Лекции държани в Дорнах от 16 до 26. 1910 г

СКАЗКА ШЕСТА

Вчера обър­нах­ме вни­ма­ни­ето на това, че ду­ма­та "Йом" - ден - не е оно­ва от­в­ле­че­но нещо, оно­ва от­в­ле­че­но време, ко­ето днес на­ри­ча­ме ден, а с та­зи ду­ма са обоз­на­че­ни същества, а имен­но оне­зи същества, ко­ито в ре­да на йе­рар­хи­ите на­ри­ча­ме Духове на Личността или Духове на Времето, Архаи. Изказването, ко­ето чес­то пъ­ти тук ве­че направихме: че зад то­ва тъ­ка­не и зад то­зи жи­вот на еле­мен­тар­но­то съ­щес­т­ву­ва­не нав­ся­къ­де тряб­ва да виж­да­ме не­що душевно-духовно, ко­ето ни се опис­ва в Генезиса, то­ва из­каз­ва­не тряб­ва да се раз­би­ра мно­го по-дълбоко, от­кол­ко­то сме го раз­би­ра­ли до сега. Също и зад ня­кои дру­ги неща, ко­ито сре­ща­ме в Гене- зиса, ние тряб­ва да виж­да­ме не отвлечености, а жи­ви същества. Естест- вено, лес­но ще бъ­де да виж­да­ме жи­ви съ­щес­т­ва там, къ­де­то е писано: Духът на Елохимите - Руах Елохим. Но ако ис­ка­ме да раз­бе­рем сми­съ­ла на древ­ни­те предания, ние тряб­ва да тър­сим жи­ви съ­щес­т­ва не са­мо зад

За да про­ник­нем зад те­зи неща, от­но­во ще бъ­де не­об­хо­ди­мо да хвър­лим пог­лед на­зад в на­й-с­та­ри­те със­то­яния на на­ше­то пла­не­тар­но развитие, ко­ито мо­гат да се проследят. Често сме казвали, че тряб­ва да счи­та­ме ста­ро­то Сатурново съ­щес­т­ву­ва­не ка­то чис­то топ­лин­но съществуване, че след то­ва при пре­ми­на­ва­не­то към ста­ро­то Слънчево съ­щес­т­ву­ва­не от ед­на стра­на се по­лу­чи ед­но сгъс­тя­ва­не към въздухообразното, към газооб- разното, а от дру­га стра­на ед­но раз­ре­дя­ва­не към етерното, към свет­лин­ния етер. Видяхме, че се по­лу­чи един вид пов­то­ре­ние на то­ва ете­ро­об­раз­но състояние, ко­га­то проз­ву­че­ха думите: И Елохимите рекоха: Да бъ­де Светлина и бе Светлина. Сега мо­жем да запитаме: Тъмнината от са­мо се­бе си ли съ­щес­т­ву­ва­ше тя, или и зад нея се крие не­що ка­то ду­хов­ни същества? Когато че­те­те съ­от­вет­на­та гла­ва от мо­ята кни­га "Тайната на- ука", ще ви нап­ра­ви впе­чат­ле­ние нещо, ко­ето е из­вън­ред­но важ­но за раз­би­ра­не­то на вся­ко развитие, а именно, че на вся­ка сте­пен на раз­ви­ти­ето оп­ре­де­ле­ни съ­щес­т­ва изос­та­ват назад. Само оп­ре­де­лен брой съ­щес­т­ва дос­ти­гат сво­ята цел. Аз чес­то пъ­ти из­тък­вах то­ва с баналното, ряз­ко сравнение, ка­то казвах: за тре­во­га на ро­ди­те­ли­те не са­мо в на­ши­те учи­ли­ща изос­та­ват уче­ни­ци да пов­та­рят съ­щия клас, а фак­ти­чес­ки и в кос­ми­чес­ко­то раз­ви­тие оп­ре­де­ле­ни съ­щес­т­ва изос­та­ват на пре­диш­ни сте­пе­ни на тях­но­то развитие, не дос­ти­гат та­ка да се ка­жа оп­ре­де­ле­на­та цел. Така сле­до­ва­тел­но тряб­ва да кажем, че през вре­ме не ста­ро­то Сатурново съ­щес­т­ву­ва­не оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни съ­щес­т­ва не дос­ти­га­ха цел­та на сво­ето развитие, че те изоставаха, че ко­га­то нас­тъ­пи ста­ро­то Слънчево съ- ществуване, те в из­вес­т­но от­но­ше­ние още сто­яха на Сатурновата степен. Как та­ки­ва същества, ко­ито всъщ­ност бя­ха още Сатурнови същества, са се изя­вя­ва­ло през вре­ме на ста­ро­то Слънчево съществуване. Те са се изя­вя­ва­ли чрез това, че пре­ди всич­ко не бя­ха се раз­ви­ли до съ­щес­т­ве­но­то на ста­ро­то Слънчево състояние, не бя­ха стиг­на­ли до светлината. Но

Така ние виждаме, че Генезисът по един съв­сем спо­луч­лив на­чин опис­ва пра­вил­но те­зи повторения. Ако въ­об­ще ис­ка­ме да раз­бе­рем съществува- нето, ние тряб­ва да бъ­дем на ясно, че това, ко­ето се е яви­ло на ед­на пре­диш­на степен, не е съ­щес­т­ву­ва­ло са­мо то­га­ва и след то­ва е преминало. Напротив ис­ти­на­та е, че дейс­т­ви­тел­но пос­то­ян­но се явя­ва не­що ново, но на­ред с но­во­то ос­та­ва да съ­щес­т­ву­ва и ста­ро­то и дейс­т­ву­ва сред новото. И та­ка и днес в Земното съ­щес­т­ву­ва­не ние има­ме и две­те сте­пе­ни на развитие, ко­ито мо­жем да на­ре­чем ка­то от­но­ше­ние на свет­ли­на и тъм- нина. Светлина и тъм­ни­на са действително, ко­ето про­ник­ва със сво­ето дейс­т­вие на­ше­то съществувание. Тук ние сти­га­ме - бих­ме мог­ли да ка­жем - до ед­на нап­ра­во фа­тал­на гла­ва за съвремието.

След то­ва видяхме, как жиз­не­ни­ят етер вли­ва в дейс­т­вие в та­ка на­ре­че­ния ден тре­ти на сътворението, ко­га­то от Земното естество, от но­во­то със­то­яние въз­ник­ва всич­ко онова, ко­ето мо­же до бъ­де про­из­ве­де­но от жиз­не­ния етер - по­кар­ва­ща­та зе­ле­на растителност. Обаче за да мо­же да се яви не­що жи­во­тин­с­ко вър­ху на­ша­та Земя, тряб­ва да се пов­то­ри това, ко­ето мо­жем да на­ре­чем ос­вет­ле­ние отвън, дейс­т­вие на си­ли­те отвън. Ето за­що Генезисът съв­сем обек­тив­но не ни раз­каз­ва ни­що за съ­щес­т­ву­ва­не на не­що жи­во­тин­с­ко за периодите, през ко­ито още ня­ма дейс­т­вие на си­ли отвън, от кос­ми­чес­ко­то прос­т­ран­с­т­во вър­ху Земята. Той ни раз­каз­ва са­мо за растителността; всич­ки същества, ко­ито се съ­дър­жат в об­ра­зу­ва­не­то на Земята, бя­ха на сте­пен­та на растителността. Животинско- то съ­щес­т­ву­ва­не мо­жа да за­поч­не ед­на тогава, ко­га­то от ок­ръж­нос­т­та за­поч­на­ха да дейс­т­ву­ват Съществата на светлината. А се­га - пог­лед­не­те в мно­гоб­рой­ни­те пре­во­ди на Библията! - това, ко­ето се явя­ва там, е пре­ве­де­но обик­но­ве­но така, че на наш език мо­же да бъ­де пре­да­де­но с думите: И Елохимите пос­та­ви­ха зна­ци за вре­ме­на­та ден и година. Но има ня­кои