Лекции изнесени в Базел от 15 до 26. 1909 г

ОСМА ЛЕКЦИЯ

Ние ве­че се пос­та­рах­ме да си из­г­ра­дим точ­на пред­с­та­ва за това, ко­ето всъщ­ност ле­жи в ос­но­ва­та на пър­ви­те гла­ви от Евангелието на Лука. Можем да раз­га­да­ем пре­дис­то­ри­ята на ве­ли­ко­то Христово Събитие, за ко­ято ни го­во­ри еван­ге­лис­тът Лука, са­мо ако поз­на­ва­ме оне­зи процеси, ко­ито се ра­зиг­ра­ват в хо­да на об­що­чо­веш­ка­та ево­люция и с ко­ито ве­че се за­поз­нах­ме дос­та подробно. Сега ве­че ние зна­ем кой бе­ше онзи, кой­то в сво­ята три­де­сет го­диш­на въз­раст прие в се­бе си кос­ми­чес­кия принцип, на­ри­чан от нас Христовия Принцип. Относно вник­ва­нето в това, ко­ето ни раз­каз­ва еван­ге­лис­тът Лука за лич­нос­т­та и де­ло­то на Христос Исус - т.е. она­зи ин­ди­ви­ду­ал­ност, ко­ято в про­дъл­же­ние на три го­ди­ни хо­де­ше по Земята и но­се­ше в чо­веш­ко­то си тя­ло „Христос" - се на­ла­га с ня­кол­ко щри­хи да обоб­щим ця­ла­та ево­лю­ция на чо­ве­чес­т­во­то и да по­со­чим част от ней­ни­те важ­ни особености, за ко­ито на­ше­то съв­ре­мие изоб­що ня­ма ни­как­ва представа. В мно­го от­но­ше­ния на­ша­та епо­ха е нап­ра­во къ­сог­ле­да и вярва, че всичко, ко­ето ста­ва днес или е ста­ва­ло с чо­ве­чес­т­во­то през пос­лед­ни­те две, три столетия, т.е. всичко, ко­ето ле­жи в ос­но­ва­та на не­го­ви­те ево­лю­ци­он­ни закономерности, е би­ло ва­лид­но винаги, и че това, ко­ето не е ва­лид­но днес, не е би­ло ва­лид­но никога. Ето за­що днеш­ни­ят чо­век тол­ко­ва труд­но въз­п­ри­ема оне­зи опи­сания, ко­ито се от­на­сят до по­-да­леч­но­то минало, ко­га­то Христос е жи­вял на Земята.

Евангелието на Лука, и по­-точ­но не­го­ви­ят ав­тор ни раз­каз­ва за де­ла­та на Христос Исус. И той ги раз­каз­ва по та­къв начин, че ако на­ис­ти­на вник­нем в сми­съ­ла на не­го­ви­те описания, все по­ве­че и по­ве­че ще се доб­ли­жим до са­ма та същ­ност на това, ко­ето се е ра­зиг­ра­ло то­га­ва в то­зи ре­ши­те­лен мо­мент от ево­лю­ци­ята на човечеството. Нека от но­во да се спрем на нещо, ко­ето мно­гок­рат­но сме об­съж­да­ли по вре­ме на на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки лекции: че съвре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во во­ди сво­ето на­ча­ло от ат­лан­т­с­ка­та ка­тас­т­ро­фа и че на­ши­те пред­шес­т­ве­ни­ци - т.е. на­ши­те соб­с­т­ве­ни души, но в дру­ги те­ла - ве­че са жи­ве­ли на ста­ра­та Атлантида, континентът, раз­по­ло­жен меж­ду Европа и Африка от ед­на страна, и Америка от дру­га страна. Тогава нас­тъ­пи ат­лан­т­с­ка­та катастрофа, ко­ято на­пълно про­ме­ни об­ли­ка на Земята. Човешките ма­си по­тег­ли­ха от Атла- нтида на из­ток и на за­пад и се за­се­ли­ха по Земята, как­то ве­че зна­ем от опи­са­ни­ята за Следатлантската епоха. Именно през Следатлантската епо­ха възник­на­ха раз­лич­ни­те култури: древ­но­ин­дийс­ка­та култура, древ- ноперсийската, египетско-халдейската, гръц­ко­-рим­с­ка­та и тази, в ко­ято жи­ве­ем днес.

Бихме си из­г­ра­ди­ли на­пъл­но пог­реш­на пред­с­та­ва за об­що­чо­веш­ка­та еволюция, ако повярваме, че през Следатлан­т­с­ка­та епо­ха чо­ве­кът е из­-­

От хро­ни­ка­та Акаша ние узнаваме, че не­пос­ред­с­т­ве­но след ат­лан­т­с­ка­та ка­тас­т­ро­фа въз­ник­ва древ­но­ин­дийс­ка­та култур­на епоха, през ко­ято хо­ра­та са жи­ве­ели пре­дим­но в сво­ите етер­ни тела, без да по­тъ­ват във фи­зи­чес­ки­те си тела, как­то ста­на по-късно. Преобладаващата част от ин­дийс­ко­то на­се­ле­ние при­те­жа­ва­ше ед­но смът­но или сумрач­но ясновидст- во, без да раз­по­ла­га с днеш­но­то Азово съзнание. Тогавашният ин­ди­ец има­ше един вид съ­нищно съзнание, ко­ето все пак му поз­во­ля­ва­ше да виж­да в скри­ти­те ос­но­ви на битието, да виж­да в ду­хов­ния свят. Свикна­ли сме да изтъкваме, че в об­лас­т­та на на­ши­те пред­с­та­ви е не­об­хо­ди­мо яс­но да виж­да­ме връз­ка­та меж­ду позна­ни­ето и не­го­ви­те форми, по­не­же тя чес­то ни помага, осо­бе­но в пе­ри­оди от време, прос­ти­ра­щи се в бъде- щето. Ние ви­на­ги сме изтъквали, че на­ши­те пред­шес­т­ве­ни­ци в древ­на Индия са би­ли все още ясновиждащи, мно­го по­-­яс­но­виждащи, от­кол­ко­то по-късно. Ако оба­че ис­ка­ме да раз­бе­рем Евангелието на Лука, на­ла­га се да по­со­чим и ед­на дру­га осо­бе­ност на на­ши­те предшественици.

През та­зи епоха, ко­га­то етер­но­то тя­ло зна­чи­тел­но над­х­вър­ля­ше очер­та­ни­ята на фи­зи­чес­ко­то тя­ло и не бе­ше така плът­но свър­за­но с не­го как­то днес, ду­шев­ни­те си­ли и ка­чес­т­ва на чо­ве­ка има­ха ед­на мно­го по­-го­ля­ма власт над фи­зи­чес­ко­то тяло. Обаче кол­ко­то по­ве­че етер­но­то тя­ло про­ник­ва­ше във физическото, тол­ко­ва по­-с­лабо ста­ва­ше то и тол­ко­ва по­-мал­ка власт има­ше над фи­зи­чес­ко­то тяло. При древ­ни­те ат­лан­т­ци гла­во­ва­та част на етер­но­то тя­ло се прос­ти­ра­ше ви­со­ко над фи­зи­чес­ко­то тяло. В из­вес­тен сми­съл то­ва бе­ше та­ка и при древ­ни­те индийци. От ед­на стра­на то­ва им поз­во­ля­ва­ше да под­дър­жат сво­ето яс­но­виж­да­що съзна- ние, а от дру­га - да имат забе­ле­жи­тел­на власт над про­це­си­те във фи­зи­чес­ко­то тяло.

Въпреки го­ля­ма­та от­да­ле­че­ност във времето, все пак бих­ме мог­ли да срав­ним тя­ло­то на един дре­вен ин­диец с тя­ло­то на един съв­ре­ме­нен човек. Днес етер­но­то тя­ло е нав­ляз­ло до на­й-­го­ля­ма сте­пен във фи­зи­чес­кия ор­га­низъм и е на­й-п­лът­но свър­за­но с не­го­ви­те процеси.

Но днес ние се приб­ли­жа­ва­ме до она­зи граница, ко­га­то етер­но­то тя­ло от­но­во за­поч­ва да се ос­во­бож­дава от фи­зи­чес­ко­то тя­ло и да ста­ва все по-самостоятелно; и нап­ред­вай­ки към бъдещето, чо­веш­ко­то етер­но тяло все по­ве­че и по­ве­че ще се ос­во­бож­да­ва от фи­зи­чес­ко­то тяло. Днес чо­ве­че-­
ство­то ве­че е пре­одо­ля­ло он­зи пов­ратен миг, кой­то бе­ле­жи на­й-­дъл­бо­ка­та свър­за­ност меж­ду етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тяло; днес етер­но­то тяло, ма­кар и в мал­ка степен, е ве­че из­вън фи­зи­чес­ко­то тяло. Сравнявайки тя­ло­то на древ­ния ин­ди­ец с тя­ло­то на съв­ре­менния човек, ще установим: в пър­вия слу­чай етер­но­то тя­ло е срав­ни­тел­но сво­бод­но и ду­ша­та раз­г­ръ­ща всич­ки онези сили, чрез ко­ито оп­ре­де­ля със­то­яни­ето на фи­зи­чес­ко­то тяло. Етерното тя­ло при­ема си­ли­те на душата, по­не­же то все още не е та­ка плът­но свър­за­но с фи­зи­чес­ко­то тяло; за смет­ка на то­ва обаче, то има власт над физи­чес­ко­то тяло, в ре­зул­тат на ко­ето въздействията, уп­раж­ня­ва­ни през та­зи епо­ха вър­ху ду­ша­та имат не­имо­верно го­ля­мо от­ра­же­ние в са­мо­то фи­зи­чес­ко тяло.

Когато нап­ри­мер древ­ни­ят ин­ди­ец из­пит­ва­ше ом­ра­за към ня­ко­го и из­го­ва­ря­ше ед­на пъл­на с ом­ра­за дума, та­зи дума прос­то убож­да­ше другия: тя сти­га­ше чак до фи­зи­чес­ка­та струк­ту­ра на чо­веш­ко­то същество. Накрат- ко: душа­та дейс­т­ву­ва­ше вър­ху етер­но­то тяло, а етер­но­то тя­ло - вър­ху физическото. Днес та­зи си­ла е от­не­та от етерно­то тяло. А ко­га­то от дру­га стра­на бе­ше из­го­ва­ря­на ед­на или дру­га неж­на дума, из­пъл­не­на с обич, тя се от­разя­ва­ше бла­гот­вор­но и стоп­ля­що вър­ху дру­гия човек, съ­от­вет­но вър­ху не­го­во­то фи­зи­чес­ко тяло. Ето за­що то­гава бе­ше твър­де важно, да­ли ня­кой про­из­на­ся думи, пъл­ни с обич или омраза, по­не­же те пря­ко за­ся­га­ха всички про­це­си в чо­веш­кия организъм. Колкото по­ве­че етер­но­то тя­ло про­ник­ва­ше на­вът­ре във физическото, толко­ва по­-с­ла­би ста­ва­ха то­зи род въздействия. Днес не е така. Днес ед­на про­из­не­се­на ду­ма дейс­т­ву­ва пре­ди всичко вър­ху ду­ша­та и ряд­ко са случаите, ко­га­то ед­на из­пъл­не­на с ом­ра­за ду­ма би на­ра­ни­ла чо­ве­ка физически, или друга, из­пъл­не­на с обич дума, би ощас­т­ли­ви­ла човека. В на­ча­ло­то на Следатлантската епоха, оне­зи осо­бе­ни въз­действия, ко­ито днес все още до­ла­вя­ме в на­ше­то сър­це при ед­на обид­на или лас­ка­ва дума, бя­ха из­к­лю­чи­тел­но силни. Ето за­що с те­зи въз­дейс­т­вия мо­же­ха да бъ­дат пос­ти­га­ни съв­сем дру­ги ду­шев­ни състояния, раз­лич­ни от днешните. Днес ня­ма кой знае как­во значение, как е про­из­не­се­на ед­на или дру­га дума. Колкото и обич да вло­жим в ед­на дума, ко­га­то тя бъ­де от­п­ра­ве­на към днеш­ния човек, тя мал­ко или мно­го ще бъ­де от­б­лъс­на­та от него, за­що­то днес зна­че­ние има не са­мо как е изговорена, но и как ще бъ­де възприета.

Следователно, днес ве­че не са въз­мож­ни та­ки­ва не­пос­ред­с­т­ве­ни въз­дей- с­т­вия вър­ху чо­веш­ка­та душа, ко­ито да сти­гат чак до ор­га­нич­ни­те про­це­си на фи­зи­чес­ко­то тяло. Обаче в из­вес­тен сми­съл то­ва от­но­во ще ста­не въз­можно, за­що­то ние се приб­ли­жа­ва­ме към оно­ва бъдеще, ко­га­то ду­хо- в­ни­те въз­дейс­т­вия от­но­во ще про­явят сво­ята огромна, пър­вич­на сила. Още днес ние мо­жем да по­со­чим как ще из­г­леж­дат те­зи не­ща в бъдеще. В се­гаш­ния етап от ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то ние не мо­жем да сто­-
рим много, за да пре­ми­не нап­ра­во в ед­на дру­га ду­ша - чак до ней­но­то фи­зи­чес­ко тя­ло - всич­ко онова, ко­ето но­сим в соб­с­т­ве­на­та си ду­ша ка­то обич, доб­ри на­ме­ре­ния и мъдрост. Днес тряб­ва са­мо да сме вът­реш­но убедени, че ра­но или късно, ние са­ми ще уп­раж­ня­ва­ме по­до­бен род въз действия. И те­зи ду­хов­ни въз­дейс­т­вия са ве­че факт. Те са факт на­й-­ве­че там, къ­де­то е в си­ла ан­т­ро­по­соф­с­ки­ят мироглед, за­що­то днес един­с­т­ве­но той мо­же да под­х­ран­ва ду­шев­ни­те си­ли на човека. Днес фи­зи­чес­ки­те пос­ле­ди­ци от ед­на ду­ма мо­жем да наб­лю­да­ва­ме са­мо в ред­ки случаи. Обаче въз­мож­но е и не­що друго: ед­на об­щ­ност от хора да ра­бо­ти по та­къв начин, че да при­еме в се­бе си ця­ла­та си­ла на ду­хов­ни­те истини. За- напред те­зи ду­хов­ни исти­ни неп­ре­къс­на­то ще нарастват, ще пос­ти­гат власт над душата, а на­ред с то­ва и си­ла­та да фор­ми­рат до­ри фи­зи­чес­ка­та струк­ту­ра на чо­веш­ко­то тя­ло съ­об­раз­но тях самите. Занапред ду­шев­но­-ду­хов­ни­ят свят от­но­во ще постиг­не ог­ром­на власт над фи­зи­чес­ка­та ма­те­рия и ще я фор­ми­ра спо­ред сво­ята соб­с­т­ве­на природа.

През оне­зи да­леч­ни вре­ме­на на древ­но­ин­дийс­ка­та кул­ту­ра съ­що и това, ко­ето на­ри­ча­ме „лечение", бе­ше не що ко­рен­но раз­лич­но от днеш­ни­те му форми, по­не­же то на­пъл­но за­ви­се­ше от нещата, ко­ито то­ку­-що казах. Понеже с това, ко­ето дейс­т­ву­ва­ше вър­ху душата, мо­же­ха да бъ­дат пос­тиг­на­ти не­имо­вер­ни въз­дейс­т­вия и вър­ху тялото, бе­ше въз­мож­но и дру- го: на­си­те­ни­те с во­ле­ви им­пул­си ду­ми се на­соч­ва­ха към дру­гия чо­век по та­къв начин, че ду­ша­та пре­на­ся­ше тях­на­та си­ла в етер­но­то тяло, а то на свой ред - във фи­зи­чес­ко­то тяло. Ако ня­кой е пре­ду­се­щал от как­во въз­дейс­т­вие се нуж­дае дру­га­та душа, той мо­жел да под­хо­ди към един бо­лен чо­век имен но по пъ­тя на ду­ша­та и чрез нея да вне­се във фи­зи­чес­ко­то тя­ло това, ко­ето на­ри­ча­ме „здраве". Представете си те­зи отношения, но за­си­ле­ни до кра­ен предел, а именно, как ин­дийс­ки­ят ле­кар вла­дее до съ­вър­шен­с­т­во спо­ме­на­ти­те ду­шев­ни въз­дейс­т­вия и Вие ще сте наясно, че през Древноиндийската епо­ха ле­че­ни­ето бе­ше един мно­го по­-ду­хо­вен процес, от­кол­ко­то мо­же да бъ­де то днес, подчертавам: от­кол­ко­то мо­же да бъ­де то днес. Всичко, ко­ето смъква­ме от Космоса ка­то сбор от исти- ни, ка­то светоглед, из­в­ле­чен от са­мо­то съ­дър­жа­ние на ду­хов­ния свят, ще се влее в чо­веш­ки­те ду­ши и бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния ще го пре­вър­нат в мо­гъ­що оз­д­ра­ви­тел­но средство, бли­ка­що от на­й-­вътреш­ни­те плас­то­ве­, на чо­веш­ка­та душа. Занапред Антропософията ще бъ­де на­й-­мо­гъ­що­то ле­чеб­но сред­с­т­во за човеш­ка­та душа. Само тряб­ва да разберем едно: до­се­га чо­ве­чес­т­во­то се на­ми­ра­ше в един низ­хо­дящ път на развитие, изис­к­ващ все по­-го­ля­мо ог­ра­ни­ча­ва­не на ду­хов­ни­те въз­дейс­т­вия и днес ние сме в не­го­ва­та на­й-­дол­на точка, но съ­щев­ре­мен­но сме в състояние, ма­кар и за­се­га ед­ва доловимо, от­но­во да се из­диг­нем до висините, от­къ­де­то сме слезли на Земята.

През Древноперсийската кул­тур­на епо­ха те­зи въз­дейс­т­вия не бя­ха ве­че тол­ко­ва силни. Защото та­зи епо­ха има­ше дру­га задача: тя бе­ше приз­ва­на да да­де пър­вия тла­сък към зав­ла­дя­ва­не­то на фи­зи­чес­кия свят. По от­но­ше­ние на оне­зи качества, ко­ито то­ку­-що описах, егип­тя­ни­те са мно­го по­-б­ли­зо до древ­ни­те индийци, от­кол­ко­то персийците. През Древнопер- сийската кул­ту­ра ду­ша­та започва, ако мо­га та­ка да се изразя, все по­ве­че и по­ве­че да се зат­ва­ря в се бе си, рес­пек­тив­но да има все по­-­ог­ра­ни­че­на власт над фи­зи­чес­кия организъм, по­не­же тя тряб­ва­ше да раз­вие това, ко­ето на­ри­ча­ме себесъзнание. Ето за­що направлението, съх­ра­ни­ло ду­хов­на­та власт над фи­зи­чес­кия свят, трябва­ше да се слее с ед­но дру­го кул­ту- р­но течение, ори­ен­ти­ра­но пре­дим­но към вът­реш­но­то вглъбяване, към се­бе съзнанието; и един вид урав­но­ве­ся­ва­не меж­ду те­зи две нап­рав­ле­ния ние от­к­ри­ва­ме в гръц­ко­-ла­тин­с­ка­та кул­тура. За нас тя е чет­вър­та­та сле­датлан­т­с­ка кул­тур­на епоха. Сега чо­ве­чес­т­во­то бе­ше нав­ляз­ло тол­ко­ва на­вът­ре във физи­чес­кия свят, че нас­тъ­пи един вид рав­но­ве­сие меж­ду ма­те­ри­ал­ни­те и ду­хов­ни­те сили. С дру­ги думи: през чет­вър­та­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха Духът и ду­ша­та има­ха съ­ща­та власт над тялото, как­ва­то има­ше и тя­ло­то над душата. Човечеството бе­ше стиг­на­ло до един вид рав­но­ве­сие меж­ду два­та принципа.

Но се­га чо­ве­чес­т­во­то от­но­во тряб­ва да ми­не през един вид кос­ми­чес­ко изпитание, за да се из­диг­не от­но­во в духов­ни­те светове. Нещата сто­ят така, че от гръц­ко­-ла­тин­с­ка­та епо­ха насам, чо­ве­чес­т­во­то всъщ­ност се по­то­пи още по­-дъл­бо­ко във фи­зи­чес­ка­та материя. Всичко свър­за­но с тя- лото, с фи­зи­чес­ка­та организация, се ма­те­ри­ализи­ра още повече. В на­ша­та пе­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха, чо­ве­кът сле­зе под ли­ни­ята на рав­но­ве­си­ето и на пър­во вре­ме мо­же­ше да се из­ди­га един­с­т­ве­но в об­лас­т­та на сво­ите вът­реш­ни изживявания, из­г­раж­дай­ки едно съз­на­ние ла ду­хов­ния свят с по­-с­ко­ро те­оре­ти­чен характер. На пър­во вре­ме чо­ве­кът тряб­ва­ше да ук­реп­не вътрешно.

И така, през гръц­ко­-ла­тин­с­ка­та кул­ту­ра ние виж­да­ме ед­но от­но­си­тел­но равновесие, до­ка­то днес, в на­ша­та епоха, ма­те­ри­ал­ни­ят свят е взел яв­но над­мо­щие над ду­шев­но­-ду­хов­ния свит. Виждаме още, как в из­вес­тен сми­съл ду­шев­но­-ду­хов­ни­ят свят е ста­нал на­пъл­но безпомощен; днес той мо­же да бъ­де въз­п­ри­еман са­мо теоретично. През пос­лед­ни­те сто­ле­тия ду­шев­ни­те из­жи­вя­ва­ния тряб­ва­ше да бъ­дат ог­ра­ни­че­ни до ед­но вът­ре-­

Следователно, как да обяс­ним ми­си­ята на Антропософията от та­зи глед­на точка? Ако в на­ша­та епо­ха Антропософията ус­пее да пре­рас­не в не- що, ко­ето не са­мо про­буж­да ра­зу­ма и интелекта, а съ­жи­вя­ва и ис­тин­с­ки стоп­ля душата, то­га­ва ду­ша­та ще нат­ру­па в се­бе си тол­ко­ва сили, че ще до­бие власт над фи­зи­чес­ка­та материя. Разбира се, за та­зи цел е не­об­хо­дим из­вес­тен преход; ето за­що е не­об­хо­ди­мо нещо, ко­ето на пръв пог­лед ще из­г­леж­да из­лишно, или до­ри вредно. Обаче то­ва са пре­ход­ни форми, ко­ито ще отс­тъ­пят пред оно­ва бъдеще, ко­га­то хо­ра­та не­посред­с­т­ве­на ще въз­п­ри­емат ду­хов­ния жи­вот в сво­ите идеи и ко­га­то ця­ло­то чо­ве­чес­т­во ще се из­диг­не до оно­ва със­тояние, при ко­ето ду­хов­ни­ят свят ще ръ­ко­во­ди ма­те­ри­ал­ния свят. И все­ки човек, кой­то днес се ин­те­ре­су­ва от ан­т­ропо­соф­с­ки­те принципи, не са­мо за­що­то те изос­т­рят не­го­вия интелект, а за­що­то го пле­ня­ват със сво­ята ис­тинност, всеки, кой­то из­пит­ва живо, вът­реш­но за­до­вол­с­т­во от ан­т­ро­по­соф­с­ки­те истини, ще се пре­вър­не в пред­те­ча за оне­зи чо­веш­ки същества, при ко­ито един ден ду­ша­та ще тър­жес­т­ву­ва над тялото.

Дори и днес ние мо­жем да раз­к­ри­ем ис­ти­на­та за оне­зи ве­ли­чес­т­ве­ни процеси, как­то нап­ра­вих­ме то­ва през послед­ни­те дни, за сли­ва­не­то меж­ду два­та еле­мен­та - то­зи на Буда и на Заратустра, как­то и за всичко, ко­ето се случи в на­ча­ло­то на на­ше­то ле­тоб­ро­ене там, в Палестина. Ние мо­жах­ме да прос­ле­дим как мъд­ро­то ръ­ко­вод­с­т­во на света съз­да­де Натано- вия и Соломоновия Исус, за да обе­ди­ни чрез тях два­та мо­гъ­щи ево­лю­ци­он­ни потока, които до то­зи мо­мент бя­ха от­къс­на­ти и раз­де­ле­ни един от друг.

Разбира се, от­нос­но ка­за­но­то през пос­лед­ни­те дни мо­гат да бъ­дат из­ра­зе­ни раз­лич­ни становища. Някой би добавил: „За днеш­но­то съз­на­ние те­зи не­ща из­г­леж­дат фантастични, но ко­га­то пос­та­вя на вез­ни­те всичко, до­ри и външ­ни­те факти, те ста­ват на­пъл­но прав­до­по­доб­ни и аз за­поч­вам да раз­би­рам Евангелията ед­ва след ка­то съм чул под­роб­нос­ти­те от хро­ни­ка­та Акаша." Друг би мо­гъл да заяви, че ис­то­ри­ята с две­те де­ца Исус за­до­во­ля­ва не­гови­те ин­те­ре­си и че се­га за­поч­ва да раз­би­ра мно­го неща,

И то­ва е най-доброто, ко­ето ние мо­жем да из­в­ле­чем от ве­ли­ки­те истини. Малките ис­ти­ни за­до­во­ля­ват на­ши­те позна­ва­тел­ни стремежи, но го­ле­ми­те ис­ти­ни ог­ря­ват ду­ши­те ни и се­га ние знаем: това, ко­ето пул­си­ра в ми­ро­во­то развитие, е в съ­що­то вре­ме не­що не­имо­вер­но красиво. Пото- пим ли се в не­го­ва­та красота, в не­го­во­то величие, то­га­ва то пус­ка ко­ре­ни­те си в нас и буй­но из­рас­т­ва нагоре, над­х­вър­ляй­ки вся­ко те­оре­тич­но разбиране. Какво впро­чем каз­ва Христос Исус в сми­съ­ла на Евангелието от Лука?

ед­ни зър­на пад­на­ха край пъ­тя и бя­ха потъпкани,

и пти­ци­те не­бес­ни ги изкълваха;

А дру­ги пад­на­ха на ка­мък и, ка­то по­ник­на­ха

изсъхнаха, за­що­то ня­ма­ха влага;

дру­ги пък пад­на­ха меж­ду тръни, и израснаха

тръ­ни­те за­ед­но със зър­на­та и ги заглушиха"

(Лука 8,5-8)

И тре­та­та въз­мож­ност е, ко­га­то се­ме­то па­да всред тръните; то покълва, но тръ­ни­те го заглушават. С дру­ги думи, Христос обяснява, че има хора, чи­ято ду­ша е пъл­на с гри­жи­те на ежед­не­ви­ето и ма­кар да са в със­то­яние да раз­бе­рат спи­ри­ту­ал­на­та истина, те не ус­пя­ват да пос­тиг­нат нищо. И днес има ду­ши - и то твър­де мно­го -, ко­ито на дра­го сър­це би­ха раз­мис­ли­ли вър­ху ан­т­ро­по­соф­с­ки­те истини, ако не бя­ха все­въз­мож­ни­те гри­жи на ежед­не­вието. Да, са­мо мал­ци­на са в със­то­яние да раз­гър­нат спи­ри­ту­ал­ни­те ис­ти­ни спо­ред сво­ята сво­бод­на воля, ся­каш те са един вид „чет­вър­то семе". Това са онези, ко­ито за­поч­ват да усе­щат ан­т­ро­по­соф­с­кия еле­мент ка­то ед­на жива истина, нав­ляз­ла в ду­ша­та ка­то под­виж­на и жи­ва сила; онези, ко­ито съ­щев­ре­мен­но оли­цет­во­ря­ват се­гашно­то със­то­яние на бъ­де­ща­та активност, ха­рак­тер­на за ду­хов­ни­те ис­ти­ни в след­ва­щи­те епохи. Впрочем никой, който - бла­го­да­ре­ние на сво­ите вът­реш­ни си­ли и сво­ето до­ве­рие в ду­хов­ния свят - не е сам про­ник­нат от съ­зи­да­телна­та сти­хия на спи­ри­ту­ал­на­та мъдрост, не мо­же да се доб­ли­жи до та­зи мъд­рост чрез как­ви­то и да са външ­ни сред тва. Защото ни­ма е до­ка­за­тел­с­т­во сре­щу дейс­т­ве­на­та си­ла на спи­ри­ту­ал­на­та мъдрост, то­ва че у мно­зи­на тя не по­раж­да днес ед­ни или дру­ги фи­зи­чес­ки последици? Напротив, бих­ме мог­ли да кажем: за нас, имен­но до­ка­за­телство за здра­вос­лов­на­та си­ла на спи­ри­ту­ал­на­та мъд­рост е, че тя чес­то при­чи­ня­ва не­га­тив­ни пос­ле­ди­ци у пре­ка­ле­но гру­би­те фи­зи­чес­ки тела, с ко­ито вли­за в допир; как­то нап­ри­мер ед­но град­с­ко де­те с крех­ко фи­зи­чес­ко здраве, ас­те­ни­зи­ра­но от град­с­кия въздух, кой­то то ди­ша от са­мо­то си раждане, да­леч ня­ма да се по­чув­с­т­ву­ва здраво, ако по­пад­не всред ос­т­рия и ре­жещ пла­нин­с­ки въз- дух, а мо­же би ще се раз­бо­лее наистина. Както то­ва не е до­каза­тел­с­т­во сре­щу здра­вос­лов­на­та си­ла на пла­нин­с­кия въздух, та­ка не е и до­ка­за­тел­с­т­во сре­щу спи­ри­ту­ал­на­та мъдрост, ко­га­то тя про­ник­не в да­ден чо­веш­ки ор­га­ни­зъм и пре­диз­ви­ка ня­как­во пре­ход­но объркване. Защото тя се на­тък­ва на оп­ре­де­ле­ни нас­лед­с­т­ве­ни качества, ко­ито чо­веш­ки­те те­ла но­сят от хилядолетия; тя се на­тък­ва на не що, ко­ето е неп­ри­год­но за нея.

В то­ва от­но­ше­ние изоб­що не след­ва да тър­сим до­ка­за­тел­с­т­ва във външ­ния свят; ние тряб­ва да вник­нем в та­зи мъд­рост и са­ми да се убе­дим в ней­на­та правота. Каквито и до­ка­за­тел­с­т­ва да срещ­нем във външ­ния свят, ние тряб­ва да про­ник­нем във вът­реш­нос­т­та на нещата, да си из­г­ра­дим
лич­но убеж­де­ние за тех­ния ду­хо­вен про­из­ход и да признаем: Ако днес ан­т­ро­по­соф­с­ки­те прин­ци­пи имат те­зи последици, ко­ито чес­то виждаме, те се дъл­жат на не здра­ви­те чо­веш­ки отношения. Здрава е спи­ри­ту­ал­на­та мъдрост, но не ви­на­ги здра­ви са хората. Ето за­що е разбираемо, че днес не мо­же да се от­к­рие всичко, ко­ето спи­ри­ту­ал­на­та мъд­рост е в със­то­яние да да­де на чо­ве­чес­т­во­то ед­ва в хо­да на времето. И все пак, гри­жа­та е налице: вре­да­та от Антропософията не мо­же да е голяма; ни­кой на принуж­да­ва град­с­ки­те де­ца да ди­шат ос­т­рия и ре­жещ пла­нин­с­ки въз- дух. Ето за­що са­мо от вре­ме на вре­ме мо­же да бъ­де раз­к­ри­то нещо, ко­ето обик­но­ве­ни­те хо­ра мо­гат да понесат. Защото ако нап­ри­мер ця­ла­та спи­ри­ту­ал­на мъд­рост бъ­де из­вед­нъж разкрита, би мог­ло да се по­лу­чи така, че ня­кои чо­веш­ки те­ла би­ха се разрушили, как­то и не­доб­ро­то фи­зичес­ко здра­ве мо­же да се раз­к­ла­ти от здра­вия пла­нин­с­ки въздух. Вели- ката мъд­рост мо­же да бъ­де раз­к­ри­ва­на са­мо постепенно, и то­ва не­из­беж­но ще стане, за да из­жи­вее бъ­де­що­то човечество, как­во оз­на­ча­ва да си здрав.

Всичко то­ва се съ­дър­жа в сми­съ­ла и це­ли­те на Антропософското Дви- жение13. Хората, ма­кар и бавно, от­но­во ще за­во­юват това, ко­ето те тря- б­ва­ше да изгубят: гос­под­с­т­во­то на ду­хов­но­-ду­шев­ния свят над материя- та. Това господ­с­т­во за­поч­на да про­па­да още от вре­ме­то на древ­но­ин­ди- йс­ка­та култура. През гръц­ко­-ла­тин­с­ка­та епо­ха все още има­ше хора, за­па­зи­ли ка­то един вид нас­лед­с­т­во от ми­на­ло­то та­ка­ва кон­фи­гу­ра­ция на етер­но­то тяло, че то над хвър­ля­ше очер­та­ни­ята на фи­зи­чес­ко­то тя­ло и пра­ве­ше чо­ве­ка дос­тъ­пен за оп­ре­де­ле­ни ду­шев­но­-ду­хов­ни въз­действия. Ето за­що Христос Исус тряб­ва­ше да се яви тък­мо по то­ва време. Ако би се явил през на­ша­та съв­ре­мен­на епоха, той не би мо­гъл да дейс­т­ву­ва така, как­то в на­ча­ло­то на на­ше­то ле­тоб­ро­ене и не би мо­гъл да се пре­върне в он­зи ве­лик образец, ко­го­то всич­ки познаваме. В на­ша­та епо­ха той би се на­тък­нал на та­къв вид чо­веш­ки ор­ганизми, ко­ито са нав­лез­ли пре­ко­мер­но на­вът­ре във фи­зи­чес­ка­та материя. Днес са­ми­ят той би се ока­зал инкар­ни­ран в та­ко­ва чо­веш­ко фи­зи­чес­ко тяло, ко­ето не поз­во­ля­ва ду­хов­ни въз­дейс­т­вия вър­ху фи­зи­чес­кия ор­га­низъм!

Това оба­че е ва­лид­но не са­мо за Христос Исус; то­ва е ва­лид­но за всич­ки по­доб­ни явления, и ние раз­би­ра­ме общо­чо­веш­ка­та еволюция, са­мо ако я ос­вет­лим от та­зи глед­на точка. Това се от­на­ся съ­що и за Буда и не­го­во- то по­явя­ва­не на Земята. Ние ве­че го­во­рих­ме за ми­си­ята на Буда. Той въз­вес­ти за пръв път това, ко­ето поз­на­ваме ка­то ве­ли­ко­то уче­ние за лю­бов­та и състраданието, и всич­ко свър­за­но с тях, опи­са­но под фор­ма­та на т.н. „осем­с­те­пе­нен път". Мислите ли, че ако Буда би се по­явил днес, той ще­ше да про­по­вяд­ва как­то тогава? Не! Защото днес е не­въз­мо­жен та­къв фи­зи­чес­ки организъм, кой­то би поз­во­лил на Буда развитието, ко­ето той
осъ­щес­т­ви през сво­ята епоха, фи­зи­чес­ко­то ус­т­ройс­т­во на чо­веш­ки­те те­ла неп­ре­къс­на­то се променя. Трябваше да бъ­де улучен тък­мо он­зи мо- мент, за да сле­зе Буда в под­хо­дя­що­то фи­зи­чес­ко тя­ло и да по­со­чи на хо­ра­та осем­с­те­пен­ния път. Днес чо­ве­чес­т­во­то е приз­ва­но да се вклю­чи в то­зи осем­с­те­пе­нен път. Може и да зву­чи странно, но е така: Всичко, ко­ето чо­ве­чес­т­во­то впос­лед­с­т­вие пос­тиг­на в сво­ите фи­ло­соф­с­ки и мо­рал­ни системи, е са­мо пър­во­на­чално и сла­бо уси­лие за ов­ла­дя­ва­не­то на то- ва, ко­ето Буда ве­че из­не­се пред сво­ите съвременници.

Колкото и да се въз­хи­ща­ват хо­ра­та от все­въз­мож­ни­те фи­ло­соф­с­ки си- стеми, кол­ко­то и да се прек­ла­нят пред Кант и т.н., всич­ко то­ва е ни­що­жен фраг­мент от все­об­х­ват­ни­те прин­ци­пи на осем­с­те­пен­ния път. И чо­ве­чес­т­во­то са­мо мно­го бав­но мо­же да се из­диг­не до раз­би­ра­не­то на това, ко­ето е скри­то зад ду­ми­те на осем­с­те­пен­ния път. Най-напред по­до­бен факт се пред­с­та­вя пред чо­ве­чес­т­во­то в под­хо­дя­щия момент, а пос­ле раз­ви­ти­ето продължава. Човечество­то тръг­ва от из­ход­на­та точ­ка и ед­ва след про­дъл­жи­тел­ни уси­лия пос­ти­га това, ко­ето му е да­де­но още в са мо­то на­ча­ло ка­то един ве­лик образец. Ето как Буда да­де уче­ни­ето за лю­бов­та и със­т­ра­да­ни­ето ка­то ед­на за­вет­на цел за бъ­де­щи­те поколения, ко­ито пос­те­пен­но и чрез са­мос­то­ятел­ни уси­лия ще се на­учат да раз­би­рат как­во точ­но е скри­то в осем­с­те­пен­ния път. А през шес­та­та кул­тур­на епо­ха ве­че ще има дос­та­тъч­но го­лям брой хора, ко­ито ще са спо­соб­ни на всич­ко това. И все пак, ние сме още твър­де да­леч от оно­ва състояние, ко­га­то хо­ра­та ще си казват: „Това, ко­ето Буда из­не­се пред чо­ве­чес­т­во­то в петото, шес­то сто­ле­тие пре­ди на­ше­то летоброене, ние ве­че мо­жем да пос­тиг­нем бла­го­да­ре­ние на соб­с­т­ве­ни­те си ду­шев­ни усилия; се­га в на­ши­те ду­ши ние сме по­доб­ни на Буда."

Ето как чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва да нап­ред­ва по своя път към върха. Пър- вите пос­ле­до­ва­те­ли на ед­на ве­ли­ка идея са вина­ги тези, ко­ито се по­явя­ват за­ед­но със съ­от­вет­на­та ин­ди­ви­ду­ал­ност в ед­на ре­ши­тел­на епо­ха и поемат, та­ка да се каже, наследството, ко­ето ще раз­бе­рат по-късно. Ос- таналото чо­ве­чес­т­во вър­ви бав­но по сле­ди­те им и ед­ва след про­дължи­те­лен пе­ри­од от вре­ме се доб­ли­жа­ва до пър­во­на­чал­ния образец. А после, ко­га­то все по­-го­лям брой хо­ра за­поч­ват да из­жи­вя­ват осем­с­те­пен­ния път ка­то не­що лич­но - а не ка­то на­го­то­во взе­ти пред­пи­са­ния от бу­диз­ма - то­га­ва съ­щи­те те­зи хо­ра сти­гат мно­го да­леч и по от­но­ше­ние на не­що съв­сем друго.

Припомнете си от мо­ята кни­га „Как се пос­ти­гат поз­на­ния за вис­ши­те светове?", че из­г­раж­да­не­то на шес­т­на­десет­лис­т­ния ло­то­сов цвят е тяс­но свър­за­но с осем­с­те­пен­ния път. След вре­ме хо­ра­та ще са в със­то­яние да раз­виват шес­т­на­де­сет­лис­т­ния ло­то­сов цвят тък­мо чрез осем­с­те­пен­ния път. Двете не­ща са вът­реш­но свързани. И за този, кой­то умее да вник­ва

Така ние виждаме, как - об­що взе­то - ду­хов­ни­ят свят мо­же да се про­яви един­с­т­ве­но у онези, ко­ито ве­че са за­почна­ли прос­то ор­га­ни­чес­ки да се свър­з­ват с това, ко­ето им се да­ва ка­то спи­ри­ту­ал­на мъдрост. Доколкото осем сте­пен­ни­ят път ста­ва лич­но из­жи­вя­ва­не на душата, до­тол­ко­ва той се на­мес­ва и във фи­зи­чес­кия организъм, И се­га ид­ват на­ши­те ум­ни съв- ременници, из­по­вяд­ва­щи материализма, ид­ват и казват: „Ние съ­що има­ме ня­кои наблюдения; ние поз­на­вах­ме то­зи или онзи, кой­то за­поч­на сво­ето езо­те­рич­но развитие, т.е. ор­га­ни­чес­ки въз­п­рие спи­ри­ту­ал­на­та мъд- рост, оба­че ум­ря на пет­де­сет години; следователно, тя изоб­що не е доп­ри­нес­ла за удъл­жа­ва­не­то на жи­во­та му."

Да, на вся­ка крач­ка мо­жем да срещ­нем по­доб­ни заключения. Жалко са- мо, че не се взе­мат в съ­об­ра­же­ние об­ратни­те случаи, при ко­ито да се „докаже" да­ли съ­от­вет­ни­ят чо­век не би жи­вял са­мо че­ти­ри­де­сет години, ако изоб­що не би пред­п­ри­ел ня­ка­къв вид езо­те­рич­но обучение! Точно то­зи въп­рос тряб­ва да бъ­де ре­шен най-напред. Хората вина­ги кон­с­та­ти­рат са­мо това, ко­ето се случва, и ни­ко­га това, ко­ето не се случва. Ето кое е същественото! И така, чове­чес­т­во­то пос­те­пен­но из­гу­би ду­хов­на­та власт над фи­зи­чес­ка­та материя, до чет­вър­та­та кул­тур­на епоха, ко­га­то се яви Христос и ко­га­то се оказа, че все още има дос­та­тъч­но хора, пот­вър­ж­да­ва­щи как ду­хов­ни­ят свят мо­же да уп­ражня­ва сво­ите дейс­т­вия в тех­ни­те фи­зи­чес­ки тела. Точно то­га­ва тряб­ва­ше да се яви Христос. Ако би се явил по-късно, ня­ма­ше да се слу­чат оне­зи неща, ко­ито зна­ем от Еван- гелията. Едно тол­ко­ва ве­ли­ко съ­би­тие тряб­ва­ше да настъ­пи в един­с­т­ве­но­то под­хо­дя­що време. Но как­во оз­на­ча­ва по­ява­та на Христос в света? Това, че ко­га­то чо­век пра­вилно раз­би­ра Христос, той за­поч­ва в пъл­на сте­пен да си слу­жи със сво­ето себесъзнание, за­поч­ва да на­си­ща с Хрис- тос ця­ло­то си Азово съзнание, прев­ръ­ща своя Аз в гос­по­дар на всичко, ко­ето притежава: ето как­во оз­на­ча­ва по­ява­та на Христос в света. И тък­мо то­зи Аз, то­зи съз­на­ващ се­бе си Аз, от­но­во ще из­во­юва всич­ко онова, ко­ето чо­ве­чес­т­во­то е из­гу­би­ло в хо­да на времето. Но как­то осем­с­те­пе-
нни­ят път тряб­ва­ше пър­во да бъ­де по­ка­зан от Буда, та­ка и преди свър­ше­ка на ста­ра­та епоха, тряб­ва­ше да ста­не ви­ди­мо за це­лия свят гос­под­с­т­во­то на то­зи Азов прин­цип над чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. В на­ша­та епо­ха по­бе­да­та на Христовия Принцип би би­ла немислима, за­що­то днес той не би мо­гъл да уп­раж­ни вър­ху окол­ния свят сво­ите мо­гъ­щи въздей- ствия. За та­зи цел бе­ше не­об­хо­ди­ма тък­мо она­зи епоха, ко­га­то все още има­ше хора, чи­ито етер­ни те­ла се прос­ти­ра­ха да­леч над фи­зи­чес­ки­те тела, в ре­зул­тат на ко­ето ста­ва­ха не­пос­ред­с­т­ве­на аре­на на оне­зи мо­гъ­щи въз­дейс­т­вия - и то един­с­т­ве­но чрез словото, чрез прос­то­то до­кос­ва­не - за ко­ито днес на­ши­те съв­ре­мен­ни­ци ед­ва ли имат някакво, ма­кар и далеч- но пред­чувствие.

И чо­ве­чес­т­во­то за­поч­на да раз­ви­ва сво­ето Азово съзнание, имен­но за да раз­бе­ре Христос, за­поч­вай­ки от въз­в­ръ­ща­не­то на това, ко­ето ня­ко­га бе­ше из­гу­би­ло в хо­да на времето. В ли­це­то на от­дел­ни пред­с­та­ви­те­ли на ста­ро­то чо­ве­чес­т­во тряб­ва­ше да бъ­де по­ка­за­но как Азът, на­пъл­но ин­кар­ни­ран в един човек, в Христос Исус, ще раз­г­ръ­ща един ден сво­ята си­ла във всич­ки хора. Точно то­ва под­с­каз­ва еван­ге­лис­тът Лука: Днес Христос до­нася в све­та един Аз, кой­то про­ник­ва чо­веш­ко­то физическо, етер­но и ас­т­рал­но тя­ло по та­къв начин, че уп­ражня­ва оз­д­ра­ви­тел­ни­те си въз­дейс­т­вия вър­ху це­лия те­ле­сен организъм. Този факт тряб­ва­ше да бъ­де пока- зан, за да е ясно: Когато занапред, в бъ­де­щи­те хилядолетия, хо­ра­та ов­ла­де­ят ця­ла­та си­ла на Христовия Аз, то­га­ва чо­веш­ки­те Азове ще по­раж­дат съ­щи­те мо­гъ­щи въздействия, как­ви­то в ми­на­ло­то Христос уп­раж­ня­ва­ше вър­ху чо­вечеството. Това тряб­ва­ше да бъ­де по­ка­за­но във всич­ки об­лас­ти на живота; но то мо­жа да бъ­де по­ка­за­но единстве­но всред пред­с­та­ви­те­ли­те на то­га­ваш­но­то човечество.

Показано бе­ше например, че има болести, ко­ито имат своя про­из­ход в ас­т­рал­но­то тя­ло на човека. А как те се про­явя­ват - то­ва за­ви­си от ця­лос­т­на­та ха­рак­те­рис­ти­ка на съ­от­вет­ния човек. Ако чо­век днес има ло­ши мо­рал­ни качества, те мо­же би се ог­ра­ни­ча­ват са­мо до ед­ни или дру­ги ло­ши ка­чес­т­ва на ду­ша­та му. Понеже днес ду­ша­та все още не при­те­жа­ва оно­ва гос­под­с­т­во над тялото, ко­ето има­ше по вре­ме­то на Христос Исус, мал­ко ве­ро­ят­но е все­ки грях вед­на­га да се пре­вър­не в ед­но или дру­го заболя- ване. Обаче ние се доб­ли­жа­ва­ме до оно­ва със­тояние, ко­га­то етер­но­то тя­ло от­но­во ще из­ле­зе из­вън очер­та­ни­ята на фи­зи­чес­ко­то тяло. Сега за чо­ве­чес­т­во­то за­почва ед­на епоха, ко­га­то то тряб­ва из­к­лю­чи­тел­но мно­го да се съ­об­ра­зя­ва със след­на­та възможност: ду­шев­ни­те недос­та­тъ­ци в мо­рал­но или ин­те­лек­ту­ал­но от­но­ше­ние ве­че лес­но мо­гат да се тран­с­фор­ми­рат в те­ле­ни заболявания. Да, та­зи епо­ха ве­че започва. И го­ля­ма част от оне­зи области, ко­ито се про­явя­ват от­час­ти ка­то душевни, от­час­ти ка­то те­лес­ни - т.е. днеш­ни­те нев­ро­тич­ни със­то­яния - оз­на­ча­ват не друго, а
на­ча­ло­то на та­зи епоха. Понеже днешни­те хо­ра въз­п­ри­емат из­к­лю­чи­тел­но лес­но в сво­ите усе­ща­ния и мис­ли дис­хар­мо­ни­ята на окол­ния свят, та­зи дисхар­мо­ния не­усет­но пре­рас­т­ва в бо­лес­т­ни явления, ед­но от ко­ито е нап­ри­мер хистерията. Сега ве­че не­ща­та се оп­ре­де­лят от осо­бе­нос­ти­те на ду­хов­но­то развитие, и в частност: от из­ли­за­не­то на етер­но­то тя­ло из­вън очер­та­ния та на фи­зи­чес­ко­то тяло, или с дру­ги думи: от ос­во­бож­да­ва­не­то на етер­но­то тяло.

През епохата, ко­га­то Христос се яви на Земята, не­го­во­то об­к­ръ­же­ние бе­ше пъл­но с хора, чи­ито гре­хо­ве - и на­й-­ве­че ха­рак­те­ро­ви отклонения, про­из­ти­ча­щи от ду­шев­ни не­дос­та­тъ­ци в ми­на­ло­то - се про­явя­ва­ха под фор­ма­та на болести. Всичко онова, ко­ето фак­ти­чес­ки ле­жи в ас­т­рал­но­то тя­ло ка­то недостатък, ка­то прегрешение, и се про­явя­ва ка­то болест, в Евангелието на Лука е на­ре­че­но обсебване: а именно, ко­га­то чо­ве­кът прив­ли­ча в сво­ето ас­т­рално тя­ло чуж­ди Духове, ко­га­то доб­ри­те му ка­чес­т­ва прес­та­ват да оп­ре­де­лят не­го­вия чо­веш­ки облик. При оне­зи ин- дивиди, ко­ито все още бя­ха съх­ра­ни­ли ста­ро­то съ­от­но­ше­ние меж­ду ете- р­но­то и фи­зи­чес­ко­то тяло, т.е. от­носи­тел­на­та не­за­ви­си­мост на етер­но­то тяло, етер­ни­ят ор­га­ни­зъм през она­зи епо­ха се про­явя­ва­ше по та­къв дра- сти­чен начин, че ду­шев­ни­те недостатъци, опис­ва­ни от еван­ге­лис­та Лука ка­то болести, всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва­ха един вид обсебване.

И сега, Евангелието на Лука ни показва, как та­ки­ва хо­ра са би­ли из­це­ля­ва­ни чрез са­ма­та бли­зост и уте­ши­тел­ни­те ду­ми от стра­на на она­зи инди- видуалност, ко­ято се на­ми­ра­ше в Христос Исус; как това, ко­ето дейс­т­ву­ва­ше ка­то „зло", бе­ше про­гон­ва­но от та­ки­ва индивидуалности. Пред чо­ве­чес­т­во­то зас­та­на един образец, кой­то по­соч­ва­ше как в края на Земната епо­ха доб­ри­те ка­чес­т­ва мо­гат да оз­д­ра­вят са­ма­та чо­веш­ка природа.

Обикновено хо­ра­та не за­бе­ляз­ват фи­ни­те подробности, скри­ти зад неща- та; съ­що­то ва­жи и за болестта, за он­зи болен, кой­то в Евангелието на Лука е на­ре­чен „разслабен" (Лука 5,17-26). Всъщност тук тряб­ва да се го­вори за „из­це­ле­ни­ето на парализирания", за­що­то в гръц­кия текст на то­ва мяс­то стои ду­ма­та „paralelymenos", оз­нача­ва­ща чо­век с па­ра­ли­зи­ра­ни крайници. На времето, за те­зи бо­лес­т­ни фор­ми се знаеше, че те са свър­за­ни с качес­т­ва­та на етер­но­то тяло. И ко­га­то Лука опис­ва как Хри- стос Исус ле­ку­ва до­ри парализираните, ние тряб­ва да се досетим, че си- лите, вло­же­ни в Христос Исус, дос­ти­гат не са­мо до ас­т­рал­ни­те тела, но и до рав­ни­ще­то на етер­ни­те тела, та­ка че хо­ра­та с ув­ре­де­ни етер­ни те­ла съ­що мо­гат да из­пи­тат ле­чеб­ни­те въздействия. Когато Христос го­во­ри за „по-тежките" грехове, ан­га­жи­ра­щи етер­но­то тяло, той си слу­жи с един осо­бен израз. И ние разбираме: пър­во трябва да бъ­дат отс­т­ра­не­ни ду­хов­ни­те бо­лес­тот­вор­ни причини; за­що­то той не каз­ва на па­ра­ли­зи­ра­ния вед- нага: „Стани и ходи!", а се об­ръ­ща към причината, ко­ято е за­сег­на­ла

И защо, в та­зи връзка, се го­во­ри за тай­ни­те на фи­зи­чес­ко­то тя­ло ка­то за на­й-­вис­ши тайни? Дори за външ­ното наблюдение, въз­дейс­т­ви­ята от ед­но ас­т­рал­но тя­ло вър­ху дру­го ас­т­рал­но тя­ло са за­се­га най-явни. Ако от­п­ра­ви те към да­ден чо­век ед­на пъл­на с ом­ра­за дума, Вие мо­же­те да го нараните. Тук сме из­п­ра­ве­ни пред един процес, кой­то се ра­зиг­ра­ва в не­го­во­то ас­т­рал­но тяло. Той чу­ва обид­на­та ду­ма и я въз­п­ри­ема ка­то стра­да­ние в сво­ето ас­т­рално тяло. Тук Вие има­те един вид пре­ли­ва­не меж­ду ас­т­рал­но­то и етер­но­то тяло, не­що ко­ето е мно­го труд­но до­ловимо, ма­кар и фи­ни­те вза­имо­дейс­т­вия меж­ду два­ма ду­ши да се осъ­щес­т­вя­ват тък­мо в та­зи област. Обаче на­й-т­руд но до­ло­ви­ми и на­й-с­к­ри­ти са въздействия- та, ко­ито за­ся­гат фи­зи­чес­ко­то тяло, по­не­же - ка­то на­й-­ма­те­ри­ал­но - то на­пъл­но скри­ва ду­хов­на­та ак­тив­ност в рам­ки­те на фи­зи­чес­ка­та материя. Но се­га ид­ва ред да ни бъ­де по­ка­за­но и друго: че Христос Исус е гос­по­дар и над фи­зи­чес­ко­то тяло. И как Евангелието пос­ти­га това? Тук ние се до­кос­ва­ме до ед­на гла­ва от Евангелието, ко­ято за днеш­ния ма­те­ри­алис­тич­но мис­лещ чо­век ос­та­ва на­пъл­но неразбираема.

И мно­го доб­ре е, че на то­зи лек­ци­онен ци­къл са съб­ра­ни са­мо под­гот­ве­ни антропософи, за­що­то ако ня­кой би до­шъл прос­то от улицата, той би смет­нал нещата, ко­ито об­съж­да­ме днес, за чис­та лудост, ма­кар и от­дел­ни под­робнос­ти да му из­г­леж­дат са­мо по­ло­вин или чет­върт лудост.

Христос Исус яс­но показва: той мо­же да виж­да през фи­зи­чес­ко­то тя­ло и да раз­г­ръ­ща дейс­т­ви­ята си чак до него.

И той пот­вър­ж­да­ва то­ва ка­то прос­ти­ра ле­чеб­ни­те си си­ли чак до сфе­ра­та на оне­зи болести, ко­ито се ко­ре­нят във фи­зи­чес­ко­то тяло. Но, за да бъ­дат отс­т­ра­не­ни то­зи вид болести, не­об­хо­ди­мо е да се поз­на­ват тайн­с­т­ве­ни­те влияния, ко­ито прес­ка­чат от фи­зи­чес­ко­то тя­ло на един чо­век към фи­зи­чес­ко­то тя­ло на друг човек. Ако ис­ка­ме да от пра­вим ед­ни или дру­ги ду­хов­ни въздействия, не мо­жем да раз­г­леж­да­ме чо­ве­ка ка­то не­що зат­во­ре­но в сво­ята кожа. Вярно е, че на­ши­те пръс­ти са по­-­ум­ни от нас. Те знаят, че кръв­та мо­же да те­че през тях, са­мо ако тя се дви­жи пра­вил­но из це­лия организъм; те знаят, че би­ха изсъхнали, ако бъ­дат от­де­ле­ни от ос­та­на­лия организъм. Така и чо­ве­кът би тряб­ва­ло да знае - ако пра­вил­но вник­ва в осо­бе­нос­ти­те на сво­ето тя­ло -, че спо­ред фи­зи­чес­ка­та си ор­га­ни­за­ция той при­над­ле­жи на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во и че ни­кой не мо­же да
от­де­ли сво­ето ин­ди­ви­ду­ал­но фи­зи­чес­ко здра­ве от здра­ве­то на ця­ло­то човечество. Днес хо­ра­та приз­на­ват по­-г­ру­би­те въздействия, но за по­-фи­ни­те въз дейс­т­вия ня­мат ни­как­ва представа, прос­то за­що­то не поз­на­ват фактите. Четете ос­ма глава, къ­де­то се каз­ва :
„А ко­га­то Исус се върна, на­ро­дът Го посрещна,

за­що­то всич­ки Го очакваха.

И ето, дой­де един чо­век на име Яир, кой­то бе­ше

на­чал­ник на синагогата, и ка­то пад­на пред

но­зе­те на Исуса, мо­ле­ше Го да оти­де в до­ма му.

Защото той има­ше ед­нич­ка дъщеря, на око­ло

два­на­де­сет години, и тя бе­ше на умиране.

А ко­га­то Исус отиваше, на­ро­дът се при­тис­ка­ше

до Него.

И ед­на жена, ко­ято два­на­де­сет го­ди­ни стра­да­ше

от кръ­во­те­че­ние и ко­ято бе раз­нес­ла

по ле­ка­ри це­лия си имот без да бъ­де из­ле­ку­ва­на

ни от ед­но­го

приб­ли­жи се изотзад, доп­ря се до края на

дре­ха­та Му; и вед­на­га кръ­во­те­че­ни­ето й прес­та­на "

(Лука 8,40-44)

Ето кол­ко дъл­бо­ко тряб­ва да про­ник­ва­ме в нещата, за да об­х­ва­нем Кар- мата, ко­ято свър­з­ва два­ма души. И то­гава ще видим, как пред нас зас­-­

Ето кол­ко наг­лед­но ни се показва, как Христовият Аз мо­же да дейс­т­ву­ва във всич­ки със­тав­ни час­ти на чо­вешко­то същество. И точ­но то­ва е съще- ственото. Евангелистът Лука, кой­то в та­зи част от сво­ето Евангелие се спи­ра пре­дим­но вър­ху ле­чеб­ни­те въз­дейс­т­вия на Аза и тях­но­то мяс­то във вър­хо­ва­та точ­ка от чо­веш­ка­та еволюция, по­каз­ва как Христос тряб­ва­ше да про­ник­не в чо­веш­ко­то астрално, етер­но и фи­зи­чес­ко тяло. В съ­що­то вре­ме Лука по­соч­ва и ве­ли­кия иде­ал на човечеството: Вгледайте се във ва­ше­то бъдеще; днес ва­ши­ят Аз - спо­ред сте­пен­та на не­го­во­то раз­ви­тие - е твър­де слаб. Обаче пос­те­пен­но той ще из­во­юва пъл­но гос­под­с­т­во над астралното, етерно­то и фи­зи­чес­ко­то тяло, и ще ги пре­об­ра­зи на- пълно. Пред вас се из­п­ра­вя ве­ли­ки­ят иде­ал на Христос, по­каз­ващ на чо­ве­чес­т­во­то бъ­де­ща­та власт, ко­ято Азът ще уп­раж­ня­ва над астралното, етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тяло. Ето как­ви ис­ти­ни са за­лег­на­ли в ос­но­ва­та на Евангелията; те мо­же­ха да бъ­дат опи­са­ни са­мо от онези, ко­ито не се опира­ха на външ­ни документи, а чер­пе­ха от опит­нос­ти­те на онези, ко­ито бя­ха „самовидци" и „слу­жи­те­ли на Слово то". Бавно и пос­те­пен­но чо­ве­чес­т­во­то ще се из­диг­не до това, ко­ето ле­жи зад Евангелията. И то­га­ва хо­ра­та ще ов­ла­де­ят това, ко­ето е скри­то в ре­ли­ги­оз­ни­те първоизточ- ници, с та­ка­ва ин­тен­зив­ност и с та­ка­ва сила, че то дейс­т­ви­тел­но ще се раз­п­рос­т­ре вър­ху всич­ки със­тав­ни час­ти на чо­веш­кия организъм.