Леден гамбит

СЪЩАТА СУТРИН ЕСПЕРАНДИЙО грабна телефона си още щом влезе в криминалния отдел. Повикването му отекна със звън в една кръгла бизнес сграда на десет етажа на улица „Шато де Рантие“
47
№ 122 ― символично име,
в 13-и парижки район. Отговори му глас с лек акцент.
– Как си, Мариса? ― попита той.
Майор Мариса Пърл работеше в Отдела за борба с икономическата престъпност, подчинен на Министерството на икономиката и финансите. Нейна специалност беше престъпността на белите якички. Мариса знаеше безкрайно много за финансовия и данъчния рай, за прането на пари, за активната и пасивната корупция, за фалшифицираните конкурси, за отклоняването на фондове, за трафиците на влияние, за мултинационалната престъпност и мафиотските мрежи. Освен това беше чудесен педагог. Есперандийо се случи в курса ѝ в полицейското училище.
Той задаваше много и разнообразни въпроси. След завършването на курса бяха седнали да пийнат по чашка и бяха открили, че имат и други общи интереси: Япония, комиксите, инди рокът... Тогава си размениха телефоните... В
тяхната професия подходящият контакт можеше да хвърли яснота върху някое буксуващо разследване. От време на време се търсеха заради хубавия си спомен ― чрез мейл или телефонно обаждане в очакване може би на деня,
когато един от двамата щеше да има нужда от другия.
– Занимавам се с шефа на Парижката фондова борса ― отвърна тя. ― Първият ми случай с такъв мащаб. Е, трябва да ти кажа, че ми слагат пръти в колелата, но да не се разчува!
– Ще се превърнеш в ужаса на фондовата борса, Мариса ― успокои я той.
– Какво те води при мен, Венсан?
– Имаш ли нещичко за Ерик Ломбар?
Мълчание от другата страна, а после възклицание:
– Казали са ти нещо, а?
– По какъв повод?
– Не ми казвай, че питаш ей така. Човекът, върху когото работя, е Ломбар. Как разбра?
Той усети, че Мариса става подозрителна. Във финансовата полиция работеха 380 ченгета и техният свят беше малко параноичен. Всички бяха свикнали да се сблъскват с корумпирани политици, висши подкупни чиновници, но също и с полицейски инспектори, адвокати и всякакви корумпирани полицаи, действащи под прикритието на големи мултинационални фирми.
– Убиха коня на Ломбар преди десетина дни. Тук, в Пиренеите. Докато Ломбар е пътувал по работа в Съединените щати. Това убийство бе последвано от две убийства на хора в областта. Смятаме, че събитията са свързани и се отнася за отмъщение. Та по тази причина искаме да узнаем колкото се може повече за Ерик Ломбар. А най-вече да разберем дали е имал врагове.
Есперандийо усети, че Мариса малко по малко се отпуска.
– Ама ти си щастливец! ― каза тя. Той усети, че се усмихва. ― В момента разбутваме тинята. Заради един донос.
Нямаш представа какво изплува на повърхността.
– Предполагам, че е строго секретно?
– Точно така. Само че, ако видя нещо, което има връзка с твоя случай, ще ти го кажа, съгласен ли си? Две убийства и един кон? Ей че странна история! А сега нямам много време. Трябва да вървя...
– Мога ли да разчитам на теб?
– Можеш, щом имам нещо за теб, ще ти съобщя. Разбира се, ще очаквам реванш. Но да се разберем: нищо не съм ти казала и ти не знаеш върху какво работя. А междувременно искаш ли знаеш нещо? През 2008 година Ломбар е платил по-малко данъци от хлебаря зад ъгъла...
– Как така?
– Ами много просто. Има най-добрите данъчни адвокати. А те познават всяка от 486-те фискални ниши в нашата прекрасна страна и особено данъчните облекчения. Отнася се главно за дейността му в отвъдморските територии.
Грубо казано, инвестициите в чужбина позволяват намаляване на данъците до 60%, а ако са насочени към реновиране на хотели и яхтения бизнес, могат да спаднат и със 70%. Освен това няма ограничения за сумата на инвестициите, а оттам ― и за отстъпките. Разбира се, инвестициите са такива, които много бързо осигуряват възвръщаемост и печалба и нямат значението на съживяващи икономиката проекти. Естествено Ломбар не инвестира на загуба и си прибира печалбите по един или друг начин. Ако включим в схемата данъчните облекчения при сключването на международни спогодби (защото така се избягва двойното данъчно облагане), покупка на предмети на изкуството и всякакви счетоводни хитрини като изкупуване на акции от неговата собствена група, няма нужда да се крие в Швейцария или на Кайманите. Ломбар плаща по-малко данъци от данъкоплатец, който печели една хилядна от него. Не е зле, нали, за един от най-богатите хора във Франция?

Есперандийо си спомни какво му бе казал Кleim162. Лозунгът на международните финансови институции и правителствата бе „Да се създава бизнес среда, благоприятна за инвестициите“, с други думи, да се пренесе данъчната тежест от най-богатите хора към хората от средната класа. Или другояче, както се бе изразил цинично един американски милиардер, затворен за данъчна измама: „Само дребните риби плащат данъци.“ Може би трябваше да запознае Мариса с журналиста. Двамата си бяха родени един за друг.
– Благодаря, Мариса, че ми повдигна духа за останалата част от деня.
Продължи да гледа скрийнсейвъра. Готвеше се скандал... Засягаше Ломбар и прословутата му група... Дали това може да има някаква връзка с тяхното разследване?!
ЦИГЛЕР, ПРОП, МАРШАН, КОНФИАН И Д’ЮМИЕР слушаха Серваз безмълвно. Пред тях имаше кроасани и сладки, които един жандармерист донесе от близката пекарна. А също и кафе, чай, кенчета с газирана вода и чаши с вода. По лицата на всички бе изписана умора.
– Дневникът на Алис Феран отваря пред нас нова страница ― каза в заключение Серваз. ― Или по-скоро потвърждава една от нашите хипотези. Хипотезата за отмъщението. Една от следите, които Габриел Сен Сир е следвал след самоубийството на децата, е вероятността от сексуално насилие. Изоставил е тази хипотеза заради липса на доказателства. Ако се доверим на дневника, налице са изнасилвания и жестоко издевателство върху тийнейджъри от лагера „Дивите кози“ ― и то многократно. То е довело някои от тях до самоубийство.
– Досега само вие сте чели този дневник ― отбеляза Конфиан.
Серваз погледна към Майар. Той обиколи масата и постави пред всеки ксерокопие на дневника между картонените чаши с кафе или чай и кроасаните. Някои от присъстващите бяха изяли всичко, оставяйки трохи, а други не се бяха докоснали до храната и напитките.
– Така е. Аз съм първият читател, защото дневникът не е бил предназначен да бъде четен от някого. Останал е скрит през всичките тези години. Открих го, както вече ви казах, едва тази нощ. Благодарение на стечение на обстоятелствата.
– Ами ако момичето е измислило всичко?
Серваз разпери ръце.
– Не ми се вярва... Ще отсъдите сами... Твърде реалистично е, твърде... точно. А ако го измислила, защо ще го крие?
– И докъде ни води това? ― попита следователят. ― Някое дете, станало възрастен човек, който си отмъщава...
Някой родител? Но в такъв случай какво прави ДНК на Хиртман на местопрестъплението? Ами конят на Ломбар?
Никога не съм виждал толкова объркано разследване...
– Не разследването е объркано, а фактите ― възрази остро Циглер.
Кати д’Юмиер дълго задържа поглед върху Серваз, като държеше празната чаша от кафе в ръката си.
– Гаспар Феран има сериозен мотив за убийствата ― отбеляза тя.
– Както и родителите на останалите самоубили се деца ― отвърна Серваз. ― А също и другите изнасилени младежи, които не са се самоубили и сега са възрастни хора.
– Това е много важно разкритие ― заключи прокурорката. ― Какво предлагате, Серваз?
– Най-спешното действие, което трябва да предприемем, не се е променило, да открием Шапрон. Това е приоритет... Преди това да направят убиецът или убийците... Вече знаем, че четворката е вършила насилие в лагера
„Дивите кози“. Трябва да съсредоточим разследванията си върху тях и Самоубийците. Защото вече сме установили връзката между Самоубийците и двете жертви, а тя минава през лагера...
– Въпреки че две от децата не са били в лагера? ― възрази Конфиан.
– Струва ми се, че дневникът не оставя съмнение за случилото се. Двамата тийнейджъри вероятно са били насилени другаде, а не в лагера. Впрочем дали мъжете от четворката трябва да се смятат за педофили? Нямам представа... Няма никакъв знак, че са злоупотребили с малки деца, по-скоро са вършили това с тийнейджъри... Не мога да дам отговор на този въпрос...
– Сред тях има и момичета, и момчета ― обади се Проп. ― Но сте прав. Тези мъже нямат истински профил на педофили ― а по-скоро са сексуални хищници с крайна склонност към най-перверзни игри и садизъм. Привлича ги младостта на тяхната плячка. Няма и сянка от съмнение.
– Долни развратници ― подчерта студено Кати д’Юмиер. ― Как смятате да заловите Шапрон?
– Не знам ― отвърна Серваз.
– Никога не сме се сблъсквали с подобна ситуация ― отбеляза тя. ― Питам се дали не трябва да поискаме подкрепление.
Отговорът на Серваз изненада всички.

– Нямам нищо против. Ще трябва да издирим и да разпитаме всички деца от лагера, които днес вече са възрастни.
А и всички още живи родители... След като успеем да съставим списък. Къртовска работа. Необходими са време и стратегия, хора... А нямаме време... Трябва да действаме бързо. Впрочем тази работа може да бъде свършена от допълнителния персонал, който ще ни предоставят...
– Много добре ― каза Д’Юмиер. ― Мисля, че следствената полиция на Тулуза направо се задъхва от разследвания. А това означава, че ще се обърна към жандармерията... В този момент погледна към Циглер и
Майар. ― Какво друго имаме?
– Ремъците, с които Грим е бил провесен и обесен под моста ― обади се Циглер. ― Заводът, който ги е произвел,
се свърза с мен. Били са продадени в един магазин в Тарб преди няколко месеца.
– С други думи, не можем да разчитаме на записите от видеокамерите ― каза Д’Юмиер. ― Много такива ремъци ли продават?
– Заемат голямо място в сферата на спорта. През касите минават десетки клиенти всеки ден, особено през уикендите. Няма какво да очакваме от тази страна.
– Добре. Какво още имаме?
– Фирмата, която се занимава с охраната на института ― продължи Ирен, ― ни предостави списъка на служителите си. Започнах да го проучвам. В момента нямам какво да съобщя.
– Аутопсията на Перо е днес следобед. Кой се нагърбва с нея?
Серваз вдигна ръка.
– После ще отида при Ксавие в института. Трябва ни точният списък на всички, които са в контакт с Хиртман. А
трябва да се обадим и в кметството на Сен Мартен, за да видим дали не могат да ни предоставят списъка на всички деца, посетили лагера. Очевидно лагерът е зависел от тях и административно, и финансово. Трябва да разчоплим и института, и лагера. Вижте дали няма връзка между двете неща.
– Каква връзка? ― попита Конфиан.
– Ами представете си, че някой от почивалите в лагера младежи сега работи в института... ― поясни Серваз.
Кати д’Юмиер го изгледа с любопитство.
– Интересна хипотеза ― заяви тя.
– Поемам ангажимента да свържа с кметството ― обади се Циглер.
Серваз я погледна учудено. Беше повишила глас, което не ѝ беше присъщо. Кимна с глава в знак на съгласие.
– Много добре, но приоритет си остава намирането на Шапрон. Там, където се крие. Трябва да разпитаме бившата му жена. Може би знае нещо... Разровете се в документите му. Може да има фактури, квитанции за наем, нещо,
което да ни отведе в скривалището му. Ти си беше определила среща с бившата госпожа Шапрон. Така че върви на срещата, а в кметството ще отидеш после ― обърна се той към Циглер.
– Добре? Какво още? ― попита Д’Юмиер.
– Психологическият профил ― обади се Проп. ― Започнах го на базата на следите, открити на местопрестъплението. Обесването, ботушите, голотата на Грим и прочие. Но този дневник променя из основи моите хипотези. Ще трябва да преразгледам работата си.
– Колко време ви трябва?
– Сега вече имаме достатъчно следи, за да вървим бързо. Ще ви предоставя заключенията си в понеделник...
– В понеделник ли? ― възрази Д’Юмиер сухо. ― Значи ще се надяваме, че убийците не работят в събота и неделя!
Сарказмът ѝ накара Проп да се изчерви. Лицето му пламна.
– Добра работа, Мартен ― продължи Кати д’Юмиер. ― Никога не съм се съмнявала, че постъпих правилно, като ви избрах да водите разследването.
Като каза това, тя премести погледа си от Мартен към Конфиан, който предпочете да сведе очи, разглеждайки ноктите си.
ЕСПЕРАНДИЙО СЛУШАШЕ THE RACONTEURS, които пееха Many shades of Black, когато телефонът му иззвъня.
Вниманието му се изостри, щом чу гласа на Мариса ― неговата връзка във финансовата полиция.
– Нали поиска да узнаеш дали напоследък не са се случили странни неща с Ерик Ломбар? ― попита тя.
– Общо взето, да ― потвърди той, макар че си спомни, че бе формулирал въпроса си по различен начин.
– Може би имам нещо за теб. Не знам дали ще ти помогне, защото a priori няма пряка връзка с проблема ти. Само че това се е случило наскоро и предизвика объркване ― заяви тя.
– Добре, казвай.
Обяснението отне известно време. Есперандийо малко трудно схващаше за какво му говори. Ставаше въпрос за
135 000 долара в сметките на „Ломбар медия“, платени за телевизионен репортаж, поръчан на някаква

продуцентска къща. При проверката на къщата оттам отрекли да им е поръчван какъвто и да било репортаж.
Счетоводството на „Ломбар медия“ очевидно прикривало отклоняване на фондове. Когато Мариса свърши,
Есперандийо бе разочарован: не беше сигурен дали е разбрал добре всичко и с какво тази информация би могла да му помогне. Все пак си водеше бележки.
– Е, това помага ли ти или не?
– Всъщност не много.
В ИНСТИТУТА ЦАРЕШЕ НАЕЛЕКТРИЗИРАНО НАПРЕЖЕНИЕ. Диан следеше Ксавие цялата сутрин ―
наблюдаваше внимателно всичките му действия. Той изглеждаше разтревожен и напрегнат, напълно изтощен.
Погледите им се срещнаха няколко пъти. Той знаеше... Или по-точно знаеше, че тя знае... Но може би тя си въобразяваше. Смесваше реалност и фикция, а много добре знаеше смисъла на това определение.
Дали не трябваше да съобщи на полицията? Цяла сутрин тази мисъл витаеше като призрак в съзнанието ѝ. Попита
Алекс дали някой в института няма домашни любимци и той силно се изненада, преди да ѝ отговори отрицателно.
Спомни си също, че бе прекарала сутринта с Ксавие ― същата сутрин, когато бяха открили коня ― и той не изглеждаше да е прекарал безсънна нощ, по време на която е обезглавил животно, пренесъл го е на 2000 метра височина при минус десет градуса и накрая го е провесил на горната станция на лифта... Бе ѝ се сторил свеж и отпочинал, а в държанието си с нея проявяваше непоносима наглост и високомерност.
Във всеки случай не изглеждаше нито изтощен, нито стресиран...
Внезапно се запита с тревога дали не отива твърде далеч в изводите си, дали усамотението и странната атмосфера,
която цареше наоколо, не я правеха параноичка... С други думи, дали не се вкарваше в несъществуващ филм... Ами ако се окаже смешна в очите на полицията, когато открият истинската причина за закупуването на лекарствата и тя окончателно загуби авторитет пред Ксавие и персонала в института?... Замисли се и за репутацията си след завръщането си в Швейцария.
Подобна перспектива охлади намеренията ѝ.
– Не ви ли е интересно това, което ви разказвам?
Диан се върна към действителността. Пациентът срещу нея я наблюдаваше строго. Дори и след толкова време,
прекарано в института, нямаше промяна в големите му мазолести ръце на бивш работник. Беше нападнал шефа си с отвертка, след като той го уволнил несправедливо. Като четеше досието му, Диан се убеди, че няколко седмици в психиатрична клиника щяха да са напълно достатъчни за този нещастник. Но той бе попаднал в ръцете на твърде усърден психиатър, обрекъл го на десет години лечение... Бяха му давали силни дози психотропни препарати. При пристигането си човечецът е бил само леко депримиран, а сега беше съвсем луд.
– Разбира се, Аарон. Разбира се, че ме интересува.
– Ама нали виждам, че не ви интересува.
– Уверявам ви, че...
– Ще кажа на доктор Ксавие, че това, което ви говоря, не ви интересува...
– Защо искате да направите това, Аарон? Ако не ви дразни, можем да се върнем към...
– Бла-бла, глупости. Искате само да спечелите време.
– Да спечеля време ли?
– Няма защо да повтаряте това, което казвам...
– Ама какво ви прихваща, Аарон?
– „Какво ви прихваща, Аарон?“ Вече цял час говоря на стена...
– Ама не, съвсем не... аз...
– „Ама не, съвсем не… аз…“ Чук-чук-чук! Какво става в главата ви, докторе?
– Моля?
– Какво не върви?
– Защо казвате това, Аарон?
– „Защо казвате това, Аарон“... Въпроси, само въпроси...
– Мисля да отложим този разговор за по-късно...
– Аз обаче не мисля така... Ще кажа на доктор Ксавие, че ми губите времето... Не искам повече беседи с вас...
Въпреки усилията си Диан не можа да се въздържи и се изчерви.
– Хайде, Аарон. Та това е едва нашата трета беседа... Аз...
– Вие сте някъде другаде, докторе. Аз не ви интересувам. Мислите си за нещо друго...
– Аарон, ама аз...
– Знаете ли какво, докторе, не сте си на мястото тук. Върнете се там, откъдето сте дошла. Върнете се в родната си

Швейцария.
Диан подскочи.
– Кой ви каза, че съм швейцарка? Никога не сме говорили за това.
Той отметна глава и се изсмя грозно. После впи празния си пепеляв поглед в нея.
– А вие какво си мислите?! Тук всичко се знае... Всички знаят, че сте швейцарка, също като Юлиан...
– НЯМА НИКАКВО СЪМНЕНИЕ ― рече Делмас. ― Наистина са го провесили от кабината с ремък около врата.
За разлика от аптекаря при него виждаме значителни булбарни и медуларни, а също така и цервикални
48
увреждания...
Серваз избяваше да гледа тялото на Перо, проснато по гръб с отворена задна част на черепа... Сивото вещество и гръбначният мозък изглеждаха като гъсто желе под светлините на лампите в залата за аутопсии.
– Няма хематоми, нито убождания ― продължи съдебният лекар. ― И като имам предвид, че сте го видели в кабината жив и здрав, значи е последвал убиеца си напълно доброволно...
– По-вероятно под заплахата на оръжие ― заяви Серваз.
– Това не е в моята област. Ще направим кръвен анализ. В кръвта на Грим имаше следи от флунитразепам ―
препарат десет пъти по-силен от валиума, който се използва за тежки състояния на безсъние и е познат под името рохипнол. Използва се и като анестезиращ препарат. Например Грим като аптекар вероятно е имал достъп до това лекарство, за да се справя с безсънието си. Възможно е... Само че този медикамент е класиран сред „агресивните медикаменти“, защото предизвиква амнезия и силно намалява задръжките, особено ако се смеси с алкохол. Той e без цвят и миризма, без вкус, бързо прониква в урината и слабо в кръвта, което го прави почти неоткриваем. За двайсет и четири часа всякаква химическа следа от него изчезва от организма.
Серваз леко подсвирна.
– Фактът, че намерихме само следи от него ― продължи патологоанатомът, ― впрочем се дължи на изминалото време между поемането му и изследването на кръвта. Рохипнолът може да се предписва орално, интравенозно, може да се дъвче, поглъща ― да кажем, с напитка. Възможно е нападателят да го е използвал, за да направи жертвата си по-податлива и по-лесна за контролиране, Мартен. Много е умен и хитър.
Делмас обърна тялото по гръб. Перо вече нямаше ужасения израз, който Серваз бе видял в кабината на лифта, но беше изплезил езика си. Съдебният лекар взе електрически трион.
– Е, добре, мисля, че видях достатъчно ― заяви полицаят. ― Така или иначе, знаем какво се е случило. Ще прочета доклада ви.
– Мартен! ― върна го Делмас от вратата.
Серваз се обърна.
– Имате ужасен вид ― каза съдебният лекар с триона в ръка като човек, който майстори нещо в дома си в неделя. ― Не превръщайте този случай в лично изживяване.
Серваз кимна с глава и излезе. В коридора видя тапицирания с брилянт ковчег, очакващ тялото на Перо пред моргата. Излезе от подземието на болницата на бетонната рампа и вдиша дълбоко чистия въздух. Само че споменът за миризмата на формалин, дезинфектант и труп остана дълго време по ноздрите му.
В момента, когато отключваше джипа, мобилният му телефон завибрира. Беше Ксавие.
– У мен е списъкът на хората, които са били в контакт с Хиртман ― каза психиатърът. ― Искате ли го?
Серваз погледна към планината.
– Ще дойда да го взема ― отвърна той. ― До скоро.
Небето беше мрачно, но вече не валеше, когато пое към института и планината. Покрай пътя на всеки завой се бяха натрупали купища жълти и ръждивокафяви листа ― последни останки от есента. Колелата на джипа ги раздухваха и те литваха вихрено нагоре. Пронизващият вятър разтърсваше голите клони, които драскаха по джипа като вкочанени пръсти. Докато шофираше, Мартен се сети за Марго. Дали Есперандийо се е погрижил да я проследи?
После помисли за Шарлен Есперандийо, за момчето на име Клеман, за Алис Феран... Всичко се въртеше и объркваше в главата му, докато преминаваше завоите.
Телефонът му пак завибрира. Този път беше Проп.
– Забравих да ви кажа нещо: важно е бялото, Мартен. Белотата на върховете като фон на коня, бялото голо тяло на
Грим, и що се отнася до Перо, пак участва бялото ― снегът. Налице е символ на чистота, на пречистване. Търсете
бялото. Мисля, че в обкръжението на убиеца също има белота.
– Бяло като института ли? ― поинтересува се Серваз.
– Не зная... Нали по-скоро се отказахме от тази възможност? Съжалявам, че не мога да ви кажа повече. Търсете
бялото.

Серваз му благодари и затвори. С буца в гърлото. Във въздуха витаеше заплаха. Той я усещаше.
Нищо не бе свършило.

47 Замъкът на рентиерите (фр.) ― бел. прев.
48 Булбарни ― отнасящи се за продълговатия мозък; медуларни ― отнасящи се за гръбначния или костния мозък; цервикални ― за шийните прешлени ― бел.
прев.

III.
БЯЛОТО

23.
– ЕДИНАЙСЕТ ― КАЗА КСАВИЕ и подаде списъка над бюрото си. ― Единайсет души са били в контакт с
Хиртман през последните два месеца.
Психиатърът изглеждаше разтревожен и чертите на лицето му бяха опънати.
– Дълго разговарях с всеки от тях ― продължи той.
– Е, и?
Доктор Ксавие разпери безпомощно ръце.
– Нищо не постигнах. Изглежда, нямат какво да крият. Не знам.
Видя въпросителния поглед на Серваз и направи извинително движение.
– Искам да кажа, че всички тук живеем затворено, без контакти с външния свят. При такива обстоятелства винаги се раждат интриги, които никой отвън не би разбрал. Възникват разни дребни тайни, задкулисни сплетни за сметка на един или друг член на персонала, оформят се лагери, в ход е истинска игра на междуличностни отношения,
чиито правила може да се сторят сюрреалистични на външен човек... Сигурно се питате за какво точно говоря.
Серваз се усмихна.
– Съвсем не ― каза той и си спомни за отдела си. ― Много добре разбирам за какво говорите, докторе...
Ксавие се поотпусна.
– Искате ли кафе?
– На драго сърце.
Ксавие се надигна. В един ъгъл на кабинета имаше малка кафе машина, а в кошничка до нея ― цял куп позлатени капсули. Кафето беше добро. Серваз го пи дълго. Меко казано, мястото го караше да се чувство зле. Подобно определение си беше чист евфемизъм. Запита се как би могъл да работи тук, без да се превърне в луд за връзване.
Причината не бе само у пациентите, а във всички тези стени и планините отвън.
– Накратко, трудно е да се направи анализ на ситуацията. Тук всеки си има малки тайни. С други думи, никой не играе честно и по правилата.
Доктор Ксавие го гледаше през червените си очила и леко се усмихваше.

Изтегляне 3.07 Mb.

Сподели с приятели: