Лекции държани в Дорнах от 16 до 26. 1910 г



Изтегляне 9.36 Mb.
страница5/12
Дата23.10.2018
Размер9.36 Mb.
#94416
ТипСказка
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

СКАЗКА ПЕТА


Ние мо­жах­ме да обър­нем внимание, че в описанието, ко­ето та­ка на­ре­че­но­то Битие да­ва за раз­ви­ти­ето на Земята, е да­де­но пър­во ед­но пов­то­ре­ние на оне­зи ми­на­ли със­то­яния на развитието, ко­ито днес мо­гат да се от­к­ри­ят са­мо чрез яс­но­вид­с­ко­то изследване, т.е. чрез това, ко­ето на­ри­ча­ме из­точ­ник на ан­т­ро­по­соф­с­кия светоглед. Когато още вед­нъж пос­та­вим пред пог­ле­да на ду­ша­та това, ко­ето сме до­би­ли вър­ху със­то­яни­ята на раз­ви­ти­ето през оне­зи епохи, ко­га­то от на­ша­та Земя не съ­щес­т­ву­ва­ше още нищо, ние показваме, че това, ко­ето по­-къс­но се е пре­вър­на­ло в на­ша­та слън­че­ва система, пре­ди то­ва се е на­ми­ра­ло в ед­но пла­не­тар­но състояние, ко­ето на­ри­ча­ме ста­рия Сатурн. И ние доб­ре тряб­ва да пом- ним, че то­зи стар Сатурн пред­с­тав­ля­ва­ше са­мо ед­но тъ­ка­не ед­но в дру­го на чис­то топ­лин­ни състояния, ед­но тъ­ка­не ед­но в дру­го на топ­лин­ни от- ношения. Онзи, кой­то въз ос­но­ва на съв­ре­мен­ни­те по­ня­тия във фи­зи­ка­та би от­к­рил про­ти­во­ре­чие в това, че го­во­рим за ед­но не­бес­но тя­ло със­то­ящо се са­мо от топлина, не­го аз бих на­со­чил към онова, ко­ето ка­зах за- вчера, а именно, че всич­ки въз­ра­же­ния на та­ка на­ре­че­на­та мо­дер­на научност, ко­ито мо­гат да се пов­диг­нат про­тив ка­за­но­то днес и въ­об­ще про­тив ка­за­но­то тук, всич­ки те­зи въз­ра­же­ния би­ха мог­ли да бъ­дат пов­диг­на­ти и от са­мия мене. Само че не е вре­ме сега, в те­зи сказ­ки да за­сег­нем дейс­т­ви­тел­но всич­ко онова, ко­ето на­ив­на­та мо­дер­на на­ука мо­же да каже. Това, ко­ето от ця­ла­та об­ласт на мо­дер­на­та на­ука би мог­ло да се каже, то из­г­леж­да пред из­точ­ни­ци­те на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то из­с­лед­ва­не ка­то ис­тин­с­ки дилетантизъм. За да взе­мем под вни­ма­ние ня­кои неща, ко­ито въз­ник­ват от та­зи страна, аз ще за­поч­на ня­ко­га /а имен­но пър­во в моя ци­къл в Прага, кой­то ще дър­жа през след­ва­ща­та пролет/ да го­во­ря не са­мо за това, с ко­ето мо­же да бъ­де обос­но­ва­на Антропософията, но /за да мо­гат да се ус­по­ко­ят мо­дер­ни­те чувства/ и за това, как мо­же да
бъде обо­ре­на Антропософията. Ето за­що мо­ят ци­къл в Прага ще бъ­де пред­шес­т­ву­ван от две пуб­лич­ни сказки, от ко­ито ед­на­та е назована: Как се обор­ва Антропософията? и втората: Как се обос­но­ва­ва Антропосо- фията? Тези сказ­ки аз ще из­не­са след то­ва и на дру­ги мес­та и хо­ра­та ще ви­дят тогава, че ние са­ми­те мо­жем да ка­жем всичко, че има­ме съз­на­ние за всичко, ко­ето мо­же да се въз­ра­зи от то­зи или она­зи стра­на про­тив то- ва, ко­ето се учи на ан­т­ро­по­соф­с­ка почва. Антропософията е здра­во обос­но­ва­на в се­бе си и онези, ко­ито мислят, че мо­гат да я опровергаят, съв­сем не я познават. Това дос­та­тъч­но ще бъ­де по­ка­за­но с те­че­ние на вре- мето. Относно оно­ва топ­лин­но със­то­яние на ста­рия Сатурн бих мо­гъл да из­тък­на още ня­кои забележки, ко­ито нап­ра­вих в мо­ята кни­га "Тайната наука", с ко­ито мо­гат да се ус­по­ко­ят и оне­зи­,ко­ито се чув­с­т­ву­ват при­ну­де­ни да нап­ра­вят въз­ра­же­ния про­тив то­ва из­хож­дай­ки от тях­но­то на­уч­но възпитание.

След ка­то ка­зах­ме това, ис­кам от­но­во да го­во­ря от­к­ро­ве­но и сво­бод­но от ан­т­ро­по­соф­с­ка глед­на точка, без да об­ръ­щам вни­ма­ние на това, което, доброжелателно, мо­же да се ка­же про­тив те­зи неща.

Следователно в ста­ро­то Сатурново съ­щес­т­ву­ва­не ца­ру­ва­ше ед­но тъ­ка­не ед­но в дру­го на топ­лин­ни състояния. Това тряб­ва доб­ре да запомним. В сми­съ­ла на Битието то­ва ста­ро Сатурново състояние, което, как­то казах- ме, бе­ше ед­но тъ­ка­не ед­но в дру­го на топ­лин­ни или ог­не­ни отношения, се пов­та­ря сред раз­ви­ти­ето на Земята. Това е първото, ко­ето тряб­ва да за­пом­ним в еле­мен­тар­но­то съществуване. И при то­ва ви мо­ля аб­со­лют­но да има­те предвид, в ка­къв сми­съл го­во­рим тук за топ­ли­на или огън при ед­но та­ко­ва със­то­яние на съществуването, как­во­то бе­ше ста­ри­ят Сатурн. Ние не мо­жем да раз­бе­рем това, ко­ето тук на­ри­ча­ме топ­ли­на или огън, ка­то взе­мем нап­ри­мер ед­на клеч­ка киб­рит или свещ и ги за­па­лим и изу­ча­ва­ме топ­ли­на­та или огъ­ня във фи­зи­чес­ко­то съществуване. Напротив, ние тряб­ва да си пред­с­та­вим мно­го по­-ду­хов­но - или по­-доб­ре ка­за­но по­-ду­шев­но - това, ко­ето тук на­ри­ча­ме топ­ли­на или огън. Ко- гато по­чув­с­т­ву­ва­те се­бе си, че но­си­те в се­бе си топлина, че сте та­ко­ва съ­щес­т­во но­се­що в се­бе си топлина, ко­га­то по­чув­с­т­ву­ва­те та­ка да се ка­же соб­с­т­ве­на­та топлина, ко­га­то из­жи­вя­ва­те ду­шев­но соб­с­т­ве­на топлина, то­га­ва ще бъ­де добре, ако раз­г­леж­да­те то­ва соб­с­т­ве­но из­жи­вя­ва­не ка­то нещо, ко­ето мо­же да ви да­де ед­на приб­ли­зи­тел­на пред­с­та­ва за тъ­ка­не­то ед­но в дру­го на топ­лин­ни от­но­ше­ния в ста­рия Сатурн.

След то­ва оти­ва­ме нап­ред до ста­ро­то Слънчево състояние, вто­ро­то от със­то­яни­ята на раз­ви­тие на на­ша­та планета, и сред еле­мен­тар­но­то съ­щес­т­ву­ва­не го­во­рим за това, че топ­ли­на­та се е сгъс­ти­ла и пре­вър­на­ла в това, ко­ето мо­жем да на­ре­чем га­зо­об­раз­но или въздухообразно. Следо- вателно в еле­мен­тар­но­то съ­щес­т­ву­ва­не на ста­ро­то Слънце има­ме топ­-­


лина и га­зо­об­раз­на или въз­ду­хо­об­раз­на материя. Но ние ве­че обър­нах­ме вни­ма­ние на това, че със сгъс­тя­вя­не­то на топ­ли­на­та във въздух, сле­до­ва­тел­но със вли­за­не­то на еле­мен­тар­ни­те със­то­яния към по­-гъс­то­то със­то­яние , е свър­за­но ед­но въз­ли­за­не - ако мо­жем та­ка да го на­ре­чем - към по­-раз­ре­де­но състояние, към етер­но състояние. Така щото, на­ри­чай­ки след­ва­що­то еле­мен­тар­но със­то­яние под топ­ли­на­та ка­то въздух, ние тряб­ва да на­ре­чем след­ва­що­то със­то­яние над топ­ли­на­та ка­то светлинно, ка­то свет­ли­нен етер. Следователно, ко­га­то об­х­ва­нем с пог­лед об­щи­те еле­мен­тар­ни от­но­ше­ния през вре­ме на ста­ро­то Слънчево състояние, ще кажем: на ста­ро­то Слънце е съ­щес­т­ву­ва­ло ед­но тъ­ка­не ед­но в дру­го на топлина, свет­ли­на и въздух. И всичко, ко­ето е жи­ве­ело през вре­ме на то­ва ста­ро Слънчево състояние, се е изя­вя­ва­ло сред те­зи със­то­яния на топлина, свет­ли­на и въздух. Сега още вед­нъж тряб­ва да си изясним, че ко­га­то на­со­чим пог­лед са­мо вър­ху те­зи еле­мен­тар­ни изя­ви от топлина, свет­ли­на и въздух, ние има­ме са­мо та­ка да се ка­же външ­на­та страна, майя, илю­зи­ята на това, ко­ето всъщ­ност съществува. В дейс­т­ви­тел­ност то­ва са ду­хов­ни Същества, ко­ито се изя­вят на­вън пос­ред­с­т­вом топлина- та, свет­ли­на­та и въздуха. Положението би би­ло съ­що така, как­то ако прос­т­рем ръ­ка­та си в ед­но за­топ­ле­но прос­т­ран­с­т­во и бих­ме си казали: Че в то­ва прос­т­ран­с­т­во има топлина, при­чи­на­та е, че там има ед­но съще- ство, ко­ето раз­п­ръс­к­ва топ­ли­на и в раз­п­ръс­к­ва­не­то на топ­ли­на­та то има ед­но сред­с­т­во да се изяви. Ако се­га прис­тъ­пим към ста­ра­та Луна, там от­но­во сред­но­то със­то­яние е топлината, на­до­лу има­ме сгъс­те­на­та топ­ли­на във въз­ду­хо­об­раз­но или га­зо­об­раз­на ма­те­рия и още по­-на­до­лу сгъс­тя­ва­не­то в теч­на материя. По по­со­ка на­го­ре над топ­ли­на­та има­ме светли- ната. А над свет­ли­на­та има­ме оно­ва по­-тън­ко етер­но състояние, ко­ето ве­че описах, ка­то казах: Това, ко­ето дейс­т­ву­ва сред ма­те­ри­ята ка­то под­реж­дащ принцип, ко­ето про­из­веж­да хи­ми­чес­ки­те съ­еди­не­ния и разеди- нения, това, ко­ето чо­ве­кът поз­на­ва със сво­ите външ­ни се­ти­ва са­мо тога- ва, ко­га­то то се пре­да­ва чрез ин­с­т­ру­мен­та на въздуха, но ко­ето под ед­на ду­хов­на фор­ма стои на ос­но­ва­та на вся­ко съществуване, то­ва мо­жем да на­ре­чем то­нов или зву­ков етер; или също, по­не­же то­зи ду­хо­вен звук под­реж­да ма­те­ри­ал­но­то съ­щес­т­ву­ва­не спо­ред мяр­ка и чис­ло - мо­жем да го на­ре­чем съ­що числов етер. Следователно ние казваме: от свет­ли­на­та се из­ди­га­ме до звука, но не би­ва да смес­ва­ме то­зи звук с външ­ния звук, кой­то въз­п­ри­ема­ме пос­ред­с­т­вом въздуха, а тряб­ва да виж­да­ме в не­го нещо, ко­ето мо­же да бъ­де въз­п­ри­ето са­мо тогава, ко­га­то яс­но­вид­с­ки­те се­ти­ва на чо­ве­ка са про­бу­де­ни в из­вес­тен смисъл. Следователно сред ста­ра­та Луна, във всич­ко ко­ето се на­ми­ра в ста­ра­та Луна и ко­ето дейс­т­ву­ва там отвън, във всич­ко то­ва тряб­ва да виж­да­ме еле­мен­тар­ни състоя- ния: топлина, въздух, вода, светлина, звук.

Когато пре­ми­нем към чет­вър­то­то състояние, към съ­щин­с­ко­то Земно развитие, при­ба­вят се ка­то но­ви сгъс­тя­ва­ния и раз­ре­дя­ва­ния към те­зи еле­мен­тар­ни със­то­яния на­до­лу и на­го­ре зем­но­то или твър­до­то със­то­яние и това, ко­ето на­ри­ча­ме съ­щин­с­кия жизнен етер, ед­но още тън­ко етер­но със­то­яние в срав­не­ние с то­но­вия етер. Така що­то мо­жем да опи­шем еле­мен­тар­но­то съ­щес­т­ву­ва­не на Земята: топ­ли­на­та от­но­во е сред­но­то състояние; ка­то сгъс­те­ни със­то­яния на­до­лу има­ме въздухообраз- ното, вод­но­то или теч­но­то и твърдото, а ка­то раз­ре­де­ни със­то­яния на­го­ре свет­лин­ния етер, зву­ко­вия етер и жиз­не­ния етер. За да не ос­та­не не­що не­яс­но в то­ва обяснение, аз из­рич­но още вед­нъж подчертавам, че това, ко­ето на­ри­ча­ме зем­но или твър­до състояние, не тряб­ва да се смес­ва с това, ко­ето днеш­на­та на­ука на­ри­ча земно. Това, ко­ето тук в на­ши­те ра­зяс­не­ния на­ри­ча­ме по то­зи начин, е нещо, ко­ето не мо­жем да ви­дим не­пос­ред­с­т­ве­но в на­ша­та околност. В сми­съ­ла на окул­тиз­ма това, вър­ху ко­ето стъпваме, ко­га­то хо­дим вър­ху поч­ва­та на на­ша­та Земя, е без съм­не­ние "Земя" - но съ­що златото, среброто, мед­та и цин­кът са земя. Всич- ко, ко­ето е твър­да материя, за окул­тис­та то е земя. Естествено от сво­ето гле­ди­ще днеш­ни­ят фи­зик ще каже: ця­ло­то то­ва раз­ли­ча­ва­не на ма­те­ри­ята не оз­на­ча­ва нищо; ние раз­ли­ча­ва­ме на­ши­те раз­лич­ни елементи, но не зна­ем ни­що за това, ко­ето стои на ос­но­ва­та на те­зи еле­мен­ти ка­то един вид пър­вич­но вещество, ка­то земя. Едва ко­га­то пог­ле­дът на яс­но­ви­де­ца про­ник­ва това, ко­ето е да­де­но във външ­ни­те еле­мен­ти на нау- ката, в оне­зи око­ло 70 елемента, и тър­си ос­но­ва­та на твър­ди­те елементи, тър­си силите, ко­ито сгло­бя­ват ма­те­ри­ята в твър­до­то със­то­яние - сле­до­ва­тел­но ед­ва ко­га­то про­ник­не зад фи­зи­чес­ко­то съществуване, той на­ми­ра оне­зи сили, ко­ито ус­т­ройват твърдото, течното, въз­ду­хо­об­раз­но­то в сми­съ­ла на окултизма, А имен­но за то­ва ста­ва тук дума. И за съ­що­то не­що ста­ва ду­ма и в Битието, ко­га­то то пра­вил­но се разбира. Тогава за раз­би­ра­не­то на Битието /Генезиса/ ние тряб­ва да ка­жем за те­зи че­ти­ри състояния, че пър­ви­те три от тях тряб­ва­ше да се пов­то­рят по ня­ка­къв на­чин в на­ше­то Земно съществуване, а чет­вър­то­то се яви ка­то не­що но­ва в то­ва Земно съществуване. Нека се опи­та­ме да про­ве­рим Генезиса по то­зи въпрос. Да се опи­та­ме да го про­ве­рим със средствата, ко­ито ве­че ус­во­их­ме през из­ми­на­ли­те дни. Следователно в на­ше­то Земно раз­ви­тие тряб­ва да на­ме­рим един вид пов­то­ре­ние на ста­ро­то Сатурново състоя- ние. С дру­ги ду­ми тряб­ва да на­ме­рим топ­ли­на­та на ста­рия Сатурн, как тя дейс­т­ву­ва ка­то из­раз на не­що духовно-душевно. И ние я намираме, ко­га­то пра­вил­но раз­би­ра­ме Генезиса /Битието/. Казах ви, че думите, ко­ито обик­но­ве­но са преведени: Духът на Елохимите се но­се­ше над во- дите, оз­на­ча­ват всъщност, че ду­хов­но­-ду­ше­но­то ес­тес­т­во на Елохимите
се раз­п­рос­ти­ра и он­зи топ­ли­нен елемент, кой­то при лю­пе­не­то се от­де­ля от квач­ка­та и про­ник­ва яйцата, че то­зи еле­мент про­ник­ва то­га­ва това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва ка­то еле­мен­тар­но съществуване. В думите: "Духът на Елохимите про­ник­ва със сво­ите лъчи, про­низ­вай­ки с топ­ли­на еле­мен­тар­но­то съ­щес­т­ву­ва­не или водите" ни е по­ка­за­но ед­но пов­то­ре­ние на ста­ра­та Сатурнова топлина.

Нека оти­дем по-нататък. Следващото със­то­яние би тряб­ва­ло да бъ­де онова, ко­ето е ед­но пов­то­ре­ние на ста­ро­то Слънчево съществуване. Нека се­га не взе­ма­ме под вни­ма­ние това, ко­ето има­ме в еле­мен­тар­но­то Слън- чево съ­щес­т­ву­ва­не ка­то със­то­яние на сгъстяване, ко­ето от топ­ли­на ста­на въздух, а да взе­мем под вни­ма­ние това, ко­ето нас­тъ­пи ка­то разредяване, да взе­мем под вни­ма­ние свет­лин­ния елемент. Следователно да взе­мем факта, че през вре­ме на ста­ро­то Слънчево съ­щес­т­ву­ва­не свет­ли­на­та се явя­ва в на­ше­то кос­ми­чес­ко пространство. Тогава пов­то­ре­ни­ето на то­ва ста­ро Слънчево със­то­яние в Земното раз­ви­тие ще бъ­де явя­ва­не­то на светлината. Това е да­де­но в мощ­ни­те пър­вич­ни думи: "И ре­ко­ха Елохи- мите: да бъ­де Светлина и бе Светлини." Третото пов­то­ре­ние тряб­ва да бъ­де да­де­но с това, че по от­но­ше­ние на по­-тън­ки­те еле­мен­тар­ни със­то­яния това, ко­ето из­ри­ча­ме то­нов или зву­ков етер, про­ник­ва със сво­ите лъ­чи Земното развитие. Нека се запитаме, да­ли и то­ва Лунно със­то­яние ни е по­со­че­но по ня­ка­къв на­чин в не­го­во­то повторение. Как тряб­ва да бъ­де то по­со­че­но в Генезиса? То тряб­ва да бъ­де по­со­че­но така, че в еле­мен­тар­ни­те от­но­ше­ния на ма­те­ри­ята при Земното раз­ви­тие зву­кът вли­за в дейс­т­вие под­реж­дащ те­зи със­то­яние по на­чин по­до­бен на този, кой­то виждаме, ко­га­то с ци­гул­ков лък тег­лим по края на ед­на пло­ча пок­ри­та с фин пра­шец и то­га­ва се по­лу­ча­ват та­ка на­ре­че­ни­те Кладниеви фигури. В със­то­яни­ето на пов­то­ре­ние тряб­ва да се яви нещо, ко­ето да ни каже: То- новият или зву­ков етер вле­зе в дейс­т­вие и под­ре­ди ма­те­ри­ята по оп­ре­де­лен начин. А как­во ни се каз­ва за он­зи мо­мент в раз­ви­ти­ето на на­ша­та Земя, кой­то пос­лед­ва явя­ва­не­то на светлината? Там ни се казва, че не­що бе въз­бу­де­но от Елохимите сред ве­щес­т­ве­ни­те еле­мен­тар­ни маси, чрез ко­ето те­зи еле­мен­тар­ни ма­си - как­то ви опи­сах вче­ра то­ва - се подреди- ха, ка­то ед­на част се на­со­чи нагоре, а дру­га част надолу, ед­на­та част раз­ши­ря­ва­ща се на­го­ре дру­га­та съ­би­рай­ки се надолу. Един под­реж­дащ си­лов еле­мент про­ник­ва и под­реж­да еле­мен­тар­ни­те маси; съ­що как­то зву­кът про­ник­ва в праш­ни­те ма­си и про­из­веж­да Кладниевите фигури. Как- то пра­ше­цът се под­реж­да във фигури, та­ка се под­реж­дат и еле­мен­тар­ни­те маси, ка­то ед­на част се пръс­кат на лъчи, а дру­га се събира. Думата "ракиах", ко­ято се на­ми­ра там в ев­рейс­кия текст, за да по­ка­же това, ко­ето Елохимите вне­со­ха в еле­мен­тар­ни­те ма­си на веществото, е ед­но труд­но пре­ве­ди­ма ду­ма и обик­но­ве­ни­те пре­во­ди не мо­гат да я пре­ве­дат


по пра­ви­лен начин. Ако взе­мем всичко, да­же и чис­то от фи­ло­ло­ги­чес­ка глед­на точка, ко­ето днес мо­же да се използува, за да бъ­де обяс­не­на та­зи дума, тряб­ва да кажем: с пре­веж­да­не­то "не­бес­на твърд" или "шатра" или "разширение" не е нап­ра­ве­но не­що осо­бе­но много; за­що­то та­зи ду­ма съ­дър­жа в се­бе си не­що активно, не­що възбуждащо. И ед­на по­-точ­на фи­ло­ло­гия би открила, че в та­зи ду­ма се съ­дър­жа имен­но то­зи смисъл, кой­то то­ку що посочихме: Елохимите въз­бу­ди­ха в еле­мен­тар­ни­те ма­си на ма­те­ри­ята нещо, ко­ето мо­же да се срав­ни с това, ко­ето е про­из­ве­де­но в пра­ше­ца на Кладниевите фигури. Както вър­ху пло­ча­та пра­ше­цът се под- режда, та­ка в та­ка на­ре­че­ния ден вто­ри на сът­во­ре­ни­ето еле­мен­тар­ни­те ма­си на ма­те­ри­ята се подреждаха, на­соч­вай­ки се на­го­ре и надолу. Така и в Битието ние виж­да­ме дейс­т­ви­ето на зву­ко­вия етер след свет­лин­ния етер и с вто­рия ден на сът­во­ре­ни­ето ние има­ме съв­сем обек­тив­но пред се­бе си това, ко­ето тряб­ва да схва­ща­ме в из­вес­т­но от­но­ше­ние ка­то ед­но пов­то­ре­ние на Лунното съществуване. Вие ще ви­ди­те вече, че пов­то­ре­ни­ята не мо­гат да ста­нат по съ­вър­ше­но ясен начин, а ня­как­си се зас­та­ват ед­ни други. И това, ко­ето в днеш­ни­те обяс­не­ния ще изглежда, че се на­ми­ра в про­ти­во­ре­чие с онова, ко­ето бе ка­за­но вчера, то ще се изяс­ни допълнително. Повторенията ста­нат така, че пър­во ста­ва ед­но повторе- ние, как­то го опис­вам сега, и след то­ва ста­ва ед­но по­-­об­х­ват­но повторе- ние, как­то ве­че опи­сах то­ва вчера. Сега тряб­ва да очакваме, що­то след он­зи мо­мент в Земното развитие, ко­га­то зву­ко­ви­ят етер бе­ше под­ре­дил материята, така, че ед­на част се ус­т­ре­мя­ва на лъ­чи на­го­ре и дру­га се съ­бе­ра надолу, тряб­ва да очакваме, що­то тук да вле­зе в дейс­т­вие нещо, ко­ето на­ре­кох­ме ед­но по­-тън­ко състояние, не­що при­съ­що са­мо на Земното развитие, ко­ето на­ре­кох­ме жи­вот или жиз­нен етер. Следователно та­ка на­ре­че­ни­ят ден вто­ри на сът­во­ре­ни­ето тряб­ва­ше да бъ­де пос­лед­ван от нещо, ко­ето би ни показало, че в еле­мен­тар­ни­те ма­си на на­ша­та Земя се вля жиз­не­ни­ят етер, как­то бя­ха се вле­ли пър­во свет­ли­на­та и под­реж­да­щи­ят зву­ков етер. В Генезиса би тряб­ва­ло да има­ме нещо, ко­ето да ни покаже: в Земното раз­ви­тие се вля жиз­нен етер и възбуди, раз­ви живота. Разгледайте тре­тия мо­мент в Земното развитие, та­ка как­то го опис­ва Генезисът. Там ни се разказва, как Земята нап­ра­ви да из­рас­не от нея зеленина, живото, трев­ни­те и дър­вес­ни рас­те­ния - как­то вче­ра казах: във фор­ма­та на видовете. Тук има­те жи­во опи­са­но вли­ва­не­то на жиз­не­ния етер, кой­то пре­диз­вик­ва всич­ко това, ко­ето е ка­за­но за тре­тия ден. Така в Генезиса /Битието/ има­те всичко, ко­ето окул­тиз­ма мо­же да раз­к­рие чрез яс­но­вид­с­ки­те си­ли и ко­ето тряб­ва да очакваме, ако дейс­т­ви­тел­но Генезисът про­из­хож­да от ед­но та­ко­ва ис­тин­с­ко окул­т­но познание. Ние виж­да­ме то­ва потвърдено, ко­га­то про­явим во­ля­та пра­вил­но да го разбе- рем. Чудно е, как това, ко­ето из­с­лед­ва­ме не­за­ви­си­мо от все­ки ре­ли­гио-­
зен документ, ние на­ми­ра­ме пот­вър­де­но чрез Генезиса. Мога да ви уве- ря, че начинът, по кой­то в мо­ята "Тайна наука" Земното раз­ви­тие бе опи­са­но ка­то ед­но пов­то­ре­ние на ста­рия Сатурн, на ста­ро­то Слънце, на ста­ра­та Луна, че то­ва опи­са­ние съв­сем на­роч­но и съ­вес­т­но бе дър­жа­но нас­т­ра­на всич­ко онова, ко­ето би мог­ло да бъ­де взе­то ня­как­си от Генези- сът. Там са опи­са­ни са­мо оне­зи резултати, ко­ито мо­гат да бъ­дат на­ме­ре­ни не­за­ви­си­мо от все­ки вън­шен документ. Но ко­га­то пос­ле срав­ни­те то­ва на­ме­ре­но не­за­ви­си­мо от до­ку­мен­ти­те с Генезисът, то­га­ва ще открие- те, че то­зи Генезис, то­ва Битие, стои пред нас ка­то един документ, кой­то ни каз­ва съ­що­то нещо, ко­ето и ние от­к­ри­ли чрез на­ше­то изследване. Това е она­зи чу­дес­на хармония, на ко­ято за­гат­нах вчера, къ­де­то това, ко­ето ние са­ми­те мо­жем да кажем, е би­ло от­к­ри­то от яс­но­вид­с­ки органи, ко­ито са ни го­во­ри­ли пре­ди хилядолетия. Следователно, ко­га­то раз­г­леж­да­ме по­ве­че по­-тън­ки­те еле­мен­ти на на­ше­то Земно развитие, то­га­ва в това, ко­ето е на­ре­че­но три­те пър­ви дни на сътворението, ние виж­да­ме ед­но пос­ле­до­ва­тел­но дейс­т­вие на топлина, светлина, зву­ков етер и жиз­нен етер, а в това, ко­ето е въз­бу­де­но в се­бе си, ко­ето е ожи­ве­но в се­бе си, виж­да­ме ед­нов­ре­мен­но да се раз­ви­ват със­то­яни­ята на сгъс­тя­ва­не - от топ­ли­на­та въздухът, пос­ле во­да­та /теч­но­то състояние/ и зем­но­то или твър­до състояние, по начини, кой­то ве­че ви описах. Така тъ­кат ед­ни в дру­ги със­то­яни­ята на сгъс­тя­ва­не и на раз­ре­дя­ва­не и по то­зи на­чин ние до­би­ва­ме един еди­нен ми­ров об­раз на на­ше­то Земно развитие. И ко­га­то го­во­рим та­ка за по­-гъс­ти­те състояния, за топлина, въздух, вода, земя, или за по­-раз­ре­де­ни­те състояния, за светлинен, звуков, жиз­нен етер, ние има­ме ра­бо­та с фор­ми на изява, с външ­ни одеж­ди на ду­хов­но­-ду­шев­ни Същества. От те­зи ду­хов­но­-ду­шев­ни Същества в сми­съ­ла на Генезиса на пър­во мяс­то пред на­ши­те ду­шев­ни очи зас­та­ват Елохимите. И в сми­съ­ла на на­ша­та ан­т­ро­по­соф­с­ка мъд­рост за нас тряб­ва да въз­ник­не въпросът: как­во ес­тес­т­во са би­ли всъщ­ност Елохимите, как­ви съ­щес­т­ва са би­ли те? За да се ори­ен­ти­ра­ме напълно, ние тряб­ва да мо­жем да под­ре­дим та­ка да се ка­же те­зи Същества в ре­да на йерархиите. От сказките, ко­ито в те­че­ние на го­ди­ни­те бя­ха из­не­се­ни пред нас, вие си спом­ни­те всички, а мо­же да про­че­те­те то­ва и в мо­ята кни­га "Тайната наука", че в ре­да на йерар- хиите, за­поч­вай­ки пър­во от горе, раз­ли­ча­ва­ме ед­на троица, ко­ято на­ри­ча­ме Серафими, Херувими и Престоли. Знаете, че след то­ва има­ме след­ва­ща­та йерархия, ко­ято на­ри­ча­ме Кириотетес или Господства, Динамис или Сили и Ексузиаи или Откровения, Власти. Вземайки пос­ле на­й-­нис­ка­та тро­ица и упот­ре­бя­вай­ки хрис­ти­ян­с­ки­те на­име­но­ва­ния ние го­во­рим за Архаи или Първични Сили или Начала или още Духове на Личността, за Архангели и за Ангели, т.е. за оне­зи ду­хов­ни същества, ко­ито сто­ят на­й-б­ли­зо до човека. Едва то­га­ва в ре­да на йе­рар­хи­ите сти­га­ме до чо­-­
века ка­то де­се­ти член в на­шия йе­рар­хи­чен ред. А се­га тряб­ва да се запитаме: на кое мяс­то в то­зи ред сто­ят Елохимите? За да си от­го­во­рим на те­зи въпрос, тряб­ва да на­со­чим на­шия пог­лед вър­ху вто­ра­та от троицата, вър­ху оне­зи Същества, ко­ито на­ри­ча­ме Ексузиаи, Власти или Духове на Формата. Тези Същества от­го­ва­рят в ре­да на йе­рар­хи­ите на Елохимите от Библията. От това, ко­ето сме опис­ва­ли в те­че­ние на годи- ните, знаем, че през вре­ме на ста­ро­то Сатурново съ­щес­т­ву­ва­не Архаите или Духовете на Личността се на­ми­ра­ха на она­зи чо­веш­ка степен, на ко­ято се на­ми­ра­ме ние днес. През вре­ме на ста­ро­то Слънчево със­то­яние Архангелите се на­ми­ра­ха на чо­веш­ка­та степен, а през вре­ме на ста­ро­то Лунно съ­щес­т­ву­ва­не Ангелите се на­ми­ра­ха на те­зи чо­веш­ка степен. Сега през вре­ме на Земното съ­щес­т­ву­ва­не чо­ве­кът се на­ми­ра на чо­веш­ка­та степен. Една сте­пен над Духовете на Личността има­ме Духовете на Формата или Ексузиаи, същите, ко­ито в Библията се на­ри­чат Елохими. Следователно то­ва са ду­хов­на Същества, ко­ито през време, ко­га­то на­ше­то пла­не­тар­но съ­щес­т­ву­ва­не бе­ше за­поч­на­ло със ста­рия Сатурн, бя­ха пре­ми­на­ли ве­че сво­ята чо­веш­ка степен; то­ва бя­ха вис­ши ду­хов­ни Съще- ства, ко­ито бя­ха из­ми­на­ли сво­ята чо­веш­ка сте­пен още пре­ди вре­ме­то на ста­рия Сатурн. Представяйки си това, ние до­би­ва­ме ед­но по­ня­тие за въз­ви­ше­нос­т­та на Елохимите и знаем, че те сто­ят с че­ти­ри сте­пе­ни в йе­рар­хи­чес­кия ред на чо­веш­ка­та степен. Следователно това, ко­ето тъчеше, ко­ето - ако мо­га да упот­ре­бя та­зи ду­ма - мис­ле­ше кос­ми­чес­ки и от то­ва кос­ми­чес­ко мис­ле­не про­из­ве­де Земното съществуване, то стои с че­ти­ри сте­пе­ни по­-го­ре от чо­ве­ка в йе­рар­хи­чес­кия ред. Със сво­ето мис­ле­не то мо­же да дейс­т­ву­ва творчески, да тво­ри светове, как­то чо­ве­кът мо­же да дейс­т­ву­ва твор­чес­ки по от­но­ше­ние об­ра­зи­те на сво­ите мисли. Понеже те­зи Същества сто­ят с че­ти­ри сте­пе­ни над човека, то­ва мис­ле­не на Ело- химите не е са­мо ед­но подреждане, об­ра­зу­ва­не и съз­да­ва­не сред све­та на мислите, а то­ва мис­ле­не на Елохимите е ед­но об­ра­зу­ва­не на същества, ед­но тво­ре­не на същества.

Сега, след ка­то каз­ва­ме това, в нас тряб­ва да въз­ник­не въпросът: как стои ра­бо­та­та с дру­ги­те Същества на йерархиите? Първо нас ще ни ин- тересува, как­во е ста­на­ло в сми­съ­ла на Генезиса с онези, ко­ито на­ри­ча­ме Архаи или Духове на Личността. В сми­съ­ла на на­шия йе­рар­хи­чен ред те са пър­ви­те след Елохимите по по­со­ка надолу. Още вед­нъж ис­ка­ме да запомним, че в ли­це­то на Елохимите има­ме въз­ви­ше­ни Същества, ко­ито още през вре­ме на ста­ро­то Сатурново съ­щес­т­ву­ва­не бя­ха над­ми­на­ли чо­веш­ка­та степен. Тези Същества на Елохимите съп­ро­вож­да­ха тво­рей­ки и вна­сяй­ки ред в ста­ро­то Сатурново, Слънчево и Лунно съ­щес­т­ву­ва­не и дейс­т­ву­ва­ха и в Земното съществуване. Какво мо­жем се­га да очак­ва­ме от оне­зи йерархия, ко­ято стои не­пос­ред­с­т­ве­но под йе­рар­хи­ята на Ело-


химите, от Духовете на Личността? Не ни ли раз­каз­ва Генезисът /Би- тието/ ни­що за тях? Щом в сми­съ­ла на Генезиса поз­на­ва­ме Елохимите ка­то въз­ви­ше­ни Същества, би тряб­ва­ло да очак­ва­ме всъщ­ност те­зи На- чала или Духове на Личността да дейс­т­ву­ват ка­то Същества слу­же­щи на Елохимите. Казва ли ни Генезиса не­що за това? Казва ли ни Библията не­що за това, че след Елохимите раз­ви­ха го­ле­ми­те тво­ря­щи дейности, те си зас­лу­жи­ха с Архаите или Началата ка­то със свои слу­жи­те­ли за по­-нис­ши­те дейности? Елохимите уп­раж­ня­ва­ха главните, все­об­х­ват­ни­те дейности; а ко­га­то Елохимите на­чер­та­ха та­ка го­ле­ми­те линии, ко­га­то раз­ви­ха го­ле­ми­те твор­чес­ки сили, пос­та­ви­ха ли те то­га­ва по пра­вил­ния на­чин на съ­от­вет­но­то мяс­то нап­ри­мер Архаите или Духовете на Лич- ността? Ако ис­ка­ме да си от­го­во­рим на въпроса, да­ли Битието каз­ва не­що вър­ху това, че Елохимите си пос­лу­жи­ха с та­ки­ва по­-нис­ко сто­ящи от тях Същества в ре­да на йе­рар­хи­ите и ги пос­та­ви­ха на тях­но­то място, ние от­но­во тряб­ва да се пос­та­ра­ем да раз­бе­рем по един пра­ви­лен на­чин Генезиса. Има ед­на точ­ка в раз­би­ра­не­то на Генезиса /Битието/, ко­ято пред­с­тав­ля­ва ис­тин­с­ко кръс­то­ви­ще за вся­ко външ­но тълкуване, а имен­но по­ра­ди причината, че от сто­ле­тия на­сам те­зи външ­ни тъл­ку­ва­те­ли на Библията съв­сем не са взе­ли под вни­ма­ние това, ко­ето окул­т­но­то из­с­лед­ва­не има да ка­же вър­ху съ­щин­с­кия сми­съл на ду­ми­те от на­ча­ло­то на на­ша­та Библия. Това е дейс­т­ви­тел­но ед­но кръс­то­ви­ще в тъл­ку­ва­не­то на Генезиса. Достатъчно е да пре­лис­ти­те литературата, ко­ято е би­ла съз­да­де­на отдавна, и ще намерите, че то­ва се потвърждава. В Генезиса е пи­са­но това, ко­ето на са­ми­те мо­дер­ни ези­ци е пре­да­де­но така, че то гласи: "И Елохимите от­де­ли­ха свет­ли­на­та от тъмнината" и след то­ва се описва, как един вид свет­ли­на­та и тъм­ни­на­та се сменяха. Аз от­но­во ще се вър­на с по­-точ­ни под­роб­нос­ти вър­ху те­зи думи. Сега ис­кам да упот­ре­бя ду­ми­те на мо­дер­ни­те ези­ци в ка­чес­т­во на за­мес­ти­те­ли - те не са пра­вил­ни и ще ги из­пол­зу­вам са­мо временно. На оп­ре­де­ле­но мяс­то в Генезиса е казано: "И ста­на ве­чер и ста­на утро, един ден"; а по-нататък! "И Елохи- мите на­ре­ко­ха свет­ли­на­та ден". Официалната ли­те­ра­ту­ра има имен­но тук сво­ето кръстовище. Що е впро­чем един ден на сътворението? Наив- ният ум виж­да в един ден нещо, ко­ето трае 24 часа, ко­ето се из­ра­зя­ва съ­що та­ка в про­мя­на меж­ду свет­ли­на и тъм­ни­на как­то на­ши­те дни, ко­га­то сме буд­ни и спим. Без съм­не­ние всич­ки вие знаете, кол­ко по­диг­рав­ки са се из­си­па­ли вър­ху то­ва на­ив­но раз­би­ра­не за сът­во­ре­ни­ето на све­та в се­дем та­ки­ва дни. Може би зна­ете също, как­ви уси­лия - тряб­ва да ка­жем - ди­ле­тант­ни уси­лия са би­ли направени, за да се из­тъл­ку­ват дни­те на сът­во­ре­ни­ето ка­то по­-дъл­ги или по­-к­рат­ки периоди, ка­то ге­оло­ги­чес­ки пе­ри­оди и т.н., та­ка що­то за та­ко­ва тъл­ку­ва­не един ден на сът­во­ре­ни­ето пред­с­тав­ля­ва един по­-дъ­лъг пе­ри­од от време. Първата труд­ност се явя­ва
ес­тес­т­ве­но тогава, ко­га­то се на­со­ки пог­лед вър­ху та­ка на­ре­че­ния ден чет­вър­ти на сът­во­ре­ни­ето в сми­съ­ла на са­мо­то Битие /Генезис/ за пър­ви път ста­ва дума, че Слънцето и Луната са ус­т­ро­ени ка­то нещо, ко­ето ре­гу­ли­ра времето, вся­ко де­те знае, че ре­гу­ли­ра­не­то на на­шия 24-ча­сов ден за­ви­си от от­но­ше­ни­ето на Земята към Слънцето. Но щом то­ва от­но­ше­ние е съз­да­де­но ед­ва на чет­вър­тия ден, пре­ди то­ва не мо­же да се го­во­ри за та­ки­ва дни. Следователно онзи, кой­то ис­ка да про­дъл­жа­ва да вяр­ва наивно, че в Генезиса има­ме ра­бо­та с 24-ча­со­ви дни, той би съг­ре­шил про­тив са­мия Генезис. Може да има та­ки­ва хора; но на тях тряб­ва да отговорим, че щом твърдят, как­во има­ме ра­бо­та с дни в на­шия дне­шен смисъл, те без съм­не­ние не се опи­рат на откровението. Не си зас­лу­жа­ва съ­що тру­да да раз­г­леж­да­ме всич­ки оне­зи произволности, ко­ито са въз­ник­на­ли в онези, тър­се­щи ед­но из­раз­но средство, за да из­тъл­ку­ват те­зи дни на Генезиса в сми­съ­ла на геологията. Защото в ця­ла­та об­шир­на об­ласт на ли­те­ра­ту­ра­та ни­къ­де не мо­же да се на­ме­ри и на­й-­мал­ки­ят повод, кой­то би пос­лу­жил ка­то доказателство, че там, къ­де­то в Библията се употребява, ду­ма­та "Йом", има­ме ра­бо­та с не­що подобно, ка­то ед­на ге­оло­ги­чес­ка епоха. Но за нас въз­ник­ва се­га въпрос: Какво зна­чи та­зи ду­ма "Йом", ко­ято обик­но­ве­но е пре­ве­де­на с "ден"? Какъв сми­съл е вло­жен с та­зи дума, мо­гат да оце­нят са­мо онези, ко­ито са в със­то­яние да се пре­не­сат с ця­ло­то си чув­с­т­ву­ва­не в начина, по кой­то древ­ни­те са да­ва­ли имена. Когато чо­век ис­ка да сто­ри това, той тряб­ва да има съ­вър­ше­но дру­го чувствуване, дру­го усещане. Но за да не ви из­не­на­дам твър­де силно, бих ис­кал да ви пре­не­са в ми­на­ло­то стъп­ка по стъпка. Бих ис­кал пър­во да ви пре­не­са в ми­на­ло­то в ед­но ста­ро учение, ко­ето съ­щес­т­ву­ва в сми­съ­ла на гностиците. Там се го­во­ри­ло за същества, ко­ито учас­т­ву­ват в раз­ви­ти­ето на на­ше­то съществуване, ко­ито се включ­ват в то­ва раз­ви­тие ед­но след друго. Тези съ­щес­т­ва се на­ри­ча­ли "Еони". Говорело се е са "Еоните" не гностиците. С те­зи Еони не се е раз­би­ра­ло епохи, а съще- ства. Разбирало се е това, че пър­во дейс­т­ву­ва един Еон и вър­ши това, ко­ето мо­же да върши, след то­ва той е за­ме­нен от един вто­ри Еон, то­зи пък, след ка­то е дейс­т­ву­вал със сво­ите сили, е бил за­мес­тен от тре­ти и т.н. Такива Същества, ко­ито са ръ­ко­во­де­ли развитието, след­ва­ли ед­но след дру­го и сме­ня­щи се ед­но дру­го раз­би­ра­ли гностиците, ко­га­то са го­во­ри­ли за "Еони". Само мно­го по­-къс­но е би­ло свър­за­но от­в­ле­че­но­то по­ня­тие за вре­ме с това, ко­ето е пър­во­на­чал­но е оз­на­ча­ва­ло ду­ма­та Еон. Еон е не­що съществено, ед­но жи­во същество. В съ­щия сми­съл ед­но жи­во съ­щес­т­во е и това, ко­ето е обоз­на­че­но с ев­рейс­ка­та ду­ма "йом". Тук ня­ма­ме ра­бо­та чис­то с ед­но от­в­ле­че­но оп­ре­де­ле­ние на времето, а с ед­но съ- щество. Йом е ед­но същество. И ко­га­то има­ме ра­бо­та със се­дем та­ки­ва ре­ду­ва­щи се ед­но след дру­го "Йоми", ние има­ме всъщ­ност ра­бо­та със
се­дем сме­ня­щи се ед­но дру­го същества, или ако ще­те с гру­пи от съще- ства. Тук има­ме съ­що­то нещо, как­во­то се крие и зад дру­га по­доб­на на нея дума. В по­ве­че от арийс­ки­те ези­ци има срод­с­т­во меж­ду ду­ми­те "деус" и "днес", ко­ито оз­на­ча­ват Бог и ден. Тези ду­ми са вът­реш­но срод­ни по съ­щес­т­во и в древ­ни вре­ме­на хо­ра­та са чув­с­т­ву­ва­ли на­пъл­но род­с­т­во­то меж­ду "ден" и ед­но същество. Когато се го­во­ри­ло за дни­те на седмицата, как­то ние го­во­рим за неделя, понеделник, втор­ник и т.н., с то­ва се е раз­би­ра­ло не са­мо от­къ­си от време, а с ду­ма­та "диес" са раз­би­ра­ли съ­щев­ре­мен­но дейс­т­ву­ва­щи­те на Слънцето, Лунната, Марс гру­пи от същества. Следователно схва­щай­те ду­ма­та "йом" ко­ято се на­ми­ра в Генезиса и ко­ято обик­но­ве­но е пре­ве­де­на с "ден", ка­то ду­хов­но същест- во: то­га­ва ще има­те оне­зи Същества, ко­ито в ре­да на йе­рар­хи­ите сто­ят с ед­на сте­пен по­-до­лу от Елохимите, с ко­ито Елохимите си слу­жат ка­то с под­чи­не­ни духове. Там, къ­де­то Елохимите бя­ха дейс­т­ву­ва­ли с тях­на­та по-висши, под­реж­да­щи си­ли за да се яви Светлината, там те пос­та­ви­ха на сво­ето мяс­то Йом, пър­во­то Същество, пър­вия Дух на Времето или Архаи в сми­съ­ла не те­зи пър­вич­ни думи. Така те­зи ду­хов­ни Същества, ко­ито на­ри­ча­ме Духове на Личността или Начала, са съ­що­то онова, ко­ето е на­ре­че­но ка­то епоха, ка­то ден, ка­то Йом. Това са ду­хо­ве­те слу­же­щи на Елохимите, ко­ито един вид из­пъл­ня­ват това, ко­ето са уре­ди­ли от по­-вис­ша глед­на точ­ка Елохимите. Онези от вас, ко­ито слу­ша­ха мо­ите сказки, ко­ито не­от­дав­на из­не­сох в Християния, ще се спомнят, че там аз на­ре­кох Архаите съ­що Духове на Времето, че там аз описах, как още и се­га те­зи ду­хов­ни Същества дейс­т­ву­ват ка­то Духове на Времето. Това бя­ха Съществата слу­же­щи на Елохимите, тях Елохимите един вид по- ставиха, за да из­пъл­нят това, ко­ето бя­ха на­чер­та­ли в го­ле­ми линия, ка­то план. Така и за на­ша­та мъд­рост всич­ко се под­реж­да в ед­на го­ля­ма систе- ма. Обаче са­мо ко­га­то прос­ле­ди­те го­ди­ни на­ред това, ко­ето е ка­за­но вие ще до­би­ете един общ пог­лед за начина, как дейс­т­ви­тел­но всич­ко се под­реж­да в ед­но цяло. Следователно мо­жем да кажем: Елохимите дейс­т­ву­ва­ха в то­ва тъ­ка­не ед­но в дру­го на раз­лич­ни­те етери, на въздуха, во­да­та и земята; те пос­та­ви­ха ка­то свои слу­жи­те­ли - ако мо­жем да упот­ре­бим то­зи три­ви­ален из­раз - на­ми­ра­щи­те се под тях Същества. Те им пре­да­до­ха та­ка да се ка­же заповеди. В момента, ко­га­то бя­ха раз­ле­ли Светлината и съществуването, те пре­да­до­ха по­-на­та­тъш­но­то об­ра­бот­ва­не на това, ко­ето бя­ха подредили, на те­зи Същества. Така ние мо­жем да кажем: След ка­то Елохимите съз­да­до­ха Светлината, те пос­та­ви­ха на теч­но­то мяс­то пър­вия от слу­же­щи­те им Духове на Времето. Това се крие зад обик­но­ве­но упот­ре­бе­на­та дума: ден първи. Обаче ние ще раз­бе­рем това, ко­ето е вло­же­но в още по­-дъл­бок сми­съл в та­зи ду­ма "ден първи" ед­ва тогава, ко­га­то ще раз­бе­рем другото, ко­ето се на­ми­ра в изречението: "и
ста­на вечер, и ста­на утро, пър­ви ден". Следователно в дейс­т­вие вле­зе пър­ви­ят от Духовете на Времето. А с то­ва бе­ше свър­за­но онова, ко­ето мо­же да се опи­ше ка­то ед­но сме­ня­що се със­то­яние на "ереб" и "бокер". Ереб не е ед­но и съ­що с това, ко­ето е пре­да­де­но с вечер, и бо­кер не от­го­ва­ря на това, ко­ето е пре­ве­де­но с утро. Ако бих­ме ис­ка­ли да на­ме­рим по­-под­хо­дя­щи думи, би тряб­ва­ло да кажем: и ста­на ереб: разбърканост, безпорядък; и пос­ле пос­лед­ва бокер: подреждане, порядък. Би тряб­ва­ло да кажем: И явя­ва се безпорядък, раз­бър­ка­ност и пос­лед­ва подреждане, порядък, хар­мо­ния и в то­ва дейс­т­ву­ва­ше пър­ви­ят от Духовете на Вре- мето.
Сатурн Слънце Луна Земя

Топлина Светлина Звук Живот

/Огън/ Топлина Светлина Звук

Въздух Топлина Светлина

Въздух Топлина

Вода Въздух

Вода


Земя


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история

Изтегляне 9.36 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание