Лекции държани в Дорнах от 16 до 26. 1910 г

СКАЗКА СЕДМА

В пос­лед­ни­те дни се опи­тах­ме да си със­та­вим това, ко­ето оне­зи Духовни Същества, ко­ето поз­на­ва­ме от об­лас­т­та на Тайната наука, от­но­во ги на­ми­ра­ме в Генезиса. Отчасти ние ве­че пос­тиг­нах­ме това. При то­ва ви­на­ги сме дър­жа­ли пред пог­ле­да си гледище, че при всичко, ко­ето зас­та­ва пър­во пред нас външно, да­же и това, ко­ето зас­та­ва пред нас при по­-нис­ши­те сте­пе­ни на яс­но­вид­с­ко­то съзнание/, а всъщ­ност в Генезиса ние винаги, има­ме ра­бо­та с фак­та на свръхсетивното, на яс­но­виж­да­що­то съзнание/, че при всич­ко то­ва има­ме ра­бо­та с майя, с илюзия; че на­ше­то обик­но­ве­но схва­ща­не на се­тив­ния свят, та­ка как­то на пър­во вре­ме то­зи се­ти­вен свят съ­щес­т­ву­ва за на­ши­те поз­на­ва­тел­ни способности, че то­зи се­ти­вен свят е ма­йя или илюзия. Това е ед­но изречение, ко­ето е из­вес­т­но на все­ки един, кой­то се е за­ни­ма­вал що го­де с окул­т­на­та наука. Също и нис­ши­те об­лас­ти на ясновидството, всич­ко това, ко­ето на­ри­ча­ме ете­рен и ас­т­ра­лен свят, в един по­-висш сми­съл то при­над­ле­жи към та­зи об­ласт на илюзията, и то­ва е нещо, ко­ето не мо­же да ос­та­не скри­то за никого, кой­то се е за­ни­ма­вал по­-п­ро­дъл­жи­тел­но вре­ме с ду­хов­ни­те възгледи. Ние се на­тък­ва­ме та­ка да се ка­же на ис­тин­с­ка­та ос­но­ва на съ­щес­т­ву­ва­не­то ед­ва то­га­ва - до­кол­ко­то тя е дос­ти­жи­ма за нас -,ко­га­то про­ник­нем над го­ре­по­со­че­ни­те об­лас­ти до по­-дъл­бо­ки­те из­во­ри на съществуването; то­ва

Когато там се казва, че това, ко­ето е на­зо­ва­но с ду­ма­та "бара", е един вид вът­реш­на мис­ли­тел­на дейност на Елохимите, ние тряб­ва да кажем: Да, чрез сво­ето мис­ле­не Елохимите съз­да­до­ха ка­то от па­мет нещо, ко­ето аз на­ре­кох ком­п­лек­си на съществуването. Но и с те­зи Елохими ста­на съ­що­то нещо, ко­ето ста­ва и с нас, ко­га­то съз­да­ва­ме не­що от па­мет­та - без съм­не­ние та­ка­ва ед­на дейност ние раз­ви­ва­ме са­мо на ед­на мно­го по­-нис­ка степен. Бих ис­кал да го­во­ря с ед­но сравнение. Представете си един човек, кой­то зас­пи­ва вечер. Неговият свят от чув­с­т­ва и пред­с­та­ви по­тъ­ва в заб­ра­ва за не­го­во­то су­бек­тив­но съзнание. Той пре­ми­на­ва в сън­но със- тояние. Да предположим, че не­го­ва­та пос­лед­на мисъл, ко­ято е имал ве­чер­та пре­ди заспиването, е та­зи за ед­на ро­за - не­ка взе­мем то­зи при­мер - за ед­на роза, ко­ято се е на­ми­ра­ла бли­зо до него, ко­га­то е заспал. Тази ми­съл по­тъ­ва в забравата. На ут­рин­та ми­съл­та за ро­за­та от­но­во из­п­лу­ва в съзнанието. Ако ро­за­та не бе­ше останала, би ос­та­на­ла са­мо та­зи ми­съл за нея. Направете се­га раз­ли­ка меж­ду те­зи два факта: еди­ни­ят е из­пол­-­

Трябва да се за­поз­на­ете ве­че с та­ки­ва представи, че при из­вес­т­ни ус­ло­вия в това, ко­ето е на­ша на­й-б­лиз­ка ок­ръ­жа­ва­ща среда, ко­ето чес­то схва­ща­ме ка­то не­що мно­го низше, че в не­го пред нас сто­ят мно­го въз­ви­ше­ни Същества. Твърде лес­но и ев­ти­но е, при това, ко­ето сре­ща­ме ка­то твър­да материя, да кажем: "Но то­ва е прос­то материя!" и ня­ко­му мо­же си пра­ви удо­вол­с­т­вие да каже: "Духовният из­с­ле­до­ва­тел съв­сем не ис­ка да знае за това! Материята е са­мо ед­но низ­ше съществуване! Какво ни ин­те­ре­су­ва нас то­ва вещество? Ние се из­ди­га­ме над ма­те­ри­ята в духовното!" Онзи, кой­то мис­ли така, не взи­ма под внимание, че в това, ко­ето той би поз­во­лил та­ка мно­го да презира, са ра­бо­ти­ли в те­че­ние на без­б­рой епохи, въз­ви­ше­ни ду­хов­ни Същества, за да го до­ве­дат до то­ва състояние. И дейст- вително, ако бих­ме чув­с­т­ву­ва­ли нормално, на­ше­то чув­с­т­во би тряб­ва­ло да из­пад­не в дъл­бо­ко благоговение, ко­га­то от външ­на­та материя, та­ка да се ка­же от еле­мен­тар­на­та зем­на пок­рив­ка про­ник­нем на това, ко­ето е втвър­ди­ло та­зи зем­на покривка. Ние би тряб­ва­ло да из­пад­нем в дъл­бо­ко бла­го­го­ве­ние пред те­зи въз­ви­ше­ни ду­хов­ни Същества, ко­ито на­ри­ча­ме Духове на Волята, как­то чрез ед­на про­дъл­жи­тел­на дейност са из­г­ра­ди­ли твър­дос­т­та в зем­на­та материя, вър­ху ко­ято ние стъп­ва­ме и ко­ято но­сим в са­ми­те нас в зем­ни­те със­тав­ни час­ти на на­ше­то фи­зи­чес­ко тяло. Тези Духове на Волята, ко­ито в хрис­ти­ян­с­кия езо­те­ри­зъм на­ри­ча­ме съ­що Престоли, те са из­г­ра­ди­ли или по­-доб­ре ка­за­но - сгъс­ти­ли се твър­да­та почва, вър­ху ко­ято ходим. Онези, ко­ито ка­то езо­те­ри­ци са да­ли име­на на про­из­ве­де­ни­ята на Духовете на Волята в на­ше­то Земно съществуване, са на­рек­ли те­зи ду­хо­ве Престоли, за­що­то те дейс­т­ви­тел­но са ни из­г­ра­ди­ли престолите, вър­ху ко­ито ние пос­то­ян­но се опи­ра­ме ка­то вър­ху ед­на здра­ва ос­но­ва и вър­ху ко­ето вся­ко дру­го зем­но съ­щес­т­ву­ва­не стъп­ва по­-

Когато се­га от твър­до­то или зем­но­то в еле­мен­тар­но­то със­то­яние от­но­во се из­диг­нем до водното, до течното, тряб­ва да кажем: Върху за­ем­но­то е тряб­ва­ло да се гра­ди и уп­лът­ня­ва мно­го по­-дъл­го вре­ме от­кол­ко­то вър­ху водното; ето за­що ще тряб­ва да тър­сим ос­нов­ни­те си­ли на вод­но­то или теч­но със­то­яние в Същества от ед­на по­-нис­ка йерархия. Така как­то вод­ни­ят еле­мент дейс­т­ву­ва в ок­ръ­жа­ва­ща­та ни сре­да ка­то еле­мен­тар­но съ- ществуване, за не­го­во­то сгъс­тя­ва­не е би­ла не­об­хо­ди­ма са­мо дейнос­т­та на Духовете на Мъдростта - Кириотетес или Господства - на след­на­та сте­пен на йерархиите. Така зад твър­да­та ма­те­рия ние виж­да­ме Духовете на Волята, а зад това, ко­ето не е фи­зи­чес­ка вода, а ко­ето са си­ли­те със­тав­ля­ва­щи течното, тряб­ва да виж­да­ме дейнос­т­та на Духовете на Мъд- ростта или Кириотетес. Ако оти­дем по­-на­го­ре до въз­ду­хо­об­раз­но­то със- тояние, в не­го тряб­ва да виж­да­ме следващата, по­-нис­ко сто­яща йерар- хия. Също и във въз­ду­хо­об­раз­но­то състояние, ко­ето тъ­че и ца­ру­ва око­ло нас, до­кол­ко­то то е про­из­ве­де­но чрез сто­ящи­те зад не­го сили, ние има­ме из­ли­яние на дейс­т­ви­ето на оп­ре­де­ле­ни ду­хо­ве от ре­да на йерархиите. Както във вод­но­то със­то­яние дейс­т­ву­ват Духовете на Мъдростта, та­ка във въз­ду­хо­об­раз­но­то със­то­яние дейс­т­ву­ват Духовете на Движението - Динамис, Сили, как­то те са на­ре­че­ни в езо­те­рич­но­то Християнство. И ко­га­то се из­диг­нем до топ­лин­но­то състояние, до след­ва­що­то по­-раз­ре­де­но състояние, в не­го жи­ве­ят и тъ­кат Духовете на след­ва­ща­та по­-нис­кос­то­яща йерархия, Духовете на Формата - Ексузиаи -, съ­щи­те оне­зи Духо- ве, ко­ито в Генезиса но­сят име­то Елохими. До се­га ние опи­сах­ме Духо- вете на Формата от ед­на съ­вър­ше­но дру­га стра­на ка­то онези, ко­ито про­из­веж­да­ха "мътещото", "люпещото", "узряващото" дейс­т­вие в топ­лин­ния елемент. Проследявайки ре­да на йе­рар­хи­ите от Духовете на Волята на­до­лу ми­на­вай­ки през Духовете на Мъдростта и на Движението, ние от­но­во сти­га­ме до на­ши­те Елохими, до на­ши­те Духове на Формата. Вие виждате, как всич­ко се обе­ди­ня­ва в едно, ко­га­то вед­нъж се хва­не по един пра­ви­лен на­чин ниш­ка­та на нещата.

Опитайте се се­га да вне­се­те във всич­ко това, ко­ето е описано, ед­но раз­би­ра­не чрез чувствата, чрез усета, и то­га­ва ще си кажете: На ос­но­ва­та на това, ко­ето на­ши­те се­ти­ва виж­дат в ок­ръ­жа­ва­щия ни свят, стои ед­но еле­мен­тар­но състояние, ед­но зем­но състояние; но в то­ва зем­но със­то­яние жи­ве­ят в дейс­т­ви­тел­ност Духовете на Волята; на не­го­ва­та ос­но­ва стои съ­що та­ка един те­чен елемент; не в то­зи те­чен еле­мент жи­ве­ят Духовете на Мъдростта; на ос­но­ва­та на се­тив­ния свят стои един въз­ду­хо­об­ра­зен елемент; но в не­го жи­ве­ят в дейс­т­ви­тел­ност Духовете на Движението; и
на­й-­пос­ле има­ме един топ­ли­нен елемент, но в не­го жи­ве­ят в дейс­т­ви­тел­ност Духовете на Формата, Елохимите.

Но не тряб­ва да мислим, че мо­жем стро­го да раз­г­ра­ни­чим те­зи об­лас­ти ед­на от друга, че мо­жем да тег­лим стро­ги гра­ни­ци меж­ду тях. Целият наш Земен жи­вот почива, на това, че въздухообразният, во­де­ни­ят /теч- ният/ и твър­ди­ят еле­мен­ти дейс­т­ву­ват един в други, че топ­ли­на­та про­ник­ва и про­пи­ва всичко. Не съ­щес­т­ву­ва ни­що твърдо, ко­ето да не се на­ми­ра в оп­ре­де­ле­но топ­лин­но състояние; ние на­ми­ра­ме топ­ли­на­та нав­ся­къ­де в дру­ги­те еле­мен­тар­ни сте­пе­ни на съществуването. Ето за­що мо­жем да кажем: Ние на­ми­ра­ме дейс­т­ви­ето на Елохимите,- съ­щин­с­ки­ят си­лов еле­мент на топ­лин­но­то със­то­яние - навсякъде; то се е вля­ло нався- къде. Въпреки че ка­то пред­пос­тав­ки той тряб­ва­ше да има дейнос­т­та на Духовете на Волята, на Мъдростта, на Движението, то­зи еле­мент на топ­ли­на­та про­ник­ва през вре­ме на Земното съ­щес­т­ву­ва­не ка­то про­ява на Духовете на Формата всич­ки по­-нис­ши сте­пе­ни на съществуването. И та­ка във ве­щес­т­ве­на­та ос­но­ва на твър­до­то със­то­яние ние ще на­ме­рим не са­мо тя­ло­то на Духовете на Волята, а виж­да­ме то­ва тя­ло на Духовете на Волята про­ник­на­то и про­та­ка­но от са­ми­те Елохими, от Духовете на Формата.

А се­га хвър­ле­те от­но­во пог­лед вър­ху пъл­на­та с дух но­мен­к­ла­ту­ра на древ­ни­те Времена. Древните яс­но­вид­ци са си казвали: Когато хвър­лим пог­лед око­ло нас вър­ху ма­те­ри­ал­ния свят, чрез не­го ни се изя­вя­ва същ­нос­т­та на Престолите; оба­че та­зи същ­ност е про­ник­на­та от един си­лов елемент, кой­то ис­ка да да­де на всич­ко форма. От тук и име­то "Духове на

Така в това, ко­ето стои пред нас ка­то се­ти­вен свят, ние виж­да­ме излия- нието, про­яв­ле­ни­ята на йе­рар­хи­чес­ка­та дейност. Би би­ло без­с­мис­лие да виж­да­ме в бли­ка­щи­те от об­ла­ка свет­ка­ви­ци съ­що­то нещо, ко­га­то се за­пал­ва ед­на киб­ри­те­на клечка. Съвършено дру­ги си­ли царуват, ко­га­то от ма­те­ри­ята блик­ва он­зи елемент, кой­то ца­ре­ва в светкавицата, електриче- ството. Там ца­ру­ват Серафимите.

А сега, ко­га­то ми­не­те през це­лия Генезис, ко­га­то раз­г­ле­да­те ця­ло­то ца­ру­ва­не и тъ­ка­не на ми­ро­во­то развитие, та­ка как­то ни го съ­об­ща­ва Ге- незисът, вие ще откриете, че всич­ки ми­на­ли степени, ко­ито са се раз­ви­ли през вре­ме на съ­щес­т­ву­ва­не­то на ста­рия Сатурн, на ста­ро­то Слънце и на ста­ра­та Луна, се пов­та­рят в Земното раз­ви­тие и нак­рая ка­то ве­нец на то­ва раз­ви­тие се явя­ва човекът. Така тряб­ва да схва­ща­ме ние то­зи раз­каз за Генезиса /Битието/, че ця­ло­то тъ­ка­не и съ­щес­т­ву­ва­не на йе­рар­хи­ите се преп­ли­та в това, ко­ето ста­ва и че всич­ко то­ва се кон­цен­т­ри­ра един вид в пос­лед­но­то про­из­ве­де­ние на Земното развитие, в оно­ва свръх­се­тив­но съ­щес­т­во /за­що­то от­на­ча­ло то е ед­но свръх­се­тив­но същество/, за ко­ето се казва: Елохимите решиха, ка­то казаха: Сега не­ка да нап­ра­вим човека. Тогава те втъ­ка­ха в ед­но всичко, ко­ето мо­же­ха да нап­ра­вят по отделно, втъ­ка­ха го в ед­но об­що творение. Всички дейности, ко­ито бя­ха до­не­се­ни със се­бе си от пре­диш­ни степени, те ги втъ­ка­ха заедно, за да про­из­ве­дат нак­рая човека. Следователно всич­ки те­зи йерархии, ко­ито пред­хож­да­ха чо­веш­ка­та йе­рар­хия и ко­ито на­ри­ча­ме Серафими, Херуви- ми, Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Архаи или Духове на Личността, Духове на Огъня или Архан- гели и Ангели; всич­ки те­зи Същества ние ги на­ме­рих­ме тъ­ча­щи и дейс­т­ву­ва­щи при ця­ло­то то­ва съществуване. И ко­га­то прос­ле­дим това, ко­ето Генезисът ни разказва, до оно­ва увен­ча­ние на сградата, ко­ето се явя­ва с чо­ве­ка в та­ка на­ре­че­ния ден шес­ти на сътворението, ко­га­то раз­г­ле­да­ме ця­ло­то тъ­ка­не и съ­щес­т­ву­ва­не та­ка да се ка­же на Земното раз­ви­тие пре­ди човека, ние на­ми­ра­ме ве­че там всич­ки­те раз­лич­ни йерархии. И всич­ки те­зи йе­рар­хии тряб­ва­ше да съдействуват, за да под­гот­вят това, ко­ето се явя­ва в човека.

Следователно мо­жем да кажем: В он­зи яс­но­ви­дец или в оне­зи ясновид- ци, от ко­ито е про­из­ля­зъл Генезисът, е има­ло ед­но съзнание, че всич­ки

Когато виж­да­ме чо­ве­ка да нав­ли­за в съ­щес­т­ву­ва­не­то ка­то съв­сем мал­ко дете, ние знаем, че в не­го не е още раз­ви­то това, ко­ето на­ри­ча­ме ед­но един­но съзнание. Детето про­из­на­ся ду­ма­та "аз", ко­ято обе­ди­ня­ва не­го­во­то съзнание, ед­ва след из­вес­т­но време. Тогава това, ко­ето се на­ми­ра в не­го­вия ду­ше­вен живот, се свър­з­ва в един­с­т­во­то на съзнанието. Човекът на­рас­т­ва по-високо, ко­га­то об­г­ръ­ща в ед­но ця­ло раз­лич­ни­те дейности, ко­ито у де­те­то са децентрализирани. Така то­ва обе­ди­не­ние в чо­ве­ка е ед­но раз­ви­тие на­го­ре до ед­но по­-вис­ше състояние. По ана­ло­ги­чен на­чин мо­жем да си пред­с­та­вим по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на Елохимите. През вре­ме на под­гот­ви­тел­но раз­ви­тие към съз­да­ва­не на чо­ве­ка те бя­ха раз­гър­на­ли оп­ре­де­ле­на дейност. Благодарение на това, че бя­ха из­вър­ши­ли та­зи дейност, те са­ми­те бя­ха на­учи­ли нещо, са­ми бя­ха допринесли, за да се из­диг­нат на ед­на по­-ви­со­ка степен. Като гру­па те бя­ха дос­тиг­на­ли се­га ед­но един­но съзнание, един вид не са ос­та­на­ли са­мо ка­то група, а са ста­на­ли ед­но единство. Единството бе­ше ка­то един вид Същество. Това,

Тук вие има­те по един още по­-за­дъл­бо­чен начин, от­кол­ко­то бе­ше въз­мож­но по-рано, по­ня­ти­ето за Яхве, за Йехова. Ето за­що от­на­ча­ло Би- блията го­во­ри в сво­ето раз­каз­ва­не са­мо за Явех-Елохим там, къ­де­то са­ми­те Елохими са нап­ред­на­ли до ед­на по­-ви­со­ка степен, до ед­но единст- во. Тази е дъл­бо­ка­та причина, по­ра­ди ко­ято в края на сът­во­ре­ни­ето вне­зап­но се явя­ва име­то Явех.