Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| персонала... Установи, че нямаше досие на името на Лиза Ферне, но пък имаше на Александър Барски. В института нямаше друг с това име, значи се отнасяше за медицинския брат. Приближи го до лампата, за да го прочете по-добре. Според биографията на Алекс той бе роден в Кот д’Ивоар през 1980 година. Беше по-млад, отколкото тя си мислеше. Ерген. Живееше в град Сен Годенс. Диан си спомни, че е виждала това име на картата на областта. Работи в института от четири години. Преди това е работел към държавното учреждение за психическо здраве в Армантиер. По време на учението си е изкарал доста стажове, единият от които в детска педиатрия, и тя си каза, че имат тема за разговор в бъдеще. Искаше да се сближи с Алекс и може би да се сприятели с него. Досието му беше с добри оценки. През годините го е попълвал Варние, а после и Ксавие... „Изслушва“, „компетентен е“, „проявява инициатива“, „работи добре в екип“, „има добри отношения с пациентите...“. Не разполагаш с цялата нощ, Диан... Затвори досието и го върна на мястото му. С леко бодване в сърцето потърси своето. Диан Берг. Отвори го. Вътре бяха нейното CV и мейлите, разменени с доктор Варние. Усети как стомахът ѝ се свива, като намери бележка, написана с почерка на Ксавие: „Може да предизвика проблеми.“ От останалите досиета не научи нищо. Отвори другите шкафове. Досиета на пациенти. Административна бумащина... Фактът, че нямаше досие на Лиза Ферне, потвърди предположенията на Диан: че тя държеше властта тук. Нито Варние, нито Ксавие се бяха осмелили да направят досие на старшата медицинска сестра. Погледът ѝ се плъзна към библиотеката, а после ― към бюрото. Поколеба се. Накрая седна в креслото на Ксавие. Заля я аромат на сапун и тоалетна вода. Наостри уши и включи компютъра. Нещо в машинката изскърца и извряка ― като пеленаче, което се събужда. Появи се екран с банален есенен пейзаж и една след друга се наредиха иконите. Диан ги прегледа, но нищо не привлече вниманието ѝ. Отвори електронната поща, но и в нея не откри нищо. Последният мейл бе от същата сутрин и бе изпратен на всички служители. „Календар на работните съвещания на терапевтичните екипи“. В кутията имаше 550 мейла, дванайсет от които не бяха прочетени. Диан нямаше време да ги отвори, но прегледа последните четирийсет, без да намери нещо съмнително. Затвори пощата и потърси списъка „Любими“. Много сайтове привлякоха вниманието ѝ, сред които и един за запознанства на неженени и неомъжени. А друг бе озаглавен „Прелъстяването според един психолог сексолог“. В трети имаше порнографски снимки, а четвърти беше за „болки в гръдния кош и сърдечно-съдови увреждания“. Запита се дали Ксавие имаше сърдечни проблеми, или чисто и просто беше хипохондрик. После се зае с други неща. След десет минути, разочарована, изключи компютъра. Погледът ѝ падна върху първото чекмедже, което беше заключено. Дали Ксавие нямаше допълнителен външен диск или флашка вътре. Като се изключат порно сайтовете, компютърът му беше прекалено чист за човек, който крие нещо. Диан се огледа и взе един кламер, разтвори го и го пъхна в малката ключалка, както беше виждала, че правят по филмите. Опитът ѝ беше обречен на провал и когато кламерът се счупи и една част остана вътре, тя тихо изруга. Взе нож за рязане на книги и с големи трудности успя да извади парченцето след усилия, които продължиха доста минути. Замисли се какво може да стори и изведнъж ѝ хрумна нещо. Завъртя креслото към прозореца и стана. Вдигна саксиите с цветя една по една и започна да опипва пръстта. В третата саксия намери парче плат с нещо твърдо вътре. Извади торбичка. Ключът беше в нея. Пулсът ѝ се ускори. Бе разочарована обаче, когато отвори чекмеджето. Нямаше нито външен твърд диск, нито пък флашка. Само куп документи за института. Доклади, разменени с колеги писма, нищо конфиденциално. Но тогава защо Ксавие го е заключил?! Защо не беше отворено като другите... След като разбута документите, Диан забеляза тънка картонена папка, по-тънка от останалите. Извади я от чекмеджето и я сложи под лампата. Вътре имаше само няколко листа, сред които и списък с имена на много колони с печат на кметството на Сен Мартен. Разбра, че е копие. Списъкът се състоеше от две страници и Диан вдигна горния лист. Откачи го и го приближи към лампата. Върху втория лист имаше и малко листче от блок за бележки. Ксавие бе написал няколко имена. След всяко имаше въпросителен знак. Гаспар Феран? Лиза? Ирен Циглер? Лагерът? Отмъщение? Защо кон??? Запита се какво ли означаваше това, но всъщност вече знаеше. Тези въпроси бяха като ехо на нейните собствени. Две от имената бяха непознати, а думата „лагер“ ѝ припомни веднага неприятното изживяване сред сградите на лагера преди два дни. Пред очите ѝ бе списък със заподозрени. Изведнъж тя си припомни чутия през вентилационния отвор разговор: Ксавие се бе ангажирал пред ченгето да направи свое собствено разследване на служителите си. А този списък с нахвърлени имена доказваше, че го е започнал. Щом Ксавие правеше тайно разследване, той не беше съучастникът, търсен от полицията. Но тогава какво означаваше поръчката му за лекарствата? Объркана, Диан върна списъка в папката, а папката ― в чекмеджето и го заключи. Никога не бе чувала да се говори за двама от хората в списъка, но имаше поне едно име, за което можеше да предприеме разследвания. Поставяйки в средата на списъка думата „лагер“, Ксавие подразбираше, че всички тези хора бяха свързани с това място. Пред очите ѝ се появи виещият ридаещ мъж. Какво се беше случило там? И каква връзка имаше случката с престъпленията около Сен Мартен? Отговорът вероятно беше в думата, написана в долната част на списъка. Отмъщение... Диан разбираше, че ѝ липсваха много части на пъзела, за да се приближи до истината. Ксавие очевидно е набрал преднина, но и той си задаваше още въпроси. Изведнъж изтръпна. Ръката ѝ още беше върху ключа на чекмеджето. В коридора се чуха стъпки. Тя несъзнателно потъна в креслото, а ръката ѝ се протегна към лампата на бюрото и я изгаси. Намери се отново в синьо-сивия мрак на лунната светлина и сърцето ѝ започна да бие тревожно. Стъпките бяха спрели пред кабинета... Може би някой от охранителите правеше обиколка? Дали бе видял светлината под вратата? Секундите минаваха бавно. После охранителят възобнови обиколката си и стъпките се отдалечиха. Кръвта на Диан туптеше в ушите ѝ. Постепенно дишането ѝ се нормализира. Имаше само едно желание: да се качи в стаята си и да се сгуши в завивките. Умираше от желание да разпита Ксавие за разследването му, но тогава трябваше да му разкаже, че е ровила в кабинета му, и да загуби всяка надежда за кариера. Налагаше се да намери друг начин, за да го накара да се разкрие и да ѝ се довери... – МОТОЦИКЛЕТЪТ Ѝ Е ТУК. Все още е вътре. Серваз затвори мобилния си телефон и запали осветлението на площадката. Погледна часовника си. 1 часът и 27 минути. Насочи поглед към вратата на втория апартамент. Никакъв шум. Всички спяха. Дълго изтрива обувките си върху постелката пред вратата. Извади шперцовете и започна да ги пъха един по един в ключалката. След трийсет секунди беше в апартамента. Циглер не беше сложила допълнителни ключалки. Влезе в коридор с две врати вдясно. Първата водеше към друг коридор, а втората ― към дневната. Уличното осветление осветяваше тъмното помещение. Зад прозорците снегът валеше все по-силно. Серваз пристъпи в мрачната и тиха дневна. Потърси ключа за осветлението. Светлината бликна внезапно и разкри доста спартанска атмосфера. Спря се с разтуптяно сърце. Изтегляне 3.07 Mb. Сподели с приятели:
|