Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| Беше забравил пистолета си! В бързината го бе оставил в жабката на колата. Какво щеше да стане, ако се изправеше лице в лице с убиеца?! Ако убиецът го чакаше горе, Серваз щеше да представлява чудесна мишена! Нямаше къде да се скрие. А незащитената кабина нямаше да спре куршумите! Молеше се Циглер да го е изпреварила. Би трябвало да е вече горе! Тя не беше човек, който ще забрави оръжието си! Как ли щеше за реагира Перо, като я види? Защото беше казал на Серваз да дойде сам. Трябваше да попита служителя долу дали я е виждал. Твърде късно... Серваз се придвижваше към неизвестността със скорост пет метра в секунда. Извади мобилния си телефон и набра номера на Перо. Попадна на гласовата поща. По дяволите! Защо беше изключил телефона си? Забеляза два тъмни силуета на двеста метра от него, които слизаха надолу в една кабина. Това беше първото човешко присъствие, откакто бе напуснал долната станция. Обади се на Циглер. – Циглер. – Горе ли си? – Не, по пътя съм ― отвърна тя и замълча за миг. ― Съжалявам, Мартен, но моторът ми се хлъзна на снега и паднах на тротоара. Само драскотини, но се наложи да взема друго возило. Ти къде си? По дяволите! – В кабина на половината път. Колкото повече приближаваше, кабината с двамата пътници вътре сякаш се придвижваше по-бързо. Серваз изчисли, че ако всяка кабина се движи с осемнайсет километра в час, то двете се движат общо с трийсет и шест километра една към друга. – Знаеш ли, че на станцията бушува буря? – Не ― отвърна той. ― Не знаех. Перо не отговаря… – Въоръжен ли си? Дори от това разстояние Серваз виждаше как един от пътниците го наблюдава също толкова съсредоточено, колкото той следеше кабината им. – Забравих си пистолета колата. – Бъди предпа... Връзката прекъсна. Серваз погледна телефона си. Нямаше връзка! Набра отново. Без покритие... Само това липсваше! Направи още два опита. Без успех. Не вярваше на очите си. Когато вдигна поглед, видя, че отсрещната кабина се бе приближила. Един от пътниците ѝ беше с черна качулка. Серваз виждаше само очите и устата му. Другият беше гологлав и носеше очила. И двамата го гледаха през стъклото и мъглата. Единият ― сурово, или поне така му се стори, а другият... ...другият се страхуваше. За стотна от секундата Серваз разбра какво става и осъзна целия ужас на положението. Перо! Високият слаб мъж от снимката с рошавите коси и очилата за късогледство. На Серваз му се стори, че сърцето му ще изхвръкне от гърдите. Кабината се приближаваше, като в сън, с невероятна скорост. Между двете кабини имаше по-малко от двайсет метра. Щяха да се срещнат след две секунди. Забеляза и друга подробност. На срещуположната страна в кабината липсваше стъклото! Перо гледаше Серваз с отворена уста и с изцъклени от ужас очи. Виеше. Серваз чуваше воя му през стъклата въпреки вятъра и потракването на колелцата върху стоманените въжета. Никога не бе виждал подобен ужас на човешко лице. То сякаш всеки миг щеше да се разцепи на парчета. Серваз неволно преглътна. Когато двете кабини се разминаваха и започнаха да се раздалечават, всички подробности се изредиха пред очите му: на врата на Перо бе надянато въже, а то минаваше през отворения плексигласов прозорец на кабината и висеше на нещо като кука ― може би предвидена за смъкване на пострадали скиори при спряла кабина. Това си помисли Серваз и картината проблесна през съзнанието му като светкавица. Мъжът с качулката държеше другия край на въжето. Серваз се опита да види очите му, но той се беше скрил зад жертвата, когато двете кабини се разминаваха. Познавам го! Той се страхува, че ще го позная дори с качулка! Серваз отчаяно забарабани по телефона си. Нямаше покритие. Обхванат от паника, затърси бутон за авария, вътрешен телефон, какво да е... Нищо! Мамка му! Човек можеше да пукне тук, в кабината, със скорост пет метра в секунда! Обърна се отново към отдалечаващата се кабина. Погледът му за последен път срещна ужасения поглед на Перо. Ако имаше оръжие, поне би могъл... Какво би могъл? Какво щеше да направи? Беше слаб стрелец... Тестовете се провеждаха веднъж годишно. Всеки път предизвикваше разочарованието на инструктора си, който не можеше да повярва на очите си, защото резултатите му бяха посредствени. Видя как кабината с двамата мъже потъва в мъглата. Задуши го собственият му нервен смях. А после му идеше да крещи. В гнева си удари с юмрук по едно от стъклата. Минутите, които последваха, бяха най-дългите в живота му. Минаха още пет безкрайни минути, отмервани от призрачното движение на елите в мъглата, преди да се покаже горната станция. Ниска сграда върху две бетонни колони като долната. Зад нея бяха ски пистите, влековете, потъналите в мъгла сгради... На площадката някакъв мъж го гледаше как приближава. Щом вратата се отвори, Серваз изскочи навън. Едва не се просна на бетона. Хвърли се към униформения мъж с картата си в ръка. – Спрете всичко! Веднага! Блокирайте кабините! Служителят го изгледа смаян изпод каскета си. – Какво? – Можете ли да блокирате кабините веднага ― да или не? Вятърът виеше. Серваз беше принуден да крещи. Гневът и нетърпението му, изглежда, впечатлиха човека. – Да, но... – Тогава спрете всичко! Имате ли телефон? – Да, разбира се! – СПРЕТЕ ВСИЧКО! ВЕДНАГА! И МИ ПОДАЙТЕ ТЕЛЕФОНА! БЪРЗО! Служителят се втурна вътре. Поговори трескаво в един микрофон, хвърли неспокоен поглед към Серваз и свали надолу някаква ръчка. Кабините замръзнаха със скърцане. Едва сега Серваз осъзна колко шумно е било на площадката преди. Взе телефона и набра номера на жандармерията. Отговори дежурният. – Дайте ми Майар! Търси го майор Серваз! Бързо! След минута Майар беше на линия. – Току-що се разминах с убиеца. Слиза в една кабина на лифта заедно със следващата си жертва. Вземете хора и тръгвайте! Щом сте на позиция, ще пуснем лифта. От другата страна на линията се усети момент на объркване. – Сигурен ли сте? ― попита със заекване Майар. – Сигурен съм. Жертвата е Перо. Повика ме на помощ преди двайсет и пет минути. Определи ми среща на горната лифтена станция. Току-що го видях в една кабина, която слизаше, с въже около врата, а с него беше и един мъж с качулка! – Вдигам тревога! Щом сме готови, ще ви се обадя! – Опитайте да се свържете с капитан Циглер. Чрез моя мобилен телефон не става! Майар се обади след дванайсет минути. Серваз ги прекара, крачейки напред-назад по площадката и гледайки часовника си. Пушеше цигара след цигара. – Готови сме! ― обяви Майар по телефона. – Много добре! Ще накарам да пуснат яйцата! Перо и убиецът му са в една от кабините. Идвам! Направи знак на човека и скочи в една кабина. Докато се отдалечаваше, му дойде наум, че нещо куцаше. Убиецът се канеше да провеси Перо във въздуха и да го гледа как умира на въжето. Но той, естествено, нямаше намерение да слиза до долната станция при такова очебийно присъствие там. Серваз се замисли дали има място, където убиецът да скочи от кабината в движение, и веднага си отговори утвърдително. Дали Майар и хората му бяха предвидили подобен развой на нещата? Дали контролираха всички места, откъдето можеше да избяга в планината? Опита се отново да набере Циглер, но получи същия отговор: няма покритие. Както и при изкачването, кабината си пробиваше път през мъглата и Серваз не виждаше нищо освен силуетите на елите и празните кабини, с които се разминаваше. Дочу шума от лопуси на хеликоптер, но не видя самия хеликоптер. Стори му се, че шумът идва не |