Курсова работа по социална психология

По-важните качества на лидерите са:

- да са добри психолози; да мотивират персонала да изпълнява задължени­ята си; да създават спокойна атмосфера на работа; да притежават добро самочувствие; да поемат отговорност;

да бъдат общителни; да поставят просто и ясно задачите.

В теорията са възприети три подхода за изследване на лидерството: подход на личностните черти, поведенчески подход и ситуационен подход.

Подход на личностните черти.

Според теорията за „великия човек", която е доминирала в ми­налото, подходът е от гледна точка на личните качества, които притежава лидерът. В различните изследвания и опити се цитират редица качества и характеристики на лич­ността, които са важни, за да бъде индивидът лидер. Те най-общо могат да бъдат представени така:

- физически характеристики: възраст, височина, тегло; интелигентност: познания, способности, интелект, спра­ведливост; биографични - социален статус, опит, образование; характеристики, свързани с работата: инициативност, нас­тоятел ност, отговорност, стремеж към успех; личностни характеристики: бързина, доминантност, открит характер, агресивност, независимост, решителност, ентусиа­зъм, убеденост в собствената правота, авторитарност.

Едва през 1948 г. Ралф Стогдил след обширен преглед на повече от 100 теории на лидерството стига до извода, че лидерът от средна величина превъзхожда средния човек в неговата група по отношение на:

- интелект; знания; сигурност при изпълнение на отговорни дейности; 1 активност при участие в обществените процеси; социално-икономически статус.

Едвин Гизели, виден изследовател на лидерството, посочва 8 персонални черти и 5 мотивационни характеристики, които счи­та за особено важни за лидера

Персонални черти са:

- интелигентност, инициативност; способност да ръководи; увереност в себе си; сходство със своите подчинени; решителност; мъжественост/ женственост; зрелост.

Мотивационни характеристики са:

- потребност от сигурност за работата; нужда от финансово поощрение; потребност от власт над другите; нужда от самоутвърждаване; потребност от положение в службата.

В своето изследване Гизели ранжира тези характерни черти според тяхното относително значение като: много важни; със средно значение и незначителни. Гизели съставя тест за диагностика на личността с 64-точ-кова таблица, известна по-късно като „скала на Гизели".

През по-късен етап някои теоретици в това направление чрез изследвания подчертават, че за лидера могат да бъдат присъщи и черти, придобити чрез обучение и практически опит. Анализът на тези обобщени резултати показва, че са необходими интелект, воля, увереност в себе си, общителност, целенасоченост и т.н.

Към подхода за личностните черти трябва да се отнесат така наречените теории за харизматичното лидерство. При тях има още една група концепции за лидерството, чието споменаване тук е задължително - идеите за лидерството се разглеждат като харизма (най-близкото й българско значение се описва с “чар” или “обаяние”). Лидерският феномен тук се свързва с омагьосващото въздействие и властната заразителност на поведението на лидера.

Личностните характеристики на лидера според тези теории са в така наречения лидерски поглед в бъдещето, реторичното майсторство и умението да се внушава доверие. Лидерството по природа е ориентирано към бъдещето, включва идея за “напред”, за “водене” в бъдещето. Успешното лидерство в повечето случаи включва способността да се вижда отвъд реалностите, които ни заобикалят, да се “улавят” и невидимите недостатъци на органи­зацията, да се предлага ясна посока на перспективното развитие. Имиджът и умението да се внушава доверие също не са за подценяване като фактор на харизмата. Лидерите изграждат у последователите си доверие към себе си и към своя лидерски поглед давайки си вид на самоуверени, на непоклатимо убедени в правото на убежденията си, внушавайки саможертва и голяма морална сила. Те съумяват да бъдат възприемани като изключително способни, необикновени, гениални, успяващи, силни независимо от сте­пента на реалното им покритие.

Няма рецепта за постигане на този ефект, но за целта се използват средства като: демонстриране на жертвоготовност в името на интересите на последо­вателите, умело самоизтъкване, убедително артистично преуве­личаване на собствения принос и други. Добрата и услужлива па­мет също би била от полза, защото за околните често изглежда като блестяща ерудиция и висок интелект.