Лекции изнесени в Дорнах, Оксфорд, Лондон от 23. До 30. 08. 1922 г превод от френски: марушка иванова нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис

Ако въз­мож­нос­т­та да се за­во­юва мо­дер­но­то поз­на­ние ос­нов­но се е по­яви­ла в пос­лед­на­та тре­ти­на от ХІХ век, твър­де по­-ра­но дейс­т­ва­ха про­ти­во­по­лож­ни­те сили, ко­ито ис­ка­ха да съз­да­дат пре­ди всич­ко меж­ду хора­та го­ля­мо изравняване, го­ля­мо уеднаквяване, да­же в об­лас­т­та на духа. Би мог­ло да бъ­дат ци­ти­ра­ни мно­го хора, при ко­ито бе­ше дейс­т­ва­ща та­зи враж­деб­ност към мо­дер­но­то посвещение.

Но, скъ­пи приятели, мис­ли­те ли, че ко­га­то тряб­ва да ви се говори, из­хож­дай­ки от ду­ха на та­зи на­ука на посвещението, тряб­ва ду­ми­те да имат съ­щия звук, ка­то този, кой­то тряб­ва да имат тук на Земята за обик­но­ве­ни­те зем­ни условия? Ако се опи­там да ви нап­ра­вя раз­би­ра­ем факта, че го­во­ри­мия чо­веш­ки език ста­ва друг, ко­га­то ос­та­ва въп­рос да се от­п­ра­вя­ме чрез ези­ка към съ­щес­т­ва­та от ду­хов­ния свят, вие не се обър­к­вай­те от мо­ите думи, ако ви кажа: аз ни­ко­га не бих под­це­нил го­ля­мо­то значение, ко­ето има, от чис­та зем­на глед­на точка, нап­ри­мер Русо, и бих се заел, ако го­во­ря от чис­то зем­на глед­на точка, да го­во­ря за Русо с це­лия порив, всич­ки възхвали, ця­ла­та бла­гос­ло­ве­на критика, как­ва­то имат дру­ги­те хо­ра го­во­ре­щи за него. Но ако тряб­ва да се ре­ша да опи­там да об­ле­ка в зем­ни ду­ми
това, ко­ето на­ука­та на пос­ве­ще­ни­ето по­соч­ва по по­вод Русо, аз съм за­- дъл­жен да ка­жа това: със сво­ята уравниловка, със сво­ето ду­хов­но уедна- квяване, Русо се пред­с­та­вя меж­ду мно­го дру­ги другари, ка­то гла­вен бър­бор­ко на мо­дер­на­та цивилизация!

Това е нещо, ко­ето ес­тес­т­ве­но чо­ве­чес­т­во­то не до­пу­ща ка­то ид­ва­що от са­мо се­бе си: че чо­век може, от зем­на глед­на точ­ка да ка­же за някого, че е ве­лик дух, но ако ис­ка на­ис­ти­на да опоз­нае чо­веш­ко­то съ­щес­т­во и това, ко­ето каз­вам - че мо­дер­на­та на­ука на пос­ве­ще­ни­ето тряб­ва да поз­на­ва Небето и Земята и тряб­ва да опис­ва ритъма, кой­то ги свър­з­ва -, тряб­ва на­й-­ве­че да се ка­же също, че този, кой­то може, например, да бъ­де опи­сан на Земята ка­то ве­ли­ка личност, ка­то Русо, тряб­ва да бъ­де наречен, имен­но от глед­на точ­ка на посвещението, гла­вен бър­бор­ко на мо­дер­ния ду­хо­вен живот. Само в съг­ла­сие меж­ду това, ко­ето да­ва от звук от ед­на­та стра­на и от дру­га­та се да­ва това, ко­ето во­ди към ед­но ис­тин­с­ко поз­на­ние за чо­веш- ко­то съ­щес­т­во тряб­ва да бъ­де из­г­ра­де­но вър­ху това, вър­ху ко­ето пос­ве­те­ни­те от ми­на­ло­то са из­г­раж­да­ли върху: ex deo nascimur. Всеки спо­мен тряб­ва да бъ­де из­г­ра­ден вър­ху това, ко­ето мо­же да дой­де в нас, ко­га­то от­п­ра­вя­ме пог­лед вър­ху света, къ­де­то Христос ста­ва на­ши­ят во­дач в несъз- нателното, та­ка как­то го опи­сах днес.

Но ние тряб­ва да го вна­ся­ме все по­ве­че и по­ве­че в на­ше­то съзнание, по та­къв начин, че да осъзнаем, че това, ко­ето в света, на кой­то е свойс­т­ве­но уми­ра­не­то се на­ми­ра под во­да­чес­т­во­то на Христос, да осъзнаем, че с Христос ние вли­за­ме с на­шия жи­вот в мър­т­вия свят: in Christo morimur.

Но от факта, че се пог­реб­ва­ме с Христос в гро­ба на зем­ния живот, ние има­ме пос­ле с не­го въз­к­ре­се­ние то и ми­си­ята на Духа: per spiritum san- ctum reviviscimus.

Това, "per spiritum sanctum reviviscimus" тряб­ва да ди­ри пре­ди всич­ко мо­дер­ни­ят посветен. Ако мис­ли­те за то­ва и го срав­ни­те с, имен­но нас­то­ящия на­учен манталитет, вие ще си кажете: ще има още ог­ром­на враж­деб­нос­т, ­мо­же би, враждебност, за ко­ято вие днес ня­ма­те и на­й-­мал­ка идея, ка­то ще се изяви, впро­чем в действие, ко­ято ще се изя­ви на­й-­ве­че в тен­ден­ци­ята да се дис­к­ре­ди­ти­ра из­ця­ло на­ука чрез посвещение. И ето как­во бих ис­кал да по­ло­жа във ва­ши­те сърца, във ва­ши­те души, ко­га­то имам да го­во­ря в един те­сен кръг ка­то този: чрез опи­са­ния из­ти­ча­щи от мо­дер­на­та на­ука на посвещението, бих ис­кал да про­бу­дя силата, поз­во­ля­ва­ща да има тук на­ис­ти­на ня­кол­ко човека, ко­ито на­ми­рат точ­на­та по­зи­ция меж­ду това, ко­ето ис­ка да вле­зе в све­та от ду­хов­ни­те све­то­ве и това, ко­ето ис­ка от све­та да нап­ра­ви не­въз­мож­но то­ва нах­лу­ва­не на ду­хов­нос­т­та в зем­ния живот. Ето то­ва ис­кам да по­со­ча тук в един те­сен кръг ка­то този, тъй ка­то ни се е пред­с­та­вил случая, как­то знаете, да се пра­вят пуб­лич­ни конференции, как­то мо­жех­ме да го нап­ра­вим се­га в Оксфорд, за
мое го­ля­мо удовлетворение. Тъй ка­то от то­зи факт съ­щес­т­ву­ва въз­мож­- нос­т­та да се по­ка­же външ­ния аспект, тряб­ва съ­що да се по­ка­же езо­те­рич­ния ас­пект в то­зи те­сен кръг, тряб­ва съ­що да се за­ни­ма­ва­ме с това.

И та­ка аз вярвам, че би би­ло правилно, да пре­одо­ля­ва­ме труд­нос­ти­те дъл­жа­ща се на факта, че мно­го не­ща мо­гат да нап­ра­вят един звук парадокса- лен, ко­га­то се го­во­ри от ду­хов­ни­те светове. Но тряб­ва то­ва да да­ва един па­ра­док­са­лен звук, за­що­то ези­кът на ду­хов­ни­те све­то­ве е дейс­т­ви­тел­но друг, е тол­ко­ва раз­ли­чен от зем­ния език; тряб­ва да се вне­се с го­ля­мо уси­лие и с всич­ки си­ли в зем­ния език това, ко­ето в дейс­т­ви­тел­ност би се смя­та­ло из­ра­зе­но по друг начин. Така че, чо­век мо­же на­пъл­но да разбере, че мно­го не­ща мо­гат да шокират, за­що­то то­ва се пред­с­та­вя ка­то ед­но обик­но­ве­но описание, дош­ло нап­ра­во от ду­хов­ни­те светове.