УРОК 58 Следните идеи са за преговор днес

1. (36) Моята святост обгръща всичко, което виждам.

Възприятието на реалния свят произтича от моята святост. След като съм простил, аз не виждам себе си повече виновен. Мога да приема невинността, която е истината за мен. Когато гледам с разбиране, виждам светостта на света, защото светът изобразява само мислите, които имам за себе си.

2. (37) Моята святост благославя света.

Когато виждам светостта, това е благословение не само за мен. Всеки и всичко, което виждам в ореола на светостта, споделя радостта, която тя ми носи. Извън тази радост нищо не съществува, доколкото няма нищо извън моята святост. Доколкото осъзнавам своята святост, светостта на света засиява и става видима за всички.

3. (38) За моята святост няма нищо невъзможно.

Моята святост има неограничена способност да лекува, защото има неограничена способност да спасява. От какво има да се спасяваш, освен от илюзиите? И какво друго са всички илюзии, ако не неистинни представи за себе си? Моята святост ги преодолява, утвърждавайки истината за мен самия. В присъствието на светостта, която споделям със Самия Бог, всички идоли изчезват.

4. (39) Моята святост е моето спасение.

Тъй като моята святост ме спасява от всяка вина, в това да осъзная своята святост е собственото ми спасение. Това означава също съзнание за спасението на света. Щом приема своята святост, нищо не може да ме уплаши. И защото не се страхувам, всеки ще сподели това, което съм осъзнал и което е Божият дар за мен и за света.

5. (40) Аз съм благословен като Син Божи.

Това е основанието ми да имам претенции за всяко благо и само за благо. Аз съм благословен като Син Божи. Всичко добро ми принадлежи, защото Бог е предначертал за мен.

Аз не съм способен да изпитам нужда, лишения и болка по силата на собствената си Същност. Моят Отец ме подкрепя, закриля и насочва във всичко. Неговата грижа за мен е безгранична и ме съпътства вечно. Като Негов Син аз съм вечно благословен.

1. (41) Бог върви редом с мен навсякъде, където и да ида.

Как бих могъл да бъда сам, когато Бог винаги върви с мен? Как бих могъл да бъда разколебан и несигурен в себе си, когато в Него обладава пълната сигурност? Как бих могъл да бъда смущаван от каквото и да било, когато Той пребивава в мен в съвършен мир? Как бих могъл да страдам, когато любовта и радостта ме обгръщат чрез Него? Нека не храня илюзии за себе си. Аз съм съвършен, защото Бог върви редом с мен, където и да ида.

2. (42) Бог е моята сила. Вътрешното виждане е Неговият дар.

Днес няма да разчитам на своите очи, за да виждам. Готов съм да заменя своята жалка илюзия, че нещо виждам, с виждането, дадено ми от Бога. Христовото виждане е Негов дар и Той ме е сподобил с него. Днес ще призова този дар, за да ми помогне този ден да разбера вечността.

3. (43) Бог е моят Първоизвор. Аз не мога да виждам отделно от Него.

Аз съм в състояние да виждам само това, което Бог желае да виждам. Не мога да виждам нищо друго. Отвъд Неговата Воля има само илюзии. Именно тях избирам, когато си мисля, че мога да виждам отделно от Него. Именно тях избирам, когато се опитвам да гледам с плътските очи. Но Христовото виждане ми е дадено на тяхно място. Чрез Христовото виждане избирам да гледам.

4. (44) Бог е светлината, чрез която виждам.

Аз не мога да виждам в тъмнина. Бог е единствената светлина. Затова, ако ще виждам, трябва да е чрез Него. Аз съм се опитал да определям сам какво означава виждане и съм сгрешил. Сега ми е дадено да разбера, че Бог е светлината, чрез която виждам. Нека да приветствам вътрешното виждане и щастливия свят, което то ще ми изяви.

5. (45) Бог е Съзнанието, чрез което мисля.

Нямам мисли, които да не споделям с Бога. Нямам мисли, отделно от Неговите, защото нямам съзнание, отделно от неговото. Тъй като съм част от Неговото Съзнание, моите мисли са Негови и Неговите Мисли са мои.
УРОК 60

Ето темите на днешния преглед:

1. (46) Бог е Любовта, чрез която прощавам.

Бог не прощава, защото никога не е осъждал. Невинните не обвиняват и тези, които са приели своята невинност, нямат какво да прощават. Но прошката е средството, чрез което аз признавам своята невинност. Тя е отражение на Божията Любов на земята. Тя ще ме приближи толкова много до Небето, че Божията Любов да достигне до мен и да ме издигне до Него.

2. (47) Бог е силата, на която се уповавам.

Аз не прощавам със собствени сили. Прощавам благодарение на Божията сила в мен, която си спомням. Започна ли да Виждам, аз разпознавам Неговото отражение на земята. Прощавам всичко, защото чувствам как Неговата сила действа в мен. И започвам да си спомням любовта, която съм избрал да забравя, но която не ме е забравила.

3. (48) Няма от какво да се страхувам.

Колко безопасен ще ми се стори светът, когато мога да го видя! Няма да изглежда близък до нищо, което си представям, че виждам сега. Всеки и всичко, което виждам, ще се сведе над мен, за да ме благослови. Във всекиго ще разпознавам своя най-скъп Приятел. Какво би могло да ме уплаши в един свят, на който съм простил и който ми е простил?

4. (49) Божият Глас ми говори през целия ден.

Няма нито момент, в който Божият Глас да не призовава към и това да простя, заради собственото си спасение. Няма такъв миг, когато Божият Глас да не направлява моите постъпки или мисли, показвайки ми пътя. Аз вървя с неотклонни крачки към истината. Няма къде повече да ида, защото Гласът Божи за мен единственият Глас и единственият Водач, който е даден на Неговия Син.

5. (50) Крепи ме Божията Любов.

Когато слушам Божия Глас, Неговата Любов ме подкрепя. Когато отворя очи, Неговата Любов озарява света за мен, за да виждам. Когато прощавам, Неговата Любов ми напомня, че Синът Му е безгрешен. Когато погледна на света е вътрешното виждане, дадено ми от Него, аз си спомням, че съм Негов Син.
УРОК 61

Аз съм светлината на света.

1. Кой е светлината на света, ако не Божият Син? Това, следователно, просто утвърждава истината за теб. То е коренно противоположно на всяко утвърждение на гордост, надменност и самозаблуда. То не разкрива личната ти самопреценка. То не се отнася до никоя от характерните черти, с които си надарил своите идоли. То се отнася до теб такъв, какъвто си сътворен от Бога. Просто заявява истината.

2. За егото идеята на днешния ден е въплъщение на самовъзвеличаване. Но егото не разбира смирението, бъркайки го със самоунижение. Смирението се състои в това да приемеш своята роля за спасението и да не си приписваш друга. Не е смирение да твърдиш, че ти не можеш да бъдеш светлината на света, щом това е функцията, която Бог ти е определил. Единствено надменност е да твърдиш, че тази функция не може да бъде предназначена за теб, а надменността е винаги от егото.

3. Истинското смирение изисква да приемеш днешната идея, защото Божият Глас твърди, че тя е истинна. Това е началната стъпка в приемането на истинското ти предназначение на земята. То е гигантска крачка към това да заемеш своето правилно място в спасението. То е положителното утвърждаване на собственото ти право да бъдеш спасен и признание на силата, която ти е дадена, да спасяваш другите.

4. Днес ще имаш желанието да мислиш за тази идея колкото е възможно по-често. Тя е съвършеният отговор на всички илюзии, а следователно и на всяко изкушение. Тя свежда до истината всички представи, които си си изградил и ти помага да си отидеш в мир, необременен и сигурен в своята цел.

5. Днес трябва да се предприемат колкото се може повече периоди на практика, макар че никой от тях не е нужно да надхвърля минута-две. Те трябва да започнат с това да си кажеш:

После не задълго поразмисли над тези думи и ако ситуацията позволява - със затворени очи. Позволи някои сродни мисли да ти се явят и си повтори идеята, ако съзнанието ти се отклони от основната мисъл.

6. Не забравяй да започнеш и завършиш деня с упражнения. Тогава ще се пробудиш със съзнание за истината за себе си, ще я утвърдиш в продължение на деня и ще заспиш, след като си препотвърдил своето предназначение и своята цел на земята. Тези два периода на практика могат да бъдат по-продължителни от останалите, ако почувстваш, че са ти полезни и желаеш да ги разгърнеш.

7. Днешната идея е отвъд всички дребнави възгледи на егото за онова, което си и което е твоята цел. За теб, като носител на спасението, това е очевидно необходимо. Това е първата от редица огромни стъпки, които ще предприемем през следващите две седмици. Опитай се днес да започнеш да градиш твърда основа за бъдещия успех. Ти си светлината на света. Бог е изградил Своя план за спасението на Своя Син, разчитайки на теб.

1. Твоята прошка ще издигне света на мрака в светлината. Прошката ти дава възможност да познаеш светлината, чрез която виждаш. Прошката е проявление на това, че ти си светлината на света. Чрез прошката ти си припомняш истината за себе си. Затова в прошката е твоето спасение.

2. Илюзиите по отношение на теб самия и на света са един и същи илюзии. Затова всяка прошка е дар за теб. Твоята цел е да узнаеш кой си, след като си се отрекъл от своята Идентичност, атакувайки творението и неговия Творец. Сега се учиш да си спомняш истината. Защото на мястото на тази агресия трябва да дойде прошката, за да се заместят мислите за смъртта с мисли за живот.

3. Не забравяй, че винаги, когато проявяваш агресия, ти се опираш на своята слабост, докато всеки път, когато прощаваш, ти се осланяш на Христовата сила в теб. А щом е така, нима не започваш да разбираш какво ти дава прошката? Тя ще премахне всяка слабост, напрегнатост и умора от твоето съзнание. Ще премахне страха, вината и болката. Тя ще възстанови в теб съзнанието за твоята неуязвимост и способностите, които Бог е дал на Своя Син.

4. Нека щастливо да започнем и свършим деня като практикуваме днешната идея и я използваме колкото е възможно по често през деня. Тя ще направи твоя ден така щастлив, както Бог желае да бъде. И ще даде възможност на хората, които те заобикалят, както и на онези, които изглеждат отдалечени в пространството и времето, да споделят с теб това щастие.

5. Колкото ти е възможно по-често, затваряйки очи, си казвай днес:

Тогава отдели минута-две, за да размислиш за своето предназначение и онова щастие и освобождение, което то ще ти донесе. Позволи на мислите, свързани с него, да прииждат свободни, защото сърцето ти ще познае тези думи и съзнанието ти ще разбере, че са истинни.

6. Ако се разсееш, повтори си идеята и добави:

Аз ще запомня това, защото искам да бъда щастлив.
УРОК 63

Светлината на света носи мир на всяко съзнание чрез моята прошка.

1. Колко свят си ти, който имаш способността да носиш мир на всяко съзнание! Колко си благословен ти, който можеш да се научиш да познаваш пътищата, по които това става чрез теб! Каква друга цел би могла да те направи по-щастлив?

2. С такова предназначение, ти наистина си светлината на света. Синът Божи разчита на теб за своето спасение. Ти трябва да му го дадеш, защото то ти принадлежи. Не приемай никоя незначителна цел или безсмислено желание вместо това свое предназначение, защото в противен случай ще го забравиш и ще изоставиш Божия Син в ада. От теб не се иска нищо напразно. От теб се иска да приемеш спасението, за да можеш да го дадеш.

3. Разбирайки колко е важно това предназначение, ние ще бъдем щастливи да си го спомняме много често днес. Ще започнем деня, като го признаем и ще свършим деня с мисълта за него в ума си. И през целия ден ще повтаряме това колкото се може по-често:

Ако затвориш очи, ти сигурно ще установиш, че е по-лесно да позволиш на свързаните с това мисли да преминават през съзнанието ти в продължение на минута-две, които отделяш, за да разгледаш този въпрос. Недей обаче да чакаш да ти се открие подобна възможност. Не трябва да се губи нито една възможност за утвърждаване на днешната идея. Запомни, че Божият Син разчита на теб за своето спасение. А Кой, ако не твоето Аз, трябва да е Неговият Син?

1. Днешната идея е просто още един начин да се каже: „И не ме въвеждай в изкушение". Целта на света, който виждаш, е да укрие факта, че твоето предназначение е прошката и да ти даде оправдание да го забравиш. Това е изкушението да изоставиш Бог и Неговия Син, като приемеш физически облик. Телесните очи виждат именно него.

2. Това, което телесните ти очи ти се струва, че виждат, не може да бъде нищо друго, освен форма на изкушение, тъй като такова е предназначението на тялото. Но ние знаем вече, че Светия Дух използва всички илюзии, които си изградил, по друг начин и следователно вижда в тях различна цел. За Светия Дух светът е място, където ти се учиш да прощаваш на себе си онова, което ти се струва, че са твои грехове. При такова възприятие, физическото проявление на изкушението се превръща в духовно признание на спасението.

3. Ако трябва да обобщим последните няколко урока, твоето предназначение тук е да бъдеш светлината на света, предназначение, дадено ти от Бога. Само надменността на егото може да те накара да се усъмниш в това и само страхът на егото те принуждава да смяташ себе си недостоен за задачата, която Сам Бог ти е поверил. Спасението на света очаква твоята прошка, защото чрез нея Синът Божи преодолява всички илюзии, а по този начин и всяко изкушение. Божият Син - това си ти.

4. Само като осъществиш предназначението, дадено ти oт Бога, ще бъдеш щастлив. Това е така, защото предназначението ти е да бъдеш щастлив, като използваш средствата, чрез които щастието става неизбежно. Друг път не съществува. Затова и всеки път, когато избираш да осъществиш или да не осъществяваш своето предназначение, ти избираш дали да бъдеш щастлив или не.

5. Днес нека да си спомним това. Нека си го припомним cyтринта и отново вечерта, както и през целия ден. 'Подготви се днес за всички решения, които ще вземеш, припомняйки си, че те са наистина съвсем прости. Всяко от тях ще доведе до щастие или нещастие. Нима е трудно да вземеш едно толкова просто решение? Не допускай формата на решението да те заблуди. Сложният характер на формата не означава сложност и на съдържанието. Не е възможно никое решение на света да има съдържание, различно от този прост избор. Това е единственият избор, който вижда Светия Дух. Ето защо, това е единственият избор, който съществува.

Нека днес да практикуваме следните мисли:

Нека не забравям своето предназначение.

Нека не се опитвам да замествам Божието предназначение със собствено.

Нека простя и да бъда щастлив.

Поне веднъж на ден отдели десет-петнайсет минути като затвориш очи и размишляваш върху тези идеи. Свързани с това мисли ще ти дойдат на помощ, ако си спомниш решаващото значение на твоето предназначение за теб самия и за света.

7. При многократното приложение на идеята за деня, отделяй по няколко минути да си повториш тези мисли и после мисли само за тях и за нищо друго. Това ще бъде трудно, особено в началото, защото съзнанието ти още не е достатъчно дисциплинирано. Може би ще ти е нужно да повтаряш „Нека не забравям своето предназначение" доста често, за да можеш да се съсредоточиш.

8. Краткотрайните периоди трябва да бъдат проведени под две форми. Понякога прави упражненията със затворени очи, опитвайки се да съсредоточиш цялото си внимание върху мислите, които прилагаш. В други моменти остани с отворени очи и след това се огледай бавно и без да изключваш нищо от полезрението си, кажи:

1. Идеята за днес потвърждава това, че съм посветил себе си на спасението. Тя е и напомняне, че друго предназначение ти нямаш. Очевидно и двете мисли са необходими за едно пълно посвещение. Спасението не може да бъде твоя единствена цел, докато продължаваш да имаш и други скъпи на сърцето си цели. Пълното приемане на спасението като твое единствено предназначение задължително предполага две фази - признанието, че спасението е твоето предназначение и отказ от всякакви други цели, които сам си създал.

2. Това е единственият начин да заемеш полагаемото ти се място сред спасителите на света. Това е единственият начин да кажеш с пълна убеденост:

Моето единствено предназначение е това, което Бог ми е отредил.

Това е единственият начин да постигнеш душевен мир.

3. Днес и през следващите няколко дни отдели по десет-петнайсет минути за по-продължителна практика, по време на която да се опиташ да разбереш и приемеш онова, което наистина означава идеята за деня. Тя ти дава възможност да се отърсиш от всички трудности, които изпитваш. Дава в ръцете ти ключа от вратата към вътрешния мир, която сам си затръшнал пред себе си. Тя дава отговора, който си търсил от самото начало на времето.

4. Опитай се по възможност да провеждаш разширените периоди на практика по едно и също време всеки ден. Опитай също да определиш това време предварително и да се придържаш към него колкото се може по-стриктно. Смисълът на това е да организираш своя ден така, че да си оставиш време за Бога наред с всички обичайни цели и стремежи, които следваш. Това е част от дългосрочното дисциплинирано обучение, от което се нуждае съзнанието ти, за да може Светия Дух систематично да го използва за целта, която споделя заедно с теб.

5. Започни по-дългия период на практика като преповториш идеята за деня. После затвори очи, повтори си идеята още веднъж и внимателно наблюдавай как съзнанието ти улавя мислите, които го спохождат. Първоначално не се опитвай да съсредоточаваш вниманието си само върху мислите, които свързани с идеята за деня. Постарай се по-скоро да разкриеш всяка възникнала мисъл, която й пречи. Отбелязвай всяка такава мисъл без да се задълбочаваш или тревожиш по неин повод и се отърсвай от нея, като си кажеш:

Тази мисъл отразява цел, която ми пречи да приема единственото си предназначение.

6. След известно време ще стане по-трудно да откриваш мисли, които да ти пречат. Опитай се обаче да продължиш още минута-две, опитвайки се да уловиш някои от празните мисли, които са убегнали от твоето внимание преди, но не се напрягай и не извършвай прекалени усилия в това отношение. След това от кажи:

Не е нужно да използваш съвсем същите думи, но опитай се да изразиш нещо в смисъл, че си готов да позволиш истината да дойде на мястото на собствените ти илюзорни цели.

7. Накрая, повтори идеята за деня още веднъж и посвети остатъка от периода на практика, опитвайки се да съсредоточиш цялото си внимание върху това колко важна е тя, какво облекчение ще бъде за теб да я приемеш, което ще разреши противоречията ти веднъж завинаги и степента, в която наистина желаеш спасение, вместо глупавите си идеи в полза на противното.

През по-кратките периоди на практика, които трябва да се провеждат поне веднъж на час, използвай тази форма на приложение на днешната идея:

Понякога затваряй очи, представяйки си това, а понякога ги отваряй, за да се огледаш наоколо си. Това, което виждаш сега, ще бъде напълно променено, когато напълно приемеш днешната идея.

1. Сигурно си забелязал, че в последните уроци особено се набляга на факта, че съществува непосредствена връзка между изпълнението на твоето предназначение и постигането на щастие. Така е, защото ти всъщност не виждаш каква е връзката. Но има нещо повече от връзка помежду им - те са едно и също нещо. Формите са различни, но по съдържание те са едно и също.

2. Егото е в постоянна борба със Светия Дух по фундаменталния въпрос за това какво е твоето предназначение. По същия начин то е в постоянна борба със Светия Дух за това какво е твоето щастие. Това не е двупосочна битка. Егото напада, но Светия Дух не отвръща на удара. Той знае какво е твоето предназначение. Той знае, че в него се състои твоето щастие.

3. Днес ще се опитаме да отидем отвъд тази напълно безсмислена битка и да постигнем истината за твоето предназначение Няма да се обвързваме с безсмислени спорове по отношение на него. Няма да се занимаваме безнадеждно с определение! И на това какво е щастие и какви са средствата да го постигнеш. Няма да се занимаваме с егото, слушайки неговите нападки срещу истината. Просто ще се радваме на това, че можем да открием какво е истина.

4. Нашият по-дълъг период на упражнение днес има за цел да приемеш факта, че не само съществува реална връзка между предназначението, което Бог ти е дал и твоето щастие, но те са всъщност едно и също. Бог ти дава само щастие. Затова и предназначението, дадено ти от Него, трябва да е щастие за теб, дори и ако изглежда различно. Днешните упражнения са опит да се преодолеят тези привидни различия и да се разбере общото съдържание, което съществува наистина.

5. Започни десет-петнайсетминутната практика като разгледаш следните мисли:

Опитай се да видиш логиката в тази връзка, макар и да не приемаш все още извода. Само ако първите две мисли са погрешни, заключението би могло да бъде неправилно. Следователно, нека да размислим върху тези предпоставки по време на нашата практика.

6. Първата предпоставка е, че Бог дава само щастие. Това, разбира се, би могло да бъде и погрешно, но за да бъде погрешно, ти трябва да си дефинирал Бога като нещо, което не е. Любовта не може да принася зло, а онова, което не е щастие, е зло. Бог не може да даде нещо, което няма, а не може да има нещо, което не е. Ако Бог не ти дава само щастие, Той трябва да е зъл. И ти вярваш в такова определение на Бога, ако не приемаш първата предпоставка.

7. Втората предпоставка е, че Бог ти е дал твоето предназначение. Ние видяхме, че съзнанието ти има само две страни. Едната се ръководи от егото и се гради от илюзии. Другата е дом на Светия Дух, където обитава истината. Няма други ръководни принципи, между които да избираш, освен тези и няма друг възможен резултат от твоя избор, освен страха, който еготo винаги поражда и любовта, която Светия Дух винаги предлага на негово място.

8. Така че твоето предназначение трябва да е установено от Бога чрез Неговия Глас или измислено от егото, което ти си създал, за да Го заместиш. Кой глас е истинният? Ако Бог не ти е дал твоето предназначение, то трябва да е дар от егото. Наистина ли егото има дарове, бидейки илюзия и предлагайки само илюзорни дарове?

9. Помисли за това през по-дълготрайните периоди на практика днес. Помисли също за множеството форми, които илюзията за твоето предназначение е заела в съзнанието ти и многото начини, чрез които си се опитвал да намериш спасение под ръководството на егото. Намерил ли си го? Бил ли си щастлив? Донесли ли са ти вътрешен мир всички те? Днес имаме нужда от пълна искреност. Спомни си честно всички последствия и помисли дали някога е било основателно да очакваш щастие от каквото и да било, което егото ти е предлагало. Но егото е единствената алтернатива на Гласа на Светия Дух.

10. Ти ще се вслушаш в безумието или ще чуеш истината.

Опитай се да направиш този избор, когато мислиш за предпоставките, върху които се основават твоите заключения. Ние можем да споделим само тези заключения и никои други. Защото Сам Бог ги споделя с нас. Днешната идея е още една огромна крачка към възприемането па еднаквите неща като еднакви и различните като различни. От едната страна са всички илюзии. Цялата истина е от другата страна. Нека днес да се опитаме да осъзнаем, че само истината е истина.

11. В по-краткотрайните периоди на практика, които ще бъдат най-полезни днес, ако се практикуват два пъти на час, се предлага следната форма на приложение на идеята:

Моето щастие и моето предназначение са единни, защото и двете са ми дадени от Бога.

Повторението на тези думи няма да ти отнеме повече от минута, а дори и по-малко - повтаряй ги бавно и мисли за тях, докато ги изричаш.