Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| любов… докато лекарите и медицинските сестри минаваха покрай тях, без да ги забележат! На пода в болницата! Наведе очи към сутрешната си ерекция. Избухна в смях заради абсурдното положение. Взе часовника си, паднал под походното легло. Шест часът сутринта… Стана, протегна се за чистите дрехи, подредени върху един стол… Ризата беше доста голяма. Взе бельото, душ-гела и хавлиената кърпа, също оставени на негово разположение. Почака да прибере цялото си „достойнство“, преди да излезе, въпреки че беше малко вероятно да срещне някого, и се отправи към душовете в дъното на коридора. Бяха поставили Циглер под постоянно наблюдение и той предпочете да спи в жандармерията вместо в хотела, за да следи нещата отблизо. При душовете нямаше никого. Ставаше ужасно течение, което свеждаше до нула усилията на единствения радиатор. Серваз знаеше, че мъжете от жандармерията спяха в другото крило, където имаха индивидуални жилища, и че рядко ползваха това място. Изруга, когато пусна кранчето за топлата вода, но върху главата му потече хладка. Всяко сапунисване предизвикваше болки по тялото му. Замисли се. Нямаше никакво съмнение относно вината на Ирен Циглер, но въпреки това не всичко беше ясно. Трябваше да отвори още няколко врати по дългия коридор, който водеше към истината. Като много жени в областта Циглер е била изнасилена от четиримата мъже. Книгите в апартамента ѝ показваха колко е травмирана и че травмата е все още жива. Грим и Перо са били убити за извършените от тях изнасилвания. Но защо бяха обесени?! Заради Самоубийците, или имаше и нещо друго? Серваз не можеше да се освободи от една подробност, която владееше съзнанието му. Шапрон беше побягнал и изоставил къщата си, сякаш Дяволът бе по петите му. Знаеше ли кой е убиецът?! Опита се да се успокои. Циглер беше под наблюдение, знаеха къде се крие Шапрон. Държаха всички карти в ръцете си. Може би се дължеше на леденото течение и на все по-студената вода, които смразяваха тялото и главата му, или на спомена, когато бе пленник на найлоновия плик, но тази сутрин той все по-често потреперваше и чувството, което изпитваше под душа, беше страх! ВЕЧЕ СЕДЕШЕ ПРЕД ЕДНО КАФЕ в празната зала за съвещания, когато другите започнаха да се появяват един след друг: Майар, Конфиан, Кати д’Юмиер, Есперандийо и още двама души от криминалния отдел ― Пюжол и Симеони, двамата биволи, които се заяждаха с Венсан. Всички преглеждаха бележките си и в залата шумоляха листовете, които те разгръщаха. Серваз наблюдаваше гневните им бледи и уморени лица и чувстваше напрежението. Записа няколко думи в бележника си, почака всички да се приготвят, вдигна глава и започна. Обясни как стояха нещата. Когато стигна до това, което му се бе случило в лагера, настана мълчание. Пюжол и Симеони го гледаха втренчено. И единият, и другият си мислеха, че подобно нещо не може да им се случи. Може би бяха прави. Въпреки че въплъщаваха най-лошите черти от характера на ченгетата, бяха опитни полицаи, на които можеше да се разчита при тежки удари. После Серваз разказа за вината на Циглер и сега беше ред на Майар да пребледнее и да стисне зъби. Атмосферата ставаше все по-тежка. Представителка на жандармерията, заподозряна в убийства ― този факт щеше да предизвика разногласия. – Мръсна история ― започна сдържано Д’Юмиер. Серваз рядко я бе виждал толкова бледа. Подсилените от умората черти на лицето ѝ придаваха болнав вид. Погледна часовника си. Осем часът. Циглер скоро щеше да се събуди. Сякаш, за да потвърди мислите му, телефонът му завибрира. – Готово! Събуди се! ― каза Самира в ухото му. – Пюжол ― реагира веднага Серваз. ― Върви при Самира. Циглер се е събудила. За по-сигурно искам и трета кола. Не трябва да ви види. Симеони, ти вземи третата кола. Не я притискайте отблизо. Във всеки случай знаем къде отива. По-добре е да я изгубите, отколкото да забележи, че я следите. Пюжол и Симеони напуснаха залата, без да кажат нито дума. Серваз стана и отиде до стената, където висеше голяма карта на околността. Няколко минути погледът му се местеше от бележника в ръката му към картата, а после показалецът му замръзна в една точка на картата. Без да го отмества, той изгледа всички и каза: – Ето тук. ПУШЕК СЕ ВИЕШЕ НАД КОЛИБАТА, чийто покрит с мъх покрив бе пробит от кюнеца на печка. Серваз се огледа. Сиви облаци обгръщаха залесените склонове. Миришеше на влага, мъгла, гнило и пушек. Колибата беше в краката им, между дърветата, и се издигаше над отрупана със сняг долчинка насред горска поляна, заобиколена от дървета. Имаше една-единствена пътека. Трима жандармеристи и един горски пазач контролираха достъпа дотам. Серваз погледна Есперандийо и Майар, които кимнаха утвърдително, и заедно с още десетина мъже заслизаха към долчинката. Внезапно спряха. Някакъв мъж излезе от колибата. Протегна се, сякаш за да поздрави новия ден, пое въздух, изплю се на земята и всички го чуха как звучно пръдна като овчарски рог. Отговори му крясък и кискане на птица, които приличаха на подигравка. Мъжът се огледа и изчезна в колибата. Серваз го позна веднага въпреки леко наболата брада. Шапрон. Стигнаха до поляната откъм задната страна на колибата. Влагата напомняше турска баня. Е, поне не беше топла. Серваз си размени погледи с жандармеристите и се разделиха на две групи. Напредваха бавно, газеха до колене в снега, вървяха приведени, примъкнаха се под прозорците и се приближиха до предната врата. Серваз оглави първата група. Когато се приближаваше към един от предните ъгли на колибата, вратата рязко се отвори. Шапрон направи три крачки, разкопча ципа си и се изпика обилно в снега, като си тананикаше. – Като свършиш да пикаеш, вдигни си ръцете, Павароти! ― каза Серваз зад гърба му. Кметът изруга. Беше намокрил обувките си. ДИАН ПРЕКАРА УЖАСНА НОЩ. Беше се будила поне четири пъти, плувнала в пот, с усещането, че някой притиска гърдите ѝ ― все едно че носеше корсет. Чаршафите ѝ бяха толкова мокри от пот, че си помисли дали не е пипнала някаква болест. Спомни си, че бе сънувала кошмар. Бяха ѝ сложили усмирителна риза и я бяха привързали към легло в една от килиите на института. Беше заобиколена от пациенти, които пипаха лицето ѝ с потните си от лекарствата ръце. Тя разтърсваше глава и виеше и това продължи, докато Юлиан Хиртман не влезе с грозна усмивка на устните. След миг Диан вече не беше в килията, а в широко пространство, като че ли някъде навън. Беше нощ. Имаше езеро и пожари наблизо. Огромни насекоми с глави на птици пълзяха по черната земя, а голи мъже и жени, стотици двойки, се чукаха на фона на червеното сияние на пламъците. Един от тях беше Хиртман и Диан разбра, че именно той бе организирал гигантската оргия. Изпадна в паника, когато осъзна, че е гола, все още прикована към леглото си, но без усмирителната риза. Започна да се бори, за да се отвърже, и това продължи, докато се събуди. Остана дълго време под душа, като се опитваше да се отърве от лепкавата пот по тялото си, предизвикана от съня ѝ. Колебаеше се какво да бъде поведението ѝ. Всеки път, когато решеше, че трябва да поговори с Ксавие, се сещаше за поръчаните ветеринарни анестетици и започваше да се чувства зле. Ами ако така се хвърлеше право в устата на вълка?! Като на онези 3D снимки, където персонажът променяше лицето си в зависимост от ъгъла, от който се гледаше снимката. Не успяваше да уточни каква роля играеше психиатърът във всичко това... Според данните, с които разполагаше, Ксавие бе в същото положение като нея: знаеше от ченгетата, че някой от института е замесен в убийствата, и се опитваше да отгатне кой бе той. Само че имаше преднина и доста повече информация от нея. От друга страна пък, бе получил препарати, предназначени за приспиването на кон, няколко дни преди смъртта на коня. Диан винаги се връщаше към това и в ума ѝ се наслагваха две напълно противоположни хипотези. Възможно ли бе Ксавие да е доставил продуктите за някого, без да знае какво ще последва? В такъв случай името на това лице би трябвало да бъде в списъка му! Диан не разбираше нищо. Кои бяха Ирен Циглер и Гаспар Феран? Очевидно две лица, свързани с лагера „Дивите кози“. Както и Лиза Ферне... Оттам трябваше да започне: от старшата медицинска сестра. СЕРВАЗ ВЛЕЗЕ В КОЛИБАТА. Нисък полегат покрив. Главата му опираше в тавана. В дъното имаше кушетка с бели чаршафи, кафява завивка и възглавница с петна по нея. Голяма черна печка, чийто кюнец изчезваше в тавана. Встрани ― цепеници. Мивка и малък плот под един от прозорците. Газов котлон. Отворена книжка с кръстословици на масата, до нея ― бутилка бира и пепелник с фасове. Също и ветроустойчив фенер. Миришеше на пушек от дърва, тютюн, бира и най-вече на кисела пот. Нямаше душ. Серваз се зачуди как ли се мие Шапрон. Изтегляне 3.07 Mb. Сподели с приятели:
|