Лекции изнесени в Базел от 15 до 26. 1909 г

ЦИКЪЛ ОТ 10 ЛЕКЦИИ

изнесени в Базел

от 15 до 26. 9. 1909 г.


превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от книга

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. Първа лекция, Базел, 15 сеп­тем­в­ри 1909…………......................4

За раз­ли­ка­та меж­ду яс­но­вид­с­т­во и посвещение. Основни ас­пек­ти на посвещението. Четирите Евангелия от глед­на точ­ка на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то ду­хов­но­-на­уч­но познание. Хрониката Акаша ка­то из­точ­ник на окултни изследвания.
2. Втора лекция, 16 сеп­тем­в­ри 1909………………..........................20

Евангелието на Лука ка­то из­раз на лю­бов­та и състраданието. За същ­нос­т­та и за­да­чи­те на Бодисатвите и Буда. Езотеричната би­ог­ра­фия на Буда. За пре­диш­на­та ин­кар­на­ция на пра­вед­ния Симеон.

Проникването на бу­дис­т­кия све­тог­лед в Евангелието на Лука. Учението на Буда. Осемстепенни­ят път.

Окултните цен­т­ро­ве на древ­на Атлантида. За от­но­ше­ни­ето на Буда и не­го­ва­та Нирманакайя към Натаново­то де­те Исус. Адамовата ду­ша пре­ди грехопадението. Прераждането на Заратустра в Соломоновото дете Исус.

Двете го­ле­ми ду­хов­ни течения: на Буда и на Заратустра и тях­но­то сли­ва­не в ли­це­то на Исус от Назарет. Истината за две­те де­ца Исус и тях­но­то ро­дос­ло­вие спо­ред Евангелието на Матей и Евангели­ето на Лука.

Мисията на ев­рейс­кия народ. Учението на Буда за об­ла­го­ро­дя­ва­не­то на чо­веш­ка­та ду­ша и кос­ми­ческо­то уче­ние на Заратустра. Илия и Йоан Кръстител.

7. Седма лекция, 21 сеп­тем­в­ри 1909………………….....................93

Двете де­ца Исус. Въплъщението на Христос в те­ла­та на Исус от Наза- рет. Вишва Карман, Аура Маздао, Яхве. Духовната ло­жа на два­на­де­сет­те Бодисатви и „Тринадесетия".

Следатлантската епо­ха и про­ме­ни­те в чо­веш­ко­то съзнание. Антропосо- фията и ней­на­та мисия: да под­гот­ви гос­под­с­т­во­то на Духа над материя- та. Лечебните въз­дейс­т­вия на Христовия Аз.

Законите от Синай ка­то пре­диз­вес­тие за епо­ха­та на Аза. Учението на Буда за лю­бов­та и състраданието. Колелото на закона. Кръвта ка­то из­раз на Аза. Майтрейя Буда.

Християнството и уче­ни­ето за Кармата и реинкарнациите. Двете раз­но­вид­нос­ти на древ­но­то посвещение. Йона и Соломон. Христовият Прин- цип ка­то нов вид посвещение. Събитието на Голгота ка­то посвещение, из­не­се­но вър­ху сце­на­та на све­тов­на­та история.

За ха­рак­те­ра на те­зи час­т­ни из­да­ния Рудолф Щайнер (1861-1925) каз­ва след­но­то в сво­ята ав­то­би­ог­ра­фия "Моят жиз­нен път" (Събр. Съч. №28, гл.35):

"Съдържанието на те­зи из­да­ния бе пред­ви­де­но да се из­не­се под фор­ма­та на устни, неп­ред­наз­на­чени за из­да­ва­не съобщения...

Никъде и в ни на­й-­мал­ка сте­пен не е спо­ме­на­то нещо, ко­ето да не пред­с­тав­ля­ва чист ре­зул­тат от из­г­раж­да­ща­та се Антропософия...Читателят мо­же на­пъл­но да ги при­еме за това, ко­ето Антропософията има да каже. Ето защо... пър­во­на­чал­но тръг­нах­ме от условието, те да бъ­дат раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ни са­мо всред чле­но­ве­те на Антропософското Общество. Нека оба­че се има предвид, че в те­зи неп­рег­леда­ни от мен ръкописи, има и не­пъл­ни неща.

Право за оцен­ка на по­доб­но час­т­но из­да­ние оба­че се приз­на­ва са­мо на онзи, кой­то знае как­во е ус­ло­вие то за та­ка­ва оценка. А за по­ве­че­то от те­зи из­да­ния ус­ло­ви­ето се със­тои по­не в ан­т­ро­по­соф­с­ко­то поз­на­ние за чо­ве­ка и космоса, до­кол­ко­то същ­нос­т­та им е из­ло­же­на от Антропосо- фията и в поз­на­нието на това, ко­ето под фор­ма­та на "ан­т­ро­по­соф­с­ка история" се съ­дър­жа в съ­об­ще­ни­ята от ду­ховния свят."

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Когато пре­ди из­вес­т­но вре­ме бях­ме съб­ра­ни тук, ние мо­жах­ме да го­во­рим за по­-дъл­бо­ки­те плас­то­ве на христи­ян­с­т­во­то от гле­ди­ще на Еванге- лието на Йоан*1. И то­га­ва пред на­шия ду­хо­вен пог­лед се из­диг­на­ха ве­ли­чес­т­вените об­ра­зи и идеи, до ко­ито чо­век дос­ти­га след ка­то се за­дъл­бо­чи в то­зи един­с­т­вен по ро­да си до­ку­мент от ис­то­ри­ята на човечест- вото, а имен­но Евангелието на Йоан. Тогава по раз­лич­ни по­во­ди тряб­ва­ше да из­тък­нем как на пре­ден план из­ли­зат все по­-дъл­бо­ки­те тай­ни на хрис­ти­ян­с­т­во­то и то­ва ставаше, ко­га­то на­ши­те про­уч­вания има­ха за из­ход­на точ­ка тък­мо то­зи документ. Разбира се, мно­зи­на от то­га­ваш­ни­те слу­ша­те­ли или тези, ко­ито са при­със­т­ва­ли на друг ци­къл вър­ху Еванге- лието на Йоан, лес­но би­ха мог­ли да запитат: „Нима е въз­мож­но да се раз­ши­рят и за­дъл­бо­чат още по­ве­че оне­зи глед­ни точки, ко­ито в из­вес­т­но от­но­ше­ние са ненадминати, въз­мож­но ли е всъщност, то­ва за­дъл­бо­ча­ва­не да се пос­тиг­не с по­мощ­та на дру­ги­те хрис­ти­ян­с­ки документи, напри- мер, дру­ги­те три Евангелия, а имен­но Евангелието на Лука, Евангелието на Матей или Евангелието на Марко?

Тук бих­ме мог­ли да добавим, че лю­би­те­ли­те на те­оре­ти­чес­ко­то удобст- во, не­из­беж­но ще пос­та­вят въпроса: „Нима е възможно, след ка­то осъз-
нахме, че в Евангелието на Йоан са вло­же­ни въз­мож­но на­й-­дъл­бо­ки­те хрис­ти­ян­с­ки истини, да се надяваме, че ще про­ник­нем още по­-на­вът­ре в същ­нос­т­та на хрис­ти­ян­с­т­во­то с по­мощ­та на дру­ги­те Евангелия, рес­пек­тив­но с по­мощ­та на не тол­ко­ва за­дъл­бо­че­но­то Евангелие на Лука?"

Този, кой­то би пос­та­вил по­до­бен въп­рос и би повярвал, че с те­зи ду­ми каз­ва не­що съществено, би из­пад­нал в ед­но ог­ром­но недоразумение. По сво­ята вът­реш­на същ­ност хрис­ти­ян­с­т­во­то е не са­мо неизмеримо, не са­мо мо­же да бъ­де ос­ве­те­но от на­й-­раз­лич­ни глед­ни точки, но е вяр­но и не­що друго: въп­ре­ки че Евангелието на Йоан е един без край­но дъл­бок ис­то­ри­чес­ки документ, с по­мощ­та на дру­го­то Евангелие, Евангелието на Лука, например, ние можем да се до­бе­рем до та­ки­ва подробности, ко­ито прос­то не съ­щес­т­ву­ват в Евангелието на Йоан. Доказателство за то­ва ще бъ­де тък­мо нас­то­ящи­ят ци­къл от лекции.

Всичко, ко­ето от из­вес­т­но вре­ме свик­нах­ме да раз­г­леж­да­ме ка­то за­дъл­бо­че­ни идеи на християнството, спо­ред как­то те са пред­с­та­ве­ни в Еван- гелието на Йоан, все още не е хрис­ти­ян­с­т­во­то в не­го­ва­та пъл­на дълбочи- на, за­що­то съ­щес­т­ву­ва въз­мож­ност да про­ник­нем в те­зи области, по­емай­ки от ед­на дру­га из­ход­на точка. Тази из­ход­на точ­ка ние има­ме пред се­бе си бла­го­да­ре­ние на факта, че то­зи път пос­та­вя­ме в цен­тъ­ра на на­ше­то ан­т­ро­по­соф­с­ко ду­хов­но­-на­уч­но раз­г­леж­да­не имен­но Евангелието на Лука.

Нека да за­ос­т­рим на­ше­то вни­ма­ние вър­ху ед­но обстоятелство, ко­ето ще ни да­де въз­мож­ност да раз­бе­рем твър­дението, че от Евангелието на Лука съ­що мо­жем да из­в­ле­чем из­к­лю­чи­тел­но мно­го неща, ма­кар и ве­че да сме об­съжда­ли мно­гок­рат­но Евангелието на Йоан. Нека на­й-­нап­ред да под­чер­та­ем ед­на особеност, ко­ято про­ли­ча­ва при разглеж­да­не­то на все­ки ред от Евангелието на Йоан, а именно, че ан­т­ро­по­соф­с­ко­то из­с­лед­ва­не та­ки­ва източници, какви­то са Евангелията, се раз­г­леж­дат ка­то докумен- ти, съз­да­де­ни от хора, пог­лед­на­ли дъл­бо­ко на­вът­ре в същ­нос­т­та на жи­во­та и битието, пог­лед­на­ли там ка­то посветени, ка­то ясновидци. Когато го­во­рим в об­щи линии, ние бихме мог­ли да упот­ре­бим из­ра­зи­те „посве- тени" и „ясновидци" ка­то равнозначни. Но ко­га­то в хо­да на на­ши­те ант- ро­по­соф­с­ки про­уч­ва­ния ис­ка­ме да за­сег­нем по­-дъл­бо­ки­те стра­ни на ду­хов­ния живот, ние тряб­ва да вник­нем също и в нещо, ко­ето пър­во­на­чал­но не различаваме, с дру­ги думи, ние тряб­ва да при­емем яс­но­ви­де­ца и пос­ве­те­ния като Две съв­сем раз­лич­ни категории, ко­ито са на­ме­ри­ли пъ­тя в свръх­се­тив­ни­те об­лас­ти на съществуванието. В из­вестен сми­съл на­ис­ти­на съ­щес­т­ву­ва раз­ли­ка меж­ду пос­ве­те­ния и ясновидеца, ма­кар и то­ва да не про­ти­во­ре­чи на факта, че пос­ве­те­ни­ят е съ­щев­ре­мен­но ясно- видец, а яс­но­ви­де­цът е съ­щев­ре­мен­но и посветен. Ако ис­ка­те да напра­ви­те точ­на­та раз­ли­ка меж­ду те­зи две ка­те­го­рии хо­ра - меж­ду пос­ве­те­ния

Съзнанието, до ко­ето сти­га­ме най-напред, въз­ник­ва бла­го­да­ре­ние на об- стоятелството, че наб­лю­да­ва­ме све­та чрез на­ши­те сетива, след ко­ето при­бяг­ва­ме до по­мощ­та на на­шия ра­зум и ос­та­на­ли­те ду­шев­ни способ- ности. Обаче съ­ществу­ват и дру­ги три сте­пе­ни на познание. Първата сте­пен има­ме под фор­ма­та на та­ка на­ре­че­но­то има­ги­на­тив­но познание, вто­ра­та сте­пен е та­зи на ин­с­пи­ра­тив­но­то поз­на­ние и тре­та­та сте­пен е та­зи на ин­ту­итив­но­то познание, раз­би­ра се, ко­га­то схва­ща­ме ду­ма­та „ин- туиция" в нейния ис­тин­с­ки ду­хов­но­-на­учен смисъл.

Кой при­те­жа­ва има­ги­на­тив­но­то познание? Притежава го он­зи човек, пред чий­то ду­хо­вен пог­лед се прос­ти­ра това, ко­ето се на­ми­ра зад се­тив­ния свят и то под фор­ма­та на образи, под фор­ма­та на ве­ли­чес­т­ве­на па­но­ра­ма от об­рази, ко­ито ня­мат ни­що об­що с това, ко­ето в обик­но­ве­ния жи­вот на­ри­ча­ме „образи". Независимо от об­с­то­ятелството, че зад има­ги­на­тив­ни­те об­ра­зи не съ­щес­т­ву­ва ни­що от това, ко­ето на­ри­ча­ме три­из­мер­ни за­ко­ни на пространството, съ­щес­т­ву­ват и ред дру­ги осо­бе­нос­ти на те­зи има­ги­на­тив­ни образи, ко­ито не мо­гат да бъ­дат сравне­ни с ни­що от ви­ди­мия се­ти­вен свят.

Имагинативният свят е приб­ли­зи­тел­но та­ка устроен, че ние до­би­ва­ме пред­с­та­ва за не­го при­мер­но по след­ния начин. Нека да си представим, че пред нас стои ед­но рас­те­ние и че ние сме в със­то­яние да из­в­ле­чем от не­го всичко, ко­ето на­ши­те очи въз­п­ри­емат ка­то цвят, ка­то багри, но по та­къв начин, че те ся­каш сво­бод­но плу­ват във въздуха. Ако спрем до то­зи момент, с дру­ги думи, ако из­в­ле­чем при­съ­щи­те на да­де­но рас­те­ние баг­ри и ги ос­та­вим да плу­ват сво­бод­но пред нас, то­га­ва ние бих­ме има­ли пред се­бе си ед­на мър­т­ва цвет­на форма. Обаче за яс­но­вижда­щия чо­век та­зи цвет­на форма, то­зи цве­тен об­раз съв­сем не ос­та­ва мъртъв. Напро- тив, ко­га­то той из­в­ли­ча цве­то­ве­те и баг­ри­те от ед­но рас­те­ние - раз­би­ра се, след съ­от­вет­на­та ме­ди­та­тив­на под­го­тов­ка - то­га­ва то­зи цветен об­раз прос­то оживява, бла­го­да­ре­ние на ед­на вът­реш­на ду­хов­на сила, та­ка че чо­век има пред се­бе си не един мър­тъв образ, но­сещ фи­зи­чес­ка­та ха­рак­те­рис­ти­ка на рас­ти­тел­ни­те субстанции, а не­що живо: ед­на сво­бодно но­се­ща се из въз­ду­ха оц­ве­те­на светлина, блес­тя­ща по все­въз­мож­ни начи- ни, ед­на вът­реш­но ожи­ве­на свет­лина, та­ка че се­га все­ки от­де­лен цвят ста­ва не­пос­ред­с­т­вен из­раз на ед­но ду­хов­но­-ду­шев­но Същество, ко­ето не може да бъ­де въз­п­ри­ето във фи­зи­чес­кия свят. С дру­ги думи, за яс­но­ви­де­ца ви­ди­ми­те фи­зи­чес­ки баг­ри на рас­те­ни­ето се прев­ръ­щат в не­пос­ред­с­т­вен из­раз на кон­к­рет­ни ду­шев­но­-ду­хов­ни Същества.

В има­ги­на­тив­ния свят пред чо­ве­ка зас­та­ва всич­ко онова, ко­ето се на­ми­ра зад се­тив­ния свят и ко­ето не мо­же да бъде въз­п­ри­ето с та­ка на­ре­че­ни­те „фи­зи­чес­ки сетива", ка­къв­то е случаят, например, с чо­веш­ко­то етер­но и ас­т­рал­но тяло. Следователно, този, кой­то опоз­на­ва све­та ка­то яснови- дец, т.е. с по­мощ­та на има­ги­на­тив­но­то познание, за­почва да раз­ли­ча­ва вис­ши­те Същества от­към тя­х­на­та външ­на страна, как­то например, ми­на­вай­ки по улицата, Вие се раз­ми­на­ва­те с хората, но ги наб­лю­да­ва­те са­мо външно. Вие ги опоз­на­ва­те мно­го по-точно, ко­га­то има­те въз­можност да раз­го­ва­ря­те с тях. Тогава чрез всичко, ко­ето те споделят, Вие се до­би­ра­те до съ­щес­т­ве­ни подробности, твър­де раз­лич­ни от онова, ко­ето на­уча­ва­те за тях при ед­на бег­ла среща. И така, ко­га­то ми­на­ва­те пок­рай един чо­век - не­ка си пос­лу­жим с един обик­но­вен при­мер - Вие съв­сем не мо­же­те да пре­це­ни­те да­ли той таи в ду­ша­та си страда­ние или ра­дост и да­ли ду­ша­та му е об­зе­та от скръб или възхищение. Но, ко­га­то раз­го­ва­ря­те с то­зи човек, Вие ще на­учи­те мно­го повече. В еди­ния слу­чай той Ви по­каз­ва са­мо сво­ята външ­на страна, в дру­гия слу­чай той сам раз­к­ри­ва част от сво­ята душевност. Така сто­ят не­ща­та и със Съществата на свръх­се­тив­ния свят.

Този, кой­то се за­поз­на­ва със Съществата на свръх­се­тив­ния свят ка­то яс­но­ви­дец чрез има­ги­на­тив­но­то познание, той се за­поз­на­ва - та­ка да се ка­же - са­мо с външ­на­та ду­хов­но­-ду­шев­на страна. Обаче, ко­га­то се из­диг­не от има­гина­тив­но­то поз­на­ние до ин­с­пи­ра­тив­но­то познание, то­га­ва той за­поч­ва да чу­ва те­зи Същества. Сега за­поч­ва ед­но ис­тин­с­ко об­щу­ва­не с тях. Сега те са­ми раз­к­ри­ват кои са и как­во представляват. Ето за­що ин­-­
спи­ра­ци­ята е ед­на по­-вис­ша сте­пен на познание, от­кол­ко­то чис­та­та има­ги­на­ция и тя поз­во­ля­ва на чо­ве­ка да на­учи мно­го по­ве­че за свръх­се­тив­ни­те Същества, мно­го по­ве­че от всич­ко онова, ко­ето мо­же да бъ­де пос­тиг­на­то чрез има­ги­на­тив­но­то познание.

Една още по­-вис­ша сте­пен на познание, то­ва е интуицията. Разбира се, сти­га ду­ма­та „интуиция" да се упот­ре­бя­ва не в обик­но­ве­ния смисъл, ко­га­то под „интуиция" се раз­би­ра всич­ко неясно, ко­ето би мог­ло да хрум­не някому, а само, кога­то по­ня­ти­ето „интуиция" се раз­би­ра в не­го­вия дейс­т­ви­те­лен ан­т­ро­по­соф­с­ки смисъл. Сега ду­хов­ни­те пос­ла­ния на Съ- ществата са от та­ко­ва естество, че чо­век ста­ва ед­но ця­ло с те­зи Същест- ва. Тук ние сме из­п­ра­ве­ни пред ед­на вис­ша сте­пен на ду­хов­но­то позна- ние. Защото то изис­к­ва чо­век да е раз­вил в се­бе си она­зи лю­бов към всич­ки същества, при ко­ято той ве­че не пра­ви ни­как­ва раз­ли­ка меж­ду се­бе си и ос­та­на­ли­те съз­да­ния в об­к­ръ­жа­ва­щия го ду­хо­вен свят, а е раз­лял - та­ка да се ка­же - сво­ето съ­щес­т­во в ця­ло­то ду­хов­но обкръжение, та­ка че ве­че действи­тел­но не е вън от съществата, ко­ито об­щу­ват с него, за­що­то се на­ми­ра вът­ре в са­ми­те тях. И по­не­же всичко то­ва е въз­мож­но са­мо в един ду­хов­но­-бо­жес­т­вен свят, из­ра­зът интуиция, кой­то оз­на­ча­ва „на­ми­рам се, стоя в Бога", е на­пъл­но оправдан. Ето как пър­во­на­чал­но ни из­г­леж­дат те­зи три сте­пе­ни на свръх­се­тив­но­то познание: имагинацията, инспирацията, интуицията.

Естествено, съ­щес­т­ву­ва въз­мож­ност чо­век да ус­вои и три­те сте­пе­ни на свръх­се­тив­но­то познание. Но въз­мож­но е също, например, в ед­на от сво­ите ин­кар­на­ции чо­век да дос­тиг­не са­мо до сте­пен­та на имагинацията; то­га­ва пред то­зи ясновидец, кой­то е стиг­нал са­мо до сте­пен­та на имаги- нацията, ос­та­ват на­пъл­но скри­ти оне­зи об­лас­ти от ду­ховния свят, ко­ито мо­гат да бъ­дат ов­ла­де­ни един­с­т­ве­но чрез ин­с­пи­ра­ци­ята и интуицията. Тези хо­ра оп­ре­де­ля­ме ка­то „ясновидци". Разбира се, днес съв­сем не е об­щоп­ри­ето хо­ра­та да бъ­дат нап­ра­во до­веж­да­ни до по­-вис­ши­те сте­пени на свръх­се­тив­но­то познание, без пре­ди то­ва да са ми­на­ли през сте­пен­та на имагинацията, та­ка че за на­ши­те съвре­мен­ни­ци ед­ва ли има въз­мож­ност - та­ка да се ка­же - има­ги­на­ци­ята да бъ­де „прескочена" и те да по­пад­нат напра­во в по­ле­то на ин­с­пи­ра­ци­ята и интуицията. Обаче всичко, ко­ето днес би би­ло неправилно, в оп­ре­де­ле­ни ис­тори­чес­ки епохи, е пред­с­тав­ля­ва­ло не­що оби­чай­но и нормално.

Да, през оп­ре­де­ле­ни ис­то­ри­чес­ки епо­хи раз­лич­ни­те сте­пе­ни на свръх­се­тив­но­то поз­на­ние мо­же­ли да бъ­дат „разпределяни" меж­ду ед­ни или дру­ги индивидуалности, та­ка че ед­ни от тях да сти­гат са­мо до имагинация- та, дру­ги до инспирацията, тре­ти до интуицията. В мно­го от древ­ни­те .светилища, в мно­го от мис­те­рий­ни­те цен­т­ро­ве на древ­ността е има­ло хо­ра с от­во­ре­ни ду­хов­ни очи, чий­то пог­лед про­ник­вал един­с­т­ве­но в об­-

Но тук бе­ше на­ло­жи­тел­но и още нещо. Всеки, кой­то пос­ти­га един­с­т­ве­но има­ги­на­тив­но­то поз­на­ние и се от­каз­ва от све­та на ин­с­пи­ра­ци­ята и ин- туицията, жи­вее в един свят на несигурност. Когато чо­век се по­то­пи в без­к­райния и под­ви­жен свят на имагинацията, той плу­ва в не­го на­сам и натам, без всъщ­ност да е на­яс­но с по­со­ка­та и целта. Ето за­що през епо­хи­те и всред народите, къ­де­то оп­ре­де­ле­ни хо­ра се от­каз­ва­ха от по­-вис­ши­те сте­пе­ни на свръх се­тив­но­то познание, се на­ла­га­ше след­на­та необ- ходимост: ясновидците, а та­ки­ва бя­ха по­-го­ля­ма част от хо­ра­та ,тряб­ва­ше да се обър­нат с пъл­но до­ве­рие към онези, ко­ито раз­по­ла­га­ха с ин­с­пи­ра­тив­но­то и ин­ту­итив­но­то познание. Защото в ду­хов­ния свят си­гур­ност да­ват са­мо ин­с­пи­ра­ци­ята и интуицията. Само в то­зи слу­чай чо­век може­ше да си ка­же­:­ "­Ето пътят! Ето целта!"

Например, ли­ше­ни­ят от ин­с­пи­ра­тив­но поз­на­ние не мо­же­ше да си ка­же­:­"За да стиг­на мо­ята цел, аз тряб­ва да поема точ­но по то­зи път!". И ако чо­век не мо­же­ше да из­ре­че те­зи ду­ми в се­бе си, той тряб­ва­ше да се обър­не към опитно­то ръ­ко­вод­с­т­во на друг човек. Ето за­що с пра­во се подчертава, че онзи, кой­то е пос­тиг­нал един­с­т­ве­но има­ги­натив­но­то поз- нание, на вся­ка це­на тряб­ва да се обър­не към своя ръководител, към своя гуру, кой­то да му по­со­чи ис­тинския път и ис­тин­с­ка­та цел.

От дру­га страна, за оп­ре­де­ле­ни пе­ри­оди от раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то бе­ше по­лез­но - днес то­ва ве­че не се практи­ку­ва - ня­кои хо­ра да над­х­вър­лят има­ги­на­тив­но­то поз­на­ние и да бъ­дат из­диг­на­ти нап­ра­во до ин­с­пи­ра­тив­но­то позна­ние или по въз­мож­ност нап­ра­во до ин­ту­итив­но­то позна- ние. Такива хо­ра доб­ро­вол­но се от­каз­ва­ха от при­ви­ле­ги­ята да виж­дат око­ло се­бе има­ги­на­тив­ни­те об­ра­зи на ду­хов­ния свят. Те са­мо слу­ша­ха и чу­ва­ха с ду­хов­но­то си ухо думите, ид­ва­щи от Съществата на ду­хов­ния свят. Представете си за миг, че меж­ду Вас и друг чо­век има ед­на сте­на и Вие не мо­же­те да виж­да­те то­зи човек, оба­че Вие го чу­ва­те как го­во­ри зад стената. Да, та­зи въз­мож­ност бе­ше не­що на­пъл­но естествено: хо­ра­та да се от­ре­кат - та­ка да се ка­же - от виж­да­не­то в ду­хов­ния свят, за да бъ­дат по­-лесно до­ве­де­ни до ду­хов­но­то слу­ша­не на това, ко­ето го­во­рят ду­хов­ни­те Същества. Съвършено без­раз­лич­но е да­ли ня­кой виж­да об­ра­зи­те на има­ги­на­тив­ния свят, или не, след ка­то е в със­то­яние да въз­п­ри­ема с ду­хов­но­то ухо и да чу­ва това, ко­ето на­ми­ра­щи­те се в свръх­се­тив­ния свят Същества имат да ка­жат за се­бе си и ако той е в със­то­яние да сто­ри

Ето как мо­жем да си из­г­ра­дим пред­с­та­ва за това, че има и хора, ко­ито без да виж­дат има­ги­на­тив­ния свят, прите­жа­ват вът­реш­но­то сло­во и чу­ват това, ко­ето ду­хов­ни­те Същества говорят, ка­то в съ­що­то вре­ме мо­гат да го споде­лят и със сво­ите себеподобни. За оп­ре­де­ле­ни епо­хи от раз­ви­ти­ето на човечеството, ха­рак­тер­но за Мистериите беше това, че там дей- с­т­ву­ва­ха тък­мо те­зи два ви­да свръх­се­тив­ни опитности. И бла­го­да­ре­ние на обстоятелството, че да­ден окул­тен кан­ди­дат се от­каз­ва­ше от това, ко­ето дру­ги­ят мо­же­ше да възприеме, все­ки от тях бе­ше в със­тояние да раз­вие още по­-точ­но и по­-­яс­но това, ко­ето бе­ше по не­го­ви­те сили. По то­зи на­чин в Мистериите се по­лу­чава­ше ед­но прек­рас­но и чуд­но взаимодей- ствие. Имаше, та­ка да се каже, има­ги­на­тив­ни яс­но­вид­ци и те бя­ха спе­ци­ално обу­че­ни да виж­дат све­та на образите. А има­ше и такива, ко­ито бя­ха прес­ко­чи­ли све­та на имагинацията: те бя­ха обу­че­ни в инспирацията. По то­зи на­чин еди­ни­ят лес­но мо­же­ше да съ­об­щи на дру­гия това, ко­ето бе­ше из­питал чрез сво­ето соб­с­т­ве­но обучение. Това бе­ше на­пъл­но въз­мож­но през времената, ко­га­то меж­ду чо­век и чо­век има­ше та­ка­ва сте­пен на до- верие, ко­ето днес е прос­то из­к­лю­че­но - чис­то и прос­то по­ра­ди са­мия ха­рак­тер на съв­ре­мен­на­та епоха. Днес чо­век да­леч не вяр­ва та­ка сил­но на другия, на опи­са­ни­ята му за об­ра­зи­те от има­гина­тив­ния свят, за да при­ба­ви на свой ред и онова, ко­ето сам поз­на­ва чрез са­ма­та инспирация. Днес все­ки човек ис­ка да се убе­ди със соб­с­т­ве­ни­те си очи. Това изис­к­ва­не е на­пъл­но оп­рав­да­но за на­ша­та епоха. Днес твър­де мал­ко хо­ра би­ха се за­до­во­ли­ли с ед­но час­тич­но раз­ви­тие на имагинацията, как­то е би­ло об­щоп­ри­ето за оп­ре­де­ле­ни вре­ме­на от миналото. Ето за­що за съв­ре­мен­ния чо­век е не­об­хо­ди­мо да ми­не пос­те­пен­но и през три­те сте­пе­ни на вис­ше­то познание, без да про­пус­не ни­то ед­на от тях.

На всич­ки сте­пе­ни от свръх­се­тив­но­то поз­на­ние ние се на­тък­ва­ме на ве­ли­ки­те тай­ни свър­за­ни с оно­ва събитие, което на­ри­ча­ме Христово Съби- тие; та­ка че има­ги­натив­но­то познание, ин­с­пи­ра­тив­но­то поз­на­ние и ин­ту­итив­ното поз­на­ние имат да ни ка­жат без­к­рай­но мно­го вър­ху та­ка на­ре­че­но­то от нас Христово Събитие.

И сега, ко­га­то - из­хож­дай­ки от та­зи глед­на точ­ка - ние хвър­лим пог­лед вър­ху че­ти­ри­те Евангелия, тряб­ва да кажем, че Евангелието на Йоан е на­пи­са­но от един посветен, кой­то е про­ник­нал в ми­ро­ви­те тай­ни не са­мо с имаги­на­ци­ята и инспирацията, но и с интуицията; той ни опис­ва Хрис- товото Събитие; из­хож­дай­ки от поз­на­ни­ето на свръх­се­тив­ния свят, и то с по­мощ­та на на­й-­вис­ша­та сте­пен на поз­на­ни­ето - интуитивното. Но този, кой­то вниква яс­но и точ­но в осо­бе­нос­ти­те на Йоановото Еванге-

Не та­ка стои въп­ро­сът с дру­ги­те три Евангелия. И ни­кой от ав­то­ри­те на дру­ги­те три Евангелия не е из­ра­зил та­ка яс­но това, ко­ето всъщ­ност е имал да каже, как­то е сто­рил то­ва ав­то­рът на Евангелието на Лука.

Всички знаем, че Евангелието на Лука се пред­хож­да от ед­но крат­ко встъпление. То загатва, че още пре­ди еванге­лис­та Лука, мно­зи­на ве­че са опи­та­ли да съ­бе­рат вся­ка­къв вид пре­да­ния и разкази, свър­за­ни със съ­би­ти­ята в Палестина. Но, за да ги опи­ше по­-точ­но и по-правилно, еван­ге­лис­тът Лука се об­ръ­ща към оне­зи - и тук имен­но ид­ват за­бе­ле­жи­тел­ни­те ду­ми - ко­ито от са­мо­то начало, как­то обик­но­ве­но се превежда, са би­ли „оче­вид­ци и слу­жи те­ли на Словото" (Лука 1,1-2). Следователно, еван­ге­лис­тът Лука ис­ка да пре­да­де онова, ко­ето имат в ду­ши­те си онези, ко­ито са би­ли оче­вид­ци - или по­-доб­ре ка­за­но - „самовидци" и слу­жи­те­ли на Словото. В сми­съ­ла на Евангели­ето на Лука „самовидци" са онези, ко­ито ве­че при­те­жа­ват има­ги­на­тив­но­то познание, ко­ито мо­гат да проник­ват в све­та на об­ра­зи­те и имен­но там да въз­п­ри­емат Христовото Съби- тие; ко­ито са спе­ци­ал­но обу­че­ни да виждат та­ки­ва имагинации, самови- дци, ко­ито виж­дат яс­но и точно. В ос­но­ва­та на сво­ето Евангелие, Лука пос­та вя тък­мо тех­ни­те съобщения. Но към тях той при­ба­вя и съ­об­ще­ни­ята на тези, ко­ито в съ­що­то вре­ме бя­ха „служи­те­ли на Словото". Забеле- жителни думи! Той не каз­ва „при­те­жа­те­ли на Словото", за­що­то те би­ха би­ли хора, ко­ито при­те­жа­ват пъл­но­то ин­с­пи­ра­тив­но познание, а „слу­жи­те­ли на Словото", сле­до­ва­тел­но слу­жи­те­ли на онези, ко­ито все още не раз­по­ла­гат ка­то тях, със соб­с­т­вен пог­лед в има­ги­на­тив­ния свят, но ко­ито раз­по­ла­гат със съ­об­ще­ни­ята на инспирираните; те мо­гат да ги възвестя- ват, за­що­то ин­с­пи­ра­ци­ите ид­ват от тех­ни­те учи­тели. Те са служители, а не при­те­жа­те­ли на Словото. Следователно, еван­ге­лис­тът Лука се по­зо­ва­ва на онези, които са­ми виж­дат и имат опит­нос­ти от има­ги­на­тив­ния свят със сред­с­т­ва­та на ин­с­пи­ри­ра­ния човек; ко­ито сле­до­ва­телно са ста­на­ли слу­жи­те­ли на Словото.
Тук ние от­но­во се из­п­ра­вя­ме пред един ярък при­мер на това, с как­ва точ­ност ни го­во­рят Евангелията и как трябва да раз­би­ра­ме тех­ни­те ду­ми буквално. Всичко в те­зи документи, обяс­не­ни въз ос­но­ва­та на Духовната Наука, е на­пъл­но точ­но и съв­ре­мен­ни­ят чо­век на­ис­ти­на ня­ма ни­как­во пред­чув­с­т­вие за точността, с ко­ято са подбра­ни ду­ми­те в тях.

Обаче се­га - как­то впро­чем и винаги, ко­га­то пред­п­ри­ема­ме на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки про­уч­ва­ния - ние тряб­ва да припомним, че, стро­го поглед- нато, за Духовната Наука Евангелията да­леч не са из­точ­ни­ци на позна- ние. Фактът,че ня­кои не­ща се на­ми­рат в Евангелията, все още не означа- ва, че са ис­ти­ни за онзи, кой­то зас­та­ва стро­го на почва­та на Духовната Наука. Духовният из­с­ле­до­ва­тел не чер­пи от пис­ме­ни­те документи; той чер­пи от онова, ко­ето му да­ва са­мо­то ду­хов­но изследване. Това, ко­ето в на­ша­та епо­ха Съществата на ду­хов­ния свят имат да ка­жат на посве­те­ния и на яс­но­ви­де­ца - ето из­точ­ни­ци­те на ис­тин­с­ка­та Духовна Наука. И в на­ша­та епо­ха те­зи из­точ­ни­ци в из­вестен сми­съл са същите, как­ви­то бя­ха и през оне­зи епохи, ко­ито то­ку­-що описах. Ето за­що днес мо­жем да на­зовем яс­но­вид­ци оне­зи хора, ко­ито имат пог­лед в има­ги­на­тив­ния свят, а пос­ве­те­ни мо­жем да на­ре­чем тези, ко­ито мо­гат да се из­ди­гат до сте­пен­та на ин­с­пи­ра­ци­ята и интуицията. Ето за­що за оне­зи епо­хи из­ра­зът „ясно- видец" не съв­па­да с из­ра­за „посветен".

Това, ко­ето сре­ща­ме в Евангелието на Йоан, мо­же­ше да про­из­ле­зе са­мо от из­с­лед­ва­ни­ята на посветения, кой­то мо­же­ше да се из­ди­га до ин­с­пи­ра­тив­но­то и ин­ту­итив­но­то познание. Това, ко­ето сре­ща­ме в дру­ги­те Еван- гелия, про­изли­за от съ­об­ще­ни­ята на ясновидците, на хо­ра­та при­те­жа­ва­щи има­ги­на­тив­но­то познание, но не и на посветените; следователно, то се опи­ра на съ­об­ще­ни­ята от стра­на на оне­зи хора, ко­ито са­ми не мо­гат да се из­диг­нат до ин­с­пи­ра­тивния и ин­ту­итив­ния свят. И така, ако се при­дър­жа­ме към то­ва стро­го разграничение, Евангелието на Йоан произ­ли­за от посвещението, а дру­ги­те три Евангелия - от ясновидството, осо­бе­но що се от­на­ся до Евангелието на Лука, спо­ред ду­ми­те на са­мия не­гов автор. И по­не­же то е свър­за­но с ясновидството, по­не­же на по­мощ се при­зо­вава всичко, ко­ето обу­че­ни­ят яс­но­ви­дец мо­же да различава, пред нас зас­та­ва един то­чен об­раз на онова, ко­ето в Евангелието на Йоан е за­гат­на­то са­мо в смът­ни и бег­ли образи. За да из­тък­на още по­-точ­но раз- ликата, бих ис­кал да при­ба­вя следното.

Представете си нещо, ко­ето днес ед­ва ли би мог­ло да се слу­чи - а имен- но, че един чо­век би бил пос­ве­тен по такъв начин, че за не­го све­тът на ин­с­пи­ра­ци­ята и ин­ту­ици­ята да сто­ят открити, а в съ­що­то вре­ме той не е яс­но­виждащ и не про­ник­ва в има­ги­на­тив­ния свят. И ако та­къв чо­век би срещ­нал друг човек, кой­то мо­же би съв­сем не е посветен, но кой­то при оп­ре­де­ле­ни об­с­то­ятел­с­т­ва има дос­тъп до има­ги­на­тив­ния свят, та­ка че

Обстоятелството, че Антропософията, или Духовната Наука не по­чи­ва на не­що дру­го ос­вен на из­во­ри­те на пос­вещението, ви­на­ги тряб­ва да се под­чер­та­ва строго; стро­го тряб­ва да се подчертава, следователно, и това, че нито Евангелието на Йоан, ни­то дру­ги­те Евангелия са из­точ­ни­ци на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то познание. Това, ко­ето днес мо­же да бъ­де из­с­лед­ва­но без ис­то­ри­чес­ки документи, ето из­точ­ни­кът на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то позна- ние. Но след ка­то раз­по­ла­га­ме с то­ва познание, ние прис­тъп­ва­ме към ис­то­ри­чес­ки­те до­ку­мен­ти и тър­сим да срав­ним с тях всич­ко онова, ко­ето днес мо­же да ус­та­но­ви ду­хов­но­то изследване. Това, ко­ето днес ду­хов­но­то из­с­лед­ва­не може да ус­та­но­ви без по­мощ­та на ис­то­ри­чес­ки­те до­ку­мен­ти за Христовото Събитие, ние го на­ми­ра­ме из­ра­зе­но по на­й-­ве­ли­чес­т­вен на­чин в Евангелието на Йоан. То е из­к­лю­чи­тел­но ценно, по­не­же ни показва, че в миналото, ко­га­то е би­ло написано, е съ­щес­т­ву­вал човек, кой­то е пи­сал така, как­то днес би пи­сал някой, кой­то е пос­ве­тен в ду­хов­ния свят. Бихме мог­ли да до­ба­вим още, че съ­щи­ят глас мо­же да бъ­де въз­п­ри­еман и днес, за­що­то той ид­ва от дъл­би­ни­те на столетията.

Същото мо­же да се ка­же и за дру­ги­те Евангелия, вклю­чи­тел­но и за Ева- нгелието на Лука. За нас из­во­рът на позна­ни­ето за вис­ши­те све­то­ве не са образите, ко­ито ав­то­рът на Евангелието на Лука рисува; из­вор за нас е това, ко­ето ни да­ва из­ди­га­не­то в са­мия свръх­се­ти­вен свят и ко­га­то го­во­рим за Христовото Събитие, то­га­ва за нас източ­ник е она­зи ве­ли­чес­т­ве­на па­но­ра­ма от об­ра­зи и имагинации, ко­ято се по­лу­ча­ва винаги, ко­га­то на­со­чим поглед вър­ху онова, ко­ето стои в на­ча­ло­то на на­ше­то летоброе- не, и онова, ко­ето зас­та­ва пред са­ми­те нас, не­го ние срав­ня­ва­ме с об­ра­зи­те и имагинациите, ко­ито от­к­ри­ва­ме в Евангелието на Лука. Настоя- щият ци­къл от лек­ции трябва да ни по­ка­же как има­ги­на­тив­ни­те образи, ко­ито съв­ре­мен­ни­ят чо­век постига, се раз­ли­ча­ват от опи­са­нията, ко­ито сре­ща­ме в Евангелието на Лука.

Вярно е, че за ду­хов­но­то из­с­лед­ва­не - ко­га­то то се раз­п­рос­ти­ра вър­ху съ­би­ти­ята на ми­на­ло­то - съ­щес­т­ву­ва са­мо един източник. Този из­точ­ник

Ето за­що съв­ре­мен­ни­ят човек, за да по­лу­чи све­де­ния за миналото, мо­же да из­бе­ре два пътя. Когато ис­ка да уз­нае не­що от­нос­но външ­ни­те съби- тия, той мо­же да се обър­не към външ­ни­те документи, да се обър­не към ис­то­ричес­ки­те до­ку­мен­ти или - ако ис­ка да пос­тиг­не не­що за ха­рак­те­ра на ду­хов­ни­те от­но­ше­ния - той мо­же да се обърне към ре­ли­ги­оз­ни­те документи. Обаче той мо­же да запита: „Какво всъщ­ност зна­ят онези, ко­ито са от­во­ри­ли своите ду­хов­ни очи за она­зи веч­на кос­ми­чес­ка писме- ност, как­то на­ри­ча­ме хро­ни­ка­та Акаша, она­зи ве­ли­чес­т­ве­на па­нора­ма от образи, в ко­ято е за­пи­са­но всичко, и то с не­уни­що­жи­ми знаци, всичко, ко­ето е ста­на­ло до­се­га в света, в раз­ви­ти­ето на света, Земята и човечест- вото?"

Когато се из­диг­не в свръх­се­тив­ни­те светове, чо­век пос­те­пен­но се на­уча­ва да раз­чи­та та­зи кос­ми­чес­ка писменост. Разбира се, то­ва не е ед­на оби- к­но­ве­на писменост. Опитайте се да си пред­с­та­ви­те хо­да на събитията, та­ка както те са се ра­зиг­ра­ли в да­леч­но­то минало. Представете си нап­ри­мер им­пе­ра­то­ра Август с всич­ки не­го­ви де­яния да стои се­га из­п­ра­вен пред Вашите очи ка­то един не­ясен образ; всичко, ко­ето се е слу­чи­ло то- гава, зас­та­ва се­га отно­во пред Вашия ду­хо­вен поглед. Да, то зас­та­ва пред ду­хов­ния из­с­ле­до­ва­тел и той мо­же да го раз­че­те от­но­во все­ки мо- мент, ко­га­то пожелае. При то­ва той не се нуж­дае от ни­как­ви външ­ни свидетелства. Необходимо е са­мо да на­со­чи своя пог­лед вър­ху ед­на точ­ка от ми­ро­ви­те съ­би­тия и от съ­би­ти­ята на човечеството, и то­га­ва те­зи съ­бития ще се раз­гър­нат от­но­во пред пог­ле­да му в един ду­хо­вен образ: оне­зи събития, ко­ито той търси, оне­зи събития, ко­ито са ста­на­ли в да­леч­но­то минало. Ето как със своя ду­хо­вен пог­лед чо­век мо­же да бро­ди през епо­хи­те на миналото.

Но как­во е ста­на­ло през времето, ко­га­то за­поч­ва на­ше­то летоброене? Това, ко­ето е ста­на­ло тогава, тък­мо не­го виж­да ду­хов­но­то око и то мо­же да бъ­де срав­не­но с онова, ко­ето нап­ри­мер ни раз­к­ри­ва Евангелието на Лука. Тогава ду­хов­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел разбира, че и в ми­на­ло­то е има­ло та­ки­ва ду­хов­но виж­да­щи чо­веш­ки същества, ко­ито също са виж­да­ли ми­на­ли­те събития; и ние мо­жем да сравним, как това, ко­ето те мо­гат да ни съ­об­щят ка­то ха­рак­терни чер­ти за тях­на­та съвременност, се от­на­ся към

Винаги тряб­ва да сме наясно, че ние не чер­пим от документите, а чер­пим от са­мо­то ду­хов­но изследване, и че това, ко­ето ид­ва от ду­хов­но­то изследване, тък­мо не­го тър­сим от­но­во в ис­то­ри­чес­ки­те документи. Сега оба­че ис­тори­чес­ки­те до­ку­мен­ти до­би­ват още по­-го­ля­ма стойност за нас и ние мо­жем да се про­из­не­сем за ис­ти­на­та на това, ко­ето се на­ми­ра в тях, раз­чи­тай­ки един­с­т­ве­но на на­ше­то соб­с­т­ве­но ду­хов­но изследване. Така те из­рас­т­ват пред нас ка­то из­раз на истината, за­що­то ние сме в със­то­яние да поз­на­ем са­ма­та истина. Не би­ва да спо­ме­на­ва­ме не­ща ка­то тези, ко­ито то­ку­-що описахме, без съ­щев­ре­мен­но да обър­нем внимание, че то­ва „четене" в хро­ни­ка­та Акаша не е та­ка лесно, то съв­сем не е та­ка лесно, как­то наб­лю­да­ва­не­то на съ­би­ти­ята във фи­зи­чес­кия свят. Бих ис­кал да онаг­ле­дя не­ща­та с по­мощ­та на един осо­бен пример, кой­то крие из­вес­т­ни труд­нос­ти в раз­чи­та­не­то на хро­ни­ка­та Акаша. Искам да си пос­лу­жа с ед­но опи­са­ние на са­мия човек.

От еле­мен­тар­на­та Антропософия знаем, че чо­ве­кът се със­тои от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз. В момента, ко­га­то наб­лю­да­ва­ме човека, ве­че не са­мо на фи­зи­чес­ко­то поле, а ко­га­то се из­ди­га­ме в ду­хов­ния свят, там за­поч­ват и ис­тин­с­ки­те трудности. Когато сте из­п­ра­ве­ни пред фи­зи­чес­кия човек, Вие има­те пред се­бе си ед­но единство; в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят Вие има­те пред се­бе си чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, чо­веш­ко то етер­но тяло, чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло и Аза. Всеки, кой­то наб­лю­да­ва чо­ве­ка през вре­ме на днев­на­та буд­ност, има всич­ко то­ва пред се­бе си ка­то ед­но цяло, ка­то ед­но единство. Но в мо- мента, ко­га­то се из­ди­га­ме във висши­те светове, сти­га то­ва из­ди­га­не да е ед­на необходимост, там вед­на­га въз­ник­ват и трудностите. Когато нап­ри­мер но­щем по­ис­ка­ме да ви­дим це­лия човек, ние тряб­ва да се из­диг­нем в све­та на имагинацията, а ко­га­то по­ис­ка­ме да ви­дим ас­т­рал­но­то тя­ло - за­що­то то­га­ва то се на­ми­ра из­вън фи­зи­чес­ко­то тя­ло - ние ще установим, че чо­ве­кът е разде­лен на две от­дел­ни части. Наистина това, ко­ето се­га описвам, нас­тъп­ва в из­к­лю­чи­тел­но ред­ки случаи, поне­же об­що взето, наб­лю­да­ва­не­то на чо­ве­ка е лесно; но тук Вие мо­же­те да си със­та­ви­те из­вес­т­на пред­с­та­ва за трудностите.

Представете си например, че ня­кой вли­за в ед­но помещение, къ­де­то спят из­вес­тен брой хора. Стига да има яс­новиж­да­щи способности, той уста- новява, че в лег­ла­та се на­ми­рат фи­зи­чес­ки­те и етер­ни­те тела; после, из­ди­гай­ки се по­-на­го­ре със сво­ето ясновидство, той виж­да и ас­т­рал­ни­те тела. Но то­зи ас­т­ра­лен свят е един свят на неп­рекъс­на­то вза­им­но прони- кване. Там в ас­т­рал­ния свят ас­т­рал­ни­те те­ла неп­ре­къс­на­то се про­ник­ват ед­но в друго. И въпре­ки че за един обу­чен яс­но­ви­дец ед­ва ли мо­же да се

Следователно, ко­га­то наб­лю­да­ва­ме се­гаш­на­та ин­кар­на­ция на един чо- век, ние пос­та­вя­ме въпроса: къ­де точ­но е бил не­го­ви­ят Аз в пре­диш­на­та инкарнация? И тогава, за да стиг­не­те до не­го­ва­та пре­диш­на инкарнация, Вие тряб­ва да нав­ле­зе­те в све­та на Девакана*4. Тогава тряб­ва да ус­та­но­ви­те кой от Азовете ви­на­ги е при­над­ле­жал на съ­от­вет­ния чо­век през ми­на­ли­те инкарнации. Сега ра­бо­та­та чув­с­т­ви­тел­но се ус­лож­ня­ва и Вие тря- б­ва да сравня­ва­те без­с­мър­т­ния Аз и раз­лич­ни­те му сте­пе­ни тук на Зе- мята. В та­къв случай, ко­га­то се тър­си пре­раж­да­не­то на един Аз в пре­диш­ни тела, твър­де лес­но мо­гат да бъ­дат до­пус­на­ти грешки. Следова- телно, из­ди­гай­ки се в по­-висши­те светове, съв­сем не е та­ка лес­но да свър­з­ва­ме от­дел­ни­те свръх­се­тив­ни със­тав­ни части, ко­ито при­над­лежат на ед­на личност, с онова, ко­ето е от­бе­ля­за­но в хро­ни­ка­та Акаша ка­то не­го­ви ми­на­ли инкарнации.

Предположете сега, че ня­кой си пос­та­вя след­на­та задача: имай­ки пред се­бе си един човек, да кажем, Ханс Мюлер, той - ка­то яс­но­ви­дец или ка­то пос­ве­тен - се запитва: „Кои са фи­зи­чес­ки­те пред­шес­т­ве­ни­ци на то­зи Ханс Мюлер?" Да предположим, че аб­со­лют­но всич­ки външ­ни фи­зи­чес­ки до­ку­мен­ти са изгубени; то­га­ва бих­ме мог­ли да раз­чи­та­ме са­мо на за­пи­са­но­то в Акаша. Следователно той ще тряб­ва да тър­си бащата, май- ката, дя­до­то и т.н. с по мощ­та на Акаша, за да ус­та­но­ви как се е раз­ви­ло фи­зи­чес­ко­то тя­ло във фи­зи­чес­ка­та нас­лед­с­т­ве­на ли­ния на по­коленията. После оба­че би мо­гъл да въз­ник­не след­ни­ят въпрос: кои са би­ли ми­на­ли­те ин­кар­на­ции на то­зи човек? Сега ду­хов­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел тряб­ва да по­еме по съ­вър­ше­но друг път, раз­ли­чен от този, кой­то во­ди до фи­зичес­ки­те пред­шес­т­ве­ни­ци на човека. Тогава ще се на­ло­жи той да прос­ле­ди мо­же би мно­го епо­хи и времена, ако ис­ка да стиг­не до ми­на­ли­те ин­кар­на­ции на Аза. По то­зи на­чин ние се из­п­ра­вя­ме пред две от­дел­ни тече- ния: нито фи­зи­чес­ко­то тяло, та­ка как­то то стои пред нас, е ня­как­во съ­вър­ше­но но­во създание, по­не­же спо­ред фи­зи­ческа­та нас­лед­с­т­ве­на ли­ния
то про­из­хож­да от предшествениците; ни­то пък Азът е ня­как­во съ­вър­ше­но но­во съз­дание, по­не­же той съ­що е свър­зан с ми­на­ли­те инкарнации.

Но това, ко­ето се от­на­ся за фи­зи­чес­ко­то тя­ло и Аза, се от­на­ся и за ос­та­на­ли­те свръх­се­тив­ни със­тав­ни час­ти на чо­вешко­то същество: етер­но­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тяло. Мнозина от Вас знаят, че етер­но­то тя­ло съ­що не е ед­но съ­вър­ше­но но­во създание, а от своя стра­на то съ­що е ми­на­ло през на­й-­раз­лич­ни сте­пе­ни от сво­ето развитие.

Аз и друг път съм спо­ме­на­вал как етер­но­то тя­ло на Заратустра от­но­во се про­явя­ва в етер­но­то тя­ло на Мойсей: това е ед­но и съ­що етер­но тяло. Ако бих­ме прос­ле­ди­ли фи­зи­чес­ки­те пред­шес­т­ве­ни­ци на Мойсей, щях­ме да по­лучим ед­на­та нас­лед­с­т­ве­на линия. Ако бих­ме прос­ле­ди­ли пред­шес­т­ве­ни­ци­те на Мойсей спо­ред етер­но­то му тяло, щях­ме да нав­ле­зем в съв­сем дру­га нас­лед­с­т­ве­на линия; в то­зи слу­чай ние щях­ме да стиг­нем до етер­но­то тя­ло на Мойсей.

Както с ог­лед на фи­зи­чес­ко­то тя­ло тряб­ва прос­ле­дим съ­вър­ше­но дру­ги нас­лед­с­т­ве­ни линии, а не те­зи на етер­ното тяло, та­ка сто­ят не­ща­та и с ас­т­рал­но­то тяло. За вся­ка ед­на от свръх­се­тив­ни­те със­тав­ни час­ти на чо­веш­ко­то същес­т­во се на­ла­га да тър­сим раз­лич­ни пъ­ти­ща в стре­ме­жа си да ги из­с­лед­ва­ме докрай. Така ние има­ме право­то да кажем: етер­но­то тя­ло е етер­но­то пре­въп­лъ­ще­ние на ед­но дру­го етер­но тяло, ко­ето е би­ло в ед­на съ­върше­но дру­га индивидуалност, и съв­сем не тази, в ко­ято е бил въп­лъ­тен Азът. Същото се от­на­ся и за ас­т­рално­то тяло.

Когато се из­ди­га­ме в по­-вис­ши­те све­то­ве със задачата, да прос­ле­дим един чо­век по от­но­ше­ние на не­го­ви­те пре­дишни свръх­се­тив­ни със­тав­ни части, то­га­ва всич­ки от­дел­ни те­че­ния се раз­де­лят ед­но от друго. Едното ни во­ди в ед­на посока, дру­го­то - в друга. И то­га­ва сти­га­ме до из­к­лю­чи­тел­но слож­ни про­це­си в ду­хов­ния свят. Искаме ли да раз­бе­рем един чо­век от гле­ди­ще­то на ду­хов­но­то изследване, ние не тряб­ва да го опис­ва­ме са­мо ка­то по­томък на не­го­ви­те предшественици, не са­мо ка­то индивид, кой­то е по­лу­чил етер­но­то си тя­ло от ед­но или дру­го същество, рес­пек­тив­но ас­т­рал­но­то си тя­ло от то­ва или оно­ва същество, а тряб­ва под­роб­но да опи­шем как всич­ки те­зи свръх­се­тив­ни час­ти са из­ми­на­ли своя дъ­лъг път, за да се съ­бе­рат се­га в ед­но кон­к­рет­но чо­веш­ко съ­щество. Всичко то­ва не мо­же да бъ­де пос­тиг­на­то изведнъж. Ако нап­ри­мер прос­ле­дим пътя, из­ми­нат от етер­но­то тяло, ние ще стиг­нем до из­к­лю­чи­тел­но важ­ни констатации. В друг слу­чай бих­ме мог­ли да прос­ле­дим пъ­тя на ас­т­рал­но­то тяло. В еди­ния слу­чай мо­же да от­да­дем по­-го­ля­мо зна­че­ние на етер­но­то тяло, в дру­гия - на ас­т­рал­но­то тяло, и с оглед на всич­ко то­ва да из­г­ра­дим сво­ите описания. За онзи, кой­то не наб­лю­да­ва не­пос­ред­с­т­ве­но това, ко­ето ясно­ви­де­цът каз­ва за ед­но същество, за не­го ще бъ­де съ­вър­ше­но без­раз­лич­но да­ли еди­ни­ят сти­га до ед­но зак­лю­чение, а дру­ги­ят до
друго; на не­го ще му се струва, че ста­ва ду­ма за ед­но и съ­що нещо. За не­го този, кой­то опис­ва фи­зи­чес­ко­то тяло, са­мо фи­зи­чес­ка­та личност, ще твър­ди същото, как­то и онзи, кой­то опис­ва етер­но­то тяло; той ви­на­ги ще смята, че опи­са­ни­ето се от­на­ся за съ­щес­т­во­то Ханс Мюлер.

Всичко то­ва мо­же да Ви пос­лу­жи ка­то при­мер за ця­ла­та слож­ност на от- ношенията, на ко­ято се натъкваме, ко­гато ис­ка­ме да опи­шем същ­нос­т­та на да­де­но яв­ле­ние в све­та - би­ло то същ­нос­т­та на чо­ве­ка или на ня­кое дру­го същес­т­во - от глед­на точ­ка на свръх­се­тив­но­то из­с­лед­ва­не или от глед­на точ­ка на посвещението. Това, ко­ето ка­зах току-що, тряб­ва­ше да бъ­де казано, по­не­же то потвърждава: един­с­т­ве­но при по­со­че­ни­те ус­ло­вия мо­жем да осъ­ществим ед­но под­роб­но и все­об­х­ват­но из­с­лед­ва­не в хро­ни­ка­та Акаша, та­ка че съществото, ко­ето търсим, да зас­та­не пред нас в своя ис­тин­с­ки вид.

Онова Същество, ко­ето зас­та­ва пред нас, съ­що и в смисъла, в кой­то ни го опис­ва Евангелието на Йоан, ко­ето стои пред нас със своя Аз - не­за­ви­си­мо да­ли то­ва ста­ва пре­ди или след Йоановото Кръщение, не­за­ви­си­мо да­ли ще го на­ре­чем Исус от Назарет пре­ди Кръщението или ще го на­ре­чем Христос след Йоановото Кръщение - то­ва Същество зас­та­ва пред нас със своя Аз, със сво­ето ас­т­рал­но тяло, със сво­ето етер­но тя­ло и със сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. От глед­на точ­ка на хро­ни­ка­та Акаша ние мо­жем да ги опишем, са­мо ако прос­ле­дим вни­ма­тел­но пъ­тищата, ко­ито те­зи че­ти­ри със­тав­ни час­ти на Съществото Христос Исус са из­ми­на­ли в раз­ви­ти­ето на човечеството.

Тук не­ща­та опи­рат до пъл­но­то раз­би­ра­не на окул­т­ни­те съ­об­ще­ния вър­ху Христовото Събитие от глед­на точ­ка на съв­ре­мен­но­то ду­хов­но изслед- ване, при ко­ето тряб­ва да бъ­де хвър­ле­на свет­ли­на вър­ху при­вид­ни­те про­ти­во­ре­чия в че­ти­ри­те Евангелия.

Аз чес­то съм об­ръ­щал вни­ма­ние на то­ва за­що днеш­но­то чис­то ма­те­ри­алис­тич­но из­с­лед­ва­не не мо­же да съз­ре вис­шата стойност, ис­тин­с­ка­та стойност на Евангелието на Йоан: за­що­то то не мо­же да разбере, че един висш посветен, един пос­ве­тен в по­-ви­со­ка степен, виж­да не­ща­та по-раз- лично, по­-дъл­бо­ко от другите. Онези, ко­ито сре­щат зат­рудне­ния с Еван- гелието на Йоан, се опит­ват да на­ме­рят из­вес­т­на съг­ла­су­ва­ност в тек­с­то­ве­те на дру­ги­те три Евангелия. Обаче, ко­га­то в ос­но­ва­та на та­зи съг­ла­су­ва­ност се пос­та­вят са­мо външ­ни­те ма­те­ри­ал­ни събития, тя не мо­же да про­дъл­жи дълго. Защото това, ко­ето в ут­реш­на­та лек­ция ще бъ­де осо­бе­но важ­но за нас, а имен­но да раз­г­ле­даме жи­во­та на Исус от Назарет пре­ди Йоановото Кръщение, за не­го ние знаем, че то е опи­са­но от два­ма еван­ге­листи: от ав­то­ра на Евангелието на Матей и от ав­то­ра на Еванге- лието на Лука; и за един чис­то ма­те­ри­алис­ти­чен под­ход тук се на­ми­рат

различия, ко­ито с ни­що не отс­тъп­ват на различията, съ­щес­т­ву­ва­щи меж­ду Евангелието на Йоан и дру­ги­те три Евангелия.

Нека се­га да се обър­нем нап­ра­во към фактите. Евангелистът Матей опи- с­ва как е пред­с­ка­за­но раж­да­не­то на създа­те­ля на християнството, а име- нно, че от из­ток ид­ват мъдреци, ко­ито ви­де­ли звездата, ко­ято ги на­соч­ва и от­веж­да до мястото, къ­де­то се е ро­дил Спасителят. Този факт не убяг­ва от вни­ма­ни­ето на Ирод. За да из­бег­нат мер­ки­те взе­ти от Ирод, със­то­ящи се в из­би­ва­не­то на де­ца­та във Витлеем, ро­ди­те­ли­те на Спасителя за­ед­но с не­го из­бягват в Египет. Когато Ирод умира, на Йосиф, ба­ща­та на Исус, се казва, че от­но­во мо­же да се вър­не в род­но­то си мяс­то и той се­'в­ръ­ща не във Витлеем, а оти­ва в Назарет.

Днес аз ис­кам да ос­та­вя нас­т­ра­на всичко, ко­ето Йоан Кръстител възве- стява. Искам оба­че да обър­на вни­ма­ние на обстоятелството, че ко­га­то срав­ним Евангелието на Лука с то­ва на Матей, ця­ло­то пре­диз­вес­тие за Исус от Наза­рет ста­ва по два съ­вър­ше­но раз­лич­ни пътя: вед­нъж то се пред­ри­ча на Йосиф, а дру­гия път - на Мария.

От Евангелието на Лука научаваме, че ро­ди­те­ли­те на Исус от Назарет пър­во­на­чал­но жи­ве­ят в Назарет и после, за­ра­ди преброяването, оти­ват във Витлеем. Там се раж­да Исус. После, след осем дни ста­ва об­ряз­ва­не­то - за някак­во бяг­с­т­во в Египет не ста­ва и ду­ма - а нас­ко­ро след то­ва де­те­то е пред­с­та­ве­но в храма; там ста­ва­ме сви­де­те­ли на оби­чай­но­то жерт- воприношение, пос­ле ро­ди­те­ли­те се зав­ръ­щат за­ед­но с де­те­то в Назарет и ос­та­ват да жи­ве­ят там. После на­уча­ва­ме за ед­но дру­го за­бе­ле­жи­тел­но събитие: как два­на­де­сет­го­диш­ни­ят Исус, при ед­но от по­се­ще­нията на не­го­ви­те ро­ди­те­ли в Ерусалим, ос­та­ва в храма, как те го търсят, и го на­ми­рат в хра­ма меж­ду тези, ко­ито тълку­ват писанията, как Исус се явя­ва пред тях ка­то зна­ещ и вещ в тъл­ку­ва­не­то на писанието, как Той се дър- жи ра­зум­но и мъд­ро всред об­к­ръ­же­ни­ето на книжниците. После се раз­каз­ва как ро­ди­те­ли­те от­но­во за­веж­дат де­тето у до­ма си, как то израства, и от то­зи мо­мент на­та­тък не чу­ва­ме ни­що осо­бе­но до Кръщението, из­вър­ше­но от Йоан.

Следователно, ние има­ме два раз­ка­за за Исус от Назарет, пре­ди Той да при­еме в се­бе си Христос. Този, който ис­ка да обе­ди­ни те­зи два раз­ка­за в един, тряб­ва пре­ди всич­ко да по­пи­та как мо­же да обе­ди­ни разказа, че не пос­ред­с­т­ве­но след раж­да­не­то на Исус, ро­ди­те­ли­те Йосиф и Мария пред­п­ри­емат с де­те­то бяг­с­т­во­то в Египет - а пос­ле от­но­во се връ­щат - но как ще обе­ди­ни той те­зи фак­ти - спо­ред обик­но­ве­ния ма­те­ри­алис­ти­чен въз­г­лед - с пред­с­та­вя­не­то в храма, спо­ред Евангелието на Лука.

По-нататък ние ще се убедим, че фактите, ко­ито спо­ред фи­зи­чес­ко­то све­то­усе­ща­не се явя­ват при­вид­но като на­пъл­но противоречиви, в свет­ли­на­та на ду­хов­но­то из­с­лед­ва­не зас­та­ват пред нас ка­то не­що истинно.
Вярно е и едното, и другото, въп­ре­ки че във фи­зи­чес­кия свят те са на­пъл­но противоречиви. Именно три­те си­ноп­тич­ни Евангелия – Евангели- ето на Матей, Марко и Лука - би тряб­ва­ло да под­тик­нат хо­ра­та към ед­но ду­хов­но схваща­не за съ­би­ти­ята в чо­веш­ко­то развитие. Хората би тряб­ва­ло да разберат: не се пос­ти­га нищо, ко­га­то по от­но­шение на та­ки­ва до­ку­мен­ти не се из­диг­нем с ми­съл­та си над при­вид­ни­те противоречия, а още повече, ко­га­то смя­та ме, че тук ста­ва ду­ма за по­етич­ни „метафори"; със всич­ко то­ва ние изоб­що не на­луч­к­ва­ме дейс­т­ви­тел­но­то със­тояние на нещата.

Сега ще ни се от­да­де въз­мож­ност да го­во­рим вър­ху неща, за ко­ито Еван- гелието на Йоан не ни да­ва ни­ка­къв по­вод да го­во­рим по­-под­роб­но - а имен­но вър­ху събитията, ко­ито са ста­на­ли пре­ди Йоановото Кръщение, пре­ди проник­ва­не­то на Христовото Същество в три­те те­ла на Исус от Назарет. Много от важ­ни­те за­гад­ки на хрис­ти­ян­с­т­во то ще на­ме­рят от­го­вор тък­мо чрез из­с­лед­ва­не­то в хро­ни­ка­та Акаша, от­къ­де­то ще уз­на­ем кой е бил всъщ­ност Исус от Назарет, пре­ди Христос да нав­ле­зе в не­го­ви­те тела.

Утре ще за­поч­нем с то­ва да про­ве­рим в хро­ни­ка­та Акаша ис­ти­на­та за съ­щес­т­во­то и жи­во­та на Исус от Назарет, за да пос­та­вим пос­ле важ­ния въпрос: Как се от­на­ся това, ко­ето уз­на­ва­ме от те­зи из­точ­ни­ци за ис­тин­с­ка­та същ­ност на Исус от Назарет, към онова, ко­ето ни опис­ва Евангелие- то на Лука, произтичащо, как­то ве­че ка­захме от „очевидци" и „слу­жи­те­ли на Словото", Логоса?