Лекции държани в Дорнах от 16 до 26. 1910 г

СКАЗКА ОСМА

Този стадий, през кой­то ми­на­ва посвещаваният, през не­го са ми­на­ли чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва през вре­ме на ста­ро­то Лунно съзнание, са­мо че на ед­на по-ниска, съ­но­по­доб­на сте­пен - та­ка що­то бе­ше не­въз­мож­но да се яви та­зи спо­соб­ност на различаване. Следователно ед­ва по­-къс­но за­поч­ва да дейс­т­ву­ва спо­соб­нос­т­та за раз­ли­ча­ва­не на не­ща­та и чо­век тряб­ва на­пъл­но да се за­поз­нае с това, ко­ето то­ку що казах. Нека за­пом­ним това, че яс­но­ви­де­цът се вжи­вя­ва в един вид об­раз­но съзнание. Обаче през вре­ме на ста­рия Лунен пе­ри­од образите, ко­ито се явяваха, бя­ха глав­но не­що съ­вър­ше­но раз­лич­но от пред­ме­ти­те на на­ше­то зем­но съзнание; та­ки­ва са те и при на­чи­на­юще­то ясновиждане. При дейс­т­ви­тел­но­то на­чи­на­ещо яс­но­виж­да­не яс­но­ви­де­цът съв­сем не виж­да пър­во външ­ни ду­хов­ни съще- ства: той виж­да образа. И ние тряб­ва да се запитаме: Какво оз­на­ча­ват те­зи образи, ко­ито въз­ник­ват там? Видите ли, на пър­ва­та сте­пен на яс­но­виж­да­не­то то­ва съв­сем не са из­ра­зи за външ­ни ду­хов­ни същества: той виж­да образи. И ние тряб­ва да се запитаме: Какво оз­на­ча­ват те­зи образи, ко­ито въз­ник­ват там? Видите ли, на пър­ва­та сте­пен на яс­но­виж­да­не­то то­ва съв­сем не са из­ра­зи за външ­ни дейс­т­ви­тел­ни ду­хов­ни същества, а това, ко­ето се явя­ва пър­во е - ако мо­га та­ка да се из­ра­зя - един вид ор­га­ни­чес­ко съзнание; то е ед­но об­раз­но представяне, ед­но про­жек­ти­ра­не на­вън в прос­т­ран­с­т­во­то на това, ко­ето ста­ва в са­мия наш организъм. И ко­га­то яс­но­ви­де­цът за­поч­ва да раз­ви­ва в се­бе си силите, то­га­ва той мо­же - за да по­со­чим се­га един дейс­т­ви­те­лен при­мер - да чув­с­т­ву­ва така, ка­то че въз­п­ри­ема да­ле­че вън в прос­т­ран­с­т­во­то две яр­ко све­те­щи кълба. Ако яс­но­ви­де­цът би ка­зал сега: Там вън се на­ми­рат на­къ­де две същества, той по вся­ка ве­ро­ят­ност би си пред­с­та­вил не­що погрешно. Във все­ки слу­чай в на­ча­ло то­ва не е пра­вил­но­то със­то­яние на нещата; то ще бъ­де не­що съ­вър­ше­но друго. То ще бъ­де така, че яс­но­вид­с­т­во­то про­жек­ти­ра на­вън си­ли в пространството, ко­ито ра­бо­тят в са­мия него, и въз­п­ри­ема две кълба. А те­зи две къл­ба мо­гат да пред­с­тав­ля­ват нап­ри­мер това, ко­ето ра­бо­ти в ас­т­рал­но­то тя­ло на яс­но­ви­де­ца и про­из­веж­да вът­реш­но си­ла­та на

Аз съм при­пом­нял важ­ни­те думи, ко­ито Гьоте е казал: Око­то е об­ра­зу­ва­но от свет­ли­на­та за светлината. Тези ду­ми тряб­ва да се раз­би­рат мно­го дълбоко. Всички органи, ко­ито чо­век притежава, са об­ра­зу­ва­ни чрез си­ли­те на за­оби­ка­ля­щия го свят, от то­зи за­оби­ка­лящ го свят. И по­вър­х­нос­т­на фи­ло­со­фия е тази, кой­то под­чер­та­ва са­мо ед­на стра­на на истината, ко­га­то се казва: Без око­то чо­ве­кът не би въз­п­ри­емал ни­как­ва светлина. Защото дру­га­та важ­на стра­на на ис­ти­на­та е тази: Без свет­ли­на ни­ко­га не бе мог­ло да се раз­вие ед­но око и съ­що та­ка без звук не би мог­ло да се раз­вие ни­как­во ухо. От ед­на по­-дъл­бо­ка глед­на точ­ка все­ки кан­ти­ани­зъм е ед­на повърхностност, за­що­то той да­ва са­мо ед­на­та стра­на на истината. Светлината, ко­ято про­тъ­ка­ва и из­пъл­ва със сво­ите въл­ни прос­т­ран­с­т­во­то на вселената, е при­чи­на­та за оч­ни­те органи. През вре­ме на ста­ра­та Лун- на епо­ха глав­на­та ра­бо­та на Съществата, ко­ито са взе­ли учас­тие в раз­ви­ти­ето на на­ши­те светове, е би­ла из­г­раж­да­не­то на органите. Първо тряб­ва да бъ­дат из­г­ра­де­ни ор­га­ни­те и след то­ва те мо­гат да възприемат. Нашето се­гаш­но пред­мет­но съз­на­ние се ос­но­ва­ва на това, че пър­во са би­ли из­г­ра­де­ни органите. Като чис­то фи­зич­ни ор­га­ни на­ши­те се­тив­ни ор­га­ни са би­ли из­г­ра­де­ни още през вре­ме на ста­ра­та Сатурнова епоха; око­то е би­ло из­г­ра­де­но ка­то ед­на "ка­ме­ра обскура", как­ва­то из­пол­зу­ват фотогра-

Но не­ка оти­дем по-нататък. Видяхме, че ха­рак­тер­но­то за Лунното със­то­яние мо­же да се ро­ди са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че Слънцето се от­де­ли от Луната. Видяхме след това, че се яви не­об­хо­ди­мос­т­та през вре­ме на Земното раз­ви­тие от­но­во Слънцето да се от­де­ли от Земята; че та­ка да се ка­же за жи­во­та на това, ко­ето има съзнание, е не­об­хо­ди­ма ед­на двойст- веност. Трябваше да нас­тъ­пи ед­но от­де­ля­не на Земното. Но та­ко­ва ед­но отделяне, та­ко­ва ед­но из­ли­за­не е свър­за­но и с не­що друго. То е свър­за­но с това, че еле­мен­тар­ни­те със­то­яния в това, ко­ето ста­ва Луна, и в това, ко­ето ста­ва Слънце, та­ка да се ка­же из­ме­нят сво­ята природа, ста­ват не­що друго. Когато раз­г­леж­да­те днев­но­то Слънце съ­що са­мо физически, вие тряб­ва да си кажете: Състоянията, ко­ито има­ме на Земята и ко­ито на­ри­ча­ме твър­до и течно, не тряб­ва да ги тър­сим на фи­зи­чес­ко­то Слън- це. Най-много ще мо­же­те да кажете, че ма­те­ри­ята на Слънцето сти­га до га­зо­об­раз­но­то състояние. Така виж­да Слънцето и на­ша­та физика. Такова ед­но раз­г­ра­ни­че­ние ста­ва въ­об­ще при раз­де­ля­не­то на това, ко­ето по­-

С то­ва ние раз­б­рах­ме та­ка да се ка­же из вът­реш­ни ос­но­ви ком­по­зи­ци­ята на те­зи та­ка на­ре­че­ни ден пър­ви и вто­ри на сътворението. Онзи, кой­то чрез ду­хов­но­то из­с­лед­ва­не разкрива, как­во се крие зад небето, и след то­ва от­ва­ря Библията, казва: Би би­ло чудесно, твър­де чудесно, ако те­зи тънкости, ко­ито мо­гат да бъ­дат на­ме­ре­ни чрез ед­но съ­вес­т­но ду­хов­но изследване, бих­ме ги на­ме­ри­ли и при древ­ния ясновидец, кой­то е ра­бо­тил вър­ху Генезиса. И ко­га­то то­зи по­ра­зя­ващ факт се потвърди, той из­пит­ва ед­но чуд­но чувство; ед­но чувство, ко­ето би тряб­ва­ло да из­пъл­ни чо­веш­ка­та душа, за да по­чув­с­т­ву­ват те отношението, свещеността, ко­ято жи­вее в то­зи дре­вен документ, кой­то поз­на­ва­ме под име­то Генезис или Битие /Сътворение на света/.