Лекции държани в Дорнах от 16 до 26. 1910 г

СКАЗКА ТРЕТА

За съ­жа­ле­ние тряб­ва да кажем, че по от­но­ше­ние на въпросите, ко­ито тряб­ва да разгледаме, съв­ре­мен­на­та на­ука не е в със­то­яние да ка­же аб­со­лют­но нищо, че съв­ре­мен­ния учен не са в със­то­яние да знаят, за­що тех­ни­те из­ход­ни точ­ки не мо­гат да до­ве­дат до ре­ше­ние на въпроса. Те не са в със­то­яние да разберат, за­що по от­но­ше­ние на действителните, ве­ли­ки въп­ро­си на жи­во­та и на съ­щес­т­ву­ва­не­то съв­ре­мен­на­та на­ука тряб­ва да про­явя­ва та­къв дилетантизъм, кой­то е ненадминат. Следователно мно­го ви мо­ля да схва­щай­те ви­на­ги това, ко­ето се казва, така, че на не­го­ва­та ос­но­ва стои ед­но пъл­но съз­на­ние за всич­ко онова, ко­ето съв­ре­мен­на­та на­ука би има­ла да ка­же по да­де­ния въпрос. Естествено в ед­на крат­ка по­ре­ди­ца от сказ­ки не мо­же да се изис­к­ва да се нав­ле­зе под­роб­но в по­ле­ми­ка по от­но­ше­ние на това, ко­ето би мог­ло да се ка­же за оп­ро­вер­же­ние на един или друг съв­ре­ме­нен въз­г­лед вър­ху съ­от­вет­ния въпрос. Докол- кото е въз­мож­но аз ще се ог­ра­ни­ча са­мо в по­ло­жи­тел­но­то и ще тряб­ва да се доверя, че в един кръг от ан­т­ро­по­со­фи дейс­т­ви­тел­но се взе­ма пред­вид предпоставката, ко­ято то­ку що изтъкнах, във всич­ки подробности.

Вчера аз се опи­тах да ви покажа, как оне­зи съ­дър­жа­щи пър­вич­на си­ла думи, ко­ито сто­ят в на­ча­ло­то на Библията и ко­ито са да­де­ни на един език от съ­вър­ше­но дру­го ес­тес­т­во в срав­не­ние с мо­дер­ни­те езици, как те­зи ду­ми съ­дър­жа­щи пър­вич­на си­ла мо­гат да бъ­дат из­тъл­ку­ва­ни пра­вил­но са­мо тогава, ко­га­то се пос­та­ра­ем да заб­ра­вим всичко, ко­ето ожи­вя­ва на­ши­те чув­с­т­ва и в на­ши­те мис­ли при обик­но­ве­ни­те пре­во­ди и пре­да­ва­ния на те­зи ду­ми на един мо­де­рен език. Защото езикът, на кой­то са ни да­де­ни пър­во­на­чал­но те­зи пър­вич­но­-сил­ни ду­ми на Сътворението, има дейс­т­ви­тел­но особеността, чрез кой­то ха­рак­те­рът на не­го­ви­те зву­ци на­соч­ват сър­це­то и ми­съл­та към образите, ко­ито въз­ник­ват пред пог­ле­да на душата, ко­га­то той би­ва на­со­чен към она­зи точка, къ­де­то от свръх­се­тив­но­то из­б­лик­ва на­ши­ят се­ти­вен свят. И във все­ки един звук, във вся­ка ед­на бук­ва се съ­дър­жа ед­на мощ и ед­на сила, та­ка­ва си­ла се крие във вся­ка ед­на от буквите, с ко­ито е на­пи­са­но на­ча­ло­то на на­ше­то Земно съ- ществуване. В те­че­ние на те­зи сказ­ки ние още чес­то ще на­соч­ва­ме вни­ма­ни­ето вър­ху ха­рак­те­ра на то­зи език; днес бих ис­кал да на­со­ча вни­ма­ни­ето ви са­мо вър­ху един ва­жен въпрос.

Знаете, че в Библията спо­ред думите, ко­ито вче­ра се опи­тах да об­ри­су­вам об­раз­но пред ва­ши­те души, че спо­ред те­зи ду­ми съ­щес­т­ву­ва един комплекс, кой­то въз­ник­ва от раз­ми­съ­ла на Боговете, от тях­но­то твор­чес­ко мислене. Както ви казах, тряб­ва да си представите, че въз­ник­ват два ком­п­лек­са ка­то от ед­но кос­ми­чес­ко възпоменание. Един ком­п­лекс бе­ше този, кой­то мо­же да се срав­ни с ха­рак­те­ра на представите, как­то той въз­ник­ва в нас; дру­ги­ят бе­ше един комплекс, кой­то мо­же да се срав­ни с харак­те­ра на го­ре­що­то желание, или с ха­рак­те­ра на волята. Единият съ­дър­жа всич­ко онова, ко­ето ис­ка да се изяви, да се вес­ти навън, един вид да про­яви външ­но сво­ите сили: "Ха-шамаим"; дру­ги­ят комплекс: "ха-арец", съ­дър­жа вът­реш­но раз­д­виж­ва­що­то се, вът­реш­но про­ник­на­то­то от желание, вът­реш­но оживяващото, раз­д­виж­ва­що се. След то­ва ни се опи- с­ва ка­чес­т­ва на то­ва вът­реш­но оживяващото, раз­д­виж­ва­що се, и те­зи ка­чес­т­ва са по­со­че­ни в Библията с мно­го ха­рак­тер­ни бук­ве­ни звуци. Казва не се, че то­ва вът­реш­но раз­д­виж­ва­що се на­ми­ра­ше в ед­но състояние, ко­ето се на­зо­ва­ва ка­то "Тоху-ва-боху", ко­ето на наш език е пре­да­де­но с ду­ми­те "пус­та и неустроена". Но ние мо­жем да раз­бе­рем то­зи из­раз са­мо то­га­ва ко­га­то от­но­во си обрисуваме с точ­ност пред очи­те об­раз­ния ха­рак­тер на това, ко­ето се раз­би­ра с "тоху-ва-боху". И ние мо­жем да раз­бе­рем това, ко­га­то с по­мощ­та на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то поз­на­ние си предста- вим, как­во всъщ­ност се въл­ну­ва­ше в пространството, ко­га­то всич­ко то- ва, ко­ето бе­ше ми­на­ло чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съще- ствуване, се по­яви от­но­во ка­то Земно пла­не­тар­но съществуване. Вчера аз обър­нах вни­ма­ни­ето ви на факта, че това, ко­ето на­ри­ча­ме твър­до ­

Но как­во въ­об­ще ни се каз­ва се­га с всич­ко това? Ние не ще раз­бе­рем це­лия ве­ли­чес­т­вен и дра­ма­ти­чен про­цес на сът­во­ре­ни­ето в се­дем дни, ако не из­ви­ка­ме пред ду­ша­та си те­зи подробности. Когато ги из­ви­ка­ме пред ду­ша­та си, то­га­ва ця­ло­то ще ни се яви ка­то ед­на чудесна, мощ­на кос­ми­чес­ка драма. Какво тряб­ва всъщ­ност да кажем? Нека още вед­нъж си спомним, че във всич­ко онова, ко­ето се раз­би­ра с гла­го­ла "бара" - в на­ча­ло Боговете "създадоха" - ние има­ме ра­бо­та с ед­на ду­шев­но­-ду­хов­на работа. Вчера аз го срав­них с това, че в ду­ша­та се съ­буж­дат ком­п­лек­си от пред­с­та­ви .... Така ние си пред­с­та­вя­ме Елохимите нас­та­не­ни в прос­т­ран­с­т­во­то и си пред­с­та­вя­ме това, ко­ето е обоз­на­че­но със "създадоха" - "бара" - един вид кос­ми­чес­ка пси­хи­чес­ка дейност на мислене. Това, ко­ето те мислят, е пре­да­де­но пос­ле с ду­ми­те "ха-шамаим" и "ха-арец", то­ва ко­ето лъ­че­за­ри на­вън и това, ко­ето е об­х­ва­на­то във вът­реш­но раздвиж- вано. Но се­га ни се по­каз­ва не­що друго. За да има­те ед­но кол­ко­то е въз­мож­но доб­ро сравнение, пре­не­се­те се в със­то­яни­ето на събуждане. В ду­ша­та ви нах­лу­ва ком­п­лек­си от представи. Така в ду­ша­та на Елохимите възникват; ха­-ша­ма­им и ха-арец.

Но се­га ние зна­ем - още вче­ра из­тък­нах­ме то­ва -,че в сво­ето раз­ви­тие те­зи Елохими са ми­на­ли през Сатурновото, Слънчевото и Лунното съще- ствуване. Така това, ко­ето те мислят, бе­ше дейс­т­ви­тел­но в съ­що­то поло- жение, в ко­ето са ва­ши­те ком­п­лек­си от представи, ко­га­то се съ­буж­да­те от сън и ги съ­буж­да­те във ва­ша­та душа. Тогава вие мо­же­те да ги гле­да­те един вид психически-духовно, мо­же­те да кажете, как­ви са те вие мо­же­те да кажете: Когато сут­рин се съ­буж­дам и от­но­во на­ми­рам това, ко­ето се е нас­та­ни­ло в мо­ята душа, аз мо­га да го опиша, как то изглежда. Така за Елохимите мо­же­ше да бъ­де опи­са­но това, ко­ето се по­лу­чи сега, ко­га­то - ако бих се из­ра­зил твър­де гру­бо - след то­ва си казаха: се­га ис­ка­ме да раз­мис­лим това, ко­ето се явя­ва в на­ша­та душа, ко­га­то си спом­ним за всич­ко онова, ко­ето е ста­на­ло през вре­ме на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояния. Искаме да видим, как то из­г­леж­да в на­шия спомен. И то из­г­леж­да­ше така, че е на­зо­ва­но с ду­ми­те "тоху-ва-боху"; то мо­же­ше да бъ­де из­ра­зе­но с един образ, как­то то­ку що опи­сах с лъчи, ко­ито из­хож­дат от един цен­тър и оти­ват в пространството, след ко­ето от­но­во се връ­щат към центъра, та­ка що­то еле­мен­ти­те се въл­ну­ват в те­зи си­ло­ви лъ­чи един през други. Следователно Елохимите мо­же­ха да си ка­жат
приблизително: та­ка зна­чи из­г­леж­да то, след ка­то сме го до­ве­ли до та­зи точка. Така то от­но­во се е възстановило.

А сега, за да раз­бе­рем следващото, ко­ето на мо­дер­ни­те ези­ци е из­ра­зе­но обик­но­ве­но с думите: "Тъмнината бе­ше вър­ху те­ча­щи­те и въл­ну­ва­щи се вещества" или "над водите, за да раз­бе­рем това, тряб­ва да пос­та­вим пред пог­ле­да си още не­що друго. Ние тряб­ва от­но­во да обър­нем пог­ле­да си на­зад в те­че­ни­ето на развитието, пре­ди да е нас­тъ­пи­ло Земното същест- вуване.

С то­ва ние още по­-­яс­но пос­та­вих­ме пред пог­ле­да си това, ко­ето мис­ле­ха Елохимите. Обаче ние ни­ко­га не ще мо­жем да си го пред­с­та­вим по един пра­ви­лен начин, ако не дър­жим пос­то­ян­но в съз­на­ни­ето си, че всич­ко то- ва, ко­ето на­зо­ва­ва­ме ка­то еле­мен­тар­но съществуване, въздух, во­да и топлина, е съ­що външ­на фор­ма на из­ра­зя­ва­не на ду­хов­ни Същества. Не е мно­го пра­вил­но да се каже: дреха; то тряб­ва да се схва­ща по­-с­ко­ро ка­то ед­но изявяване. Следователно всичко, ко­ето на­ри­ча­ме по то­зи на­чин ка­то въздух, вода, топлина, е всъщ­ност майя, илюзия, то съ­щес­т­ву­ва пър­во за външ­ния пог­лед да­же и на ду­шев­ни­те очи. В действителност, ко­га­то вник­нем в не­го­ва­та ис­тин­с­ка същност, то е не­що душевно-духов- но, то е външ­на изя­ва на ду­шев­но­-ду­хов­но ес­тес­т­во на Елохимите. Но ко­га­то раз­г­леж­да­ме те­зи Елохими, ние не тряб­ва да си ги пред­с­та­вя­ме по­доб­ни на човеци, за­що­то имен­но та­зи бе­ше тях­на­та цел, да съз­да­дат човека, да му да­дат съ­щес­т­ву­ва­не чрез тях­на­та осо­бе­на организация, ко­ято имат се­га в тях­но­то мислене. Следователно ние не тряб­ва да си ги пред­с­та­вя­ме в чо­веш­ка форма; но в из­вес­т­но от­но­ше­ние при те­зи Елохи- ми тряб­ва да има­ме пред­вид ве­че един вид раз­де­ля­не в тях­но­то същест- во. Когато днес го­во­рим за човека, ние не мо­жем да го разберем, ако не раз­де­лим не­го­во­то съ­щес­т­во на ед­но телесно, ед­но ду­шев­но и ед­но ду­хов­но естество. И вие знаете, кол­ко мно­го се за­ни­ма­ва­ме на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то поле, за да се за­поз­на­ем по­-точ­но с дейс­т­ве­нос­т­та и същ­нос­т­та на та­зи тро­ица на човека, не­го­во­то тяло, не­го­ва­та ду­ша и не­го­вия дух. Да пра­вим та­зи разлика, да поз­на­ем ед­но съ­щес­т­во в та­зи троичност, ние сме при­ну­де­ни да вър­шим то­ва ед­ва при човека. И ес­тес­т­ве­но бих­ме нап­ра­ви­ли на­й-­го­ля­ма грешка, ако бих­ме си пред­с­та­ви­ли същ­нос­т­та на Съществата пре­ди чо­ве­ка как­то та­зи на човека; но и при тях тряб­ва да раз­ли­чим един вид те­лес­но ес­тес­т­во и един вид ду­хов­но естество. Обаче ко­га­то при чо­ве­ка пра­ви­те раз­ли­ка­та меж­ду не­го­во­то те­лес­но ес­тес­т­во и не­го­во­то ду­хов­но естество, тряб­ва да има­те съзнанието, че и във външ­на­та форма, в ко­ято ви се пред­с­та­вя човекът, не­го­во­то съ­щес­т­во оби­та­ва по раз­ли­чен начин. Например не ще ни хрум­не да ло­ка­ли­зи­ра­ме съ­щин­с­ко­то ду­хов­но ес­тес­т­во на чо­ве­ка в ръ­ка­та или в крака, а казваме: те­лес­но­то ес­тес­т­во е вло­же­но глав­но в туловището, в краката, в ръцете; ду­хов­но­то има сво­ите ор­га­ни в главата, в мо­зъ­ка - то­ва са не­го­ви­те инст-

А се­га Библията упот­ре­бя­ва ед­на за­бе­ле­жи­тел­на дума, за да из­ра­зи от­но­ше­ни­ето на то­ва ду­хов­но ес­тес­т­во на Елохимите към елементите: във въз­ду­хо­об­раз­ния и във вод­ния еле­мент жи­ве­еше по­ве­че те­лес­но­то ес­тес­т­во на Елохимите, а в топ­лин­ния еле­мент тъ­че­ше духовното. С то­ва ние сме схва­на­ли то­га­ва Космоса ка­то ед­но тя­ло на Елохимите; и след ка­то външ­но­-те­лес­но­то е оха­рак­те­ри­зи­ра­но ка­то ед­но "тоху-ва-боху" на еле­мен­тар­ни­те същности, в това, ко­ето про­ник­ва­ше ка­то топ­ли­на те­зи еле­мен­тар­ни същности, има­те ло­ка­ли­зи­ран тъ­ча­щи­ят дух на Елохимите.

А се­га Библията упот­ре­бя­ва ед­на за­бе­ле­жи­тел­на дума, за да из­ра­зи от­но­ше­ни­ето на то­ва ду­хов­но ес­тес­т­во на Елохимите към елементите: "Раух-Елохим". Това е ед­на за­бе­ле­жи­тел­на дума, ко­ято тряб­ва да раз­г­ле­да­ме по-подробно, ако ис­ка­ме да разберем, как Духът на Елохимите про­тъ­ка­ва­ше дру­ги­те елементи. Ние мо­жем да раз­бе­рем та­зи ду­ма "раха" са­мо тогава, ко­га­то взе­мем на по­мощ всичко, ко­ето в оне­зи вре­ме­на е пре­ми­на­ва­ло през душата, ко­га­то е би­ва про­из­на­ся­на та­зи дума. Когато се
казва: "И Духът на Боговете тъ­ча­ха над раз­ши­ря­ва­щи­те се ма­си от ма- терия, или "над водите", с то­ва съв­сем ни­що не е казано. Защото ние сти­га­ме до пра­вил­но­то тъл­ку­ва­ме на то­зи гла­гол "раха" са­мо тогава, ко­га­то си пред­с­та­ви­те /не­ка ми бъ­де поз­во­ле­но да упот­ре­бя ед­но грубо, наг­лед­но сравнение/ ед­на квач­ка ле­жа­ща вър­ху яй­ца­та и топ­ли­на­та на лю­пе­не­то се из­лъч­ва от квач­ка­та вър­ху яйцата, ко­ито се на­ми­рат под нея. И ко­га­то се­га си пред­с­та­ви­те те­зи лю­пе­ща топлина, ко­ято се из­лъч­ва от квач­ка­та вър­ху яйцата, за да до­ве­де яй­ца­та до излюпване, та­зи дейност на топлината, то­ва из­лъч­ва­не на топ­ли­на от квач­ка­та в яйцата, то­га­ва има­те ед­на пред­с­та­ва за сми­съ­ла на глагола, кой­то се на­ми­ра в Библията и ни казва, как­во вър­ши Духът в топ­лин­ния елемент. Естест- вено бих­ме се из­ра­зи­ли неточно, ако бих­ме казали: Духът на Елохимите "люпи", за­що­то не то­ва тряб­ва да се разбира, как­то те се схва­ща днес, ко­га­то се го­во­ри за се­тив­на­та дейност на люпенето; ду­ма­та от Библията има по­ве­че сми­съ­ла на ед­на дейност на из­лъч­ва­ща­та се топлина. Както от квач­ка­та се из­лъч­ва топлина, та­ка в дру­ги­те еле­мен­тар­ни състояния, във въз­ду­хо­об­раз­но­то и теч­но­то състояния, лъ­че­за­ре­ше Духът на Ело- химите чрез топ­лин­ния елемент. Когато си пред­с­та­ви­те това, то­га­ва има­те об­ра­за на това, ко­ето тряб­ва да се разбира, при думите: "и Духът на Елохимите мъ­те­ше над ма­си­те материя, или над водите". Сега ние си из­г­ра­дих­ме до из­вес­т­на сте­пен един образ, кой­то из­пък­ва­ше пред ду­ша­та на древ­но­ев­рейс­кия мъдрец, ко­га­то той мис­ле­ше вър­ху то­ва пър­вич­но състояние. Ние си из­г­ра­дих­ме един комплекс, който, спо­ред описанието, ко­ето ви нап­ра­вих за "тоху-ва-боху", пред­с­тав­ля­ва­ше ед­на къл­бо­вид­на ма­са от въл­ну­ва­щи се ед­ни в дру­ги топлина, въз­дух и вода, от ко­ято се бе­ше от­де­лил всич­ки­ят свет­ли­нен еле­мент в "ха-шамаим"; и ние има­ме то­ва въл­ну­ва­не ед­но в дру­го на три­те еле­мен­тар­ни със­то­яния вът­реш­но про­ник­на­то от тъмнината. В еди­ния от елементите, в топлинния, има­ме въл­ну­ва­що и тъ­ча­що ду­хов­но­то ес­тес­т­во на Елохимите, Духът на Елохи- мите /Раух-Елохим/, ко­ето за­ед­но с раз­ши­ря­ва­ща­та се топ­ли­на сам се раз­ши­ря­ва на въл­ни във всич­ки по­со­ки и до­веж­да до уз­ря­ва­не това, ко­ето е още не­уз­ря­ло в тъм­ния елемент.

Така, сти­гай­ки до края на то­ва изречение, ко­ето обик­но­ве­но е пре­ве­де­но с думите: "Духът на Елохимите се но­се­ше над водите", ние има­ме та­ка да се ка­же ед­на ха­рак­те­рис­ти­ка на това, ко­ето в пър­вия стих на Библията е по­со­че­но в ду­ма­та "ха-арец", в ду­ма­та Земя. Ние оха­рак­те­ри­зи­рах­ме това, ко­ето бе­ше та­ка да се ка­же оставало, след ка­то се бе­ше от­де­ли­ло "ха-шамаим".

Нека се­га още вед­нъж об­гър­нем с пог­лед пре­диш­ни­те състояния. От Зе- мята ние мо­жем да пре­ми­нем на­зад до Лунното състояние, до Слънчево- то и до Сатурновото състояние. Нека се спрем на със­то­яни­ето на ста­ро­то
Слънце. Знаем, че то­га­ва не мо­же­ше да ста­ва ду­ма за ед­но от­де­ля­не на днеш­но­то зем­но ес­тес­т­во от слън­че­во­то естество, сле­до­ва­тел­но не мо­же­ше още да ста­ва ду­ма и за това, че Земята е ос­ве­тя­ва­на от­вън със свет- лина. Това е имен­но съ­щес­т­ве­но­то в на­шия зе­мен живот, че свет­ли­на­та ид­ва от вън, че зе­мя­та е ос­ве­те­на отвън. Вие тряб­ва да си пред­с­та­ви­те зем­но­то къл­бо вклю­че­но в Слънцето, об­ра­зу­ва­що част от Слънцето, и сле­до­ва­тел­но не­по­лу­ча­ва­що свет­ли­на отвън, а при­над­ле­жа­що към она­зи същност, ко­ято из­лъч­ва свет­ли­на в пространството; то­га­ва има­те ста­ро­то Слънчево състояние. Това ста­ро Слънчево със­то­яние мо­же да бъ­де оха­рак­те­ри­зи­ра­но само, ко­га­то казваме: всич­ко зем­но не е не­що по­лу­ча­ва­що светлина, а то при­над­ле­жи на това, ко­ето пръс­ка светлина, то са­мо­то е из­точ­ник на светлина.

А се­га об­гър­не­те с пог­лед разликата! Старото Слънчево състояние: Зе- мята учас­т­ву­ва в излъчването, в раз­п­ръс­к­ва­не­то на светлината; но­во­то състояние, Земното състояние: Земята не учас­т­ву­ва ве­че в то­ва излъчва- не. Земята е от­де­ли­ла от се­бе си това, ко­ето раз­п­ръс­к­ва светлина; се­га тя е при­ну­де­на да при­ема свет­ли­на­та отвън, свет­ли­на­та тряб­ва да из­п­ра­ща сво­ите лъ­чи в нея. Тези е ха­рак­тер­на­та раз­ли­ка на но­во­то Земно със­то­яние в те­че­ние на раз­ви­ти­ето от ста­ро­то Слънчево със­то­яние насам. В от­де­ля­не­то на слън­че­во­то естество, на "ха-шамаим", е отиш­ло и ес­тес­т­во­то на светлината. Сега то се на­ми­ра вън от Земята и еле­мен­тар­но­то съществуване, ко­ето се въл­но­ва ед­но през дру­го в "ха-арец" ка­то "тоху-ва-боху", ня­ма ве­че ни­как­во соб­с­т­ве­но свет­лин­но състояние; то съ­дър­жа са­мо не­що от това, ко­ето мо­же да се на­ре­че "про­низ­ва­но е с топ­лин­ни­те лъ­чи чрез Духа на Елохимите". Но то­ва не го пра­ве­ше свет­ло в се­бе си, то го ос­та­вя­ше тъм­но в се­бе си.

Нека се пос­та­ра­ем се­га да из­ви­ка­ме ка­то об­раз пред на­шия пог­лед това, ко­ето в не­го­ва­та ця­лост е из­вик­ва­ло пред ду­ша­та на древ­но­ев­рейс­кия мъд­рец ка­то "ха-арец", ка­то "ха-шамаим". Когато ду­хов­на­та светлина, ду­хов­ни­ят звук, ду­хов­ни­ят го­вор или слово, ко­ето се е отделило, от­но­во из­п­ра­ща сво­ите лъ­чи в "ха-арец", как дейс­т­ву­ва то тогава? То дейс­т­ву­ва ка­то ед­на свет­ли­на го­во­ре­ща от слън­че­во­то естество, ка­то ед­на светли- на, зад ко­ято стои кос­ми­чес­ки­ят говор, кос­ми­чес­ко­то Слово. Следова- телно да си пред­с­та­вим всич­ко това, ко­ето ни е да­де­но в "тоху-ва-боху" в не­го­ва­та тъмнина, в не­го­во­то въл­ну­ва­не ед­но през дру­го на топлин- ния, въздухообразен, вод­ния елементи, да си го пред­с­та­вим в не­го­ва­та та­ка да се ка­же тъмнина, из­гу­би­ла сво­ята светлина. А се­га да си предста- вим, как чрез дейнос­т­та на Елохимите от­вън към не­го се на­соч­ват лъ­чи­те чрез тво­ря­що­то Слово, ко­ето стои на ос­но­ва­та ка­то на­й-­вис­ша същ­ност на етера, да си го пред­с­та­вим как то из­п­ра­ща от­вън сво­ите лъ­чи със светлината. Как тряб­ва да на­зо­вем това, ко­ето ста­ва тук? Ние не мо­жем да го на­зо­вем по-сполучливо, ос­вен из­пол­зу­вай­ки ве­ли­чес­т­ве­ни­те думи, ко­ито гласят: Съществата, ко­ито за­ед­но с "ха-шамаим" бя­ха из­лъ­чи­ли на­й-­вис­ше­то си ес­тес­т­во в етера, из­п­ра­ща­ха на лъ­чи го­во­ре­ща свет­ли­на от ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во към "тоху-ва-боху". С то­ва има­те да­дем фак- та, със­то­яни­ето на нещата, ко­ето е из­ра­зе­но във ве­ли­чес­т­ве­ни­те думи" И

Така ние тряб­ва да си пред­с­та­вим същ­нос­т­та на Елохимите раз­п­рос­т­ря­на над це­лия Космос, да си пред­с­та­вим то­зи Космос ка­то тяло: това, ко­ето е еле­мен­тар­но съ­щес­т­ву­ва­не в "тоху-ва-боху", ка­то на­й-­нис­ша­та фо- р­ма на тялото; топ­лин­ния еле­мент ка­то не­що по-висше; ка­то фор­ма на на­й-­вис­ше­то ду­хов­но ес­тес­т­во "ха-шимаим", ко­ето се е от­де­ли­ло и се­га дейс­т­ву­ва тво­ря­що от­вън вър­ху ця­ло­то офор­мя­не на "тоху-ва-боху". Сега вие мо­же­те да кажете: С то­ва ти ни описа, че чрез кос­ми­чес­ки из­го­во­ре­но­то свет­ло­зар­но Слово тоху-ва-боху, то­ва въл­ну­ва­не ед­но през дру­го на еле­мен­тар­но­то съществуване, е би­ло подредено, би­ло е нап­ра­ве­но това, ко­ето по­-къс­но е станало. Но от къ­де е ор­га­ни­зи­ра­на чо­веш­ка­та форма? Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме - която ходи на два крака, която употребява ръце- те, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там. Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естест- во. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха­-­арец бе ор­га­ни­зи­ра­на ка­то тя­ло на Елохимите за нис­ше­то от по­-вис­ша­та те­лес­на част, от ха­-ша­ма­им и от дейс­т­ву­ва­що­то в не­го ду­шев­но ес­тес­т­во на Елохимите. Следователно на­й-­вис­ше­то ду­хов­но ес­тес­т­во на Елохимите зав­ла­дя­ва това, ко­ето се бе­ше отделило, и го организира, как­то е из­ра­зе­но в думите: "Светлината изя­вя­ва­ща се чрез кос­ми­чес­ко­то Слово се вли­ва в тъмнината". Така то­ху­-ва­-бо­ху е организирана, из­ве­де­на е от без­ре­ди­ето на елементите. Ако си пред­с­та­ви­те в ха­-ша­ма­им та­ка да се ка­же гла­ва­та на Елохимите и в еле­мен­тар­ни­те състояния, ко­ито са ос­та­на­ли след от­де­ля­не­то на ха-шамаим, тя­ло­то и крайниците, и се­га чрез си­ла­та на гла­ва­та е ор­га­ни­зи­ра­на ту­ло­ви­ще­то и крайниците, елементарното, то­га­ва ще има­те фак­ти­чес­кия про­цес - то­га­ва ще има­те един вид чо­ве­кът уве­ли­чен до раз­ме­ри­те на Космоса; и в то­ва Космоса той дейс­т­ву­ва ор­га­ни­зи­ра­що от ор­га­ни­те на духа, ко­ито се на­ми­рат в ха-шамаим. Една организиращ себе си макрокосмически човек, то­ва тряб­ва да си об­ри­су­ва­ме ка­то кар­ти­на пред душата, ко­га­то се пред­с­та­вим всич­ки оне­зи из­лъч­ва­ния на сили, ко­ито се раз­ли­ват на­до­лу от ха­-ша­ма­им към ха-арец.