- Двуфакторно разбиране за лидерския стил. Модел на Блейк и Моутън

Класификацията на лидерските стилове, извършвана на базата само на един фактор се оказва доста едностранчива. Поради това изследователите започват да търсят решението на проблема в пресечната точка на два или повече фактора. Така възниква идеята най-напред за двуфакторно измерение на лидерството, а впоследствие се търсят и повече от два фактора, оказващи съществено влияние върху поведението на лидера и модифициращи го по съответен начин. Моделът, предложен от Блейк и Моутън, е разработен в средата на 60-те години и много бързо придобива популярност. Той става основа за сериозно развитие на теорията и практиката на управлението в редица нови, дотогава слабо разработени области /напр. организационна промяна, организационно развитие и др./.

Същността на разглеждания модел може да бъде представена по следния начин. При анализ на непосредственото поведение на лидера в организацията, авторите стигат до извода, че всеки конкретен резултат се получава в пресечната точка на две взаимодействащи си “силови полета”: конкретната дейност и индивидуалността на човека. Това фактически са двата базови фактора на този модел, с които лидерът е необходимо да се съобразява в своята работа: “загрижеността за дейността” /производството на стоки и услуги/ и “загриженост за хората” /персонала, последователите и пр./.

Първата “силова линия” върви по посока от минимален към максимален обем на производството, изразяващ се в разнообразието от предлаганите стоки и услуги. Максималната по обем печалба, намаляването на производствените разходи и т.н. се превръщат в главни цели, които мениджърът се стреми да реализира в непосредствената си дейност. Втората “силова линия” се развива по посока от ниска към висока степен на загриженост към последователите.