Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| Непознат шум... Серваз не можеше да определи естеството му... Все още лежейки в снега, усети, че земята под корема му вибрира. За миг помисли, че му прилошава. Никога не бе чувал такъв шум и не бе усещал подобно нещо. Пращенето бе последвано от друг, сякаш по-дрезгав шум. По-дълбок, по-пространен и по-глух. Непознат. Приглушеният тътен се усили. Сякаш лежеше върху релси и чуваше приближаващ се влак. Не, не един, а много влакове. Седна и видя, че Ломбар е втренчил поглед към планината ― неподвижен, като хипнотизиран. Изведнъж разбра. Проследи ужасения поглед на Циглер към склона вдясно. Тя го дръпна за ръката. – Бързо! Да бягаме! Бързо! Затъвайки до колене в снега, Ирен го поведе към пътеката. Той я последва тромаво, спъван от грейката и ботушите. Обърна се и видя, че Ломбар се опитва да възседне сърфа, като хвърля тревожен поглед към склона. Проследи погледа му и сякаш огромен юмрук се стовари върху него. Горе, обливан в лунна светлина, цял къс от ледника се тресеше като заспал гигант, който се събужда от кошмари. Обзе го страх, но той забърза, гребейки въздуха с ръце, без да изпуска ледника от погледа си. Между елите се издигна грамаден облак, който се срути по склона. Свърши се!, реши той. Свърши се! Опита да върви по-бързо. Огромната вълна ги блъсна след секунди. Издуха ги като сламки. Серваз нададе слаб вик, затрупан от снега. Почувства се в барабана на гигантска пералня. Отвори уста, закашля се задавен, размахваше ръце и крака. Давеше се. Навел глава, срещна погледа на Ирен, която го гледаше ужасена, преди да изчезне в снеговъртежа. Неземна сила го раздруса и преобърна за кой ли път. Не чуваше нищо... Ушите му пищяха... Нямаше въздух... Щеше да умре, задушен и погребан в снега... Свърши се... ДИАН ВИДЯ ГОЛЕМИЯ СНЕЖЕН ОБЛАК да слиза от планината. – Внимавайте! ― изпищя тя. От една страна, за да го уплаши и да го извади от равновесие, а от друга ― заради реалната опасност. Хиртман я изгледа учудено. Широко отворените му очи изразяваха смайване и объркване. В мига, когато вълната от сняг, камъни и всякакви боклуци стигна до шосето и щеше да ги затрупа, той рязко завъртя волана и загуби управление. Диан се блъсна във вратата и почувства, че колата се върти. Тогава лавината ги удари с пълна сила. Небето и земята смениха местата си. Пътят се зави и завъртя като панаирджийска люлка. Тялото ѝ се тресеше. Главата ѝ отново се блъсна първо в стъклото, после ― във вратата. Затрупа ги бяла мъгла, съпровождана от глух ужасяващ грохот. Колата се претърколи. Храстите не можаха да я спрат. Диан два пъти загуби съзнание. Целият епизод ѝ се стори като поредица от фантастични клипове и черни дупки. Когато колата най-сетне спря със злокобно скърцане, тя още беше зашеметена, но в съзнание. Стъклото пред нея се бе разлетяло на парчета. Покривът беше затиснат от дебел снежен пласт. Сняг се стелеше и по таблото. Камъчета се сипеха върху краката ѝ. Погледна Хиртман. Беше в безсъзнание. Лицето му бе обляно в кръв. Диан отчаяно се опита да разкопчае колана си. Справи се доста трудно. После потърси пистолета. Най-сетне го намери между краката на убиеца, паднал под педалите. Полазиха я ледени тръпки, докато пъхаше ръката си между краката на швейцареца, за да вземе пистолета. Огледа го, за да разбере дали оръжието е готово за стрелба, или е на предпазител. Имаше много лесен начин да разбере... С пръст върху спусъка насочи пистолета срещу Хиртман. Но веднага осъзна, че не е убийца. Каквото и да бе сторило това чудовище, тя не бе способна да го застреля. Свали оръжието. Тогава си даде сметка за тишината. Нищо не мърдаше освен вятъра, който разклащаше голите клони на дърветата. Вгледа се в лицето на Хиртман. Търсеше някаква реакция, знак, че ще се събуди, но той не даваше признаци на живот... Понечи да го докосне, за да разбере, но страхът не я бе напуснал и нямаше да изчезне, докато стоеше затворена в металната черупка с него. Пребърка своите джобове, за да открие телефона си, и едва тогава се сети, че бяха ѝ го взели. Сигурно е у Хиртман, но нямаше сили да претърси и неговите джобове. Все още с пистолет в ръка, прекрачи таблото, излезе от колата и се покачи върху снега на покрива. Застана на четири крака. Не чувстваше студа. Повишеният адреналин я топлеше. Скочи от колата и затъна до кръста в снега. Бавно запълзя към пътя. Може би Хиртман наистина е мъртъв. Изтегляне 3.07 Mb. Сподели с приятели:
|