УРОК 73 Аз искам да бъде светлина

1. Днес размишляваме над волята, която споделяш с Бог. Това не е волята, свързана с празните желания на егото, от които възникват мракът и нищото. Волята, която споделяш с Бог, е изцяло творческа сила. Празните желания на егото са несподелени и затова не притежават никаква сила. Те не са безплодни в смисъл, че могат да изградят цял един свят от илюзии, в който силно да повярваш. Но не притежават творяща сила. Те не създават нищо реално.

2. Празните желания и обидите са партньори и съратници в изграждането на онази картина на света, която виждаш. Тя е породена от желанията на егото и именно нуждата на егото от обиди, необходими за неговото съществуване, населява този свят с личности, които ти се струва, че проявяват агресия към теб и заслужават „справедливо" осъждане. Тези личности стават посредници за разпространяване обидите на егото. Те се възправят между твоето съзнание и реалността на твоя брат. Когато виждаш тях, ти не познаваш нито своите братя, нито своето Аз.

3. Твоята воля се губи в тази странна разменна търговия, в която вината се продава напред-назад и обидите се увеличават при всяка обмяна. Възможно ли е такъв свят да бъде сътворен от Волята, която Божият Син споделя със своя Отец? Нима Бог е сътворил разруха за своя Син? Творението е съвместната Им Воля. Нима е възможно Бог да сътвори свят, който да Го унищожи?

4. Днес ще се опитаме отново да постигнем света, който е в съгласие с твоята воля. Светлината е в него, защото той не се противопоставя на Волята на Бога. Той не е Небесното царство, но светлината на Небесното царство го озарява. Тъмнината е изчезнала. Празните желания на егото са оттеглени. Но светлината, която озарява този свят, е отражение на твоята воля и следователно трябва да я търсим в теб.

5. Картината на света може само да бъде отражение на вътрешното ти състояние. Извън теб не може да се открие първоизточникът нито на мрака, нито на светлината. Обидите замъгляват съзнанието и когато погледнеш навън, ти виждаш един мрачен свят. Прошката повдига мрака, утвърждава твоята воля и ти позволява да погледнеш на света в светлина. Ние многократно подчертавахме, че бариерата от обиди лесно може да се преодолее и не е в състояние да се изпречи между теб и твоето спасение. Причината е много проста. Нима наистина желаеш да бъдеш в ада? Нима наистина желаеш да скърбиш, да страдаш и умреш?

6. Забрави доводите на егото, целящи да ти докажат, че тъкмо това е Небето. Знаеш, че не е така. Това са неща, които е невъзможно да желаеш за себе си. Съществува предел, отвъд който илюзиите не могат да продължават. Страданието не е щастие, а ти се стремиш към щастие. Истинската ти воля е такава. А това означава, че волята ти е също да постигнеш спасение. Ти искаш да успееш в днешните опити. Ние ги предприемаме с твоето благословение и щастливо съгласие.

7. Днес ще имаме успех, ако не забравяш, че се стремиш да постигнеш своето спасение. Искаш да следваш Божия план, защото го споделяш. Твоята воля не му се противопоставя и ти нямаш такова желание. Спасението ти принадлежи. Ти желаеш повече от всичко да имаш свободата да си спомниш коя е твоята истинска същност. Днес егото застава безпомощно пред твоята воля. Волята ти е свободна и нищо не може да я победи.

8. Затова и днес предприемаме упражненията с щастлива вяра, сигурни, че ще намерим онова, което търсим по твоя воля, и ще си спомним онова, което по твоя воля желаем да си спомним. Никакви празни желания не могат да ни попречат, нито да ни подведат с илюзията си за сила. Днес нека бъде твоята воля и да сложи край завинаги на безумното убеждение, че си избрал ада вместо Небето.

9. Ще започнем по-дългите си периоди на практика като разберем, че Божият план за спасение и само той е напълно в съгласие с твоята воля. Това не е стремеж на някаква чужда на теб сила, която ти е наложена въпреки волята ти. Това е единствената цел на този свят, по отношение на която ти и твоят Отец сте в съвършено съгласие. Днес ти ще успееш, това е времето, определено за освобождението на Божия Син от ада и от всички празни желания. Сега той отново осъзнава своята воля. Днешният ден той е готов да се вгледа в светлината в себе си и да бъде спасен.

10. След като си напомниш това и вземеш решение да поддържаш ясно в съзнанието си собствената си воля, кажи си с нежна решимост и тиха увереност:

Моята воля е да бъде светлина.

Нека да съзра светлината, която отразява Божията воля и моята.

След това утвърди своята воля в единство с Божията сила и твоето Аз. Постави остатъка от периода на практика под Тяхно ръководство. Съедини се с Тях, докато Те водят по пътя.

11. През по-кратките периоди на практика, отново заяви онова, което реално желаеш. Кажи:

Искам да бъде светлина.

Мракът не е моята воля.

Това трябва да бъде повтаряно по няколко пъти на час. Най важно е обаче да приложиш днешната идея в тази форма веднага, щом в теб възникне изкушение да таиш някакъв род обида. Това ще ти помогне да се освободиш от обидите, вместо да ги подхранваш и да ги криеш на тъмно.

1. Идеята за днес може да се разглежда като централната мисъл, към която са насочени всички наши упражнения. Божията Воля е единствената. Когато признаеш това, ти признаваш, че твоята воля е Негова. Изчезва убеждението, че е възможно да има противоречие. Мирът настъпва на мястото на странната идея, че си разкъсван между противоречиви цели. Като проявление на Волята на Бога, ти нямаш друга цел, освен тази, която е Негова.

2. Голям вътрешен мир внушава днешната идея и упражненията за деня са насочени към това да го постигнеш. Самата идея е напълно вярна. Следователно, не може да породи илюзии. Без илюзии конфликтът е невъзможен. Нека да признаем това и да преживеем вътрешния мир, който това признание носи.

3. Започни по-продължителните периоди на практика като повтаряш тези мисли няколко пъти, бавно и с твърда решителност да разбереш какъв е техният смисъл и да ги помниш:

После проведи няколко минути, прибавяйки свързани с това мисли като например:

През тази въвеждаща фаза непременно трябва бързо да преодолееш всякакви противоречиви мисли, които ти минават през съзнанието. Веднага си кажи:

Няма друга, освен Божията Воля. Тези противоречиви мисли са безсъдържателни.

Ако съществува сфера на особено трудно разрешими противоречия, обособи я, за да я разгледаш специално. Помисли за нея кратко, но много конкретно, определи човека или хората, ситуацията или ситуациите, с които е свързана и си кажи:

5. След като прочистиш съзнанието си по такъв начин, затвори очи и се опитай да почувстваш вътрешния мир, който ти дава твоята реалност. Потъни в него и почувствай как те обгръща. Може да се появи изкушението погрешно да приемеш тези опити за затваряне в себе си, но разликата може лесно да се установи. Ако успееш, ще изпиташ дълбоко чувство на радост и повишена будност, а не усещане за сънливост и умора.

6. Мирът се характеризира от радост. Чрез това преживяване ти ще познаеш, че си го постигнал. Ако почувстваш, че това състояние ти убягва и ти се затваряш в себе си, бързо си повтори идеята за деня и опитай отново. Повтаряй това толкова, колкото е необходимо. Определено има полза от това да не допускаш да се оттеглиш и затвориш в себе си, дори и да не почувстваш онзи вътрешен мир, към който се стремиш.

7. През по-кратките периоди, които трябва да се предприемат редовно и според предварително определено време днес, си кажи:

След това опитай се да намериш, каквото търсиш. Минута- две на всеки половин час, по възможност със затворени очи, ще ти бъде много полезна.

1. Светлината настъпи. Ти си изцелен и можеш да лекуваш. Светлината настъпи. Ти си спасен и можеш да спасяваш. Ти си в мир и носиш мир, където и да идеш. Мракът, смутът и смъртта изчезнаха. Светлината настъпи.

2. Днес ние празнуваме щастливия край на твоя продължителен сън на разруха. Сега вече няма мрачни сънища. Светлината настъпи. Днес започва времето на светлина за теб и за всички. Това е нова ера, в която се ражда нов свят. Старият не е оставил следи върху него при своето преминаване. Днес виждаме един различен свят, защото светлината настъпи.

3. Практиката днес е радостна, защото чрез нея отдаваме благодарност за отминаването на старото и започването на новото. Не остават сенки от миналото да помрачават нашия поглед и да скриват света, който ни предлага прошката. Днес ще приемем новия свят такъв, какъвто желаем да го видим. Ще получим желаното. Ще видим светлината; светлината настъпи.

4. Нашите разгърнати периоди на практика ще бъдат посветени на това да обърнем поглед към света, който нашата прошка ни показва. Ние желаем да видим него и само него. Това, че целта ни е единна, прави нейното осъществяване неизбежно. Днес пред нас с ликуване се явява реалният свят, за да го съзрем най-накрая. Дава ни се вътрешно виждане сега, когато светлината настъпи.

Днес не желаем да виждаме сянката на егото върху света. Виждаме светлината и в нея виждаме отражението на Небето върху този свят. Започни по-продължителните периоди на практика като си кажеш щастливата вест за своето освобождение:

Ако изпаднеш в изкушение, кажи на този, който ти се струва, че те дърпа назад към мрака:

Ние посвещаваме този ден на ведростта, която Бог желае да имаш. Пази я в съзнанието за себе си и я виждай навсякъде днес, докато честваме началото на твоята визия и на виждането на реалния свят, което идва на мястото на неопростения свят, който смяташе за реален.

1. И по-рано сме отбелязвали колко безсмислени неща са ти се стрували спасение. Всяко от тях те закрепостяваше със закони, безсъдържателни като самото него. Ти съвсем не си обвързан от тях. Но за да разбереш това, трябва първо да осъзнаеш, че спасението не е в тях. Докато търсиш спасение в неща, лишени от съдържание, ти се обвързваш с едни безсмислени закони. По този начин се стремиш да докажеш, че спасението е там, където не е.

2. Днес ще изразим радостта си, че не може да се докаже подобно нещо. Защото, ако можеше, ти вечно щеше търсиш спасение там, където не е и нямаше никога да го намериш Идеята за днес потвърждава за пореден път колко е просто спасението. Потърси го там, където те очаква и ще го откриеш. Не го търси там, където го няма.

3. Помисли каква свобода разкрива признанието, че не се подчиняваш на всички онези странни и деформирани закони, които сам си създал, за да те спасят. Ти наистина мислиш, че ще гладуваш, ако нямаш пачки зелена хартия и купища метални дискчета. Наистина си мислиш, че някакво кръгло хапче или течност, която се налива във вените ти с остра игла, ще отклони от теб болестта и смъртта. Наистина мислиш, че си сам, ако нямаш до себе си друго тяло.

4. Само безумието може да мисли така. Ти наричаш всичко това закони и ги класифицираш под различни названия в дълъг списък от безсмислени и безцелни ритуали. Смяташ, че трябва да се подчиняваш на „законите" на медицината, на икономиката, на здравеопазването. Пази тялото и ще си спасен

5. Това не са никакви закони, това е лудост. Тялото е заплашено от съзнание, което само си нанася страдание. Тялото страда, за да не позволи на съзнанието да види, че е жертва на самото себе си. Страданието на тялото е маска, която съзнанието поддържа, за да прикрие кое е онова, което всъщност страда. То не иска да разбере, че е враг на самото себе си; че се самонапада и иска да умре. Именно от това твоите „закони” трябва да спасят тялото. Затова смяташ, че си тяло.

6. Само Божиите закони са над мен. Това трябва да се повтаря отново и отново, докато осъзнаеш, че то се отнася до всичко, което си сторил в противовес на Волята Божия. Твоята магия е лишена от съдържание. Това, което е предназначена да спасява, не съществува. Само това, което е предназначена да скрива, ще те спаси.

7. Божиите закони не могат никога да бъдат изместени от други. Днес ще се посветим на радостта от това. То е истината, която не желаем да скриваме повече. По-скоро разбираме, че тази истина ще ни направи завинаги свободни. Магията те държи в затвор, докато Божиите закони те правят свободен. Светлината настъпи, защото няма други, освен Неговите закони.

8. Днес ще започнем разгърнатите периоди на практика с кратък преглед на различните „закони", на които според убежденията си е трябвало да се подчиняваме. Те, например, включват „законите" на храненето, на имунизацията, на лечението и защитата на тялото по множество начини. Помисли по-нататък; ти вярваш в „законите" на приятелството, на „добрите" взаимоотношения и взаимните чувства. Възможно е дори да си мислиш, че съществуват закони, които утвърждават кое е Божие и кое твое. Много „религии" се основават на такива закони. Те не спасяват, а осъждат в името на Небесното Царство. Но и тези „закони" не са по-странни от всички други, на които настояваш, че трябва да се подчинява човек, за да бъде спасен.

9. Няма други, освен Божиите закони. Днес се отърси от всяка безсмислена вяра в магии; и поддържай съзнанието си в безмълвна готовност да чуеш Гласа, който ти казва истината. Ти ще чуеш Този, Който настоява, че подчинявайки се на Божиите закони, не можеш да претърпиш загуба. Нито се дава, нито се получава разплата. Няма обмен, няма сурогати, и нищо не може да се замести от друго. Божиите закони извечно дават без да отнемат.

10. Вслушай се в Този, Който ти казва това, и осъзнай колко са глупави „законите", на които си мислеше, че се крепи светът, които си въобразяваше, че виждаш. А после чуй и по-нататък. Той ще ти каже и още нещо. За Любовта, която твоят Отец Изпитва към теб. За безкрайната радост, която ти дава Той. За неговия копнеж към Собствения Му Син, сътворен като Негов проводник за творчество; което той Му е отрекъл като е повярвал в ада.

Нека днес да отворим Божиите пътища, за да Го срещнем и да позволим Волята Му да се разгръща чрез нас към Него. По този начин творението се умножава безконечно. Неговият Глac ще ни говори за това, както и за Небесната радост, която Неговите закони поддържат безгранично и завинаги. Ще повтаряме днешната идея, докато не чуем и разберем, че няма други, освен Божиите закони. След това ще си кажем като посвещение, с което приключва периодът на практика:

12. Днес ще повтаряме това посвещение колкото се може по често; поне четири-пет пъти на час, както и в отговор на всяко изкушение да се преживеем като обект на други закони през целия ден. Това е заявление, че сме свободни от всякаква опасност и тирания. Това е признанието, че Бог е наш Отец и Неговият Син е спасен.

1. Чудесата са твое право по силата на собствената ти същност. Ти ще бъдеш даряван с чудеса по силата на Божията същност. И ще даряваш чудеса, защото си едно цяло с Бога. И ето че пак виждаме колко е просто спасението! То е само проява на истинската ти Самоличност. Днес зачитаме този факт.

2. Твоето право на чудеса не произтича от никакви илюзии по отношение на себе си. То не се основава на магически сили, които си приписваш, нито на ритуалите, които си създал. То е заложено в истината за твоята същност. Присъщо е на същността на Бога, твоя Отец. Дадено ти е при собственото ти сътворение и се гарантира от законите на Бога.

3. Днес ще утвърдим чудесата, които са твое право, защото са твое достояние. Обещано ти е пълното освобождение от света, който си създал. Дадено ти е уверението, че Божието царство е в теб самия и не може да се изгуби. Ние не искаме нищо повече от онова, което наистина ни принадлежи. Днес обаче ще се научим да не се задоволяваме с нищо по-малко.

4. Започни разгърнатите практики, като си кажеш с пълна увереност, че чудесата са твое право. Затваряйки очи, напомни си, че искаш само нещо, което законно ти се полага. Напомни си също така, че чудесата никога не се вземат от един, за да се дадат на друг, и че изисквайки своите права, ти отстояваш правата на всички. Чудесата не се подчиняват на законите на този свят. Те просто следват от Божествените закони.

5. След тази краткотрайна въвеждаща фаза, тихо почакай уверението, че твоето изискване е удовлетворено. Ти желаеш спасението на света и своето собствено спасение. Ти желаеш да ти се дадат средствата за постигането му. Не може да не получиш увереност, че това ще стане. Ти молиш само да бъде изпълнена Божията Воля.

6. Правейки това, ти в действителност не искаш нищо. Просто заявяваш факт, който не може да ти бъде отречен. Светият дух не би сторил друго, освен да те увери, че молбата ти е вече удовлетворена. Ти си приел факт, който е безспорен. Днес няма място за съмнение и несигурност. Най-сетне задаваме реален въпрос. Отговорът е просто изявление на един прост факт. Ти ще получиш увереността, към която се стремиш.

7. Нашите по-кратки периоди на практика трябва да бъдат чести и също ще бъдат посветени на това да си припомним един прост факт. Днес често си повтаряй:

Моли се за чудеса всеки път, когато възникне ситуация, в която са необходими. Ти ще разпознаеш тези ситуации. И тъй като не разчиташ на себе си, за да постигнеш чудото, твое пълно право е да го получиш, щом поискаш.

8. Запомни също така да не се задоволяваш с нищо по-малко от съвършения отговор. Побързай, ако изпаднеш в изкушение, да си кажеш:

Аз няма да разменя чудеса срещу обиди. Желая само онова, което ми принадлежи. Бог е установил чудесата като мое право.
УРОК 78

Нека чудеса заменят всички обиди.

1. Може би все още не ти е напълно ясно, че всяко решение, което вземаш, е избор между обидата и чудото. Всяка обида стои подобно тъмен щит от омраза пред чудото, което закрива. И когато изпречиш омразата пред погледа си, ти няма да видиш чудото отвъд нея. Но то през цялото време те чака в светлината, докато ти виждаш своите обиди, вместо него.

2. Днес ние преминаваме отвъд обидите, за да видим чудото вместо тях. Ще трансформираме твоя начин на виждане като не позволяваме взорът да спре преди реално да види. Няма да се спрем пред щита на омразата, но ще го свалим и нежно и мълчаливо ще вдигнем поглед, за да съзрем Божия Син.

3. Той те чака отвъд твоите обиди и когато ги премахнеш, той ще се яви в сияйна светлина на мястото на всяка предишна обида. Защото всяка обида е блокаж за зрението и когато се вдигне тя, ти виждаш Божия Син там, където винаги е бил. Той стои в светлина, но ти си бил на тъмно. Всяка обида е задълбочавала мрака, пречейки ти да виждаш.

4. Днес ние ще се опитаме да видим Божия Син. Няма да позволим да бъдем слепи за него, няма да обръщаме погледа си към своите обиди. Така начинът, по който виждаме света, коренно се променя, тъй като сме обърнали поглед към истината, отклонявайки се от страха. Ще изберем един човек, който е служил като мишена за твоите обиди, ще положим обидите настрани и ще го погледнем. Това може да бъде човек, от когото се страхуваш и дори мразиш; човек, когото си мислиш, че обичаш, но те е разгневил; някой, когото наричаш приятел, но понякога ти създава трудности и все не можеш да му угодиш, взискателен, дразнещ или неверен спрямо идеала, който би трябвало да приеме, според ролята, която си му приписал.

5. Ти най-добре знаеш кого да избереш; името му вече се е мярнало в ума ти. Той ще бъде този, който да ти покаже Божия Син. Виждайки го отвъд обидите, които си таял срещу него, ти ще узнаеш, че онова, което е било скрито, когато не си го виждал съществува у всекиго и може да се види. Този, който е бил враг, е повече от приятел, когато бъде свободен да възприеме святата роля, която Светия Дух му е отредил. Нека той бъде Спасител днес за теб. Такава е ролята му в плана на Бог Отец.

6. Нашите по-продължителни периоди на практика днес ще го видят в тази роля. Ти ще опиташ да го задържиш в съзнанието си първоначално така, както се отнасяш към него в момента. Ще направиш преглед на неговите грешки, на трудностите, които си имал с него, на болката, която ти е причинил, на неговото пренебрежение и на всички малки и по-големи оскърбления, които ти е нанесъл. Ще разгледаш тялото мy с неговите дефекти и красиви страни и ще помислиш за неговите грешки и дори „грехове".

7. Нека след всичко това да поискаме от Този, Koйто познава този Божи Син в неговата реалност и истина, да погледнем на него по различен начин и да видим своя спасител озарен в светлината на истинската прошка, която ни е дадена. Ние Го молим в светото Божие Име и на Неговия Син, свят като Него Самия:

Очите на тялото са затворени и когато си помислиш за този, който те е наскърбил, нека твоето съзнание да забележи светлината в него, отвъд обидите ти.

8. Онова, за което молиш, не може да ти бъде отказано. Твоят спасител отдавна го чака. Той ще бъде свободен, а неговата свобода е и твоя. Светия Дух се насочва от него към теб, без да вижда в Божия Син разделение. А онова, което виждаш чрез Него, ще направи и двама ви свободни. Притихни сега и погледни своя светъл спасител. Никакви тъмни обиди не прикриват неговия образ. Ти си позволил Светия Дух да прояви чрез него ролята, която Бог му е отредил, за да бъдеш спасен.

9. Бог ти благодари за тези моменти на вътрешна тишина днес, Когато ти оставяш настрани собствените си представи, за да погледнеш чудото на любовта, което Светия Дуx ти е показал на тяхно място. Светът и Небето се съединяват, за да ги благодарят, защото всяка Божия Мисъл трябва да ликува за твоето спасение, с което се спасява и целият свят.

10. През целия ден ще помним това, приемайки ролята, която ни е отредена според Божия план за спасение, а не нашия. Изкушението отпада, когато позволим на всеки, когото срещнем да ни спаси и отказваме да скриваме неговата светлина зад нашите обиди. За всеки, когото срещнеш и за когото си помислиш и си спомниш от миналото, позволи да му се отреди ролята на спасител, за да я споделиш заедно с него. За вас двамата и за всички, които не виждат, ние се молим:

Нека чудесата заменят всички обиди.
УРОК 79

Нека разбера проблема, за да бъде решен.

1. Един проблем не може да бъде решен, ако не се знае какъв е той. Дори и проблемът да е вече решен, ти ще продължаваш да го имаш, защото няма да подозираш за неговото решаване Такава е ситуацията на света. Проблемът за разделението, който е всъщност единственият проблем, е вече разрешен. Но това не се разбира, защото самият проблем остава непонятен.

2. Привидно всеки на този свят има своите конкретни проблеми. Те всички обаче се свеждат до един проблем и трябва да се възприемат като един, за да бъде прието онова единно решение, което дава отговор на всички тях. Нима е възможно човек да види разрешението на един проблем, ако смята, че проблемът е друг? Дори ако получи отговора, той не може да разбере, че това е отговорът именно на неговия проблем.

3. Такова е твоето положение сега. Имаш отговор, но все още не си сигурен относно проблема. Струва ти се, че се изправяш пред поредица от различни проблеми и щом един се разреши, идва следващият и по-следващият. Изглежда те нямат край. Никога не се чувстваш напълно свободен и в мир.

4. Изкушението да приемаш, че имаш множество проблеми е изкушението да оставиш неразрешен проблема за разделението. Струва ти се, светът ти създава неимоверно много проблеми и всеки от тях изисква различен отговор. Възприемайки нещата по този начин, ти изпадаш в положение, при което подхождаш неадекватно към разрешаването на проблемите и неизбежно няма да успееш.

5. Никой не може да разреши всички проблеми на света. Те изглежда съществуват на толкова много равнища, под толкова различни форми и с такова различно съдържание, че те поставят в невъзможно положение. Разгледаш ли ги, объркването и депресията са неизбежни. Някои изскачат най-неочаквано точно когато си мислиш, че си разрешил предишните. Други си остават неразрешени под облака на отрицанието и от време на време се надигат и те преследват, само за да се скрият отново, но и този път неразрешени.

6. Цялото това усложнение е само отчаян опит да не се разпознае и да се остави неразрешен истинският проблем. Ако можеше да разбереш, че единственият ти проблем е разделението, независимо каква форма приема то, щеше да можеш да приемеш именно преодоляването на разделението като съответстващо разрешение. Когато възприемаш онова, което е трайно зад всички проблеми, ще разбереш, че от теб зависи да ги разрешиш. И ще използваш тази възможност, защото си даваш сметка за проблема.

7. През по-разгърнатите периоди на практика днес ние ще поставим въпроса какъв е проблемът и какъв е неговият отговор. Няма да приемаме, че това ни е известно. Ще се опитаме да освободим съзнанието си от всички различни видове проблеми, които ни се струва, че имаме. Ще се опитаме да разберем, че съществува само един проблем, който не сме успели да разберем. Ще запитаме какъв е той и ще изчакаме отговора. И той ще ни се даде.

8. Упражненията за деня ще имат успех само доколкото не упорстваш ти да определиш проблема. Може би няма да успееш да се освободиш от предварително създадените си представи, но не е и необходимо. Достатъчно е само да подложиш на известно съмнение това доколко реална е твоята версия за същността на проблемите ти. Стремежът ти е да разбереш, че вече си дал отговора, щом си разбрал какъв е проблемът, така че проблемът и разрешението му могат да се съчетаят и ти да бъдеш в мир.

9. По-кратките периоди на практика за деня няма да се определят от времето, а от потребността. Днес ти ще се сблъскаш с множество проблеми, всеки от които очаква твоето решение. Нашите усилия ще бъдат насочени към това да разбереш, че съществува само един проблем и едно решение. В това признание се разрешават всички проблеми. В това признание има мир.

10. Недей да се заблуждаваш от формата на проблемите днес. Винаги, когато ти се стори, че се появява трудност, кажи си бързо:

Нека разбера проблема, за да бъде решен.

След това опитай се да преодолееш всякакви преценки относно същността на проблема. Ако ти е възможно, затвори очи за миг и попитай какъв е той. Ще бъдеш чут и ще ти се отговори.