Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Вие не­съм­не­но ще ми повярвате, че за мен е осо­бе­но при­ят­но и въл­ну­ва­що да пре­ка­рам след­ва­щи­те дни всред Вас и то тък­мо в Дорнах, къ­де­то ние да­дох­ме ви­дим из­раз на на­ша­та об­ща воля, на на­шия общ стремеж да нап­ред­ва­ме не­умо­ри­мо в изу­ча­ва­не­то и при­ла­га­не­то на антропосо- фията. В хо­да навремето, свързвай­ки то­зи ан­т­ро­по­соф­с­ки стре­меж с най-­ин­тим­ни­те стра­ни на чо­веш­ка­та душа, ние чес­то ще си за­да­ваме въпроса: Какъв е впро­чем ис­тин­с­ки­ят ха­рак­тер на на­ша­та воля? И ве­ро­ят­но ще сме прави, ако заявим: В на­ша­та тра­гич­на епоха, ние мо­жем да се до­бе­рем до един от­ри­ца­те­лен от­го­вор на въп­ро­са за на­ша­та воля. Всички ние сме свидетели, как по­ве­че от три го­ди­ни над све­та се из­ли­ва ужа­ся­ва­ща ла­ви­на на та­ки­ва тра­гич­ни събития*1, кой­то не се нуж­да­ят от по­доб­ни описания, за­що­то ние ги виж­да­ме­, ние ги усещаме. За нас е ясно: Всичко ко­ето раз­тър­с­ва Европа и света, е не друго, а израз, или още по­-доб­ре - пос­ле­ди­ца от она­зи ярос­т­на съпротива, ко­ято хо­ра­та из­пит­ват пред да­леч­ни­те це­ли на на­ша­та воля, а съ­що и пред нейния не­пос­ред­с­т­вен и ви­дим из­раз - на­шия Гьотеанум*2 тук в Дорнах. Опитаме ли да по­тър­сим ко­ре­ни­те на ду­хов­на­та еволюция, от ко­ято чо­ве­чес­т­во­то дейс­т­ви­тел­но се нуждае, ние ще установим, че те са ди­аметрал­но про­-

Впрочем в та­зи труд­на епо­ха - ма­кар че ви­на­ги е би­ло та­ка -, се на­ме­ри­ха твър­де мно­го хора, ко­ито в из­вестен сми­съл прос­па­ха събитията, хо- ра, ко­ито не се ока­за­ха дос­та­тъч­но буд­ни за тях. И са­мо тези, ко­ито са буд­ни - сти­га да се вгле­дат в това, ко­ето ми­на­ва през ду­ши­те им -,ще усе­тят как­во стран­но впе­чат­ле­ние пра­вят до­во­ен­ни­те години: Сякаш пред нас се раз­т­ва­ря ня­ка­къв дре­вен ръкопис, ся­каш пред пог­ле­да ни зас­та­ва стран­но про­из­ве­де­ние на изкуството, съз­да­де­но пре­ди мно­го столетия. Да, съ­би­ти­ята пре­ди та­зи без­к­рай­на и ярос­т­на война, са из­тег­ле­ни да­леч из­вън на­ши­те не­пос­ред­с­т­ве­ни спомени.

Но ако още пре­ди въз­ник­ва­не­то на те­зи съ­би­тия - ка­за­но в ан­т­ро­по­соф­с­ки сми­съл -,чо­век мо­же­ше да огле­да с буд­но око не­ща­та око­ло се­бе си, той не­из­беж­но ще­ше да за­бе­ле­жи как­во всъщ­ност нах­лу та­ка стреми­тел­но в на­шия свят. Много от на­ши­те при­яте­ли ще си спом­нят - на­ла­га се да го под­чер­тая -, за сте­реотип­ния от­го­вор на един въпрос, кой­то чес­то въз­ник­ва­ше тук или там по вре­ме на пуб­лич­ни­те лекции. Вие доб­ре зна­ете то­зи въпрос: Каква е връз­ка­та меж­ду уче­ни­ето за пре­раж­да­не­то и ста­тис­ти­чес­ки до­ка­за­но­то на­рас­т­ва­не на населението? Населението на Земята пос­то­ян­но расте; от дру­га стра­на ан­т­ро­по­со­фи­ята твърди, че се ин­кар­ни­рат ед­ни и съ­щи ду­ши - как се от­на­сят два­та фак­та по меж­ду си? И аз пос­то­ян­но тряб­ваше да обяснявам: да, външ­но пог­лед­на­то ста­тис­ти­ка­та е съв­сем пра­ва - на­се­ле­ни­ето на Земята расте, са­мо че те­зи обоб­ще­ния се гра­дят вър­ху край­но не­дос­та­тъ­чен ин­тер­вал от време, и в ос­но­ва­та си те са пог­решни. И аз ви­на­ги тряб­ва­ше да вна­сям поправка: ние сме съв­сем бли­зо до епохата, ко­га­то хо­ра­та с ужас ще раз­бе­рат - на­се­ле­ни­ето на Земята не нараства, а пос­то­ян­но намалява.

Да, скъ­пи приятели, на оп­ре­де­ле­ни въп­ро­си в ан­т­ро­по­со­фи­ята не ви­на­ги мо­же да се от­го­ва­ря крат­ко и ясно, за­що­то на­ши­те съв­ре­мен­ни­ци не зас­та­ват пред фак­ти­те как­то трябва, не ги гле­дат - та­ка да се ка­же - пра­во в очите. Но тук се на­ла­га ед­но уточнение. Ако прег­ле­да­те лекциите*3, ко­ито че­тох във Виена мал­ко пре­ди за­поч­ва­не­то на Световната война, ще от­к­ри­ете там един па­саж за ра­ко­ва­та болест, за со­ци­ал­ния карцином, кой­то ра­зяж­да ус­то­ите на чо­ве­чес­т­во­то и не­го­во­то раз­ви­ти­е­. За да раз­миш­ля­ва пра­вил­но вър­ху своите проблеми, за­нап­ред чо­ве­чес­т­во­то ще има ис­тин­с­ка нуж­да от по­доб­ни уточнения. Защото ние мо­жем да сме

Забележително е, че тък­мо през пос­лед­ни­те столетия, и осо­бе­но в края на 19 и на­ча­ло­то на 20 век, чо­ве­чество­то се въз­гор­дя от сво­ите на­уч­ни открития, от сво­ите на­уч­ни завоевания, в ре­зул­тат на ко­ето не­съз­на­вани­ят и ин­с­тин­к­ти­вен жи­вот взе един из­к­лю­чи­те­лен превес. И тък­мо игно- рирането, съз­на­тел­но­то не­за­чи­тане на ду­хов­ния свят се пре­вър­на в не­пос­ред­с­т­ве­на при­чи­на за то­ва све­тов­но кръвопролитие. Обаче през го- дините, за ко­ито споменах, че са раз­тег­ле­ни във вре­ме­то до сте­пен­та на столетия, буд­но­то чо­ве­чес­т­во далеч не мо­жа да пред­ви­ди онова, ко­ето се ра­зиг­ра по­-къс­но по та­къв ужа­ся­ващ начин. За жалост, до­ри и сега, то не раз­би­ра как­во ста­ва по бой­ни­те по­ле­та на Европа.

И коя е на­й-­ха­рак­тер­на­та черта, скъ­пи мои приятели, на това, ко­ето чо­век ежед­нев­но и еже­час­но мо­же да прос­ле­ди в мис­ле­не­то на днеш­ни­те хора, или по­-доб­ре казано, в тях­но­то мни­мо мислене? Най-характерната чер­та е тази, че об­що взе­то ни­то един чо­век на то­зи свят не знае как­во точ­но иска, и че всичко, за ко­ето ин­ди­ви­ди­те и на­ро­ди­те ос­но­ва­тел­но претендират, би мог­ло да се пос­тиг­не и без ужа­ся­ва­щи­те во­ен­ни кръво- пролития; те впро­чем са съ­вър­ше­но ненужни.

И все пак, те­зи ужа­ся­ва­щи съ­би­тия са под­чи­не­ни на за­га­дъч­ни и тайн­с­т­ве­ни закони. Ако Вие, скъ­пи мои приятели, ако си при­пом­ни­те ня­кои от де­ли­кат­но ра­зис­к­ва­ни­те проб­ле­ми по вре­ме на таз­го­диш­ни­те ни ан­т­ро­по­соф­с­ки лекции, си­гур­но ще откриете, че по ад­рес на на­й-­ре­ши­тел­ни­те събития, не­ща­та са из­не­се ни от нас твър­де кон­к­рет­но и ясно. Ако си при­пом­ни­те оне­зи лекции, ко­ито из­не­сох през пос­лед­ни­те го­дини тук в Дорнах вър­ху ха­рак­те­ра на рус­кия на­род и вър­ху про­ти­во­по­лож­на­та същ­ност на то­зи рус­ки на­род спря­мо за­пад­ни­те и сред­но­ев­ро­пейс­ки на- роди, Вие ще на­ме­ри­те­,че те са на­пъл­но достатъчни, за да се проуме­ят сти­хий­ни­те и дра­ма­тич­ни съ­би­тия на на­ша­та мъ­чи­тел­на епоха, да се

И за­пад­ни­те народи, скъ­пи мои приятели, са съв­сем неп­ри­год­ни и зле подготвени, за да раз­бе­рат как­во точно се по­каз­ва над по­вър­х­нос­т­та на ев­ро­пейс­кия Изток! А за­що са зле подготвени? Защото та­ка на­ре­че­ни те нор­мал­ни хо­ра - Вие, скъ­пи приятели, не се чис­ли­те към тя­х, ­по­не­же сте при­ели ан­т­ро­по­со­фи­ята -,не раз­по­ла­гат с това, ко­ето все по­ве­че и по­ве­че ще се превръща, ма­кар и хо­ра­та да го пос­ре­щат с ярос­т­на антипатия, в бе­зус­лов­но не­об­хо­ди­мо ка­чес­т­во на душата: ан­т­ро­по­соф­с­ко­то познание. Да, за нор­мал­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на на­ша­та епо­ха­, то­ва зву­чи твър­де странно: Хаосът ня­ма да престане, до­ка­то дос­та­тъч­но го­лям брой хо­ра не при­емат ан­т­ро­по­соф­с­ки­те истини! Тази е све­тов­но­ис­то­ри­чес­ка­та Карма!

Оставете те­зи нор­мал­ни хо­ра да си вяр­ват и да говорят: та­зи вой­на е ка­то всич­ки дру­ги войни, и след кея ще бъ­де склю­чен мир, как­то е ста­ва­ло мно­го пъ­ти в све­тов­на­та история. Тези хо­ра са влю­бе­ни в Майя, в илю- зията; те не раз­ли­ча­ват ис­ти­на­та от заблуждението. Оставете ги да склю­чат тех­ния при­ви­ден мир. Хаосът, кой­то из­пъл­ва днес це­лия свят, ще пре­рас­не в хар­мо­ния и ред са­мо тогава, ко­га­то хо­ра­та при­емат антро­по­соф­с­кия све­тог­лед в сво­ите сърца. И ако Вие, скъ­пи мои при­яте­ли­, до­ло­ви­те ня­ка­къв тре­пет в сър­ца­та си, не бързайте: хо­ра­та още дъл­го вре­ме ще се лутат, пре­ди да от­во­рят ду­ши­те си за антропософията. А до то­га­ва ха­осът ще тър­жес­т­ву­ва над света! За хар­мо­ни­ята и ре­да е още рано. Вси- чко дру­го е илюзия, всичко дру­го е са­мо ед­но при­вид­но спокойствие, под ко­ето ве­че блуж­да­ят зас­т­ра­ши­тел­ни­те ези­ци на огъня. Защото ре­дът ще за­ме­ни ха­оса ед­ва тогава, ко­га­то хо­ра­та раз­бе­рат от­къ­де въз­ник­ва то­зи хаос.

А той въз­ник­ва от без­ду­хов­но­то при­ема­не на света, да, от без­ду­хов­но­то вник­ва­не в света. Духовният свят не мо­же да бъ­де иг­но­ри­ран безнака-

Припомнете си още, кол­ко чес­то из­тък­вах тук в Дорнах и на дру­ги ме- ста: Съществува ед­на тайн­с­т­ве­на връз­ка меж­ду това, ко­ето е чо­веш­ко­то съз­на­ние и раз­ру­ши­тел­ни­те си­ли на Космоса. Да, та­зи тайн­с­т­ве­на връз­ка меж­ду не­удър­жи­ми­те раз­ру­ши­тел­ни си­ли на Космоса и чо­веш­ко­то съз­на­ние дейс­т­ви­тел­но съ­ществува, и то по та­къв начин, че ед­на­та ве­ли­чи­на мо­же да слу­жи ка­то за­мес­ти­тел на другата, или пък в из­вестен сми­съл тряб­ва да слу­жи ка­то за­мес­ти­тел на другата.

Нека за миг да приемем, скъ­пи мои приятели, че през пос­лед­ни­те 20 или 30 го­ди­ни на 19 век въз­ник­ва една епоха, през ко­ято чо­ве­чес­т­во­то се стреме­ше пре­дим­но към ов­ла­дя­ва­не­то на ма­те­ри­ал­ния свят. Нека да при­емем още, че в края на то­зи 19 век хо­ра­та се ус­т­ре­ми­ха и към ду­хов­но­то знание, към ду­хов­ния свят. Какво би се по­лу­чи­ло тогава? Какво би се получило, ако хо­ра­та би­ха ис­ка­ли да поз­на­ят ду­хов­ния свят и из­хож­дай­ки от него, да про­ме­нят фи­зи­чес­кия свят, вмес­то ин­с­тин­к­тив­но да се прис­т­рас­тят към оно­ва знание, ко­ето дос­тиг­на своя три­умф в про­из­вод­с­т­во­то на ин­с­т­ру­мен­ти за убиване; как­во би се получило, ако чо­ве­чес­т­во­то мо­же­ше да при­ло­жи ду­хов­но зна­ние и ду­хов­ни им­пул­си в со­ци­ал­ния си живот? Несъмнено хо­ра­та би­ха ста­на­ли по­-буд­ни и ня­ма­ше да прос­пят пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия на 19 век. Хората би­ха ста­на ли по­-буд­ни и ако съз­на­ни­ето им би би­ло по-силно, през пър­ви­те де­се­ти­ле­тия на 20 век ня­ма­ше да се стигне до разрушенията, на ко­ито сме свидетели. Да,
духов­но­то съз­на­ние тряб­ва да ста­ва все по­-сил­но от сетив­но­-ма­те­ри­ал­но­то съзнание. Ако през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия на 19 век съз­на­ни­ето бе­ше дос­та­тъч­но силно, раз­ру­ши­тел­ни­те си­ли през пър­ви­те де­се­ти­ле­тия на 20 век ня­ма­ше да бъ­дат та­ка не­удър­жи­ми в своята стихия.

Това се пот­вър­ж­да­ва по на­й-к­рас­но­ре­чив и по­кър­т­ващ на­чин - ка­то в съ­що­то вре­ме е и ед­но жес­то­ко изпи­та­ние за чо­веш­ко­то поз­на­ние - от със­то­яни­ето на мъртвите, ко­ито пре­би­ва­ва­ха в ду­хов­ния свят би­ло то през пос­лед­ни­те го­ди­ни на 19 век, би­ло през пър­ви­те го­ди­ни на 20 век. В не­ис­то­во­то над­п­ре­пус­к­ва­не към материализма, мно­го ду­ши не ус­пя­ха да про­бу­дят сво­ето съз­на­ние с им­пул­си от ду­хов­ния свят. Много от тях ми­на­ха през Портата на смър­т­та без ни­как­во пред­чув­с­т­вие за ду­хов­ни­те факти. Ако пре­ди да минат през Портата на смъртта, т.е. в по­ред­ния зе­мен живот, те­зи ду­ши има­ха въз­мож­ност да при­емат им­пулси от ду­хов­ния свят, те не­съм­не­но щя­ха да ги пре­не­сат и след смъртта. За всич­ки тях след смър­т­та то­ва би би­ла ед­на благодат, ед­но не­оце­ни­мо богатство. Обаче те не раз­по­ла­га­ха с него.

Който сле­ди ду­хов­на­та история, та­ка на­ре­че­на­та ду­хов­на ис­то­рия на пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия на 19 век, ще потвърди, че ду­ма­та "Дух" пре­ка­ле­но чес­то бе­ше про­из­на­ся­на ка­то си­но­ним на истината, ка­то си­ноним на пра­вил­но­то светоусещане. Изобщо "Дух" бе­ше при­ла­ган във все­въз­мож­ни съчетания, но не и спрямо това, ко­ето е на­ис­ти­на "Дух" Така че ду­ши­те ос­та­на­ха без ни­как­ва въз­мож­ност да опоз­на­ят Духа в усло­ви­ята на Земния свя­т,­те тряб­ва­ше да го поз­на­ят твър­де късно, или - та­ка да се ка­же - да го по­лу­чат "на части". И сега, след ка­то са ми­на­ли през Пор- тата на смър­т­та и са влез­ли в ду­хов­ния свят, те­зи души, скъ­пи мои прия- тели, прос­то из­не­мог­ват и мъ­чи­тел­но коп­не­ят - зна­ете ли за как­во коп­не­ят те? Те коп­не­ят за разру­ши­тел­ни­те си­ли на фи­зи­чес­кия свят. Ето как те по­лу­ча­ват Духа, та­ка да се ка­же "на части".

Тези не­ща не мо­гат да се об­х­ва­нат с удоб­но и лес­но раз­би­ра­еми поня- тия. Ако ис­ка­ме да се ори­ен­ти­ра­ме доб­ре в та­зи област, на­ло­жи­тел­но е да про­бу­дим в се­бе си усе­ща­не­то за това, ко­ето в еги­пет­с­ки­те Мистерии бе­ше оз­на­ча­ва­но ка­то "же­лез­ни необходимости". Колко страш­но е, че по­ра­ди лип­са­та на ду­хов­ни импулси, раз­ру­ши­тел­ни­те си­ли тряб­ва­ше да на­рас­нат по та­къв не­удър­жим начин, че след смър­т­та - да търсят убе­жи­ще там, къ­де­то се надяваха, че мо­гат да бъ­дат приети.

И не забравяйте, скъ­пи мои приятели, че ха­осът ня­ма да изчезне, пре­ди чо­ве­чес­т­во­то да се за­мис­ли се­ри­озно и от­го­вор­но над те­зи истини, пре­ди да вклю­чи те­зи се­ри­оз­ни ис­ти­ни в идеите, ко­ито днес са­мо външ­но и, та­ка да се каже, "политически" бро­дят из света. Ако пог­лед­не­те на те­зи ис­ти­ни с из­вес­тен пе­си­ми­зъм и си помислите: Колко да­леч е чо­ве­чес­т­во­то от всич­ко това, Вие,скъпи мои приятели, ще сте до­ня­къ­де прави.
Обаче опи­тай­те се на то­зи ос­но­ва­те­лен пе­си­ми­зъм да про­ти­во­пос­та­ви­те вът­реш­но­то и стро­го изис­к­ване: Там, къ­де­то сме пос­та­ве­ни в се­гаш­ния си живот, ние тряб­ва да про­бу­дим ду­ши­те си за им­пул­си­те на антропо- софията. Естествено, днес е твър­де рано, и все пак - мал­ко или мно­го - ние тряб­ва да от­во­рим очи те си за ед­на съв­сем кон­к­рет­на подробност, а именно, че на­ша­та епо­ха раз­пал­ва в ду­ши­те на мър­т­ви­те един си­лен и мъ­чи­те­лен коп­неж да се срещ­нат с това, ко­ето днес та­ка мно­го ни ужа­ся­ва тук във фи­зи­ческия свят.

Днешният чо­век се стра­ху­ва от смър­т­та и би дал всичко, за да раз­бе­ре как­во точ­но го очак­ва след смъртта. Замислете се оба­че как­во го­во­рят по то­зи въп­рос на­ши­те проповедници, фи­ло­со­фи и политици, виж­те техни­те глад­ки и бла­го­ухан­ни речи, виж­те тех­ни­те удоб­ни и без­п­роб­лем­ни пред­с­та­ви за ду­хов­ния свят. Усеща­те ли, скъ­пи мои приятели, как­ва ог­ром­на су­ета и как­во без­си­лие са нат­ру­па­ни в тях и кол­ко да­леч са те­зи "волове" о ис­тин­с­ка­та действителност. (Впрочем ха­рак­тер­но за тях е, че са без­к­рай­но да­леч не са­мо от спо­соб­нос­т­та да ръководят, т.е. не са­мо от положителните, но и от от­ри­ца­тел­ни­те не­съз­на­ва­ни си­ли на човеш­ка­та душа.) И ако срав­ним тех­ни­те бла­го­ухан­ни ре­чи с това, от ко­ето съв­ре­мен­на­та епо­ха дейс­т­ви­телно има нужда, то­га­ва ще раз­бе­рем кол­ко се- риозни, кол­ко страш­но се­ри­оз­ни са всъщ­ност нещата.

Вие знаете, скъ­пи мои приятели, че на­ши­ят фи­зи­чес­ки свят гра­ни­чи с един друг, свръх­се­ти­вен свят. И нико­га до­се­га на­ме­са­та на то­зи свръхсе- тивен, ме­та­фи­зи­чес­ки свят в на­шия ви­дим фи­зи­чес­ки свят не е би­ла та­ка интензивна, как­то днес. Само че хо­ра­та не за­бе­ляз­ват нищо, те изоб­що не за­бе­ляз­ват кол­ко ужас­но е да се по­гу­би ед­на чо­веш­ка душа. Да, в епо­ха­та на все­об­що об­ра­зо­ва­ние и ма­со­ва култура, мно­го хо­ра биха би­ли изумени, ако мо­же­ха да раз­бе­рат как­во става. Но по правило, те не сти­гат до там, по­не не си поз­воля­ват да стиг­нат до там.

Мнозина от Вас ще си спомнят, че през пос­лед­ни­те три го­ди­ни аз чес­то под­чер­та­вах след­ния факт: Ако в да­леч­но бъ­де­ще ня­кой се опи­та да на­пи­ше ис­то­ри­ята на та­зи Световна вой­на - за жа­лост съв­ре­мен­ни­те кри­ти­ци не се решават, ма­кар че то­ва е на­пъл­но въз­мож­но - то­га­ва ме­то­до­ло­ги­ята на днеш­на­та "история", ко­ято мо­же да из­мис­ля са­мо ле­ген­ди и ба- сни, ще се ока­же из­ця­ло неприложима. Сега на пре­ден план из­лизат уси­ли­ята на оне­зи "еру­ди­ра­ни капацитети" - та­ки­ва са те за све­та - ко­ито в про­дъл­же­ние на месеци, го­ди­ни и де­се­ти­ле­тия жи­ве­ят в библиотеките, раз­лис­т­ват хроники, ста­тис­ти­ки и документи, за да на­пи­шат "историята" на ед­но или дру­го събитие. Обаче наб­ли­жа­ва та­ко­ва време, ко­ето ще пре­вър­не те­зи ис­то­рии в гра­ма­ди от не­пот­реб­на хартия. Да, ако един учен е със здрав разсъдък, той прос­то не би мо­гъл да на­пи­ше ис­то­ри­ята на пос­лед­ни­те го­ди­ни по то­зи начин. Защото нещата, ко­ито при­чи­ни­ха

Но не са­мо той, мно­зи­на хо­ра из­гу­би­ха яс­ния кон­т­рол вър­ху нещата. Са- мо че поз­во­ле­те ми, скъ­пи при­ятели, да запитам: как­во пред­с­тав­ля­ва­ха всъщ­ност те­зи мигове, за кон­то хо­ра­та признаваха, че гу­бят яс­ния кон­т­рол вър­ху нещата? Какво пред­с­тав­ля­ва­ха те? В хо­да на кос­ми­чес­ка­та ево­лю­ция те­зи ми­го­ве оз­на­ча­ваха: Ето, точ­но се­га Ариман*6 и не­го­ви­те войн­с­т­ва вли­зат в човека, в чо­веш­ка­та душа, в чо­веш­ко­то по­ве­дение! Ако оба­че чо­век бди над сво­ето съзнание, ако не му поз­во­ли да се пом­ра­чи или колабира, то­га­ва няма да се по­явят ни­то Ариман, ни­то Луци- фер. Но щом то бъ­де помрачено, в то­зи мо­мент ръ­це­те на Ариман са развързани. И то­га­ва се случ­ват та­ки­ва събития, ко­ито изоб­що не на­ми­рат мяс­то в дип­ло­ма­ти­чес­ки­те документи; а в тях - ка­за­но меж­ду дру­го­то - през пос­лед­ни­те го­ди­ни се па­зят съв­сем без­по­лез­ни све­дения. Но да про­дъл­жим нататък. Това, ко­ето ста­ва в на­ша­та епоха, то­ва ко­ето до­ве­де хаоса, не про­из­ли­за от човека. Хаосът ид­ва пре­ди всич­ко от дейс­т­ви­ята на ари­ма­ни­чес­ки­те Същества, кон­то ус­пя­ха да се про­мъкнат в чо­веш­ка­та ду­ша по­ра­ди пом­ра­че­но­то съз­на­ние на съв­ре­мен­ни­те хора. Убеден съм, че мно­зи­на от Вас доб­ре помнят: Веднага след ка­то за­поч­на днеш­на­та све­тов­на катастрофа, оп­ре­де­ле­ни лич­нос­ти по­лучи­ха от мен яс­ни ука­за­ния за следното. Ако един ден хо­ра­та по­ис­кат да го­во­рят за при­чи­ни­те на та­зи ка­тастрофа, те тряб­ва да чер­пят не от офи­ци­ал­ни­те дип­ло­ма­ти­чес­ки ар­хи­ви и документи; те тряб­ва да обяс­нят всич­ки съ­би­тия чрез достъпа, кой­то ари­ма­ни­чес­ки­те Същества по­лу­чи­ха в чо­веш­ки­те души.

Към те­зи неща, скъ­пи мои приятели, тряб­ва да се от­на­ся­ме сериозно, да ги при­ема­ме не абстрактно, а ка­то ре­ал­ни и жи­ви истини. Напълно въз­мож­но е днес хо­ра­та да се по­диг­ра­ват на на­ше­то твърдение, че Ариман е про­ник­нал в ду­хов­но­то раз­ви­тие на човечеството. Ако оба­че днес хо­ра­та се прис­ми­ват над по­доб­ни твър­де­ни­я­, ут­ре са­ми­те те ще бъ­дат по­диг­ра­ни и оп­ро­вер­га­ни от но­ва­та ис­то­ри­чес­ка действителност.

През пос­лед­ни­те го­ди­ни представите, по­ня­ти­ята и съж­де­ни­ята на хо­ра­та да­леч не пос­тиг­на­ха осо­бе­на зрялост. От око­ло две го­ди­ни на­сам хо­ра­та ни­то вед­нъж не по­ка­за­ха пра­вил­но ос­мис­ля­не на из­каз­ва­ни­те тук или там предупреждения, че не­що идва, и че те тряб­ва да го пос­рещ­нат буд- ни, а не спящи. Да, та­ка е. И това, ко­ето стана, за­ва­ри хо­ра­та неподгот- вени, за­ва­ри ги в теж­ка ду­хов­на дрямка. Те не го раз­б­ра­ха в дъл­боки­те

му и ло­гич­ни закономерности, а ка­то нещо, ко­ето мо­же да се про­че­те в пет или де­сет вес­т­ни­кар­с­ки реда.

Вероятно се досещате, скъ­пи мои приятели, че то­ва­,за ко­ето го­во­ря от го­ди­на и половина, е свър­за­но с една пап­с­ка но­та от Рим*7. Трябваше ли да се съг­ла­ся с нея? - то­зи въп­рос се ока­за из­вън­ред­но ва­жен за мно­го хора. Замислете се обаче, скъ­пи мои приятели, че това, ко­ето днес на­ри­ча­ме "държава", се по­яви в Европа ед­ва през 16 век. Разбира се, днеш­ни­те "историци" - та­ка по­не ги на­ри­чат в ня­кои час­ти на све­та - го­во­рят са­мо­уве­ре­но и про­ро­чес­ки за държавите, ма­кар и съв­сем да не зна­ят кол­ко вре­ме ще съ­щес­т­вуват още те­зи държави. Така че те­зи "историци" зна­ят твър­де мал­ко за това, за ко­ето го­во­рят и пишат. Това, ко­ето днес жи­вее в държавите, е по ста­ро от 400 или 500 години. А това, ко­ето вдъ- х­но­вя­ва­ше и из­г­ражда­ше дър­жа­ва­та преди, бе­ше не­що съв­сем друго. Извънредно важ­но е те­зи не­ща да се раз­бе­рат правилно. Естествено, сак­ра­мен­тал­ни­ят и жре­чес­ки живот, кой­то ца­ри в Рим е мно­го по­-д­ре­вен от жи­во­та на мо­дерни­те ев­ро­пейс­ки дър­жа­ви и за дъ­лъг пе­ри­од от вре­ме се на­мес­ва­ше с мъд­рост и ос­но­ва­ние в све­тов­ни­те събития. И аз пос­то­ян­но се опит­вах да от­го­во­ри на въпросите: Какво ли оз­на­ча­ва фактът, че те­зи мо­дер­ни държави, въз­ник­на­ли пре­ди 400 или 500 го­ди­ни не мо­гат са­ми да пре­одо­ле­ят хаоса? Какво ли оз­на­ча­ва фактът, че те от­но­во пог­леж­дат към сак­ра­мен­тал­ния и жре­чес­ки Рим?

Скъпи мои приятели! Бих ис­кал да узная, да­ли един чо­век ще се съг­ла­си да се пър­за­ля с кънки, ако ле­дът над езе­ро­то е де­бел ед­ва един милиме- тър. Защото оне­зи понятия, ко­ито сак­ра­мен­тал­ни­ят и жре­чес­ки Рим оси­гу­ря­ва на днеш­ни­те хора, са ка­то ед­на тън­ка ле­де­на ко­ра над дъл­бо­ко пла­нин­с­ко езеро. И това, ко­ето хо­ра­та днес пи­шат или говорят, за кън­кьо­ра то е ка­то ед­на тън­ка и не­ус­той­чи­ва ле­де­на кора; ето за­що днес ни­то един чо­век не мо­же - с офи­ци­ал­ни­те до­ку­мен­ти в ръ­ка - да про­учи как­во ста­ва всъщ­ност на­около.

Днешният чо­век е из­п­ра­вен пред се­ри­оз­на­та не­об­хо­ди­мост да нав­ле­зе в ис­тин­с­ки­те причини, а не са­мо във външ­ния оре­ол на нещата. Колко теж­ко е, ко­га­то един чо­век днес признае: Да, не­ща­та са пред мен, оба­че аз не зная как­во оз­на­ча­ват те и не ис­кам да се на­мес­вам в тех­ния ход! И не е ли учуд­ва­ща не­ве­ро­ятно по­вър­х­нос­т­на­та по­зи­ция на уни­вер­си­тет­с­ки­те среди, спо­ред ко­ято чо­век мо­же да вник­ва и раз­би­ра всичко, ко­ето се на­ми­ра око­ло него. Ето за­що за днеш­ни­те хо­ра е из­к­лю­чи­тел­но теж­ко да чу­ят признанието, че по­ня­ко­га един обек­ти­вен факт прос­то не мо­же да бъ­де обяснен, че пре­ди то­ва тряб­ва да се из­г­ра­дят истин­с­ки­те пред­пос­тав­ки за не­го­во­то пра­вил­но обяснение. Да, ед­ва ли ня­ко­му хрумва, че на­й-­нап­ред тряб­ва да се из­г­ра­дят пред­пос­тав­ки­те за ед­но пра­вил­но обяснение.

За всич­ки нас тряб­ва да е пре­дел­но ясно: Нашата епо­ха не спи­ра да ни при­зо­ва­ва - ежечасно, еже­ми­нут­но - хора, бъ­де­те будни! Антропософия- та ще бъ­де раз­б­ра­на са­мо от онези, ко­ито са в със­то­яние да ви­дят реши­тел­на­та алтернатива, пред ко­ято е из­п­ра­ве­но човечеството: или Духът ще бъ­де приет, или Хаосът ще про­дъл­жи да съществува!

Едва ли днеш­ни­ят кър­вав ха­ос мо­же да пре­ми­не в по­-до­бър хаос. Защо- то ако през след­ва­щи­те го­ди­ни ние не пос­тиг­нем ни­що и ос­та­нем па­сив­ни зри­те­ли на войн­с­т­ве­ния и три­ум­фи­ращ материализъм, ако чо­веш­ко то съз­на­ние ос­та­не в сво­ята теж­ка ду­хов­на дрямка, ако на та­зи ос­но­ва въз­ник­не но­ва и ярос­т­на над­п­ре­ва­ра за ма­те­ри­ал­ни бла­га и сти­му­ли - а за мно­зи­на та­зи е ос­нов­на­та пос­ле­ди­ца на ми­ра -, то­га­ва душите, ко­ито ми­на­ват през Портата на смъртта, от­но­во ще из­пит­ват бяс­но­то же­ла­ние за раз­ру­ше­ни­ята и ха­оса на фи­зичес­кия свят! В то­зи слу­чай ха­осът и раз­ру­ше­ни­ята изоб­що ня­ма да из­чез­нат от ли­це­то на Земята.

Единственото, с ко­ето чо­век мо­же да про­ме­ни не­ща­та е да из­ра­бо­ти в се­бе си усе­ща­не­то за ду­хов­ния свят, да из­ко­ве в се­бе си по­ня­ти­ето за ду­хов­ния свят, да под­чи­ни жи­во­та си на им­пул­си­те за при­об­ща­ва­не към ду­хов­ния свят! Само то­га­ва - спо­ред лич­ния си при­нос - чо­век ще мо­же да нап­ред­ва в еволюцията. И ако чо­век дър­жи на сво­ята еволюция, ако ис­ка по­не от­час­ти да раз­бе­ре се­ри­оз­ни­те ис­ти­ни на на­ше­то вре­ме - ко­ито ние го­ди­ни наред, как­то и днес, из­на­ся­ме тук или там по све­та -,то­га­ва той тряб­ва да пре­мах­не от ду­ша­та си она­зи ужас­на посредственост, он­зи бе­зу­те­шен и три­ви­ален начин, по кой­то днеш­ни­те хо­ра пишат и раз­п­рос­т­ра­ня­ват сво­ите мисли.

Представете си след­на­та картина: Разлудуваните де­ца на ед­но го­ля­мо се­мейс­т­во ти­чат из къ­ща­та на своите ро­ди­те­ли и раз­ру­ша­ват всич­ко по пъ­тя си - чинии, чаши, сервизи, всичко. Един слу­ча­ен наб­лю­да­тел забе­ляз­ва опус­то­ши­тел­но­то ве­се­лие и ре­ша­ва да го пре­дот­в­ра­ти­, тъй ка­то де­ца­та от­но­во ще нах­лу­ят в кух­нята, тра­пе­за­ри­ята и т.н. всред ос­та­на­ли­те здра­ви сер­ви­зи от пор­це­лан и стъкло. И ето че той из­вед­нъж решава. Аз мо­га да пре­дот­в­ра­тя разрушенията! Да, то­зи човек, кой­то не­съм­не­но

смята, че е чу­де­сен педагог, казва: Ако аз из­не­са всич­ки скъ­пи сер­ви­зи и де­ца­та ги изпочупят, по­ве­че раз­ру­ше­ния ня­ма да има!

Аз не зная да­ли по­до­бен въз­пи­та­тел мо­же да из­г­леж­да на хо­ра­та иначе, ос­вен ка­то един кръ­гъл глупак. Впрочем то­ва мо­же да се про­ве­ри лесно. Обаче ко­га­то об­ра­зо­ва­ни и кул­тур­ни хо­ра тръ­бят из це­лия свят: Кърва- вата вой­на тряб­ва да про­дъл­жи до ид­ва­не­то на мира, и пър­во тряб­ва да раз­ру­шим всичко, за да ня­ма как­во да се раз­ру­ша­ва по­ве­че на Земята, то­га­ва то­ва се при­ема за мъдрост! Да уби­ва­ме дотогава, до­ка­то има ко­го да убиваме. Само при то­ва ус­ло­вие ще отс­т­ра­ним убийствата!

За всеки, кой­то има по­не сле­ди от логика, скъ­пи мои приятели, то­ва ве­че не е мъдрост, как­то не е мъд­рост и хрум­ва­не­то на въз­пи­та­те­ля да из­не­се пред за­иг­ра­ли­те се де­ца всич­ки пор­це­ла­но­ви и стък­ле­ни сервизи, за да из­по­чу­пят те всичко, та­ка че да се пре­дот­в­ра­тят вся­как­ви по­-на­та­тъш­ни разрушения.

Защо са­мо хо­ра­та доб­ре виждат, че пос­лед­но­то е глупост, а пър­во­то на­ри­чат "по­ли­ти­ка на бъдещето"? Защо­то днес чо­веш­ко­то мис­ле­не из­к­люч­ва и от­каз­ва точ­но там, къ­де­то то тряб­ва да се вклю­чи на­й-с­ме­ло и от­го­вор­но в ре­ша­ва­не­то на ве­ли­ки­те въп­ро­си от чо­веш­ко­то съществува- ние.

Затова ут­ре ще про­дъл­жим на­шия раз­го­вор и за­ед­но ще об­съ­дим ду­хов­ни­те истини, ко­ито имат от­но­шение към на­ша­та ос­нов­на тема.