Лекции изнесени в Базел от 15 до 26. 1909 г

СЕДМА ЛЕКЦИЯ

През из­тек­ли­те дни ние се опи­тах­ме да си из­г­ра­дим пред­с­та­ва за на­й-г­лав­ни­те ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти и Същества, за които се го­во­ри в Евангелието на Лука. Ние из­ко­вах­ме дъл­бо­ки и точ­ни по­ня­тия за съ­щин­с­ки­те из­точ­ни­ци на то­зи ре­ли­ги­озен документ. Обаче не­об­хо­ди­мо е и още нещо: да прос­ле­дим по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на глав­но­то Същество, за­ема­що цен­т­рал­но мяс­то в ево­лю­ци­ята на на­ша­та Земя, а имен­но са­ми­ят Хрис- тос Исус. При то­ва се на­лага на­й-­нап­ред да си при­пом­ним онова, ко­ето

Знаем, че при нор­мал­ни условия, раз­ви­ти­ето на чо­ве­ка нап­ред­ва така, че от пър­ва­та до сед­ма­та го­ди­на има ме пър­вия ва­жен период, след­ван от този, меж­ду сед­ма­та и че­ти­ри­на­де­се­та­та година, т.е. до по­ло­ва­та зря- лост; пос­ле ид­ва пе­ри­одът меж­ду че­ти­ри­на­де­се­та­та и два­де­сет и пър­ва­та година, след­ван от пе­ри­ода до два­де­сет и ос­ма­та година, до три­де­сет и пе­та­та го­ди­на и т.н.

Естествено, те­зи въз­рас­то­ви пе­ри­оди не би­ва да се раз­г­леж­дат схе­ма­тич­но и не би­ва да смятаме, че тех­ни­ят край вина­ги съв­па­да с точ­но оп­ре­де­ле­на дата; по­-с­ко­ро ста­ва ду­ма за оне­зи важ­ни пре­хо­ди в чо­веш­ко­то раз- витие, първи­ят от ко­ито за­вър­ш­ва в сед­ма­та година, ко­га­то де­те­то сме­ня сво­ите зъби. Този пре­ход не нас­тъп­ва изведнъж; съ­що­то ва­жи и за дру­ги­те въз­рас­то­ви периоди.

Ние зна­ем - те­зи не­ща са по­-под­роб­но опи­са­ни в мал­ка­та книж­ка „Въз- питанието на де­те­то от глед­на точ­ка на Антропософията" -, че с из­ти­ча­не­то на сед­ма­та година, в ду­хов­ния свят ста­ва не­що по­доб­но на това, ко­ето ста­ва във фи­зи­чес­кия свят, ко­га­то де­те­то из­ли­за от май­чи­на­та утро- ба: нас­тъп­ва един вид етер­но раждане. С нас­тъп­ване­то на че­ти­ри­на­де­се­та­та го­ди­на т.е. с нас­тъп­ва­не­то на по­ло­ва­та зря­лост ста­ва ед­но ас­т­рал­но раждане, ко­ето оз­начава, че то­га­ва чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло се ос­во­бож­да­ва и пос­ти­га самостоятелност. Проследим ли чо­веш­ко­то раз­ви­тие с ду­хо­вен поглед, то ни се пред­с­та­вя още по-сложно. На по­вър­х­нос­т­ния пог­лед убяг­ват мно­го от оне­зи съ­щес­т­ве­ни различия, ко­ито се про­явя­ват ед­ва в по­-къс­на възраст. Днес се приема, че от оп­ре­де­лен момент на­та- тък, с чо­ве­ка не нас­тъп­ват по­ве­че ни­как­ви промени. Обаче то­ва не е вярно. В действителност, ако сме спо­собни за по­-фи­ни наблюдения, ще ус­та­но­вим как из­вес­т­ни про­ме­ни нас­тъп­ват и в по­-къс­на възраст.

След ка­то бъ­де от­х­вър­ле­на фи­зи­чес­ка­та май­чи­на обвивка, то­ва ко­ето се раж­да в то­зи мо­мент е всъщ­ност са­мо фи­зи­чес­ко­то тяло, та­ка че та­зи част от чо­веш­кия организъм, ко­ято се фор­ми­ра през пър­ви­те се­дем годи- ни, е имен но фи­зи­чес­ко­то тяло. В от­дел­ни­те лек­ции вър­ху въз­пи­та­ни­ето ви­на­ги съм изтъквал, кол­ко ва­жен е то­зи факт за възпитателя. После,
ко­га­то се от­х­вър­ля етер­на­та май­чи­на обвивка, се фор­ми­ра и ос­во­бож­да­ва етер­но­то тяло; ко­га­то към че­ти­ри­на­де­се­та­та го­ди­на се от­х­вър­ля ас­т­рал­на­та май­чи­на обвивка, ос­во­бож­да­ва се ас­т­рал­но­то тяло. Ако дър­жим да сме точни, ние мо­жем да вник­нем в чо­веш­ко­то същество, са­мо ка­то из­хо­дим от описанията, да де­ни в мо­ята „Теософия"*9. Там са опи­са­ни всич­ки свръх­се­тив­ни час­ти на човека. Виждаме например, как към жиз­не­но­то или етер­но тя­ло се при­ба­вя „се­тив­но­то тяло", та­ка че - ако тряб­ва да сме точ­ни - всъщ­ност до два­де­сет и пър­ва­та го­ди­на са­мо се­тив­но­то тя­ло или „тя­ло­то на усещанията" е на­пъл­но сво­бод­но по от­ноше­ние на външ­ния свят. С нас­тъп­ва­не­то на два­де­сет и пър­ва­та година, в чо­ве­ка пос­те­пен­но се ос­во­бож­дава това, ко­ето на­ри­ча­ме Сетивна Душа (Em- pfindungsseele), с нас­тъп­ва­не­то на два­де­сет и ос­ма­та го­ди­на се ос­во­бо- жда­ва Разсъдъчната Душа (Verstandesseele), a пос­ле към три­де­сет и пе­та­та го­ди­на се ос­во­бож­да­ва и Съзнаващата Душа (Bewustseinsseele). Така сто­ят не­ща­та при съв­ре­мен­ния човек. И всеки, кой­то наб­лю­да­ва чо­веш­кия жи­вот от ан­т­ро­по­соф­с­ка глед­на точка, ще потвърди, че те­зи въз­рас­то­ви пе­ри­оди дейс­т­ви­тел­но съществуват. Велики­те пред­во­ди­те­ли на чо­ве­чес­т­во­то съ­що знаят, за­що три­де­сет и пе­та­та го­ди­на е един тол­ко­ва ва­жен мо­мент от чо­веш­кия живот. Данте нап­ри­мер мно­го доб­ре зна­еше зна­че­ни­ето на сво­ята три­де­сет и пе­та година, ко­гато обясняваше, че тък­мо то­га­ва е имал оне­зи ве­ли­чес­т­ве­ни имагинации, от ко­ито се раж­да не­го­ва­та „Божествена комедия"*10. Още в са­мо­то и на­ча­ло Данте посочва, че е стиг­нал до те­зи има­ги­на­ции в сво­ята три­де­сет и пет­го­диш­на въз- раст. На та­зи въз­раст чо­веш­ко­то съ­щес­т­во е дос­та­тъч­но напреднало, за да из­пол­з­ва ка­то ин­с­т­румен­ти оне­зи способности, ко­ито за­ви­сят от Се- тивната Душа и от Разсъдъчната Душа.

В све­та на Ориента не­ща­та не сто­ят точ­но така. И на­пъл­но пра­ви са би­ли онези, ко­ито не са спаз­ва­ли та­зи пе­риодизация. Обаче за Запада тя е наложителна. Гърците например, ма­кар и с дру­ги думи, са има­ли пред­вид съ­щи­те подробности, за ко­ито го­во­рим ние. Описвайки ду­шев­ния свят на човека, те за­поч­ва­ли с това, ко­ето ние оп­ре­де­ляме ка­то „етер­но тяло", но са го на­зо­ва­ва­ли Трептикон; на­ше­то „астрално" или „се­тив­но тяло" те обоз­на­ча­вали с чуд­ния тер­мин Естетикон; на­ша­та Сетивна Ду- ша (или Усещаща Душа) те обоз­на­ча­ва­ли ка­то Оректикон, Разбиращата Душа - ка­то Кинетикон, а Съзнаващата Душа, на­й-б­ла­го­род­на­та част на душата, ко­ято чо­век раз­ви­ва в се­гаш­на­та си ево­лю­ци­он­на сте­пен - ка­то Дианоетикон. Ето как из­г­леж­да точ­но­то и пре­циз­но опи­са­ние на чо­вешко­то същество.

Поради из­вес­т­ни обстоятелства, ко­ито от­час­ти ще обяс­ним още днес, раз­ви­ти­ето на Натановия Исус е би­ло в из­вестен сми­съл из­мес­те­но на- пред, или ка­за­но по друг начин: ускорено. А то­ва е възможно, по­не­же
по­ло­ва­та зрялост в те­зи ге­ог­раф­с­ки об­лас­ти нас­тъп­ва по-рано. Обаче в слу­чая са на­ли­це и дру­ги причини, за да нас­тъ­пи в двана­де­се­та­та го­ди­на това, ко­ето обик­но­ве­но нас­тъп­ва в че­ти­ри­на­де­се­та­та година.
Нормални ус­ло­вия Натановият Исус

Физическо тя­ло 1-7

Етерно тя­ло

(Трептикон) 7 - 14

Астрално тя­ло

(Естетикон) 14 - 21



19

Сетивна Душа

(Оректикон) 21 - 28



26

Разсъдъчна Душа

(Кинетикон) 28 - 35



33

Съзнаваща Душа

Дианоетикон)
А това, ко­ето нор­мал­но нас­тъп­ва в два­де­сет и пър­ва­та година, тук наб­лю­да­ва­ме през не­го­ва­та де­вет­на­де­се­та го­дина, и съ­от­вет­но промените, ха­рак­тер­ни за два­де­сет и ос­ма­та и три­де­сет и пе­та­та година, нас­тъп­ват през два­де­сет и шес­та­та и три­де­сет и тре­та­та година. Така из­г­леж­дат ос­нов­ни­те въз­рас­то­ви периоди. Сега не­ка да не забравяме: до два­на­де­се­та­та го­ди­на ние има­ме пред се­бе си - в те­ле­сен сми­съл - Натановия Исус, оба­че след двана­де­се­та­та го­ди­на в Натановия Исус ве­че жи­вее Азът на Заратустра. Какво оз­на­ча­ва всич­ко това? Нищо друго, освен следното: за­поч­вай­ки от два­на­де­се­та­та година, то­зи зрял Аз ра­бо­ти вър­ху се­тив­но­то тяло, вър­ху Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа на Натановия Исус и ги пре­об­ра­зя­ва така, как­то са­мо един нап­ред­нал Аз, на­соч­ващ отдел­ни­те пре­раж­да­ния на Заратустра, е в със­то­яние да из­пъл­ни та­зи задача. Ето как ние от­но­во зас­та­ва­ме пред он­зи чу­ден факт, ко­га­то в тя­ло­то на два­на­де­сет го­диш­ния Натанов Исус се ин­кар­ни­ра Азът на Заратустра, за
да до­из­г­ра­ди по въз­мож­но на­й-­фин на­чин не­го­ви­те ду­шев­ни способ- ности. С дру­ги думи, в тя­ло­то на Натановия Исус се раз­ви ед­но ас­т­рал­но тяло, ко­ето бе­ше в със­то­яние да се от­во­ри към Космоса и да по­чув­с­т­ву­ва ис­тин­с­ката същ­ност на древ­ния Аура Маздао; раз­ви се ед­на Сетивна Ду- ша, ко­ято пос­те­пен­но мо­жа да си при­пом­ни ця­ла­та мъдрост; до ко­ято чо­ве­чес­т­во­то стиг­на бла­го­да­ре­ние на Аура Маздао; и накрая: раз­ви се ед­на Разсъдъчна Душа, ко­ято раз­би­ра­ше всич­ко - т.е. мо­жа да из­ра­зи в понятия, в лес­но раз­би­ра­еми ду­ми всичко, ко­ето до то­зи мо­мент чо­ве­чес­т­во­то по­лу­ча­ва­ше са­мо по вън­шен път чрез от­к­ро­ве­ни­ята на ду­хов­ния свят.

И така, пред се­бе си има­ме Натановия Исус и Азът на Заратустра вът­ре в него. И той про­дъл­жи сво­ето раз­витие там до наб­ли­жа­ва­не­то на три­де­се­та­та година. Тогава се слу­чи не­що ново. Тогава от­но­во се пов­то­ри - но в един всеобщ, уни­вер­са­лен ма­щаб - съ­що­то явление, ко­ето ве­че се бе­ше ра­зиг­ра­ло с два­на­де­сет­го­диш­ния Натанов Исус, ко­га­то прие в се­бе си един чужд Аз. Ние виждаме, как към три­де­се­та­та го­ди­на Заратустровият Аз беше при­вър­шил за­да­чи­те си в ду­ша­та на Натановия Исус, раз­ви­вай­ки до на­й-­ви­со­ка сте­пен не­го­ви­те спо­соб­ности. Той бе­ше - та­ка да се ка­же - при­вър­шил ми­си­ята си от­нос­но та­зи душа, пре­на­сяй­ки в нея всич­ки свои пос­ти­жения от ми­на­ли­те си инкарнации, та­ка че ве­че мо­же­ше да си каже: „Да, се­га мо­ята за­да­ча е изпълнена!"

И тогава, един ден Заратустровият Аз на­пус­на тя­ло­то на Натановия Исус.

Следователно, до два­на­де­се­та­та го­ди­на Заратустровият Аз жи­вя в тя­ло­то на Соломоновия Исус. Но в чис­то зе­мен смисъл, то­ва де­те не мо­же­ше да се раз­ви­ва по-нататък. Поради обстоятелството, че жи­ве­ещи­ят в не­го Заратустров Аз го напусна, то пре­ус­та­но­ви сво­ето развитие. Впрочем то бе­ше дос­тиг­на­ло до твър­де ви­со­ка и ряд­ко среща­на сте­пен на зрялост. Външното наб­лю­де­ние над Соломоновия Исус би по­ка­за­ло ед­на преж­дев­ре­мен­на зрялост. Обаче след ка­то Азът на Заратустра го напусна, то спря да се раз­ви­ва по-нататък. В момента, ко­га­то нас­тъ­пи отно­си­тел­но ран­на­та смърт на май­ка­та - ста­ва ду­ма за май­ка­та на Натановия Исус - на­ред със сво­ите свръх­сетив­ни със­тав­ни части, тя взе със се­бе си и веч- ните, зародишни, твор­чес­ки си­ли на Соломоновото де­те Исус. Това де­те съ­що умря, приб­ли­зи­тел­но по съ­що­то време, ко­га­то ум­ря и май­ка­та на Натановия Исус.

Етерната обвивка, ко­ято на­пус­на по то­ва вре­ме тя­ло­то на Соломоновия Исус, бе­ше с из­к­лю­чи­тел­на стойност. Ние знаем, че през она­зи епо­ха етер­но­то тя­ло се раз­г­ръ­ща с осо­бе­на сила, след ка­то ед­но де­те прек­ра­чи седма­та година, т.е. меж­ду сед­ма­та го­ди­на и по­ло­ва­та зрялост. Следова- телно, то­ва етер­но тя­ло бе­ше фор­ми­ра­но чрез си­ли­те на Заратустровия
Аз. Знаем още, че нор­мал­но при смър­т­та етер­но­то тя­ло се от­де­ля от фи­зи­чес­ко­то тя­ло и че всичко, ко­ето не пред­с­тав­ля­ва ин­те­рес за веч­нос­т­та прос­то отпада, но един вид ек­с­т­ракт от етер­но­то тяло про­дъл­жа­ва да съ­щес­т­ву­ва още из­вес­т­но време. Обаче при Соломоновото де­те Исус поч­ти ця­ло­то етер­но тя­ло бе­ше нуж­но на вечността. Цялото етер­но тя­ло на то­ва де­те бе­ше взе­то от май­ка­та на Натановия Исус и прене­се­но в ду­хов­ния свят.

Но етер­но­то тя­ло е ар­хи­тек­тът и стро­ите­лят на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. И ние лес­но мо­жем да си представим, че в дейс­т­ви­тел­ност има­ше ед­но дъл­бо­ко род­с­т­во меж­ду етер­но­то тя­ло на Соломоновия Исус - ко­ето бе­ше от­не­се­но в ду­хов­ния свят - и Аза на Заратустра, по­не­же до два­на­де­се­та­та го­ди­на то бе­ше свър­за­но със Зара­тус­т­ра в не­го­вия зе­мен жи- вот. И ко­га­то по­-къс­но Заратустровият Аз на­пус­на тя­ло­то на Исус от Назарет, то­гава се про­яви­ха и при­те­га­тел­ни­те си­ли меж­ду Заратустро- вия Аз и етер­но­то тя­ло на Соломоновия Исус. Тези два ви да си­ли се срещ­на­ха от­но­во и си из­г­ра­ди­ха ед­но но­во фи­зи­чес­ко тяло. Заратустро- вият Аз бе­ше нап­ред­нал до така­ва степен, че не се нуж­да­еше от пре­хо­да в све­та на Девакана. След от­но­си­тел­но крат­ко вре­ме и с по­мощта на оно­ва етер­но тяло, ко­ето то­ку­-що описахме, той мо­жа да си из­г­ра­ди ед­но но­во фи­зи­чес­ко тяло. По то­зи на­чин за пръв път се ро­ди оно­ва Съще- ство, ко­ето пос­ле неп­ре­къс­на­то се явя­ва на Земята, и то след от­но­си­тел­но крат­ки­те пе­ри­оди меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане, за­що­то въп­рос­но­то Същество ви­на­ги и от­но­во се ин­кар­ни­ра на Земята.

Това Същество, ко­ето от­но­во на­ми­ра сво­ето етер­но тяло, от­де­ле­но по опи­са­ния начин, неп­ре­къс­на­то се на­мес­ва в ис­то­ри­ята на човечеството. Както лес­но мо­же да си представим, то се прев­ръ­ща в на­й-­го­ле­мия по­ма­гач на онези, ко­ито ис­кат да раз­бе­рат ве­ли­ко­то Събитие от Палестина. Оттогава, та­зи индивидуалност, под име­то „Учите­лят Исус", неп­ре­къс­на­то се явя­ва в пов­ра­та на времената; и така, Заратустра или Азът на За- ратустра, след ка­то от­но­во от­к­ри сво­ето етер­но тяло, про­дъл­жи сво­ята бит­ка в име­то на об­що­чо­веш­ка­та еволюция, ве­че ка­то „Учителят Исус", кой­то от­то­га­ва все от­но­во и от­но­во се въп­лъ­ща­ва на на­ша­та Земя, за да на­соч­ва и ръ­ко­во­ди оно­ва духов­но направление, ко­ето на­ри­ча­ме хрис­ти­ян­с­т­во . Той е ис­тин­с­ки­ят вдъх­но­ви­тел на онези, ко­ито ис­кат да раз­бе­рат жи­во­то и раз­ви­ва­що се християнство; в езо­те­рич­ни­те шко­ли той вдъх­но­вя­ва онези, ко­ито имат гри­жа­та за опаз­ва­не на хрис­ти­ян­с­ки­те учения. Зад ве­ли­ки­те фи­гу­ри на хрис­ти­ян­с­т­во­то стои имен­но той, неп­ре­къс­на­то при­пом­няй­ки в как­во се със­тои ис­тин­с­ко­то зна­че­ние на Събитието в Па- лестина.

Този Заратустров Аз, жи­вял в тя­ло­то на Натановия Исус от два­на­де­се­та­та до три­де­се­та­та година, се­га на­пус­на то­ва тяло. Сега към то­ва тя­ло се

Това става, за­що­то за миг нас­тъп­ва същото, ко­ето ина­че се случ­ва са­мо след смъртта: етер­но­то тя­ло се от­деля и ос­во­бож­да­ва от фи­зи­чес­ко­то тя- ло. Така бе­ше с по­-го­ля­ма­та част от кръ­щел­ни­ци­те на Йоан и на­й-­ве­че при кръ­ще­ни­ето на Натановия Исус: не­го­во­то етер­но тя­ло се от­де­ли на- пълно. И точ­но сега, в тя­ло­то на Натановия Исус мо­жа да про­ник­не оно­ва вис­ше Същество, ко­ето на­ри­ча­ме Христос.

И така, след кръ­ще­ни­ето в Йордан, Натановият Исус е зав­ла­дян от Хри- стовото Същество. Ето как­во оз­нача­ват думите, за­пи­са­ни в по­-с­та­ри­те еван­гел­с­ки източници: „Този е Моят въз­лю­бен Син, днес аз Го родих", или: се­га е ро­ден Синът на Небето, Христос. Негов съз­да­тел е все­един­ни­ят Бог, кой­то кре­пи световете, а този, кой­то го по­лу­чи в име­то на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во бе­ше не друг, а Натановият Исус и по-точно: не­го­ви­ят организъм, не­го­во­то тяло, ко­ето бе­ше под­гот­ве­но да по­еме в се­бе си за­ро­диш­ния кълн от вис­ши­те светове. „Този е Моят въз­лю­бен Син, днес аз Го родих", та­ка се каз­ва в по­-с­та­ри­те еван­гел­с­ки източници, и та­ка тряб­ва да бъ­де факти­чес­ки за­пи­са­но в Евангелията.

Но кое е то­ва Същество, ко­ето се съ­еди­ни с етер­но­то тя­ло на Натановия Исус?

Невъзможно е да раз­бе­рем то­ва Христово Същество, без да от­п­ра­вим пог­лед към ми­на­ло­то пла­не­тар­но раз­витие на на­ша­та Земя. Можем да на­ре­чем Христовото Същество пред­во­ди­тел на оне­зи ду­хов­ни Същест- ва, ко­ито след от­де­ля­не­то на Слънцето от Земята бя­ха ув­ле­че­ни от не­го и там, на Слънцето, си на­ме­ри­ха по­-вис­ша аре­на за действие, та­ка че уп­раж­ня­ва­ха сво­ите вли­яния вър­ху Земята, та­ка да се каже, отвън. Следо- вателно, ако мис­ле­но се прене­сем на­зад в пред­х­рис­ти­ян­с­ка­та епо­ха - об­х­ва­ща­ща пе­ри­ода от от­де­ля­не­то на Слънцето от Земята до по­ява­та на Христос - тряб­ва да заявим: Когато чо­век на­соч­вал пог­лед към Слън- цето, при съ­от­вет­на зря­лост на сво­ите усе­щания, той се до­кос­вал до оно- ва, ко­ето про­по­вяд­вал Заратустра: всичко, ко­ето ни за­ли­ва ка­то Слън-
чева свет­ли­на и топлина, е са­мо фи­зи­чес­ка­та дре­ха на оне­зи вис­ши ду­хов­ни Същества, ко­ито сто­ят зад Слънчевата светлина; за­що­то зад нея се кри­ят ду­хов­ни­те сили, с ко­ито Слънцето за­ли­ва Земята.

Но пред­во­ди­те­лят на всич­ки те­зи Същества, чи­ито бла­гот­вор­ни въз­дейс­т­вия об­г­ръ­щат Земята, е имен­но оно­ва Същество, ко­ето по­-къс­но бе­ше на­ре­че­но Христос. Следователно, в пред­х­рис­ти­ян­с­ки­те вре­ме­на то тряб­ва­ше да бъде тър­се­но не в пре­де­ли­те на Земята, а в не­бес­но­то тя­ло на Слънцето. И Заратустра пос­тъ­пи правилно, ко­га­то го на­зо­ва с име­то „Аура Маздао", твър­дей­ки че то оби­та­ва не Земята, а Слънцето. Да, та­ка каз­ва­ше Заратустра: „Дори и да преб­ро­дим ця­ла­та Земя, ние ня­ма да на­ме­рим то­зи Дух на светлината, но ако обър­нем пог­лед към Слънце то, там ще от­к­ри­ем него, Аура Маздао, и ця­ла­та светлина, ко­ято ни за­ли­ва от Слънцето, е всъщ­ност са­мо тяло­то на Слънчевия Дух, тя­ло­то на Аура Маздао, как­то и чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло е са­мо но­си­тел на ду­хов­ния човек."

Обаче в ре­зул­тат на гран­ди­оз­ни­те кос­ми­чес­ки процеси, то­ва вис­ше Съ- щество все по­ве­че и по­ве­че се доб­ли­жа­ва­ше до сфе­ра­та на Земята. Ясно- видецът все по­-­яс­но до­ла­вя­ше приб­ли­жа­ва­не­то на Христос до Земята. И ко­га­то ве­ли­кият пред­те­ча на Христос Исус, Мойсей, по­лу­чи сво­ите от­к­ро­ве­ния всред ог­не­на­та сти­хия на пла­ни­на­та Синай, тук ние съ­що см.е из­п­ра­ве­ни пред Него, пред приб­ли­жа­ва­щия Христос.

А как­во оз­на­ча­ват от­к­ро­ве­ни­ята на Мойсей? Те означават, че приб­ли­жа­ва­щи­ят се към Земята Христос първо­на­чал­но се про­явя­ва ка­то в един вид отражение, ка­то в един вид ог­ле­да­лен образ. Нека да си пред­с­та­вим в оду­хот­во­ре­на фор­ма процеса, кой­то наб­лю­да­ва­ме на Луната при вся­ко пълнолуние. При пъл­но­лу­ни­ето ние виж­да­ме от­ра­зе­на­та Слънчева свет- лина, тя струи към нас, са­мо че ние я на­ри­ча­ме „лун­на светлина", по­не­же тя се явя­ва ка­то от­ра­зе­на от Луната. Кого ви­дя Мойсей в го­ря­ща­та къ­пи­на на Синай? Христос! Обаче как­то Слънчева­та свет­ли­на ид­ва към нас не директно, а от­ра­зе­на от Луната, та­ка и Мойсей ви­дя са­мо ед­но от­ра­же­ние на Христос. И как­то виж­да­ме Слънчевата светлина, от­ра­зе­на от Луната, и я на­ри­ча­ме Лунна светлина, та­ка и нав­ре­ме то Христос бе­ше на­ре­чен Яхве или Йехова. Ето за­що Яхве или Йехова не е ни­що друго, ос­вен от­ра­же­ни­ето на Христос, пре­ди той сам да сле­зе на Земята. Да, ето как Христос въз­вес­ти се­бе си на оно­ва чо­веш­ко същество, което все още не бе­ше в със­то­яние да го съ­зер­ца­ва в не­го­ва­та ис­тин­с­ка пър­вич­на същ- ност; той въз­вес­ти се­бе си косвено, как­то са­ма по се­бе тъм­на­та Луна све­ти с от­ра­зе­ни­те лъ­чи на Слънцето.

И то­зи Христос тряб­ва­ше все по­ве­че и по­ве­че да се приб­ли­жи до чо­веш­ко­то познание, до чо­веш­ки­те възприятия. А то­ва означава, че в да­ден мо­мент Той тряб­ва­ше да сле­зе на Земята и да се дви­жи по нея ка­то чо­век
всред чо­ве­ци те, да ста­не дос­то­яние на всич­ки хора, как­то по­-ра­но се от­к­ри­ва­ше от Космоса един­с­т­ве­но на посветените. За та­зи цел тряб­ва­ше да се из­ча­ка под­хо­дя­щи­ят момент. Че Христос съществува, то­ва в мис­те­рий­ни­те цен­т­ро­ве ви­наги са знаели. И по­не­же бе­ше въз­вес­тил се­бе си по на­й-­раз­лич­ни начини, Той но­се­ше и раз­лич­ни имена. Заратустра го на­ре­че Аура Маздао, по­не­же за не­го Той се изя­вя­ва­ше в одеж­ди­те на свет- лината. Великите Учители на чо­ве­чество­то през Първата сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха, све­ще­ни­те Риши в древ­на Индия - по­не­же бя­ха пос­ве­те­ни - съ­що зна­еха за то­ва Същество; но те зна­еха още, че зем­на­та мъд­рост ще об­х­ва­не то­ва Същество ед­ва по-късно. Ето за­що за оне­зи вре­ме­на фор­му­ла­та гласеше: „Това Същество жи­вее от­въд сфе­ра­та на се­дем­те Риши и но­си име то Вишва Карман." С дру­ги думи, све­ще­ни­те Риши го­во­ре­ха за Вишва Карман - Съществото, ко­ето Заратустра по­-ра­но на­ри­ча­ше Аура Маздао. Това са две раз­лич­ни име­на на оно­ва Същество, ко­ето бав­но сли­за­ше от ду­ховни­те све­то­ве и все по­ве­че и по­ве­че се приб­ли­жа­ва­ше до Земята.

Обаче, за да мо­же ед­но чо­веш­ко тя­ло да при­еме Христовото Същество, бе­ше не­об­хо­ди­ма про­дъл­жи­тел­на под­готовка. За та­зи цел на­й-­нап­ред тряб­ва­ше следното: съществото, жи­вя­ло в Заратустра, тряб­ва­ше да нап­ред­не в хо­да на сво­ите пре­раж­да­ния и да вле­зе нак­рая в ед­но тол­ко­ва чис­то тяло, как­во­то бе­ше тя­ло­то на Исус от Назарет, за да из­г­ра­ди там оне­зи ка­чес­т­ва на Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа, чрез ко­ито Христос мо­же­ше да бъде при­ет в ед­но чо­веш­ко тяло. Всичко то­ва тряб­ва­ше да се под­гот­ви в хо­да на времето. За да бъ­дат под­гот­ве­ни Сетивна­та Душа и Разсъдъчната Душа, на­ло­жи­тел­но бе­ше на­й-­нап­ред един Аз да ми­не през опит­нос­ти­те и из­живяванията, през ко­ито ми­на Заратустра, за да бъ­дат пос­тиг­на­ти съ­от­вет­ни­те ка­чес­т­ва от стра­на на Натановия Исус. В пре­диш­ни­те епо­хи то­ва не бе­ше възможно. Защото вър­ху Ната- новото де­те Исус тряб­ва­ше да ра­бо­ти не само Азът на Заратустра, но и оно­ва вис­ше Същество, ко­ето опи­сах­ме ка­то Нирманакайя на Буда. То ра­бо­те­ше върху Натановия Исус глав­но отвън, и то от раж­да­не­то до не­го­ва­та два­на­де­се­та година. Но за цел­та тряб­ва­ше да съ­щес­т­ву­ва са­ма­та Нирманакайя. С дру­ги думи, на­й-­нап­ред Бодисатва тряб­ва­ше да се из­диг­не до сте­пен­та Буда, за да се раз­вие в не­го ду­хов­но­то тя­ло на Нирма- накайя, а пос­ле то да фор­ми­ра съ­от­вет­ни­те ка­чес­т­ва у Натановото де­те Исус от раж­да­не­то му до два­на­де­се­та­та година. Самият Бодисатва тряб­ва­ше да се из­диг­не до сте­пен­та Буда, за да нат­ру­па в се­бе си силите, не­об­хо­ди­ми на оно­ва чо­веш­ко тяло, ко­ето тряб­ва­ше да по­не­се ве­ли­ко­то Събитие. В сво­ята ин­кар­на­ция ка­то Буда, Бодисатва все още не бе­ше го­тов за та­зи задача. Наложително бе­ше и не­гово­то зем­но съ­щес­т­ву­ва­ние ка­то Буда.

Заратустра съ­що знаеше, че е дос­та­тъч­но да от­п­ра­ви пог­лед към Слън- цето, за да го види; а древ­но­ев­рейс­ки­ят народ, бла­го­да­ре­ние на качест- вата, ко­ито об­съ­дих­ме вчера, мо­жа пръв да при­еме от­ра­зе­ния об­раз на Христовото Същество.

А в ед­на древ­на ле­ген­да се разказва, как Буда, гот­вей­ки се да пре­ми­не от Бодисатва в сте­пен­та Буда, ид­ва в до­сег с Вишва Карман, на­ре­чен по­-къс­но Христос. Легендата раз­каз­ва още, че наб­ли­жа­вай­ки сво­ята два­де­сет и де­вета година, Буда на­пус­ка ба­щи­ния дворец, къ­де­то е от­рас­нал до тогава. Сега той виж­да един стар човек, пос­ле един болен, пос­ле един мър­т­вец и та­ка пос­те­пен­но опоз­на­ва бол­ки­те и стра­да­ни­ята на живота; пос­ле сре­ща един монах, кой­то е из­бя­гал от живота, бе­ля­зан с болести, ста­рост и смърт. И сега, про­дъл­жа­ва легендата, ко­ято из­разя­ва ед­на дъл­бо­ка истина, той ре­ша­ва да не на­пус­ка вед­на­га своя дворец, а да се вър­не там още веднъж. Обаче при пър­во­то си из­ли­за­не от двореца, та­ка раз­каз­ва легендата, той бе­ше удос­то­ен от ду­хов­ни­те ви­си­ни с она­зи сила, ко­ято бо­жес­т­ве­ни­ят ху­дож­ник Вишва Карман, кой­то му се яви, из­п­ра­ща­ше до­лу към Земята. Да, Бодисатва бе­ше удос­тоен със си­ла­та на са­мия Вишва Карман, на­ре­чен по­-къс­но Христос. Следователно, за не­го Хрис- тос бе­ше все още не що външно, не­що с ко­ето той не мо­же­ше да се съе- дини. Тогава, наб­ли­жа­вай­ки сво­ята три­де­се­та година, Бодисатва все още не мо­же­ше да при­еме на­пъл­но Христос в ед­но чо­веш­ко тяло. Той не бе­ше дос­та­тъч­но зрял за та­зи за­дача. Но той уз­ря тък­мо чрез зем­но­то си съ­щес­т­ву­ва­ние ка­то Буда. И ко­га­то се яви в ду­хов­но­то тя­ло на Нирмана кайя, той тряб­ва­ше да ра­бо­ти вър­ху тя­ло­то на Натановия Исус, под­гот­вяй­ки го за при­ема­не­то на Вишва Карман, на Христос.

Ето как из­г­леж­да зад­руж­но­то дейс­т­вие на оне­зи сили, ко­ито под­гот­вя­ха Христовото Събитие. Сега се на­лага да пос­та­вим един ва­жен въпрос: Какво е от­но­ше­ни­ето на то­зи Христос, на то­зи Вишва Карман към та­ки­ва Същества ка­то „Бодисатвите", един от ко­ито нап­ри­мер се из­диг­на до сте­пен­та Буда?

С то­зи въп­рос ние се до­кос­ва­ме до ед­на от на­й-­го­ле­ми­те тай­ни на на­ше­то пла­не­тар­но развитие. Общо взето, за съв­ре­мен­ния чо­век - с не­го­ви­те обик­но­ве­ни усе­ща­ния и пред­с­та­ви - ще бъ­де мно­го труд­но до­ри да пре-­
дпо­ло­жи величието, скри­то зад тази. тайна. Има и дру­ги та­ки­ва Същест- ва - ка­то нап­ри­мер он­зи Бодисатва, кой­то се из­диг­на до Буда и вло­жи в чо­веш­ки­те сър­ца ве­ли­ко­то уче­ние за със­т­ра­да­ни­ето и лю­бов­та - ко­ито са във връз­ка с Космоса и при­над­ле­жа­ща­та му Земя, и те са об­що дванаде- сет. Онзи Бодисатва, кой­то ста­на Буда пет или шест сто­ле­тия пре­ди на­ше­то летоброене, бе­ше един от тях. Всеки Бодисатва има стро­го оп­ре­де­ле­на ми сия. Както то­зи Бодисатва има­ше ми­си­ята да да­де на чо­ве­чес­т­во­то ве­ли­ко­то уче­ние за със­т­ра­да­ни­ето и лю­бовта­, та­ка и дру­ги­те Боди- сатви има­ха своя лич­на мисия, ко­ято тряб­ва­ше да из­пъл­нят в раз­лич­ни епо­хи от Земно­то развитие. А Буда стои осо­бе­но бли­зо до Земната ми- сия, по­не­же ук­реп­ва­не­то на мо­рал­ни­те убеж­де­ния е имен­но за­да­ча на на­ша­та епоха, от момента, ко­га­то Бодисатва се яви пет, шест сто­ле­тия пре­ди на­ше­то ле­тоб­роене, до мо­мен­та ко­га­то то­зи Бодисатва ще бъ­де за­ме­нен от своя приемник, кой­то по­-къс­но ще жи­вее на Земята ка­то Май- трейя Буда.

Ето как нап­ред­ва пла­не­тар­на­та еволюция: Бодисатвите сли­зат на Земята и имат за­да­ча­та да вло­жат от ед­на епо­ха в дру­га това, ко­ето е обект на тях­на­та мисия. И aкo бих­ме об­гър­на­ли ця­ло­то раз­ви­тие на Земята, щях­ме да от­к­рием два­на­де­сет та­ки­ва Бодисатви. Те при­над­ле­жат към оно­ва войн­с­т­во от Духове, ко­ето пе­ри­оди­чес­ки из­п­ра­ща на Земята един от Бо- дисатвите ка­то свой спе­ци­ален пратеник, ка­то един ве­лик Учител. Цяло- то Земно раз­ви­тие се ръ­ко­во­ди от та­зи ве­ли­ка ложа, със­та­ве­на от два­на­де­сет Бодисатви. Тези два­на­де­сет Бодисатви до го­ля­ма степен се пок­ри­ват с понятието, ко­ето на ед­на по­-низ­ша стенен, оп­ре­де­ля­ме ка­то „Учи- тел". Да, те са Учители, вели­ки­те вдъх­но­ви­те­ли на ед­на или дру­га част от това, ко­ето хо­ра­та тряб­ва да ус­во­ят в хо­да на сво­ята еволюция. Но от­къ­де по­лу­ча­ват Бодисатвите това, ко­ето те пе­ри­оди­чес­ки въз­вес­тя­ват на човечеството? Ако бих­те могли да над­зър­не­те в ду­хов­на­та ло­жа на Бо- дисатвите, в кръ­га на два­на­де­сет­те Бодисатви, Вие щях­те да установите, че всред тях се на­ми­ра ед­но три­на­де­се­то Същество, ко­ето не бих­ме мог­ли да на­ре­чем „Учител" в съ­щия смисъл, кой­то вла­га­ме в два­на­де­сет­те Бодисатви; то е Същество, от ко­ето бли­ка са­ма­та суб­с­тан­ция на мъдро- стта. Ето защо, ако ис­ка­ме да сме съв­сем точни, ще обобщим: Дванаде- сетте Бодисатви сто­ят във ве­ли­ка­та ду­хов­на ло­жа око­ло своя център; те са вглъ­бе­ни в съ­зер­ца­ва­не­то на кос­ми­чес­ка­та мъдрост, ко­ято вли­ва в тях всичко, ко­ето те пос­ле ще из­пъл­нят ка­то своя ми­сия в име­то на об­що­чо­веш­ка­та еволюция. С дру­ги думи, от три­на­де­се­то­то Същество се раз­ли­ва това, ко­ето дру­ги­те по­-къс­но ще въз­вес­тя­ват на човечеството. Те са Учи- телите, вдъхновителите, а трина­де­се­то­то Същество е са­мо по се­бе си това, ко­ето дру­ги­те ще про­по­вяд­ват в све­та вся­ка след­ва­ща епоха. Този три­на­де­се­ти­ят е онзи, ко­го­то древ­ни­те Риши на­ри­ча­ха Вишва Карман, а

Онзи, кой­то пет, шест сто­ле­тия пре­ди на­ше­то ле­тоб­ро­ене се из­диг­на от Бодисатва до Буда, бе­ше удос­то­ен със си­ли­те на Вишва Карман. А онзи, кой­то в ли­це­то на Натановия Исус прие Христос в се­бе си, бе­ше не про- с­то „удостоен", а „помазан", т.е. про­ник­нат и про­тъ­кан от Вишва Кар- ман, от Христос.

Навсякъде, къ­де­то хо­ра­та има­ха пред­чув­с­т­вие за то­зи факт, или чрез по- с­ве­ще­ни­ето сти­га­ха до оп­ре­де­ле­но позна­ние за него, те изоб­ра­зя­ва­ха те­зи ве­ли­ки тай­ни с по­мощ­та на един символ. Виждаме например, как в оне­зи малко из­вес­т­ни и тайн­с­т­ве­ни Мистерии на ев­ро­пейс­кия Север, Мистериите на дротите, съ­щес­т­ву­ва­ли пре­ди хрис­ти­янството, има­ше един чис­то зе­мен сим­вол за ду­хов­ния факт на два­на­де­сет­те Бодисатви. В древ­ни­те Мистерии на дроти­те ви­на­ги мо­же­ше да бъ­де от­к­ри­та ед­на об­щ­ност от два­на­де­сет индивидуалности, ко­ито въз­вес­тя­ва­ха ду­хов­ни­те истини. Всред тях има­ше един тринадесети, кой­то не е по­уча­вал нищо, но чрез са­мо­то си присъствие, прос­то е из­лъч­вал мъдростта, ко­ято дру­ги­те са възприемали. Ето зем­ни­ят сим­вол за един небесен, ду­хо­вен факт.

От дру­га страна, от сти­хот­во­ре­ни­ето „Тайните",където Гьоте за­гат­ва за сво­ето ро­зен­к­ройцер­с­ко вдъхновение, узнаваме, как два­на­де­сет­те са на­ре­де­ни в кръг око­ло тринадесетия, без са­ми­ят той да се про­явя­ва ка­то ве­лик Учител; за­що­то - след смър­т­та на тринадесетия, ос­та­на­ли­те два­на­де­сет при­емат бра­та Мариус, в ця­ла­та му на­ив­ност и простодушие, ка­то не­гов заместник. Той тряб­ва да бъ­де не пред­с­та­ви­тел на ед­но учение, а пред­с­та­вител на са­ма­та спи­ри­ту­ал­на субстанция. И та­ка е би­ло навсякъ- де, къ­де­то хо­ра­та са има­ли пред­чув­с­т­вие или поз­на­ние за то­зи ду­хо­вен факт.

Следователно, с Йоановото Кръщение в ре­ка­та Йордан, нас­тъ­пи он­зи мо­мент от об­що­чо­веш­ко­то развитие, ко­га­то то­зи не­бе­сен „тринадесети" се по­яви на Земята ка­то са­ма­та ду­хов­на субстанция, от ко­ято всич­ки дру­ги - Бодисатви или Буди - тряб­ва­ше да черпят; и за да се въп­лъ­ти то­ва Същество в ед­но чо­веш­ко тяло, бя­ха не­об­хо­ди­ми про­дъл­жи­тел­ни и слож­ни приготовления. Ето как­во пред­с­тав­ля­ва тай­на­та на Йоановото Кръщение в ре­ка­та Йордан. Ето кое Същество опис­ват Евангелията: Вишва Карман, Аура Маздао или Христос, как­то бе­ше на­речен по-къс- но, в тя­ло­то на Натановия Исус. В про­дъл­же­ние на три години, то­ва Съ- щество - взе­ло човешки. Облик - тряб­ва­ше да хо­ди по Земята ка­то чо­век всред чо­ве­ци­те и да по­не­се до сво­ята три­де­сет го­диш­на възраст, всич­ко онова, ко­ето чух­ме в хо­да на пос­лед­ни­те лекции. Този Натанов Исус
беше оза­рен и вът­реш­но про­ник­нат от оно­ва Същество, ко­ето по­-ра­но се кри­еше в си­яй­ни­те и топ­ли лъ­чи на Слънцето, ко­ито се но­се­ха из Кос- моса; следователно, от оно­ва Същество, ко­ето за­ед­но с от­де­ля­що­то се Слънце, бе­ше на­пус­на­ло Земята.

Сега оба­че пред нас зас­та­ва един друг въпрос: Защо то­ва Същество се на­ме­си тол­ко­ва къс­но в ево­лю­ци­ята на Земно то човечество? Защо то не сле­зе на Земята по-рано? Защо то не из­пъл­ни не­чие етер­но тя­ло по-рано, как­то сто­ри то­ва при Йоановото Кръщение в ре­ка­та Йордан?

Ние ще си от­го­во­рим на то­зи въпрос, са­мо ако под­роб­но про­учим оно­ва събитие, ко­ето Старият Завет опис­ва ка­то ,,грехопадение". Това съ­би­тие се със­тои в следното: през Лемурийската епо­ха оп­ре­де­ле­на ка­те­го­рия ду­хов ни Същества, изос­та­на­ли на сте­пен­та на ста­ро­то Лунно развитие, се про­мък­на­ха в чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло. Така чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло бе­ше зав­ла­дя­но от та­ка на­ре­че­ни­те лу­ци­фе­ри­чес­ки Същества. Този про­цес е об­раз­но пред­с­та­вен в „грехопадението" и из­гон­ва­не­то на Адам и Ева от „Рая". Чрез на­ме­са­та на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества в чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло, чо­ве­кът се ока­за мно­го по­-дъл­бо­ко впле­тен в зем­ни­те отношения, от­кол­ко­то би се слу­чи­ло иначе. Без лу­ци­фе­ри­чес­ки­те вли­яния той би се за­дър­жал в по­-вис­ши­те сфе­ри и не би по­тъ­нал в Земна­та материя, за да до­вър­ши там сво­ите пред­на­чер­та­ни задачи. Обаче се­га чо­ве­кът сле­зе на Земята по-рано, от­кол­кото бе­ше предвидено. Ако не би се слу­чи­ло ни­що друго, ос­вен това, за ко­ето се­га ста­ва дума, ця­ла­та мощ на лу­ци­фери­чес­ки­те сили, за­ло­же­на в чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло, ще­ше да об­х­ва­не съ­що и чо­веш­ко­то етер­но тяло. Но вис­ша­та мъд­рост на све­та не мо­же­ше да до­пус­не по­доб­но нещо. За та­зи цел тряб­ва­ше да се слу­чи ед­но твър­де осо­бе­но събитие.

Всичко, ко­ето опис­вам тук, ще бъ­де обяс­не­но от дру­га стра­на в мо­ята нас­ко­ро из­ли­за­ща кни­га „Въведение в Тайна­та Наука".

След ка­то прие лу­ци­фе­ри­чес­ки­те си­ли в сво­ето ас­т­рал­но тяло, чо­ве­кът не би­ва­ше да ос­та­не в пре­диш­но­то си състояние. Той тряб­ва­ше да бъ­де пред­па­зен от опасността, лу­ци­фе­ри­чес­ки­те си­ли да зав­ла­де­ят не­го­во­то етер­но тяло. И то­ва бе­ше пос­тиг­на­то бла­го­да­ре­ние на обстоятелството, че чо­ве­кът се ока­за нес­по­со­бен да из­пол­зу­ва ця­лото си етер­но тяло. Ед- на част от етер­но­то тя­ло бе­ше из­т­ръг­на­та от влас­т­та на чо­веш­ка­та воля. Без то­ва бла­го­де­яние от стра­на на Боговете, т.е. ако чо­ве­кът би за­па­зил пъ­лен кон­т­рол над ця­ло­то си етер­но тяло, той ни­ко­га ве­че не би от­к­рил вер­ния път в сво­ята по­-на­та­тъш­на еволюция. Определени час­ти от чо­веш­ко­то етер­но тя­ло бя­ха из­в­ле­чени и за­па­зе­ни за по­-къс­ни времена. Нека се­га да от­п­ра­вим ду­хо­вен пог­лед към те­зи съ­би­тия и да разберем, за кои час­ти от етер­но­то тя­ло ста­ва дума.

Първоначално чо­веш­ко­то съ­щес­т­во е със­та­ве­но от оне­зи части, ко­ито от­к­ри­ва­ме и във външ­ния свят: от „земните" или твър­ди части, от „вода" или теч­ни­те час­ти и от „въздух" или га­зо­об­раз­ни­те части. Това са еле- ментите, от ко­ито е из­г­ра­де­но чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, как­то и всич­ки фи­зи­чес­ки форми. Етерният свят за­поч­ва с първо­то етер­но състояние, ко­ето ние оз­на­ча­ва­ме ка­то ог­нен етер или нап­ра­во „огън". Огънят или топлината, изоб­що това, ко­ето съв­ре­мен­на­та фи­зи­ка раз­г­леж­да не ка­то не­що субстанциално, а са­мо ка­то обик­но­ве­но дви­жение на материята, е всъщ­ност пър­во­то със­то­яние на етера. Втората раз­но­вид­ност на ете­ра е свет­лин­ни­ят етер или светлината, а тре­та­та му раз­но­вид­ност - все още не­уло­ви­ма за днеш­ния чо­век - ние въз­п­ри­ема­ме са­мо ка­то един вид от­ра­же­ние във фи­зи­чес­кия свят и то­ва е звукът; на­ри­ча­ме го още зву­ков етер или чис­лен етер. Четвъртата раз­но­вид­ност на етер­ния свят е съ­щин­с­ки­ят жиз­нен етер, или с дру­ги думи, са­ми­ят живот*12.

За днеш­ния фи­зи­чес­ки чо­век е характерно, че всич­ки ду­шев­ни със­то­яния се от­пе­чат­ват как­то в не­го­во­то фи­зи­ческо тяло, та­ка и в не­го­во­то етер­но тяло. Обаче вся­ко ду­шев­но вълнение, та­ка да се каже, се по­ема от оп­ре­де ле­ни суб­с­тан­ции на етер­но­то тяло. Това, ко­ето на­ри­ча­ме водя, етер­но се про­явя­ва в това, ко­ето на­ри­ча­ме огън. Всеки, кой­то е по­не мал­ко въз­п­ри­ем­чив за ня­кои чув­с­т­ве­ни отношения, ще признае, че има­ме ос­но­ва­ние да гово­рим за волята, ка­то твърдим, че тя, волята, ко­ято фи­зи­чес­ки се про­явя­ва в кръвта, всъщ­ност жи­вее в ог­не­ния еле­мент на етер­ния свят; фи­зи­чес­ки тя се раз­то­вар­ва в кръвта, рес­пек­тив­но в дви­же­ни­ето на кръвта. Това, кое то на­ри­ча­ме чувства, се про­явя­ва в она­зи част на етер­но­то тяло, ко­ято от­го­ва­ря на свет­лин­ния етер. Ето за­що яс­но­ви­де­цът виж­да во­ле­ви­те им­пул­си на чо­ве­ка ка­то ог­не­ни езици, ко­ито прос­вет­ват в не­го­во­то етер­но и ас­т­рално тяло, а чув­с­т­ва­та виж­да ка­то раз­лич­ни свет­лин­ни форми. Обаче това, ко­ето чо­век ду­шев­но из­жи­вя­ва ка­то мисле­не и ко­ето ние из­ра­зя­ва­ме с по­мощ­та на думите, е са­мо сянката, да­леч­но­то от­ра­же­ние на мисленето, как­то лесно ще се убедите, по­не­же фи­зи­чес­ки­ят звук съ­що е са­мо един вид сян­ка на не­що мно­го по-висше. Думите имат сво­ето пред­с­та­ви­тел­с­т­во в зву­ко­вия етер. В ос­но­ва­та на на­ши­те ду­ми сто­ят мислите; ду­ми­те са из­раз­ни­те форми на мисленето. Тези из­раз­ни фор­ми из­пъл­ват етер­но­то прос­т­ран­с­т­во и зву­ко­ви­ят етер пре­на­ся тех­ни­те трептения, фак­ти­чес­ки „звукът" е са­мо сян­ка­та на пър­во­на­чал­ни­те мис­лов­ни трептения. А на­й-­вът­реш­на­та стра­на на наши­те мисли, то­ва ко­ето ги из­пъл­ва със смисъл, по сво­ята етер­на разновид- ност, спа­да към жиз­не­ния етер.
Смисъл - Жизнен етер

Мислене - Звуков етер

Вол - Огнен етер

Въздух

Вода

С дру­ги думи: бе­ше им от­не­та въз­мож­нос­т­та да раз­по­ла­гат с това, ко­ето сво­бод­но и съз­на­тел­но би про­ник­нало в об­лас­т­та на мис­лов­ния етер. Сега ве­че раз­ви­ти­ето на чо­ве­ка тряб­ва­ше да по­еме по след­ния път: все­ки чо­век мо­же­ше сво­бод­но да раз­по­ла­га с това, ко­ето съ­от­ветс­т­ву­ва на не­го­ва­та воля. Свободната волеизява, как­то и чувствата, ста­ват един вид лич­но при­те­жа­ние на човека; от тук ид­ва и Строго ин­ди­ви­ду­ал­ни­ят ха­рак­тер на чув­с­т­ве­ния и воле­вия свят. Обаче ин­ди­ви­ду­ал­ни­ят ха­рак­тер вед­на­га изчезва, ко­га­то от чув­с­т­ва­та се из­диг­нем до мисленето, до­ри и то­ва да се от­на­ся са­мо до фи­зи­чес­ка­та му из­раз­на форма, думите. Дока- то все­ки чо­век вла­га в сво­ите чув­с­т­ва и во­ля не­що лично, нав­ли­зай­ки в све­та на ду­ми­те и мислите, ние вед­на­га сти­га­ме до не­що общовалидно. Невъзмож­но е все­ки да из­г­раж­да свои соб­с­т­ве­ни мисли! И ако мис­ли­те би­ха би­ли тол­ко­ва индивидуални, кол­ко­то чувствата, ние ни­ко­га не бих­ме се раз­би­ра­ли по­меж­ду си. Следователно, в из­вес­тен сми­съл мислите, бя­ха из­т­ръгна­ти от чо­веш­кия про­из­вол и вре­мен­но за­па­зе­ни в сфе­ра­та на Боговете, за да бъ­дат пре­дос­та­ве­ни на чо­ве­ка ед­ва по-късно. Ето за­що нав­ся­къ­де по Земята ние сре­ща­ме хо­ра с ин­ди­ви­ду­ал­ни чув­с­т­ва и ин­ди­ви­ду­ал­ни во­ле­ви им­пулси, но с ед­нак­во мис­ле­не и с ед­нак­ви го­во­ри­ми езици. Където съ­щес­т­ву­ва един общ го­во­рим език, там ца­ри и общо­то на­род­но божество. Тъкмо та­зи сфе­ра бе­ше из­т­ръг­на­та от влас­т­та на чо- века; там вре­мен­но се раз­по­реж­даха Боговете.

Когато за­ед­но със сво­ите уче­ни­ци Заратустра се об­ръ­ща­ше към ду­хов­ния свят, той казваше: „От не­бе­то се спуска топлината, огънят, от не­бе­то се спус­ка светлината. Това са одеж­ди­те на Аура Маздао. Обаче зад те­зи одежди е скри­то това, ко­ето все още из­чак­ва го­ре в ду­хов­ния свят; то­ва
ко­ето хвър­ля са­мо сво­ята сян­ка във фи­зи­чески­те мис­ли и фи­зи­чес­ки­те ду­ми на човека."

Зад Слънчевата топлина, зад Слънчевата свет­ли­на е скри­то това, ко­ето жи­вее в зву­ци­те и в смисъла, то­ва ко­ето се въз­вес­тя­ва­ше един­с­т­ве­но на тези, ко­ито мо­же­ха да виж­дат зад светлината, то­ва ко­ето се от­на­ся към зем­но­то сло­во така, как­то не­бес­но­то Слово се от­на­ся към вре­мен­но от­не­та­та част на етер­но­то тяло. Ето за­що Заратустра казваше: „Погледнете на­го­ре към Аура Маздао! Вие виж­да­те как той се изя­вя­ва във фи­зи­чес­ки­те одеж­ди на свет­ли­на­та и топлината. Обаче зад тях стои бо­жес­т­ве­но съ­зи­да­тел­но слово; тък­мо то се приб­ли­жа­ва до Земята."

Какво е Вишва Карман? Какво е Аура Маздао? Какво е Христос в не­го­вия ис­тин­с­ки облик? Божественото съ­зида­тел­но Слово! Ето за­що в уче­ни­ето на Заратустра ние се на­тък­ва­ме на за­бе­ле­жи­тел­но­то твърдение, че Заратустра е посветен, не са­мо за да въз­п­ри­ема своя Аура Маздао в свет- лината, но и бо­жес­т­ве­но­то съ­зи­да­тел­но Слово, Хоновер, ко­ето тряб­ва­ше да сле­зе на Земята и да про­ник­не в ед­но от­дел­но чо­веш­ко етер­но тяло. Както знаем, то­ва се слу­чи за пръв път при Йоановото Кръщение в ре­ка­та Йордан. Това, ко­ето през Лемурийската епо­ха беше от­не­то от чо­ве­ка и за­па­зе­но в ду­хов­ния свят, Словото, ду­хов­но­то Слово, се­га при Йоано- вото Кръщение се спусна от етер­ни­те ви­си­ни и про­ник­на в етер­но­то тя­ло на Натановия Исус. И как­во се случи, ко­га­то Йоан из­вър­ши Кръще- нието в ре­ка­та Йордан? Словото ста­на плът!

Какво въз­вес­тя­ва­ха Заратустра и онези, ко­ито бя­ха на­яс­но с не­го­ви­те тайни? Като ясновидци, те въз­вес­тя­ва­ха онова, ко­ето бе­ше скри­то зад топ­ли­на­та и светлината, или с дру­ги думи: „Словото". Те бя­ха „слу­жи­те­ли на Словото". Евангелистът Лука опис­ва това, ко­ето въз­вес­ти­ха „само- видците", ста­на­ли по то­зи на­чин и „слу­жи­те­ли на Словото".

И с то­зи при­мер ние още вед­нъж виж­да­ме кол­ко дос­лов­но след­ва да се при­емат Евангелията. Всичко онова, което по­ра­ди лу­ци­фе­ри­чес­кия при- н­цип тряб­ва­ше да бъ­де от­не­то и опа­зе­но от чо­ве­чес­т­во­то в про­дъл­же­ние на тол­кова дъл­го време, се­га ста­на плът в ед­на от­дел­на личност, се­га то сле­зе и за­жи­вя на Земята. Ето за­що то­ва Същество е на­й-­ве­ли­ки­ят об­ра­зец за тези, ко­ито пос­те­пен­но ще раз­бе­рат не­го­ва­та природа. Ето за­що на­ша­та земна мъд­рост тряб­ва да взе­ме за при­мер Бодисатвите. Те ви­на­ги имат за­да­ча­та да въз­вес­тя­ват това, ко­ето пред­с­тавля­ва три­на­де­се­ти­ят меж­ду тях. Обаче ние раз­по­ла­га­ме с на­ша­та Антропософия, с на­ши­те мъд­рост и познание, с ре­зул­та­ти­те от ду­хов­но­то изследване, имен­но за да вник­нем в същ­нос­т­та и при­ро­да­та на Вишва Карман, на Аура Маздао, на Христос.