Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| Crimen exstinguitur mortalite 55 Когато Цезар видя какво става, даде уговорения сигнал на четвърта линия, където бе разположил шест кохорти. Те се втурнаха напред и стремглаво, в боен ред, удариха така силно конницата на Помпей, че никой не можа да им даде отпор. 56 – Ето ги ― каза Есперандийо. Серваз вдигна очи от книгата и смъкна прозореца на колата. Най-напред видя гъста тълпа, която бързаше под коледните светлини, а после като увеличение на част от снимка от нея изскочиха два силуета. Видение, от което усети стягане в гърдите си. Марго. Не беше сама. До нея вървеше мъж. Висок, облечен в черно, елегантен, около четирийсетгодишен. – Той е ― каза Есперандийо, като свали слушалките си, в които Portishead пееше The Rip. – Сигурен ли си? – Да. Серваз отвори вратата на колата. – Чакай ме тук. – Без глупости, нали? ― предупреди помощникът му. Серваз не отговори и потъна в тълпата. На сто и петдесет метра пред него Марго и мъжът завиха надясно. Побърза да стигне ъгъла на улицата, защото можеше да им хрумне да свият по някоя друга улица след кръстовището. Видя, че вървяха право към центъра и коледния базар. Забави крачка, а после се втурна към площада, където имаше стотина дървени къщички. Марго и любовникът ѝ зяпаха по сергиите. Серваз забеляза, че дъщеря му е много щастлива. От време на време хващаше под ръка мъжа и му сочеше нещо. Той се смееше и ѝ показваше нещо друго. Въпреки че не демонстрираха отношенията си, жестовете им издаваха очевидна физическа близост. Серваз усети ревниво бодване в сърцето. От колко време не беше виждал Марго толкова щастлива? Принуди се да признае, че Есперандийо беше прав. Мъжът можеше и да е безобиден. Двамата прекосиха площада и тръгнаха към кафенетата под арките. Серваз ги видя да сядат на терасата на едно от тях въпреки зимната температура. Мъжът поръча само за себе си, от което Серваз заключи, че Марго нямаше да остане. След пет минути предположенията му се потвърдиха. Дъщеря му стана, целуна леко мъжа по устата и се отдалечи. Серваз почака още няколко минути. Използва ги, за да огледа любовника на Марго. Хубав и самоуверен мъж. С високо чело и скъпи дрехи, които свидетелстваха, че е на върха на социалната стълбица. Добре запазен, но Серваз му даваше няколко години повече от своите. Забеляза халка на безименния пръст на лявата му ръка. Отново го завладя гняв. Седемнайсетгодишната му дъщеря излизаше с по-възрастен от баща си мъж. Пое си дъх, с решителна крачка прекоси последните метри, които го деляха от любовника, и седна на празното място. – Добър ден ― поздрави той. – Мястото е заето ― заяви мъжът. – Не ми се вярва. Момичето си тръгна. Мъжът го погледна учудено и изучаващо. Серваз отвърна на погледа му, без да прояви каквито и да е чувства. Мъжът се усмихна. Очевидно се забавляваше. – Знаете ли, има доста свободни маси. Бих искал да остана сам, ако нямате нищо против. Бе го казал внимателно и възпитаният тон издаваше самоувереността му. Не беше лесно да бъде изваден от равновесие. – Тя е малолетна, нали така? ― каза Серваз. Човекът престана да се усмихва и погледът му се втвърди. – А това какво ви интересува? – Не отговорихте на въпроса ми. – Не знам кой сте, но се разкарайте моментално! – Аз съм баща ѝ. – Какво?! – Аз съм бащата на Марго. – Вие сте ченгето? ― попита недоверчиво любовникът на дъщеря му. На Серваз му се стори, че го удариха с юмрук по лицето. – Тя така ли ме нарича? – Не. Аз ви наричам така. Марго ви казва „татко“. Много ви обича ― отвърна мъжът. Серваз не се разнежи. – А какво мисли по въпроса жена ви? – Това не е ваша работа! ― отговори мъжът студено. – Говорихте ли по този въпрос с Марго? ― попита Серваз и видя с удовлетворение, че човекът от другата страна на масата започна да нервничи. – Вижте какво, няма значение дали сте ѝ баща. Това не ви засяга. Да. Всичко съм казал на Марго. Все едно ѝ е. А сега ще ви помоля да си вървите. – Ами ако нямам желание, какво ще направите? Полицията ли ще извикате? – Не си играйте с мен ― каза мъжът с нисък и заплашителен тон. – А, така ли? Ами ако отида при жена ви и ѝ разкажа всичко? – Защо правите това? ― попита любовникът, но за голяма изненада на Серваз изглеждаше не толкова уплашен, колкото объркан. Серваз се поколеба. – Не ми харесва, че седемнайсетгодишната ми дъщеря служи за играчка на скучаещ мъж на вашата възраст. – Вие пък какво знаете?! – Ще се разведете ли заради момиче на седемнайсет години? – Не ставайте смешен. Абсурдно е. – А не е ли абсурдно, че тип на вашите години се е захванал с хлапачка? Какво мислите по този въпрос? Дали в това няма нещо дълбоко патетично? – Писна ми от този разпит ― заяви мъжът. ― Престанете с похватите си на ченге. – Какво казахте? – Чухте ме много добре. – Но тя е малолетна и мога да ви задържа. – Глупости! Сексуалната зрялост в тази страна е определена на петнайсет години. Да знаете, че може да си имате неприятности, ако продължавате по този начин. – Нима? ― попита Серваз саркастично. – Аз съм адвокат ― заяви мъжът. Изтегляне 3.07 Mb. Сподели с приятели:
|