и аз няма да издигна други богове пред Него.
УРОК 54

Ето идеите, които се преговарят днес.

1. (16) Аз нямам неутрални мисли.

Неутрални мисли са невъзможни, защото всички мисли притежават сила. Те или ще създадат един неистинен свят, или ще ме изведат при реалния. Но мислите не могат да бъдат без последствия. Както светът, който виждам, възниква от грешките в моето мислене, така и реалният свят ще възникне пред очите ми, ако позволя да се поправят грешките. Няма как мислите ми да бъдат едновременно истинни и неистинни. Те неминуемо са или едното, или другото. Онова, което виждам, ми показва тяхната същност.

2. (17) Аз не виждам неутрални неща.

Онова, което виждам, свидетелства за това, което мисля. Ако не мислех, нямаше да съществувам, защото животът е мисъл. Нека погледна на света, който виждам като на въплъщение на Собственото ми състояние на съзнанието. Аз зная, че моето състояние на съзнанието може да се промени. И също зная, че светът, който виждам, може също да се промени.

3. (18) Последиците на моето виждане се отразяват не само на мен.

Тъй като нямам лични мисли, аз не мога да виждам свят, който да се отнася само до мен. Дори и безумната идея за разделението е трябвало да се сподели, преди да създаде основата на света, който виждам. Но това е било споделяне на нищото. Аз мога по същия начин да се позова на реалните си мисли, които споделят всичко с всекиго. Както моите мисли за разделението са зов към мислите за разделение у другите, така моите реални мисли пробуждат реалните мисли у тях. И светът, който ми показват моите реални мисли, ще се появи пред техния поглед, както и пред моя.

4. (19) Последиците на моите мисли се отразяват не само на мен.

В нищо аз не съм сам. Всичко, което мисля, говоря или върша, учи цялата вселена. Един Божи Син не може да мисли, нито да говори или действа напразно. Той не може да бъде сам в нищо. Следователно, в моята власт е да променя всяко съзнание наред със своето, защото Божията сила ми принадлежи.

5. (20) Аз съм решен да виждам.

Разбирайки, че споделеността е природата на моите мисли, аз съм твърдо решен да виждам. Готов съм да погледна свидетелите, които ми показват, че мисленето на света е променено Желая да видя доказателства за това, че всичко, което се осъществява чрез мен, позволява любовта да замести страха, смехът да дойде на мястото на сълзите, а изобилието - на мястото на загубата. Моето желание е да видя реалния свят, позволявайки му да ме научи на това, че моята воля е единна с Божията Воля.
УРОК 55

Днешният преглед обединява следните идеи:

1. (21) Аз съм решен да виждам нещата различно.

Сега аз виждам само символите на болестите, разрухата и смъртта. Това не може да е сътворено от Бога за Неговия възлюблен Син. Самият факт, че виждам всичко това, говори, че не разбирам Бога. Следователно, не разбирам и Неговия Син. Всичко видимо говори за това, че не зная кой съм. Твърдо съм решен да видя в себе си свидетелства за истината, а не свидетелства, които да ми показват илюзия за самия мен.

2. (22) Онова, което виждам, е форма на отмъщение.

Светът, който виждам, едва ли е въплъщение на любящи мисли. Той е по-скоро картина на агресия на всичко спрямо всичко. Той е всичко друго, само не и отражение на Любовта на Бога и Любовта на Неговия Син. Моите собствени агресивни мисли пораждат тази картина. Моите любящи мисли ще ме спасят от подобно възприемане на света и ще ми донесат Божия мир, предначертан ми от Бога.

3. (23) Аз мога да се избавя от света, отказвайки се от агресивните си мисли.

Спасението е само в това и в нищо друго. Ако нямам агресивни мисли, аз не бих могъл да виждам свят на агресия. Когато прошката позволи любовта да се върне в моето съзнание, аз ще видя един свят на мир, сигурност и радост. И него избирам да видя на мястото на онова, което виждам сега.

4. (24) Аз не разбирам кое е най-доброто за мен.

Как бих могъл да разбирам кое е най-доброто за мен, когато не зная кой съм? Онова, което смятам, че е добро за мен, просто ме обвързва още повече със света на илюзиите. Готов съм да следвам Водача, който ми е дал Бог, за да открия кои са моите интереси, признавайки, че сам не ги разбирам.

5. (25) Аз не зная какво е предназначението на нищо.

Целта на всичко според мен е да докаже, че моите илюзии за себе си са реални. За тази цел се опитвам да използвам всеки и всичко. Убеден съм, че такова е предназначението на света. Затова не разпознавам реалното му предназначение. Пред назначението, което аз съм приписал на света, ме е довело до една плашеща картина на този свят. Нека сега с открито съзнание да възприема реалната цел на света като оттегля тази, която аз съм му придал и науча истината за предназначението му.
УРОК 56

Нашият преглед обхваща следното:

1. (26) Моите агресивни мисли атакуват собствената ми неуязвимост.

Как бих могъл да позная собствената си същност, когато се чувствам непрестанно атакуван? Постоянно ми се струва, че съм заплашен от болка, болест, загуба, старост и смърт, всичките ми надежди, желания и планове изглеждат зависими от един свят, който не мога да контролирам. Но на мен по наследство ми се полага съвършена сигурност и пълна реализация. Сам съм се отказал от своето наследствено право в замяна на света, който виждам. Но Бог ми е запазил наследството. Собствените ми реални мисли ще ме научат какво е то.

2. (27) Повече от всичко друго аз желая да виждам.

Когато разбера, че онова, което виждам, отразява онова, което мисля, че е моята същност, аз осъзнавам, че вътрешното виждане е моето най-голямо желание. Светът, който виждам, свидетелства за вдъхващата страх представа за себе си, която съм си изградил. Ако желая да си спомня кой съм, много е важно да се освободя от тази представа за себе си. Когато тя бъде заменена от истината, вътрешното виждане непременно ще ми се даде. И заедно с това виждане, аз ще погледна света и себе си с милосърдие и любов.

3. (28) Повече от всичко друго желая да виждам по различен начин.

Светът, който виждам, поддържа моята вдъхваща страх представа за себе си и гарантира нейната неотменност. Докато виждам света така, както сега, истината не може да проникне до моето съзнание. Аз ще оставя вратата зад този свят отворена за мен, за да мога да погледна отвъд него, към света, който е отражение на Божията Любов.

4. (29) Бог е във всичко, което виждам.

Отвъд всяка представа, която съм си създал, истината остава Неизменна. Отвъд всеки воал, с който съм забулил любовта, Нейната светлина остана незамъглена. 'Отвъд всички мои безумни желания е моята воля, обединена с Волята на моя Отец. Бог е все още навсякъде и във всичко завинаги. И ние, които сме част от Него, все пак ще погледнем отвъд всички привидности и ще познаем истината отвъд всички тях.

5. (30) Бог е във всичко, което виждам, защото Бог е в моето съзнание.

В моето съзнание, отвъд всички безумни мисли за разделение и агресия, е познанието, че всичко е единно завинаги. Познанието за това Кой Съм не се е загубило за мен, въпреки че съм го забравил. То се съхранява за мен в Съзнанието на Бога, Който не е напуснал Своите Мисли. И аз, който съм измежду тях, съм единен както с тях, така и с Него.
УРОК 57

Нека днес да направим преглед на следните идеи:

1. (31) Аз не съм жертва на света, който виждам.

Как мога аз да бъда жертва на един свят, който може да се преодолее напълно, ако реша това? Моите вериги са разхлабени. Аз мога да ги отхвърля само ако поискам. Вратата на Затвора е отворена. Мога да си тръгна просто като прекрача през прага. Нищо не ме задържа в този свят. Само желанието да остана ме държи като затворник. Ще се откажа от безумните си желания и ще поема най-сетне към светлината.

2. (32) Аз съм създал света, който виждам.

Аз съм създал затвора, в който се виждам. Трябва само да си дам сметка за това, и съм свободен. Заблуждавал съм се, като съм мислел, че е възможно да поставя в затвор Сина Божи. Това убеждение е горчива заблуда, която не желая повече. Божият Син трябва да бъде свободен завинаги. Той е такъв, какъвто Бог го е сътворил, а не това, в което го превръщам аз. Той е там, където Бог желае да бъде, а не където аз си мислех да го затворя.

3. (33) Съществува и друг начин да се погледне на света.

Тъй като целта на света не е тази, която аз съм му приписвал, трябва да съществува друг начин да се погледне на него. Аз виждам всичко, обърнато с главата надолу, и мислите ми са противоположност на истината. Аз виждам света като затвор за Божия Син. А това означава, че той сигурно е и място, където Божият Син може да получи свободата си. Аз желая да Погледна света такъв, какъвто е и да го видя като място, където Божият Син намира своята свобода.

4. (34) Мога да видя мир вместо това.

Когато видя света като място на свобода, аз разбирам, че той отразява Божествените закони, а не принципите, които аз съм му наложил. Ще разбера, че в него преобладава мир, а не война. И ще почувствам, че мирът обладава и сърцата на всички, които споделят тази гледна точка заедно с мен.

5. (35) Моето съзнание е част от Божието. Аз съм истински свят.

Когато споделя мира на света със своите събратя, започвам да разбирам, че този мир произтича от дълбините на собственото ми същество. Светът, който виждам, е приел светлината на моята прошка и ме озарява в отговор със своята прошка. В тази светлина започвам да виждам онова, което илюзиите по отношение на собствената ми същност са скривали от мен. Започвам да разбирам светостта на всички живи същества, включително и на себе си, и тяхното единство с мен самия.