Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| Ето какво остава от тези мръсници ― каза си той. ― Два трупа и един нещастник, който се крие като смърдящ плъх. Отвори шкафовете, пъхна ръка под матрака, прерови джобовете на закаченото зад вратата яке. Вътре имаше ключове, портмоне, портфейл. Отвори портфейла: лична карта, чекова книжка, осигурителна карта, карта „Виза“ и карта „Американ експрес“... В портмонето намери осемстотин евро в банкноти по двайсет и по пет евро. Отвори едно чекмедже и видя вътре пистолета на Шапрон и патроните. След това излезе навън. ЗА ПО-МАЛКО ОТ ПЕТ МИНУТИ участниците в акцията, всички в кевларени жилетки, бяха по местата си. Десет мъже около колибата и в гората наоколо. Шест души на стратегически места в долчинката, над пътеката, за да видят Циглер когато идва. А всички останали се бяха разпределили като герои от плеймобили. Серваз и Есперандийо бяха вътре в колибата заедно с Шапрон. – Майната ви ― рече кметът. ― Ако нямате нищо срещу мен, оттеглям се. Не можете да ме задържите против волята ми. – Ами както искате ― вдигна рамене Серваз. ― Ако искате да свършите като приятелите си, свободен сте да си вървите. Само че ще ви вземем оръжието. А щом направите и крачка вън оттук, вече сте без никаква защита. Шпионите наричат това „оставане на студа“. Шапрон го изгледа с омраза, претегли всички „за“ и „против“ и отново се отпусна на кушетката. В 9 ЧАСА И 54 МИНУТИ СЕ ОБАДИ САМИРА, за да предупреди, че Циглер излиза от дома си. Не бърза!, помисли си Серваз, Знае, че целият ден е пред нея. Сигурно е подготвила удара си. Взе уоки-токито и предупреди всички, че мишената вече се движи. После си наля кафе. В 10 ЧАСА И 32 МИНУТИ СЕРВАЗ вече пиеше третото си кафе за сутринта и пушеше петата цигара въпреки протестите на Есперандийо. Шапрон си редеше пасианси на масата. В 10 ЧАСА И 43 МИНУТИ САМИРА се обади, за да съобщи, че Циглер е спряла в едно кафене, за да пие кафе. А също, че си е купила пощенски марки и цветя. – Цветя ли? От някой цветар? – Да, не от месаря. Може би ги бе забелязала… В 10 ЧАСА И 52 МИНУТИ СЕРВАЗ научи, че най-сетне е тръгнала към Сен Мартен. За да стигне до колибата на Шапрон, трябваше да поеме по местен път, свързващ Сен Мартен с градчето, където живееше Циглер, после да тръгне по второстепенен път на юг, промъкващ се през ждрела, скали и гъсти гори, а накрая ― по един горски път, който щеше да я отведе в долчинката. – АМА КАКВО ПРАВИ? ― попита Есперандийо, след като мина 11 часът. Не беше промълвил и три думи от час насам, като се изключат разговорите със Самира и Серваз. Хубав въпрос!, каза си Серваз. В 11 ЧАСА И 9 МИНУТИ САМИРА съобщи, че Ирен Циглер е минала покрай пътя за долчинката, без да намали скоростта, и понастоящем пътува към Сен Мартен. „Не идва насам!“, каза си Серваз, изруга и излезе да подиша чист въздух. Майар изскочи от гората и дойде при него. – Какво ще правим? – Ще чакаме. – В 11 ЧАСА И 45 МИНУТИ САМИРА оповести по телефона, че Циглер е на гробищата. – Какво?! Ама какво прави на гробищата?! Разиграва ви. Сигурно ви е забелязала. – Може би не. Направи нещо странно. – Какво? – Влезе в една гробница и остана там поне пет минути. Цветята са били за тук. Излезе без тях. – Семейна гробница? – Да, но не на нейното семейство. Ходих да видя. Това е гробницата на Ломбар. Серваз се изненада. Не знаеше, че Ломбар имат гробница в Сен Мартен... Изведнъж усети, че нещата му се изплъзват... Нещо му убягваше... Всичко започна с коня на Ерик Ломбар, а после разследването временно загърби този факт, защото се зае с групата Грим–Перо–Шапрон и Самоубийците. А ето, че картата на Ломбар се връщаше в играта. Какво означаваше това? И какво правеше Ирен Циглер в гробницата на Ломбар?! Пълна мъгла... – Къде си? ― попита той. – Още съм на гробищата. Тя ме видя, така че Пюжол и Симеони поеха щафетата. – Идвам. Серваз излезе от колибата, повървя по пътеката, влезе в гъсталака вдясно. Вдигна клоните, които скриваха джипа, и седна зад волана. БЕШЕ 12 ЧАСЪТ И 12 МИНУТИ, КОГАТО СЕРВАЗ паркира пред гробището. Самира го чакаше на входа. Въпреки студа носеше късо кожено яке, къси панталони върху плътен чорапогащник и стари кафяви кубинки. От слушалките ѝ кънтеше толкова силна музика, че Серваз я чу още щом слезе от джипа. Под шапката зачервеното ѝ лице му напомни персонаж от някакъв филм. Марго го бе замъкнала да го гледат. Филмът бе пълен с елфи, магьосници и вълшебни пръстени. Намръщи се, като видя върху пуловера на Самира изрисуван череп. „Пасва на обстоятелствата!“, каза си той. Приличаше по-малко на полицайка, отколкото на осквернителка на гробници. Изкачиха се по малък хълм между елите и гробовете, приближиха се към иглолистната горичка зад гробницата. Някаква стара жена ги погледна строго. Гробницата на семейство Ломбар се открояваше сред всички наоколо. Приличаше на мавзолей или параклис. Обграждаха я две тисови дървета. Към нея водеха три каменни стъпала. Красива решетка спираше посетителите. Самира хвърли цигарата си, заобиколи приличащата на паметник гробница, порови минута и се върна с ключа. – Видях, че преди мене и Циглер направи така ― поясни тя. ― Беше скрит под един камък. – Тя не те ли видя? ― скептично попита Серваз, оглеждайки критично облеклото на подчинената си. Французойката от марокански и сингапурски произход се намръщи. – Знам си работата ― сопна се тя. ― Когато ме видя, редях цветя на един гроб, на някакъв тип, който се казва Льомор 51 . Забавно, нали? Серваз вдигна глава, но на триъгълния фронтон над вратата нямаше никакъв надпис. Самира пъхна ключа и дръпна рязко решетката, която се отвори със скърцане. Серваз влезе в дълбоката гробница. Отдясно проникваше слаба дневна светлина и той успя да различи три гроба. За пореден път се запита защо са нужни тази потиснатост, тъга и мрак, които лъхаха отвътре. Сякаш смъртта не е достатъчна... Има страни, където смъртта е почти лека, почти весела, където устройват празници, когато някой умре ― ядат, пият и се смеят, вместо да организират тъжни и потискащи църковни служби, реквиеми, сълзи и молитви, кадиши 52 , реки от мъка. Като че ли ракът, пътните произшествия, неиздържалите сърца, самоубийствата и убийствата не стигаха. Това си мислеше той. В мрака забеляза самотен букет върху един от гробовете. Самира извади айфона си и го нагласи на опцията „фенер“. Екранът побеля и разпръсна слаба светлина. Самира снима един след друг гробовете. ЕДУАР ЛОМБАР, АНРИ ЛОМБАР... Дядото и бащата... Третият сигурно е на майката на Ерик Ломбар, съпругата на Анри. Бившата нереализирана актриса, бившето момиче на повикване. „Проститутката“ според Анри Ломбар. Защо, по дяволите, Ирен бе сложила цветя на този гроб?! Наведе се, за да прочете надписите, и се намръщи. Помисли си, че се е доближил още малко до истината... Но си даде сметка, че нещата се усложняваха още повече. За пореден път. Погледна Самира и на светлината на телефона ѝ прочете още веднъж надписа. МОД ЛОМБАР, 1976–1998. – КОЙ Е ТОВА? – Сестрата на Ерик Ломбар, родена четири години след него. Изобщо не знаех, че не е жива. – Важно ли е? – Може би. – А защо Циглер носи цветя на този гроб? Имаш ли някаква идея? – Никаква. – Говорила ли ти е за това? Казвала ли е, че я е познавала? – Не. – А каква е връзката с другите убийства? – Не знам. – Във всеки случай правиш някаква връзка, нали, между Ломбар и останалите събития? – Каква връзка? ― попита той объркан. – Циглер не е дошла тук случайно да сложи цветя на гроба. Има някаква връзка. Ако ти не знаеш каква е, тя знае. Достатъчно е само да я попиташ, когато я разпитвате... „Да ― помисли си той, ― Ирен Циглер знае доста неща.“ Изчисли, че тя и Мод бяха горе-долу на една и съща възраст. Дали са били приятелки? Замисли се и за престоя ѝ в лагера, което също беше част от разследването. Да, Ирен Циглер имаше много тайни. Във всеки случай нямаше и следа от съпругата на Анри Ломбар, майката на Ерик... Не ѝ е било позволено да сподели тъжната вечност със семейството. Като се връщаха към входа на гробището, Серваз си помисли, че Мод Изтегляне 3.07 Mb. Сподели с приятели:
|