УРОК 29 Бог е във всичко, което виждам

1. Идеята за деня обяснява защо можеш да видиш целта на всичко във всяко отделно нещо. Тя обяснява защо нищо не е отделно, самостоятелно или само за себе си. И тя обяснява защо нищо, което виждаш, няма собствен смисъл. Тя всъщност обяснява всяка идея, която ние използвахме досега, както и всички, които ще последват. Днешната идея е цялостната основа на вътрешното виждане.

2. На този етап може би ще ти се стори много трудно да я разбереш. Тя може да ти се стори глупава, неадекватна, безсмислена, смешна и дори спорна. Бог определено не е в масата, например, такава, каквато я виждаш. Но вчера ние подчертахме, че масата е част от предназначението на вселената. А онова, което е част от предназначението на вселената, е част от предназначението на нейния Творец.

3. И така, опитай днес да започнеш да се учиш да гледаш на всички неща с любов, уважение и открито съзнание. Ти не ги виждаш сега. Искаш ли да разбереш какво се крие в тях? Нищо не е такова, каквото ти изглежда. Неговата свещена цел е отвъд твоето обозрение. Когато вътрешното виждане ти покаже светостта, която озарява света, ще разбереш днешната идея съвършено. И няма да разбираш как е било възможно да ти е трудно да я осмислиш.

4. Днешните шест периода на практика всеки с продължителност по две минути трябва да следват една вече позната схема: Започни повтаряйки си идеята и след това я отнеси към произволно подбрани обекти, които те заобикалят, като конкретно назоваваш всеки от тях. Опитай се да избегнеш тенденцията да правиш субективен подбор, което може да те изкуши особено във връзка с днешната идея, която ти е твърде непозната. Запомни, че всякакъв ред, който налагаш, е еднакво чужд на реалността.

5. Ето защо трябва да избереш колкото се може по-непреднамерено своите обекти. Така например, един удобен списък би могъл да включва следното:

6. Като допълнение към определените периоди на практика повтори идеята за деня поне веднъж на всеки час, като бавно се огледаш наоколо и бавно си повториш идеята.

1. Идеята за деня е изходният тласък на вътрешното виждане. Чрез тази идея светът ще ти се открие и ти ще обърнеш поглед към него, виждайки неща, които преди не си съзирал там. И дори и смътно няма да виждаш нещата, които си виждал по-рано.

2. Днес ще направим опит да приложим един нов вид „проекция". Не се стремим да се отърсим от онова, което не ни харесва, виждайки го извън нас. По-скоро се опитваме да видим в света онова, което е в нашите съзнания и за чието съществуване трябва да си дадем сметка. По този начин се стараем да прокараме връзка между себе си и онова, което виждаме, а не да твърдим, че нямаме нищо общо с него. Това е основополагащото различие между истинната визия и твоето виждане в момента.

3. Днешната идея трябва да се прилага колкото се може почест о през целия ден. Винаги, когато разполагаш с някакъв миг време, си я повтаряй бавно наум, като се огледаш наоколо и се опиташ да осъзнаеш, че тази идея се отнася до всичко, което виждаш сега или би могъл да видиш, ако беше в обсега на зрението ти.

4. Реалното виждане не се ограничава от понятия като „близо" и „далеч". За да започнеш да свикваш с идеята, помогни си като се опиташ да мислиш за неща, които са отвъд зрителното ти поле в момента, както и за нещата, които действително виждаш, когато прилагаш днешната идея.

5. Реалното виждане не само че не е ограничавано от пространството и разстоянието, но то не зависи изобщо от телесните очи. Съзнанието е неговият единствен източник. За да си помогнеш и да свикнеш по-добре с тази идея, посвети няколко периода през деня на приложението й със затворени очи, като използваш всички обекти, които ти дойдат наум и гледаш по скоро навътре, отколкото навън. Днешната идея се отнася еднакво и към двете.

1. Днешната идея въвежда към изявата на твоето освобождение. Отново, идеята трябва да се приложи към света, който виждаш както извън, така и в себе си. В приложението на тази идея ще използваме форма, която ще бъде все по-често застъпвана със съответните изменения. Най-общо тя съдържа два аспекта, единият от които е свързан със систематичното приложение на идеята, а другият с честите й приложения през целия ден.

2. Необходими са два по-дълги периода, в които се практикува идеята за деня - сутрин и вечер. Препоръчват се три до пет минути за всеки от тях. През това време се огледай бавно, като повториш идеята два-три пъти. После затвори очи и приложи същата идея по отношение на вътрешния си свят. Ти ще се освободиш и от двата, защото вътрешният поражда външният.

3. Когато правиш преглед на своя вътрешен свят, осъзнай ясно всички мисли, които ти минават през ума, разгледай всяка от тях за момент и я замени със следващата. Опитай се да не установяваш йерархия помежду им. Наблюдавай ги как идват и си отиват колкото е възможно no-безпристрастно. Не се спирай по-специално на никоя от тях, но се опитай да позволиш потокът да тече равно и спокойно, без специални очаквания от твоя страна. Докато седиш и безмълвно наблюдаваш своите мисли, повтаряй идеята за деня колкото се може по често, но без да бързаш.

4. В допълнение повтаряй идеята за деня колкото се може по-често днес. Напомни си, че заявяваш своята независимост и името на собствената си свобода. А от твоята свобода зависи свободата на света.

5. Идеята за деня е особено полезна и може да се използва като отговор на всяка форма на изкушение, която би могла ла възникне. Тя представлява заявление, че няма да му се поддадеш и да се поставиш в зависимост.

1. Днес продължаваме да развиваме темата за причина и следствие. Ти не си жертва на света, който виждаш, защото сам си го създал. Можеш да го отхвърлиш със същата лекота, с която си го изградил. Ще го видиш или няма да го видиш, в зависимост от собственото си желание. Докато то желаеш, ти ще го виждаш; когато не го желаеш вече, той няма да съществува за теб.

2. Идеята за деня, както и предходната идея, се отнася както до външния, така и до вътрешния ти свят, които всьщност са един и същ свят. Но след като ги разглеждаш като различни, периодите на практика за деня отново ще съдържат две фази, едната от които се отнася до света, който виждаш извън себе си и другата - до света, който виждаш в съзнанието си. Чрез днешните упражнения се опитай да въведеш мисълта, че и единият, и другият се отнасят до собственото ти въображение.

3. Отново ще започнем периодите на практика сутринта и вечерта, повтаряйки идеята за деня два-три пъти, докато ти гледаш наоколо си света, който виждаш, като външен спрямо себе си. След това затвори очи и огледай вътрешния си свят. Опитай се да ги разглеждаш като еднакво вероятни. Повтаряй идеята за деня без да бързаш колкото често желаеш, наблюдавайки образите, които въображението ти поражда в твоето съзнание.

4. За двата по-продължителни периода на практика се препоръчват от три до пет минути, но се изискват не по-малко от три. Можеш да осъществиш и повече от пет, ако упражнението ти дава спокойствие. За да постигнеш това по-добре, избери такова време, когато са възможни най-малко разсейващи моменти и когато си достатъчно готов.

5. Тези упражнения трябва да бъдат продължени и през деня, колкото е възможно по-често. По-кратките употреби се състоят в това бавно да си кажеш идеята, докато в същото време оглеждаш своя вътрешен или външния свят. Няма значение кои от тях ще избереш.

6. Идеята за деня може да се приложи непосредствено към всяка ситуация, която би могла да те разстрои. Прилагай идеята, казвайки си:

Аз съм създал ситуацията такава, каквато я виждам.
УРОК 33

Съществува и друг начин да се погледне на света.

1. Днешната идея е опит да се разбере, че можеш да промениш начина, по който възприемаш света, в неговите външни и вътрешни аспекти. Трябва да посветиш цели пет минути на сутрешното и вечерно приложение на идеята. През тези периоди на практикуване идеята трябва да бъде повторена толкова пъти, колкото ти се стори приятно, но е много важно да не се бърза. Преминавай от прегледа на външните към вътрешните си възприятия, но не рязко.

2. Просто хвърли бегъл поглед на света, който възприемаш като външен спрямо себе си, след което затвори очи и разгледай вътрешните си мисли със същата непринуденост. Опитай се да останеш еднакво неангажиран и в двата случая и да запазиш тази своя безпристрастност, докато си повтаряш идеята през целия ден.

3. Кратките периоди за упражнения трябва да бъдат колкото се може по-често. Конкретните употреби на идеята също така трябва да се провеждат винаги щом възникне ситуация, която те изкушава да се разстроиш. При тези употреби, си кажи:

4. Помни да прилагаш идеята за деня всеки път, когато се по чувстваш натъжен. Може би ще бъде нужно да отделиш около минута, за да седнеш стихнал и да си повториш идеята няколко пъти. При тази форма на приложение ще бъде полезно да затвориш очи.

1. Идеята за деня започва да описва условията, които преобладават при другия начин на виждане. Душевният мир съвсем очевидно е проблем на вътрешния свят. Неговото начало изхожда от собствените ти мисли и след това се разгръща навън. От собствения ти душевен мир възниква едно изпълнено с мир възприемане на света.

2. За днешните упражнения се искат три по-дълги периода на практика. Препоръчително е единият да се проведе сутринта, другият вечерта и още един период между тези двата, който е най-благоприятен и ти си най-готов. Всички приложения на идеята трябва да стават със затворени очи. Приложенията на днешната идея трябва да бъдат насочени към вътрешния ти свят.

3. Нужни са около пет минути за самонаблюдение над съзнанието по време на всеки от по-дългите периоди на практикуване. Потърси мислите, свързани със страхове, в своето съзнание, ситуации, пораждащи безпокойство, хора или събития, които те „обиждат", или каквото и да е, във връзка с което храниш нелюбящи мисли. Отбележи всички непринудено, като бавно повтаряш идеята за деня, наблюдавайки как те се появяват в съзнанието ти и се отърси от всяка подобна мисъл, за да отстъпи тя място на следващата.

4. Ако започнеш да се затрудняваш да мислиш за конкретни обекти, продължи да си повтаряш идеята бавно, без да я прилагаш по-специално към нищо. Недей обаче в никакъв случай да правиш специфични изключения.

5. По-кратките приложения на идеята трябва да стават често и да се провеждат винаги, когато усетиш, че нещо заплашва душевния ти мир. Целта е да имаш защита през целия ден. Ако в съзнанието ти възникне специфично изкушение, упражнението трябва да приеме следната форма:

6. Ако посегателството над твоя душевен мир приема формата на неблагоприятни чувства изобщо като например депресия, тревога или безпокойство, използвай идеята в първоначалната й форма. Ако установиш, че се нуждаеш от повече от едно приложение на идеята, което да ти помогне да промениш своето съзнание в някакъв конкретен контекст, опитай се да отделиш няколко минути и да ги посветиш на това да повтаряш идеята, докато почувстваш облекчение. Добре ще бъде да си кажеш по-конкретно следното:

1. Днешната идея не разкрива начина, по който гледаш на себе си сега. Тя обаче показва какво ще ти разкрие вътрешното виждане. За всеки, който смята, че принадлежи на този свят, е трудно да повярва в това по отношение на себе си. Но всъщност причината да си мисли, че принадлежи на света, е, че не вярва в тази идея.

2. Нормално е да вярваш, че принадлежиш там, където мислиш, че си. Това е така, защото си заобиколен с обкръжението, което желаеш. И ти го желаеш, за да защитиш образа, които си си изградил за себе си. Той принадлежи на тази среда. Онова, което виждаш, докато вярваш, че се намираш в нея, е видяно през очите на този образ. Това не е виждане. Образите не могат да виждат.

3. Идеята за днешния ден представя един много различен поглед спрямо теб самия. Установявайки твоя Първоизточник, тя утвърждава твоята Самоличност и те разкрива такъв, какъвто трябва да бъдеш в действителност. Ние ще приложим днешната идея по различен начин, защото ударението днес е по-скоро върху възприемащия, отколкото върху онова, което той възприема.

4. За всеки от трите петминутни периода на практика днес запомни като си повториш идеята, след което затвори очи и потърси в съзнанието си различни описателни определения, през които виждаш себе си. Включи всички его-основаващи се качества, които си приписваш - положителни и отрицателни, желани или нежелани, възвишени или принизяващи. Всички те са еднакво нереални, защото ти не гледаш на себе си през очите на светостта.

5. В началната фаза на периода за самонаблюдение на съзнанието е възможно да наблегнеш на онези аспекти от твоето самовъзприятие, които смяташ за по-негативни. Но в по-късната част на практиката е съвсем възможно в съзнанието ти да възникнат и по-самоутвърждаващи определения. Опитай се да си дадеш сметка, че насоката на твоите фантазии по отношение на себе си няма значение. Илюзиите нямат реална насоченост. Те просто не са истинни.

6. Един подходящ списък без подбор за приложение идеята за днес би могъл да включи следното:

Аз се виждам като измамен.

Аз се виждам като депресиран.

Аз се виждам като провален.

Аз се виждам като заплашен.

Аз се виждам като безпомощен.

Аз се виждам като побеждаващ.

Аз се виждам като губещ.

Аз се виждам като великодушен.

Аз се виждам като добродетелен.

7. Не трябва да разглеждаш тези определения като нещо абстрактно. Те ще ти се явят, когато през съзнанието ти преминат различни ситуации, личности и събития, в които фигурираш. Избери някоя конкретна ситуация, за която си спомниш, определи понятията, с които можеш да опишеш собствените си реакции спрямо нея и ги използвай за приложение ма днешната идея. След като назовеш всяка от тях, добави:

8. През по-голяма част от периодите за упражнения е възможно да има интервали, в които не ти хрумва нищо конкретно. Не се напрягай да измисляш конкретни неща, с които да запълниш този интервал, но просто се отпусни и бавно повтаряй идеята, докато нещо възникне. Макар и да не трябва да се пропуска нищо, което се явява в съзнанието ти, не бива и да се „изравя" нищо насила. Не трябва да се прилага нито насилие, нито пренебрежение.

9. Днес колкото се може по-често подбирай някое специфично качество или качества, които си приписваш в този момент, и прилагай идеята за деня към тях, добавяйки и идеята под, горе указаната форма. Ако не си спомняш за нищо конкретно, просто си повтори идеята със затворени очи.
УРОК 36

Моята святост обгръща всичко, което виждам.

1. Днешната идея разгръща идеята от вчера от възприемащия към възприеманото. Ти си свят, защото твоето съзнание е част от Божественото. И тъй като ти си свят, твоето зрение също трябва да е свято. "Безгрешен" означава без грях. Ти не можеш да бъдеш без грях само до известна степен. Или си безгрешен, или не си. Ако твоето съзнание е част от Божественото, ти сигурно си безгрешен, защото в противен случай част от Неговото Съзнание би било грешно. Твоето зрение е свързано с Неговата Святост, а не с твоето его и следователно не и с тялото ти.

2. Днес се изискват три-четири периода на практика. Опитай се да ги разпределиш относително равномерно и да я прилагаш по-често в кратката й форма.

3. Първо, затвори очи и повтори идеята за днес бавно няколко пъти. После отвори очи и се огледай много бавно наоколо си, като прилагаш идеята по-конкретно към всичко, което забележиш, докато гледаш непринудено. Така например кажи следното:

Няколко пъти през тези периоди на практика затвори очи и си повтори идеята. После отвори очи и продължи така, както преди.

През по-кратките периоди за упражнения, затвори очи и повтори идеята; огледай се наоколо си и отново я повтори; след това завърши като я повториш още веднъж със затворени очи. Всички приложения, разбира се, трябва да се направят много бавно и без усилие, и колкото е възможно по-малко да се бърза.
УРОК 37

Моята святост благославя света.

1. Тази идея съдържа първите проблясъци на твоето истинско предназначение в този свят, тоест на това, заради което си тук. Твоята цел е да съзерцаваш света чрез своята святост. По този начин и ти, и светът сте благословени заедно. Никой не губи; всеки печели чрез твоето свято вътрешно виждане. То е знак за края на жертвата, защото дарява заслуженото на всеки го. И то му принадлежи, защото е негово рождено право като Син Божи.

2. Няма друг подход, който да премахне идеята за жертва от мисленето на света. Всеки друг начин на виждане неизбежно предполага определена цена от някого или нещо. В резултат на това, възприемателят ще загуби. И няма да има и представа защо губи. И все пак, твоето виждане възстановява неговата святост в твоето съзнание. Твоята святост го благославя, без да очаква нищо от него.

3. Твоята святост е спасението на света. Тя позволява на света да узнае, че той е единен с теб не като проповядва това, не като заявява на света каквото и да било, а чрез безмълвното си признание, че в твоята святост всички неща са благословени заедно с теб.

4. Днешните четири по-продължителни периода на практика, всеки от които трябва да съдържа три до пет минути упражнение, започват с повторение на идеята за деня, последвано от около минута, в която се оглеждаш наоколо си и отнасяш идеята до всичко, което виждаш:

Моята святост благославя този стол.

Моята святост благославя този прозорец.

Моята святост благославя това тяло.

После затвори очи и отнеси идеята към всеки човек, който изникне в съзнанието ти, като използваш собственото му име, казвайки:

5. Можеш да продължиш периода на практика със затворени очи, можеш да отвориш очи и да приложиш идеята за деня към външния свят, ако желаеш; можеш да редуваш да прилагаш идеята към това, което виждаш наоколо си и онези, които е явяват в мислите ти; или можеш да използваш съчетание от тези две фази на приложение според своето предпочитание. Периодът на практика трябва да завърши с повторение на идеята със затворени очи, последвано непосредствено от повторение с отворени очи.

6. По-кратките упражнения се състоят в повторение на идеята колкото се може по-често. Особено полезно е да я отнасяш безмълвно към всеки, когото срещнеш, използвайки името му. От съществено значение е да използваш идеята, ако някой предизвиква у теб негативна реакция. Веднага му предай благословението на твоята святост, за да се научиш да я поддържаш в съзнанието си.
УРОК 38

За моята святост няма нищо невъзможно.

1. Твоята святост променя всички закони на света. Тя е отвъд ограниченията на времето, пространството, разстоянията и всякакъв вид граници. Светостта ти притежава напълно неограничена сила, защото те утвърждава като Син Божи, единен със Съзнанието на своя Творец.

2. Твоята святост е изява на Божествената сила. Твоята святост прави достъпна Божествената сила. И няма нищо, което Божията сила да не може да направи. Твоята святост, следователно, може да премахне всяка болка, да прекрати всяка скръб и да разреши всички проблеми. Тя може да направи това по отношение на теб и на всеки друг. Тя еднакво може да помогне на всеки, както и да спаси всеки.

3. Щом си свят ти, такова е всичко, сътворено от Бога. Ти си свят, защото всички неща, сътворени от Него, са святи. И всички неща, сътворени от Него, са святи, защото ти си свят. При днешните упражнения, ние ще приложим силата на твоята святост по отношение на всички проблеми, трудности или страдания под всяка форма, за която си помислиш в самия теб или в някой друг. Няма да правим разлики, защото разлики не съществуват.

4. През четирите по-дълги периоди на практика, всеки от които с продължителност цели пет минути, повтори идеята за деня със затворени очи и после се опитай да откриеш в съзнанието си евентуално чувство за загуба или нещастие. Опитай се да правиш колкото се може по-малко разлика между ситуация, която е трудна за теб и такава, която е трудна за някой друг. Определи ситуацията съвсем конкретно и назови името на човека, за когото се отнася. Използвай следната форма за приложение на идеята за деня:

В ситуацията, свързана с .................................. в която се виждам, за моята святост няма нищо невъзможно.

В ситуацията, свързана с ....................................... в която ........................... се вижда той няма нищо, за моята святост няма нищо невъзможно.

5. Понякога би могъл да предпочетеш да внесеш разнообразие в тази процедура и да добавиш някои собствени мисли, мисли, които са подходящи. Би могъл да включиш мисли като например:

Въведи всякакви варианти, които биха могли да ти въздействат, но се придържай към централната тема: „Няма нищо, което моята святост да не може да направи." Целта на днешните упражнения е да започнат да ти вдъхват чувството, че можеш да владееш всички неща по силата на собствената си същност.

6. В по-кратките и чести приложения използвай идеята в оригиналния й вид, освен ако в съзнанието ти не възникне специфичен проблем, който засяга теб или някой друг. В такъв случай приложи по-конкретната форма на идеята към него.
УРОК 39

Моята святост е моето спасение.

1. Ако вината е ад, какво е нейната противоположност? Както и текстът, към който е написано това практическо ръководство, идеите, използвани за упражненията, са много прости, много ясни и напълно недвусмислени. Ние не се стремим към интелектуални подвизи или логически занимавки. Занимава ни само онова, което е съвсем очевидно, но е било пренебрегвано сред мъгливите усложнения, посредством които си въобразяваш, че мислиш.

2. Ако вината е ад, какво е нейната противоположност? Определено не е трудно да се намери отговорът. Колебанието да отговориш не се дължи на двусмислието на въпроса. Но убеден ли си наистина, че вината е ад? Ако беше убеден, щете веднага да видиш колко непосредствен и прост е този текст и изобщо нямаше да имаш нужда от практическото му ръководство. Никой не се нуждае от практика, за да получи онова, което вече му принадлежи.

3. Вече казахме, че твоята святост е спасението на света. Ами твоето спасение? Ти не можеш да дариш нещо, което не притежаваш. Спасителят трябва да бъде спасен. Как по друг начин да учи на спасение? Днешните упражнения ще ти въздействат с разбирането, че твоето спасение е от съществено значение за спасението на света. Когато приложиш тези упражнения към своя свят, целият свят получава тяхната благодат.

4. Твоята святост е отговор на всеки въпрос, който някога е бил задаван или ще бъде задаван в бъдеще. Твоята святост означава краят на вината и следователно краят на ада. Твоята святост е спасението на света и твоето собствено спасение. Нима е възможно ти, комуто принадлежи светостта, да бъдеш отхвърлен от спасението? Бог не познава липсата на святост Нима е възможно Той да не познава Собствения Си Син?

5. Добре е да отделяш по цели пет минути за четирите по дълги периода на практикуване днес, както и да провеждаш по-дълги и чести практики през целия ден. Ако имаш желание да направиш повече от минималното, което се изисква, препоръчват се по-чести вместо по-продължителни практики

6. Започни периодите на практика като си повториш идеята След това със затворени очи потърси всички лишени от любов мисли, които биха могли да се явят - притеснение, депресия, гняв, страх, тревога, несигурност и така нататък. Каквато и форма да приемат, те са лишени от любов и следователно, изпълнени със страх. Ето защо имаш нужда да бъдеш спасен именно от тях.

7. Конкретни ситуации, събития или лица, които свързваш с нелюбящи мисли от всякакъв характер, са подходящ предмет на днешните упражнения. За твоето спасение е задължително да погледнеш на тях по друг начин. И твоето благословение към тях ще те спаси и ще ти даде духовно виждане.

8. Бавно, без съзнателен подбор и ненужно наблягане на нищо по-специално, потърси в съзнанието си всяка мисъл, която стои между теб и твоето спасение. Прилагай днешната идея към всяка подобна мисъл по следния начин:

Моите нелюбящи мисли по отношение на ........... ме държат в ада. Моята святост е моето спасение.

9. Тези практики ще ти се сторят по-лесни, ако между тях има кратки периоди, в които просто бавно си повтаряш идеята по няколко пъти. Може също така да откриеш, че е полезно да включиш няколко по-кратки интервала, през които просто се отпускаш и не мислиш за нищо. Систематичната концентрация е първоначално много затруднителна. Тя ще стане по-лесна, когато съзнанието ти бъде по-дисциплинирано и не толкова разсеяно.

10. Междувременно, чувствай се свободен да разнообразяваш периодите на практика под всякаква форма, която ти се стори подходяща. Не променяй обаче идеята, а само метода на приложението й. Както и да избереш да я приложиш, идеята трябва да се заяви по такъв начин, че неин смисъл да бъде фактът, че твоята святост е твоето спасение. Завършвай всеки период на практика, като си повториш идеята в оригиналната й форма още веднъж и добавиш:

Ако вината е ад, какво е нейната противоположност?

11. През по-кратките периоди на приложение, които трябва да се осъществяват три-четири пъти на час и дори повече, ако е възможно, можеш да си зададеш този въпрос, да повториш идеята за деня и за предпочитане да направиш и двете. Ако възникне изкушение, особено полезна форма на идеята е следната: