Лекции държани в Дорнах от 16 до 26. 1910 г

СКАЗКА ДЕВЕТА

Нека се опи­та­ме да си представим, що каз­ва­ме с това: Сега, след то­зи тре­ти ден да сът­во­ре­ни­ето чо­ве­кът тряб­ва да се об­ле­че с ас­т­рал­но­то тя- ло. Къде у чо­ве­ка в днеш­ния жи­вот има­ме не­го­во­то ас­т­рал­но тя­ло та­ка да се ка­же от­де­ле­но пред нас, що­то да мо­жем да из­с­лед­ва­ме не­го­ви­те закони? Ние има­ме то­ва ас­т­рал­но тя­ло отделено, ма­кар и в ед­на съ­вър­ше­но дру­га форма, от­кол­ко­то та­зи във времето, за ко­ето ни го­во­ри Гене- зисът, ние има­ме то­ва ас­т­рал­но тя­ло на чо­ве­ка от­де­ле­но през времето, ко­га­то той спи. Тогава то изос­та­ва фи­зи­чес­ко­то тя­ло и етер­но­то тя­ло в лег­ло­то и чо­ве­кът съ­щес­т­ву­ва то­га­ва са­мо в ас­т­рал­но­то тяло, в ко­ето се на­ми­ра не­го­ви­ят Аз. Спомнете си се­га за ня­кои неща, ко­ито съм ви ка­зал през ми­на­ли­те го­ди­ни вър­ху осо­бе­ния жи­вот на то­ва ас­т­рал­но тя­ло в спя­що­то състояние. Спомнете и това, ко­ето мо­же­те да на­ме­ри­те по то­зи въп­рос и в мо­ята кни­га "Тайната наука". Тогава ще си кажете: Когато то­ва ас­т­рал­но тя­ло е из­ляз­ло от фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, то­га­ва за­поч­ват да се об­ра­зу­ват връзки, един вид те­че­ния от то­ва ас­т­рал­но тя­ло на­со­че­ни към ок­ръ­жа­ва­щия кос­ми­чес­ки свят. Когато сут­рин­та от­но­во се връ­ща­те от спя­що­то със­то­яние към буд­но­то състояние, вие сте всму­ка­ли та­ка да се ка­же през вре­ме на спя­що­то със­то­яние ук­реп­ва­щи­те си­ли от це­лия Космос. В из­вес­т­но от­но­ше­ние през вре­ме на нощ­та ва­ше­то ас­т­рал­но тя­ло е би­ло вклю­че­но чрез не­го­ви­те те­че­ния в це­лия ок­ръ­жа­ващ Космос. То е би­ло във връз­ка с всич­ки пла­не­тар­ни същества, ко­ито при­над­ле­жат към на­ша­та Земя. То е из­п­ра­ща­ло сво­ите те­че­ния към Мерку- рий, Марс, Юпитер и т.н., а в та­зи пла­не­тар­ни съ­щес­т­ва се на­ми­рат ук­реп­ва­щи­те сили, ко­ито из­п­ра­щат в ас­т­рал­но­то тя­ло това, от ко­ето ние се нуждаем, за да мо­жем при на­ше­то зав­ръ­ща­не във фи­зи­чес­ко­то и етер­но

Съобразно ца­ру­ва­ща­та закономерност, те тряб­ва­ше да нап­ред­нат до след­ва­що­то сгъстяване. Напълно по съ­ща­та закономерност, по ко­ято в прад­рев­ни вре­ме­на при пре­ми­на­ва­не­то от ста­рия Сатурн към ста­ро­то Слънце Престолите бя­ха нап­ред­на­ли от топ­лин­ния еле­мент до въз­ду­хо­об­раз­ния елемент, тряб­ва да очакваме, що­то там, къ­де­то Елохимите дос­тиг­на­ха сво­ето един­но съзнание, те да нап­ред­нат и по от­но­ше­ние на тях­но­то външ­но проявление, по от­но­ше­ние на тях­но­то тъ­ка­не в ед­но тяло, от топ­лин­ния еле­мент към въз­ду­хо­об­раз­ния елемент. Но не бе­ше та­къв

Как чо­ве­кът е стиг­нал от ок­ръж­нос­т­та вър­ху поч­ва­та на Земята, как е ста­на­ло по­-на­та­тъш­но­то сгъс­тя­ва­не от оно­ва състояние, а ко­ето го бе­ше пос­та­вил Явех-Елохим? Тук ние сти­га­ме се­га до онова, ко­ето ще на­ме­ри­те точ­но опи­са­но в мо­ята кни­га "Тайната наука"; тук ние сти­га­ме до онова, ко­ето на­ри­ча­ме вли­яние на Луцифер ис­ка­ме да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме по­-точ­но това, ко­ето се раз­би­ра под то­ва лу­ци­фе­ри­чес­ко влияние, тряб­ва да си представим, че същества, а имен­но оне­зи същества, ко­ито на­ри­ча­ме луциферически, са се вле­ли та­ка да се ка­же в чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло. Така що­то човекът, такъв, ка­къв­то той е бил об­ра­зу­ван чрез всич­ки

Но не­ка се­га раз­г­ле­да­ме един друг момент. Ние изтъкнахме, че за ду­хов­ния из­с­ле­до­ва­тел не е та­ка лесно, ка­то на она­зи наука, ко­ято пос­тъп­ва спо­ред принципа: но­щем всич­ки кот­ки са си­ви и ко­ято при­пис­ва всич­ки про­це­си на съ­ща­та причина. Там, къ­де­то се об­ра­зу­ват облаците, ду­шев­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел тряб­ва да виж­да не­що раз­лич­но от това, ко­ето вър­ху зем­на­та по­вър­х­ност по­раж­да во­да­та чрез кон­ден­зи­ра­не на парата. Ние го­во­рих­ме за Херувимите ка­то за оне­зи същества, ко­ито направляват: об­ра­зу­ва­не­то на облаците, и го­во­рих­ме за Серафимите ка­то за оне­зи съ- щества, ко­ито нап­рав­ля­ват това, ко­ето бли­ка ка­то огън на свет­ка­ви­ци­те от облаците. Ако си пред­с­та­ви­те сега, че из­гон­ва­не­то от рая пред­с­тав­ля­ва ед­но сли­за­не на чо­ве­ка от ок­ръж­нос­т­та на Земята, вие има­те опи­са­но поч­ти буквално, как чо­ве­кът па­да на­до­лу чрез сво­ята соб­с­т­ве­на те­жест от ок­ръж­нос­т­та на Земята и тряб­ва да на­пус­не Силите и Съществата, ко­ито об­ра­зу­ват об­ла­ци­те и светкавицата: Херувимите със свят­ка­щия меч. Човекът па­да та­ка да се ка­же на­до­лу от ок­ръж­нос­т­та на Земята, от оне­зи области, къ­де­то ца­ру­ват Херувимите с ог­не­ни­те свят­ка­щи мечове. Тук Духовната на­ука ни пре­да­ва поч­ти буквално, дос­лов­но това, ко­ето ни се опис­ва при из­гон­ва­не­то от рая, ко­га­то се казва: Бог пос­та­ви пред рая Хе- рувима с пла­мъ­ка на спи­ра­ло­вид­ния меч. Когато об­гър­не­те с пог­лед то- ва, вие мо­же­те да на­пи­па­те поч­ти с ръце, как­то оне­зи древ­ни ясновидци, кой­то са ни по­да­ри­ли Генезиса, виж­дат с пъл­на яс­но­вид­с­ка си­ла в пъл­ни­те с тайн­с­т­ве­ност про­це­си в то­ва тъ­ка­не и в то­зи жи­вот на чо­ве­ка в етер­ни­те висини, пре­ди той да бе­ше пад­нал от оне­зи области, къ­де­то ца­ру­ват Серафимите и Херувимите. Ето с та­ка­ва ре­алис­тич­ност опис­ва Би- блията, ко­ято не ис­ка да пред­с­та­ви са­мо срав­не­ние или грубо-сетивни,