УРОК 40 Аз съм благословен като Син Божи

1. Днес ще започнем да утвърждаваме някои от щастливите неща, които са наше достояние. Не са нужни продължителни, а чести и кратки практики този ден. Желателно е те да се провеждат веднъж на всеки десет минути и е добре да се опиташ да си изградиш система, към която да се придържаш винаги, когато това е възможно. Ако забравиш, опитай отново. Ако се случи да прекъснеш за по-дълго, опитай пак. Винаги, кога то си спомниш, опитай пак.

2. Не е нужно да затваряш очи по време на тези практики, макар че може да установиш, че този начин е по-подходящ. Възможно е обаче да попаднеш в ситуации, когато не можеш да бъдеш със затворени очи. Недей да пропускаш периоди за практикуване по тази причина. Ти можеш съвсем добре да практикуваш при всички обстоятелства, ако наистина го желаеш.

3. Днешните упражнения предполагат много малко време и не изискват усилия. Повтори идеята за деня и добави няколко от качествата, които свързваш с това, че си Син Божи, отнасяйки ги към себе си. Така например някоя от практиките би могла да се състои в следното:

Друга практика би могла да приеме следната форма:

Ако разполагаш с твърде кратко време, достатъчно е само да си кажеш, че си благословен като Син Божи.

1. Днешната идея ще преодолее напълно чувството за самота и изоставеност, което изпитват всички разделени от Бога. Депресията е неизбежна последица от разделението. Такива са безпокойството, тревогата, дълбокото усещане за беззащитност, нещастност, страдание и огромния страх от загуба.

2. Разделените от Бога са изнамерили множество „лекове" за „болестите на света" така, както ги виждат те. Но това, което не успяват да направят, е да поставят под въпрос доколко проблемът е реален. Не могат да се излекуват последиците, тъй като проблемът не е реален. Идеята за деня притежава силата да сложи край на цялата тази глупост завинаги. А то е наистина глупост, въпреки сериозните и трагични форми, които би могла да приеме.

3. Дълбоко в теб е всичко, което е съвършено и готово да озари чрез теб света. То ще изцели всяка скръб, болка, страх и загуба, защото ще излекува съзнанието, което е смятало всички тези неща за реални и е изстрадвало своята вярност към тях.

4. Ти не можеш да бъдеш лишен от своята съвършена святост, защото нейният Първоизточник върви редом с теб навсякъде, където и да идеш. Ти не можеш да изпитваш страдание, защото Първоизворът на радостта върви редом с теб навсякъде, където и да идеш. Ти не можеш да бъдеш никога самотен, защото Първоизворът на целия живот върви редом с теб навсякъде, където и да идеш. Нищо не може да наруши твоя душевен мир, защото Бог върви редом с теб навсякъде, където и да идеш.

5. Разбираемо е, че не вярваш във всичко това. Как би могъл да вярваш, когато истината е скрита дълбоко в теб под тежкия облак на безумни мисли, гъст и скриващ видимостта, който представлява всичко, което виждаш? Днес ще осъществим първият реален опит да преодолеем тъмния и тежък облак и да преминем през него, за да достигнем отвъдната светлина.

6. Днес ще има само един продължителен период на практика. Сутринта, по възможност още щом се събудиш, седни мълчаливо в продължение на три-четири минути със затворени очи. В началото на периода на практика повтори съвсем равно идеята. След това недей да полагаш усилие да мислиш зa каквото и да било. Опитай се вместо това да получиш чувството за обръщане навътре към себе си, отвъд всякакви празни мисли на света. Опитай се да проникнеш много дълбоко в собственото си съзнание, очиствайки го от всякакви мисли, които биха могли да отклонят вниманието ти.

7. Можеш от време на време да повтаряш идеята, ако сметнеш това за полезно. Но най-вече, опитай се да проникнеш дълбоко в себе си и далеч от света и от всички глупави мисли на света. Ти се стремиш да преодолееш всички тях. Стремиш се да напуснеш привидностите и да се доближиш до реалността.

8. Напълно е възможно да бъде достигнат Бог. Всъщност много е лесно, защото това е най-естественото нещо на света Би могло да се каже дори, че е единственото естествено нещо на света. Ако повярваш, че е възможно да достигнеш Бог, пътят ще ти се отвори. Това упражнение може да доведе до много изненадващи резултати дори още първия път, когато опиташ да го направиш, а рано или късно винаги води до успех. В хода на работата си ще навлезем в тази практика в по-големи подробности. Но е невъзможно да не се постигне поне известен успех, а би могъл да успееш дори и веднага.

9. През целия ден прилагай често днешната идея, като си я повтаряш много бавно, за предпочитане със затворени очи Замисли се над онова, което казваш, над смисъла на думите Съсредоточи вниманието си върху това каква святост те съдържат за теб; върху вярната дружба, която ти принадлежи, върху пълната закрила, която те заобикаля.

10. Ти наистина би могъл да си позволиш да се надсмееш над мислите, които те плашат, когато си спомниш, че Бог върви редом с теб навсякъде, където и да идеш.
УРОК 42

Бог е моята сила. Вътрешното виждане е Неговият дар.

1. Идеята за този ден съчетава две много внушителни мисли, всяка от които има огромно значение. Тя изгражда също така взаимоотношение между причина и следствие, което показва защо твоите усилия да постигнеш целта на този курс не могат да не се увенчаят с успех. Ще видиш, че такава е Божията Воля. Неговата сила, а не твоята, ти дава възможности. И Негов, а не твой е дарът, който ти дава духовно виждане.

2. Бог е наистина твоята сила и което дава Той, е дадено истински. Това означава, че можеш да го получиш по всяко време и навсякъде, където и да си и при всички обстоятелства. Твоят преход през времето и пространството не е произволен. Ти не можеш да не бъдеш на точното място в точно определеното време. Такава е Божията сила. Такива са Неговите дарове.

3. Днес ще имаме два периода на практика, които се състоят от три до пет минути - единият възможно най-непосредствено след твоето събуждане и другият колкото се може по-близо до момента на заспиване. Най-добре обаче да изчакаш мига, когато ще можеш да останеш насаме със себе си, когато се чувстваш готов, а не се тревожиш за времето.

4. Започни тези периоди на практика, като си повтаряш идеята за деня бавно с отворени очи и се оглеждаш наоколо си. После затвори очи и отново повтори идеята, дори по-бавно и отпреди. След това се опитай да не мислиш за нищо друго, освен за мислите, които възникват в теб във връзка с идеята за деня. Можеш да си помислиш, например:

Вътрешното виждане сигурно е възможно. Бог дарява истински,

или:

5. Всяка мисъл, която има очевидна връзка с идеята за деня, е подходяща. Би могъл да останеш всъщност учуден от това колко много разбиране, свързано с курса, съдържат твоите мисли. Остави ги да идват без да ги цензурираш, освен ако забележиш, че просто съзнанието ти се луга и си допуснал да нахлуят явно несвързани с темата мисли. Възможно е да стигнеш до такъв момент, когато не ти идват наум никакви мисли Ако възникнат разсейващи фактори, отвори очи и още веднъж повтори мисълта, като бавно се оглеждаш наоколо затвори очи, повтори идеята още веднъж и продължи да наблюдаваш съзнанието си за мислите, свързани с нея.

6. Запомни обаче, че за днешните упражнения не е подходящо активно да търсиш мислите, които се отнасят до тях. Опитай се просто да се отдръпнеш и да оставиш мислите да те спохождат. Ако това ти се стори трудно, най-добре проведи периода на практика, като редуваш бавно повторение на идеята с отворени очи, после със затворени очи, вместо да се напрягаш да търсиш подходящи мисли.

7. Няма ограничение за броя на кратките периоди на практика, които са благоприятни днес. Идеята за деня е начална стъпка към осъществяване на връзка между мислите и показва, че ти изучаваш една единна система, в която не липсва нищо необходимо и не се съдържа нищо противоречиво или несвързано.

8. Колкото по-често си повтаряш идеята през деня, толкова по-често ще си припомняш, че за теб целта на този курс е много важна и ти не си я забравил.
УРОК 43

Бог е моят Първоизвор. Аз не мога да виждам отделно от Него.

1. Възприятието не е характерно за Бога. На Него принадлежи сферата на познанието. Но Той е сътворил Светия Дух като Посредник между възприятието и познанието. Без тази връзка с Бога възприятието би заменило завинаги познанието от твоето съзнание. При наличието на тази връзка с Бога, възприятието така ще се промени и пречисти, че ще доведе до познание. Така Светия Дух вижда неговото предназначение. А това значи, че то е наистина такова.

2. В Бога ти нямаш зрителни възприятия. Възприятията нямат предназначение в Бога и не съществуват. Но в спасението, което е премахване на онова, което никога не е било, възприятието има могъща цел. Създадено от Божия Син с несвята цел, то трябва да се превърне в средство за възстановяване на неговата святост в съзнанието. Възприятието няма смисъл. Но Светия Дух му придава смисъл, много близък до Божествения. Изцеленото възприятие става средството, чрез което Божият Син прощава на своя брат, а така и на себе си.

3. Ти не можеш да виждаш отделно от Бога, защото не можеш да бъдеш откъснат от Него. Каквото и да правиш, ти го правиш в Него, защото каквото и да мислиш, ти го мислиш с Неговото Съзнание. Ако вътрешното виждане е реално, а то е реално в онази степен, в която споделя целите на Светия Дух, ти не можеш да виждаш отделно от Бога.

4. Днес се изискват три пет-минутни периода на практика, единият колкото се може по-рано, а другият колкото се може по-късно през деня. Третият би могъл да се проведе в най-удобното и подходящо време, което позволяват обстоятелствата и твоята готовност. В началото на тези периоди на практика повтори си идеята за деня с отворени очи. После се огледай за кратко, като прилагаш идеята конкретно към онова, което виждаш. Четири-пет обекта са достатъчни за тази фаза на практиката. Можеш, например, да кажеш:

Бог е моят Първоизвор. Аз не мога да видя това бюро отделно от Него.

Бог е моят Първоизвор. Aз не мога да видя тази картина отделно от Него.

5. Макар че тази част на периода на практика трябва да бъде относително кратка, избери обектите за нея безпристрастно, без субективно да включваш или изключваш нищо. За втората, по-продължителна фаза, затвори очи, повтори отново идеята за деня и при всички свързани с нея мисли добави идеята по свой начин. Мисли като например:

Всяка мисъл, свързана повече или по-малко с днешната идея, е подходяща. Не е необходимо мислите да съдържат откровена връзка с идеята, но и не трябва да я отричат.

6. Ако забележиш, че съзнанието ти се рее безцелно; ако осъзнаеш, че имаш мисли, които явно не съответстват на днешната идея или ако не можеш за нищо да мислиш, отвори очи, повтори първата фаза на практиката и опитай отново втората фаза. Не позволявай да възникне продължителен период, през който да те занимават несвързани с темата мисли. Връщай се към първата фаза на упражненията, колкото е необходимо по-често, за да предотвратиш това.

7. В приложението на днешната идея през по-кратките периоди на практика формата би могла да допуска варианти в зависимост от обстоятелствата и ситуациите, в които се озоваващ Когато, например, си с някой друг, опитай се да си спомниш да му кажеш безмълвно:

Тази формула може да се отнесе както към непознати, така и към онези, които чувстваш по-близки. Опитай се всъщност да не правиш никакви разграничения от този характер.

8. Днешната идея трябва да се прилага през целия ден към различни ситуации и събития, които биха могли да възникват и особено онези, които по някакъв начин те наскърбяват. Приложи в такива случай идеята в следната форма:

Бог е моят Първоизточник. Аз не мога да видя това отделно от Него.

9 Ако в момента не си спомняш за никакъв конкретен обект, просто повтори идеята в оригиналната й форма. Опитай се днес да не позволяваш да преминават по-дълги периоди от време, без да си спомниш идеята за деня и по този начин и собственото си предназначение.

1. Днес ние продължаваме идеята от вчера, като добавяме към нея още едно измерение. Ти не можеш да виждаш в мрака и не можеш да създадеш светлината. Можеш да създадеш мрака и да си мислиш, че виждаш в него, но светлината отразява живота и следователно е аспект на творението. Творението и мракът не могат да съществуват съвместно, но светлината и животът неизменно вървят заедно, бидейки само различни аспекти на творението.

2. За да виждаш, ти трябва да разбереш, че светлината е в теб, а не извън теб. Ти не виждаш вън от себе си, а и средството, с което виждаш, не е извън теб. Съществена страна на това средство е светлината, която прави виждането възможно. Тя винаги е с теб и прави възможно духовното виждане при вся какви обстоятелства.

3. Днес ще се опитаме да постигнем тази светлина. За целта ще използваме форма на упражнение, която бе предложена вече и която все повече ще прилагаме. Това е особено трудна форма за едно недисциплинирано съзнание и представлява основна цел на обучението на съзнанието. Тя изисква тъкмо това, което липсва на необученото съзнание. Но това обучение трябва да се осъществи, ако искаш да виждаш.

4. Имай поне три периода на практика днес, всеки от които да продължава три до пет минути. Препоръчително е да се използва продължително време, но само ако времето минава леко, почти без никакво напрежение. Формата на практика, която ще използваме днес, е най-естественото и лесно нещо на света за едно култивирано съзнание, но също така е най-неестествената и трудна за некултивираното съзнание.

5. Съзнанието ти вече не е напълно некултивирано. Ти си съвсем готов да узнаеш формата на упражнението, което ще използваме днес, но може би ще установиш, че се сблъскваш със силна съпротива. Причината е много проста. Докато се упражняваш по този начин, ти оставяш зад гърба си всичко, в което вярваш сега И всички мисли, които си си изградил. В най-буквалния смисъл това е освобождението от ада. Но погледнато през очите на егото, това е загуба на самоличност и слизане в ада.

6. Ако си в състояние поне малко да се дистанцираш от егото, никак няма да ти бъде трудно да си дадеш сметка, че неговата съпротива и страхове са лишени от смисъл. Може би за теб ще бъде полезно да си припомняш от време на време, че да постигнеш светлината означава да избегнеш мрака, независимо, че може да си убеден в противното. Бог е светлината, чрез която виждаш. Ти се опитваш да Го постигнеш.

7. Започни периода на практика като повтаряш днешната идея с отворени очи и ги затваряй бавно, повтаряйки идеята още няколко пъти. След това се опитай да потънеш дълбоко в съзнанието си, отърсвайки се от всяка разсейваща и натраплива мисъл, като безмълвно се концентрираш отвъд нея. Нищо не може да попречи на твоето съзнание да постигне това, ако ти не решиш да го спреш. То просто следва естествения си ход. Опитай се да съзерцаваш преходните си мисли и, отстранен, тихо да минаваш покрай тях.

8. Макар че за изпълнението на тези упражнения не се предлага специален подход, при тях е съвършено необходимо чувството за важността на свършената работа, нейната огромна ценност за теб и съзнанието за съпричастност към нещо свято. Спасението е твое щастливо постижение. То е единственото, което има смисъл, защото само то е наистина полезно за теб.

9. При първите признаци на съпротива под каквато и да било форма, спри, повтаряйки си идеята за деня, като останеш със затворени очи, освен ако почувстваш страх. Появи ли се страх, може би ще се почувстваш по-сигурен, ако за малко отвориш очи. Опитай се обаче да се върнеш към упражненията със затворени очи веднага щом можеш.

10. Ако провеждаш упражненията правилно, ще почувстваш релаксация и дори ще имаш усещането, че си близо, ако не и че навлизаш в светлината. Опитай се да мислиш за светлината, безформена и безгранична, когато отминаваш мислите от Този свят. И не забравяй, че те не могат да те задържат в света, ако ти сам не им дадеш власт да го сторят.

11. Повтаряй често тази идея през целия ден с отворени или със затворени очи, в зависимост от това кое е по-добре в дадения момент. Но не забравяй. Днес бъди решен повече от всичко да не забравяш.

1. Днешната идея е ключът към това, което представляват истинските ти мисли. Те не са онова, което ти се струва, че мислиш, също както онова, което си представяш, че виждаш, няма нищо общо с вътрешното виждане. Не съществува връзка между това което е реално и онова, което ти смяташ за такова. Нищо, което приемаш за твои реални мисли, не наподобява наистина реалните ти мисли. Нищо, което си въобразяваш, че виждаш, не наподобява онова, което реалното виждане ще ти покаже.

2. Ти мислиш с Божието Съзнание. Затова и споделяш мислите си с Него, както Той споделя Своите мисли с теб. Това са едни и същи мисли, защото принадлежат на едно Съзнание Да споделяш, значи да създаваш сходство или единство. 'Мислите, които мислиш с Божественото Съзнание не напускат твоето съзнание, защото мислите не се отделят от своя първоизточник. Следователно, мислите ти са в Божественото Съзнание, също както си и ти. Те са и в твоето съзнание, където е Той. Както ти си част от Неговото Съзнание, така част от Това Съзнание са и твоите мисли.

3. Къде са тогава реалните ти мисли? Днес ще се опитаме да ги постигнем. Ще трябва да ги потърсим в твоето съзнание, защото са там. Със сигурност все още са там, защото не може да са напуснали своя първоизточник. Мислите на Божественото Съзнание са вечни, защото са част от творението.

4. Нашите три периода на практика днес, състоящи се от по пет минути, ще приемат най-общо формата на вчерашната идея. Ще се опитаме да напуснем нереалното и да потърсим реалното. Ще се отречем от света в полза на истината. Няма да позволим мислите на света да ни дърпат назад. Няма да позволим убежденията на света да ни внушават, че това, което Бог иска от нас, е невъзможно. Вместо това ще се опитаме да разберем, че само онова, което Бог иска от нас, е възможно.

5. Също така ще се опитаме да разберем, че само това, което Бог иска от нас, е нещото, което желаем и самите ние. И ще се постараем да си спомним, че неуспехът е невъзможен, когато вършим онова, което Той иска от нас. Имаме всички основания да се чувстваме уверени, че днес ще имаме успех. Такава е Божията Поля.

6. Започни упражненията за деня като си повториш идеята със затворени очи. После за кратко си помисли някои свързани с нея неща, като помниш идеята. След като добавиш четири-пет собствени мисли към нея, повтори я отново и добронамерено си кажи:

Моите реални мисли са в съзнанието ми. Аз бих искал да ги открия.

После се опитай да преодолееш всички нереални мисли, които прикриват истината в съзнанието ти и да достигнеш до вечните.

7. Зад всички безсъдържателни мисли и безумни идеи, с които си затлачил своето съзнание, са мислите, които от самото начало те свързват с Бога. Те са там, в твоето съзнание, съвършено неизменни. Винаги ще бъдат в съзнанието ти, точно такива, каквито са били винаги. Всичко, което си мислил от тогава насам, ще се промени, но основата, върху която се гради, си остава неизменна.

8. Това е основата, към която са насочени днешните упражнения. Тук твоето съзнание се съединява с Божественото Съзнание. Тук твоите мисли са единни с Неговите. За този вид практика е нужно само едно - подходи към нея, както би пристъпил към Небесен олтар, посветен на Бог Отец и Бог Син. Защото това е мястото, което се опитваш да постигнеш. Може би не можеш да осъзнаеш колко високо се опитваш да стигнеш. Но дори и при малкото разбиране, което вече си придобил, трябва да можеш да си напомняш, че това не е празна игра, а упражнение в светостта и опит да се постигне Царството Небесно.

9. При по-кратките периоди на упражнение за днес, опитай се да помниш колко важно е да разбираш, че съзнанието, което мисли в единство с Бога, е съвършено свято. Употреби минута-две, когато повтаряш идеята през деня да оцениш светостта на своето съзнание. Отстрани се, макар и за кратко, от всякакви мисли, които не са достойни за Този, Когото си приел в себе си. И Му благодари за мислите, които споделя с теб.
УРОК 46

Бог е Любовта, чрез която прощавам.

1. Бог не прощава, защото Той никога не е осъждал. А трябва да е имало осъждане, за да има нужда от прошка. Прошката е най-голямата нужда на този свят, но това е така, защото това е свят на илюзии. Така тези, които прощават, отърсват себе си oт илюзиите, докато онези, които не прощават, се обвързват с тях. Ти осъждаш само себе си, така че прощаваш само на себе си.

2. Но макар че Бог не прощава, Неговата Любов е основата на прошката. Страхът заклеймява, а любовта прощава. Така прошката премахва онова, което е породил страхът, връщайки съзнанието към Бога. По тази причина, прошката може да се нарече наистина спасение. Тя е средството, чрез което илюзиите изчезват.

3. Днешните упражнения изискват три пълни петминутни периода на практика и колкото се може повече краткотрайни Започни по-продължителните периоди като си повториш идеята, както обикновено. Затвори очи, докато правиш това, и прекарай минута-две, за да потърсиш в съзнанието си онези, на които не си простил. Няма значение „доколко" не си им простил. Или си им простил напълно, или никак.

4. Ако правилно правиш упражненията, няма да ти е никак трудно да откриеш редица хора, на които не си простил. Сигурен принцип е, че всеки, който ти е неприятен, е подходящ обект. Спомени всеки поименно и кажи:

Бог е Любовта, в която ти прощавам, (името).

5. Целта на първата фаза на днешните периоди на практика е да те подготви да простиш на себе си. След като приложиш идеята към онези, за които си спомниш, кажи си:

После посвети остатъка от периода на практика, за да добавиш свързани идеи като например:

6. Формата на приложение може значително да варира, но не трябва да изпускаш от очи централната идея. Би могъл да кажеш, например:

Периодът на практика би трябвало обаче да приключи с повторение на днешната идея в първоначалния й вид.

7. По-кратките периоди на практика могат според предпочитанието да се състоят в повторение на идеята за деня в нейната оригинална форма или свързани с нея варианти. Осигури си обаче повече конкретни приложения, ако са необходими. Те ще бъдат необходими по всяко време на деня, когато осъзнаеш, че изпитваш негативна реакция към някого, независимо дали присъства или не. При това, кажи му безмълвно:

Бог е Любовта, в която ти прощавам.
УРОК 47

Бог е силата, на която се уповавам.

1. Ако се уповаваш на собствената си сила, имаш достатъчно основания да бъдеш неспокоен, тревожен и уплашен. Какво би могъл ти да предвидиш или контролираш? На какво би могъл да разчиташ? Какво може да ти даде възможност да видиш проблема във всички негови аспекти и да го разрешиш по начин, от който да произтича само добро? Какво в теб ти дава възможност да разбереш кое е вярното решение и сигурността, че можеш да го осъществиш?

2. От себе си ти не можеш да извършиш нищо подобно. Да вярваш, че можеш, означава да се уповаваш на нещо, на което не може да се разчита и да дадеш основание за страх, тревога, депресия, гняв и скръб. Кой би могъл да възложи вярата си на слабостта и да се чувства сигурен в себе си? Но кой би могъл да повярва в силата и да се чувства слаб?

3. Бог е твоята сигурност при всяко обстоятелство. Неговият Глас говори от Негово Име при всички ситуации и във всеки аспект на всички ситуации, като ти казва точно какво да правиш, за да призовеш Неговата сила или Неговата закрила. Няма изключения, защото за Бога не съществуват изключения Гласът, Който говори от Негово Име, мисли също като Heго.

4. Днес ще се опитаме да преодолеем собствената ти слабост, за да стигнем до Първоизвора на реалната сила. Нужни са четири петминутни периоди на практика и е препоръчително да се правят по-дълги и чести междинни упражнения. Затвори очи и започни, както обикновено, като повториш идеята за деня. После прекарай около минута, търсейки ситуации в живота си, които си натоварил със страх, и се освобождавай от всяка от тях като си казваш:

Бог е силата, на която се уповавам.

5. Сега се постарай да се отърсиш от тревогата, свързана с чувството за твоето несъвършенство. Очевидно е, че всяка ситуация, която те притеснява, е свързана с това чувство, в противен случай щеше да вярваш, че можеш успешно да се справиш с нея. Ще постигнеш увереност, но не като се уповаваш на себе си. Божията сила в теб успява във всичко.

6. Необходимо е да признаеш собствената си уязвимост, за да поправиш грешките си, но едва ли това е достатъчно да ти даде увереността, от която се нуждаеш и която по право ти принадлежи. Трябва също да осъзнаеш, че увереността в твоята реална сила е напълно оправдана във всеки аспект и при всички обстоятелства.

7. На този последен етап на упражнението се постарай да постигнеш самата глъбина на твоето съзнание, мястото на истинска сигурност. Ще разбереш, че си го постигнал, ако получиш усещането за дълбок вътрешен мир, макар и за кратко. Отърси се от всички дребнави неща, които врат и кипят на повърхността на твоето съзнание и проникни дълбоко отвъд тях до Царството Небесно. В теб има място на съвършен вътрешен мир. Има такова място в теб, където няма нищо невъзможно. Има такова място в теб, където обитава Божията сила.

8. Често си повтаряй тази идея през деня. Използвай я като отговор на всяко безпокойство. Запомни, че мирът е твое право, защото ти се уповаваш на Божията сила.