Лекции държани в Дорнах от 16 до 26. 1910 г

ВТОРА СКАЗКА

"БЕРЕШИТ БАРА ЕЛОХИМ ЕТ ХАШАМАИМ В, ЕТ ХА-АРЕЦ".

Цял един свят ожи­вя­ва­ше в момента, ко­га­то та­ки­ва ду­ми треп­ва­ха през душата. Какъв свят? С как­во мо­жем да срав­ним вът­реш­ния свят, кой­то ожи­вя­ва­ше в ду­ша­та на един та­къв ученик? Ние мо­жем да го срав­ним са­мо с това, ко­ето мо­же да ста­не в ду­ша­та на човека, на ко­го­то се опис­ват оне­зи образи, ко­ито яс­но­ви­де­цът изживява, ко­га­то сам прог­леж­да в ду­хов­ни­те светове.

Какво всъщ­ност ни се опис­ва в това, ко­ето на­ри­ча­ме ан­т­ро­по­соф­с­ко уче- ние? Ние знаем, че из­точ­ни­ци­те на то­ва ан­т­ро­по­соф­с­ко уче­ние са ре­зул­та­ти­те на ясновиждането, те са това, ко­ето яс­но­ви­де­цът до­би­ва в сво­ето виждане, ко­га­то в ця­ло­то си схва­ща­не той се ос­во­бож­да­ва от ус­ло­ви­ята на се­тив­но­то въз­п­ри­ятие и ума, свър­зан с фи­зи­чес­ко­то тяло, ко­га­то виж­да в ду­хов­ния свят с по­мощ­та на ду­хо­ви­те органи. Когато ис­ка да пре­ве­де на ези­ци­те на фи­зи­чес­кия свят това, ко­ето виж­да в ду­хов­ния свят, той мо­же да го из­ра­зи в образи; оба­че в та­ки­ва образи, че, в за­ви­си­мост от спо­соб­нос­т­та на яс­но­ви­де­ца да опис­ва нещата, те да мо­гат да съ­бу­дят ед­на пред­с­та­ва за това, ко­ето са­ми­ят яс­но­ви­дец е ви­дял в ду­хов­ни­те све- тове. Тогава се по­лу­ча­ва нещо, ко­ето не би­ва да се смес­ва с ни­кое опи­са­ние на не­ща или съ­би­тия от фи­зи­чес­ки­я­-се­ти­вен свят; по­лу­ча­ва се нещо, при ко­ето чо­век пос­то­ян­но тряб­ва да има съзнанието, че има ра­бо­та с един съ­вър­ше­но друг свят, с един свят, кой­то на­ис­ти­на стои на ос­но­ва­та на се­тив­ния свят, но кой­то в съ­щин­с­кия сми­съл ни на­й-­мал­ко не се пок­ри­ва с представите, впе­чат­ле­ни­ята и въз­п­ри­яти­ята на обик­но­ве­ния се­ти­вен свят.

Ако ис­ка­ме да об­ри­су­ва­ме пред ду­ша­та си про­из­хо­да на на­шия се­ти­вен свят, вклю­чи­тел­но и на човека, ние не мо­жем да ос­та­нем с на­шия на­чин да си об­ра­зо­ва­ме пред­с­та­ви сред се­тив­ния свят. Всички науки, ко­ито ис­кат да стиг­нат до про­из­хо­да на не­ща­та и не до­на­сят със се­бе си ни­що ос­вен представи, ко­ито са взе­ти от се­тив­ния свят, всич­ки та­ки­ва на­уки не мо­гат да стиг­нат до пър­во­на­чал­ния про­из­ход на се­тив­но­то съществува- не. Защото се­тив­но­то съ­щес­т­ву­ва­не се ко­ре­ни в свръх­се­тив­но­то съ­щес­т­ву­ва­не и с по­мощ­та на ис­то­ри­ята или, ако щете, на ге­оло­ги­ята мо­жем да стиг­нем дос­та да­ле­че в миналото, но ко­га­то ис­ка­ме да стиг­нем до про­из­хо­да на съществуването, тряб­ва да има­ме съзнанието, че от оп­ре­де­ле­на точ­ка на пра­да­леч­но­то ми­на­ло тряб­ва да на­пус­нем по­ле­то на фи­зи­чес­кия свят и да се из­диг­нем в области, ко­ито мо­гат да бъ­дат схва­на­ти са­мо по свръх­се­ти­вен начин. Това, ко­ето се на­ри­ча Генезис, Сътворението на Света, не за­поч­ва с опи­са­ни­ето на не­що сетивно, не за­поч­ва с опи­са­-­
нието на нещо, ко­ето очи­те би­ха мог­ли да ви­дят във външ­ния фи­зи­чес­ки свят. И в те­че­ние на сказ­ки­те ние ще се убе­дим достатъчно, кол­ко пог­реш­но би било, ако бих­ме ис­ка­ли да от­не­сем ду­ми­те от пър­ви­те час­ти на Генезиса /Битието/ към на­ша или събития, ко­ито ед­но външ­но око мо­же да види, ко­ито мо­жем да изживеем, ко­га­то с на­ши­те външ­ни се­тив­ни ор­га­ни об­гър­нем с пог­лед за­оби­ка­ля­щия ни свят. Ето защо, до­ка­то все още с ду­ми­те "Небе и Земя" свър­з­ва­ме нещо, ко­ето съ­дър­жа ня­ка­къв ос­та­тък от се­тив­но видимото, ние не ще сме стиг­на­ли там, къ­де­то це­лят пър­ви­те час­ти на Битието. Днес ед­ва ли е въз­мож­но да се хвър­ли свет­ли­на в света, за кой­то за­гат­ва­ме тук, по друг на­чин ос­вен чрез ан­т­ро­по­соф­с­ко­то учение. Но с по­мощ­та на то­ва ан­т­ро­по­соф­с­ко уче­ние съ­щес­т­ву­ва в из­вес­тен сми­съл съ­що та­ка ед­на въз­мож­ност да се приб­ли­жим до това, ко­ето бих­ме мог­ли да на­ре­чем тай­на­та на пър­вич­ни­те думи, с ко­ито за­поч­ва Библията, и да по­чув­с­т­ву­ва­ме не­що от това, ко­ето се съ­дър­жа в те­зи думи.

В как­во се със­тои впро­чем ця­ла­та осо­бе­ност на те­зи пър­вич­ни думи? Ако мо­га пър­во да се из­ра­зя отвлечено, тряб­ва да кажа: та­зи осо­бе­ност се със­тои в това, че те са би­ли на­пи­са­ни на ев­рейс­ки език, на един език, кой­то дейс­т­ву­ва вър­ху ду­ша­та съ­вър­ше­но раз­лич­но в срав­не­ние с дейс­т­ви­ето на кой да е мо­де­рен език. Макар и днес то­зи език, на кой­то са на­пи­са­ни пър­ви­те час­ти на Библията, да не дейс­т­ву­ва ве­че така, в ми­на­ло­то той е уп­раж­ня­вал та­ки­ва действие, че ко­га­то в ду­ша­та е проз­ву­ча­ва­ла ед­на буква, тя е въз­буж­да­ла там един образ: пред ду­ша­та на този, кой­то е ос­та­вял ду­ми­те да дейс­т­ву­ват вър­ху не­го с жи­во участие, са въз­ник­ва­ли в оп­ре­де­ле­на хармония, в ед­на ор­га­ни­чес­ка фор­ма об­ра­зи­,ко­ито мо­гат да се срав­нят с това, ко­ето днес яс­но­ви­де­цът мо­же да види, ко­га­то прис­тъп­ва от се­тив­но­то към свръхсетивното. Бихме мог­ли да кажем: Еврейският език - или по­-доб­ре ка­за­но - ези­кът на пър­ви­те час­ти на Би- блията е бил един вид сред­с­т­во да съ­бу­ди в ду­ша­та об­раз­ни представи, ко­ито са близ­ки до тези, ко­ито яс­но­ви­де­цът вижда, ко­га­то ста­не спо­со­бен да виж­да в свръх­се­тив­ни­те об­лас­ти на съ­щес­т­ву­ва­не­то ос­во­бо­ден от тялото.

Ето защо, за да пос­та­вим жи­во пред ду­ша­та те­зи мощ­ни пър­вич­ни сло­ва на човечеството, ще бъ­де не­об­хо­ди­мо да се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от всич­ко не- ясно, бледо, ко­ето ня­кой от мо­дер­ни­те ези­ци мо­же да ока­же ка­то въз­дейс­т­вие вър­ху душата, и да си съз­да­дем ед­но по­ня­тие за она­зи мощ­на пъл­но­та на живот, за она­зи раз­д­рус­ва­ща и твор­чес­ка сила, ко­ито има­ме ня­кое ре­ду­ва­не на бук­ви­те в то­зи дре­вен език. Ето за­що от из­вън­ред­но го­ля­мо зна­че­ние е да се опи­та­ме в те­че­ние на те­зи сказ­ки да пре­не­сем ду­ша­та си в оне­зи образи, ко­ито са въз­ник­ва­ли в древ­но­ев­рейс­кия уче- ник, ко­га­то съ­от­вет­ния звук е дейс­т­ву­вал в не­го­ва­та ду­ша и е пос­та­вял
пред та­зи ду­ша един образ. От то­ва вие виждате, че тряб­ва да съ­щес­т­ву­ва един съ­вър­ше­но раз­ли­чен път за про­ник­ва­не в то­зи документ, един път раз­ли­чен от всич­ки онези, ко­ито днес се из­би­рат за раз­би­ра­не­то на ня­кой документ. С то­ва аз из­тък­нах ня­кои от гледищата, ко­ито ще ни ръководят; ние са­мо бав­но и пос­те­пен­но ще про­ник­нем до това, ко­ето ще мо­же да ни да­де ед­на жи­ва пред­с­та­ва за из­жи­вя­ва­ни­те на древ­но­ев­рейс­кия мъдрец, ко­га­то той е ос­та­вял да дейс­т­ву­ват вър­ху се­бе си оне­зи из­вън­ред­но сил­ни дума, ко­ито ка­то ду­ми все още при­те­жа­ва­ме в света. И та­ка на­ша­та след­ва­ща за­да­ча ще бъ­де да се свър­з­ва­ме кол­ко­то е въз­мож­но по­-мал­ко с поз­на­ти не­ща и да се ос­во­бо­дим кол­ко­то по­ве­че е въз­мож­но от всич­ко онова, ко­ето сме си пред­с­та­вя­ли до сега, ко­га­то сме го­во­ри­ли за "Небе и Земя", за "Богове", за "сътворение" и "създаване" и за ед­ни "начало". И кол­ко­то по­ве­че мо­жем да се ос­во­бо­дим от това, ко­ето сме из­пит­ва­ли до се­га при та­ки­ва думи, тол­ко­ва по­-доб­ре ще вник­нем в ду­ха на един документ, кой­то се е раз­вил от ду­шев­ни ус­ло­вия съ­вър­ше­но раз­лич­ни от тези, ко­ито ца­ру­ват в на­ше­то съвремие. Но пре­ди всич­ко тряб­ва да се раз­бе­рем вър­ху въпроса, за как­во всъщ­ност го­во­рим от гле­ди­ще­то на Антропософията, ко­га­то го­во­рим за встъ­пи­тел­ни­те ду­ми в Библията.

Вие знаете, че от това, ко­ето е дос­тъп­но днес за яс­но­вид­с­ко­то изследва- не, мо­жем да опи­шем в из­вес­тен сми­съл ходът, раз­ви­ти­ето на на­ша­та Земя и на чо­веш­ко­то съществуване. И в мо­ята кни­га "Тайната наука" аз се опи­тах да опи­ша Земното съществуване, Земята, ка­то арена, ка­то пла­не­тар­на аре­на на човека, за­поч­вай­ки от Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване. И смятам, че помните, по­не в об­щи черти, това, ко­ето е опи­са­но там. Възниква се­га въпросът, къ­де тряб­ва да пос­та­вим това, ко­ето мощ­на­та ду­ма "Берешит" съ­буж­да в на­ша­та душа? Къде тряб­ва да пос­та­вим то­ва в опи­са­ни­ето да­де­но от Духовната наука? Къде при­над­ле­жи то?

Нека за­дър­жим то­зи момент, ко­га­то от об­що­то пла­не­тар­но от­но­ше­ние из­ли­за слън­че­во­то ес­тес­т­во и от се­га на­та­тък из­п­ра­ща от­вън сво­ите си­ли към зем­но­то естество. Нека запомним, че то­га­ва е би­ло да­де­но съ­що и въз­мож­нос­т­та на зем­но­то ес­тес­т­во да се об­ра­зу­ва твър­ди­ят елемент, това, ко­ето днес в ма­те­ри­ален сми­съл на­ри­ча­ме твър­до­то със­то­яние на материята, ка­то то­зи про­цес пос­те­пен­но се под­гот­вя и се втвърдява. Нека за­дър­жим то­зи мо­мент и то­га­ва ще има­ме он­зи момент, кой­то за­поч­ва Битието. За то­ва със­то­яние го­во­ри Битието. Ние не тряб­ва да свър­з­ва­ме с пър­ва­та ду­ма на Битието, на Библията она­зи отвлеченост, она­зи неясност, ко­ято днес се има предвид, ко­га­то се из­го­ва­ря ду­ма­та "В начало" или "В праначалото". С то­ва ние бих­ме из­ра­зи­ли не­що из­вън­ред­но мал­ко по от­но­ше­ние на това, ко­ето древ­ни­ят ев­рейс­ки мъд­рец е

Така ние има­ме об­раз на ед­на еле­мен­тар­на обвивка, ед­на обвивка, ед­на черупка, ко­ято мо­жем да си пред­с­та­вим не­що ка­то че­руп­ка­та на охлюв, ко­га­то ис­ка­ме да си със­та­вим ед­на твър­де гру­ба се­тив­на представа. Обаче то­ва е ед­на черупка, ко­ято не е със­та­ве­на от твър­да материя, как­то че­руп­ка­та на охлюв, а е из­тъ­ка­на от на­й-­тън­ки­те водни, въз­ду­хо­об­раз­ни или га­зо­об­раз­ни и ог­не­ни елементи. А вът­ре да си пред­с­та­вим

Призовете то­зи образ, кой­то се опи­тах да обрисувам, пред ду­ши­те си, то­ва жи­во тъ­ка­не на не­що ду­хов­но в не­що ма­те­ри­ал­но и при­зо­ве­те пред ду­ша­та си вът­реш­на­та ду­шев­на сила, ко­ято про­из­веж­да тъкането, ор­га­ни­зи­ра­не­то в ма­те­ри­ята и за мо­мент се аб­с­т­ра­хи­рай­те от всич­ко остана- ло: Тогава ще има­те пред се­бе си това, ко­ето жи­ве­еше в ду­ша­та на един древ­но­ев­рейс­ки мъдрец, ко­га­то зву­ци­те Берешит про­ник­ва­ха та­зи душа. Бет, пър­ва­та бук­ва на та­зи дума, из­вик­ва­ше тъ­ка­не­то на материята, ма­те­ри­ал­но­то тъ­ка­не на черупката, на мантията; вто­ри­ят със­та­вен звук Реш, из­вик­ва­ше ли­це­во­то ес­тес­т­во на ду­хов­ни­те Същества, ко­ито тъ­ча­ха в та­зи мантия, и Шит, тре­ти­ят звук, тре­та­та бук­ва из­вик­ва­ше про­бож­да­ща­та сила, ко­ято се въз­мог­на отвътре, за да се изяви.

Приблизително по то­зи на­чин ние се до­мог­ва­ме до принципа, кой­то стои на ос­но­ва­та на ед­но та­ко­ва описание. И ко­га­то се по­мог­нем до то­зи принцип, то­га­ва ние съ­щев­ре­мен­но мо­жем да по­чув­с­т­ву­ва­ме не­що от ду­ха на то­зи език, който, как­то казахме, про­явя­ва­ше ед­на твор­чес­ка си­ла в душата, за ко­ято мо­дер­ни­ят чо­век с не­го­ви­те от­в­ле­че­ни ези­ци ня­ма ве­че ни­как­ва представа.

Нека се­га се пре­не­сем в он­зи момент, кой­то се на­ми­ра та­ка да се ка­же пред фи­зи­чес­ко­то коагулиране, пред фи­зи­чес­ко­то сгъс­тя­ва­не на на­ше­то зем­но съществуване. Защото та­къв бе­ше моментът, кой­то имам предвид. Нека си пред­с­та­вим жи­во то­зи момент! Тогава ще тряб­ва да кажем: Ако ис­ка­ме да опи­шем това, ко­ето ста­ви там, то­га­ва ние тряб­ва да не из­пол­зу­ва­ме ни­що от представите, ко­ито използуваме, ко­га­то днес ис­ка­ме да опи­шем външ­ни се­тив­ни процеси. Ето за­що ис­тин­с­ки ди­ле­тан­ти­зъм е, ко­га­то вто­ра­та от думите, с ко­ято има­ме ра­бо­та в Битието, се схва­ща така, ка­то че тя из­ра­зя­ва ня­ка­къв вън­шен факт, - кол­ко­то и бли­зо да зву­чи то­ва до смисъла, кой­то днес раз­би­ра­ме с ду­ми­те съз­да­вам и творя. С то­ва ние съв­сем не сти­га­ме до сми­съ­ла на вто­ра­та ду­ма от Битието. Но на­къ­де тряб­ва да се обър­нем сега? С та­зи ду­ма се раз­би­ра нещо, ко­ето фак­ти­чес­ки сти­га точ­но да границата, къ­де­то се­тив­но­то не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ми­на­ва ве­че в свръхсетивно-духовното. И този, кой­то би ис­кал да си със­та­ви ед­на пред­с­та­ва за това, ко­ето обик­но­ве­но се пре­веж­да с ду­ма­та "създаде" - "В на­ча­ло Боговете създадоха" -, по ни­ка­къв на­чин не тряб­ва да свър­з­ва та­зи ду­ма с нещо, ко­ето мо­же да се ви­ди с обик­но­ве­ни­те се­тив­ни очи, ка­то ед­на твор­чес­ка дейност, ка­то ед­на про­из­веж­да­ща дей- ност.

Погледнете във ва­ша­та вътрешност! Опитайте се да се пре­не­се­те в ед­но по­ло­же­ние такова, ка­то че - да ре­чем - сте спа­ли из­вес­т­но вре­ме то­ва се съ­буж­да и, без да на­со­чи­те пог­ле­да си към ня­кой вън­шен факт, се съ­буж­да­те в се­бе си чрез вът­реш­на­та пси­хи­чес­ка дейност на оп­ре­де­ле­ни пред­с­та­ви във ва­ша­та душа. Представете си та­зи вът­реш­на дейност, то­ва твор­чес­ко мислене, ко­ето про­из­веж­да ед­но ду­шев­но съ­дър­жа­ние от вът­реш­нос­т­та на душата. Употребете ако ще­те ду­ма­та "измислям" за то­ва про­из­веж­да­не на­вън на ед­но ду­шев­но съ­дър­жа­ние на глъ­би­ни­те на ду­ша­та в съз­на­тел­но­то зри­тел­но по­ле на ва­ша­та душа: и се­га пред­с­та­ве­те си това, ко­ето чо­ве­кът мо­же да вър­ши са­мо със сво­ите представи, ка­то ед­на дейност, ко­ято е дейс­т­ви­тел­но кос­ми­чес­ка творяща. Представете си вмес­то ва­ша­та "размисъл", вмес­то ва­ше­то вътрешно, мис­ле­не из­жи­вя­ва­не ед­но кос­ми­чес­ко мислене и то­га­ва ще има­те това, ко­ето се крие в та­зи вто­ра ду­ма на Битието "бара". Представете си го така, че да го виж­да­те кол­ко­то мо­же по­ве­че духовно, да го приб­ли­жи­те кол­ко­то мо­же по­ве­че до мис­ли­тел­на­та дейност, ко­ято има­не пред пог­ле­да си при ва­ше­то соб­с­т­ве­но мислене. Да бъ­де то кол­ко­то е въз­мож­но по­-б­ли­зо до ва­ше­то ми- слене!

А се­га пред­с­та­ве­те си, че през вре­ме на то­ва мис­ле­не в ду­ша­та пос­та­ви­те пред ду­ша­та си ня­как си два ви­да гру­пи от представи. За да мо­жем да опи­шем кол­ко­то е въз­мож­но по­-­яс­но не­що сто­ящо тол­ко­ва да­ле­че от нас, да си пред­с­та­вим един човек, кой­то се съ­буж­да и в ми­съл­та му въз­ник­ват две неща. Едното, ко­ето то­зи чо­век размисля, да бъ­де об­ра­зът на ня­как­ва дейност или на ни­ка­къв вън­шен пред­мет или същество; то­зи об­раз се явя­ва в по­ле­то на съз­на­ни­ето не чрез ня­как­во външ­но виждане, не чрез външ­но възприятие, а чрез размисъл, чрез твор­чес­ка дейност на ду- шата. А това, ко­ето тряб­ва да се яви ка­то вто­ри ком­п­лекс от пред­с­та­ви при един та­ка съ­буж­дащ се човек, да бъ­де ед­но го­ре­що желание, не­що ко­ето чо­ве­кът мо­же да ис­ка с ця­ла­та си за­лож­ба и раз­по­ло­же­ние на ду- шата. Така ние има­ме един еле­мент от ро­да на пред­с­та­ви­те и един та­къв от ро­да на го­ре­що­то желание, ко­ито се явя­ват пред на­ша­та ду­ша чрез външ­на размисъл. А се­га вмес­то чо­веш­ка­та душа, ко­ято раз­мис­ля в се­бе си, пред­с­та­ве­те си онова, ко­ето в Битието се на­ри­ча Елохими. Вместо еди­нич­на­та чо­веш­ка ду­ша пред­с­та­ве­те си ед­на гру­па от раз­мис­ля­щи ду­хов­ни Същества, ко­ито оба­че по съ­щия на­чин про­из­веж­дат от тях­на­та вът­реш­ност чрез размисъл, чрез мис­ле­не два комплекса, ко­ито бих мо­гъл да срав­ня с това, ко­ето то­ку що ви описах: с не­що има­що на­пъл­но ха­рак­те­ра на представите, с един ком­п­лекс от пред­с­та­ви и един ком­п­лекс от го­ре­що желание. Следователно вмес­то раз­мис­ле­ща­та чо­веш­ка ду­ша си пред­с­та­вя­ме ед­на кос­ми­чес­ка ор­га­ни­за­ция от Същества, ко­ито про­из­веж­дат по съ­щия на­чин /са­мо че тях­но­то мис­ле­не е не­що косми-

Нашето Земно раз­ви­тие има смисъл, има ед­на цел са­мо тогава, ко­га­то пред не­го се по­яви нещо, ко­ето по­-ра­но не е съществувало. Едно веч­но повторение, ед­но въз­в­ръ­ща­не на това, ко­ето ве­че е съществувало, би би­ло ед­но без­с­мис­ле­но съ­щес­т­ву­ва­не и ка­то та­ко­ва без­с­мис­ле­но съ­щес­т­ву­ва­не и по­чув­с­т­ву­вал пре­ди всич­ко древ­но­ев­рейс­ки­ят мъдрец, съз­да­ва­не­то на Земята, ако би мо­гъл да си представи, че Земята, след ка­то се е раз­ви­ла от дру­ги състояния, тряб­ва да до­не­се не­що но­во по от­но­ше­ние на това, ко­ето по­-ра­но е съществувало. Чрез то­ва Земно съ­щес­т­ву­ва­не ­

Нека раз­г­ле­да­ме те­зи Същества, ко­ито в из­вес­т­но от­но­ше­ние сто­яха на­й-б­ли­зо до човека, ко­га­то той са­ми­ят е бил об­ра­зу­ван от това, ко­ето се бе­ше раз­ви­ло от Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване. Не- ка за­пи­та­ме те­зи Същества, как­во всъщ­ност са ис­ка­ли те? Да ги за­пи­та­ме за тях­на­та воля, за тях­но­то намерение. Тогава ще мо­жем да до­би­ем по­не ед­на мал­ка пред­с­та­ва за тях­на­та същност. Какво ис­ка­ха те­зи Съще- ства? Те мо­жа­ха да нап­ра­вят мно­го неща, в те­че­ние на развитието, през ко­ето са минали, те бя­ха до­би­ли спо­соб­нос­т­та и си­ла­та да ра­бо­тят в ед­но или дру­го направление. Едни от тях мо­же­ха да нап­ра­вят едно, дру­ги - друго.

Но ние ще си пред­с­та­вим на­й-­доб­ре тях­на­та същност, ко­га­то си кажем: В он­зи момент, кой­то то­ку що об­х­ва­нах­ме с поглед, в ед­на гру­па та­ки­ва Същества дейс­т­ву­ва­ше ед­на об­ща цел, един общ мотив. Това е един вид, са­мо че на по­-ви­со­ка степен, как­то днес ед­на гру­па хо­ра се събират, от ко­ито все­ки един вла­дее оп­ре­де­ле­на сръчност. Всеки един от тях мо­же да нап­ра­ви не­що и се­га те си каз­ват един на друг: Ти мо­жеш това, за мо­га това, тре­ти­ят мо­же онова. Сега всич­ки ис­ка­ме да сле­ем в ед­но на­ши­та дейности, за да съз­да­дем ед­но об­що произведение, в ко­ето все­ки да уча- с­т­ву­ва със своя дял, все­ки да нап­ра­ви нещо. Следователно да пред­по­ло­жим ед­на та­ка­ва гру­па хора, все­ки един от ко­ито мо­же да нап­ра­ви не­що раз­лич­но от другата, но ко­ито имат ед­на об­ща цел. Това, ко­ето тряб­ва да се роди, не съ­щес­т­ву­ва още. Единствено, вър­ху ко­ето те работят, жи­вее
още са­мо ка­то цел, то не съ­щес­т­ву­ва още. Следователно има­ме ед­но мно­жес­т­во от Същества, един­но­то нещо, ко­ето тряб­ва да про­из­ве­дат те­зи Същества, жи­вее още са­мо ка­то идеал. Представете си се­га ед­на та­ка­ва гру­па от ду­хов­ни Същества, ко­ито са се раз­ви­ли през Сатурновия, Слънчевия и Лунния пе­ри­оди и от ко­ито вся­ко ед­но мо­же да нап­ра­ви не­що съв­сем определено. В момента, кой­то ви описах, те­зи Същества взе­мат решението: Искаме да съ­еди­ним на­ши­те дейнос­ти в ед­на об­ща цел; ис­ка­ме да си да­дем ед­на един­на насока. И пред пог­ле­да на вся­ко ед­но от тях из­п­лу­ва об­ра­зът на та­зи цел. А коя бе­ше та­зи цел? Човекът, земния човек.

Така зем­ни­ят чо­век жи­ве­еше ка­то цел в ед­на от бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни Същества, ко­ито бя­ха ре­ши­ли да сле­ят сво­ите раз­лич­ни изкуства, за да пос­тиг­нат това, ко­ето вся­ко ед­но по от­дел­но не мо­же­ше да направи, но ко­ето те мо­же­ха да про­из­ве­дат чрез об­ща работа. Ако взе­ме­те всич­ко това, ко­ето ви опи­сах ка­то еле­мен­тар­на че­руп­ка и в та­зи че­руп­ка ка­то действуващо, кос­ми­чес­ки мис­ле­щи ду­хов­ни Същества, ка­то два компле- кса, еди­ни­ят от ес­тес­т­во­то на го­ре­що­то желание, на не­що про­явя­ва­що вът­реш­но раздвижване, и дру­ги­ят изя­вя­ващ се навън; Ако взе­ме­те всич­ко то­ва и след то­ва оне­зи ду­хов­ни Същества, ко­ито ня­как­си от та­зи еле­мен­тар­на ма­са гле­дат със сво­ите лица, на ко­ито при­пис­ва­ме та­зи об­ща цел, ко­ято то­ку що охарактеризирах, то­га­ва ще има­ме това, ко­ето жи­ве­еше в сър­це­то на един древ­но­ев­рейс­ки мъд­рец при ду­ми­те "Елохим". Сега ние съ­че­тах­ме по един об­ра­зен на­чин това, ко­ето жи­вее в те­зи из­вън­ред­но сил­ни пър­вич­ни думи.

Следователно, не­ка пър­во заб­ра­вим всичко, ко­ето един съв­ре­ме­нен чо­век мо­же да чув­с­т­ву­ва и да мисли, ко­га­то из­го­ва­ря думите: "В на­ча­ло Боговете съз­да­до­ха Небето и Земята." Вземайки пред­вид всич­ко това, ко­ето днес бе казано, да се опи­та­ме да пос­та­вим пред пог­ле­да си след­ния образ: Пред нас стои един тъ­чащ сти­хи­ен елемент, в не­го тъ­че ог- неното, газообразното, течното. След то­ва еле­мен­тар­на маса, ко­ято про­явя­ва­ше вът­реш­на дейност и тъкане, жи­ве­ят ду­хов­ни Същества, ед­на гру­па ду­хов­ни Същества, ко­ито размислят. Те са об­х­ва­на­ти в твор­чес­ко мис­ле­не и чрез тях­но­то твор­чес­ко мис­ле­не про­зи­ра целта, да на­со­чат ця­ла­та си дейност към съз­да­ва­не на об­ра­за на човека. Първото нещо, ко­ето се явя­ва при то­ва мис­ле­не е пред­с­та­ва­та за не­що изя­вя­ва­що се навън, вес­тя­ва­що се на­вън и на не­що вът­реш­но раз­д­виж­ва­що се, на не­що вът­реш­но оживено. В еле­мен­тар­на­та че­руп­ка пър­вич­ни­те ду­хо­ве съз­да­до­ха мис­лен­но това, ко­ето се явя­ва на­вън и това, ко­ето има вът­реш­на под- вижност.

Постарайте се да си пред­с­та­ви­те в те­зи ду­ми това, ко­ето е ка­за­но в пър­ви­те ре­до­ве на Библията, то­га­ва ще има­те ос­но­ва­та за това, ко­ето през