Лекции държани в различни градове от 1912 до 1913 г

ДВАДЕСЕТА СКАЗКА

Могат да въз­ник­нат ня­кои въп­ро­си вър­ху ед­но­, ­или друго, ко­га­то пос­те­пен­но про­ник­ва­ме в поз­на­ни­ята на Духовната наука. Някой оп­ре­де­ле­но мо­же да за­да­де та­ки­ва въпроси. Нека днес за­пъл­ним ед­на част от на­ше­то раз­г­леж­да­не с то­ва­, ка­то са­ми­те ние си за­да­дем та­ки­ва въпроси. Отгово- рът на те­зи въп­ро­си чес­то пъ­ти е в със­то­яние да ни за­ве­де по­-дъл­бо­ко в ця­ла­та връз­ка на ми­ро­ви­те фак­ти­, до­кол­ко­то ду­хов­ни­ят свят дейс­т­ву­ва в те­зи фак­ти­, а имен­но във връз­ка­та на фак­ти­те­, ­от­нос­но са­ма­та чо­веш­ка природа. Един въп­рос мо­же да бъ­де за­да­ден така: Когато чо­век стиг­не пос­те­пен­но до та­м, ­да раз­бе­ре важ­нос­т­та и го­ля­мо­то зна­чение на та­ка на­ре­че­но­то пре­раж­да­не­, мо­же да въз­ник­не въпросът: Да, така ста­ва­, че в обик­но­ве­ния жи­вот на на­ше­то нас­то­яще­, чо­ве­кът не мо­же да до­бие ни­как­во съз­на­ние за сво­ите ми­на­ли зем­ни съществувания? Ясновидското съз­на­ние мо­же дейс­т­ви­тел­но да про­ник­не до та­м, ­да раз­ши­ри па­мет­та тол­ко­ва мно­го­, че на ис­ти­на ми­на­ли­те зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния да бъ­дат из­п­лу­ва­ли в па­мет­та ка­то ед­ни спомен. Обаче в обик­но­вени­ят жи­вот на днеш­но­то чо­ве­чес­т­во е та­ка­, че не съ­щес­т­ву­ва съз­на­ние за ми­на­ли зем­ни съществувания. А се­га да бъ­де за­да­ден въп­ро­сът от глед­на точ­ка на яс­но­вид­с­ко­то из­с­лед­ва­не­, то­зи въп­рос при­ема след­на­та форма. Човек е на­яс­но­, че си­ла­та­, ­от ко­ято той се нуж­дае за яс­но­вид­с­ко­то из­с­лед­ва­не ид­ва от обик­но­ве­но­то чо­веш­ко гле­ди­ще­, до яс­но­вид­с­ко­то гледище: ето за­що си­ли­те, с ко­ито чо­век мо­же по­-къс­но да вник­не в ми­на­ли­те зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ни­я­, т­ряб­ва да съ­щес­т­ву­ват са­мо­по­нят­но във все­ки един човек. Въпросът се­га е този: Какво ста­ва с те­зи си­ли­, как­во пра­ви чо­ве­кът с те­зи си­ли­, ко­ито се на­ми­рат в не­го­, ко­ито се раж­дат с чо­ве­ка и ко­ито той все пак не до­веж­да до та­м, ­да стиг­не до един спо­мен за ми­на­ли­те зем­ни съ­щес­т­ву­вания? Когато из­с­лед­ва­ме въп­ро­сът чрез яс­но­вид­с­т­во­то­, ко­га­то на­со­чим пог­лед вър­ху си­ли­те­, за ко­ито ста­ва ду­ма­, ние тряб­ва да на­со­чим ве­че раз­г­леж­да­не­то в ед­на мно­го ран­на дет­с­ка възраст. Защото са­мо то­га­ва ще ви­дим си­ли­те­, ко­ито мо­гат да бъ­дат из­пол­зу­ва­ни при яс­но­виж­да­не­то­, за да прог­лед­нем в ми­на­ли­те земни съ­щес­т­ву­ва­ни­я­, ще ви­дим те­зи си­ли в работа. А именно: В днеш­но­то чо­ве­чес­т­во те­зи си­ли се из­пол­зуват за из­г­раж­да­не­то на ла­рин­к­са /гръкляна/ и на всич­ко оно­ва­, ко­ето е свър­за­но с него. Те се из­пол­зу­ва­т, ­за да се на­учим да говорим. Следователно във все­ки чо­век са на­ли­це си­ли­те­, ко­ито би­ха го нап­ра­ви­ли да виж­да ми­на­ли зем­ни съществувания. Обаче днес те са из­пол­зу­ва­ни

Така е съ­що със си­ли­те­, ко­ито при чо­ве­ка на нас­то­яще­то вре­ме се из­пол­зу­ват за про­из­веж­да­не­то на та­ка на­ре­че­но­то си­во ве­щес­т­во на мо­зъ­ка­, ко­ето е глав­но ор­ган на мисленето. Естествено то­ва мис­ле­не­, не е не­що ко­ето мо­зъ­кът вър­ши­, но ние се нуж­да­ем от мо­зъ­кът ка­то един ин­с­т­ру­мен­т, ­за да мислим. И оне­зи си­ли на мис­ле­не­то­, ко­ито би­ха нап­ра­ви­ли чо­ве­ка спо­со­бе­н, ­ако той ги би имал на­пъл­но на раз­по­ло­же­ни­е­, за да стиг­не нап­ри­мер лес­но до то­ва­, ко­ето се на­ми­ра в мо­ята кни­га "Тайната на­ука­"­, те­зи си­ли­, ко­ито лес­но го пра­вят спо­со­бен да стег­не до ця­ло­то то­ва обяс­не­ние на "Тайната на­ука­"­, се из­пол­зу­ват днес при нор­малния чо­ве­к, ­за да из­г­ра­дят по съ­от­вет­ния на­чин си­во­то ве­щес­т­во на мозъкът. Това из­г­раж­да­не на си­во­то ве­щес­т­во на мо­зъ­кът не съ­щес­т­ву­ва­ше още до та­ка­ва сте­пен при чо­ве­кът на древ­на Гърция в 6-то­то­, ­или в 5-то­то сто­ле­тие пре­ди на­ша­та ера­, ка­къв­то е слу­ча­ят днес при сред­но раз­ви­тия човек. В то­ва от­но­ше­ние чо­веш­ка­та при­ро­да се из­ме­ня бър­зо­, по­-бър­зо от­кол­ко­то се мисли. Ето за­що за гър­ци­те на пра­ис­то­ри­чес­кото вре­ме, в 10-то­то­, ­1­1-то­то­, ­1­2-то­то сто­ле­тие пре­ди на­ша­та ера, в оп­ре­де­ле­на въз­раст на жи­во­та бе­ше не­що са­мо­по­нят­но в тях да се яви яс­но­вид­с­т­во­то­, раз­к­ри­вай­ки им не­ща­та­, ко­ито днес от­но­во мо­жем да пред­с­тавим ка­то Тайната наука. И ние тряб­ва да из­пол­зу­ва­ме си­ли­те­, ко­ито ос­та­ват за­па­зе­ни при об­ра­бот­ва­не­то на си­во­то ве­щес­т­во на мо­зъ­къ­т, т­ряб­ва да из­пол­зу­ва­ме те­зи си­ли уп­раж­ня­вай­ки се по на­чи­на­, кой­то е описа­н, ­за да мо­же да об­гър­нем с пог­лед по чис­т, ­ясен на­чин то­ва­, ко­ето е нап­ри­мер опи­са­но в мо­ята кни­га "Тайната наука". На как­во по­чи­ва то­ва­, ко­ето се

Развитието на мо­зъ­кът ста­ва на­ис­ти­на на­й-­жи­во в пър­ви­те го­ди­ни на чо­веш­ки­ят жи­во­т, ч­рез яс­но­вид­с­т­во то ние виж­да­ме­, как то­га­ва етер­но­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тя­ло раз­ви­ват на­й-­го­ля­ма дейност за наб­раз­дя­ва­не то­, за раз­ч­ле­ня­ва­не­то и под­реж­да­не­то на мозъка. Обаче та­зи ра­бо­та вър­ху на­ши­ят мо­зък трае от­но­си­тел­но дъл­го време. И не ще ка­жем мно­го ако твър­ди­м, ­че чрез опи­та в жи­во­та чо­ве­ка ста­ва все по­-­умен и по­-­уме­н, ­ма­кар и в по­-къс­ни­те го­ди­ни то­ва да вър­ви по-бавно. Но хо­ра­та не наб­лю­да­ват след­но­то и не мо­гат съ­що да го наблюдават: Ако в оп­ре­де­ле­на го­ди­на­, чо­век ре­ша­ва да не уп­раж­ня­ва ве­че ед­но лю­би­мо ду­ховно за­ни­ма­ни­е­, ко­ето е уп­раж­ня­вал до то­га­ва - по то­ва би тряб­ва­ло да се от­на­ся за външ­ни­те от­но­ше­ни­я­, за що­то чрез тях се раз­ви­ва си­во­то ве­щес­т­во - ес­тес­т­ве­но то­ва не мо­же да бъ­де Духовна на­ука­, ­ако раз­би­ра се чо­век не я изу­ча­ва как­то ня­коя дру­га на­ука - но ко­га­то чо­век се за­ло­ви­, да не из­пъл­ня­ва ве­че ня­кое друго лю­би­мо за­ни­ма­ние и да нап­ра­ви дейс­т­ви­тел­но то­ва­, да прес­та­не стро­го да го вър­ши в те­че­ние на 7 го­дини и се ста­рае да съ­бу­ди в ти­ха ме­ди­та­ция си­ли­те­, ко­ито е ико­но­ми­сал по то­зи на­чи­н, ­си­ли­, ко­ито би­ха би­ли из­пол­зу­ва­ни по друг на­чи­н, ­ако той би про­дъл­жил та­зи си обик­но­ве­на дейност: си­ли­, ко­ито се­га са ико­но­ми­са­ни­, ­от­де­ле­ни - то­га­ва той мо­же да пос­тиг­не от­но­си­тел­но лес­но ви­со­ка сте­пен на поз­на­ни­ето на оне­зи не­ща­, ко­ито са опи­са­ни в мо­ята кни­га - "Тайната наука". Фактът, че тол­ко­ва мал­ко хо­ра дос­ти­гат до то­ва­, до­каз­ва са­мо че та­ка мал­ко се вър­ши в та­зи насока. Това фак­ти­чес­ки не се вър­ши­, за­що­то он­зи­, кой­то има ед­но лю­би­мо за­ни­ма­ни­е­, ряд­ко ще се от­ка­же да не го вър­ши ни­как в те­че­ние на 7 години.

Така вие виж­да­те­, че ед­на част от то­ва­, ко­ето днес се съ­об­ща­ва­, би мог­ло да се пос­тиг­не от­но­си­тел­но лесно. Ако наб­лю­да­ва­те на­ша­та днеш­на кул­ту­ра с всич­ко­, ко­ето тя е пос­тиг­на­ла та­ка учуд­ва­що­, вие ни­как не ще се по­чу­ди­те­, че мно­го си­ли на етер­но­то тя­ло се из­пол­зу­ват за об­ра­бот­ва­не­то на мо­зъ­ка­, за­що­то та­зи външна струк­ту­ра е поч­ти из­ця­ло ре­зул­тат на мо­зъч­на­та ра­бо­та­, тук си­ли­те оти­ват на­пъл­но в об­ра­бот­ва­не­то на мо- зъка. Но ня­кой не мо­же да каже: Да, но аз ни­как не съм учас­т­ву­вал в ­
тази кул­тур­на ра­бо­та­, не съм нап­ра­вил ни­що в та­зи област. Някой дейс­т­ви­тел­но мо­же да си въ­об­ра­зи пог­реш­но то­ва­, но ра­бо­та­та съв­сем не стои така. Днес ед­ва ли мо­же да се на­ме­ри ня­кое уеди­не­но мяс­то на Земята, където външ­на­та кул­ту­ра да не е про­ник­на­ла на­да­ле­че­, че чо­век да не чув­с­т­ву­ва със сво­ето мис­ле­не в та­зи външ­на култура. А то­ва е ве­че дос­та­тъч­но­, той да от­к­ло­ни те­зи си­ли от то­ва­, ко­ето бих­ме на­рек­ли яс­но­вид­с­ко съзнание. Без съм­нение ня­кой мо­же да каже: Но ди­ва­ци­те не се за­ни­ма­ват с то­ва­, ко­ето об­ра­бот­ва по то­зи на­чин мо­зъ­ка и въпре­ки то­ва не мо­жем да ка­жем за ди­ва­ци­те­, че раз­ви­ват ня­как­ви осо­бе­ни яс­но­вид­с­ки си­ли в та­зи насока.

Случаят е та­къ­в, ­за­що­то съ­щес­т­ву­ва ед­но на­пъл­но оп­ре­де­лен ду­хо­вен закон. А имен­но то­ва­, ко­ето чо­век тряб­ва да пос­тиг­не по то­зи на­чин яс­но­вид­с­ки тряб­ва да ми­не през оп­ре­де­ле­на подготовка. Дивакът, би мо­гъл да раз­вие съ­вър­ше­но раз­лич­ни яс­но­вид­с­ки сили. Обаче, ясновид- ските си­ли­, ко­ито са опи­са­ни в моя та кни­га "Тайната на­ука­"­, ди­ва­къ­т, ­не би мо­гъл да раз­ви­е­, за­що­то ня­ма ни­как­ва под­го­тов­ка за това. Защото те­зи си­ли тряб­ва да бъ­дат от­но­во ед­но прев­ръ­ща­не на дру­ги сили. Вие мо­же­те да кажете: но мно­го хо­ра са ико­но­ми­са­ли то­ва­, ко­ето аз съм имал ка­то лю­би­мо за­ни­ма­ни­е­, за­що те не са ста­на­ли ясновидци? Това се дъл­жи на фак­та­, че раз­ви­ти­ето на яс­но­вид­с­ки­те спо­соб­нос­ти не ид­ва от ни­що­, а от прев­ръ­ща­не­то на това, ко­ето съществува. Човек тряб­ва да е раз­вил ве­че си­ли в оп­ре­де­ле­на по­со­ка­, той тряб­ва да е раз­вил ве­че она­зи ин­те­ли­гент­нос­т, ­ко­ято днес е на­ша кул­тур­на интелигентност. Човек тря- б­ва да е раз­вил ве­че си­ли в оп­ре­де­ле­на по­со­ка­, той тряб­ва да се от­ка­же за оп­ре­де­ле­но вре­ме от те­зи си­ли­, то­га­ва те се преобразуват, прев­ръ­щат се в дру­ги сили. И чрез то­ва се раж­да оно­ва­, ко­ето пра­ви ня­ко­го спо­со­бен да прос­ле­ди чрез яс­но­виж­да­не фак­ти­те из­ло­же­ни в "Тайната наука". Това са имен­но оне­зи си­ли­, ­из­пол­зу­ва­ни при та­ки­ва опи­са­ни­я­, ко­ито в нор­мал­но­то раз­ви­тие на чо­ве­ка пра­вят пре­дим­но мо­зъ­кът спо­со­бен да про­ник­ва вис­ши те ин­те­ли­гент­ни сили. В про­ти­вен слу­чай чо­век не ще пос­тиг­не оно­ва­, ко­ето е опи­са­но ка­то об­щи­, ве­ли­ки глед­ни точ­ки в "Тай- ната на­ука­"­, а ще пос­тиг­не по­ве­че виж­да­не­то на от­дел­ни от­но­ше­ния чрез прев­ръ­ща­не то на дру­ги си­ли и способности. Например спо­соб­нос­т­та да се виж­дат ми­на­ли зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния се пос­ти­га чрез то­ва­, ­ако чо­век за­дър­жи оп­ре­де­ле­ни си­ли­, ко­ито ина­че се из­пол­зу­ват за об­ра­зу­ва­не­то на ор­гани­те на го­во­ра­, ­ако той за­дър­жи те­зи си­ли по на­чи­на­, как­то опи­сах аз това.

Най-много пре­чат на чо­ве­ка­, на хо­ра­та въ­об­ще­, да про­ник­нат те в ду­хов­ни­те све­то­ве­, ­оп­ре­де­ле­ни си­ли­, на ко­ито обик­но­ве­но не се об­ръ­ща вни- мание. Аз опи­сах се­га два ви­да си­ли­, ко­ито пра­вят чо­ве­ка спо­со­бен да виж­да в ду­хов­ни­те светове. Обърнах вни­ма­ние вър­ху си­ли­те­, ко­ито днес
се из­пол­зу­ват за раз­ви­ти­ето на сиво­то мо­зъч­но ве­щес­т­во­, ­оба­че оне­зи си­ли­, ко­ито пра­вят чо­ве­ка спо­со­бен да виж­да ми­на­ли­те зем­ни съ­ществу­ва­ни­я­, то­ва са си­ли­те­, ко­ито имат ра­бо­та с раз­ви­ти­ето на говора. Съще- ствуват оба­че още си­ли­, ко­ито пра­вят чо­ве­ка спо­со­бен да виж­да по­ве­че под­роб­нос­ти в жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, да виж­да в под­роб­нос­ти оно­ва­, ко­ето от­дел­ни­ят чо­век вър­ши там. В кни­га­та "Тай- ната наука" се на­ми­рат по­вече об­щи­те неща. Да виж­да чо­ве­к, ­дейс­т­ви­тел­но в ду­хов­ни­ят свят за цел­та е не­об­хо­ди­мо от­но­во дру­ги си­ли, на ко­ито хо­ра­та ед­ва ли об­ръ­щат вни­ма­ние в живота. Съществува не­що­, за ко­ето чо­век тряб­ва да упот­реби мно­го си­ли - то­ва­, че в своя жи­вот той не пъл­зи на че­ти­ри кра­ка­, а още в дет­с­ки­те го­ди­ни сти­га до там, да се из­п­ра­ви на два крака. Силите, които пра­вят чо­ве­ка да стои и вър­ви на два кра­ка в из­п­ра­ве­но по­ло­жени­е­, то­ва са си­ли­, ко­ито из­пъл­ват с осо­бе­но бла­го­го­ве­ние он­зи­, кой­то е про­ник­нал в ду­хов­ния свят. Да гледа чо­век как ед­но де­те се на­уча­ва да вър­ви­, то­ва съ­дър­жа за то­зи­, кой­то пред­п­ри­ема яс­но­вид­с­ки из­с­лед­вани­я­, ­ед­на чу­дес­на тайна. Силите, които чо­век из­пол­зу­ва­, за да се из­п­ра­ви ка­то де­те­, ­ос­та­ват един ос­та­тък - но хо­ра­та об­ръ­щат мал­ко вни­ма­ние на то­зи ос­та­тък - от те­зи си­ли ос­та­ва един ос­та­тъ­к, ­кой­то пра­ви чо­ве­ка спо­со­бен да виж­да в све­та, в кой­то ду­ша­та жи­вее меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Ако чо­век до­ве­де имен­но не­ща­та до там - за цел­та съ­щес­т­ву­ват още и дру­ги пъ­ти­ща­, но то­ва е един път -, ако чо­век до­ве­де не­ща­та да та­м, ­да си спом­ни как се е на­учил да вър­ви­, как­ви уси­лия е пра­ви­л, ­за да се на­учи да вър­ви - то­гава той от­к­ри­ва в се­бе си си­ли­те­, ко­ито е ико­но­ми­сал в сво­ето етер­но тяло. Защо- то то­ва етер­но тя­ло тряб­ва да е по­ла­га­ло уси­лия за на­уча­ва­не­то на чо­веш­кия вървеж. Когато чо­век по­тър­си в се­бе си те­зи си­ли­, ко­ито е ико­но­ми­сал в сво­ето детс­т­во - те съ­щес­т­ву­ват още във все­ки един чо­век - то­га­ва по то­зи път мо­же да бъ­де из­в­ле­че­но от чо­ве­ка мно­го не­що­, ко­ето го пра­ви спо­со­бен да виж­да в жи­во­та­, кой­то е про­те­къл меж­ду не­го­ва­та смърт и не­го­во­то раждане.

Вие мо­же­те да запитате: Но как мо­же да нап­ра­ви чо­век това? Ако има­ме щас­ти­ето да про­дъл­жим на­ше­то Антропософско раж­да­не­, ние ще ме пос­та­ви­ли ве­че ед­но на­ча­ло за тър­се­не­то на те­зи сили. И ако ра­бо­та­та вър­ви доб­ре­, те­зи си­ли се раз­д­виж­ват обик­но­ве­но след 7 го­ди­ни­, но ние сме пос­та­ви­ли ве­че ед­но на­ча­ло и то­ва на­ча­ло ще се про­дъл­жи в чо­веш­ка­та природа. Обикновено си­ли­те­, ко­ито чо­век е ико­но­ми­са­л, ­ос­та­ват нев­зе­ти под внимание. Сега чо­ве­кът мо­же да си по­мог­не за за­бе­ляз­ва­не­то на те­зи си­ли в се­бе си­, ка­то уп­раж­ня­ва един оп­ре­де­лен ес­тес­т­вен вид танц. Това мо­же без съм­не­ние да бъ­де пре­диз­ви­ка­но съ­що чрез ме­ди­та­ци­я­, но ве­че по­-мал­ко от ед­на го­ди­на от ос­нов­ни­те прин­ци­пи на дви­же­ни­ята на етер­но­то тя­ло в оп­ре­де­ле­ни кръ­го­ве при нас се прак­ти­ку­ва­,

Аз не ис­кам да опис­вам тук об­щи­те от­но­ше­ни­я­, тях вие ще на­ме­ри­те опи­са­ни в мо­ите кни­ги­, но бих ис­кал да ви по­ка­жа ня­кол­ко при­ме­ра­, как жи­во­тът пре­ди раж­да­не­то вли­яе вър­ху жи­во­та след раждането. Колкото и стран­но да зву­чи то­ва­, ко­га­то сме ми­на­ли през сре­да­та на на­шия жи­вот меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не - на­ли меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не из­ти­чат обик­но­ве­но ня­кол­ко сто­ле­тия и тук има ед­на сре­да - то­га­ва вът­реш­ни­ят жи­вот на ду­ша­та се на­соч­ва от ду­хов­ни­ят жи­вот

Например случ­ва­ло се е, ня­кой да е жи­вял в ду­хов­ния свят ка­то ду­ша в 18-то­то сто­ле­тие и в пър­ва­та по­лови­на на 19-то­то сто­ле­тие при­ема ка­то свой иде­ал един из­пъл­ня­ващ чо­век на зем­ни­ят свят. След то­ва той иска да ста­не ка­то то­зи зе­мен чо­ве­к, ­да го след­ва след ка­то се ро­ди на Земята. той гле­да нап­ри­мер и виж­да кни­ги­те на ед­ни та­къв зе­мен чо­ве­к, ­ка­то ко­го­то ис­ка да бъ­де след ка­то се роди. Той гле­да от ду­хов­ни­ят свят с оп­ре­де­лен вът­ре­шен коп­не­ж, г­ле­да от не­бе­то до­лу на Земята с оп­ре­де­лен вът­ре­шен под­ти­к, ­как­то ня­кой гле­да ка­то жив чо­век с коп­неж към дру­гия свя­т, ­към не­бе­то­, ­оба­че с мал­ко по­-раз­лич­но чувство. Но съ­щес­т­ву­ва та­зи го­ля­ма раз­ли­ка­, че ко­га­то ня­кой гле­да към не­бе­то ка­то зе­мен чо­век без поз­на­ни­ето на Духовната на­ука то­ва ос­та­ва ка­то не­що неопределено. Обаче чо­ве­кът на не­бе­то­, ­он­зи кой­то жи­вее в ду­ховни­ят свят има та­зи осо­бе­нос­т, г­ле­да към чо­веш­ка­та ду­ша­, ко­ято той осо­бе­но мно­го по­чи­та и чи­ито съ­чи­нения той мо­же би ис­ка да прочете. Накратко ка­за­но­, във вто­ра­та по­ло­ви­на на на­ше­то ду­хов­но съ­щес­т­ву­ва ние меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не ние се на­уча­ва­ме да поз­на­ва­ме в под­роб­нос­ти чо­веш­ки­те души, на­уча­ва­ме се да гле­да­ме в душите. И са­ми­те ни­е­, ко­ито се­га жи­ве­ем на Земята, можем да има­ме съз­на­ние то­, че там го­ре в ду­хов­ни­ят

Това е един та­къв об­ра­з, ­кой­то ни по­каз­ва­, ка­к, ­ко­га­то се за­поз­на­ем да­же са­мо мал­ко с ду­хов­ни­те светове, ние сти­га­ме дейс­т­ви­тел­но до чувство- то: Ние сме наб­лю­да­ва­ни­, за­що­то ние мно­гок­рат­но сме наблюдавани. Погледите на ду­хов­ни­те съ­щес­т­во са на­со­че­ни вър­ху на­ши­те ду­ши­, ­осо­бе­но пог­ле­ди­те на оне­зи ду­хов­ни съ­щес­т­ва­, ко­ито тряб­ва да се ро­дят на Земята. От то­ва виж­да­ме­, че и в то­ва от­но­ше­ние Духовната на­ука съвсем не да­ва не­що ло­шо на хо­ра­та­, за­що­то тя на­соч­ва хо­ра­та да се стре­мят да бъ­дат дос­той­ни за оно­ва­, което наб­лю­да­ват в тех­ни­те ду­ши не­ро­де­ни­те още на Земята души.

Когато яс­но­вид­с­ко­то из­с­лед­ва­не раз­г­леж­да те­зи не­ща­, то из­жи­вя­ва на­ис­ти­на важ­ни­, пот­ре­са­ва­щи неща. И към дейс­т­ви­тел­но пот­ре­са­ва­щи­те до ви­со­ка сте­пен при­над­ле­жи то­ва­, ко­га­то гле­да­ме в ду­хов­ни­те све­то­ве ду­ши­те­, ко­ито са на път да се ро­дят на Земята и виж­да­ме как те гле­дат до­лу към Земята, за да ви­дят оне­зи, ко­ито би­ха мог­ли да бъ­дат тех­ни­те родители. За по­-с­та­ри­те вре­ме­на то­ва бе­ше да­же още по­-важ­но­, но за на­ше­то вре­ме е ста­на­ло не­що по­-мал­ко важно. Обаче ви­на­ги се на­тък­ва­ме на пот­ре­са­ва­щи фак­ти и съ­бити­я­, ко­га­то гле­да­ме та­ки­ва души. Защото то­га­ва мо­жем да по­лу­чим на­й-­раз­лич­ни­те впечатления. Ще ви опи­ша ед­но впе­чат­ле­ни­е­, ко­ето дейс­т­ви­тел­но съм наблюдавал.