Лекции държани в Хага От 20 до 29 март 1913 г

В Т О Р А Л Е К Ц И Я

Един факт на опи­та ста­ва осо­бе­но онзи, че при жи­во­тин­с­ка­та хра­на на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло има да но­си повече, да вле­че по­ве­че със се­бе си, от­кол­ко­то при рас­ти­тел­на­та храна. Вчера ние подчертахме, че фи­зи­чес­ко­то тя­ло се сбръч­к­ва един вид, сви­ва се, от­де­ля се от дру­ги­те ду­хов­ни чле­но­ве чрез развитието. Когато му се да­ва жи­во­тин­с­ка храна, то­га­ва та­зи жи­во­тин­с­ка храна, ко­ято бе оха­рак­те­ри­зи­ра­на вче­ра се показва,

В то­ва от­но­ше­ние при ед­но езо­те­рич­но раз­ви­тие чо­век из­пит­ва та­ка да се ка­же зем­на­та те­жест на жи­во­тин­с­ка­та хра­на по­ве­че от­кол­ко­то той я чув­с­т­ву­ва ина­че и пре­ди всич­ко той за­поч­ва да чувствува, че жи­во­тин­с­ка­та хра­на раз­пал­ва ин­с­тин­к­тив­ния живот. Волевият живот, кой­то про­ти­ча по­ве­че несъзнателно, кой­то про­ти­ча по­ве­че в афек­ти и страсти, не­го раз­пал­ва жи­во­тин­с­ка­та храна. Ето за­що на­пъл­но вяр­но е външ­но­то наблюдение, ко­га­то се казва, че войн­с­т­ве­ни­те на­ро­ди кло­нят по­ве­че към жи­во­тин­с­ка­та хра­на от­кол­ко­то миролюбивите.

Обаче то­ва съв­сем не тряб­ва да ни на­ка­ра да вярваме, че рас­ти­тел­на­та хра­на за­ли­ча­ва в чо­ве­ка вся­ка сме­лост и вся­ка си­ла за действие. Ние ще видим, как това, ко­ето чо­век из­губ­ва по оп­ре­де­лен на­чин чрез от­каз­ва­не то от жи­во­тин­с­ка храна, а имен­но инстинктите, аг­ре­сив­ни­те страс­ти и афекти, той го за­мес­т­ва вът­реш­но с ду­шев­на­та сила. Върху всич­ко то­ва ще говорим, ко­га­то раз­г­леж­да­ме ас­т­рал­но­то тяло.

Обаче всич­ки те­зи не­ща са свър­за­ни с от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка и на ос­та­на­ли­те зем­ни при­род­ни цар­с­т­ва с Космоса и, без да има нуж­да да при­бег­не до ед­но по­-вис­ше ясновидство, чо­век мо­же да на­ме­ри един вид доказателство, един вид пот­вър­ж­де­ние на това, ко­ето окул­тис­тът кон­с­та­ти­ра вър­ху връз­ка­та на чо­веш­кия жи­вот с Космоса. Човек на­ми­ра един вид до­ка­за­тел­с­т­во за това, ко­га­то той се за­поз­нае с това, ко­ето из­пит­ва на сво­ето соб­с­т­ве­но тяло, а именно, че про­це­си­те в не­го­во­то тя­ло ста­ват по­-­ожи­ве­ни и по­-под­виж­ни и вър­ху те­зи про­це­си ес­тес­т­во­то и осо­бе­нос­т­та на хра­ни­тел­ни­те сред­с­т­ва оказ­ват ед­но чув­с­т­ви­тел­но влия- ние.

Видите ли, ин­те­рес­но е да срав­ним три ви­да хра­ни­тел­ни сред­с­т­ва от­нос­но тях­но­то кос­ми­чес­ко значение: то­ва са мля­ко­то и всичко, ко­ето е свъ- р­за­но с него, рас­ти­тел­ния свят и всичко, ко­ето е свър­за­но с него, и жи­во­тин­с­ка­та храна. Млякото, рас­те­ни­ето и жи­вот­но­то ка­то хра­ни­тел­ни сред­с­т­ва - ние мо­жем да се на­учим да ги срав­ним по оп­ре­де­лен начин, ко­га­то сме ста­на­ли по­-чув­с­т­ви­тел­ни чрез езо­те­рич­но­то развитие, ко­га­то сме ста­на­ли по­-чув­с­т­ви­тел­ни за това, ко­ето из­пит­ва­ме при те­зи хра­ни­тел­ни средства. И то­га­ва ние ще се на­учим съ­що да об­гър­нем по­-лес­но с пог­лед потвържденията, ко­ито се по­лу­ча­ват чрез ра­зум­но­то раз­г­леж­да­не на външ­ния свят. Ако бих­те из­с­лед­ва­ли окул­т­но света, Вие не бих­те на­ме­ри­ли това, ко­ето на Земята е ве­щес­т­во на млякото, на ни­коя дру­га пла­не­та на на­ша­та слън­че­ва сис­те­ма Това, ко­ето е про­из­веж­да­но в жи­ви­те съ­щес­т­ва по съ­щия на­чин на дру­ги­те пла­не­ти на на­ша­та слън­че­ва
система, би Ви се пред­с­та­ви­ло ка­то не­що съ­вър­ше­но раз­лич­но от зем­но­то мляко. Млякото е не­що спе­ци­фич­но земно.

И ако бих­ме ис­ка­ли да ге­не­ра­ли­зи­ра­ме това, ко­ето е млякото, би тряб­ва­ло да кажем: жи­ви­те съ­щес­т­ва на вся­ка ед­на пла­нет­на сис­те­ма имат тях­но­то соб­с­т­ве­но мляко. Когато из­с­лед­ва­ме рас­ти­тел­на­та сис­те­ма на на­ша­та Земя и я срав­ним с рас­ти­тел­ни­те сис­те­ми на дру­ги­те планети, с това, ко­ето мо­же да бъ­де срав­не­но с него, тряб­ва да кажем: на­ис­ти­на фор­ми­те на раз­лич­ни­те рас­те­ния на зе­мя­та и те­зи на дру­ги­те пла­не­ти на на­ша­та слън­че­ва сис­те­ма се раз­ли­ча­ват ед­ни от други, оба­че вът­реш­на­та същ­ност на рас­те­ни­ето на зе­мя­та не е все пак не­що са­мо земно, а е не­що при­над­ле­жа­що на слън­че­ва­та система, т.е. същ­нос­т­та на рас­те­ни­ята вър­ху на­ша­та зе­мя е срод­на със същ­нос­т­та на рас­те­ни­ята вър­ху дру­ги­те пла­не­ти на на­ша­та слън­че­ва система, та­ка що­то в рас­те­ни­ето съ­щес­т­ву­ва нещо, ко­ето мо­же да се на­ме­ри съ­що и вър­ху дру­ги­те пла­не­ти на на­ша­та слън­че­ва система. Що се от­на­ся за жи­во­тин­с­кия свят, ве­че от това, ко­ето бе ка­за­но вър­ху мля­ко­то и ос­вен то­ва мо­же да се кон­с­та­ти­ра мно­го лес­но окултно, следва, че жи­во­тин­с­ки­ят свят е ко­рен­но раз­ли­чен ка­то зе­мен жи­во­тин­с­ки свят от всичко, ко­ето би мог­ло да се на­ме­ри ка­то не­що по­доб­но вър­ху дру­ги­те планети. Ако взе­мем сега, това, ко­ето чо­век из­пит­ва при кон­су­ми­ра­не­то на млеч­на­та храна, пред пог­ле­да на окултиста, пред това, ко­ето той изживява, млеч­на­та хра­на се по­каз­ва та- ка, че за чо­веш­ко­то тя­ло - ние ис­ка­ме да ос­та­нем при чо­ве­ка - тя оз­на­ча­ва онова, ко­ето го при­вър­з­ва към земята, към на­ша­та планета, ко­ето го свър­з­ва с чо­веш­кия род вър­ху Земята ка­то при­над­ле­жащ на един общ род с то­зи чо­веш­ки род. Че чо­ве­ци­те със­тав­ля­ват ед­но ця­ло съ­що и по от­но­ше­ние на фи­зи­чес­ка­та те­лес­на система, за то­ва доп­ри­на­ся фактът, че не­що жи­во при­гот­вя хра­на за не­що жи­во в жи­во­тин­с­ки смисъл. И мо­жем да кажем: всич­ко ко­ето се вна­ся ка­то млеч­на хра­на в чо­веш­кия ор- ганизъм, го при­гот­вя за това, той да бъ­де ед­но чо­веш­ко зем­но създание, свър­з­ва го с ус­ло­ви­ята на земята, но не го при­ко­ва­ва всъщ­ност към Зе- мята. Млечната хра­на пра­ви от не­го един граж­да­нин на Земята, оба­че не му пре­чи той да бъ­де съ­щев­ре­мен­но един граж­да­нин на ця­ла­та слън­че­ва система.

Друго е по­ло­же­ни­ето при мес­на­та храна. Месната хра­на е взе­та от цар- ството, ко­ето е спе­ци­фич­но земно. Тя не е взе­та как­то мля­ко­то от не­пос­ред­с­т­ве­ния жиз­нен про­цес на чо­веш­ко­то или жи­во­тин­с­ко­то същество, а е взе­та от она­зи част на жи­во­тин­с­ко­то вещество, ко­ето е при­гот­ве­но ве­че за животно. Тази мес­т­на хра­на об­вър­з­ва чо­ве­ка спе­ци­ал­но към Земя- та, пра­ви от не­го ед­но зем­но съ­щес­т­во така, че мо­жем да кажем: кол­ко­то по­ве­че чо­век се про­ник­ва с дейс­т­ви­ята на мес­на­та храна, тол­ко­ва по­ве­че той се от­да­ле­ча­ва от силите, ко­ито би­ха му по­мог­на­ли въ­об­ще да
се ос­во­бо­ди от зе­мя­та Чрез мес­на­та хра­на той се свър­з­ва в пре­ход­ния сми­съл с пла­не­та­та Земя. Докато млеч­на­та хра­на към ед­но пре­ход­но мя- с­то на не­го­во­то развитие, чрез мес­на­та хра­на чо­век се осъж­да на това, да нап­ра­ви пре­би­ва­ва­нето си на Земята не­що постоянно, да се прис­по­со­би на­пъл­но към то­ва пре­би­ва­ва­не на Земята. И ре­ше­ни­ето чо­век да при­ема млеч­на хра­на означава: аз ис­кам да ос­та­на на земята, да мо­га да из­пъл­ня мо­ята ми­сия вър­ху земята, но не ис­кам да съ­щес­т­ву­вам един­с­т­ве­но за Земята. Волята за мес­на хра­на означава: на ме­не та­ка ми до­па­да зем­но­то съществувание, че аз се от­каз­вам от вся­как­во не­бе и на дра­го сър­це бих ис­кал да се срас­на с ус­ло­ви­ята на зем­но­то съществувание.

Растителната хра­на е такава, че тя раз­д­виж­ва в ор­га­низ­ма оне­зи сили, ко­ито до­веж­дат чо­ве­ка в един вид кос­ми­чес­ка връзка, свър­з­ват го с ця­ла­та пла­не­тар­на система. Това, ко­ето чо­ве­кът има да върши, ко­га­то пре­ра­бот­ва в своя ор­га­ни­зъм рас­ти­тел­на­та храна, въз­буж­да сили, ко­ито се съ­дър­жат в ця­ла­та слън­че­ва система, та­ка що­то чо­ве­кът ста­ва в не­го­во­то фи­зи­чес­ко тя­ло един съ­учас­т­ник в си­ли­те на ця­ла­та слън­че­ва систе- ма, сле­до­ва­тел­но не се от­чуж­да­ва от тях, не се от­къс­ва от тях.

Това е нещо, ко­ето душата, ко­ято се раз­ви­ва езо­те­рич­но или антропосо- фски, мо­же дейс­т­ви­тел­но да из­жи­вее постепенно, тя мо­же да изпита, че в оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние с рас­ти­тел­на­та хра­на при­ема в се­бе си не не­що свър­з­ва­що я с те­жес­т­та на Земята, а не­що свойс­т­ве­но на Слънцето, т. е. на цен­т­рал­но­то тя­ло на ця­ла­та пла­не­тар­на система. Лекотата на органи- зма, ко­ято той по­лу­ча­ва чрез рас­ти­тел­на­та храна, го из­ди­га над зем­на­та тежест, пра­ви въз­мож­но - бих­ме мог­ли да ка­жем - в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм да се раз­вие пос­те­пен­но ед­на вът­реш­на спо­соб­ност за изживяване, ко­ято се прев­ръ­ща в ед­но вкус­но усещане: ка­то че дейс­т­ви­тел­но то­зи ор­га­ни­зъм вкус­ва с рас­те­ни­ята по оп­ре­де­лен на­чин слън­че­ва­та светли- на, ко­ято вър­ши та­ка­ва го­ля­ма ра­бо­та в растенията.

От това, ко­ето бе казано, мо­же­те да разберете, че имен­но при окултно- то, при езо­те­рич­но­то раз­ви­тие има из­вън­ред­но го­ля­мо значение, чо­век да не се об­вър­з­ва та­ка да се ка­же със Земята, да не се при­ко­ва­ва към зем­на­та те­жест чрез кон­су­ми­ра­не­то на месо, ко­га­то той мо­же да се ли­ши от не­го при ин­ди­ви­ду­ал­ни­те и нас­лед­с­т­ве­ни условия; ис­тин­с­ко­то ре­ше­ние мо­же да бъ­де взе­то ви­на­ги спо­ред те­зи условия, спо­ред лич­ни­те ус­ло­вия на от­дел­ния човек. Следователно ще оз­на­ча­ва ед­но дейс­т­ви­тел­но улес­не­ние на ця­ло­то раз­ви­тие на чо­веш­кия живот, ако чо­век мо­же да се въз­дър­жи от яде­не­то на месо. Напротив за­поч­ват ве­че оп­ре­де­ле­ни вдъх­ва­щи опа­се­ния неща, ко­га­то чо­век ис­ка да бъ­де фа­на­ти­чен ве­ге­та­ри­анец в смисъла, ис­кай­ки да из­бег­не вся­как­во мля­ко и вся­как­ви млеч­ни продукти. Именно при раз­ви­ти­ето на ду­ша­та към ду­хов­но­то мо­гат да се по­явят оп­ре­де­ле­ни опасности, а имен­но по­ра­ди то­ва че, от­каз­вай­ки се

Ето за­що тряб­ва доб­ре да се съблюдава, що­то имен­но ан­т­ро­по­соф­с­ки стре­мя­щи­ят се чо­век да не се пре­вър­не в един фа­на­ти­чен ду­хо­вен меч­та­тел съз­да­вай­ки ед­но та­ко­ва със­то­яние на сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, ко­ето го от­къс­ва от вся­ко срод­с­т­во със земно-човешкото. За да не се пре­вър­нем твър­де мно­го в чудаци, ко­ито се стре­мят към раз­ви­ти­ето на душата, за да не се отс­т­ра­ним от чо­веш­ко­то чувствуване, от чо­веш­ка­та дейност на Земята, доб­ре е ка­то съ­щес­т­ва хо­де­щи по Земята да съз­да­дем в се­бе си из­вес­т­на те­жест чрез кон­су­ми­ра не­то на мля­ко и на млеч­ни продукти.

И мо­же да бъ­де да­же ед­но сис­те­ма­тич­но тре­ни­ра­не за един човек, кой­то е в със­то­яние не са­мо да жи­вее пос­то­ян­но в ду­хов­ни­те светове, от­чуж­да­вай­ки се чрез то­ва от зем­ния живот, за един та­къв човек, кой­то на ред с ду­хов­ния стре­меж има съ­що да из­пъл­ня­ва за­да­чи на Земята, мо­же да бъ­де ед­но сис­те­ма­тич­но трениране, ко­га­то той ре­ши да бъ­де не са­мо вегетарианец, а на­ред с то­ва да кон­су­ми­ра съ­що мля­ко и млеч­ни проду- кти. Чрез то­ва той ще нап­ра­ви своя организъм, сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло срод­но със Земята, срод­но с човечеството, оба­че не ще го об­вър­же със зем­на­та тежест, ка­къв­то е слу­ча­ят с мес­т­на­та храна.

Следователно по вся­ка­къв на­чин е ин­те­рес­но да видим, как те­зи не­ща са свър­за­ни с кос­ми­чес­ки­те тайни и как чрез поз­на­ва­не­то на те­зи кос­ми­чес­ки тай­ни мо­жем да прос­ле­дим дейс­т­ви­ето на хра­ни­тел­ни­те ве­щес­т­ва в чо­веш­кия организъм.

Обични приятели, ка­то хора, ко­ито се ин­те­ре­су­ват от окул­т­ни­те истини, Вие пос­то­ян­но тряб­ва да се про­ник­ва­те от истината, че онова, ко­ето се явя­ва вър­ху на­ша­та Земя - а към на­ше­то зем­но съ­щес­т­ву­ва­ние при­над­ле­жи съ­що на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло - че това, ко­ето се явя­ва вър­ху Земя- та, не за­ви­си са­мо от зем­ни си­ли и от зем­ни от­но­ше­ния а за­ви­си съ­що от си­ли­те и от­но­ше­ни­ята на из­вън­зем­ни­те същества, на кос­ми­чес­ки­те съ- щества. Но то­ва се пред­с­та­вя по съ­вър­ше­но раз­ли­чен начин.

Така например, ко­га­то има­ме пред­вид жи­во­тин­с­кия белтък, ка­къв­то той съществува, да речем, в ко­ко­ше­то яйце, тряб­ва да бъ­дем на­яс­но вър­ху това, че та­къв жи­во­тин­с­ки бел­тък не е са­мо това, ко­ето хи­ми­кът на­ми­ра в своя анализ, а в не­го­во­то ус­т­ройс­т­во той е ре­зул­тат на кос­ми­чес­ки си- ли. Но ко­га­то го­во­рим за белтък, то бел­тъ­кът е в сво­ето ус­т­ройс­т­во един та­къв про­дукт на кос­ми­чес­ки­те сили, че вър­ху то­зи бел­тък дейс­т­ву­ват в същ­ност глав­но са­мо та­ки­ва кос­ми­чес­ки сили, ко­ито пър­во са дейс­т­ву­ва­ли вър­ху са­ма­та Земя и на­й-м­но­го още вър­ху прид­ру­жа­ва­ща­та Земята Луна.

Онзи, кой­то е в със­то­яние да про­ник­не не­ща­та с окул­тен поглед, мо­же да от­к­рие в на­й-­мал­ка­та клет­ка на жи­во­тин­с­ко­то тяло, сле­до­ва­тел­но съ­що в белтъка, как там съ­щес­т­ву­ват не са­мо фи­зи­чес­ки­те и хи­ми­чес­ки си­ли на Земята, а как и на­й-­мал­ка­та клетка, да речем, на ко­ко­ше­то яйце, е из­г­ра­де­на от силите, ко­ито Земята по­лу­ча­ва пър­во от Космоса.

Сле­до­ва­тел­но това, ко­ето на­ри­ча­ме белтък, е свър­за­но кос­ве­но с Космо- са, но та­ка как­во­то е на Земята то­ва бел­тъч­но ве­щес­т­во не би мог­ло да се ро­ди никога, ако не би съ­щес­т­ву­ва­ла Земята. То не би мог­ло да се ро­ди нап­ра­во от Космоса, а е на пъл­но един про­дукт на онова, ко­ето Земя- та тряб­ва да при­еме пър­во от Космоса.

Не та­ко­ва е от­но­во по­ло­же­ни­ето с това, ко­ето поз­на­ва­ме ка­то мес­т­но ве­щес­т­во ка­то мазнина, ко­ето поз­на­ва ме ка­то зем­на маз­ни­на на жи­ви­те същества, ко­ято съ­що със­тав­ля­ва ед­на част от храната, а имен­но при оне­зи хора, ко­ито кон­су­ми­рат жи­во­тин­с­ка храна.

Следователно ис­кам да го­во­ря за жи­во­тин­с­ка­та мазнина. Онова, ко­ето на­ри­ча­ме мазнина, без­раз­лич­но да­ли чо­ве­кът я взе­ма за хра­на от­вън или тя се об­ра­зу­ва вът­ре в са­мия не­гов организъм, е из­г­ра­де­но спо­ред съ­вър­ше­но дру­ги кос­ми­чес­ки за­ко­ни в срав­не­ние с тези, ко­ито из­г­раж­дат бел- тъка. Докато в из­г­раж­да­не­то на бел­тъ­ка дейс­т­ву­ват оне­зи кос­ми­чес­ки сили, ко­ито ид­ват от йе­рар­хи­ята на Духовете на Формата, в из­г­раж­да­не­то на маз­ни­на­та учас­т­ву­ват пре­дим­но оне­зи Същества, ко­ито ние на­ри­ча­ме Духове на Движението. Видите ли, важ­но е да спо­ме­нем та­ки­ва неща, за­що­то са­мо чрез то­ва чо­век до­би­ва ед­но понятие, кол­ко слож­но е в същ­ност не­що такова, ко­ето офи­ци­ал­на­та на­ука си го пред­с­та­вя без­к­рай­но просто.

Никакво жи­во съ­щес­т­во не би мог­ло да бъ­де про­ник­на­то от ед­на стра­на от бел­тъч­но­то ве­щес­т­во и от дру­га стра­на от мас­т­но вещество, ако не би­ха дейс­т­ву­ва­ли съв­мес­т­но от Космоса - ма­кар и кос­ве­но - Духовете на Формата и Духовете на Движението.

сле­до­ва­тел­но ние мо­жем да прос­ле­дим ду­хов­ни­те действия, ко­ито поз­на­ва­ме ка­то ид­ва­щи от Съществата на раз­лич­ни­те йерархии, чак до ве- ществата, ко­ито об­ра­зу­ват на­ше­то фи­зи­чес­ко тяло. Ето за­що при изжи- вяването, ко­ето нас­тъп­ва ко­га­то ду­ша­та ми­на­ва през ан­т­ро­по­соф­с­ко­то развитие, и то­ва из­жи­вя­ва­не ста­ва съ­що ди­фе­рен­ци­ра­но в се­бе си, по­-
под­виж­но в се­бе си, то­ва изживяване, ко­ето има­ме по от­но­ше­ние на бел­тъ­ка и на мазнината, ко­ито но­сим в на­ше­то фи­зи­чес­ко тяло. Това е ед­но двой­но усещане. Това, ко­ето при чо­ве­ка жи­ве­ещ във външ­но­то но- р­мал­но съ­щес­т­ву­ва­ние е ед­но един­но усещане, чо­ве­кът има ед­но сме се­но усе­ща­не по от­но­ше­ние на това, ко­ето маз­ни­ни­те и бел­тъч­ни­те ве­щес­т­ва пра­вят в не­го­вия организъм. Но ко­га­то чрез езо­те­рич­но­то раз­ви­тие фи­зи­чес­ки­ят ор­га­ни­зъм ста­ва по-подвижен, раз­ви­ва­ща­та ду­ша се на­уча­ва да раз­ли­ча­ва в соб­с­т­ве­но­то си тя­ло два ви­да усещания: ед­но­то усеща- ние, ко­ето ни про­ник­ва един вид вът­реш­но така, че ние чувствуваме: то­ва ни изгражда, да­ва ни ръста. . . Тогава ние усе­ща­ме в нас бел­тъч­ни­те вещества. А ко­га­то усещаме: то­ва ни пра­ви без­раз­лич­ни по от­но­ше­ние на на­ша­та вът­реш­на за­вър­ше­ност и цялост, то ни из­ди­га един вид над на­ша­та форма, пра­ви ни по­-ф­лег­ма­тич­ни по от­но­ше­ние на на­ше­то чо­веш­ко вът­реш­но чувствуване, ко­га­то сле­до­ва­тел­но към на­ше­то усе­ща­не се при­ба­вя флег­ма по от­но­ше­ние на то­ва усе­ща­не (те­зи усе­ща­ния се ди­фе­рен­ци­рат мно­го сил­но при ед­но ан­т­ро­по­соф­с­ко развитие), то­ва пос­лед­но­то усе­ща­ние иде от из­жи­вя­ва­не­то на мас­т­но­то ве­щес­т­во във фи­зи­чес­ко­то тяло. Следователно съ­що и вът­реш­но­то из­жи­вя­ва­не по от­но­ше­ние на фи­зи­чес­ко­то тя­ло ста­ва по-сложно.

Това би­ва въз­п­ри­ема­но осо­бе­но сил­но тогава, ко­га­то ста­ва въп­рос за скор­бял­но­то за из­жи­вя­ва­не на скор­бял­но­то ве­щес­т­во и на за­хар­но­то вещество. Захарта е осо­бе­но характерна. Захарта се ди­фе­рен­ци­ра мно­го сил­но от дру­ги­те ве­щес­т­ва пър­во във вку­со­во­то усещане. Това ди­фе­рен­ци­ра­не мо­же да бъ­де мно­го доб­ре за­бе­ля­за­но в обик­но­ве­ния живот, не са­мо при децата, а по­ня­ко­га съ­що и при по­-с­та­ри­те хо­ра от предпочита- нието, ко­ето съ­щес­т­ву­ва при тях за за­хар­ни­те изделия. Но обик­но­ве­но ди­фе­рен­ци­ра­не­то не оти­ва мно­го далеч, то не оти­ва по­-да­ле­че ос­вен до об­лас­т­та на вку­со­во­то усещане. Когато ду­ша­та ми­на­ва през ед­но разви- тие, тя из­жи­вя­ва то­га­ва всичко, ко­ето при­ема ка­то за­хар­ни из­де­лия или ко­ето има в се­бе си ка­то за­хар­но ве­щес­т­во ка­то нещо, ко­ето и да­ва вът­реш­на устойчивост, вът­реш­на твърдост, ко­ято я под­к­ре­пя вътрешно, ко­ето я про­ник­ва с един вид ес­тес­т­вен егоист/себичност/. В то­ва от­но­ше­ние мо­жем да­же да дър­жим на за­хар­та ед­на хва­леб­с­т­ве­на реч.

Именно онзи, кой­то ми­на­ва през ед­но ду­шев­но развитие, мо­же да за­бе­ле­жи чес­то пъти, има да­же нуж­да да при­ема захар, за­що­то ду­шев­но­то раз­ви­тие тряб­ва да оти­ва в по­со­ка­та чо­век да ста­ва все по­-без­ко­рис­тен и по-безкористен. Душата ста­ва от са­мо се­бе си по­-без­ко­рис­т­на чрез ан­т­ро­по­соф­с­ко­то развитие. Чрез сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло чо­ве­кът има да из­пъл­ня­ва ед­на зем­на мисия, и за да не из­гу­би връз­ка­та на своя Азов ор­га­ни­зъм със Земята, доб­ре е във фи­зи­чес­ко­то тя­ло да бъ­де съз­да­де­на ед­на

про­ти­во­вес във фи­зи­чес­ко­то тяло, къ­де­то его­ите­тът ня­ма та­ко­ва го­ля­мо зна­че­ние как­то в мо­рал­на­та област.

Чрез кон­су­ми­ра­не­то на за­хар - бих­ме мог­ли да ка­жем - се съз­да­ва един вид не­вин­на се­бич­ност (егоитет), ко­ято мо­же да об­ра­зу­ва ед­на про­ти­во­вес сре­щу не­об­хо­ди­мо­то без­ко­рис­тие в мо­рал­на­та ду­хов­на област. Ина- че лес­но би мог­ло да се яви из­ку­ше­ни­ето чо­век да ста­не не са­мо безко- ристен, неегоистичен, а той би ста­нал съ­що един мечтател, фантазьор, би из­гу­бил връз­ка­та с ед­на здра­ва раз­съ­дъч­на спо­соб­ност от­нос­но зем­ни­те отношения.

Ето за­що из­вес­т­на до­бав­ка на за­хар към хра­на­та да­ва на чо­век възмож- ност, въп­ре­ки из­ди­га­не­то в ду­хов­ни­те све­то­ве той да стои с два­та кра­ка на Земята, да­ва му един зе­мен възглед. Вие виждате, не­ща­та са сложни, но всич­ко ста­ва сложно, ко­га­то чо­век ис­ка да про­ник­не в дейс­т­ви­тел­ни­те тай­ни на живота. Така чув­с­т­ву­ва по­ня­ко­га имен­но този, кой­то нап­ред­ва ан­т­ро­по­соф­с­ки в сво­ята душа, че за да не из­пад­не в ед­на пог­реш­на неегоистичност, а имен­но да не из­гу­би сво­ята личност, е не­об­хо­ди­мо да кон­су­ми­ра по­ня­ко­га захар. И то­га­ва той из­жи­вя­ва кон­су­ми­ра­не­то на за­хар­та така, че казва: сега, аз си до­ба­вям нещо, което, без да се по­ни­жа­вам морално, ми да­ва един вид без да искам, един вид в един по­-висш ин­с­тинкт оп­ре­де­ле­на твър­дост и устойчивост, оп­ре­де­лен егоитет. В ця­лост мо­жем да кажем, че кон­су­ми­ра­не­то на за­хар по­ви­ша­ва фи­зи­чес­ки лич­ния ха­рак­тер на човека, мо­жем да твър­дим то­ва та­ка сил­но - раз­би­ра се от са­мо се­бе си, че всич­ко то­ва тряб­ва да се при­дър­жа са­мо в здра­ви­те гра­ни­ци - мо­жем да кажем, че хората, ко­ито оби­чат по оп­ре­де­лен на­чин да кон­су­ми­рат захар, на та­ки­ва хо­ра им е по­-лес­но да от­пе­ча­тат своя ли­чен ха­рак­тер в тях­но­то фи­зи­чес­ко тяло, от­кол­ко­то онези, ко­ито не вър­шат това. Тези не­ща мо­гат да­же да до­ве­дат до раз­би­ра­не­то на то- ва, ко­ето мо­жем да наб­лю­да­ва­ме съ­що и външно.

В страните, къ­де­то ста­тис­ти­чес­ки се кон­су­ми­ра по­-мал­ко захар, хо­ра­та при­те­жа­ват по­-мал­ко един ли­чен ха­рак­тер от­кол­ко­то в страните, къ­де­то ста­тис­ти­чес­ки се кон­су­ми­ра по­ве­че захар. Идете в страните, къ­де­то хо­ра­та се про­явя­ват с по­-ли­чен характер, с по­-раз­ви­та личност, къ­де­то все­ки чо­век се чув­с­т­ву­ва та­ка да се ка­же в се­бе си, и от там иде­те в страни- те, където, бих­ме мог­ли да кажем, имат по­ве­че об­щия на­ро­ден характер, къ­де­то те са по­-без­лич­ни ве­че във външ­на­та фи­зи­чес­ка природа, то­га­ва ще откриете, че в пър­ви­те се кон­су­ми­ра по­ве­че захар, а във вто­ри­те по-малко.

Ако ис­ка­ме да има­ме от те­зи из­жи­вя­ва­ния на хра­ни­тел­ни­те ве­щес­т­ва понятия, ко­ито би­ят още по­ве­че на очи, ние мо­жем да по­лу­чим та­ки­ва по­ня­тия при кон­су­ми­ра­не­то на та­ка на­ре­че­ни­те въз­бу­ди­тел­ни средства. Възбудителните сред­с­т­ва би­ват осо­бе­но жи­во чувствувани, из­жи­вя­ва­ни

Но по­не­же логическото, свър­за­но мис­ле­не за­ви­си имен­но мно­го от структурата, от фор­ма­та на фи­зи­чес­кото тяло, чрез сво­е­об­раз­но­то дейс­т­вие на кафето, ко­ето ню­ан­си­ра по­-­ос­т­ро струк­ту­ра­та на фи­зи­чес­ко­то тяло, ло­ги­чес­ко­то свър­з­ва­не на мис­ли­те би­ва подпомагано. Чрез кон­су­ми­ра­не­то на ка­фе чо­ве­кът е под­по­мог­нат да мис­ли ло­ги­чес­ки по фи­зи­чес­ки път. И мо­жем да кажем, че ма­кар и то­ва да крие из­вес­т­на опас­ност за здравето, ко­га­то чо­век кон­су­ми­ра мно­го кафе, то имен­но за оне­зи хора, ко­ито ис­кат да се из­диг­нат във вис­ши­те об­лас­ти на ду­хов­ния живот, мо­же да бъ­де мно­го доб­ре те да си по­ма­гат в ло­ги­чес­ко­то мис­ле­не с кафето. Бихме мог­ли да кажем, че из­г­леж­да мно­го естествено, що­то онзи, кой­то е по про­фе­сия пи­са­тел и труд но на­ми­ра ло­ги­чес­ка­та връз­ка от ед­но из­ре­че­ние до дру­го и би ис­кал да из­т­ръг­не всич­ко от перото, ко­га­то та­къв чо­век се въз­буж­да чрез кафето.

Това е на­пъл­но раз­би­ра­емо за този, кой­то раз­би­ра да наб­лю­да­ва те­зи не­ща до тях­на­та окул­т­на и пъл­на с тайн­с­т­ве­ност природа. Макар та­ко­ва кон­су­ми­ра­не на ка­фе да е по­ня­ко­га не­об­хо­ди­мо спо­ред лич­ни­те ин­ди­ви­
ду­ал­ни отношения, тъй ка­то сме граж­да­ни на Земята, тряб­ва имен­но да подчертаем, че въп­ре­ки вредите, ко­ито мо­же да причини, кон­су­ми­ра­не­то на ка­фе мо­же да доп­ри­не­се за по­ви­ше­ние со­ли­дар­нос­т­та на мисле- нето. Не бих ис­кал да го пре­по­ръч­вам ка­то сред­с­т­во за до­би­ва­не на со­ли­дар­ност в мисленето, а тряб­ва да кажа, че то мо­же да по­ви­ши та­зи здра­ви­на на ми­съл­та и че нап­ри­мер при онзи, кой­то се раз­ви­ва антропо- софски, ако има склон­ност да из­губ­ва сво­ята пра­вил­на мисъл, не тряб­ва да счи­та­ме ка­то не­що лошо, ако той при­бяг­ва до по­мощ­та на кафето.

Различно сто­ят не­ща­та нап­ри­мер при чая. Чаят про­из­веж­да ед­но по­доб­но действие, един вид ди­фе­рен­ци­ра не на фи­зи­чес­ка­та при­ро­да и на ете- р­на­та природа. Но чрез не­го­во­то дейс­т­вие фи­зи­чес­ка­та при­ро­да е един вид заличена. Етерното тя­ло из­пък­ва по­ве­че в не­го­ви­те ко­ле­ба­ещи пра- ва. Ето за­що чрез кон­су­ми­ра­не­то на чая мис­ли­те се от­къс­ват ед­ни от други, те ста­ват по­-мал­ко год­ни да се свър­з­ват с нещата.

Вярно е, че с кон­су­ми­ра­не­то на чая фан­та­зи­ята би­ва по­ня­ко­га въз­бу­де­но в един не сим­па­ти­чен смисъл, но не се въз­буж­да на­гаж­да­не­то към ис­ти­на­та и на­гаж­да­не­то към здра­ви­на­та на отношенията. Ето за­що мо­жем да ка­жем че е разбираемо, ко­га­то в общества, в ко­ито учас­т­ву­ва­щи­те ис­кат да нап­ра­вят да проб­ляс­ват мислите, да раз­ви­ят ис­к­ря­ща духовност, се при­бяг­ва до кон­су­ми­ра­не­то на чая; е от дру­га стра­на е съ­що разбираемо, че ко­га­то кон­су­ми­ра­не­то на чай взе­ма надмощие, то про­из­веж­да по оп­ре­де­лен на­чин ед­но без­раз­ли­чие към изискванията, ко­ито мо­гат да се про­явят в хо­ра­та чрез здра­ва­та струк­ту­ра на тях­но­то фи­зи­чес­ко зем­но тяло. Така що­то чрез кон­су­ми­ра­не­то на чай лес­но мо­же да бъ­де по­ощ­ре­на ед­на меч­та­тел­на фан­тас­тич­ност и оп­ре­де­ле­но без­г­ри­жие оп­ре­де­ле­но нехайство, ед­но състояние, ко­ето на дра­го сър­це не об­ръ­ща вни­ма­ние на изис­к­ва­ни­ята на външ­ния со­ли­ден живот. И при та­зи душа, ко­ято се раз­ви­ва в ан­т­ро­по­соф­с­ки смисъл, не е доб­ре тя да кон­су­ми­ра мно­го чай, за що­то кон­су­ми­ра­не­то на чай во­ди по­-лес­но до шар­ла­тан­с­т­во от­кол­ко­то кон­су­ми­ра­не­то на кафе. Консумирането на ка­фе пра­ви чо­ве­ка по-соли- ден, а кон­су­ми­ра­не­то на чай го пра­ви по­-с­к­ло­нен към шарлатанство, ма­кар и ду­ми­те за те­зи не­ща са ка­за­ни мно­го силно.

Всичко то­ва са неща, ко­ито - как­то ка­зах­ме - мо­гат да бъ­дат изживени, по­чув­с­т­ву­ва­ни чрез подвижността, в ко­ято нав­ли­за фи­зи­чес­ко­то тяло, ко­га­то чо­век ми­на­ва през ед­но ан­т­ро­по­соф­с­ко развитие. Бих ис­кал да добавя, че - Вие мо­же­те да раз­миш­ля­ва­те по­-на­та­тък вър­ху то­ва или да се стре­ми­те дейс­т­ви­тел­но да из­жи­вей­те по­доб­ни не­ща -, бих ис­кал да добавя, че до­ка­то кон­су­ми­ра­не­то на ка­фе про­из­веж­да из­вес­т­на со­ли­дар­ност във фи­зи­чес­ко­то тяло, а кон­су­ми­ра­не­то на чай оп­ре­де­ле­на склон­ност към шарлатанство, то нап­ри­мер шо­ко­ла­дът по­ощ­ря­ва на­й-м­но­го еснафщината.

Това е важно, то­ва е пъл­но със значение. И тук тряб­ва да из­тък­нем осо- бено, че за ед­но окул­т­но наб­лю­де­ние ста­ва раз­би­ра­емо из­жи­вя­ва­не­то от­нос­но фи­зи­чес­ко­то тя­ло с фи­зи­чес­ко­то сърце. Физическото сър­це на чо­ве­ка е за окул­тис­та един из­вън­ред­но интересен, един из­вън­ред­но пъ­лен със зна­че­ние орган; за­що­то то­ва фи­зи­чес­ко сър­це мо­же да бъ­де раз­б­ра­но са­мо тогава, ко­га­то об­гър­нем с пог­лед ця­ло­то вза­им­но отноше- ние, съ­що и ду­хов­но­то отношение, в ко­ето се на­ми­рат Слънцето и Земя- та. Още ко­га­то след Стария Сатурн, Старото Слънце бе­ше един вид пла­не­тен пред­те­ча на Земята, още то­га­ва за­поч­на да се под­гот­вя та­ка да се ка­же оно­ва отношение, ко­ето днес съ­щес­т­ву­ва меж­ду две­те не­бес­ни те- ла, меж­ду Слънцето и Земята. А имен­но от­но­ше­ни­ето меж­ду Слънцето и Земята тряб­ва да бъ­де об­гър­на­то с пог­лед така, че при то­ва да раз­бе­рем напълно, как Земята, как­ва­то тя е днес, се хра­ни от­на­ча­ло от дейс­т­ви­ята на Слънцето и ги преработва. Това, ко­ето Земята при­ема в се­бе си ка­то дейс­т­вия на Слънцето, ка­то си­ли на Слънцето в ней­но­то твър­до ос­нов­но вещество, това, ко­ето тя при­ема в ней­на­та въздуш­на и вод­на об- вивка, в ней­на­та ат­мос­фе­ра и хидросфера, в ней­ни­те про­ме­ня­щи се топ­лин­ни отношения, ко­ето тя при­ема в об­ли­ва­ща­та я светлина, ко­ето тя са­ма­та при­ема в онова, ко­ето се­га не е фи­зи­чес­ки въз­п­ри­ема­емо ка­то дял на Земята в хар­мо­ни­ята на сферите, то­ва ко­ето Земята при­ема ка­то жиз­не­ни сили, ко­ито тя по­лу­ча­ва нап­ра­во от Слънцето, всич­ко то­ва стои във връз­ка с вът­реш­ни­те сили, ко­ито дейс­т­ву­ват в чо­веш­ко­то сър­це от кръвообращението. В същ­ност всич­ки те­зи си­ли дейс­т­ву­ват вър­ху кръ­во­об­ра­ще­ни­ето и от не­го вър­ху сърцето.

Всичко, ко­ето е външ­на те­ория в то­ва отношение, е ос­нов­но погрешно. Тази външ­на те­ория пра­ви днес от сър­це­то ед­на помпа, ко­ято пом­пи
кръв през ця­ло­то тяло, та­ка че спо­ред офи­ци­ал­на­та те­ория тряб­ва да вижда­ме в сър­це­то един орган, кой­то ре­гу­ли­ра кръвообращението. Об- ратното е вярно. Кръвообращението е това, ко­ето е първоначално, а в сво­ето дви­же­ние сър­це­то да­ва един от­з­вук на това, ко­ето ста­ва в дви­же­ние то на кръвта. Кръвта дви­жи сърцето, а не об­рат­но сър­це­то да дви­жи кръвта. Но це­ли­ят то­зи организъм, който е опи­сан тук и кой­то се кон­цен­т­ри­ра в дейнос­т­та на сърцето, це­ли­ят то­зи ор­га­ни­зъм не е ни­що дру­го ос­вен чо­веш­ки­ят мик­ро­кос­ми­чен ог­ле­да­лен об­раз на оне­зи мик­ро­кос­ми­чес­ки действия, ко­ито Земята по­лу­ча­ва нап­ра­во от Слънцето. Това, ко­ето Земята има от Слънцето, се от­ра­зя­ва от­но­во в това, ко­ето кръв­та има да вър­ши със сърцето.

Не та­ка стои нап­ри­мер ра­бо­та­та с мозъка. Някои от съ­от­ветс­т­ви­ята на мо­зъ­ка бя­ха спо­ме­на­ти ве­че вчера. Мозъкът на чо­ве­ка има не­пос­ред­с­т­ве­но мно­го мал­ко ра­бо­та с това, ко­ето са дейс­т­ви­ята на Слънцето вър­ху Земята. Непосредствено каз­вам аз. Обаче кос­ве­но ка­то ор­ган на въз­п­ри­яти­ето той е свър­зан със Слънцето, ка­то въз­п­ри­ема нап­ри­мер светлина- та, цветовете. Но то­ва е имен­но възприятие. Обаче не­пос­ред­с­т­ве­но в не­го­во­то устройство, в не­го­ва­та външ­на подвижност, в це­лия не­гов вът­ре­шен жи­вот мо­зъ­кът има мно­го мал­ко ра­бо­та с дейс­т­ви­ята на Слънцето вър­ху Земята; той има ра­бо­та с всич­ко това, ко­ето се влъч­ва вър­ху на­ша­та зе­мя от то­ва ко­ето се на­ми­ра вън от на­ша­та слън­че­ва система. Чо- вешкият мо­зък има ра­бо­та с кос­ми­чес­ки­те от­но­ше­ния на ця­ло­то звез­д­но небе, но не с по­-тес­ни­те от­но­ше­ния на на­ша­та слън­че­ва система. Във все­ки слу­чай в ед­но по­-тяс­но от­но­ше­ние с Луната стои това, ко­ето тряб­ва да на­ре­чем мо­зъч­но вещество, оба­че са­мо до­тол­ко­ва тя не е за­ви­си­ма от Слънцето, до­кол­ко­то тя е за­па­зи­ла сво­ята не­за­ви­си­мост от Слънцето. Така що­то сле­до­ва­тел­но това, ко­ето ста­ва в на­шия мозък, от­го­ва­ря на действията, ко­ито се на­ми­рат вън от оне­зи сили, ко­ито имат в на­ше­то сър­це тях­но­то чо­веш­ко мик­ро­кос­ми­чес­ко копие. Слънцето жи­вее в чо­веш­ко­то сърце, това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва вън от Слънцето в Космоса жи­вее в чо­веш­кия мозък.

Така по от­но­ше­ние на те­зи два ор­га­на чо­ве­кът е един микрокосмос, ка­то в сво­ето сър­це той е от­да­ден на уп­раж­ня­ва­ни­те вър­ху Земята слън­че­ви дейс­т­вия и от­ра­зя­ва един вид те­зи действия, със своя мо­зък оба­че той има вът­ре­шен живот, кой­то е свър­зан не­пос­ред­с­т­ве­но на­ми­ра­щия се вън от Слънцето Космос. Това е ед­на из­вън­ред­но ин­те­рес­на и пъл­на със зна­че­ние връзка. Мозъкът е свър­зан с това, ко­ето Слънцето про­из­веж­да вър­ху Земята, са­мо чрез външ­но­то възприятие.

Обаче в ан­т­ро­по­соф­с­ко­то раз­ви­тие то­ва външ­но въз­п­ри­ятие би­ва имен­но преодоляно. Антропософското раз­ви­тие пре­въз­мог­ва външ­ния се­ти­вен свят. Ето за­що мо­зъ­кът е раз­гъ­нат в един та­къв вът­ре­шен живот, кой

Съществува ед­но сво­е­об­раз­но по­ня­тие за ця­ло­то кос­ми­чес­ко по­ло­же­ние на човека, ко­га­то раз­г­леж­да­ме по то­зи на­чин фи­зи­чес­ко­то тя­ло и об­гър­нем с поглед, как чо­ве­кът стои тук на Земята. В не­го жи­вее чрез кръ­во­нос­на­та сис­те­ма и чрез сър­це­то всич­ко това, ко­ето Слънцето има да вър­ши със Земята. И ко­га­то той е от­да­ден вът­реш­но са­мо на това, за ко­ето на Земята се нуж­дае ка­то ин­с­т­ру­мент от фи­зи­чес­кия мозък, в то­ва жи­ве­ят ми­ро­ви­те процеси, ко­ито ста­ват вън от на­ша­та слън­че­ва система. Ние ще тряб­ва да нап­ра­вим да се разбере, че чо­ве­кът има ед­но на­пъл­но но­во из­жи­вя­ва­не по от­но­ше­ние на сър­це­то и на мозъка. Неговите усе­ща­ния дейс­т­ви­тел­но се диференцират, та­ка че той се на­уча­ва да чув­с­т­ву­ва вси- ч­ко това, ко­ето са про­це­си на мозъка, бих­ме мог­ли да кажем, в он­зи спо­ко­ен ход, кой­то нощ­но­то не­бе по­каз­ва със сво­ите звезди, и чув­с­т­ву­ва под­виж­нос­т­та на слън­че­ва­та сис­те­ма в сво­ето сърце. От то­ва Вие виж­да­те съ­щев­ре­мен­но един път, който при ед­на по­-ви­со­ка сте­пен на пос­ве­ще­ни­ето ста­ва един ва­жен път, за­що­то Вие виж­да­те един вид вратите, ко­ито се от­ва­рят от чо­ве­ка към Космоса. Човекът, кой­то из­лъч­ва от се­бе си чрез ед­но по­-вис­ше раз­ви­тие - как­то то­ва бе опи­са­но да­же в ек­зо­тер­мич­ни­те сказ­ки -, кой­то пог­леж­да на­зад към сво­ето соб­с­т­ве­но тяло, кой­то се на­уча­ва да поз­на­ва на­пъл­но про­це­си­те на сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, той се на­уча­ва фак­ти­чес­ки да поз­на­ва в кръ­во­об­ра­ще­ни­ето с дейнос­т­та на сър­це­то един ог­ле­да­лен об­раз на пъл­ни­те с тайн­с­т­ве­ност си­ли на слъ- н­че­ва­та система, а в про­це­си­те на мозъка, кой­то гле­да то­га­ва ду­хов­но от вън, се на­уча­ва да поз­на­ва Космоса и не­го­ви­те тайни.

Нещата, ко­ито из­каз­вам тук с пос­лед­но­то си изречение, са свър­за­ни с ед­на забележка, ко­ято аз нап­ра­вих вед­нъж в Копенхаген и ко­ято след то­ва бе вне­се­на в мо­ята кни­га вър­ху "Духовното ръ­ко­вод­с­т­во на чо­ве­ка и човечеството". От там мо­же­те да прочетете, че по оп­ре­де­лен на­чин да­же струк­ту­ра­та на мо­зъ­ка е един вид ог­ле­да­лен об­раз на по­ло­же­ни­ето на не­бес­ни­те тела, ко­ето съ­щес­т­ву­ва при раж­да­не­то на чо­ве­ка за она­зи точ­ка на Земята, на ко­ято се раж­да да­ден човек. Понякога е по­лез­но да дой- дем от­но­во до та­ки­ва не­ща от ед­на дру­га глед­на точка; за­що­то от то­ва мо­же­те да по­лу­чи­те ед­но чув­с­т­во за ши­ро­та­та на Окултната на­ука и за тяс­но­гър­ди­ето на ня­коя критика, ко­ято се упражнява, ко­га­то ед­на та­ка­ва за­бе­леж­ка се пра­ви от ед­на или дру­га глед­на точка. Без съм­не­ние та­ки­ва важ­ни факти, как­ви­то са те­зи за от­ра­же­ни­ето на звез­д­ния свят в чо­веш­кия мозък, мо­гат да бъ­дат обяс­не­ни от оп­ре­де­ле­на глед­на точ­ка и то­ва мо­же да из­г­леж­да ка­то не­що произволно.

Когато след то­ва се при­ба­вят дру­ги глед­ни точки, всич­ки те­зи глед­ни точ­ки се под­к­ре­пят взаимно. И Вие ще кон­с­та­ти­ра­те още - бих мо­гъл да ка­жа - ня­кои дру­ги те­че­ния на Окултната Наука, ко­ито се сли­ват и от тях­но­то сли­ва­не за Вас ще се по­лу­чи все по­ве­че и по­ве­че това, ко­ето ще по­чув­с­т­ву­ва­те ка­то ед­но пъл­но до­ка­за­тел­с­т­во за нещата, ко­ито би­ха мо- г­ли да изглеждат, че са ка­за­ни са­мо от ед­на глед­на точка. От то­ва Вие виж­да­те оба­че съ­що тън­кос­т­та на ця­ла­та струк­ту­ра на човека. И ко­га­то по­мис­ли­те сега, че при­емай­ки хра­на­та чо­ве­кът се свър­з­ва та­ка да се ка­же на­пъл­но със Земята, че са­мо при оп­ре­де­ле­ни ве­щес­т­ва той се ос­во­бож­да­ва от­но­во от Земята (а имен­но при рас­ти­тел­на­та храна), ко­га­то по­мис­ли­те следователно, че имен­но чрез при­ема­не­то на хра­на­та чо­ве­кът тряб­ва да ста­не граж­да­нин на Земята. Вие ще раз­бе­ре­те тро­ич­ния със­тав на чо­ве­ка по от­но­ше­ние на не­го­во­то фи­зи­чес­ко тяло. Чрез своя мо­зък чо­ве­кът при­над­ле­жи на ця­ло­то звез­д­но небе, чрез сър­це­то с всич­ко това, ко­ето при­над­ле­жи към него, той при­над­ле­жи на Слънцето, а чрез сво­ята хра­нос­ми­ла­тел­на сис­те­ма той при­над­ле­жи за­ед­но с всичко, ко­ето е свъ- р­за­но с та­зи система, в един друг сми­съл на Земята, той е ед­но зем­но съ- щество. Това съ­що мо­же да бъ­де из­жи­вя­но и се изживява, ко­га­то външ­но­то фи­зи­чес­ко тя­ло ста­ва по-подвижно.

Чрез това, ко­ето чо­век по­лу­ча­ва са­мо от Земята и го вна­ся в сво­ето тяло, той мо­же да сгре­ши мно­го про­тив това, ко­ето се от­ра­зя­ва в не­го чрез чис­ти­те си­ли на Космоса. Например чрез това, че пре­диз­вик­ва сму­ще­ния чрез външ­но­то хранене, чрез чис­то зем­ни­те закони, ко­ито дейс­т­ву­ват в храносмилането, ко­ито дейс­т­ву­ват по­-на­та­тък как­то слън­че­ви­те за­ко­ни в дейнос­т­та на сър­це­то и как­то кос­ми­чес­ки­те за­ко­ни вън от слън­че­вата сис­те­ма дейс­т­ву­ват в дейнос­т­та на мо­зъ­ка - чо­век мо­же да гре­ши мно­го сил­но чрез сво­ето хра­не­не про­тив кос­ми­чес­ки­те дейс­т­вия
в не­го­вия мо­зък и то­ва мо­же да бъ­де из­жи­вя­но от ан­т­ро­по­соф­с­ки раз­ви­ва­ща­та ду­ша имен­но в мо­мен­та на събуждането. През вре­ме на съ­ня ста­ва съ­що и това, че хра­нос­ми­ла­тел­на­та дейност се прос­ти­ра чак до мозъ- ка, про­ник­ва в мозъка. При буд­но­то със­то­яние мис­ли­тел­ни­те си­ли об­ра­бот­ват мозъка; то­га­ва хра­нос­ми­ла­тел­на­та дейност на мо­зъ­ка отс­тъп­ва на за­ден план. Когато при съ­ня прес­та­ва мисленето, хра­нос­ми­ла­тел­на­та дейност про­ник­ва в съз­на­ни­ето и ко­га­то чо­век се съ­буж­да и до­ла­вя един от­з­вук от това, то­га­ва това, ко­ето той изживява, мо­же да бъ­де един ис­тин­с­ки ба­ро­ме­тър за здрав­но­то или нез­д­рав­но дейс­т­вие на хра­на­та при раз­ви­ва­ща­та се душа. О, чо­век до­ла­вя то­ва про­ник­ва­не от не­го­вия ор­га­ни­зъм в мо­зъ­ка в затъпяващи, бо­дя­щи чувства, в чувства, ко­ито по­ня­ко­га мо­гат да се про­явят така, ко­га­то е кон­су­ми­рал не­що неподходящо, как­то - да ре­чем - мал­ки при­тъ­пя­ва­щи цен­т­ро­ве в мозъка. Всичко то­ва се из­жи­вя­ва по на­й-­тъ­нък на­чин от ан­т­ро­по­соф­с­ки раз­ви­ва­ща­та се душа.

И мо­мен­тът на съ­буж­да­не­то има из­вън­ред­но го­ля­мо значение, ис­кам да ка­жа по от­но­ше­ние въз­п­ри­яти­ето на про­из­хож­да­щи­те от хра­нос­ми­ла­не­то здрав­ни от­но­ше­ния на фи­зи­чес­ко­то тяло. И чо­век из­жи­вя­ва във все по­ве­че и по­ве­че из­тън­ч­ва­щи се усещания, ко­ито се ло­ка­ли­зи­рат в мо- зъка, да­ли в не­го­во­то хра­нос­ми­лане дейс­т­ву­ва про­тив кос­ми­чес­ки­те за­ко­ни вън от на­ша­та слън­че­ва сис­те­ма или да­ли е в хар­мо­ния с те­зи за- кони. Тук Вие виж­да­те то­ва фи­зи­чес­ко тя­ло в ед­но чу­дес­но от­но­ше­ние с це­лия Космос и как мо­мен­тът на съ­буж­да­не­то е ка­то един ба­ро­ме­тър за чо­ве­ка ко­ито чрез сво­ето хра­не­не се про­ти­во­пос­та­вя на кос­ми­чес­ки­те от­но­ше­ния или жи­вее в хар­мо­ния с те­зи кос­ми­чес­ки закони.

Тези раз­г­леж­да­ния ще ни поз­во­лят да пре­ми­нем пос­те­пен­но към проме- ните, ко­ито ста­ват чрез езо­те­рич­ното или ан­т­ро­по­соф­с­ко раз­ви­тие в чо­веш­ко­то етер­но или ас­т­рал­но тяло.