Леден гамбит

му! Побърза към колата, наведе се вътре и опипа с ръка седалките. Запали лампата на тавана. Нямаше и следа от телефона. Нито по седалките, нито по пода. КЪДЕ БЕШЕ ТОЗИ СКАПАН ТЕЛЕФОН, МАМКА МУ!
СЕРВАЗ НАПРАЗНО ГЛЕДАШЕ отрязъка от картата. Нямаше нито знак, нито какъвто и да е символ, който да го кара да мисли, че Циглер е отбелязала мястото, където се крие Шапрон. Но може и да не е имала нужда да го направи! Може би картата ѝ беше необходима, за да огледа и да сравни нещо, което вече е знаела. На картата бяха
Сен Мартен, ски станцията, долините и заобикалящите ги върхове, пътят, по който бе дошъл, и пътят, водещ към централата, лагера и института, всички околни села.
Огледа се. Някакъв лист върху бюрото привлече вниманието му. Лист сред другите листове.
Той го дръпна и се наведе. Документ за собственост... Пулсът му се ускори. Документ на името на Ролан Шапрон,
с постоянен адрес Сен Мартен дьо Коменж. Имаше адрес: Път № 12, сектор 4, долината Ор, община Уркад... Серваз изруга. Нямаше време да го свери с кадастъра или службата по ипотеките. После видя, че Циглер е отбелязала буква и цифра с червен флумастер в долната част на листа. Серваз разбра всичко. Доближи листа до картата, а показалецът му трескаво зашари по нея...
ЕСПЕРАНДИЙО СЕ ЗАВЪРТЯ КРЪГОМ и намери телефона си на пътя. Хвърли се към него. Беше счупен на две парчета. Пластмасовият калъф беше натрошен. По дяволите! Въпреки това се опита да се свърже със Серваз... Обзе го страх. Мартен! Кучето изстена сърцераздирателно. Есперандийо го погледна. Какъв бе този кошмар?!
Отвори вратата със замах, обърна се към животното и го взе на ръце. Беше тежко. Кучето изръмжа заплашително,
но се остави в ръцете му. Есперандийо го сложи на задната седалка, затвори вратата и седна зад волана. Погледна часовника си. 2 часът и 20 минути. Разкарай се оттам, Мартен! РАЗКАРАЙ СЕ! В името на небето! Потегли рязко.
Колата поднесе встрани, той я закрепи в последния момент и продължи по белия път. Подхлъзваше се многократно по завоите. Стискаше волана като пилот от рали. Сърцето му биеше със сто и шестдесет удара в минута.
КРЪСТЧЕ... Съвсем малко червено кръстче, което не бе видял при първия оглед. Точно в средата на картата насред карето D. Серваз ликуваше. На това място на картата, насред пуста зона, имаше малък черен квадрат сред дърветата и планините. Хижа, колиба? Нямаше значение. Серваз вече знаеше къде щеше да отиде Циглер, когато излезе от дискотеката.
Изведнъж погледна часовника си. 2 часът и 20 минути. Нещо не бе както трябва. Есперандийо отдавна трябваше да му се обади. Циглер беше напуснала дискотеката преди цели шестнайсет минути! Повече време, отколкото ѝ
трябваше, за да… Ледена пот се стече по гърба му. Трябваше да си тръгне оттук. Веднага!
Погледна към вратата, сложи картата там, откъдето я бе взел, угаси лампата на бюрото, угаси и лампата в стаята и се върна в дневната. Отвън се чу ръмжене на мотор... Втурна се към прозореца. Тъкмо навреме, за да види мотора на
Циглер на ъгъла на сградата. Смръзна се. Та тя бе тук!
Хвърли се към ключа и угаси светлината в дневната. Отиде в антрето и излезе от апартамента, като затвори внимателно вратата. Ръката му трепереше толкова силно, че без малко не изпусна връзката шперцове. Заключи вратата отвън, тръгна към стълбите, но рязко се спря след няколко стъпала. Къде отиваше? Беше обречен! Ако слезеше по стълбището, щеше да се озове лице в лице с нея... Стресна се, когато външната врата се отвори със скърцане два етажа по-надолу. Възможно най-тихо. Върна се в отправната си точка. Площадката на втория етаж.
Огледа се: нито изход, нито скривалище. Циглер живееше на последния етаж.
Сърцето му блъскаше в гърдите, сякаш дълбаеше тунел. Опита се да размишлява. Тя щеше да се появи всеки момент и да го види. Как ли щеше да реагира?! Знаеше, че е болен, а часът бе два и половина. Мислù! Но не можа да измисли нищо. Нямаше избор. Извади отново шперца и го пъхна в ключалката, отвори вратата и я затвори след себе си. Заключи! После се втурна в дневната. Този проклет апартамент беше твърде гол, твърде спартански. Нямаше къде да се скрие! За миг си помисли дали да не запали лампата, да седне на дивана и да я посрещне съвсем спокойно.
Щеше да ѝ каже, че е влязъл с шперца. Че има да ѝ казва нещо важно. Не! Чиста глупост! Беше плувнал в пот,
задушаваше се. А и тя веднага щеше да прочете страха в очите му. Би могъл да я изчака на площадката. Ама че глупак! Сега вече беше късно! Способна ли е да го убие?
Ледени тръпки полазиха по гърба му, защото се сети, че тя вече беше опитала да го убие... в лагера. Същия ден...
Тази мисъл го събуди. Скрий се! Той тръгна с широки стъпки към спалнята и се пъхна под леглото точно когато
Циглер слагаше ключа в ключалката. Изпълзя леко изпод леглото, за да види чифт ботуши в антрето. Брадичката му опираше о пода, а лицето му се къпеше в пот. Стори му се, че сънува кошмар, че изживява нещо не съвсем реално ―
нещо, което не би могло да се случи.
Циглер шумно остави ключовете си върху шкафа в антрето. Серваз чуваше шума, но не можеше да види какво

прави тя. За миг изпита ужас, стори му се, че ще влезе направо в спалнята.
Видя как ботушите се отправят към дневната и чу скърцането на кожения ѝ екип. Канеше се да избърше с ръкав потта от лицето си, когато изведнъж се сети за мобилния си телефон. Беше забравил да го изключи!
КУЧЕТО ЖАЛНО СКИМТЕШЕ на задната седалка. Есперандийо мина последния завой. Почти беше загубил самообладание. Колата поднасяше. Двете задни колела отказваха да слушат водача. Натисна амбреажа и изправи курса на колата, като рязко завъртя волана.
Сградата на Циглер. Есперандийо паркира, взе пистолета си и изскочи навън. Вдигна поглед и видя, че в жилището имаше светлина. Моторът на Циглер също беше тук, но нямаше и следа от Мартен. Наостри уши, но не чу нищо друго освен воя на вятъра.
Мамка му, Мартен, покажи се!
Есперандийо отчаяно оглеждаше сградата, когато нещо му дойде наум. Отново седна на волана и тръгна. Кучето слабо простена.
– Знам, приятелю, няма да те изоставя.
Изкачи малката височинка до паркинга. Взе бинокъла и се промъкна през плета. Навреме. Видя как Циглер излиза от кухнята. Носеше бутилка мляко. Бе хвърлила кожения си екип на канапето. Видя как отпива глътка мляко,
разкопчава панталона и събува ботушите си. Излезе от дневната. След това светлина се появи зад един по-малък прозорец вляво ― прозорец с матово стъкло. Банята! Щеше да си вземе душ... А къде беше в това време Мартен?
Дали е имал време да излезе? Тогава, къде, по дяволите, се крие?! Есперандийо преглътна слюнката си. Между матовия прозорец на банята и големия панорамен прозорец на дневната имаше още един. Щорите бяха вдигнати и благодарение на навлизащата вътре светлина Есперандийо видя леглото и разбра, че това е спалнята. Внезапно изпод леглото изпълзя силует. Изправи се, поколеба се и крадешком тръгна към антрето. Есперандийо изпита желание да вие от радост, но се задоволи да смъкне бинокъла към входа на сградата и да чака Серваз най-сетне да се появи. Усмивка озари лицето на помощника му. Серваз се оглеждаше ту наляво, ту надясно. Търсеше го.
Есперандийо сложи два пръста в устата си и изсвири.
Серваз вдигна глава и го видя. Посочи му с пръст нагоре. Есперандийо разбра, взе бинокъла и погледна натам.
Ирен Циглер беше още под душа. Направи знак на Серваз да мине до ъгъла на сградата и се качи в колата. След минута шефът му отваряше предната врата.
– По дяволите, къде беше? ― попита той, а от устата му излизаше пара. ― Защо не...
Думите замряха на устните му, когато видя на задната седалка лежащото куче.
– Какво е това?
– Куче.
– Виждам. И какво прави тук?
С няколко думи Есперандийо му разказа за произшествието. Серваз се тръшна на седалката до него и блъсна вратата.
– Заряза ме заради едно... куче?!
Есперандийо направи физиономия, сякаш се извиняваше.
– Това е тази страна от характера ми, която си пада по Брижит Бардо. Така или иначе, телефонът ми беше на парчета. Изкара ми акъла. Направо се бяхме провалили!
Серваз поклати глава.
– Грешката си е изцяло моя. Прав беше. Не беше добро хрумване.
Това бе едно от нещата, които Есперандийо най-много харесваше у Мартен. За разлика от много шефове признаваше грешките си.
– Само че все пак намерих нещо ― добави той и му разказа за картата.
А също и за документа за собственост. Извади листче хартия. Бе успял да запише координатите. И двамата замълчаха.
– Сигурен ли си, че не си оставил следи?
– Не ми се вярва. Само литър пот под леглото.
– Добре, добре ― рече Есперандийо. ― Има нещо по-спешно.
– Така ли? Какво?
– Кучето. Трябва да намеря ветеринар. Веднага.
Серваз погледна учуден помощника си дали не се шегува, но Венсан беше напълно сериозен. Серваз се обърна.
Огледа животното. Изглеждаше много зле, мъчително надигна глава и ги погледна с тъжните си очи ― кротко и примирено.

– Циглер си взе душ ― каза помощникът му. ― Няма да излезе тази нощ. Знае, че има на разположение целия утрешен ден да притисне Шапрон, защото предполага, че ти ще си си у дома. Ще го направи посред бял ден.
Серваз се поколеба.
– Добре ― каза той. ― Ще се обадя в жандармерията, за да попитам къде има ветеринар. А в това време ще изкараш Самира от леглото и ще ѝ кажеш да се появи тук с още двама души.
Есперандийо погледна часовника си. Беше 2 часът и 45 минути. Взе висящия на таблото телефон. Говори със
Самира повече от десет минути, след което се обърна към шефа си. Опрял глава на вратата, Серваз спеше.

50 Популярен герой от американския полицейски сериал. Наричат го Мръсния Хари. В главната роля е Клинт Истууд ― бел. прев.

25.
ПОХОДНОТО ЛЕГЛО ИЗСКЪРЦА, когато Серваз отметна чаршафите и се изправи. Стъпи с босите си крака на студените плочи. Тясна стая без мебели. Прозя се и запали малката нощна лампа, оставена направо на пода. Спомни си, че бе сънувал Шарлен Есперандийо: лежаха голи в коридора на някаква болница, направо на пода и… правеха

Изтегляне 3.07 Mb.

Сподели с приятели: