Леден гамбит

самотата ви разяжда и съсипва, че искате да прекарвате повече време с нея. Че професията ви изпива енергията, че майка ѝ ви липсва. Това ѝ разбива сърцето. Повтарям ви: Марго ви обича страшно много.
За момент между двамата се възцари мълчание. Когато Серваз заговори отново, гласът му беше станал леденостуден.
– Хубава пледоария. Запази тази реч за съдебната зала. С мен си губиш времето.
С крайчеца на окото си забеляза с удовлетворение, че мъжът бе сразен от обръщението на „ти“.
– А сега ме слушай внимателно. Адвокат си, имаш репутация и без нея ще си професионален труп. Фактът, че дъщеря ми е сексуално зряла, не променя нищо в цялата работа. Ако утре се разчуе, че се захващаш с хлапачки, с теб е свършено. Ще започнеш да си губиш клиентите. Може би жена ти си затваря очите сега, но ще бъде по-малко склонна да го прави, ако парите престанат да постъпват в касичката. Повярвай ми. Та така, значи ще кажеш на
Марго, че между вас всичко е свършено. Ще го облечеш в подходяща форма. Кажи ѝ каквото искаш. Ти си по речите.
Но повече не искам да чувам за теб. Всъщност записах разговора ни без края. За всеки случай... Приятен ден.
Стана и се отдалечи с усмивка, без дори да се обърне, за да провери какъв бе ефектът от думите му. Вече знаеше.
После помисли за болката, която щеше да изпита Марго, и за миг почувства угризение.
НА КОЛЕДА СЕРВАЗ СТАНА РАНО. Слезе, без да вдига шум, на партера. Чувстваше се пълен с енергия. Въпреки че бе останал доста след полунощ да разговаря с Марго, след като всички си бяха легнали. Бащата и дъщерята седяха дълго на дивана в чуждия хол до коледната елха…
Когато слезе по стълбите, Серваз погледна термометъра, който показваше и вътрешната, и външната температура.
Навън беше минус един градус, а в къщата ― петнайсет. Домакините бяха намалили парното отопление за през нощта. Беше доста прохладно.
Няколко секунди Серваз се вслушваше в тишината на дома. Представи си всички под завивките. Венсан и Шарлен,
Марго и малката Меган... За първи път от дълго време не се събуждаше в дома си на Коледа. Изпитваше странно, но съвсем не неприятно чувство. В момента под един покрив спяха помощникът му, който бе и най-добрият му приятел, една жена, към която изпитваше силно сексуално желание, и дъщеря му. Странно! А най-странното бе, че
приемаше нещата такива, каквито са.
Когато бе казал на Есперандийо, че ще прекара Бъдни вечер сам с дъщеря си, той веднага ги покани. Серваз се канеше да откаже, но за своя собствена изненада прие.
– Та аз дори не ги познавам! ― протестираше Марго в колата. ― Ти ми каза, че ще бъдем само двамата, а не, че ще прекараме вечерта сред ченгета!
Марго обаче се сприятели бързо с Шарлен и Меган, и особено с Венсан. В един момент, леко подпийнала, дори насочи бутилката с шампанско към него и възкликна: „Никога не бих допуснала, че едно ченге може да е толкова симпатично!“ За първи път Серваз виждаше дъщеря си пияна. А Венсан, пиян почти колкото нея, се смееше със сълзи и, превивайки се от смях, се търкаляше по килима. В началото Серваз се смущаваше от присъствието на
Шарлен и не преставаше да мисли за целувката ѝ в галерията. Но алкохолът и атмосферата помогнаха накрая да се отпусне.
Отправи се към кухнята и босите му крака докоснаха някакъв предмет, който започна да мига и да издава остри звуци. Японски робот. Или китайски. Дали на пазара нямаше повече китайски стоки, отколкото френски. А после в краката му се завъртя нещо черно. Серваз се наведе и енергично разтърка козината на кучето на Есперандийо.
Кучето, което помощникът му бе бутнал на връщане от „Розовият банан“ и което един ветеринарен лекар, събуден в три часа през нощта, беше спасил. Животното се бе оказало любвеобилно и кротко и Венсан бе решил да го задържи в дома си. Като спомен за онази изпълнена с тревоги ледена нощ го бе кръстил Омбр
57
– Здравей, момчето ми ― каза Серваз. ― Честита Коледа. Кой знае къде щеше да си, ако за щастие не ти бе хрумнало да пресечеш онзи път, нали така?
Омбр му отговори с няколко одобрителни джафкания, а опашката му радостно се удряше в краката на Серваз. Той се канеше да влезе в кухнята, но замръзна на мястото си. Противно на това, което си мислеше, не беше станал пръв.
Шарлен Есперандийо беше вече на крака.
Беше включила кафеварката и електрическата кана и слагаше филии хляб в тостера. Стоеше с гръб към него и той се загледа в нея. Дългите червеникави коси падаха върху пеньоара ѝ. Канеше се да се обърне кръгом със стиснато гърло, когато тя се обърна към него с ръка върху издутия си корем.
– Добър ден, Мартен.
Зад прозореца се чу шум на кола, която мина бавно по улицата. От покрива се спускаше мигаща гирлянда. Сигурно бе мигала така цяла нощ. „Истинска коледна нощ“, каза си той. Направи крачка напред и стъпи върху някаква плюшена играчка, която изскърца под крака му. Шарлен се засмя и се наведе, за да я вдигне. После се изправи,

привлече го към себе си и с ръка на тила му, го целуна в устата. Серваз усети, че бузите му пламват. Какво щеше да стане, ако влезеше някой?! Но в същото време усети как у него се събужда желанието въпреки надутия ѝ корем,
който ги разделяше. Не за първи път го вълнуваше бременна жена, но за първи път това се случваше с жена, която не беше бременна от него.
– Шарлен, аз...
– Шшт, не казвай нищо. Добре ли спа?
– Много добре. Аз... аз... може ли едно кафе?
Тя нежно погали бузата му и се отправи към кафеварката.
– Шарлен...
– Не казвай нищо, Мартен. Не сега. Ще говорим по-късно. Коледа е.
Той пое чашата с кафе. Изпи я на един дъх, без да съзнава какво прави. Главата му беше празна. Съжали, че не си бе измил зъбите, преди да слезе. Имаше чувството, че в стомаха му лазят термити. Усещаше в костите и мускулите си болки от планинската експедиция. Беше Коледа, най-странната Коледа, която бе преживял. И най-страшната. Не можеше да забрави, че Хиртман е на свобода. Дали е напуснал областта? Или броди някъде наоколо? Серваз си мислеше непрекъснато за него, а и за Ломбар. Накрая бяха намерили тялото му. Вкочанено. Серваз потреперваше всеки път, когато се сетеше за това. Ужасна агония. Каквато без малко щеше да бъде и неговата.
Често мислеше и за разследването ― ледена и кървава част от живота му. Беше толкова нереално. И вече толкова далечно. Казваше си, че някои неща в разследването няма да си обяснят никога. Като например инициалите CS върху пръстените. Какво означаваха те? Кога и при какви обстоятелства е започнала серията от безбройни престъпления на четворката? И кой от тях бе инициаторът, лидерът? Отговорите винаги щяха да останат забулени в мистерия.
Шапрон се бе затворил в мълчанието си. Чакаше присъдата си в затвора, без да каже нищо.
После в главата му нахлуха друг мисли... След няколко дни ставаше на четирийсет години. Беше роден на 31
декември ― според майка му ― в полунощ. Била чула да гърмят тапите на бутилките шампанско в съседна стая на родилното точно когато той изплакал за първи път. Щеше да стане на четирийсет години... А какво бе направил с

Изтегляне 3.07 Mb.

Сподели с приятели: