Леден гамбит

– Имате право обаче, че е смущаващо. Тази история със списъка изобщо не ми харесва. Какво очаквате от мен?
Предполагам, че не ме търсите, за да ми съобщите нещо, което може да изчака до утре.
– Трябва ни адресът ѝ. Нямаме го.
– Защо на нас?
– Накарах Есперандийо да дойде.
– Имате намерение да я наблюдавате? Тази нощ?
– Може би.
– По дяволите, Мартен! Би трябвало да поспите! Поглеждали ли сте в огледалото?
– Предпочитам да не се гледам.
– Не ми харесват плановете ви. Бъдете предпазлив. Ако е тя, може да стане опасно. Вече е убила двама души. А и борави с оръжие поне толкова добре, колкото и вие.
„Мек евфемизъм“, подсмихна се той. Беше кръгла нула в стрелбата. Що се отнася до помощника му, не го виждаше в образа на инспектор Хари
50
– Обадете ми се след пет минути, трябва да позвъня на един-двама души.
Есперандийо потропа на вратата след четирийсет минути. Снегът по якето и косите му още не беше се стопил.
– Имаш ли чаша вода и кафе? ― попита той, като държеше в ръката си опаковка с аспирин. Вдигна очи и погледна шефа си. ― Мамка му!
ПРИБЛИЗИТЕЛНО ПО ВРЕМЕТО, КОГАТО СЕРВАЗ излизаше от Сен Сир, Диан все още беше в кабинета си.
Питаше се какво да прави. Готвеше се да пристъпи към действие. Само че докъде стигаше желанието ѝ да го направи? Изкушаваше се да се държи, сякаш нищо не бе станало и не бе открила нищо. Дали да не поговори с
Шпицнер? В първия момент ѝ се стори, че точно това трябва да направи, но след като размисли, вече не бе сигурна.
Всъщност нямаше към кого да се обърне!
Беше сама и сама трябваше да вземе решение. Погледна часовника в ъгъла на екрана на компютъра си.
23 часът и 15 минути.
В института цареше тишина, само вятърът виеше в прозореца ѝ. Бе завършила попълването на таблицата в ексел с данните от изтеклия ден. Ксавие бе излязъл от кабинета си отдавна. Сега или никога... Усети буца в стомаха си.
Какво щеше да стане, ако някой я изненада? По-добре да не се замисля твърде много...
– ВИЖДАМ Я.
Есперандийо му подаде бинокъла. Серваз го насочи към малка триетажна сграда в подножието на един склон.
Ирен Циглер стоеше в дневната, залепила мобилния телефон на ухото си. Говореше, без да спре. Беше облечена за
излизане, а не като човек, който прекарва вечерта вкъщи и се кани да си легне.
– Няма вид на човек, който ще си ляга ― отбеляза Есперандийо, като взе отново бинокъла.
Стояха на една височина в края на паркинг, на който имаше карта за ориентация. На около двайсетина километра от Сен Мартен. Паркингът бе заобиколен от жив плет и двамата се бяха скрили там. Леден вятър разклащаше плета.
Серваз бе вдигнал яката на якето си, а Есперандийо се криеше под качулката на своето, което започна да побелява.
Серваз трепереше и тракаше със зъби. Бяха минали четирийсет и две минути след полунощ.
– Излиза! ― съобщи Есперандийо, като я видя да грабва от закачалката в антрето кожен гащеризон, каквито носят мотоциклетистите.
След минута вече беше затръшнала вратата на апартамента. Есперандийо наклони бинокъла към входа на сградата.
Циглер се появи след двайсетина секунди, слезе по стъпалата и тръгна към мотоциклета. Въпреки снега.
– По дяволите! Не е за вярване!
Двамата се затичаха към колата. Задните гуми изскърцаха, когато потеглиха. Тъкмо навреме, за да видят, че мотоциклетът завива надясно в горната част на улицата, която водеше към центъра на града. Когато стигнаха до светофара, той светеше червено. Минаха на червено. Малко вероятно бе срещу тях да се появи някой ― в този час и в такова време. Излязоха на голям, покрит със сняг булевард. В далечината Циглер караше много бавно. Това улесняваше задачата им, но пък рискуваха да ги забележи, защото тримата бяха сами на широкия булевард.
– Ще ни види, ако продължаваме така ― каза Есперандийо.
Излязоха от градчето и караха с намалена скорост около десет минути. Пресякоха две заспали села и побелели от снега поля. Отляво и отдясно се издигаха планините. Есперандийо беше я оставил да вземе преднина и двамата виждаха само стопа на мотоциклета, но той светеше слабо през падащите снежинки като огънче на цигара.
– Къде ли отива?
В гласа на Есперандийо се долавяше същото недоумение като на шефа му. Серваз не отговори.
– Смяташ ли, че е намерила Шапрон?

При тази мисъл Серваз изтръпна. Усети как напрежението му нараства. Беше обхванат от страх пред онова, което можеше да се случи. Всичко показваше, че е отгатнал правилно. Тя го беше излъгала и не си беше легнала, а излезе през нощта, без някой да знае това. Той непрекъснато се връщаше на различните етапи от разследването, На всяка подробност, която я обрисуваше.
– Зави надясно.
Циглер излезе от пътя и тръгна по осветен паркинг пред ниска правоъгълна сграда. Приличаше на някой от многото складове покрай магистралата. През снежната завеса двамата видяха неонова реклама. Представляваше профил на жена с бомбе, която пушеше цигара. Пушекът на цигарата изписваше думите „Розовият банан“.
Есперандийо намали още повече. Циглер спря и слезе от мотора.
– Какво е това? ― попита Серваз. ― Бар? Нощно заведение?
– Бар за сбъркани кифли ― отвърна Есперандийо.
– Какво?
– Дансинг за лесбийки.
Тръгнаха по паркинга на първа в момента, когато Циглер поздравяваше охранителя, облечен в дебело яке с кожена яка върху смокинга си. Мина между две изкуствени палми и изчезна във вътрешността на заведението. Есперандийо караше бавно и стигна до входа на дискотеката. Малко по-нататък се виждаха други подобни сгради. Приличаха на грамадни кутии за обувки. Търговска зона. Есперандийо зави и паркира на заден ход в една локва насред мрака,
далеч от лампите и неоновото осветление, с лице към входа на дискотеката.
– Искаше да знаеш повече за личния ѝ живот. Ето го. Поднасям ти го на тепсия.
– Какво прави вътре?
– Според теб ― какво?
– Чудя се… Преследва Шапрон, при това знае, че времето я притиска, а идва тук. В един часа през нощта?
– Може да има среща с някого, който да отиде с нея.
– В клуб за лесбийки?
Еспернадийо вдигна рамене. Серваз погледна часовника на таблото в колата.
– Закарай ме обратно ― каза той.
– Къде?
– У тях ― обясни Серваз и извади връзка шперцове.
Есперандийо свъси вежди.
– Ей, ей! Чакай! Това никак не е добро хрумване! Тя може да излезе всеки момент.
– Оставяш ме там и се връщаш тук, за да видиш дали все още е вътре. Ще вляза само след като ми дадеш зелена светлина. Зареден ли е мобилният ти телефон?
Серваз извади своя. Като никога работеше. Есперандийо погледна неговия, но отново поклати глава.
– Чакай, чакай. Видял ли си физиономията си? Едва се държиш на краката си! Ако Циглер е убиецът, това означава, че е твърде опасна.
– Ако я следиш неотлъчно, ще имам предостатъчно време да се разкарам, когато си тръгне. Нямаме вече време да се правим на хитреци.
– Ами ако някой съсед те види и вдигне тревога? Конфиан ще съсипе кариерата ти. Този човек те мрази!
– Никой няма да разбере нищо. Хайде, загубихме достатъчно време.
ДИАН СЕ ОГЛЕДА. Никой. Коридорът беше пуст. В тази част на института нямаше камери, защото пациентите нямаха достъп тук. Завъртя дръжката на вратата. Не беше заключена. Погледна часовника си. Нула часът и дванайсет минути. Влезе. Стаята се къпеше в лунната светлина, която проникваше през прозореца. Кабинетът на Ксавие...
Диан затвори вратата. Сетивата ѝ реагираха по невероятен начин. Сякаш напрежението я превърна в звяр, чийто слух и зрение бяха изострени до крайност. Огледа бюрото ― празно, с изключение на лампата, компютъра и телефона, после малката библиотека вдясно, металните шкафове вляво, хладилника, цветята в саксии на прозореца.
Навън вилнееше буря, а на моменти, когато облаците закриваха луната, светлината намаляваше толкова, че виждаше само сиво-синия правоъгълник на прозореца. После помещението се осветяваше отново ― достатъчно, за да може да различи всеки детайл.
В единия ъгъл на пода имаше две щанги. Малки, но тежки, както установи тя. На всяка имаше по четири двукилограмови диска. Диан се опита да отвори първото чекмедже, но то беше заключено. Пфу! Но пък второто беше отключено. Порови между папките и документите, но нищо не привлече вниманието ѝ. Третото чекмедже беше почти празно. В него имаше само няколко флумастера и химикалки.
Диан се насочи към металните шкафове. Бяха пълни с класьори и папки. Отвори няколко. Досиетата на

Изтегляне 3.07 Mb.

Сподели с приятели: